Last roman

Според учени, внезапната смърт на Аларих в Южна Италия може би се е дължала на малария: http://www.forbes.com/sites/kristinakillgrove/2016/03/14/warlord-who-caused-the-fall-of-rome-was-killed-by-malaria-new-research-shows/#441809e23f1f

Какво общо има Нестле с фармацията? Ако си недоволен от джънкфуда, който е основен източник на затлъстяването и диабета - не го консумирай. Търговията с наркотици си е доходоносен бизнес за богоизбраните още от древността. Пък данъчната рая си търпи последствията, щом докосне забранения плод. Иначе всичко е бизнес - в такъв свят живеем, само че преди хроничните заболявания те вкарваха в гроба за 2 години, а сега лекарствата на лошите фармацевтични компании ти дават 20-30 години нормален живот. Но разбира се трябва да си плащаш. Безплатни обяди няма. Както и да е, лирическите ти отклонения нямат нищо общо с темата.

10 най-странни лечения използвани от лекари-шарлатани Има различни видове лекари-шарлатани. Някои от тях го правят, за да направят бързи пари, но други наистина вярват, че са намерили следващото чудодейно лекарство или че ще излекуват всички злини, които измъчват човечеството. Но и двата вида шарлатани биха били нищо без хората, които им вярват. 1. Луи ХІV-ти и кралското докосване Има много напрежение и отговорности, които вървят с титлата монарх и за много монарси се е смятало, че притежават „кралското докосване“ или способността да лекуват болести, например туберкулоза. Идеята идва по време на управлението на английския крал Едуард Изповедника. Дори за Хенри VIII се говорело, че притежава “кралското докосване”, което давал на болните хора под формата на монета, която те биха могли да носят на врата си. Някои монарси използвали “кралското докосване” повече от други. Във Франция, Луи XIV “докоснал” около 3 000 души само по време на коронацията си, като всички те чакали да бъдат спасени и излекувани чрез докосването му. Твърди се, че по време на управлението си е докоснал, а може би и излекувал, около 350 000 души. Дарбата на “кралското докосване” се предавала чрез специално масло, с което новият крал бил освещаван. То било предавано от крал на крал и първоначално е донесено на Земята от гълъб, който се явил през 496 г. по време на кръщението на крал Кловис. Пазено e в катедралата в Реймс в продължение на стотици години, като за него се е смятало, че е небесен дар и дава лечебната сила на монарсите. Някои не вярват в “докосването”, като например Уилям III, който казва, че здравият разум най-вероятно ще бъде по-полезен от “кралското докосване”. В крайна сметка хората спрели да вярват, като това се случило по времето на Луи XIV. Волтер заявил, че ако наистина имал способността да лекува туберкулоза чрез допир, то със сигурност щял да излекува любовницата си, която в крайна сметка умира от нея.2. д-р Адолф Фриц – призрачният хирург Според преданието д-р Адолф Фриц е немски лекар, който умира по време на Първата световна война. Тъй като не бил готов да остави работата на живота си недовършена, той започва да обладава телата на бразилски мъже, превръщайки ги не точно в хирурзи, а в религиозни лечители. Първият обладан бил Зе Ариго. Обичайният му начин на работа бил да напише тайнствена рецепта, когато посещава болен човек. Единственият човек, който бил в състояние да прочете неговия почерк, бил брат му, който бил фармацевт. По-късно започва да се занимава с психохирургия, която извършва без рязане на пациента, премахвайки тумори, без да оставя отпечатък върху тях. Зе Ариго умира през 1971 г., но д-р Фриц се появява и след това. Понастоящем той обладава Рубенс Фариас Младши и е преминал от психо-операциите към астрално изцеление и медицина, която лекува духовното „тяло“, за да се изцели и физическото тяло. През 1997 г. членовете на фондацията за изследване на сърдечните болести посещават Фариас и стават свидетели на работата му. Диагнозата се поставя за няколко секунди и на повечето пациенти се инжектира неидентифицирана кафява течност, обикновено около мястото на оплакванията. Понякога той действително извършвал операции, подпомаган от квалифициран медицински персонал. Това стига до вниманието на полицията през 1999 г. и когато кабинетът му е обискиран, се установява, че в допълнение към складираните конвенционални лекарства, които предписвал незаконно, той също имал въоръжена охрана с незаконно оръжие, както и множество обвинения в измама – включително и едно от охраната, която се кълняла, че хора са умирали по време на лечението преди да бъдат преместени в по-традиционна болница. Всъщност, няма доказателства за съществуването на д-р Афолф Фриц по време на Първата световна война.3. Гроздотерапията на Йохана Бранд Според книгата на Йохана Бранд „Лекарството Грозде“ нейният метод и лекарство е единствената надежда на човечеството да преодолее напълно рака. Тя подчертава, че нейните методи са много добри за профилактика и че ако хората следват нейните инструкции, ще се излекуват от рака и дори ще го унищожат като заболяване. Нейните инструкции са доста прости. На първо място трябва да се подготви тялото с два или три дни гладуване, пиене на много вода, както и няколко клизми с топла вода и лимонов сок. Това подготвя почвата, за да могат гроздовите зърна да свършат магията си. След това пиете няколко чаши вода и приемате първото си хранене само с грозде. След