Last roman

Розета установи възрастта на кометата 67P / Чурюмов-Герасименко Измервания, извършени с помощта на космическата сонда Розета разкриха, че ледът в кометата 67P / Чурюмов-Герасименко има кристална структура. Това означава, че кометите са родени в прото-слънчевата мъглявина и са стари колкото Слънчевата система. Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal Letters. Доскоро имаше две хипотези за природата на кометите. Според едната хипотеза, ледът в тях трябва да има кристална структура, в която водните молекули са строго подредени. Според другата хипотеза в кометите ледът е аморфен, тоест водните молекули са подредени произволно. Отговорът на този въпрос е важен, защото той може да ни каже какъв точно е произходът на комети. Отговорът даде инструментът масспектрометър на борда на сондата "Розета". С него е опредено съдържанието на молекулен азот (N2), въглероден оксид (СО) и аргон (Аг) в леда на 67P. Тези резултати са сравнени с тези от лабораторни експерименти на земята. Оказва се, че съотношението между N2, Ar и СО съответства на кристален лед (на хидрати, за да бъдем точни, при които газови частици са в капан в кристалната решетка). Това означава, че кометите са толкова стари, колкото Слънчевата система и произхождат от прото-слънчевата мъглявина. Ако кометите бяха по-стари и се бяха образували от междузвездната среда, те щяха да се състоят от аморфен лед. Благодарение на Розета сме една стъпка по-близо до разнищването на тайните на кометите. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Rozeta-ustanovi-vazrastta-na-kometata-67P-Churiumov-Gerasimenko_40868.html

Фотосинтезата е по-стара, отколкото се смяташе, и преди повече от 3.5 милиарда години е ползвана от почти всички живи организми на Земята: http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0151250

Още един пример за неопазване на археологическото ни наследство: http://www.novini.bg/news/341632-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%87%D0%B8%D1%89%D0%B5.html

да бе мирно седял, не би чудо видял. Освен това, ако не искаш да ти бъде наложен преглед на мненията, спри да пишеш в зелено. Иначе, считам че проявявам доста голяма толерантност към редовните ти изцепки. Надявам се че го оценяваш. Забележката ми я вземи предвид и не се чувствай длъжен да ми отговаряш.

скуби, престани да пишеш глупости и да оспамваш темата. Ако ядеш малко месо и никакви захарни изделия, зъбите ще са ти окей, дори и генетично да имаш по-голяма предразположеност към кариеси.

Липсващото звено в еволюцията на тиранозаврите най-накрая открито в Узбекистан: New Dinosaur Discovery Could Solve Decades-Old Mystery A horse-sized tyrannosauroid may help explain how the small, toothy predators of the Early Cretaceous evolved into the colossal carnivores that dominated from 80 to 66 million years ago. The mid-sized Timurlengia euotica from Middle Cretaceous Uzbekistan is the long-awaited intermediate tyrannosauroid: It had yet to develop the size of T. rex and its close cousins, but it already boasted some sophisticated brain and sensory features. The findings are published in the Proceedings of the National Academy of Sciences this week. Thanks to their gigantic size and keen senses, apex predators like Tyrannosaurus andAlbertosaurus enjoyed a spot at the top of the food chain in both Asia and North America up until the end-Cretaceous mass extinction event. But how these latest Cretaceous giants (called tyrannosaurids) came to dominate is still unclear because of a frustrating 20-million-year gap in the tyrannosaur fossil record. We know that they evolved from an ancestral lineage of basal tyrannosauroids, which originated more than 100 million years before T. rex. The group first appeared in the fossil record of the Middle Jurassic around 170 million years ago, but they remained second-tier predators for most of their history – rarely exceeding the mass of a horse. Now, University of Edinburgh’s Stephen Brusatte and colleagues have discovered a new tyrannosaur species that bridges the gap – in both size and age – between the marginal hunters of the Early Cretaceous and the tyrannosaurids. Timurlengia euotica was recovered from the Bissekty Formation in the Kyzylkum Desert of Uzbekistan. It lived around 90 to 92 million years ago, and it weighed 170 to 270 kilograms (370 to 595 pounds). When the team used X-ray computed microtomography scanning to visualize the internal structures of the well-preserved fossil braincase, they found the signature brain and inner ear features of the latest Cretaceous forms. The new genus is named after the 14th-century Central Asian ruler Timurleng, and the new species name means "well eared," a reference to the large inner ear. "To be honest, I didn't quite know what to expect in a mid-Cretaceous tyrannosaur. It was such a big gap in the fossil record that really anything was possible," Brusatte tells IFLScience. "I would have predicted that they would have been bigger. Maybe not T. rexsize, but bigger than a horse for sure." Analyses into its evolutionary relationships revealed that Timurlengia euotica occupies an intermediate position in the family tree between the oldest, smallest tyrannosauroids and the largest, last-surviving tyrannosaurids. While Timurlengia is just one data point from a "still murky interval in dinosaur history," it suggests that enormous size developed rapidly during the latest Cretaceous. The success of Tyrannosaurus and its close kin was likely enabled by innovations that first evolved at a far smaller body size. "The advanced brains and senses may have been some of the features that allowed tyrannosaurs to step into the large predator role, and become so successful at it," Brusatte adds. "Opportunity arose when the incumbent giant predators (the allosaurs) mysteriously went extinct." http://www.iflscience.com/plants-and-animals/horse-sized-t-rex-relative-found-uzbekistan

