sir

Константин поне по моето четене нахлува по суша от юг (през "клисурите"). Може да приемем, че е имало и флот, макар изрични данни да няма. От кого обаче бягат и се крият "в горите около Дунав" Токт и Баян (защо не бягат на юг или и те към Варна)? И кой ги убива? Наративът у патриарх Никифор върви така и оставя такова впечатление, че тяхното бягство и убийство е в следствие на действията на Константин. Но по превода на Манго следва, че Умор трябва да е виновникът, тъй като Токт се пада съюзник/протеже на Константин. Т.е. Умор, докато е зает с нахлуващите от юг имперски войски, успява някак да притисне на север и да разгроми Токт и Баян, а освен това и да принуди Кампаган (да приемем, че = Паган) да бяга на изток. Не знам.

На тежък спец по византийски гръцки няма да се правя, затова и се надявам тукашният такъв да се появи и да внесе яснота. Едно е ясно - на това място в ръкописите има разночетения, те са и посочени в бележките под линия. Освен това в текста на Манго "Булгарус" е поставено в квадратни скобки и съответно отсъства от превода.

Ами критичното издание на Манго, като далеч по-прясно, би следвало да се опира на повече ръкописи или най-малкото на по-добре изучени и анализирани ръкописи в сравнение с по-старите. И на базата на това Манго вероятно е възприел като оригинално четене, което се различава от това, което са възприели по-старите издания. Пак казвам, не съм специалист и не ми се занимава да ровя какво и що конкретно в този случай. Но така е на теория. Нашите учени може да не са съгласни с него или пък, което е по-вероятно, мързи ги да го коментират или изобщо не са го чели. Все пак изданието е на английски, а масата наши учени са скарани с този език.

Кой от двата варианта дава повече яснота според теб? Че българите свалят Умор и затова Константин тръгва на поход или че самият Константин тръгва на поход с цел да свали Умор?

Да, измислял си е. Текстът си е същият, но сканът на тази конкретна страница действително е ужасен, тъй че има някакво оправдание бедният Gemini. Доколкото се ориентирам, разликата в случая е, че Манго чете μεταστήσαι (поне така ми се вижда на този скан), докато в ГИБИ (и по de Boor) седи μεταστῆσαι. На втория ред от картинката ти. Но, както казах, по-добре да се изкаже специалист (Йончев).

Манго без съмнение превежда правилно, но гръцкият текст, който той дава, значително се различава от стоящия в ГИБИ. Не в една-две разходящи се форми, а наистина значително. Това обаче е доста интересно. Лично аз се надявам да се включи Йончев и даде разяснения. Тъй като това са коренно различни по смисъл твърдения. Аз лично намирам за странно Константин да тръгва на поход, за да сваля протежето (Умор) на собственото си протеже (Сабин), но ако действително така пише..

Работата е там, че ние не знаем дали действително има разпад след смъртта на Кубрат и по-точно като следствие от смъртта на Кубрат. Така излиза, ако четем Теофан и патриарх Никифор, които са по същество един източник. И то дори от тяхното повествование не става ясно каква точно е причината за разпада - просто така братята решили да се "отдалечат един от друг". И докато в хунския случай няма алтернативни източници, които да обясняват разпада след Атила по начин различен от "синовете му искаха да управляват самостоятелно", то при нас има и то не един, ами цели два. В единия от тях пише, че Аспарух е избягал от хазарите, а в другия - "ние [хазарите] ги нападнахме и те избягаха". Сиреч, разпадът може да се дължи не на междуособици след смъртта на Кубрат, а на нападението на хазарите, които да са и действителната причина за тези междуособици. Та, въпросът е там, че нямаме източник, който да ни казва какво се случва с наследяването на властта в обичайния случай, т.е. когато няма форсмажорни обстоятелства от типа на чуждо нашествие. И всичко това важи, само ако действително имаме петима братя.