това продължавате само с ядене на грозде на всеки два часа в интервала от 8:00 ч. до 20:00 ч., като това продължава седмица или две, а може при желание и един месец. Нейните идеи не са чак толкова специфични, но тя изключително държи на идеята, че можете да ядете само грозде. Можете да ядете всички части на гроздето и всички различни видове грозде (вероятно, за да не ви омръзне яденето на грозде), но тя определено иска да ядете само грозде. Трябва да се яде между 0.5 kg и 2 kg грозде на ден. Ако започнете да се чувствате неразположени или ужасени само при мисълта за грозде, тя препоръчва да пропуснете няколко хранения, защото, за да работи най-добре методът, трябва да се наслаждавате на гроздето. Важно е да се знае, че Американското онкологично дружество казва, че въпреки че гроздето е добро за вас, то не може да лекува рак.4. Питър Мандел и цветопунктура През 1960 г. Питър Мандел разработва нов метод на изцеление чрез балансиране на акупунктура, холистично лечение и духовност. Той вярва, че причината за болестта е дисбалансът между подсъзнателното и физическото тяло и че всичко би могло да бъде върнато към хармонията с нещо, което той нарича цветопунктура. Цветопунктурата e точно това, което чувате. Терапията използва всички точки на акупунктура, но прилага светлини с различни дължини на вълната в тези точки. Според Мандел прилагането на цвят към правилните места по тялото помага да се възстанови връзката между душата и тялото, облекчавайки стреса между тях, който в крайна сметка прави човека болен. Светлината се прилага върху кожата, като се използва „аку-светлина пръчка“, която не просто прилага светлината, но също я фокусира. За да се гарантира, че другите части на тялото са в хармония с лечението, също така се използват лечебни кристали и терапия със звуци заедно с цветопунктурата. Институтът по цветопунктура на Мандел твърди, че има успех при лечение на мигрена, нарушения на съня, респираторни заболявания и разстройства на ученето при децата.5. Чарлс Бауншеид и Бауншеидитизмът На страница 33-та от книгата му за Бауншеидитизма, д-р Чарлс Бауншеид, живял през 19-ти век, разказва на своите читатели, че те са на прага на множество медицински открития, всички произтичащи от осъзнаването, че кръвопускането вероятно не е подходящ начин за лечение на болестите. Той се надявал, че скоро светът ще спре практиката напълно, защото имал нещо много, много по-добро – lebenswecker (съживител). Медицинските инструменти на Бауншеид са игли – много, много остри игли. Пробождането на кожата с иглите позволява на лошите неща, които разболяват хората, да се оттичат, което е много по-бе­зопасно, отколкото кръвопускането. Методите на Бауншеид били много популярни още от първите проекти на инструмента, който той усъвършенствал през 1865 г. Били толкова популярни, че компанията, произвеждаща lebenswecker-а, спира производството им, чак когато била бомбардирана от съюзническите сили през 1944 г. По-късно Бауншеид добавя към практиката си използването на масла, като казва, че прилагането на тайната му смес върху кожата ще допринесе за по-бързата детоксикация на организма. Колкото по-раздразнена е кожата от този вторичен източник на травма, толкова повече тялото ще бъде разсеяно от нея и толкова по-бързо ще оздравее. Той имал доста дълъг списък на болестите и проблемите, които могат да се лекуват чрез методите му, от плешивост до магарешка кашлица и различни психични заболявания.6. Джеймс Морисън и универсалното зеленчуково хапче Когато става въпрос за света на медицината, Джеймс Морисън е невероятно интересна личност с противоречив характер. От една страна, той имал доста революционно мислене. Той вярвал, че заболяванията, в крайна сметка са причинени от нещо в кръвта, както и че разумът и тялото са свързани както в здраве, така и в болест. От друга страна, Морисън обвинявал лекарите, казвайки че предписването на прекалено много лекарства на пациентите е престъпление. Също така Морисън смятал, че е намерил идеалния лек за всичко – неговото универсално зеленчуково хапче-чудо. По професия бизнесмен, той създава кампанията си през 1825 г. Толкова искал да помага на хората, че първоначално давал хапчетата си безплатно, но когато никой не го възприел сериозно, той решил да ги продава. Пет години по-късно печелел приблизително по 4 млн. долара на година и в крайна сметка построил Британския колеж на здравеопазването. Морисън е имал и проблеми. Той е изправян няколко пъти в съда с обвинения за това, че предозирането с хапчета му е причинило няколко смъртни случая. Твърдяло се, че са добри за лечение на холера, жълтеница и чернодробни заболявания. Дори можели да облекчат болки по крайниците и ставите, както и да лекуват ухапвания от змии. Морисън умира през 1840 г., а синът му поема управлението на компанията. Самите хапчета преминават през няколко различни вариации, а около 1900-та г. е установено, че съдържали съставки като смирна, алое и ревен.7. Уилям Бейтс и взирането в Слънцето Когато става въпрос за научаване на важни неща докато сме малки, едно от тях е да не се взираме в Слънцето, защото това ще нарани очите ни. Това е точно обратно на инструкциите на офталмолога Уилям Бейтс. Според техниките на Бейтс, взирането право към Слънцето е точно това, което държи очите ви здрави и прави зрението ви остро. Той препоръчвал редовно да се вглеждате в Слънцето и препоръчвал някои очни упражнения, които бихте могли да правите, докато сте вторачени в него. Той предлагал да обикаляте Слънцето с очите си, а след това да ги местите под формата на осморка, с цел укрепване на очните мускули и зрителната острота. Според Бейтс светлинните вълни от Слънцето били необходими, за да поддържате тялото и очите си функциониращи на добро ниво, и че трябвало да излагате очите си на пълния спектър на светлината, за да се запази добро зрението. Методът на Бейтс все още съществува, въпреки че сега предложената техника се нарича „слънчеви бани“ и включва очите да са затворени. 