Last roman

викаш европейските държави си изливат фанатизирания боклук в Близкия изток. Някакви новини от града-герой?

да, чисти ги... с четка и лопатка.;) Показаната от теб е една от многото хранителни добавки претендиращи че са лечебни. Иначе има голяма разлика между котешки нокът и котешка стъпка.

За съжаление има. Въпросният продукт попадна в полезрението ми след запитване от познат...

Поредните шарлатани, спекулиращи с невежеството на масите: "Ние живеем в токсична среда. Най-лесният метод за подпомагане на организма е премахването на токсините - причината за много здравни проблеми. Единична доза диатомична пръст съдържа милиони отрицателно заредени екзоскелети на диатомеи. Те привличат положително заредените бактерии, протозои, вируси, ендотоксини, пестициди, остатъци от лекарства, бактерии E-Coli и тежки метали, свързвайки ги в цилиндричната структура на екзоскелетите. Веднъж "прихванати", те се изхвърлят от организма, без да го натоварват. http://apteka.framar.bg/30048098/диатомична-пръст-перма-гард-250-гр яж земя, пий урина, за да поникне вместо мозък - зеленчукова градина :)))

Затова всякакви опити да се 'обоснове' религията чрез псевдонаучни методи са смешни и обречени на провал. Привържениците на 'интелигентния дизайн' забравят, че вярата не се нуждае от доказателства и логично всичките им напъни са безсмислени още в зародиш.

науката не се интересува от религиозни писания и догми. Науката търси причините и доказва кое как е било. Разбира се в зората на човечеството религията се е опитвала да обясни възникването на живота, вселената и всичко останало спрямо тогавашните схващания, когато познанието относно заобикалящия ни свят и законите на живата и неживата природа са били почти нулеви.

Троленето и авторекламата са забранени. Особено на откровено неверни схващания от края на миналия век. Така че уви. Потърсете си друго поле за изява. Вашето спорадично появяване не допринесе с нищо за въпроса, който повдигнахте.

Aтом, какво мислиш за хипотезата, че животът може да се е зараждал няколко пъти на Земята или поне се е пробвал да джъмпне неведнъж /разбира се панспермия не е изключена/. Няколко 'интелигентни дизайнера' ли ще имаме тогава /по логиката на креационистите/?

В този ред на мисли - бъдещето на междупланетните космическите полети все повече се очертава да принадлежи на частни компании, а не на тромавите и идеологически обвързани държавни такива: Първият частен полет до Луната скоро ще бъде реалност: http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_68173.html?preview=ok

животът започва там, където има репликация - т. е. система /или дори молекулен комплекс/, която може да се възпроизвежда. В този ред на мисли, вирусите примерно са на границата между живото и неживото, защото имат нужда от помощ при възпроизвеждането си. Макар че се счита, че те са еволюционно деградирали, демек опростили се, за да могат да паразитират по този начин. И все пак имаме и теорията за РНК свят; http://bgchaos.com/347/origin/theory-abiogenesis/рнк-свят/

