Last roman

Темата е за бутафориите, така че не знам по каква логика намеси Кабиле и Малката Базилика. Те са едни от малкото примери за адекватно експониране /извън обръча Фърков, Рашидов, Димитров и съответните строителни фирмички/. Така че твоето мнение е лишено от логика и цели дирене на теле под вола. Но това си е твой проблем. Иначе, ако се абстрахираме от троленето ти, зад новото пеещо чудо на Хайтов както обикновено стои скандал: Крум Дамянов: Пратиха работата ми по дяволите Питам се защо е тази гнусотийка от Александър Хайтов, казва скулпторът, на когото отнеха поръчката за паметник на генерал Колев в Добрич „Каква свобода след промените! Търся някой да ми се усмихне, за да отлея поне една работа от тези, струпани тук, в двора на ателието. За кого да ги правя тези неща?“, казва скулпторът Крум Дамянов. Снимки: Емил Георгиев Новият паметник на Александър Хайтов пее „Шуми Марица…“ в центъра на Добрич, но зад този монумент не стои история, достойна за човека, изобразен на паметника – генерал Иван Колев, герой от Добричката епопея. Хайтов приема поръчка за статуята, за която вече е спечелил конкурс един от най-големите творци в родната скулптура – проф. Крум Дамянов. Работата на Дамянов е забележителна, но за жалост е съсипана както от безразличието на Община Добрич, от които получава поръчката за статуята, но и от представител на законодателната власт – депутата Валери Симеонов, председател на Националния фронт за спасение на България (НФСБ). Той предлага да доплати за паметника лични пари, но с условието друг да го направи. И посочва Александър Хайтов, негов политически приятел, член на политическия съвет към НФСБ. Потърсихме Крум Дамянов, за да разберем историята „от кухнята“. Оказва се, че гипсовият калъп на неговия паметник е унищожен безвъзвратно. Дамянов не се наема да го създаде отново – преди година и половина е преживял инсулт, преминал е две операции, а и е на 79 г. Иска му се нещо по-практично – държавата най-сетне да създаде гипсотека, където да съхранява гипсовите калъпи на скулпторните творби, в този етап скулптурните произведения са най-уязвими. В други държави някоигипсотеки дори са превърнати в музеи. – Какво е чувството да хвърлят работата ви на боклука, г-н Дамянов? – Чувствам се дълбоко засегнат, защото една работа, взела ми пет години труд, е унищожена… В този случай са нарушени брутално принципите за положението на художника в обществото, както и на изкуството – не само моето, а на цялото съсловие. Онези, които можеха да ми окажат подкрепа, са двата съюза: на художниците и на архитектите. Но реакция от тях няма. Имам чувството, че няма такива съюзи. Навремето съществуваха т.нар. държавни комисии, които отговаряха за решенията си, а сега няма такива… – Всъщност и днес има такава комисия – към Министерството на културата, начело с Христо Харалампиев. Според Закона за културното наследство всеки, който реши да вдига паметник, е длъжен да иска тяхното съгласие. Искано ли е съгласието им за онова, което се случи в Добрич? – Знам, че в тази комисия не е пристигало искане за този паметник. Но искам да попитам: как може една задача в процеса да работа да бъде променяна? В случая аз имах отношения единствено с Общинския съвет в Добрич. – Имате ли договор за паметника на генерал Колев с общината? И прекратен ли е този договор, преди да възложат на Александър Хайтов нов паметник? – Имам договор и той не е прекратен. В мига, в който работата ми беше приета в идейна фаза от тогавашния кмет на Добрич Детелина Николова, когато ми казаха да действам, аз не контролирах какво е ставало. – В кой момент разбрахте, че има проблем около поръчката на паметника? – Проблемът настъпи преди 2 години, когато в леярната в Требич започнаха да разпарцалосват гипсовия калъп на 6-метровия оригинал, без да съхранят частите във восък. Тогава разбрах, че няма да стане. Няколко пъти съм предупреждавал да завършат този етап, за да преминат към леенето му в метал. Счупиш ли калъпа – край на работата, няма и метал. Те направиха точно това. Проектът на проф. Крум Дамянов за паметник на генерал Колев в Добрич. – Какво беше обяснението на Марин Марков – собственика на леярната? – Няма обяснение. И на Марин, и на жена му обяснявах – жена му