Имам само смътни спомени за тези баби и определно не ми се занимава да издирвам предаването, тъй че не мога да ги коментирам конкретно тях. Кое от чувашкото езичество е автентично и кое - разни съвременни явления, честно казано, е доста трудно да се каже. Според мен цялото това нещо, което на чувашки му казват ваттисен йӑли, сиреч "обичай на предците" или буквално "обичай на старите хора", в съвременния си вид в днешна Чувашия е точно неопаганизъм, неразличаващ се особено от подобни явления другаде по света. Впрочем, виждам, че така са го етикирали и в английската уикипедия (contemporary revival): Vattisen Yaly (Chuvash: Ваттисен йӑли, Ancestral traditions) is a contemporary revival of the ethnic religion of the Chuvash people

Съгласен съм. Но това е по-скоро упрек към нашата историография, която така ги реди нещата "Х син на Y". Реално погледнато за владетелите от Именника ние конкретни данни имаме единствено за Курт и Исперих, че са баща и син, ако ги приемем за Кубрат и Аспарух. И след това до преди Муртаг (защото и за Крум не знаем нищо) - за Сабин, зетя на Кормесий. Което е крайно недостатъчно да ни даде представа за това как реално се е наследявала властта. Само не съм особено съгласен с тези харизматичности, които обикновено се пробутват с цел да се изкара Дуло някакъв български еквивалент на рода Ашина. Родът Дуло в крайна сметка пада от власт и никакви други данни за него нямаме. Някои хипотезират, например сещам за Йончев тук, че е възможно Севар просто да е умрял без наследници и "Сïи же княз измѣни рѡд Дулов" да значи просто "този княз смени рода Дуло", в смисъл на "този княз дойде на власт след рода Дуло" (което е напълно възможен превод). Окей, но как изобщо е възможно при така зададените условия Севар да остане без наследници и въобще родът Дуло да остане без кандидати за престола? Т.е. възможно е, но единствено в трактовката, която критикуваш и ти - ако под "наследници" по презумпция приемем "синове". Неправдоподобно е Севар да не е имал братя, братовчеди, чичовци, т.е. преки роднини или на него самия, или на някой от предходните владетели. Затова и аз лично считам за по-вероятно "Сïи же княз измѣни рѡд Дулов" да визира преврат или по-общо казано насилствена смяна на властта. Край на това лирическо отклонение. Що се отнася до петимата синове на Кубрат - подозирам, че това визираш под предположения за феодализъм - то аз въобще съм скептичен, че действително става въпрос за петима братя, както и че се визира някакво разделение на народа/територията "по право" или "по традиция". За мен това си е разпад, породен или от вътрешни междуособици след смъртта на Кубрат, или от външен натиск от страна на хазарите. Считам второто за по-вероятно, но това вече не е за тази тема.

Няма как да се изясни, понеже данните са късни и предразполагат към различни тълувания. То затова и има разнобой в мненията на учените. Лично според мен това си е пар екселанс анимизъм, както писа и Атом, и никакъв "единствен Тура" не е съществувал до преди сблъсъка на чувашите с монотеистичните религии. То и след това не е ясно колко съществува, тъй като същият този единствен типаж си има майка и баща, което по дефиниция е нонсенс. Тъй че Федотов по всяка вероятност си е съвсем прав, пък и срещу езиковите данни няма как да се скача само с философстване. И най-накрая, по нашата тема, комплексно погледнато, аз не виждам каквото и да било в чувашката религия (по-точно в това, което знаем или четем за нея в академичните публикации), което да се вписва в контекста на известното ни от ПБЦ. Не мисля, че и разискваният тук бог има нещо общо с някакъв чувашки Тура, който въобще не смятам, че е и съществувал.

