sir

Всичко от мнението над моето например. Всичко там е иврит.

Един поглед от мрежата и от мен. Заформилата се в последните дни коалиция между либерали/прогресисти и путинисти, ръка за ръка по матросовски бранещи аятоласите, буквално залива мрежата с ИИ-генерирани клипчета как Иран потапя целия американски флот и Израел гори и Тел Авив изглежда като Бейрут от гражданската война. Най-забавното в цялата история е, че изглежда действително съществува значителна маса хора, живеещи в някаква алтернативна реалност и вярващи, че това са истински кадри, а Илон Мъск ги цензурира. Това е едно от любимите ми:

Аз също се присъединявам към питането на Делофф - защо изведнъж преминахме на иврит? Ивритът и арамейският може да са близкородствени, но не са един и същи език. Крайно слабо вероятно е при прабългарите да има някакво влияние от говорители точно пък на иврит.

Окей, нека да видим. Да оставим засега настрана т.нар. първа част. 1. Съществувал е някакъв документ или пък каменен надпис или каквото и да било, в който е имало информация от Аспарух до Кардам. Нека да го наречем пра-Именник. 2. В някакъв по-късен момент пра-Именникът е претърпял повреда и от него са се запазили само началото (записите на Аспарух и Тервел) и краят (записът на Кардам). Следвайки Москов, с когото в случая съм съгласен, трябва да се е запазил и още един запис (този, от който имаме само "твирем" след "теку читем" на Тервел) - не можем да преценим чий е бил този запис: може да е бил на неизвестен владетел след Тервел или преди Кардам (примерно Кормесий или Телериг), но може да е бил и на Кормисош, чиято година също е твирем. И тъй, какво е имал пред себе си човекът, добрал се до останките от пра-Именника: Исперих - 61 години. Родът му Дуло, а годината му верени алем. Тервел - 21 години. Родът му Дуло, а годината му теку читем. Неизвестен/Кормисош - Х години. Родът му А/Вокил, а годината му B/шегор твирем. Кардам - 28 години. Родът му Дуло, а годината му дван шехтем. 3. Дотук добре, но сега следва важен въпрос: това ли е имал пред себе си съставителят на Именника или всъщност се налага да постулираме, че повредите след Тервел са още на ниво пра-Именника? Защото ако приемем, че Именникът в оригинал е съдържал Аспарух, Тервел, Телериг (примерно), Кардам, Севар, Кормисош, Винех, Телец, Умор, то излиза, че имаме нова повреда, довела до днешното му състояние (т.е. загубили са се сега пък Телериг и Кардам) - това принципно не е проблем, но постановката става все по-натегната с всяко подобно допълнително допускане. Но най-важното е следното: какъв ще да е бил съставителят на Именника и кога трябва да е живял, че да не успее да разпознае Кардам и неговото място в хронологията? И защо в такъв случай Именникът завършва с Умор, а не продължава и след него, включително и с нов запис на Кардам? Аз не виждам абсолютно никаква логика документ, изработен най-рано някъде през 9 век, в своя предишен вид да е завършвал с Кардам, а в новия си и по-късен вид да приключва с Умор от средата на 8 век. Освен ако този нов и по-късен вид - т.е. Именникът, който познаваме - не е бил съставян от някакво лице от 10-11 век, което си е нямало понятие какво точно съставя и какви са тези личности, за които се говори там. Аха-аха и ще стигнем до хипотезата на Даскалова за някакъв случаен монах, събирал дъсчици от езическите храмове. А ако пък не е имал пред себе си името на Кардам, т.е. повредите са още на ниво пра-Именник, то е дори още по-необяснимо защо Именникът не продължава и след Умор. Да не говорим, че Кардам излиза да е от рода Дуло - десетилетия след като този род е изчезнал. Т.е. ресторацията на Дуло не е била през 762г. по Харвард, а е през 778г. по Зигеберт. 4. Но хубаво, нека да приемем работно, че нещо такова действително може да се е случило. Да, в такъв случай излиза, че дван е кон по Зигеберт; коза по Алберих. Не схващам обаче защо това бърка по някакъв начин годината на Умор. Очевидно е, че първоизточникът на западните хроники е нямал информация за Умор (или пък и да е имал, е решил да я премахне след сверка с източник, у който такава е липсвала, примерно Анастасий). Т.е. 7-те години, фигуриращи там за Паган, са погрешни, и в тях влизат и други управления. Цялата полза от това упражнение е, че премахваме 28-те години от сметката. За съжаление, не можем да премахнем и Неизвестен I, тъй като нямаме вътрешно основание да го приравним на Телериг. И Зигеберт не може да помогне, тъй като там между Тервел и Телец фигурира само един владетел. Сиреч, остава ни да се хванем за Алберих и да постулираме двама Кормесиевци - да приравним първия на Неизвестен I, а втория - на Кормисош. Не знам обаче докъде може да ни доведе това. Но може би пропускам нещо в основанията ти.