ми каза колко харесва главата на коня, оскала да си я отлее да си я има и за себе си, а аз просто я помолих да я приберат вътре, да не отиде по дяволите… – Така статуята ви отиде по дяволите? – Точно така. Освен конската глава, изчезна горната част от портрета на генерала… – Изчезнаха? Откраднати или счупени? – Режат ги на части – уж под формата да бъдат отляти. – Не може ли отново да направите калъпа? – Не, нямам сили за това. Крум Дамянов признава, че няма сили да извае отново калъпа за паметника на генерал Колев. – Община Добрич вижда, че с вас постъпват нередно, че ви съсипват калъпа за оригинала, но не реагира – защо? – От общината би трябвало да участват в процеса в отливането на паметника, но така и не се поинтересуваха. Те въобще не попитаха какво стана с паметника – вече трета година. Договора подписахме през 2011 г. Леярите започнаха да чупят калъпа през 2012-а. Не мога в момента да ви кажа кой етап е покрит финансово от Община Добрич. Те са длъжни да потърсят от мен етапа, който са поръчали. Иначе излиза, че аз прося нещо, което те са поръчали. Аз не прося такива работи. – Кога научихте, че са се отказали от вашия проект? – Вероятно когато излязох от упойка. Преди година и нещо получих инсулт. Имах една след друга две операции. И чух, че ще правят паметника с нов автор – но аз нямах нито сили, нито желание да се занимавам. Исках да се запазя, всяко усилване на пулса не беше препоръчително за мен. – В момента, в който се борите за живота си, те решават да ви сменят… – Да. И това го направи моето момче – Марин, аз съм го отгледал. Много паметници съм направил с него. Той беше в работния екип и на паметника „Асеневци“ във Велико Търново, работил е по четирите коня в композицията, той отля бика пред Българската фондова борса… когато започнах с Уго Вутен, главно с Марин работех, той лееше работите… Давал съм му работа, хранел съм го… – Община Добрич също има роля в смяната ви, както вероятно и Валери Симеонов. – Този човек идва от политиката, той не знае ли, че законите трябва да се спазват? Че трябва да има протокол за ликвидиране на отношенията с мен? По какъв начин ликвидира мен и дава работата на друг? На морала – майната му. В случая нямат право да променят условията на конкурса. По медиите пишело, че моят проект бил по-скъп от новия. Ама новият е три пъти по-малък от моя, а и не притежава среда. И се питам: Александър Хайтов защо постъпва така с мен? Аз никога не бих направил така с поколението скулптори преди мен, някои от които уважавам, но и да не ги уважавам – никога не бих дръзнал да постъпя по този безумен начин. Но и по времето, когато бях по-активен, се появяваха такива гнусотийки – някой да вземе работата на друг. И кое е това социо, което след това ще приеме резултата?! Защо съюзите мълчат за това безобразие пред църквата „Света София“ (бел. ред. – паметника на цар Смауил, дело на Александър Хайтов)? Сега и във Видин е направил нещо. Някой трябва да го спре. Светлин Русев навсякъде се обажда по такива бодливи въпроси, а в този случай мълчи. – За този паметник сте спечелил конкурс – защо Община Добрич не се съобразява с него? – Нямам обяснение. – Няма ли да си потърсите правата? – Ще ги сведа до по-ниско ниво – чрез адвокат ще изчистя отношенията между мен и Марин Марков. Защо съюзите мълчат за това безобразие пред църквата „Света София“ (бел. ред. – паметника на цар Смауил, дело на Александър Хайтов)? Дворът на ателието му е превърнат в склад за неотлети творби. Дамянов казва, че ще оцелеят до пролетта. Образи от двора – Някои приемат тази „гнусотийка“ като заслужена от вас – навремето вие сте били сред най-търсените „паметникари“… – Да, преди време си обяснявах с това негативите, които обирах. Но от тогава минаха 25 години и днес завистливо-ядосаните вече почти не останаха. Какво да се обяснявам, че бях лауреат още преди да се оженя и да ползвам закрилата на Малеев, ако е имало такава въобще. Винаги съм бил на свои релси, със свои резултати. Карах най-дългата доцентура в архитектурата, защото през цялото време бях зает, правех паметници. Никой не ми е помагал, не ми е ударил рамо, не ми е давал служба. (Бел. ред. – съпругата на Крум Дамянов – Уляна Малеева – е дъщеря на Атанас Малеев, брата на Мара