Фактите са, че не знаем как точно се е наследявала властта при прабългарите. Единственото изрично сведение, това от коментирния по-горе Шестоднев, е от 10 век и колко е точно - кой знае. Но ако е точно, то щом братята на владетеля могат да заемат престола преди синовете му, това е сеньорат или нещо като сеньорат. Което си е исторически широко засвидетелствана система на наследяване. Също така може и властта действително формално да не е била наследствена, но това не значи, че дефакто не е била такава. Така седят нещата на практика в Рим, във Византия, и особено пък в Свещената Римска империя. Тъй че реално нищо не пречи ювиги ханчето формално да се е избирало измежду кандидати на различни родове или фракции, а това, че накрая в Именника имаме поредица владетели само от рода Дуло, просто да значи, че Дуло е бил политически/военно най-силният род в конкретния период от време и това да е единствената и съвсем прозаична причина негови представители да сядат на трона един след друг. Нищо не противоречи на такава хипотеза. А най-накрая, разбира се, може и да е било нещо като например в Киевска Рус, където според мен няма никаква система: има междуособици, интриги, преврати, войни и който излезе победител, той е следващият велик княз. Той може да е син на предишния, може да му е брат или полубрат, а може и да е от друга династия (която пак е в крайна сметка роднинска, но по-далечна).

Такъв, за какъвто считат чувашката езическа религия някои учени - него имам предвид. Например Дюла Месарош: О количестве богов существует несколько мнений. По одному мнению, бог один — Верховный бог (Ҫӳлти Турă), а остальные только прислуживают ему и являются духами. Другие считают чувашскую веру многобожьей.

Източникът е Шестоднев. И при българите отначало князете били [поставяни] по наследство — синът на мястото на бащата, и братът на мястото на брата. Научаваме, че така било и при хазарите.

Специално за чувашката езическа религия - оставяйки настрана въпроса от какъв зор чувашите са езичници, ако действително са наследници на волжките българи - това, което знаем, са до една или друга степен спекулации. По простата причина, че когато започват изследванията над чувашкото езичество, чувашите вече са християни и реално имаме в най-добрия случай "езически отгласи", а много вероятно някои неща са и псевдо-древни традиции, които са всъщност разни неоезически преосмисляния. Отделно със сигурност има множество елементи, които не са собствено чувашки, а са угро-фински, татарски и кой знае още какви други. Ако питаш двама различни учени каква е била чувашката езическа религия, единият ще ти каже монотеистична, а другият - политеистична. Лично моето мнение е, че монотеистичният елемент или, как да го наречем, монотеистичното залитане се дължи на по-късни влияния от християнството, исляма, вероятно и юдаизма. Конкретно в чувашкия случай - по всяка вероятност най-вече на исляма. От чувашкия етимологичен речник:

Така е, а отделно няма и сто начина да кажеш едно и също на гръцки (а гръцкият по нашите надписи и според самия Бешевлиев си е съвсем правилен), тъй че въпросният формален паралел "бог удостоява" може да е просто мним такъв. Но в крайна сметка друг освен Бешевлиев явно не е намерил за важно да се занимае с проблема, тъй че това имаме като експертно мнение, с това работим. Ако пък има такъв, можем да го разгледаме и него. Нищо токсично няма в тази тема, стига да не е пълен оффтопик или спам.