Всичко е окей, но все пак трябва да има и някаква система. Разяреният бик е филм, не знам дали съществува такова индианско име. Но с оглед останалите известни ми индиански имена, то да, Разяреният бик се вписва в системата. Както впрочем и Роса на дървото. Т.е. въпросът е има ли арамейски или акадски имена, подобни на тези там изброените от ИИ? Или просто имаме познатия подход, в който из речниците се търсят фонетично сходни думички?

Проблемът е, че позоваванията на Златарски са по същество позовавания на неговата сбъркана хронологична система, която се базира на реконструкцията му на Именника. Към 1960г. Златарски далеч не е единственият писал по темата. Но както и да е, край с това отклонение. Съгласен съм. Това не е моето мнение. Но е мнението на Златарски и армията му от последователи в българската медиевистика. Аз също смятам, че не са негови, затова и обикновено пиша "или хипотетичният му първоизточник". На мен лично най-вероятно ми изглежда Зигеберт, Алберих, както и разните други хроники, които изнамираш, да са ползвали някакъв по-стар първоизточник. Не мисля, че всички по-късни хроники (вкл. Алберих) просто директно копират от Зигеберт - просто има различия, които в такава хипотеза не е ясно как биха се получили. Да, така погледнато - два типа сведения са. Но тези от първия тип имат явни паралели в други източници и водят в крайна сметка до Теофан: началото на българското царство, няколкото сведения за Юстиниан и Тервел, битката при Анхиало и убийството на Телец, бягството на Сабин и т.н. И впрочем, забележи: за "тъмния" период, в който сведения за българите липсват у Теофан, съотвено у Анастасий, сведения от първия тип за българите липсват и у Зигеберт (единственото му сведение за българите е възцаряването на Кормесий в 727г., което е от втория тип). В общи линии единствената чуденка относно тези сведения е от някаква по-особена редакция на Анастасий ли са извлечени (с оглед разликите в хронология и изписване на имената) или от някоя компилативна хроника, базирана на Анастасий. Михайлов и Лунгарова, авторите на онази статия за Зигеберт, очевидно не могат да дадат еднозначен отговор на този въпрос. Но така или иначе аз не го намирам за особено важно - на всички тези сведения им знаем произхода и Зигеберт не ни казва нищо ново. Що се отнася до Сабин - това несвързано с България сведение също не е от Анастасий, а от някакъв друг източник. Но ситуацията със Сабин не е и съвсем уникална. Под 680г. след повествованието за българите и войната им с Империята следват сведения за франки и визиготи и едва след тях е "Оттук трябва да се отбелязва царството на българите, чийто владетел беше Батайас". Впрочем, това цитираното има ли го в някой друг източник? Какво да ти кажа, не знам на какъв принцип Зигеберт си е подреждал сведенията под всяка годишна статия. Но в пасажа, който си цитирал тук, аз визирах конкретно датировките. Не твърдя със стопроцентова убеденост, че някои от тях Зигеберт задължително ги е преписал от Анастасий, а други - от другаде. Твърдя единствено, че една част от тях, вкл. на Сабин, могат да се изведат от Анастасий, а друга - не. Годината на възцаряване на Кардам е показателна в това отношение. Да, тя е уникално сведение, но не се изисква особено въображение да се постулира, че Кардам сяда на трона след бягството на Телериг - както правят и съвременните историци. И аз не мисля, че е възможно. Примерно за Телец теоретично сигурно е възможно на базата на собствени интерпретации и датировки (било то и погрешни) на околни събития да се постави година 760г. - очевидно е, че той не се възцарява в същата година като битката, след която е убит; т.е. следва да се е възцарил по-рано и в случая има няколко събития, която могат да укажат на Зигеберт някаква конкретна по-ранна година (кометата, синът на Фатима, както и предходното сведение отнасящо се до българите - битката при Верегава). За Тервел и Кормесий обаче просто не виждам никаква база - техните години изглеждат напълно произволни. Същото и за Телериг. Каквото и да се сверява и центрира по Теофан или по друг известен източник, до 700 за Тервел или 727 за Кормесий не виждам как може да се стигне, освен ако не постулираме и тук "преписвачески грешки". Не, не мисля, че Зигеберт или, както спекулирахме преди време, някой франкски хронист от времето на Муртаг е имал достъп до Именника (и по-точно до предполагаемия му оригинал, разбира се). Но до някакви сведения, които са били ползвани и в Именника - това към днешна дата не мога да го изключа. [Конкретния пример и сметките по Именника ще ги коментирам отделно в по-късно мнение.]