Била ли е античната батерия от Ирак медицински уред: http://www.ancient-origins.net/ancient-technology/was-baghdad-battery-medical-device-001443

огледай се колко от познатите ти имат здрави зъби на 30-40 години?

Защо древните римляни имали по-здрави зъби от днешните хора: http://qz.com/516672/ancient-romans-had-no-need-for-dentists-because-of-one-food-they-didnt-eat/?utm_source=parPS

Как динозавърските муцуни са се превърнали в птичи човки Учените успешно са повторили молекулярните процеси, които са направили прехода от динозавърски муцуни до първите човки на птиците. Използвайки данни от вкаменелости, изследователски екип, ръководен от Бхар-Анджан Булар (Bhart-Anjan S. Bhullar), палеонтолог и еволюционен биолог от Йейл и Архат Абзанов (Arhat Abzhanov) еволюционен биолог от Харвард извършват първото успешно възстановяване на функциите на черепа на птиците. Учените възпроизвели молекулярното развитие, превръщайки в лабораторията си пилешки ембриони в екземпляри с муцуна и небце, с подобна структура като на малките динозаври като велосираптор и археоптерикс. "Нашата цел е да се разберат молекулните основи на този важен еволюционен преход, а не да създаваме "дино-пилета" "просто защото можем", казва Булар, водещ автор на изследването, публикувано онлайн на 12 май в списаниеEvolution - съобщава Университета Йейл. В новото изследване, Булар и екипът му използват нов подход към намирането на молекулярния механизъм, участващ в създаването на скелета на клюна. Първо, те направили количествен анализ на анатомията на фосилите и съществуващите животни, за да създадат хипотезата за прехода. После потърсили възможните промени в генната експресия (т.е. процесът, при който наследсвената информация от един ген се трансформира в протеин или РНК), които корелират с прехода. "Клюнът е изключително важна част от апарата за хранене и компонент на птичия скелет, който може би най-широко и радикално диверсифицира птиците - фламинго, папагали, ястреби, пеликани, колибри и др.", - обяснява Булар. Череп на пиле (вляво), експериментално животно (в средата) и алигатор (вдясно). Илюстрация: Bhart-Anjan S. Bhullar Булар разказва, че изследването има няколко последици. Например, че ако един-единствен молекулярен механизъм е отговорен за тази трансформация, трябва да има съответна, свързана трансформация във вкаменелостите. "Това се потвърждава от факта, че Hesperonis - открит от Гофониил Чарлз Марш в природонаучния музей на Йейл Пийбоди, който е близък роднина на съвременните птици, които все още е запазил зъбите и най-примитивен птичи клюн със съвременна форма с плътни, удължени междучелюстни кости (premaxillae), а също и с характерната за съвременните птици палатинова кост (на небцето)", - казва изследователят. Premaxillae са малки костици на върха на горната челюст на повечето животни, но се увеличават и да образуват плътната човка на птиците. Булар отбелязва, че същият подход би могъл да се използва за изследване на основните механизми и на други велики еволюционни трансформации. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-dinozavarskite-mutcuni-sa-se-prevarnali-v-ptichi-chovki_10694.html