Съгласен съм с това по принцип. Но то ако имаше някъде съвсем точен паралел на тази формула, все ми се струва, че той досега щеше да ни е известен. Ето какво е писал Бешевлиев по този въпрос (удебеленото "сто години" - мое): https://macedonia.kroraina.com/vb3/vb_uvod.htm#c52 От тези заемки от церемониала на византийския императорски двор на първо място стои акламацията за дълголетие или т. нар. πολυχρόνιον. [369] Пожеланието за дълголетие е една от най-старите акламации, запазена и досега. Тя се среща вече в персийския двор и в този на елинистическите владетели. В Рим през императорската епоха е една от обичайните акламации за императорите и е била произнасяна почти при всеки подходящ случай, но особено при коронации, триумфи и пр., напр. Invicte Imp. Antonine Pie Felix Aug. multis annis imperes, [370] Constant. Aug. vivat felix [371] и пр. Акламацията за дълголетие е била наследена от Рим във Византия и оттам е преминала и у франките във времето на Карл Велики, напр. Carolo excelientissiino et a Deo coronato, magno et pacifico regi Francorum et Langobardorum ac patricio Romanorum vita et Victoria ... feliciter, feliciter, feliciter, tempora bona habeas. Multos annos. В първобългарските надписи акламацията за дълголетие се среща в три строителни надписа. Тя гласи: ὁ θ(εὸ)ς ἀξηόση ζίσιν τὸν ἐκ θ(ε)οῦ ἄρχοντα ἔτι ἑκατόν (№ 58). Както уводната формула ὁ θεὸς ἀξιώσῃ, така и пожеланието ἔτη ἑκατόν се срещат дословно в следните две византийски акламации, които стоят най-близо до тази в надписите: σὲ ἡ θεότης ἐπὶ χρόνους ἑκατὸν ἀξιώσῃ τὴν ἑαυτου διέπειν πολιτείαν [373] и ὁ θεὸς ὁ δεσπόζων ἀοράτων καὶ ὁρωμένων ἀξιωσει ὑμᾶς, δεσπόται, ἑκατὸν ἐν εἰρήνῃ χρόνους βασιλεόειν Ῥωμαίων. [374] Сиреч, въпросното "сто години" действително се среща във византийска среда, конкретно в случая и двата примера са от Константин Багренородни. Там има и за газенето на императора. Т.е. тезата на Бешевлиев е, че всичко това са византийски заемки. Съответно и богът си е християнският такъв. И на мен заключенията му не ми звучат твърде убедително, това е и една от причините да пусна темата за обсъждане.

Халифът Муавия е знаел и им е казал, но явно са го забравили. Това за Ахура Мазда действително е меко казано съмнително и то освен от някакви върли фенове на тезата за прабългарите-зороастрийци не знам да се е тиражирало от някой друг. Но ме подсещаш за ахеменидските надписи, сред които също има значителна група категоризирани като строителни. Те технически са такива, тъй като съобщават за построяването на някакъв обект, някои от тях са съвсем лаконични ("аз, царят на царете Дарий, издигнах тези колони в този дворец"), но други са по-длъжки и на практика са си пропагандни надписи. Един интересен (поне според мен, разбира се) пример е надписът DSab (D = Дарий) от статуята на Дарий от двореца в Суза. В оригинал - тук. Механичен превод от английски: Велик бог е Ахурамазда, който е създал тази земя, който е създал онова небе, който е създал човека, който е създал щастие за човека и който е направил Дарий цар. Това е статуята, изработена от камък, която Дарий е заповядал да бъде направена в Египет. Ето как всеки, който ще я види в бъдеще, ще знае, че персийският човек е управлявал в Египет. Аз съм Дарий, великият цар, царят на царете, царят на всички народи, царят на тази велика земя надлъж и нашир, синът на Хистасп, Ахеменид. Цар Дарий казва: Нека Ахурамазда защити мен и това, което направих! Има някои паралели с нашите строителни надписи. Отново по моето скромно мнение. С което, разбира се, не казвам, че българите са виждали ахеменидските надписи или че дискутираният тук бог е Ахура Мазда.

Да, чел съм я тази статия на Кръстев, както и още две-три негови работи. Той също не е виждал източника, т.е. влиза в категорията "нито един български учен не си е направил труда да свърши тази работа за повече от век, откакто този немски текст е публикуван".