Това същото упражнение може да се направи с всеки един език на света. Ето албански, понеже албанският речник ми е най-отгоре в списъка: thellë "дълбок, тъмен (цвят)"; ec "ходя, бягам". Ходещ на дълбоко. Или пък с edh "козел" - Тъмен козел.

Аз не разбирам от акадски и арамейски, за да дам някаква конструктивна критика. За росата съм се хванал произволно. Другите будят не по-малко недоверие: Здрав стълб, Чист син, Разумен брат, Горчив и т.н.

Какъв е смисълът от всичко това? И не е ли твоя работа да провериш дали действително има такива "арамейски корени" Роса на дървото, Водач-писател и тем подобни, а не да разчиташ на фантазиите на ИИ?

Съгласен съм, че е далеч по-вероятно да е ползван Анастасий или нещо на негова основа. Според онази статия за Зигеберт, която беше пуснал преди време, Зигеберт може и да не е познавал Анастасий като автор на хронография, тъй като бил посочен от него само като преводач на някакво житие. Сиреч, много е вероятно информацията му да е минала през поне още една ръка - някоя от тези там компилативни хроники. Но така или иначе за нашите цели разлика по същество няма: текстовете са с идентично съдържание. Златарски очевидно греши. Няма никакъв Кормисош тук, поне не и този Кормисош от Именника, който управлява двама или трима владетели след Тервел. Въобще, това постоянно позоваване на Златарски в ГИБИ и ЛИБИ е сериозен дефект на тези издания, тъй като подвежда читателите, включително и хронологически. Не е проблем, така излиза. Но това е и аргументът на тези, които игнорират латинските хроники като неблагонадеждни или направо недостоверни. Взели са имената и последователността от Теофан или от превода на Анастасий и след това до голяма степен по собствено усмотрение са им прикачили датировки, тъй като форматът на произведенията им го изисква: все пак това са си дефакто едни хронологически таблици и информацията трябва някак си да се датира и да се сложи в съответната годишна статия. Теоретично погледнато присъствието или отсъствието на дадени детайли може да се обясни именно с факта, че Зигеберт ползва информация от източник, който не е дори втора ръка. В това число някои разлики в хронологията и в изписването на имената - в коментарите под линия в цитираната статия се вижда, че това е практически повсеместно при сравнение с Анастасий. Конкретно за това, че Зигеберт не споменава изрично кой кого е наследил - такава информация отсъства у Теофан с изключение на споменатия от теб казус със Сабин и Паган. И по-точно казано: има изричен текст, че Сабин е пряк наследник на Телец и че Паган е пряк наследник на Сабин. Към това можем да добавим и че Телец е пряк наследник на неназования владетел от началото на разказа за тези събития. Защо Зигеберт не го пише изрично? Знае ли човек - може така да е преценил генерално да го прави за българите именно поради липсата на конкретни данни за почти целия период с изключение на краткия отрязък от 760-те. Отново кратка справка със статията показва, че например при Сабин и Паган има текстуални разлики между Зигеберт и Анастасий (и Historia miscella, където е напълно идентично). Ето например Паган: Зигеберт: [след като описва бягството на Сабин] Paganus Bulgaribus dominatur. Анастасий: [след като описва бягството на Сабин] Statuerunt autem Vulgares alium sibi dominum, Paganum nomine. Сиреч, възможно е това да е редакторско решение на самия Зигеберт. Или на някой друг преди него, при което Зигеберт просто това да е имал пред себе си. Тъй или иначе това "X Bulgaribus dominatur" изглежда като шаблон, въведен умишлено от някого по някакви причини. --- Възцаряването на Аспарух го няма никъде, ако не броим Именника, разбира се. Но годината 680 я има и е ясно откъде са я чопнали всички, включително Зигеберт и Алберих. Дали са считали, че тогава се е възцарил самият Аспарух/Батаяс, не е чак толкова съществено. Текстът може да се тълкува и така, както го правиш ти. Същественият момент е, че това ясно показва, че други източници за този владетел Зигеберт и Алберих не са имали на разположение. Или иначе казано: у Зигеберт (и Алберих) има грубо два типа датировки: 1. Такива, които са ни познати от други източници, дори и да не е задължително те да са точно датировки на възцаряване на дадени владетели. Такава е годината на Аспарух/Батаяс и годините на Сабин и Паган. По-особено стои годината на Кардам, но и нея можем да я добавим тук, тъй като очевидно е обвързана като датировка с бягството на Телериг. 2. Такива, които отсъстват от други източници, включително такива, които действително си изглеждат "изсмукани от пръстите", т.е. нямат никаква база в известните ни източници. Тервел, Кормесий (плюс втория Кормесий у Алберих), Телец, Телериг, Крум. Може ли по някакъв разумен начин, т.е. без прибягване до произволни допускания, да насложим върху една хронологична линия като маркери датировките от първия тип и да достигнем до тези от втория? Ето това е въпросът за милион долара. Ако не може, то търсим друг източник. И съответно един такъв е Именника.