Малко обратна еволюция с помощта на молекулярно-генетичен експеримент; http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Varnaha-na-ptitca-dinozavarskite-kraka-chrez-molekuliaren-eksperiment_40323.html Потомците на страховитите динозаври са сред нас - това са невинните наглед пилета. И след като преди време американски генетици върнаха на пилешки ембриони динозавърските муцуни, сега биолози от Чили успешно им възстановиха динозавърските крака. Изследването е публикувано в списание Evolution. Преди това учени от Харвардския университет успешно създадоха пилешки ембриони с муцуни на динозаври, потискайки действието на протеините, които провокират развитието на човка. Сега бразилският изследовател Жоао Ботельо (Joâo Botelho) и екипът му от Университета на Чили продължават да работят в това направление, възкресявайки още един елемент от предците на птиците. Всеки един, който е ял пилешко знае, че в долната част на крака има на дълга, подобна на заострена кука кост. Това всъщност е фибулата, едната от двете дълги кости на подбедрицата. При динозаврите, които са прародителите на птиците, тази кост е с форма на тръба и достига до глезена. Но в хода на еволюцията от динозаври към птици, се губи в долния си край и не се свързва към глезена, а е по-къса от другата кост в долната част на крака, пищяла. Още през 19-ти век, учените са забелязали, че птичите ембриони развиват в началото тръбна кост като фибулата при динозаврите. А по-късно фибулата престава да расте, остава по-къса от тибията и придобива свойствената за възрастните форма на заострена треска. Учените са успели да реконструират процеса на развитие на динозавърските крака при пилетата, като променили действието на два гена, които според тях са отговорни за развитието на фибулата - Hedgehog (IHH) и PTHrP. Подтискането на действието на протеина IHH довежда до непрекъснатото нарастване на фибулата. Генът РТНгР се оказва отговорен за растежа на хрущяла в края на костите и връзката с фибулата в глезена. В резултат на това, пилетата се родили с кости на краката като на тези на динозаврите. Генетично птиците са най-близки от всички съвременни животни до динозаврите и според биолозите, птиците са преки потомци на динозаврите.

World’s oldest pine tree fossil found in Canadian rock quarry http://www.sciencemag.org/news/2016/03/world-s-oldest-pine-tree-fossil-found-canadian-rock-quarry?utm_source=newsfromscience&utm_medium=facebook-text&utm_campaign=pinetrees-2911

Гробница на етруска "принцеса" откриха в Италия Археолози съобщават, че са открили нова етрсука гробница, богата на много артефакти. Находката е извършена край Вулци (или Волци), древен етруски град, намиращ се на територията на съвременната провинция Витербо, Италия. Това е поредното ценно откритие в района и е едно от най-богатите на древни артефакти.Според съобщение на агенция АНСА, с помощта на антропологични изследвания археолозите са установили, че гробницата принадлежи на жена, представителка на етруската аристокрация. Два от артефактите, открити в гробницата Гробницата е датирана от VIII век пр.н.е. Погребалната камера се намира на 3 метра под повърхността и е съвсем близо до входа на археологичния комплекс, който представлява Вулци. Разкопките на комплекса се извършват отVulci Foundation.45-годишният участник в разкопките Текла дел Папа казва пред АНСА: “Нямахме представа, че на това място има гробница. Но миналият месец се наложи спешно прокопаване за ремонт, по време на което се натъкнахме на следи от разкопана от древни иманяри гробница, намираща се върху гробницата на принцесата. Злосторниците са открили, но не са проникнали в по-долната гробница, така че благодарение на тях, успяхме бързо да локализираме и достигнем до погребалната камера. Откритите в погребението предмети и това, че древните мародери са го открили, но не са го ограбили, ни подсказа, че в гробницата е положена етруска принцеса, или най-малкото – много видна аристократка”. Сребърен артефакт от гробницата Откритите в гробницата артефакти са уникални и безценни от археологична гледна точка. Сред тях има финикийска кехлибарена огърлица и два египетски скарабея, изработени от злато, слонова кост и сребро. Освен това, са намерени и много други части от накити, чиято изработка свидетелства както за майсторството на древните етруски в занаятчийството, така и за развитите им търговски връзки. Украшения от погребението В погребалната камера археолозите са намерили останките на млада жена. Била е плътно увита със саван от фина материя. Край останките ѝ са открити множество чудесно изработени накити. Но освен скъпоценностите са намерени и чаши и съдове, които също потвърждават важната роля на етруските в “международните пазари” от древността.В момента учените се опитват да научат повече за младото момиче от погребението, както и да отговорят на въпроса, дали е била в роднинска връзка с по-рано откритите останки на етруски аристократи. Костните останки на младата жена не са се запазили в добро състояние, но специалистите са категорични, че имат достатъчно материал за анализите, чрез които ще научат повече за живота, който дамата е водила преди 2800 години. Част от артефактите, открити при разкопките Древният град Вулци се намира на 80 километра северно от Рим. До днес на мястото са открити над 15 000 гробници от времената на етруската цивилизация. Директорът на археологичния парк Карло Каси подчертава, че е въпрос на късмет, че толкова голямо пространство (паркът се простира на площ от над 100 хектара) е останало незастроено и археолозите имат възможността спокойно да извършват проучванията си. Специалистите са избрали да извършват разкопките по метода на микро-разкопавания, за които се предполага, че са свързани със специфични погребения. Следващият археологичен сезон ще започне през април. Поглед към вътрешността на гробницата на "принцесата" Гробницата на “принцесата” специалистите наричат още “Гробницата на Златните скарабеи”. Това е обичайна практика, погребенията от Вулци да получават “романтични” названия, съобразно артефактите, намерени в тях. Практиката тръгва още от XIX век, когато древните гробници са притегателно място за много търсачи на антични артефакти. По онова време гробниците не са под охрана и доста от откритията са извършени от любопитни аматьори. Останки от етруския град Вулци Първите професионални разкопки на мястото са извършени по разпореждане и с подкрепата на кардинал Джулиалмо Палота. В хода им са извършени много открития – от съвсем обикновени, до уникални. През тези ранни проучвания най-забележителна е находката на “Гробницата на Слънцето и Луната”. Друга интересна находка е откритата наскоро “Гробница на Сребърните ръце”. Смята се, че тя е принадлежала на жена. В погребението археолозите откриват египетски скарабей, датиран между 746 г. пр.н.е. и 525 г. пр.н.е. Освен това са намерени цветни мъниста и желязна фибула (брошка), съдове за козметика и изработена от етруски майстори в коринтски стил черна керамика с глазура.В гробницата са открити и сребърни ръце – една от най-ценните находки от Вулци. Сребърните отливки под формата на ръце са прецизно реставрирани и консервирани, като преди това им е направен щателен рентгенов анализ.