Taка е, науката се развива, все повече теории се доказват, нови хипотези се появяват. Днес знаем неща, които дори преди 10 години не са били известни. Като например това: Complex life may have had a false start 2.3 billion years ago It was a sign of things to come. About 2.3 billion years ago, our primitive planet was an oxygen-poor world profoundly different from now – but then it briefly and mysteriously gained an oxygen-rich atmosphere. This so-called Lomagundi Event could have provided a fleeting opportunity for complex, animal-like creatures to evolve billions of years before the ancestors of all animals we know today appeared. Earth is thought to have begun to develop its modern, oxygen-rich atmosphere as recently as 800 million years ago. This is roughly when biologically complex, oxygen-breathing animals first appear in the fossil record, leading many to suggest that animal life was made possible by the rise in atmospheric oxygen. Before 800 million years ago, there may have been little gaseous oxygen around – one 2014 estimate suggests there may have been as little as 0.1 per cent of the present level. The Lomagundi Event – between 2.3 and 2.1 billion years ago – is an exception to this early oxygen-poor world. Chemical analysis of “Lomagundi” rocks hints that the amount of organic carbon buried in the deep ocean suddenly spiked. All rise Organic carbon normally consumes oxygen as it decays in water. The implication of so much organic carbon escaping this decay process and instead getting buried was that oxygen levels in the ocean and the atmosphere must have risen. “The Lomagundi Event has recently been proposed as an interval of rather high oxygen levels, perhaps even nearing modern values,” says Michael Kipp at the University of Washington in Seattle. There is no consensus on why our planet briefly gained and then lost an oxygen-rich atmosphere. Now, in a bid to get a better idea of the oxygen levels during the Lomagundi Event, Kipp and his colleagues have analysed selenium in rocks formed on the ocean floor during the interval. The presence of this element in Lomagundi rocks shows that the atmosphere contained oxygen: selenium is released when rocks on land are eroded in the presence of the gas. Rivers then carry the selenium to the ocean, where it slowly accumulates on the ocean floor. But there’s another factor at work. Microbes in the shallow ocean metabolise selenium, altering the balance between two of its naturally occurring isotopes: selenium-78 and selenium-82. Exactly how much selenium the microbes metabolise – and how much the isotope balance changes – is influenced by how much oxygen is dissolved in shallow seas. Kipp and his colleagues measured selenium isotope ratios in Lomagundi rocks formed at various places around the world, and then worked back to estimate the dissolved oxygen level in the shallow seas of this time. Their calculations suggest the level may have been at least 5 micromoles per litre of water. Subtle detective work This is considerably below the modern level of about 325 micromoles per litre, but is still well above the minimum oxygen requirements of some simple marine animals alive today, which can make do with about 0.9 micromoles per litre. Paul Mason at Utrecht University in the Netherlands is impressed with the study, particularly since selenium signatures are subtle and so difficult to detect in the geological record. “They have to be congratulated on having the patience to do the work,” he says. It’s the implications of the research that will attract most attention, though. “The take-home message is that the oxygen level was high enough to support eukaryotic life and, by some arguments, maybe even animal life,” says Timothy Lyons at the University of California Riverside, who collaborates with Kipp and his colleagues, but was not involved in the new study. This confirms that the Lomagundi Event was what Lyons calls an “oxygen oasis in time”. It has implications for our understanding of how, or if, animal evolution was influenced by available oxygen. “It’s like a perfect thought experiment,” says Lyons. “Let’s predict what a dominantly anoxic community of life would do in the face of getting a large injection of oxygen early in its history.” Absence of evidence So far, however, it appears there was little response: although there are hints that life became more complex during the Lomagundi Event, there is no really convincing evidence. “But that doesn’t mean that those organisms didn’t exist,” says Kipp. “With palaeontology, it’s difficult to argue that absence of evidence is evidence of absence.” Life’s apparent failure to become complex during the Lomagundi Event despite having the oxygen to do so is unsurprising, says Nicholas Butterfield at the University of Cambridge. Rather than a lack of oxygen delaying the appearance of animals until the past 800 million years, he thinks the reason was that it took evolution aeons to “work out” how to develop such biologically complex organisms. In other words, life simply wasn’t ready to become complex at this time. “I think it does support the view that there is far more to the story than oxygen,” Butterfield says. Journal reference: PNAS, DOI: 10.1073/pnas.1615867114 https://www.newscientist.com/article/2118088-complex-life-may-have-had-a-false-start-2-3-billion-years-ago/?utm_medium=Social&utm_campaign=Echobox&utm_source=Facebook&utm_term=Autofeed&cmpid=SOC|NSNS|2017-Echobox#link_time=1484637777

1993 г. Науката е доста дръпнала оттогава. А който не търси отговори - естествено че ги няма.

To няма драма да си вярващ, ама да се опитваш да докажеш Библията/Корана/Тората и пр. чрез науката е доста забавно занимание, нямащо нищо общо с рационалния подход на който се основава последната, естествено.