Както е известно, в нормалния живот на Макето има само два вида хора: пълни въздържатели и тотално пропаднали алкохолици.

Аз и по-рано в темата писах, че това ми се вижда резонно обяснение за информацията в откъса на патриарх Никифор. Що се отнася до липсата й у Теофан - възможно е всичко това да е стояло в общия му с Никифор източник, т.е. да няма никакви допълнителни разкази на очевидци или друг източник, а Теофан просто да е решил да съкрати на това място. Така смята Манго. Теоретично възможно, но просто ми се вижда слабо вероятно Теофан да се въздържи да ни даде подробности, особено всичките тези имена там, ако са му били налични в източника. Далеч съм от специалист по Теофан, но на прима виста не се сещам за друг подобен случай в пасажи, които имат паралел и у Никифор. Но да не задълбаваме отново в този момент. Отделихме му предостатъчно време по-напред в темата. Проверих набързо у Теофан - той също пише, че Теодосий управлява една година. Но разминаване действително има - у Зигеберт Теодосий III и патриарх Герман са поставени в една година, а у Теофан в две поредни. Но същественото в случая е, че Зигеберт е наясно със срока на управление на Теодосий III, както и с този на патриарх Герман, без значение дали са напълно коректни или с грешка от една година. И ако е имал пред себе си ето този текст: https://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_285.html то следва да е бил наясно и че Кормесий вече е бил на власт към 716-717г. Въпросът е имал ли е пред себе си този текст (или превода на Анастасий)? Генералната ми идея е следната. Ако аз се захвана да съставям хронология на българските владетели и имам пред себе си само Теофан или превода на Анастасий Библиотекар и никакъв друг източник, до какъв резултат бих могъл да достигна? Като последователност до какво мога да стигна? Тервел -> след него Кормесий, който трябва да е управлявал преди Телец и Сабин -> Телец -> Сабин -> Паган -> Телериг -> Кардам -> Крум. До тази последователност се стига елементарно и без особен опит за вникване в нещата. Ако обаче съм една идея повече от обикновен преписвач и компилатор, никак не е изключено да се замисля над въпроса дали двете споменавания на Кормесий в източника ми се отнасят до едно и също лице или до две различни, с оглед голямата времева разлика. И мисловно да си реконструирам картина, в която има един Кормесий, който управлява след Тервел, и друг, който е убит при възцаряването на Телец. Реконструкция с елементи на креативност и по-точно с елементи на резонно допускане. 1) Че Кормесий, чийто зет е Сабин, е лицето (едно от лицата - членове на владетелския род), с което започва разказът за Телец-Сабин-Паган. 2) Че този Кормесий няма как да е същият, който е бил активен четири десетилетия по-рано. Съответно въпросното "post" е елемент от реконструкцията, т.е. бележка на самия реконструктор - появява се само там, понеже само там е и необходимо. Това не решава въпроса откъде идва 727г. за Кормесий (а и абсолютните датировки като цяло). Тази година дори привидно противоречи на така изложената схема. Но това е положението. Всичко това, разбира се, са просто спекулации, един вид мисловен експеримент, който не доказва нищо, а просто дава храна за размисъл по въпроса с източниците на Зигеберт/Алберих. Опирали са се на нещо. За годината на възцаряване на Батаяс очевидно се опират на Теофан, като под "Теофан" визирам и Анастасий Библиотекар и компилативните хроники на основа на Анастасий. Че Аспарух не се възцарява в 679г. или 680г., според мен не буди някакво съмнение. Съответно е очевидно, че латинските хронисти не са имали друг източник за този владетел. Залепването на името Батаяс на Аспарух вероятно произтича от объркване на базата на текста у Анастасий. За Сабин и Паган информацията им също е директно от Теофан, включително подробностите у Зигеберт, че Сабин искал да сключи мир с ромеите, заради което бил прогонен от българите и избягал при императора. Т.е. датировъчната информация, която се извлича директно от известните ни извори е 679/680 като година на възцаряване на Аспарух и 762/763 на Сабин и 763/764 на Паган. Въпросът е може ли на базата само на тази информация, както и на някои други датировъчни податки от типа на битката при Анхиало или бягството на Телериг, да се предложи хипотеза, която да онагледи доколко е възможно някой да реконструира цялата хронология след Аспарух и до Крум на базата само на собствени сметки и допускания; включително ако има привидни грешки, то да може да им се даде разумно обяснение. Ако не може, то трябва да отхвърлим тезата, че Зигеберт или някой друг просто е пресмятал по собствено усмотрение, и да приемем, че е имал достъп и до друг извор.