8. Роял Райф и неговото лечение за рака Има две различни гледни точки, когато става дума за работата на Роял Райф. Някои хора твърдят, че той е абсолютен измамник, докато други настояват, че е несправедливо нарочен от големите медицински организации и неговите разработки са спрени, защото те не искали да се открие истински лек за рака. Работейки през 30-те години на 20-ти век, Роял Реймънд Райф (оптик, шофьор и механик) създава микроскоп с много голямо увеличение. Той също така твърдял, че има диплома от Georgia Tech, но Georgia Tech отричали. Микроскопът му позволявал да види всички микроби и бактерии, които според него били отговорни за човешките болести и защото не е достатъчно да знаеш, ако нищо не можеш да направиш, той построил генератор на лъчи, за който твърдял, че може да се насочи и да унищожи микробите, които причиняват заболяването. Започнал да използва лъчите върху пациенти в замяна на дарения за работата си, но в крайна сметка неговите изобретения били конфискувани от FDA. Райф твърди, че докато е провеждал тестовете си, той успешно е излекувал 15 пациенти с рак, за които се твърдяло, че са нелечими. След 60 дни с неговата терапия с лъчи, те били излекувани. Дори и днес има много теории за това как и защо работата на Райф е била блокирана от така наречената „медицинска мафия“, която дирижира падението му, пропито с подкупи и предателства. В крайна сметка това води до края на медицинската му кариера. Въпреки това все още има шепа посветени негови последователи, които се опитват да възкресят методите му. 9. Рике Герд Хамер и немската нова медицина Никой не може да отрече, че д-р Рике Герд Хамер претърпява ужасна трагедия, когато 17-годишният му син е застрелян и убит докато бил на почивка. Този момент е повратна точка не само в живота на Хамер, но също така и в кариерата му. Скоро след смъртта на сина му, той е диагностициран с рак на тестисите. Д-р Рике Герд Хамер осъзнал, че двете събития са неизменно свързани. Хамер твърдял, че е проучил живота на хиляди и хиляди пациенти с рак и продължавал да открива едно и също нещо отново и отново, че тяхната диагноза идва след изключително травматично събитие. Той стига до заключението, че шокът и изненадата са основните причини за рак и че развитието на заболяването е отговорът на организма. Той нарича този отговор Смислената биологична специална прог­рама (СБСП) и събитието, което го причинява е Синдром на Дирк Хамер (СДХ), на името на сина му. След момента на настъпването на СДХ е много вероятно да се стигне до развитието на рак. Много често частта от тялото, където се развива ракът, е свързана с кризата – например майка, която се притеснява за детето си, може да развие рак на гърдата. В отговор той развива нещо, което нарича Германската нова медицина и казва, че тя не само е основана на здравия разум, но и е точно обратното на това, което лекарите ще ви препоръчат да правите. Вместо традиционните лечения, като химиотерапия и лъчелечение, първата стъпка в процеса на възстановяване е терапия, която намалява първоначалния стрес, провокирал процеса, като по този начин се обръща ходът на заболяването. 10. Норман Бейкър и хотел Crescent Норман Бейкър бил доста плодовит в своите начинания. Той се кандидатирал за Сената в САЩ и за губернатор на щата Айова, бил популярен радиоводещ, организатор на водевил трупа и магическо шоу, механик. Не успял да завърши гимназия и ако се вярва на твърденията му, човекът открил лек за рак. Радио шоуто му можело да бъде чуто в цялата страна. Когато Хърбърт Хувър е избран за президент, Бейкър получил покана да се срещне с него. През 1929 г. заявява, че може да лекува рак. Също твърдял, че причините за здравословните проблеми при хората се дължат на флуорида във водата и алуминиевите съдове. През 1930 г. уменията му да прави шоу били от полза, когато той направил масово шоу пред 17 000 души, за да докаже, че може да лекува рак. Пред очите на свидетелите той и неговият медицински екип отстранили част от черепа на пациент, извършили магическо лечение и го обявили за излекуван от рак. Две години по-късно, той е изправен пред съда за това, че предлага лекарство срещу рак, което не е нищо повече от смес от вода, семена от диня, детелина и царевица. След като е блокиран от Федералната комисия за радио, Бейкър се оттегля в Crescent Hotel в Eureka Springs, Арканзас и успява да боядиса цялото викторианско имение в лилаво, черно, оранжево, жълто и червено, превръщайки го в нещо като холистичен лечебен център. Докато продавал своите чудодейни лечения в Crescent хотел си навлича неприятности заради измами по пощата и в крайна сметка дейността му е преустановена. http://pharmmedia.bg/lekari-sharlatani-lechenie/