Малеева, съпругата на Тодор Живков.) – За паметниците, които сте правел, сте бил на подчинение на Пенчо Кубадински. Как общувахте с него? – Той ме е карал да променям някои от паметниците, „Асеневци“ например. Като идваше в ателието, го канехме в малката част, нещо да го почерпим, да тръгне разговора и чак тогава да види модела. Ако го види веднага, казва: „Нье“ и напуска. Докато се научим, мина време. Гледам един ден майка ми му нарязала луканка, а той плюе люспите, тя не я е обелила. Питам я после защо, тя казва, че го мрази, защото уволни баща ми в предпенсионна възраст – не искам да говоря за това. Но като му свикнахме на Кубадински, отчетохме, че той беше много по-малко вреден от всички други във властта по онова време. Притежаваше известна точност в преценката за едно художествено произведение. Мъчил ме е 3 години в Стара Загора, смени ориентира на паметника, за да гледа към града, но правилно. След промените отказах да поемам каквато и да е работа. Последната, когато бях много загазил финансово – беше през 90-те, малки деца имах, приходи нулеви… Едно към 1000 изчезнаха парите тогава и хонорарът за паметника „Асеневци“ в Търново от 130 хил. лв. в банката се сви на 130 лв. Това беше най-големият ми хонорар, който съм взимал някога. – След като въпросът кой да прави паметника на генерал Колев в Добрич се оказа политически, зад вас защо не застана БСП? – Никога не съм бил член на компартията, това е една от гордостите ми. Не бих казал, че съм смел, но отказах да приема членство в БКП, за което гарант за мен бе Георги Йорданов (бел. ред. – министър на културата по тоталитарно време).Произходът ми е друг, баща ми беше член на БЗНС „Никола Петков“, бил е и в затвора след Унгарските събития, защото коментирал нещо публично. – И все пак покрай съпругата ви сте общувал отблизо с първите хора в държавата по онова време… – Един-единствен път съм виждал на маса Живков, като изключим случаите, когато ме е кичел с орден. Не съм ходел на срещи. Не се е налагало. Докато Светлин Русев е бил в кръжоците около Людмила Живкова, аз не съм участвал в тях, не съм бил близък с нея. Богомил Райнов пък съм имал причина дори да го мразя, той се отрича от баща си! Един-единствен път съм виждал на маса Тодор Живков, като изключим случаите, когато ме е кичел с орден. – Как ви забелязаха по онова време, за да ви дават толкова големи поръчки? – С конкурси. Ама истински. Първият ми спечелен конкурс за паметник беше за остров Болшевик. И знаете ли защо още нищо не е построено там? Защото шефът на културата Тодор Атанасов тогава каза, че докато той е на този пост, няма да позволи да се строи на острова. И аз го забавих, провалихме намеренията им, така и нищо не се построи там. – В Художествената академия сте се засекли с Христо Явашев, общували ли сте си с него? – Той беше трети курс, аз – първи. Етюдите на първенците на постановките бяха закачени с четири кабъра и неговите винаги бяха най-горе. Харесвах ги много и ги изучавах. Често ходех на Вечерен акт, за да гледам как Христо прави скиците. Малко преди да избяга същият този виртуоз на академичната рисунка започна да замацва, да дращи с туша. Това беше началото на протеста му срещу академизма. По-късно, когато видях какви неща прави, ме изпълни с възхищение – опаковайки една структура, той прави ново произведение, нито една от превръзките му не минава през конструктивните зони. Страшно ми е повлиял! Поглъщах с радост онова, което правеше. Но той има и неща, които не харесвам – например „Портите“, „Чадърите“ също, както и „Плаващите кейове“, а само онези работи, когато неговата намеса дава нови стойности. – Кристо бяга от България, за да бъде свободен, на вас какво ви донесе свободата след 1989 г.? – Тогава имах свобода, която днес не притежавам. Нямам пари, търся някой да ми се усмихне, за да отлея поне една работа от тези, струпани тук, в двора на ателието. За кого да ги правя тези неща? Трета реколта виждате, изчезват за 5-6 години. Гипсът е много нетраен материал, счупват се. Каквото успея, отливам, спасявам, поддържам – и се питам защо, защото това ще изчезне до пролетта. За какво ми е тази свобода? Как печелех най-големите проекти навремето? С конкурси. http://www.ploshtadslaveikov.com/krum-damyanov/