Батманът на динозаврите е открит от китайски учени Китайските учени са реконструирали един странно изглеждащ, летящ, с размерите на гълъб, динозавър с ципести, подобни на прилет крила, чиито останки са намерени от фермер от провинция Хъбей По предварителни данни, възрастта на находката е около 160 милиона години - в края на периода Юра, разказва Live Science. Китайските палеонтолози са дали име на динозавъра Yi Qi - "Странно крило". Учените смятат, че принадлежи към месоядните тероподи, в рамките на които има малка група от птици scansoriopterygids. Летящият динозавър е тежал около 380грама. На изследователите са направили впечатление необичайно дългите кости на животното, продължаващи от предните крайници и свързани с мембрана, подобна на ципата на летящите катерици и прилепите. Динозавърът Yi Qi е имал и пера, но не ги е използвал по време на полет. Като цяло не е можел да лети особено добре. За разлика от други динозаври, пернатият дребосък е може би неуспешен експеримент в началото на еволюцията на птиците, казват изследователите. Dinostar Co. Ltd "Съществото е първият известен динозавър с ципести крила", каза Xing Xu, палеонтолог университета Лини в Китай, и съавтор на изследването, публикувано вчера (29 април) в списание Nature. "Това е изумително откритие и аз мисля, че е един от най-неочакваните и откровено странни динозаври, които са открити през последните няколко години", е заявил Стивън Брусат (Stephen Brusatte), палеонтолог от университета в Единбург в Шотландия, неучаствал в проучването. Палеонтолозите предполагат, че вероятно способността за летене много пъти се е развивала у динозаврите, но само една група - птиците - са успели в това начинание.