В Казаxстан откриха фосили на Еласмотериуми, датирани само отпреди 29 000 години: THE BEAUTIFUL TITLE “SIBERIAN UNICORN” BELONGS TOELASMOTHERIUM SIBIRICUM – AN ELASMOTHERIUM SIBERIAN RHINOCEROS, WHICH AS PREVIOUSLY THOUGHT BECAME EXTINCT 350,000 YEARS AGO. Nowadays the researchers of Tomsk State University (TSU) figured out that the “unicorn” found his last refuge “only” 29,000 years ago in Kazakhstan. The article, describing the new location of the fossil mammals in the Pavlodar Irtysh, was published in February 2016 in the American Journal of Applied Science. “Most likely, in the south of Western Siberia it was a refúgium, where this rhino had preserved the longest in comparison with the rest of its range. There is another option that it could migrate and dwell for a while on the more southern areas,” said Andrey Shpanski, a paleontologist at TSU. These conclusions were made due to research of the rhinocero’s skull, found near Kozhamzhar village in Pavlodar region (Kazakhstan). The skull is well preserved: there are some cracks but no trace of pelletization, gnawing, and exfoliation. The fossils of the “unicorn” were examined by radiocarbon AMS-method analysis in the laboratory 14CHRONO Centre for Climate, the Environment, and Chronology (School of Geography, Archaeology and Palaeoecology; Queen’s University Belfast; Belfast, UK). It turned out that the skull belonged to the animals that died 29,000 years ago. “Most likely, it was a very large male of very large individual age (teeth not preserved). The dimensions of this rhino today are the biggest of those described in the literature, and the proportion are typical,” said the University’s scientist. Elasmotherium sibiricum supposed to be extinct about 350,000 years ago. Its habitat was the vast territory from the Don River to the east of modern Kazakhstan. Overview Elasmotherium residue findings in the Pavlodar Irtysh showed quite a long existence of these rhinos in the southeast of the West Siberian Plain. An extinction period of the “unicorn” can now be compared with the boundary between Kargin thermochron and Sartan cryochron of late pleistocene (boundary of MIS 3 and 2) in Western Siberia. These data are pushing us for mass radiocarbon studies of mammalian remains that were previously known as ancient and extinct more than 50-100,000 years ago. “Our research makes adjustments in the understanding of the environmental conditions in the geologic time in general. Understanding of the past allows us to make more accurate predictions about natural processes in the near future: it also concerns climate change,” summed up Shpanski. http://www.heritagedaily.com/2016/03/where-did-the-siberian-unicorn-disappear/110040