Разказите на очевидци са си също така източници. Не виждам обаче какви разкази на очевидци би могъл да има Теофан по отношение на събитията с Умор и компания, при положение че не ни казва нищо по въпроса освен това, че е имало някакъв поход. Ситуацията с Кормесий действително е сред най-любопитните. Това име се споменава мимоходом от Теофан - веднъж в разказа за избирането и свалянето на Сабин и след това отново в повествование за Крум. Какво научаваме от тези две споменавания: 1. Че Кормесий е управлявал някъде преди Сабин, но не директно преди него - това би станало ясно на всеки, който има пред себе си Теофан, тъй като разказът изрично ни казва, че преди Сабин е Телец. Възможно ли е обаче човек, четящ Теофан, да реши, че този Кормесий е един от убитите от владетелския род при възцаряването на Телец? - все пак с това именно събитие и започва целият разказ. Сиреч, възможно ли е Зигеберт на базата само на Теофан да си състави хронологична верига Кормесий-Телец-Сабин, макар такава да липсва у самия Теофан? Не е изключено, струва ми се. 2. Че Кормесий - същият като горния или друг - е сключвал договори с византийския император Теодосий III, т.е. предположително е бил владетел по това време. Зигеберт датира Теодосий III в 716-717г. и изрично казва, че царува една година, което всъщност не е вярно. Какъв извод обаче можем да си направим от това? Че Зигеберт не е имал пред себе си съответния текст на Теофан, в който се говори за мирния договор, или пък го е имал, но е решил, че сведението е погрешно, или пък е решил, че датирането следва да е спрямо патриарх Герман, а не спрямо императора. Зигеберт датира патриарх Герман 716-730г. и съответно Кормесий, възцаряващ се в 727г., се вписва в този срок. 3. Най-същественото: по никакъв начин от горните две сведения не може дори приблизително да се предположи как на тяхна база би могла да се появи годината 727 за възцаряване на Кормесий. При Алберих ситуацията действително е още по-драматична. Освен, че се появява и втори (или трети?) Кормесий в 750г., имаме и изричното сведение, че Телец управлява "след" този Кормесий (Telezas Bulgaribus dominatur post Cormesium). По този въпрос си спомням, че дебатирахте преди време с Йончев, и това "post" наистина не значи задължително, че Телец се възцарява директно след Кормесий. Ако обаче решим да поспекулираме в стил адвокат на дявола, то дали пък всъщност не е възможно това изрично уточнение "post Cormesium" да е вметка на автора на хронологичната верига Кормесий-Телец-Сабин - Зигеберт или хипотетичния общ първоизточник на Зигеберт и Алберих? С думи прости, възможно ли е - макар и с известно натягане - хронологична верига Тервел-Кормесий-Кормесий II-Телец-Сабин-Паган-Телериг-Кардам-Крум да се състави от човек, имащ пред себе си като извор единствено Теофан? Не ми изглежда невероятно. И действително в такъв случая Алберих следва да е по-достоверен поне в броя и последователността на владетелите, докато Зигеберт следва да е "слял" двамата Кормесиевци. Всички тези разсъждения обаче не решават въпроса с абсолютното датиране, освен ако не приемем някакви наистина фрапантни грешки. Вариант е авторът на хронологията да е взел някоя твърда или относително твърда дата от Теофан (примерно битката при Анхиало, след която е свалянето на Телец и идването на власт на Сабин) и на нейна база да е правел някакви сметки - как обаче може да е пресметнал сроковете на управление си остава мистерия, освен ако пресмятането не е всъщност полупроизволно гадаене.

