Last roman

DID THE ROMANS HAVE MAPS? Ian Ross I’d originally intended to include maps in my list of Ten Things the Romans Didn’t Have, but then realised that it’s not quite that simple, and the subject deserves its own post. Picture the command tent of a Roman general on campaign, his subordinate officers gathered for a briefing. It’s difficult to imagine this scene without a map being present somewhere; how else is the general to explain his plans? Perhaps the map is drawn on a scroll, unrolled upon the table. Perhaps it’s much larger, and fixed to a frame – the general maybe has a stick, to point out the important details… Maps are so much part of our idea of strategic and tactical planning, it’s hard to see how an army could have operated without them. And yet, the Romans apparently did just that for a large part of their history. The Latin language has no word for what we would consider an accurate scale map – mappa just means a sort of posh table napkin. Ancient literature has several examples of Romans – even high ranking ones – becoming completely lost while trying to get from one place to another, and having to rely on local guides. In one instance, Julius Caesar lost track of his army while trying to find his way around Gaul. But this did not mean that Romans had no conception of the shape of the world around them. Far from it – late Roman mosaics from Ammaedara in North Africa and Madaba in modern Jordan show large-scale pictorial landscapes with the coastlines and the names of the cities gorgeously illustrated. But these landscapes are not maps – they are decorative rather than functional. Nobody could navigate their way around the islands of the Mediterranean using the Ammaedara map – for a start, some of islands appear more than once! Nevertheless, the Romans were capable of visualising large spaces in a more schematic way. The so-called Forma Urbis, or ‘Severan marble plan’, was an enormous map of the city of Rome, inscribed onto marble panels and originally erected on one inside wall of the Temple of Peace, close to the Forum. Its original purpose is rather obscure, but it may have been connected to the office of the Praefectus Urbis, or prefect of the city. Fragments of it survive today, and allow us to guess what the complete plan might have looked like. The level of detail is extraordinary – even the internal walls of houses are plotted, which must have been a gift for potential burglars – and would perhaps have been enhanced by coloured paint in situ. But even this plan is not drawn to an accurate scale, nor was it ever altered. In fact, it may have been as decorative in its intention as the mosaic landscapes of Ammaedara and Madaba; the ‘real’ city map, if there was one, was perhaps transcribed onto papyrus or vellum sheets and regularly updated. The closest thing to a larger-scale map in the ancient world was the itinerary, a sort of route guide to major destinations, noting the stopping places and the distances between them. Using one of these lists, an ancient traveller could follow the excellent Roman road network from one end of the empire to another, with a good chance of arriving in the right place. Luckily, several of these ancient itineraries survive today, giving us a good idea of how people in the Roman world might have planned their journeys. One of the most famous even survives in illustrated form, albeit as a medieval copy. The Peutinger Table, as it’s commonly known, shows a plan of road routes and cities across the world, from Britain to India, although the furthest western section is lost. Section of the Peutinger Table, showing northwest Europe, the Rhine, northern Spain and the south coast of Britain The dimensions of the Peutinger plan appear strange to us today. It’s possible that the original was displayed on the wall of a public portico, perhaps in Rome: at least one such ‘world plan’ is known from ancient literature. This would explain why the lay of the land has been oddly stretched and folded, to fit a long narrow space. The late Roman writer Vegetius mentions that written itineraries had a military function too: [The general] should have itineraries of all regions in which war is being waged written out in the fullest detail, so that he may learn the distances between places in terms of the number of miles and the quality of roads, and examine short-cuts, by-ways, mountains and rivers, accurately described. Some of these itineraries appear to have been pictorial, although Vegetius implies that this was a rare thing by his day: Indeed, the more conscientious generals reportedly had itineraries of the provinces… not just annotated but illustrated as well, so that they could choose their route when setting out by the visual aspect as well as by mental calculation Vegetius, De Rei Militari, III.6 We do have an example of this sort of ‘illustrated itinerary’, or what might approximate one, from a military context. A fragment of leather shield cover discovered at Dura Europos in Syria (dated to c.AD257) shows a part of the Black Sea coast, with the towns along the way, and even an oversized ship to provide a ‘visual aspect’ to the scene. So can we call these ‘illustrated itineraries’ or itineraria picta ‘maps’? Probably not, in the modern sense. The view they give of the world is abstract, like a diagram. The London Underground map might provide a good analogy. Fine for tracing a route from point to point, but not much use for determining actual distances or the relation of one place to another. Anyone leaving the main arterial roads would have found their itinerary fairly useless. Nevertheless, for the Romans these itineraries clearly sufficed, and, as Vegetius points out, they were used as we would use more accurate scale maps today. They would enable a Roman general to plan his campaign strategy, sending his troops to certain destinations and giving him a good idea of how long they might take to get there. What about tactical maps? Obviously an itinerary would be of little use with that. But we should remember that, in an age before long-range weapons and motorised transport, most battles took place in a very limited area. The average battlefield was only a few miles square. If the general wanted to explain his tactical plan to his officers, he could very easily have taken them out of the gloom of the command tent and onto some suitably prominent place, and simply pointed at the features of the landscape that would play a part in the coming battle!