Шанс за разчитането на свитъци, преживели изригването на Везувий Учени, които изследват свитъци, преживели изригването на Везувий през 79 г., са открили следи от оловно мастило в древните текстове. Около 800 свитъка, явяващи се част от най-запазената библиотека на античния свят, са били открити във вила в древноримския град Херкулан през 1752 година, а през 1802 година били подарени на Наполеон. Смята се, че овъглените свитъци съдържат 30 загубени диалога на Аристотел, философски трудове на Епикур, еротични стихове на Филодем, творби на Вергилий, научни работи на Архимед и поезия на Сафо. Около 200 фрагмента днес се намират в такова състояние, че разчитането им е невъзможно. Bibliotheque de l’Institut de France Да се разтворят овъглените свитъци, подлагани на температура до 400 градуса по Целзий, означава да се унищожат, тъй като са невероятно крехки. Затова учените използват рентгенови лъчи в надеждата да различат надписи. Но прогресът в сложното дело по разшифровка е бил достатъчно бавен. Наскоро физикът Вито Мочела (Vito Mocella) от Националния научноизследователски съвет на Италия и неговите колеги с помощта на сканиране, проведено във Френския институт в Париж, са успели да открият следи от олово в мастилото на два от фрагментите. Наличието на олово е добър знак, тъй като сега физиците ще могат да определят метод за визуализация, за да „видят“ именно металните надписи. „Откритието сочи за възможността един ден да разчетем тези свитъци – коментира Греъм Дейвис (Graham Davis), специалист по 3D визуализация от лондонския университет Куин Мери. – Разчитаме, че оловното мастило е използвано и в другите свитъци.“ Рентгеново сканиране показва наличието на олово (вдясно). Emmanuel Brun et al. Екипът на Мочели е използвал мощния европейски синхротрон, който произвежда рентгенови лъчи, 100 милиарда пъти по-ярки от рентгеновите лъчи, използвани в болниците. Синхротронът буквално е помогнал да се проведат редица интересни изследвания без разрушаване на изучаваните образци. Изследователите са на мнение, че от историческа гледна точка новото откритие е невероятно, тъй като мастилата на основата на метал не са били разпространени сред римляните до IV–V век. Но концентрацията на олово в свитъците е достатъчно висока, което изключва вероятността от проникване на метал от замърсена вода или от метална мастилница. Той може да е служил като пигмент или свързващо вещество. По-рано идентифицирани букви. © V. Mocella/Nature Communications Изследователите ще започнат детайлно сканиране на свитъците през юли тази година със скенера в Националната библиотека на Неапол. Описанието на последното изследване е публикувано в сп. PNAS. http://www.pnas.org/content/early/2016/03/16/1519958113