Кой ти говори за личността на генерал Колев, добре експонираният археологичен резерват Кабиле и Малката базилика в Пловдив? Темата е за порочните практики и бутафориите в БГ.

нова гавра от автора на светещите паметници: Сега "Шуми Марица", скоро и "Бяла роза" Снимка: © Topnovini "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!Думи на генерал Иван Колев от 4 септември 1916 г. - произнася ги пред командваната от него българска конница по време на Първата световна война, при новината че към Добруджа се приближава руска кавалерийска дивизия. "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!" Думи на генерал Иван Колев от 4 септември 1916 г. - произнася ги пред командваната от него българска конница по време на Първата световна война, при новината че към Добруджа се приближава руска кавалерийска дивизия. Ген. Колев ссвобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. Под негово ръководство Първа конна дивизия пленява румънски, сръбски и руски военни. Това е и причината генералът да е заклеймен от комунистическата власт и да остане без паметник. Сега тази историческа несправедливост е на път да се поправи, въпросът е дали генералът ще получи паметника, който заслужава. Когато новият кмет на Добрич Йордан Йорданов и председателят на НФСБ Валери Симеонов в ролята си на дарител не харесаха първоначалния проект за паметника на ген. Иван Колев и скулптурата бе поверена на Александър Хайтов, очаквахме някаква голяма изненада. Все пак говорим за автора на паметниците на Самуил в София, чиито очи светят и на Иван Срацимир във Видин, осветен в цветовете на българското знаме. Ако и вие сте се чудили какво ли ще му свети на генерал Колев, не сте познали. Този път паметникът не свети, той пее. Засега "Шуми Марица", скоро може да се сдобие и с разширен репертоар - "Тих бял Дунав", "Аз знам Българийо, аз знам", "Бяла роза"... Зависи какво се харесва на кмета и спонсора. Да се направи паметник не е лесно, нито е евтино. И все пак докато по света авторите на паметници се съобразяват с различни (повечето неписани) правила, у нас оставаме с впечатлението, че творческият потенциал има пълна свобода да се разгърне. Вие ли ще ми казвате, че позицията на коня трябвало да показва как е загинал конникът? По света двата вдигнати предни крака на коня може и да означават, че героят е загинал в битка, леко повдигнатият крак - от раните си, а двата крака на земята - естествена смърт, в България поставяме копитото на коня така, че по-лесно да му инсталираме фотоклетката, която пуска "Шуми Марица". Ние имаме дълга история с безумните паметници. Някой може ли да обясни какво точно изобразява паметникът "Създатели на българската държава" край Шумен? А какво се предполага да е значението на "1300 години България" пред НДК? Иронията е, че в момента, в полуразпадналото си състояние, конструкцията доста точно изобразява страната. Остава само леко да го санират със стиропорени панели. Последният е проектиран от един професор, четирима архитекти и двама инженери. И докато се води борба той да бъде премахнат, а на негово място да бъде възстановен мемориалът на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк, тайничко се молим да не го уредят я с видео екран, я със селфи стик. Не бързайте обаче да съжалявате за отхвърления първоначален проект, особено ако не сте го виждали. Негов автор е проф. Крум Дамянов*, станал широко популярен напоследък със статуята на Орфей на Летище София. Току виж според него ген. Колев вместо да пее свири на китара. Творческата свобода е хубаво нещо, но неслучайно навсякъде паметниците се одобряват предварително от институциите с идеята, че се прави нещо за идните поколения. В близките години в центъра на София ще бъде изграден паметник на хан Аспарух, в Пловдив над града ще гледа гигантски цар Симеон Велики, без да споменаваме идеята за 133-метровия паметник на Васил Левски край границата с Турция. Изпуснем ли творците и за малко от поглед и контрол, нищо чудно да заприличаме на Скопие. С песните на Веселин Маринов като бонус. И все пак, ако искате да видите нещо човешко, разходете се по бул. "Витоша" и поспрете до паметника на Алеко Константинов. Нито свети, нито пее, просто стои, вперил поглед към Витоша. *Крум Дамянов е автор още на споменатия паметник „Създатели на Българската държава" в Шумен, монументът „Асеневци" във Велико Търново, „Камбаните" в София. https://www.webcafe.bg/webcafe/da-go-weba/id_1256559687_Sega_Shumi_Maritsa_skoro_i_Byala_roza

потенциално обитаема планета всъщност изобщо не означава че е обитаема.

да, чалгаджията 'професор' най-добре използва скудоумието на медиите, за да пробутва своите 'открития'.

това са приоритетните направления за 'опраскване' на евросредствата.

Гагов, да не вземеш да избегаш ти /с малко любезна модераторска помощ/. Щото определено форумът не е за гаражни гении, които дращят глупости.

Имаме и Омар - великият съчинител на Илиадата от турски произход. Баси, как съм изпуснал и тоя бълвоч да го пратя в алтернативния раздел... Но грешката ще бъде поправена моментално.

ще пада яко усвояване на пари, като се има предвид каква хищна хиена е обсебила министерството

Плюс елини и римляни

и тъкмо да се зарадвам, че поне един участник вкарва темата у правото русло, па той взе, че се фръцна и забегна

добър въпрос. Темата в този си вид отива където й е мястото - в алтернативния раздел.

не всеки, регнат през 2006 е админски акаунт, айде без излишна параноя.

ей затова не чета съвременна българска литература и аз.

пак претопляне на поредния техномит /за Странджа, Ванга, Пастет и всичко останало/. Цялата тази истерия се върти около изоставен древен рудник.

айде, почнаха се псевдолингвистичните еквилибристики, специалитет на гаражните историчари. :)))

какви са тези опити за реанимиране на квазинаучната теория за етера /от 19 в./. Айде по-сериозно, въпреки че разделът все пак позволява фантазии всякакви.

с оловни, сигурно

айде стига с татусни теми.