Ammianus Marcellinus. Res Gestae, КНИГА XVI, (години 356—357) 18. И ето, когато старшите и младшите офицери считали момента за най-подходящ за започването на битката и всеобщата възбуда не отслабвала, изведнъж един знаменосец възкликнал: „Тръгвай щастливи Цезарю натам, накъдето те води благосклонната съдба. В твое лице са съчетани храбростта и ума. Върви пред нас като предвещаващ щастието храбър воин. Ти от опит ще видиш какво могат да направят въодушевените от силата си войници пред очите на нашия войнствен предводител, непосредствен свидетел на подвизите ни, стига да имаме помощта на всевишния Бог“. 19. След този възглас вече нямало време за отлагане. Войските настъпили и достигнали до полегат хълм недалеч от Рейн, покрит с вече узряла пшеница. От върха му побягнали трима конници – вражески разузнавачи, които побързали при своите, за да ги предупредят за приближаващата римска войска. Един техен пехотинец, който не успял да се оттегли навреме, бил хванат от бързо напредналите наши и разказал, че германците преминали реката три дни и три нощи. 20. Когато нашите видели, че враговете са близо и се построяват в клинове, те спрели и се наредили в несъкрушима стена, съставена от хората от първа линия – линията от ветераните със знамената им. 21. И когато те видели, че цялата наша конница е построена срещу тях отдясно /както им бил съобщил един дезертьор/, то те събрали всички конни части и ги разположили в компактна маса срещу нашите отляво на строя им. Сред конниците те разположили лека пехота, което било напълно целесъобразно. 22. Те знаят, че конника, независимо от опитността си, държейки юзда в едната си ръка и копие в другата не може да причини вреда на нашия клибанарий /нашия закован в желязо воин/, а пехотинецът, по време на опасност /когато вниманието на сражаващия се е приковано върху противника му, незабелязано може да пропълзи и да нанесе удар по коня, сваляйки така конника и можещ без затруднения след това да го убие. 23. Построени по такъв начин варварите укрепили десния си фланг с хитро прикрити засади. Предводителите на всичките войнствени и диви пълчища били Хнодомарий и Серапион, чиято власт била по-голяма от тази на останалите царе. 24. Престъпният инициатор на тази война – Хнодомарий, с тъмночервен гребен на главата, разчитайки на силата си, смело предвождал лявото крило, където се предполагало, че ще бъде най-ожесточената битка. Конят под него бил разпенен, в ръката си стискал копие с ужасяващи размери, блясъкът на оръжията му се виждал от всички страни; преди той бил храбър войник, а сега – пълководец, превъзхождащ всички останали. 25. Дясното крило било водено от Серапион, тогава още младеж, с едва набола брада, но деятелен и енергичен за годините си. Той бил син на брата на Хнодомарий – Медерих, който целия си живот проявявал към Рим голямо предателство. Името си получил от това, че баща му бил дълги години заложник в Галия, запознал се с някои елински таинства и дал на сина си това име /Серапион/, вместо предишното Агенарих. 26. След него следвали близките по власт царе наброй пет, десет принца, голямо количество благородници и 35 000 войни, събрани от различни племена – наети или по договор за взаимна помощ. 27. При страшния звук на тръбите Север, командващият лявото крило на римляните се приближил към рововете, служещи за прикритие на неприятелите. По техни планове оттам трябвало да се появят внезапно легналите в засада, за да объркат строя ни. Север спокойно спрял и, подозирайки военна хитрост, нито настъпил, нито отстъпил. 28. Жадуващ за велики премеждия Цезар видял това и със свита от 200 конника препуснал към пехотата, за да се обърне, както било необходимо в опасен момент, към хората. 29. ... Той препускал сред летящите вражески стрели, съблюдавайки при това предпазливост и призовавайки към храбри подвизи познати и непознати: 30. „Дойде моментът за битка, отдавна желана от мен и от вас, която вие по-рано сами искахте с вашите буйни призиви за бой“. 31. А когато наближавал другите, строени във втора линия, то казвал така: „Ето, другари, настана отдавна чакания ден, който ни задължава да върнем подобаващия блясък на римската държава, измивайки от нея петната на предишния позор. Ето ги варварите, които поради своята ярост и диво безумие се осмелиха да потеглят срещу нашата доблест и на своя погибел. 32. Той подравнил строя на старите бойци, калени от продължителна служба и ги поощрявал с такива думи: „Напред, смели мъже, и да отстраним с храброст, която е необходима сега нанесеният на армията ни ущърб....“ 33. А към тези, които лекомислено настоявали за сигнала за бой, от които се опасявал, че те със безпокойните си придвижвания нарушават дисциплината, той се обръщал така: „Моля ви, да не помрачите славата на идващата победа с прекалено усърдно преследване на бягащия враг, но нека и никой не отстъпва без крайна необходимост. Ако вие побегнете, то и аз, разбира се ще ви изоставя, но ако посичате врага в гръб, и аз ще съм неразделно с вас, ако вие разбира се ще се държите предвидливо“. 34. Повтаряйки многократно подобни обещания пред войниците, Юлиан построил по-голямата част от армията пред първата линия на варварите. Изведнъж сред алеманите се разразили с негодуващи викове. Те едногласно искали принцовете им да слязат от конете и да застанат в строя с тях, за да не могат да избягат в случай на неуспех и да изоставят хората си. 35. Разбирайки за това, Хонодомарий сам слязъл от коня и неговия пример веднага бил последван и от останалите. Никой от тях не се съмнявал, че победата ще е на тяхна страна. 