Благодаря ти за лиричното отклонение от типа: на всеки въглерод - силициев атом

Реконструкция на къщата на Ветиите в Помпей:

Основата на живота на Земята е въглеродът. Всички организми изграждат своите клетки от молекули на въглеродна основа. Учени и научнофантастични автори отдавна спекулират, че силициевите атоми, подобно на въглерода могат да съставят дълги вериги и сложни молекули. Според тях силицият може да бъде основа на живот с алтернативна биохимия. Но въпреки че силицият е широко разпространен на Земята - 28% от земната кора (в сравнение с 0.03% за въглерода), елементът рядко присъства в химията на живота. Това скоро може да се промени. Тази седмица на полугодишната среща на Американското химично общество учени от Университета на Калифорния в Сан Диего съобщиха, че са обработили бактериите по такъв начин, че техните ензими започнали ефективно да включват силиций в прости въглеводороди, основни градивни елементи на живота. А после по веригата организмите могат да включат силиций в своите клетки, което да доведе до нова биохимия на живота. Химикът Франсис Арнолд (Frances Arnold) от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена и екипът ѝ изолират термофилни бактерии, обитаващи топлите минерални извори. Подобно на много други организми бактериите съдържат ензими цитохроми, чиято роля е да транспортират електрони между протеините. След изследване на бактериите учените открили, че в редки случаи цитохромите могат да добавят силиций в прости въглеводородни вериги. "В природата", както отбелязва Арнолд, "способността на цитохромите да свързват силиций е слаба, това е може би просто страничен продукт на функцията на ензима, далече от основната му роля". За да усили ефекта, екипът обградил бактериите със силиций и въглеводородни съединения. Учените подбирали организмите, които произвеждат най-много въглеводороди, в които е включен силиций. След само три цикъла на тази изкуствен подбор ензимите "еволюирали" и започнали да произвеждат силициеви въглеводороди 2000 пъти повече от естествените. "Силата на еволюцията наистина се проявява с възникването на нови функции, а след това става адаптацията чрез насочена еволюция", обобщава Арнолд. А това е само междинен резултат. Засега получените силициевовъглеводородни съединения, наречени органосилани не са полезни нито за бактериите, нито за промишлеността. Те са къси за разлика от дългите силиконови версии, които химическите компании правят за лепила и уплътнители. В бъдеще се планира организмите, способни да включват силиций в клетките си, да станат първата стъпка към създаването на силициеви същества, но до подобни на Хорта от телевизионния сериал "Стар Трек" има много време. Въпреки това, експертите смятат, че тези изследвания отварят нови перспективи за органичната химия. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ucheni-na-pat-da-sazdadat-alternativen-zhivot-na-bazata-na-silitcij_41383.html

което технически погледнато си е същото

Доста забавно начинание.

Бе и аз това му го казах вчера, ама оно не си зема поука, ами чеше ли чеше по клавиатурата :)))

Да античните шлемове и брони са с доста минорни размери.

Ами пиши предложение до общината

Към някои отрови, при редовно излагане/прием/, организмът развива толеранс и постепенно с годините такъв човек може да оцелее с количества, които биха били смъртоносни за нормален индивид. Понякога в детоксикиращата дейност имаме намесени и живеещите в човека бактерии: http://aem.asm.org/content/78/18/6397.full