Маке рипа срещу науката и учените. Каква изненада.

Колкото и да разтягаш локуми, фактите са си факти: шимпанзетата консумират презрели плодове.

Това не е арабски източник, а е османски документ, предполагаемо от 17 век. Казвам предполагаемо, понеже този документ не е публикуван и никой не го е виждал, освен явно една шепа немци от 18-19 век. Всички български учени, които го дават като някакъв аргумент, преразказват кратко описание на немски от 19 век, което дори не е и ясно доколко е коректно. Нито един от тях, включително Кръстев, не си е направил труда да издири документа и да го изследва така, както се прави в сериозната наука.

Както и друг път съм писал, на този надпис има бог Тангра точно толкова, колкото има и бог Гхутуг. За Кръстев също също съм писал - той не е виждал предполагаемия османски документ, а преразказва немски текст от 19 век.

Конструкции, опиращи се на съвременния фентъзи роман Джагфар Тарихи, не заслужават коментар.

Фактът, че всички споменати от Зигеберт владетели присъстват и у Теофан, е основната причина да не мога напълно да прегърна хипотезата, че Зигеберт е ползвал някакъв неизвестен и напълно независим източник. За разлика например от патриарх Никифор, който за мен без съмнение е ползвал допълнителен източник за пасажа си за Умор и компания - противно на мнението на Манго. Бележки в полето - окей, но това дефакто също означава допълнителен източник. Уникалната информация пак трябва да е дошла отнякъде: или авторът на бележките е имал допълнителни сведения, неизвестни ни от друг източник, или той самият по собствено усмотрение е правил някакви сметки. Но това е общо взето същото, което се твърди от някои и за самия Зигеберт - че това са лично негови изчисления и не трябва да се вземат насериозно. Тъй или иначе обаче остава без отговор въпросът - ако това са собствени сметки, било на Зигеберт, било на някой друг, то на каква база са правени? Откъде е например информацията, че Тервел се възцарява в 700г.? Aко приемем, че някой е имал пред себе си копие на Теофан или на Анастасий и някъде в полето на повествованието за Юстиниан II е оставил бележка "700 Terbellis Bulgaribus dominatur", то на какво основание я е оставил? Такова в текста, който предположително е имал пред себе си, няма. Или е имал информация от друго място, или, ако е собствена сметка, то се принуждаваме да приемем, че тя е напълно произволна - т.е. той е можел да нацвъка например 702г. вместо 700г. и ние да си блъскаме главите какво и що. Такава е моята логика - възможно е да бъркам, разбира се.

Искам да кажа, че когато папата казва "сарацини", той повече от сигурно визира мюсюлмани или араби, а не древни асирийци, египтяни или шумери. А дали Борис се е канел да приема исляма нямам представа. Не виждам обаче какво пречи от халифата да са се опитвали да го прикоткат да го направи. Известно ни е, че правят същото с хазарите и с Киевска Рус. Всичко това обаче няма общо с Именника. Там няма нито арабски, нито асирийски календар. Нито пък от този календар, а и от събитията и лицата в Именника, изобщо има някаква следа където и да било в Близкия изток и в каквито и да било арабски или персийски хроники или някакви други произведения.