MIT researchers use 3D printing to develop material 20x less dense, 10х stronger than steel http://www.3ders.org/articles/20170109-mit-researchers-use-3d-printing-to-develop-material-20x-less-dense-10x-stronger-than-steel.html

подобен строеж е характерен още за древните народи.

В крак с времето навън:

сериозно?

Локални наводнения, или както ги наричат потопи е имало навсякъде по света и е нормално да останат като митове и легенди сред местното население. Конкретно еврейския мит за потопа обаче е копиран 1:1 от шумерския епос за Ут-Напищи, което е естествено. Все пак предтечата на евреите - Авраам произхожда точно от 'Ур Халдейски'.

ваденето на кръста от време оно; "...Паднали мнозина от ромеите, а спасилите се заедно с императора били голи, и твърде малцина [на брой]. От тогава българското племе се възгордяло, понеже спечелило голяма плячка от ромеите, а също така и по-ценните императорски знаци. Защото те задигнали императорските пирамидални корони, чашите на знатните, голямо количество пари и самия императорски кръст. Макар един от свещениците да го бил хвърлил, след малко те го намерили в реката..."Из "История", 3.11. на Георги Акрополит,описание на поражението на ромеите в битката през 1190 г. и загубата на свещения императорски кръст.Цитат от: ГИБИ, том VIII, стр. 153-154.Превод: Михаил Войнов

две изключения от правилото. А и хазарите не са степняци.

за античните и средновековните автори всички степняци са скити. Монголите - също.

ПРИЛОГ КОН ДАТИРАЊЕТО НА ВИНИЧКИТЕ ТЕРАКОТИ/CONTRIBUTION TO THE DATING OF THE VINICA TERRACOTAS https://www.academia.edu/2236570/ПРИЛОГ_КОН_ДАТИРАЊЕТО_НА_ВИНИЧКИТЕ_ТЕРАКОТИ_CONTRIBUTION_TO_THE_DATING_OF_THE_VINICA_TERRACOTAS

Никой обаче не засегна темата дали и населението на България нямало да бъде подложено на геноцид, както арменците, например /и за това съвсем не е нужно масово въстание/. Баташкото клане на корицата на Military History Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя, пише американски историк.

ташаци на рояци :)))

политкоректност, какво да я правиш ... Не върви Херакъл или Язон да са негри, та пускаш 'наш'то момче' за църен арапин ;))))