поредният техномит.

виж тук;

Рубиненият морски дракон заснет за първи път наживо:

много ясно, че за евреите Исус, Бар-Кохба и пр. са лъжемесии, защото не са изпълнили пророчеството /да освободат земите им от чуждоземците/.

Химици завързаха най-стегнатия "възел" в света (видео) Новият молекулярен възел е най-сложният, описван някога. Той образува тройна оплетка, с железни йони (сребристосини) и хлорни йони (зелени) като опорни за формирането на "възела". Вериги от въглеродни, водородни, кислородни и азотни атоми са оплетени заедно в тройна плетка, формирайки най-сложния молекулярен възел, описван някога. Това успяха да направят химици от Университета в Манчестър, съобщава Science News. Доклад за експеримента е публикуван на 13 януари в списание Science. Възелът е образуван от азотосъдържащи органохлорни молекули с обща дължина от 20 нанометъра, състоящи се от 192 атома. Всяка точка в структурата е разположена една от друга на разстояние от 24 атома. Според изследователите, те са успели да създадат най-сложния вариант на възел - келтския. Получената структура е създадена в резултат на самоорганизация на самостоятелно сглобяване - нишките се увиват около металните йони и така се формира пресечната точка. Екипът на Дейвид Лий (David Leigh) смесват заедно изграждащите елементи, съдържащи въглеродни, водородни, кислородни и азотни атоми с железни и хлоридни йони. "Трябва да ги нарежете, нагреете и те ще се самоорганизират," - разказва ученият. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Himitci-zavarzaha-naj-stegnatiia-vazel-v-sveta-video_67865.html

Carbon seen bonding with six other atoms for the first time TEAR up that old textbook. A pyramid-shaped carbon molecule that contradicts one of the most basic chemistry lessons we learn at school has been studied for the first time. It contains a carbon atom that bonds to six other atoms instead of the four we have been told carbon is limited to. Atoms form molecules by sharing electrons. Carbon has four electrons that it can share with other atoms. But in certain conditions, carbon can be stretched beyond this limit, says Moritz Malischewski, a chemist at the Free University of Berlin who synthesised and studied the molecule, called hexamethylbenzene. Typically, this compound resembles a ship’s wheel, consisting of six carbon atoms arrayed in a hexagonal ring, with extra carbon-atom arms protruding from the ring’s outer edge. In an experiment in 1973, German chemists took away two of the compound’s electrons, and evidence suggested that the positively charged version then collapsed in on itself and formed a pyramid. In this arrangement, there are six electrons available to connect the top of the pyramid to the five carbons in the rest of the ring and the extra arm, Malischewski says. But no one double-checked the molecule’s shape, until now. It is an unusual, unstable arrangement that exists only at low temperatures inside extremely acidic liquids. So Malischewski spent six months tinkering with a potent acid to produce the compound and derive a few milligrams of crystals that could then be viewed using X-rays. The X-ray diffraction pattern showed the unmistakeable five-sided pyramidal shape (Angewandte Chemie, dx.doi.org/f3s9kw). Quantum calculations and other experiments suggested a six-bond carbon atom was possible, but the crystal structure serves as photographic proof, says Dean Tantillo at the University of California, Davis. “It sheds light on the nature of bonding and the limits of our understanding of organic chemical structures,” he says. “It is all about the challenge and the possibility to astonish chemists about what can be possible” In normal temperature and humidity, the molecule would break down immediately, so it is unlikely to have any practical applications, such as producing new types of carbon nanotubes. But Malischewski says he was just intrigued by the question of whether the molecule could even exist. “It is all about the challenge and the possibility to astonish chemists about what can be possible,” he says. https://www.newscientist.com/article/mg23331084-900-carbon-seen-bonding-with-six-other-atoms-for-the-first-time/?utm_medium=Social&utm_campaign=Echobox&utm_source=Facebook&utm_term=Autofeed&cmpid=SOC|NSNS|2017-Echobox#link_time=1484212064