Mass grave reveals prehistoric warfare in ancient European farming community https://www.theguardian.com/science/2015/aug/17/mass-grave-prehistoric-warfare-ancient-european-farming-community-neolithic

Открити са гените, свързващи човешките пръсти и перките на рибите Екип учени за първи път проследява формирането на перките и установява, че пръстите ни са формирани от същите структури, от които при рибите се появяват лъчите на плавниците. Изследването е публикувано в списание Nature. Ново проучване показва, че развитието на костите на човешките пръсти и рибните перки е частично контролирано от едни и същи два гена - Hoxa-13 и Hoxd-13. Излизането на животните на сушата е придружено от множество еволюционни трансформации, чието изучаване е една от най-интересните теми в биологията. В много отношения остава неясен въпросът за превръщането на перките на рибите в крайници на четириноги гръбначни животни, а по-точно - появата на ръката и пръстите с дисталната (отдалечена от основата) им позиция. Настоящото изследване на проф. Нийл Шубин (Neil Shubin) на университета в Чикаго (Нийл Шубин) и колегите му разкрива нови аспекти на този процес. Авторите са фокусирали вниманието си върху генните клъстери HoxA и HoxD, определящи развитието на крайниците. Клъстери на тези гени са възникнали в резултат на дублиране, така че те съдържат много сходни варианти на гени, които в биологията се наричат паралози. Въпреки приликите, паралози в различни клъстери могат да изпълняват малко по-различни функции. Така работата на HoxA, необходима за нормалното образуване на проксималната (близо до основата) част от свободния крайник, а HoxD - дисталната, включително дланта. Различни експерименти върху мишки с "нокаутирани" паралози на гените на тези две групи (особено, Hox13) показаха дълбоки нарушения в развитието на крайниците. Но такива опити не са провеждани досега върху риби, въпреки че те биха могли да посочат възможните механизми за преобразуването на един тип крайници в други и появата на ръцете, краката и пръстите на земните гръбначни. Нийл Шубин и колегите му използват като модел аквариумните риби зебра или данио-рерио (Danio rerio), която е стандартен експериментален обект. Учените получили с помощта на метода CRISPR/Cas9 линии на животни с отключени паралози Hox13 (взети поотделно или заедно). След това изследователите проследили развитието на мутантните животни, както и развитието на хибридите, получени от техните кръстоски с естествения вид. Оказало се, че липсата на работещ ген води до невъзможност да се образуват нормални костни лъчи на перката. Освен това, с помощта на флуоресцентни маркери, авторите изграждат "карта на зачатъците" (Fate Mapping) - схема на ранния ембрион, показваща разположението на участъците, които впоследствие се развиват в специфични органи и тъкани на възрастния организъм. Тези експерименти направиха възможно да се намери конкретната група от клетки, от които се образуват перките на рибите и крайниците на четириноги и показват, че пръстите се появяват от същите структури като лъчите на перките на костните риби. Клетките, в които настъпва експресията на Hox13 (маркирани в червено) формират пръстите на четириногите и лъчите на перките на риби. Нокаутирането на гена води до дефекти в развитието им. Най-долу е илюстрирана хипотезата за нарушения, водещи до образуването на мутантни с перки без лъчи (Tetsuya Nakamura et al., 2016) Учените предполагат, че образуването на лъчите на перките се случва под влиянието на паралози на гена Hox13. Той може да стимулира миграцията на прогениторни клетки (клетки-предшественици) на ендохондриалната (т.е. в рамките на хрущяла) костна тъкан към далечния (дистален) край на бъдещия крайник. Според тази хипотеза, нарушенията на Hox13 води до липса на прогениторни клетки в зародиша на крайника, в резултат на което възрастните риби са без лъчи на перките, които остават само с повърхностни(кожни) костици, възникващи без промежутъчен хрущялен етап. За разлика от тях, дланта и пръстите на четириногите се състоят само от ендохондриални кости и в ембрионалния стадий се изисква по-интензивна миграция на прогениторните клетки на ендохондриалната тъкан. "Две са основните тенденции в основата на прехода от перки към крайници на четириногите - усилване на ендохондриалните и загубата на кожните кости", - обобщават авторите. - "Тези тенденции се проследяват и на генетично, и на клетъчно ниво". http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriti-sa-genite-svarzvashti-choveshkite-prasti-i-perkite-na-ribite_54849.htmlhttp://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriti-sa-genite-svarzvashti-choveshkite-prasti-i-perkite-na-ribite_54849.html