36. И ето, след обичайния сигнал на тръбите в началото на боя, двете страни се сблъскали неудържимо. Отначало полетели стрели и германците се втурнали напред с бърз бяг, без да мислят за предпазливост. Размахвайки оръжие в десните си ръце те се хвърлили, скърцайки със зъби върху кавалерийските ни турми /отреди/; развяващите се коси от крайното им ожесточение били настръхнали, а очите блестели от ярост. Нашите воини не отстъпили, закривайки главите си със щитове, те устрашили враговете си, размахвайки мечове и сипейки смъртоносни изстрели. 37. В разгара на сражението конниците храбро държали плътния си строй, а пехотата укрепвала фланговете си, образувайки стена от сключени щитове. Вдигнали се гъсти облаци от прах и сражаващите се се придвижвали от място на място: нашите ту оказвали съпротива, ту отстъпвали. Някои варвари - опитни бойци, падайки на едно коляно се опитвали така да отблъснат врага. Упорството и от двете страни било голямо. Ръка срещала ръка, щит се удрял в щит, небето се огласяло от крясъците на тържествуващите и падащите. В това време, докато лявото крило, настъпвайки отхвърлило със силен натиск напиращите германци, и с гръмки викове напредвало срещу варварите, нашата кавалерия на десния фланг, изведнъж безредно се оттеглила назад. Но първата линия на бягащите била задържана от последните и прикритата в това време от легионите конница се прегрупирала и отново влязла в бой. 38. Това /оттеглянето/ станало, тъй като по време на престрояването клибанариите видели, че командирът им е леко ранен, а един от другарите им, изхвърлен от падналия си кон, бил смазан от тежестта на доспехите си. Те се разпръснали и щели да предизвикат пълна бъркотия, стъпквайки пехотата, ако последната, събирайки в тесен строй, не устояла на едно място. 39. Когато Цезар отдалеч видял, че конницата търси спасение с бягство, той препуснал с все сили и я задържал, все едно залоствайки врата. Познавайки го по прикрепения към върха на копието пурпурен плат – остатъкът от разкъсания дракон /военно знаме/, трибунът на една от турмите се спрял и смутен и бледен побързал назад, за да възстанови бойната линия. 40. И както обикновено се постъпва при съмнителни обстоятелства, Цезар ги упрекнал меко: „Накъде отстъпваме, храбреци мои? Или вие не знаете, че бягството, което никога не донася спасение, показва само глупостта на тези, които предприемат този безполезен опит? Да се върнем към нашите, поне за да споделим бъдещата им слава, щом неразумно сме ги оставили в борбата им за благото на държавата“. 41. С тези благи думи той върнал всички към изпълнението на воинския им дълг, вземайки пример /без да говорим за различията/ от древния Сула. Когато последният, изтощен в тежката битка срещу Архелай, пълководецът на Митридат, бил изоставен от всички свои войници, то се устремил към първата линия, хванал знамето и хвърляйки го срещу врага извикал: „Вървете си вие, които бях избрал за другари в опасността и ако ви попитат къде е останал вашият пълководец , отговорете така: В Беотия, един проливайки в бой кръвта си за всички нас“. 42. Когато алеманите отблъснали нашата конница, те се нахвърлили върху пехотния строй, надявайки се че сега, когато бодростта на съпротивата е сломена, те ще успеят и него да отхвърлят назад. 43. Но при сблъсъка лице в лице боят дълго вървял с равни шансове за успех и за двете страни. Корнутите и брахиатите /римски поделения/, калени в боеве и вдъхвайки страх само с външния си вид, надигнали страшен боен вик. Започвайки с тихо мърморене и постепенно усилвайки се, този вик достига силата на звука на вълните, разбиващи се в крайбрежните скали. Дротиците и стрелите свистейки летели като облак от едната и от другата страна и сред плътната прах, вдигната от движението на хората, се кръстосали мечове и се сблъскали тела. 44. Горящи от гняв варварите разбъркали редиците си и се стараели удряйки с мечовете си да разбият заслона от щитове подобно на костенурка закриващ нашите. 45. Забелязвайки това, на помощ на другарите си бързо се притекли батавите с „царете“ (страшен отряд, който може да изтръгне намиращите се в крайна опасност от лапите на смъртта, ако случаят благоволи) и ужасно отеквали тръбите, и хората се биели напрягайки всички сили. 46. Но алеманите, яростно встъпили в бой, все повече въодушевявайки се и в порива на беса си били готови да унищожат всичко, изпречило се на пътя им. Като облак продължавали да летят копия, дротици и стрели с железни върхове, в боя лице в лице се биели с ками, мечове разбивали брони, ранените, незагубили още цялата си кръв се вдигали, за да се бият с още с по-голямо настървение. 47. Тук равни се срещнали с равни: алеманите били по-силни тялом и по-високи, нашите – по-ловки, благодарение на огромния си опит; те – диви и буйни, нашите – спокойни и внимателни; те разчитали на огромния си ръст, нашите – на храбростта си. 48. Римлянинът понякога отстъпвал под натиска на оръжието, за да се вдигне отново, а алеманът, ако чувствал слабост в краката си, клякал на едното си коляно и хвърлял предизвикателство на врага – висша степен на упорство. 