Имаме напредък. Не разбирам само защо бяха необходими всичките тези спорове, след като аз коментирам хипотеза, която не ми допада, а ти подскачаш насреща ми, при положение че тази хипотеза и на теб не ти допада. Що се отнася до култа към прадедите - това от Именника според мен не може да е култ към прадедите в някакъв общ, неясен и допотопен вид, а следва да е култ конкретно към владетелите. Т.е. нещо като римския имперски култ. Възможно е, но просто не ми се връзва с данните, с които разполагаме. Ако имаше такъв култ, все си мисля, че от него щеше да има някакви следи именно по надписите на самите владетели (примерно "Муртаг, син на обожествения Крум бла бла бла", един вид Murtag divi filius). Така си мисля. Що се отнася до писмеността и грамотността, то това, което пишеш, е така. Но едно е Виндоланда или Новгород, друго е имперски център, в който има открити десетки каменни надписи, включително монументални владетелски. Несравними са примерите. Ако е имало нещо като "държавен архив", в което аз лично не се съмнявам, той няма проблем да е бил и на дървени дъски или пък на глинени, мраморни или някакви други плочки. Според мен е най-резонно да е бил на пергамент, но уви, положението е такова, че надали някога ще узнаем със сигурност. Принципно няма проблем да постулираме и че е имало практика като късновизантийската, когато на някои места в Империята документи от архивите се копират от пергамент върху колони, стени и плочи с цел съхраняване на съдържанието им; но това е, доколкото ми е известно, практически от последните векове на ИРИ. Мисля вече действително да приключа с тази тема.

Аз също смятам така, но теологичните въпроси не са ми сила, затова не изключвам и някакво обяснение а ла Делофф, т.е. някаква "еретична" християнска доктрина или, кой знае, някаква религия с християнски елементи/взаимствания.

Проблемът с този източник е, че той не е публикуван и не подлежи на анализ. Никой не го е виждал, а достъпен е само немският текст. Сиреч, от 7 век ли е, когато живее халифът Муавия, от 9 век ли, когато живее предполагаемият му автор (Ибн Кутайба), или е още по-късен и препис ли е изобщо на някакъв арабски ръкопис или е османска изработка от 17 век. Само с работа с оригинала и анализ на съдържанието му може да се прецени това сведения от кога е, за кого се отнася, от кого е взаимствано (защото може да е от Ибн Фадлан, който говори за Тенгри, но не по отношение на българите) и т.н. За мен лично е показателно, че нито един български учен не си е направил труда да свърши тази работа за повече от век, откакто този немски текст е публикуван.

Просто надписите имах предвид и заради тях отворих темата. Но приветствам и други източници, както и анализи и интерпретации, паралели от други места и т.н. Но иначе да, принципно погледнато, владетелски надпис е по-висококласен източник от хроника, житие или друго произведение от по-късен период.