На по-малко от 20 километра от столицата на Второто българско царство се намира римският град Никополис ад Иструм, буквално – Градът на победата край Дунава. Победата от 102 г. сл. Хр. е тази над даките, населявали приблизително днешна Румъния отвъд голямата река, а основателят на селището е Марк Улпий Кринит Траян, образец за справедливост сред римските императори. Приемниците му получавали властта с пожеланието: „Бъди по-щастлив от Август и по-добър от Траян”. Сега е август, месец, наречен на първия монарх на световната империя и започва втората седмица от разкопките в селището, основано от завоевателя на Дакия. Румънските ни съседи до днес смятат, че дължат на Траян и националното си име, и езика, който говорят. Няма как да разберем дали дакският владетел Децебал, водил съпротивата срещу римляните, би одобрил това. Работата в Никополис това лято ще продължи общо две седмици, с участието на доброволци от цялата страна под ръководството на екип археолози и реставратори от Велико Търново. Противно на името си, Никополис не е разположен точно ad Istrum, защото Дунав всъщност е на около 50 километра от града. Достатъчно близо, за да влезе в названието на селището като ориентир, а и може би за разлика от други Никополиси – например този край Места, Nicopolis ad Nestum. Всъщност градът на Траян лежи между две места с голямо значение за средновековната ни история – царственото Търново и онзи наистина дунавски Никопол, където Иван Шишман е дочакал края си по заповед на османския владетел Баязид в 1395 г. Никополис и антична Сердика имат нещо общо: и двата града се наричат „Улпия” по фамилното име на Траян. Съвременната ни столица е била Колония Улпия Сардикорум, тоест Улпиевата колония на сердите, а Никополис е бил Улпиевият град на победата край Дунава. Траян е държал да остави името си на Балканския полуостров и определено е успял. Дотук приликите между Сердика и Никополис приключват, защото античният град под столицата днес е предимно тухлен, без кой знае какви архитектурни съкровища (ако не броим базиликата „Света София”), докато Никополис е ползвал все още действащата каменна кариера при Хотница и е пълен със запазени фрагменти от скъпа декорация и каменни основи от едри блокове. В някакъв смисъл и двата града са свързани с Дакия – Никополис е основан в чест на завладяването ѝ, а Сердика става провинциална столица на териториите, наречени „Вътрешна Дакия”, след като римляните са принудени да се изтеглят от истинската, около 170 години след епохата на Траян. Никополис просъществува от началото на втори до началото на седми век. През тези пет столетия като римски и ранновизантийски град той преживява нашествията на готи и хуни, покръстването и разделянето на Римската империя. Край на съществуването му слага епохата, в която на Балканите се появяват славяните и техните първи господари – аварите. В града не са засвидетелствани следи от християнската религия на късната Античност, но има данни за култове към античния бог на медицината Асклепий, към Кибела и към обожествените езически императори от династиите на Антонините и Северите, както и Гордиан ІІІ. В четвърти век, когато светът се променя, готите започват да се заселват на Балканите като федерати на Римската империя и околностите на града минават под властта на това германско племе, бягащо от развижилия се във Великото преселение на народите Изток. Според ръководителката на разкопките доц. д-р Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново, погребенията и домашният инвентар, откривани например в Хотница, са с готски характер. По това време, четвърти век, романизираните жители на самия град трябва вече да принадлежат към универсалната християнска Църква, конституирана от Константин Велики и Никейския събор, докато готите и придружаващите ги варвари извън градските стени са се придържали към арианската версия на християнството. Не много далеч от Никополис трябва да е живял и прочутият готски епископ Вулфила или Улфила, създал в ІV в. писменост за своя народ и превел Евангелията от старогръцки на готски език. Неговият превод частично е оцелял в препис от VІ столетие, така наречения „Сребърен кодекс”, съставен вероятно за Теодорих Велики в Италия и съхраняван днес в Упсала, Швеция. Една от по-скоро забавните хипотези, свързани с Никополис и Улфила, принадлежи на д-р Ларш Мункхамар, шведски любител на Античността, свързващ един от релефите вграда с името на епископа: на каменния фриз е изобразено животно – куче или вълк – и според д-р Мункхамар това е знак, че Улфила, чието име означава приблизително „вълк”, не може също да не се е намирал някъде наблизо. Археолозите, разбира се, са доста предпазливи към такъв ентусиазъм, но районът на Никополис е и този на древния готски преводач. Съдбата на балканските готи след победоносната, но изтощителна за тях битка при Адрианопол (378 г.) е постепенно изтегляне на запад и основаване на нови кралства в Италия и Испания. В първата половина на пети век Никополис трябва да е останал изолиран в буферната зона, създадена от хуните между техните владения и временно свилата се зад Хемус Източна империя. Това не е време на големи строежи в града: повечето големи паметници са от втори и трети век. Никополис е един от градовете, в които се говори само старогръцки: всички антични надписи са на този език. Тук няма следи от разквартируване на римски легионери, тоест градът не е възникнал от военен лагер и в него не е имало латиноезично население. Управлението е в ръцете на булеили градски съвет и надписите изразяват верноподаническите чувства на местната аристокрация към благосклонните принцепси в далечен Рим: „На божествения император Цезар Траян Август… от съвета и народа на Улпия Никополис край Истъра”. Към града са водели римски акведукти, пренасящи питейна вода от десетки километри. На двайсетина километра от границите на селището са открити останки от водни кули и керамични късове от водопроводни тръби, както и руини от самата вдигната над земята прочута римска водопроводна система. Под видимите и до днес, настлани с плочи улици на селището, е имало канализационни тръби, отвеждащи отпадните води и дъждовете далеч от сградите. В центъра на града е имало форум, обграден с административни и търговски сгради. Много ясно личат развалините на малък градски одеон – нещо като покрит театър с кръгъл или полукръгъл план, където са се случвали и политически събития, и официални церемонии. Въпреки иманярите, монетните находки и останките от стъклени предмети показват, че това е бил оживен град с висок стандарт и не е учудващо, че изследването му е започнало още в 1900 г, под ръководството на французина Жорж Сьор и с интерес, проявен от княз Фердинанд. Във Великотърновския регионален музей има сбирка с находки от мястото. Истината е, че днес римското минало на Никополис изглежда доста по-впечатляващо от това на София. Средновековен пласт над античното селище няма „и това е щастие за археолога”, казва доц. Владкова. В седми век градът е изоставен и дори да е имало средновековно селище наблизо, то е извън стените на стария Никополис. Това е позволило по-доброто запазване на руините, макар че в периода на Второто българско царство крепостните стени на Търново и дори основите на двореца на българските владетели са били укрепвани с античен материал от Траяновия град: класическа картина на съдбата на античен градски център, практично използван от средновековните обитатели на района. Много от древните руини са в добро състояние и са достъпни за посетители, така че отиването дотам определено си струва. До близкото село Никюп има съвсем приличен асфалтов път и ако човек е отишъл до Велико Търново или пък има път от Търново за Русе, може спокойно да се отбие до някогашния град на Траян, Адриан и Септимий Север, за да се докосне до духа на някогашната римска провинция. Освен всичко друго, 6 август е Празник на динята в село Никюп. А на 13 август в Никюп и Никополис ад Иструм ще се проведе и историческият фестивал „Нике: играта и победата“ с антични възстановки. Великотърновската община и регионалният исторически музей са партньори на събитието, организирано от любители на античната история, ръководени от опитния реенактър Владимир Попов. Така че поводите за идване насам много. http://www.ploshtads