Ето още една родна спекулация по темата: БАН откри формулата за лек срещу рак - КОТЕШКА СТЪПКА Котешката стъпка е могъщ природен антиоксидант; неговото потребление балансира функциите на вътрешните органи, забавя процесите на стареене и стабилизира имунитета. Благодарение на него намалява рискът от израждане на клетки. Счита се, че стрък от билката е много по-лековит, когато не се вари. Това обяснява и по-бързото действие на тинктурата. Професор от БАН, който се занимава през последните няколко години с изследване на полезните свойства на котешка стъпка, откри формулата за лек срещу рак.... Между другото има проучвания, пуснати и тук, че прекомерната употреба на антиоксиданти води до развитието на... рак. Причината - Т-килърите, за които споменах по-горе не могат да отделят свободни радикали /улавяни от антиоксидантите/ и да индуцират апоптоза в туморните клетки. Така че ... прекаленият светец и богу не е драг.

В златистожълтата подправка куркума дебне един химичен измамник - куркумин, съединение, препоръчвано широко като панацея и най-вече потенциално противораково лекарство. Независимо, че в продължение на години химиците призоваваха за повишено внимание към куркумина и други съединения, които могат да вкарат в заблуждение наивни ловци на лекарствени препарати, пише Nature. Сега в опит да спрат продължаващия поток на объркани изследвания, учените публикуват най-изчерпателния досега критичен преглед на куркумина, публикуван на 11 януари в Journal of Medicinal Chemistry. Неговото заключение е, че няма доказателства за някакви специфични терапевтични ползи, въпреки хилядите научни статии и повече от 120 клинични проучвания. Учените се надяват, че техният доклад ще предотврати по-нататъшната загуба на време за изследвания. "Куркуминът е поучителна история", разказва Майкъл Уолтърс (Michael Walters), химик по лекарствата в Университета на Минесота в Минеаполис и водещ автор на обзора. Често използваните тестове за лекарства засичат дали даден химикал се свързва с протеин, замесен в някаква болест, и това се смята за намек, че това може да бъде отправна точка за създаване на лекарство. Но някои молекули, като куркуминът, показват специфична активност, каквато липсва. Неговите молекули могат да флуоресцират естествено, осуетявайки опитите да се използва флуоресценция като сигнал за протеиново свързване. Те могат да нарушат клетъчните мембрани, подвеждайки анализите, които се опитват да открият лекарства, насочени към специфични клетъчни протеини. И те могат да разрушават незабелязано други съединения, които имат различни свойства или съдържат примеси, които имат собствена биологична активност. Химиците ги наричат PAINS (pan-assay interference compounds - пан-анализни смущаващи съединения) - и куркумин е един от най-лошите. "Много хора, които извършват този вид работа [скрийнингови изследвания] не са технически наясно с всички проблеми, които това нещо може да предизвика" - коментира Джеймс Ингълз (James Inglese), занимаващ се с развитието на анализа и проверката на технологиите. "Много усилия и финансиране е загубено в изследвания за куркумина", казва Гънда Георг (Gunda Georg), съредактор на списание Journal of Medicinal Chemistry, което публикува обзора. Но и досега, казва тя, списанието е затрупано от постоянен поток от изследвания за куркумина. Куркуминът се предлага за лечение на такива заболявания като еректилна дисфункция, хирзутизъм, плешивост, рак и болестта на Алцхаймер, коментира Гуидо Паули (Guido Pauli), изследовател на естествени продукти в Университета на Илинойс в Чикаго и съавтор на проучването. Но никога не е показал доказано лечение. Погрешните тълкувания се подхранват сами, разказва Уолтърс. За куркумина се съобщава, че има влияние, дори ако анализът е погрешен. "Хората приемат това, което пише в литературата за правилно и след това изграждат хипотезата си, макар и да не издържа". Най-малко 15 статии за куркумина са върнати от 2009 г. насам и още десетки са коригирани. Но има много изследователи, които са все още оптимисти за куркумина. "Има доказателства, че биологичната активност на куркумина е реална", заявява Джули Райън (Julie Ryan), онколог от Медицинския център на Университета Рочестър в Ню Йорк. Райън е тествала куркумина в клинични проучвания за дерматит на повече от 600 души. Въпреки, че тя не намира значим ефект, казва, че е имало тенденции, които дават основание за по-нататъшно проучване. Тя смята, че химически модифицирани форми на куркумина може да се окажат по-ефективни при достигане на тъканите. Но обзорът показва, че да се дадат реални отговори ще бъде трудно, заявява Бил Зушър (Bill Zuercher), биохимик в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. "Може да се окаже, че куркуминът или екстрактите от куркума имат благоприятен ефект, но да се стигне до основата му е сложно и може да се окаже невъзможно", коментира изследователят. Уолтърс не е уверен, че неговият доклад ще спре лошо проведените проучвания. "Хората, които трябва да прочетат това, вероятно няма да го направят", споделя ученият. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Izmamata-kurkumin_67839.html