Въпросните сарацински книги от отговорите на папата са мюсюлмански книги, а не древни асирийски или някакви други. Това е пределно ясно.

Да, тази етимологична идея за Вокил ми е известна. Принципно тя се връзва с идеята, че името Умар~Умор също е арабско или по-общо семитско. Не мисля, че Именника е бил част от някакви сарацински книги. Тези книги, доколкото ги е имало според отговора на папа Николай, са донесени в България отвън и не виждам от какъв зор в тях ще има и откъде въобще ще дойде описание на някакви събития и личности от 7-8 век, които нямат никакво отношение към исляма, арабите или халифата.

Каквото и да вземем, това няма да реши въпроса откъде въпросните двама монаси - живели векове след описаните събития, единият в днешна Белгия, а другият във Франция - са почерпили дискутираните тук хронологични данни. Те са със сигурност не са ползвали никакви български календари.

Дойде му времето и на това. Като имаме предвид каква нелепица седи у Кедрин, то не ме учудва, че авторът на това съобщение може да е омазал нещата в опита си да го ползва: https://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_220.html Т.е. какви са тези "2 години, както ни казва Зигеберт", при положение че Зигеберт не ни казва такова нещо - ами нищо чудно това да се отнася до втората година на Лъв IV, а "7 години по-късно" да са сметка на самия автор на хрониката. Разбира се, това също са си спекулации, които може и да не са верни. Възможно е авторът на тази хроника да е ползвал дефектен препис на Зигеберт или пък някаква друга компилативна хроника, в която някой вече е оплел нещата, приписвайки на Зигеберт неща, които той не е писал. Което впрочем поставя и въпроса колко от тези по-късни хроники ползват някакви допълнителни източници без да ги споменат. Този автор поне е посочил поименно Георги Кедрин, та ние можем на тази база да спекулираме как може да е възникнала грешката. Ами ако не беше го споменал? Впрочем, любопитно ми е как ги изравяш тези хроники?

Възможно е да става въпрос и за самодиктовка на самия копист. Това са си установени преписвачески практики, няма нещо невероятно. Теоретично погледнато Вокил-Укил ми се струва много слабо вероятно да е грешка под диктовка/самодиктовка, ако оригинално и на трите места в текста е стояло само Вокил или само Укил. Грешка при преписване по зрение "во" > "оу" (или обратното; вкл. при оу в лигатура; вкл. на глаголица) е дори още по-невероятна. Т.е. конкретно при Вокил-Укил проблемът за мен се корени очевидно на друго място, а не в проста преписваческа грешка. Обяснението на Бешевлиев е възможно според мен само в един реалистичен сценарий: записът на Кормисош с Вокил е от един източник, а записите с Укил - от друг. При което дори и съставителят на Именника или някой "царски редактор" да се усъмни дали това не е един и същи род, сверявайки с източниците си да се откаже да коригира. Отделен въпрос е дали на лице, предположително живяло в 10 век, името Вокил или Укил действително е говорело нещо; но по този въпрос вече съм си казвал мнението. Също така теоретично - ако името е било записано като vokil с латински букви (при това без значение дали оригинално е звучало Вокил или Уокил), то няма особен проблем един-единствен човек, вероятно самият съставител на Именника, да е отговорен за получилия се разнобой Вокил-Укил без изобщо да го е осъзнал. Този сценарий, естествено, предполага, че въпросният човек не е знаел какво точно транслитерира. Грешката в годините на Ирник е очевидно по зрение, тук спор няма. Но тя е напълно стандартна и съответно лесно установима, дори и да нямахме сбора от 515 години като коректив. Според мен тя е доволно късна, нищо чудно и на самия автор на наличния препис. Същината в цялата работа е, че тези въпроси са практически подминати като несъществени. Москов например "възстановява" гръцкия според него оригинал с Βοκιλ и Οὐκιλ. Ами че то така човек остава с впечатлението, че това са два напълно различни рода. Т.е. вместо да се внесе някаква яснота, нещата се замазват още повече. --- По въпроса с хронологията малко изоставих работата, понеже бях зает за известно време. Скоро ще задълбая отново.