Голямата Базилика в Плиска вече се руши: http://imedia.bnt.bg/predavanyia/denyat-zapochva-s-kultura/legendarnata-rok-grupa-queen-s-kontsert-v-sofiya?606822

Дисниленд "Плиска", или Голямата базилика "до покрив" 1 2 Три различни вида "автентичен материал", използван до момента в последния етап от възстановката на Голямата базилика в ПлискаФотограф: Спас Спасов Първата камара "автентичен каменен материал", с който директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров възнамерява да възстанови Голямата базилика в Плиска, вече е стоварена на обекта. Това показа проверка на "Дневник".За започналата поредна "консервация" на най-големия християнски храм в Европа до началото на ХV век говорят преплетените от вятъра снопове червено-бели предпазни ленти, скелето и стърчащата арматура на току-що отлети бетонни колони. Стар военен КАМАЗ с отпаднало предназначение шумно се бори с дълбок, кален коловоз.Градежът расте само на метри от аязмото, чиято вода през лятото на м.г. Димитров обви за "вълшебна", "жива". Пак там е и т.нар. гроб на първия български светец княз Боян Енравота. За откриването му директорът на Националния исторически музей разпрати тържествени пресрилийзи, но малко след това археологът доц. д-р Павел Георгиев, ръководил разкопките в Плиска, заяви, че плътният тухлен паралелепипед е известен от години. В него обаче нямало нищо. Част от Голямата базилика в Плиска, консервирана през 80-те години на миналия век и новото начинание на Божидар Димитров (в дясно)Фотограф: Спас Спасов Новата легендас която Димитров откри тазгодишния летен сезон са "автентичните камъни"."След като исторически проучвания установиха, че каменният материал, от който са изградени крепостните стени, дворците и църквите в първата ни столица Плиска, е бил отнесен по заповед на Мидхат паша в периода 1866-1870 г. за строеж на гарови съоръжения по първата ж.п. линия у нас, и след като бе установено, че те са излезли отдавна от експлоатация и са полуразрушени, Божидар Димитров се обърна с молба към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски да му бъде предоставен въпросният материал". Такова дълго изречение в 3л. ед.ч. разпространи преди десетина дни самият Божидар Димитров.От своя странаМосковски тутакси откликнана молбата и... речено - сторено! Камъните вече се трупат край базиликата. Дали точно това са останките на древна България? - на този въпрос в Плиска отговарят само със загадъчни усмивки."Нямам официална информация за консервационните дейности, които се извършват в комплекса на Голяма базилика, каза в сряда Христина Стоянова, главен уредник на Националния историко-археологически резерват "Плиска". За всички въпроси по отношение на започналата реставрация се отнесете към проф. Божидар Димитров. Това, което знаем за изпълнителя и стойността на проекта научаваме от медиите. Виждаме, че се карат стари камъни, за които се твърди че са изнесени от Плиска, но също не знаем от къде са."За растящите нови стени на Голямата базилика не искат да говорят и останалите археолози в резервата. Решават да споделят "лично мнение" само след гаранции, че имената им ще бъдат премълчани. Обясняват неразговорчивостта си с това, че "и без друго са натрупали достатъчно негативи, а сега всички в София са много чувствителни". Възстановката на Голямата базиликаФотограф: Спас Спасов Според археолозитепроектът за възстановяване на базиликата е "безумен"Това е изключително скъп проект, твърдят те. Никой не би могъл да даде гаранции, че той някога ще бъде завършен. Консервация на базиликата е извършвана няколко пъти до сега като "пораженията" по останките на някогашната грандиозна сграда са повече от очебийни. Единственият положителен ефект от активността на Божидар Димитров е, че заради него Плиска влиза в медиите и добива популярност."