49. Внезапно излязъл напред отрядът от най-знатни, сред които се сражавали и царете. Съпроводен от други войници, той най-дълбоко се вклинил в нашия строй и достигнал чак до легиона на приманите, поместен в средата на бойния ни ред – тази позиция се нарича „преториански лагер“. Но нашите войници стегнали редиците си подобно на здрава кула и с голямо въодушевение подновили боя; отбягвайки от удари и прикривайки се подобно на мирмилони /вид гладиатори/ те мушкали враговете с мечове отстрани, ако той в гнева си свалял защитата си. 50. Алеманите, готови да пожертват с живота си за победата, се опитвали да пробият сгъстения ни строй. Иззад многото мъртви тела, паднали под ударите на ободрените ни войници изскачали още оцелели варвари, но донасящите се отвсякъде стонове на умиращите ги накарали да се спрат в ужас. 51. Най-накрая алеманите паднали духом: остатъка от енергията им стигнала само за бягство. Те бързали да напуснат полето по разни пътечки подобно на това как моряците и щурманите бързат да се спасят от бушуващото море, без да подбират посока. Това че спасението било по-скоро мечта, отколкото надежда, признават всички, които били там. 52. Милостивото решение на благосклонното божество било на наша страна. Ако нашите войници, поразявайки в гръб бягащите огъвали мечовете си, те грабвали мечовете на противниците си и продължавали да секат. И никой от тях не утолил жаждата си за кръв, не наситил ръката си с убийства, никой не се смилил над молещите за пощада и не ги оставил жив. 53. И ето много лежали, смъртоносно наранени и желаели избавление в смъртта; други, полумъртви, с отслабващо вече дихание, търсели с угасващ взор лъч светлина; при едните главите били строшени от метателно оръжие и наклонени едва се държали върху шийния хрущял; други пък, подхлъзнали се от кръвта на ранените падали и, въпреки че не получили никаква рана, умирали затиснати от тежестта на труповете. 54. Постигнали такъв успех, победителите започнали още по-яростно да настъпват; от честите удари мечовете им се затъпявали, под краката им се въргаляли блестящи шлемове и щитове. Варварите пък, понеже камарите от трупове им преграждали пътя за отстъпление, търсели спасение в реката подир тях. 55. Войниците ни, движейки се на бегом с пълно въоръжение, без умора притискали враговете. Някои от тях, разчитайки че могат с плуване да се спасят от гибелта си, се хвърляли в реката. Предвидил със свойствената за него бърза съобразителност възможността от опасни последствия, Цезар с трибуните и другите командири удържал с викове своите, за да не се хвърлят и те, разгорещени от преследването в дълбините на бързо течащата река. 56.Подчинявайки се на тези разпореждания, нашите, стоейки на брега, поразявали германците с метателни оръжия и тези, спасили се от боя с бързия си бяг, отивали на дъното. 57. И като на някакво театрално представление, когато се отваря завесата и се откриват разни удивителни картини, така и сега без никакъв страх можеше да се видят много трагически сцени: как едните, не можещи да плуват се хващали за плуващите, как други били отнасяни от течението като дънери, как някои били погълнати от вълните, все едно и реката встъпила в борба с тях. Само малка част, плувайки на щитовете си по диагонал на течението, трудно успели да достигнат до срещуположния бряг. Пенейки се от варварската кръв, изменилата естествения си цвят река сама би трябвало да се чуди на необичайното си наводнение. 58. В това време цар Хнодомарий намерил възможност да избяга. Промъквайки се през купчините трупове, той с неголям брой телохранители побързал да се оттегли в лагера си, който се намирал до римските укрепления Трибунка и Конкордия. Там имало предварително подготвени в случай на неуспех лодки, с които той разчитал да се оттегли в недостъпни области. 59. ...Той се оттеглял прикрил лицето си, за да не бъде разпознат. Наближавайки река Рейн, той трябвало да заобиколи заблатена местност. Тук попаднал на тресавище и паднал от коня си. Успял да се измъкне, въпреки едрото си тяло на съседен хълм и бил разпознат – на часа след него бегом се втурнала кохорта, оглавена от трибун и отцепила покрития с растителност хълм, за да не се натъкне на засада сред дърветата. 60. Виждайки това, Хнодомарий напълно изгубил самообладание, той излязъл един и се предал на милостта на победителите. Свитата му, наброяваща 200 човека и трима негови близки приятели, считащи за безчестие да преживеят царя и да не умрат за него, също се предали. 61. Тъй като в характера на варварите е залегнало да се унижават, когато изпаднат в нещастие и да се превъзнасят при щастливо стечение на обстоятелствата, Хнодомарий вървял сега като роб на чужда воля, бледен от вълнение, онемял от съзнанието за собствените си престъпления. Колко не приличал той на онзи Хнодомарий, който извършил толкова ужасни зверства в Галия и безчинствайки на пожарищата й изричал свирепите си заплахи. 62. И ето, когато с благоволението на върховното божество работата била завършена по този начин, в края на деня се чул и сигналът за отдих. Без желание се връщали назад войниците. Разположили се на брега на Рейн и ограждайки мястото на лагера повече заграждения, римляните се подкрепили с храна и сън. 63. В тази битка паднали от римска страна 243 войника и 4 офицера: трибуните на корнутите Байнобавд и Лайпсо, командирът на катафрактите Инокентий, и още един трибун, името на който не знам. От алеманите наброили 6000 трупа на полето, а голяма част от тях били погълнати от водите на реката. Възвеличен повече от заеманото от него положение и по-могъществен, поради сътворените от него подвизи, отколкото от предоставената му власт, Юлиан единодушно бил провъзгласен за Август /т. е. император – победоносен пълководец/ от цялата армия. Но той тогава порицал войниците си, наричайки постъпката им дързост и клетвено ги заверил, че не очаква такова повишение и няма никакво желание да го постигне.