Как се зарибяват шарани: Д-р Хенри Лий : "Сладкият пелин уби в лабораторни експерименти почти всички ракови клетки изложени на него в рамките на 16 часа" Учените в Сиатъл са показали, че растението Сладък пелин издирва и унищожава раковите клетки в организма като оставя здравите клетки невредими. "Сладкия пелин уби в лабораторни експерименти почти всички ракови клетки изложени на него в рамките на 16 часа" - съобщава Д- р Хенри Лий, биоинжинерен изследовател в Университета на Вашингтон. Сладкият пелин е основна съставка в програмата на лечението срещу паразити на Д-р Хулда Кларк. Този пелин е също невероятно противораково лечение. Традиционна китайска медицина е дала обещаващ нов подход за лечение на рак. Учените в Сиатъл са показали, че растението Сладък пелин издирва и унищожава раковите клетки в организма като оставя здравите клетки невредими. Безвредно, нетоксично и евтино лечение за пациенти с рак. Артемизинът /съединение в Сладкия пелин/ е близък братовчед на кислородна терапия. Китайски учени твърдят, че ключът към неговото въздействие е пероксидна връзка ( два кислородни атома закачени заедно ) в рамките на активните молекули на билката. "В лабораторни експерименти, Сладкия пелин уби почти всички човешки ракови клетки изложени на него в епруветката в рамките на 16 часа - съобщава Д-р Хенри Лий, биоинжинерен изследовател в Университета на Вашингтон. "Важното е - казва той - че почти всички от нормалните клетки изложени на него все още за живи." Едно куче с рак на костите, известен като Остеосарком толкова тежък, че то не е могло да ходи из стаята, направи пълно възстановяване в рамките на 5 дни след получаване на лечение. "Рентгеновите снимки показват че туморът на животното просто изчезнал "- казва Лий, добавяйки, че той вярва, че кучето е все още живо две години по-късно. "Не само че лекарството изглежда ефективно, но е също много избирателно" - казва Лий. То е силно токсично за раковите клетки и има незначително влияние върху нормалните клетки. "Сладкият пелин не е нов. Китайските народи го използват от преди хиляда години за употреба при лечение на малария" - казва Лий. "Тайната рецепта за лечение е била открита на каменна плоча в гробницата на принц от династията Хан по време на арехеологически разкопки през 1970 и тогава Сладкият пелин отново изплува като терапия за болестта пренасяна от комари"- припомня Лий. В действителност, пречистена форма на съединението сега се използва като средство за лечение на малария и много видове болести, особено там където са се появили комари резистенти към Хинина. Проучванията защо Сладкият пелин работи против малария са довели до тестовете за противораково лекарство. Ключът се оказва споделената характеристика на маларийния паразит и разделителните ракови клетки: високи концентрации на желязо. Когато Сладкият пелин или някой от неговите производни отговарят на желязо, произтича химична реакция, която умножава заредени атоми, които химиците наричат свободни радикали. При маларията, свободните радикали атакуват и се свързват с клетъчните мембрани, разделяйки ги и убивайки едноклетъчните паразити. Клетките се нуждаят от желязо за да се възпроизведе ДНК, когато те се разделят, казва Лий. И тъй като РАКЪТ се характеризира като група клетки, които са извън контрол, раковите клетки имат много по-високи концентрации на желязо, отколкото нормалните клетки. На техните повърхности, раковите клетки също имат така наречените трансферин рецептори, клетъчни пътища, които позволяват на желязото да влезе. В случай на РАК НА ГЪРДАТА, клетките имат от 5 до 15 пъти повече трансферин рецептори на повърхността отколкото нормалните клетки на гърдата, казва Лий. Стратегията според Лий е да сe напомпват раковите клетки с още повече желязо и заедно с това да се внася Сладкият пелин , за да ги убие селективно. В експериментите Лий подлага и двете групи клетки, раковите и нормалните клетки известни като холотрансферин, който се свързва с трансферин рецептроите за пренос на желязо в клетките и по този начин допълнително се увеличават концентрации на желязо в клетките; водоразтворима форма на Сладкия пелин или комбинация от двете съединения. "Клетки, изложени на едно от съединенията, не показват значително въздействие"- казва Лий. " Но отговорът от раковите клетки, когато се удари с първия транфер със Сладък пелин беше драматично".- казва той. "След 8 часа, 3/4 от раковите клетки са били заличени, 16 часа по-късно, почти всички ракови клетки са били мъртви и важното е, че по-голямата част от нормалните клетки не са умрели, показвайки безопасността на лечението."- казва той. "Този успех e показателен, че раковите клетки, които са устойчиви на V-та степен радиация са използвани в експеримента и са напълно унищожени" - Лий добавя. "Така, че това означава, че този подход може да работи за видове РАК резистентни към конвенционалната терапия. Както може да се очаква, по-агресивни тумори като, РАК НА ПАНКРЕАСА и ОСТРА ЛЕВКЕМИЯ, които имат бързо делене на клетките и по този начин по-високи концентрации на желязо, реагира още по-добре." "Това, което ние сега изследвахме, китайците използват още от преди хиляди години" - казва Лий. "Ние просто намерихме друго приложение." Заявлението е логично. Има изобилие от изследвания, свързващи желязо и рак: Едно изследване, например, показа, че 3 пъти повече желязо може да бъде извлечено от злокачествена тъкан на гърдата, от колкото от доброкачествена тъкан. Повишено съхранение на желязо е намерено в 88% от пациентите с РАК. Като се има предвид тази споделена характеристика на малария и раковите клетки, защо отне толкова време да се свърже с него? Това, Лий казва, е загадка; Може би хората просто не мислят за прости идеи. ......... и т. н. няма да правя реклама на сайта.