Миналата година тук бяха наши колеги от чужбина, разказаха служителите в комплекса. Разгледаха новите бели стени и сводовете, поусмихнаха се под мустак и попитаха: А това, кога всъщност е строено?". Казахме им - през 80-те години на миналия век. "Аха, разсмяха се вече неприкрито те, мно-о-о-о-го старо значи".Прашната поляна край Голямата базилика е паркинг. Сянка хвърля само кривото дърво в средата й. Две табели обясняват, каквото има за обяснение и толкова. Миналата година в разгара на суматохата около "живата вода" на Божидар Димитров край "паркинга" имаше и голяма, избеляла военна палатка - скривалище от жегата за очакванитетълпи от поклоннициА до нея на дълга почистена вършина се вееше националният флаг. Палатката, вдигната за очакваната "вълна от поклонници", които трябваше да се стекат в Плиска в края на миналото лятоФотограф: Спас Спасов Сега сезонът на палатките все още не е открит. Край обекта има само малко строителен инвентар, дълъг маркуч и ръждив фургон."Ето там са останките на архиепископския дворец и манастира, сочи на север от Базиликата Христина Стоянова. Вижда се и кладенецът. Всичко това трябва да се извади от земята, за да се добие представа за целия комплекс. От другата страна са останките на първото училище. Там също има нужда от реставрация".Според колегите й в Националния историко-археологически резерват "Плиска" начините да се създаде представа за величието на базиликата са много, а от тях възстановката е най-спорният и в същото време най-скъпият".Може да се използва светлина, лазер, 3D компютърно моделиране, специални мрежи, с които да се очертаят грандиозните контури на сградата, обясняват археолозите. Вместо това обаче предпочетеният вариант е да се строи без каквито и да е гаранции, че възстановката ще отговаря на действителността.Божидар Димитров обаче има друга,героична визия за бъдещето Мопедният "модел" червени тухли са споени с циментФотограф: Спас Спасов " Правителството на Бойко Борисов отпусна вече 500 хил. лв. за възстановяването на Голямата базилика, а стотици граждани дариха средства и материали, написа с прессъобщението си той. Кметът на община Хитрино, Нуредин Нуредин, вече дари камъни от Плиска, собственост на общината".Според него "използването на автентичен материал е препоръчително при засилващата се реставрация на древни крепости и храмове в Европа".За разлика от Димитров специалистите, работещи в комплекса "Плиска", смятат, че реставрацията едва ли ще го направи по-привлекателен."Хората идват тук, за да видят старини, не поредния "дисниленд" от цимент и твърде спорен "автентичен материал", казват те. От някогашния град към момента е консервирана и може да бъде разгледана само вътрешната му част. Погледнете полето наоколо - докъдето ви стигат очите. Всички тези десетина зелени "острови" са църкви. Така и не се намериха пари, да бъдат извадени над земята. Пълно е с постройки - вероятно жилища, те също не са проучени. Да не говорим за нехайството, заради коетобезвъзвратно са загубени хиляди артефактиНивите наоколо продължават да се обработват с тежка селскостопанска техника и вече няма никакви шансове да открием нещо запазено".В сянката на двора пред археологическия музей един от екскурзоводите на комплекса започва лекция. Разказва на голяма група ученици за Карел Шкорпил:"През 1924 г. той става инициатор за основаването на Археологическото сдружение "Българска старина", което организира провеждането на най-мащабните разкопки в Плиска.""Момчетата да станат, веднага да станат! Да седнат момичетата!" - прекъсва я с фалцет една от учителките."Е, защо, госпожо?" - пита единият от подканените да освободят мястото си."Защото са дами-и-и, за това! - отговаря учителката с все същия фалцет. И да слушаме внимателно лекцията!" http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/06/05/2771530_disnilend_pliska_ili_goliamata_bazilika_do_pokriv/

От Рим ли ще ги докарат или ще са както при останалите - евтини тротоарни плочки, които се ронят след първия сезон?