В друга скорошна тема се засегнаха въпроси, свързани с религията на прабългарите. Там се изказаха и продължават да се изказват разнообразни хипотетики какво и как може да е било. В настоящата тема предлагам да видим какво действително имаме налично и по-конкретно да обсъдим един елемент, а именно споменатия по владетелските надписи бог. И тъй, ето ги фрагментите, в които въпросният бог се среща по надписите на четирима последователни владетели: Крум, Муртаг, Маламир и Персиан (по Бешевлиев, Първобългарски надписи, 1992). Няма да включвам тук многократно повторената титулатурна формула "от бога архонт", понеже всички я знаем, а и да не става прекалено дълго; а също така и хипотетичното, т.е. неналично на надписа, "бог" тангра. 1. Хамбарлийски надпис на Крум (№2 по Бешевлиев): и брат му не го забрави и излезе и бог му даде (10) и той опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт (15), Константин, Версиникия, Адрианопол. Тези силни (20) крепости той превзе. А на останалите крепости бог даде ( = внуши) страх и те ( = гърците) ги напуснаха и избягаха и долната страна 2. Надпис на Крум (№3 по Бешевлиев): Бог направи ... -ят бог направи и... и го срещнаха гърците... 3. Надпис на Персиан (№14 по Бешевлиев): Който търси истината, бог вижда и който лъже, бог вижда. На християните българите направиха много добрини и християните ги забравиха, но бог вижда. 4. Търновски надпис на Муртаг (№56 по Бешевлиев): А името на архонта е Омортаг кан сюбиги. Нека бог да го удости да преживее сто години. 5. Чаталарски надпис на Муртаг (№57 по Бешевлиев): Нека бог удостои поставения от бога архонт. Като гази (или да гази) добре с крака си императора, докато тече Тича и докато..., като владее над многото българи и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселие сто години. 6. Надпис на Маламир (№58 по Бешевлиев): Нека бог удостои от бога архонта да проживее заедно с капхана Исбул сто години. --- Бешевлиев на две места твърди, че това бил християнският Бог ("Споменатият тук бог е християнският, който се съвпада по функция с първобългарския."; "Тук става дума за християнския бог, който всичко вижда и отдава всекиму заслуженото"). Тези две места са надписи №2 и №14, където се говори за конфликти с ромеите. Не така стоят нещата обаче в последните изброени тук три надписа, които са от категорията "строителни" по Бешевлиев. В тях някакъв бог удостоява владетеля да живее сто години, както и с други пожелания ("да гази императора", "да подчинява враговете си"). И така - всичко това все християнският Бог ли е, който бил имал същите функции като прабългарския, и всичко това прост копи-пейст на гръцки пожелателни формули ли е, както се опитва да твърди Бешевлиев? Или пък може би си имаме работа с действителен елемент от религията минимум на владетелската династия (т.нар. "Крумова династия")? Нямам против да се дискутират и други въпроси, както свързани с религията, така и от други теми, стига да не са пълен оффтопик.