Визирах изреденото от Ребека.

величините са вариращи /променяли са се в миналото, променят се и сега/. Не виждам какво толкова за обясняване/чудене има?

Честно казано - и откъм екипировка издишат, и откъм сценарий. За актьорската игра - да не говорим. Историята или митологията не се разказват с компютърни ефекти. Нищо чудно, че римейк-бозите като "Бен хур" или "Помпей" претърпяха пълен крах.

айде да си припомним що е то научна теория /еволюционната е точно такава/, че пак почнахте глупости да пишете...

Като пишеш глупости и разводняваш дори собствената си тема с 'лирически отклонения', няма как да е друго.

Върбанов пак поведе коня към любимия си СССР, че и 'изписва вежди' колко гот е било през османското владичество. На това му се вика болнава русофобия, съчетана с жалка туркофилия :)))

Аполон е тракийски бог? Това е нещо ново

Никак не е гот това Ама то и за Йелоустоун плашат

Дам, някой друг геноцид подобно арменския и масова емиграция на Запад и Изток.

При победа на Антантата през ПСВ нямаше да има кой да освобождава България с оглед на това, че Англия и Франция са традиционни турски съюзници.

Инстинктите са важни за оцеляването на популацията. Пренебрегналите ги бързо отиват на бунището на историята. Разбира се такава е нашата природа: Войната прави шимпанзета щастливи и ги сплотява (видео) По време на своите "войни" шимпанзетата произвеждат максимално количество окситоцин - хормона на щастието, който води и до по-голямо сближаване между членовете на стадото, са установили изследователи. Резултатите от изследването са представени в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences. Социалното поведение на шимпанзетата е предмет на разгорещени дебати. Някои проучвания го определят като предимно "алтруистично", но не всички специалисти споделят една подобна гледна точка. Според новото изследване схващането, че нашите най-близките роднини-шимпанзетата са нещо като благородни диваци, е погрешно. Всъщност те водят кървави войни за територия. Немски учени от Института Макс Планк за еволюционна антропология в Лайпциг, Германия, изследват механизмите на междугруповите конфликти, наблюдавайки поведението на шимпанзетата в националния парк Тай в Кот д'Ивоар. Изследователите проследяват една група от 10 мъжки и 10 женски шимпанзета при различни видове поведение като междугрупови конфликти, групов лов, взаимно пощене и периоди без никакви положителни социални взаимодействия. По време на проучването изследователите събират всички възможни проби урина за анализ на окситоцина. Те оценяват влиянието на различните дейности на нивата окситоцин в урината, както и влиянието на пола на субекта, рангът в стадото, групова идентичност и близостта до границата на територията - като мярка за потенциален риск. "Открихме високи нива на окситоцин в урината при лов и междугрупови конфликти. Хормоналните нива у шимпанзетата "са значително по-високи, отколкото при ситуациите без социални взаимодействия и без потенциална заплаха или в групата взаимноизгодните взаимодействия", разказва Лиран Самуни (Liran Samuni), водещ автор на изследването. Оказва, че "битките", а особено след победа, нивото на окситоцин в организма на животните достигна най-висока степен. С други думи, сраженията правят нашите сродници щастливи. Друг важен извод е, че по време на конфликтите окситоцинът влияе сплотявайки членовете на групата, принуждавайки ги да се отнасяме един към друг по-добре. Учените също така са забелязали, че в период на "войни" стадото се напуска от много по-малко шимпанзета, отколкото в мирни периоди. Авторите смятат, че това е еволюционен механизъм, който насърчава максимално сближаването на шимпанзетата по време на конфликти. Според изследователите при човешките общества се случва нещо подобно. Именно точно такива междугрупови конфликти, между другото, може да породят у човек това, което сега наричаме сътрудничеството, алтруизъм. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vojnata-pravi-shimpanzeta-shtastlivi-i-gi-splotiava-video_66311.html