За който и да е народ основната част от масата си е с робска психика. Така че не бива да се генерализира.

Тц, тц, както казваше корифейката Кобилкина: http://m.flagman.bg/article/87801

Нека модераторът, отворил тази щекотлива тема я разчисти от спама, а ако няма времето и желанието да се занимава с това, направо да я затвори. Няма смисъл да превръщаме форума в комплексарник.

Сега в ЕС Германия е главният донор и двигател. Когато им писне на швабите, ще дойде краят и на това интернационално явление.

Напротив, масовата публика нито чете, нито се интересува от сериозна наука. Интересуват я клюки и псевдонаучни сензации. И тук се намесват хитри шарлатани, квазиспециалисти и просто умопобъркани 'месии'. Научната общност пък си живее свой живот и не я е еня на какви заблуди робува простолюдието. Знаеш поговорката за бисерите и прасетата. Но всеки си има мозък и сам си преценява от коя страна да застане. Макар че поначало оптимистичната идеята на БГ Наука е именно такава - да инициира обратна връзка между обществото и науката.

Последният римски император /де юре/ е Константин XIПалеолог. Иначе ако изхождаме от лични пристрастия, можем да набедим за такъв когото ни скимне.

Те археолозите са изкопали това, което са намерили и са го описали в издания, които масовата публика не чете. Затова е по-лесно да се измислят всякакви фантасмагории и разни гуру-зевзеци да се будалкат с невежата аудитория.

На подобна тематика е и филмът "Превъзходство" от 2014 г. /според мен доста подценен/: http://www.imdb.com/title/tt2209764/

има си гугъл, тъсрсиш инфо по интересуващия те въпрос и четеш.

първоначално - да. Аларих не е имал намерение да създава своя държава, а просто да се инкорпорира в империята на по-изгодни условия. По-късно, когато римската власт на запад започнала да се разпада, варварите взели нещата в свои ръце и създали кралства, копирайки римската администрация и идея.