Проблем с това "оригиналът" на Именника да е представлявал надпис по подобие на тези, които са открити, аз нямам. Както казах и както добре знаем всички тук, това е и основанието тази хипотеза не само да съществува, но и да доминира в академичната ни наука. Не знам откъде и по какви причини си решил, че имам някакъв проблем с подобна хипотеза. Това са си някакви твои допускания, т.е. бориш се с вятърни мелници. Имам проблем с това (стр.109): Съставителят на първия блок на хронографа, който определено е български протограф в общата компилация на руската редакция, е представил владетелите, както са били записани на жертвените дарове в светилищата. В Ранното средновековие той, може би, е разбирал определенията за годините на владетелите и за годините на тяхното управление, които сега пораждат толкова спорове. „В Именнике весьма элегантно соединяются славянские и протоболгарские наименования, что свидетельствует о том, что составитель владел и славянским и болгарским языками.“19 А може би и самият той вече не ги е разбирал и затова уточнява, че са „пренесени както бяха“. Сега можем само да гадаем за неговата компетентност, но източникът е показан ясно - свещените езически храмове. Като знаем за традицията на древните български владетели да оставят различни паметни надписи върху каменни колони и плочи, можем да допуснем, че тези надписи също са били върху някакъв каменен материал. Проф. Горина също допуска такава хипотеза: „Естественно, что в основу письменного книжного памятника, каковым является Именник, были положены протоболгарские надписи, выбитые на твердых материалах наподобие тех, которые дошли до нас“.20 Може би древният автор сам е подредил хронологически тези надписи, опирайки се на тогавашните знания и установената вече традиция през X в., или те вече са били подредени в този ред на паметните надписи в капищата - за това също можем да гадаем. Явно продължаваш да се затрудняваш да схванеш, че хипотезата на Даскалова не е идентична на тази, с която принципно нямам проблем. По-рано в темата беше писал, че липсата на данни не означава данни за липса. Но в конкретния случай ние нямаме генерална липса на данни, а точно обратното: имаме открити едно значително количество надписи от различни тематични групи. Далеч по-лесно е да се допусне, че е имало и още един надпис - най-общо казано с текста на Именника - който се е изгубил през вековете, отколкото, че е имало множество надписи, от които всички са се изгубили. Това е елементарен принцип. В противен случай влизаме в хипотези като например онези на генефенката, че действителните прабългарски некрополи още не са открити. Аз лично отказвам да се занимавам с подобни езотерики. Още по-силно тези наблюдения важат в случай, че настояваме тези надписи да са от религиозно или култово естество. Казваш, можело да са били на дървени плочи. Сиреч, презюмираш, че понеже дървените плочи са нетраен материал, те просто са изгнили за толкова много векове и по тази причини не ги откриваме. Теоретично допустимо, макар че древни надписи върху дърво има открити и то немалко. Но изниква въпросът - и пак повтарям: особено силно това важи, ако говорим за култово естество на тези надписи - е, пък само на дърво ли са били тези надписи? Никакви други материали ли не са били ползвани? Никаква друга следа ли не е оставил този култ или тази религия? И пак се връщам към презумпцията за "липса на данни" - ами че то има невероятно количество материали от периода на ПБЦ, тонове и тонове керамика, плочки, керемиди, медальони, амулети, накити, рогчета, пръстени, огледала и т.н. И никой не се е сетил да драсне дори и един кратък надпис, който да може да се свърже с тази хипотетична религия и по някакъв начин с текста на Именника. Барем един човек някъде? Ако не схващаш колко невероятно звучи това за човек като мен, който има поне някаква представа за това какво е открито от ПБЦ, то не мога да ти помогна. Стой си на ниво "няма данни" и си свиркай с уста. Твоя си работа в крайна сметка. Казваш също надписи върху стени. Ами надписи, графити, рисунки, както и огромно количество знаци върху стени има открити. Не е като стените на каменните съоръжения на 100% да са се изпарили в нищото. Да, голяма част, за съжаление, са безвъзвратно изгубени, но нещо все пак има. И по това нещо няма Авитохоловци, няма дилом твирем, няма посвещения на владетели или каквото и да е друго релевантно за нашата тема тук. И на мен много ми се иска досега да имаше открито нещо, което да хвърли някаква светлина върху Именника, ама няма. Какво да направим? Това е положението. --- Що се отнася до икономичното обяснение с капищата, то отново ще кажа, че това не е нищо повече от едно презумптивно твърдение (всъщност поредица от такива твърдения) на Бонка Даскалова. Неслучайно на мен подобно тълкуване досега ми беше неизвестно, тъй като не бях чел тази статия: чисто и просто никой друг, нито български, нито чуждестранен учен, няма такъв възглед. И това не е защото учените преди Бонка Даскалова не били запознати или нещо не им било известно, както тя се мъчи да внушава, а напротив: защото са по-запознати от нея. Критика на постановките на Шахматов, лежащи в основата на всичките тези хипотези на Горина, Даскалова и т.н., има още от Мутафчиев от преди повече от сто години.

Айде какво да те правя, щом като продължаваш да ме цитираш. Аз не въм видял някой тук да отрича, че надписи върху дъсчици съществуват. Както и надписи върху глинени плочки, метални предмети, брезови кори, слонова кост и още каквото се сетиш. Какво общо има всичко това с Именника, с прабългарските надписи, с Annales maximi, с Fasti Consulares, та дори и с нашите поменици? И най-накрая: какво общо има с хипотезата на Бонка Даскалова, която дискутираме тук? Ето какво представляват Fasti Consulares: Аз нямам против Именника да е представлявал в оригинал нещо такова. То това е и доминиращата хипотеза в науката. Ако обаче ти или някой друг тук, или пък Бонка Даскалова, седнете да твърдите, че великият понтифик (понтифекс максимум) е обикалял Римската република/империя в търсене на надписи - били те на дъсчици или на нещо друго и били те по храмове или на други места - за да извлича информация, от която да си съставя "архива", то най-много да си строша някой крайник, падайки от смях от стола.