само да чуеш ирландци или шотландци как плямпотят :))))

Говоря за представените факти в шарлатанската статия, където ползват част от научно твърдение, за да развият приказката си. Сега ще поясня - имаме твърдение, че пелинът в лабораторни условия убива 'всички ракови клетки'. Дотук добре. Само че експериментите в лабораторни условия върху мишки/кучета са едно. Клиничните изпитвания върху болни хора са съвсем друго. Хиляди молекули показват добра успеваемост докато биват тествани в лабораторни условия, но до лекарствена форма, доказала своята ефикасност и безопасност върху пациенти достигат единици. Това е тънката разлика, спомената в извадката, която си цитирал: Synthetic derivatives of artemisinin are being investigated for their potential use as anticancer drugs. Т. е, лекарство, което ще има доказано лечебен потенциал при хора, ще бъде разработено, въз основа на изследване на флавоноидите в пелина и евентуалното тяхно модифициране, за да станат годни за употреба. Второ - във фейковата статия не се споменава кое точно е веществото /един вид се твърди че пелинът по принцип убива раковите клетки/, което действа посредством свободни радикали /споменатата пероксидна връзка/. Това действие се нарича апоптоза и е ползвано и от Т-килърите на имунната система. Но то е доста агресивно и силно се съмнявам, че няма да засегне и нормални клетки. Най-малкото не е споменато на какво основание веществото ще разпознава нормална клетка и ще убива само тумора /забележи, няма как едно вещество да разпознава туморната клетка, за разлика от клетките убийци, които си имат механизми за това/. Затова именно след като фармацевтичните компании се наемат с молекулния дизайн /ако преценят че си заслужава инвестицията/, изходното вещество ще подлежи на модификация, за да може да унищожава избирателно. Трето и най-важно. Шарлатаните предлагат някакви капсули със сладък пелин. Само че няма никаква гаранция, че в него се съдържа стандартизиран екстракт от това туморопремахващо вещество /артемизин/. Шарлатаните нямат толкова висока и скъпоструваща технология, за да направят качествен продукт. Те искат бързи печалби и минимум инвестиции, затова капсулират /грубо казано/ слама. В растенията има хиляди вещества - полезни или баластни, така че ако в капсулите имаме просто стрит прах от пелин, съдържанието на нужното вещество най-вероятно ще е минимално и няма да упражни очаквания терапевтиен ефект. Което вече е подсъдимо, защото се подвеждат отчаяни пациетни, които ще гълтат някаква добавка и ако същевременно спрат да приемат предписаните конвенционални медикаменти, най-вероятно състоянието им ще се влоши. Но в държавицата ни контрол върху хранителните добавки няма, хеле пък върху тези, разпространявани чрез интернет. Така че всеки се спасява сам според умствения капацитет и образованието, което има. Та така за тия и прочии неща.

https://ica.princeton.edu/millet/art.php?country=Egypt&site=&view=country&page=1

евтин опит за продуктово позициониране пред невежата сган.