Златна висулка, монети, стъклена купа и балсамарий, бронзова кутийка и др. находки излязоха от двете гробници Двете гробни съоръжения маркират северния край на източния некропол на Августа Траяна Подробности по откритите вчерадве гробни съоръжения пред медиите споделиха днес директорът на Регионалния исторически музей в Стара Загора гл.ас.Петър Калчев и археологът ас.Мария Камишева, която проучва находката заедно с археолога Атанас Атанасов. Златна висулка, монети, стъклена купа (на първата снимка) и стъклен балсамарий(на втората снимка), две токи, бронзова фибула, бронзова кутийка, желязно ножче, стъклени мъниста от огърлица и костени игли за коса излязоха от двете гробници. За това, че строителите на втория „Кауфланд“ са се натъкнали на находка, е съобщил на тел. 112 от работник на обекта. Артефактите бяха предоставени за снимки. В гробниците се намират 7 черепа и части от тях. Един от скелетите е останал във видимо анатомична подредба. Под костите се е открил още един, също запазен в анатомичен ред, но силно изтлял скелет. Край него са намерени най-добрите находки – златната висулка, мънистата, стъкленият балсамарий, бронзовата цилиндрична кутийка с малък отвор в средата на капака, която още не е отворена от специалистите, и костните игли за коса, което свидетелства, че е женски. От двете токи едната е по-малка, очевидно от по-малко тяло. Съоръженията най-вероятно бележат северната граница на източния некропол на античния град Августа Траяна. Той е открит през 1994 г. по на юг, по ул. „Ангел Кънчев“, от покойния археолог Красимир Калчев. Той е проучил там 16 гробни съоръжения. Сега ще бъде направена корекция на периметъра му и всички бъдещи изкопни работи в него ще бъдат извършвани под наблюдението на археолози. Днес от музея е изпратено писмо до Министерството на културата, с което се кани комисия. Некрополът е далеч от бъдещия квартал „Бедечка“, почти до двете общежития в източния край на „Зеления клин“. Дали нещо ще се открие при изкопи на територията на кв. „Бедечка“, отсега не може да се гадае. Едното съоръжение е с под от мраморен блок, другото е с тухлен под, измазан с розов хоросан. Представляват по всяка вероятност семейни гробници, които са характерни за Античността. Периодът на монетите, които предстои да бъдат почистени от реставраторите, е от началото до края на III век. Некрополите в Античността са маркирали пътищата, тъй като са разполагани край тях. Този е бил по протежение на пътя от Августа Траяна към Анхиало, но все още не е ясно откъде точно е минавало трасето. През новия археологически сезон ще продължи проучването на обект на ул. „В. Левски“ под ръководството на Атанас Атанасов. Ще се работи и на изкопа за разширението на магазин „Жабките“, както и в района на басейна. Има и още един археологически обект на бул. „Руски“. РИМ – Стара Загора ще кандидатства и за част от 500-те хиляди лева, които тази година Министерството на културата отпуска за археологически проучвания. Ако има пари, ще се работи и на средновековния манастир в местността Боров дол, свързана с покръстването на българите. Средства могат да бъдат осигурени и от частни спонсори, стига да се намерят такива, каза гл.ас. Петър Калчев.

То и император Максимин Тракиеца го дават 2 м. /но това, както и в днешно време са изключения/

шанс за протеите в пещера Постойна яма /Словения/. След като бяха взети под закрила ендемичните Proteus anguinus /които в миналото били изнасяни за зоопаркове, или частни колекционери/ започнаха бавно, но славно да увеличават популацията си, отлагайки първите яйца:

Факт е, че ръстът на европейците значително се увеличава покрай Великите географски открития и внасянето на южно- и северноамерикански растителни култури.

Първите подробни изображения на "загадъчните" естествени биодвигатели Учените за първи път успяха да направят висококачествени триизмерни изображения на биологичните двигатели, които е създала природата. Отдавна е известно, че някои видове бактерии и други микроорганизми имат опашки, наречени флагелум, чието движение им позволява да се движат напред. Доскоро обаче никой не успяваше да разберете всички детайли за това, какво точно привежда в движение тези части от тялото на бактериите. Едва наскоро, изследователи от Имперския колеж в Лондон, водени от Морган Биби (Morgan Beeby), с помощта на технологията електронна криотомография (electron cryotomography) получи първите в историята висококачествени изображения на биологични двигатели с природен произход, които напомнят до известна степен съвременнитъе двигатели и се състоят от много движещи се различни елементи, съобщи портала Gizmodo. Разработката е докладвана в New Scientist reports. При технологията електронна криотомография охлажданите проби до криогенна температура се поставят под фуния, закрепена на електронен микроскоп. Неподвижността на молекулярната структура при тази температура позволява да се направят снимки от различни ъгли и да се създаде на тяхна основа на 3D модел на структурата до молекула. В изследването са използвани проби от различни видове бактерии и се оказа, че всеки вид бактерия има уникален биологичен двигател, който се различава от двигателите на другите бактерии по форма, големина, сложност, мощност, стойност на въртящия момент, скорост и други параметри. Единствената обща черта на всички биологични двигатели е системата от неподвижни молекулярни пръстени, един вид еквивалент на статора на обикновен електромотор. Този молекулярен "статор" позволява на двигателя да произвежда въртящ се момент, който се предава на въртящите се органи на бактериите - витла, които ги тласкат напред. Най-големият "статор" имат бактериите Campylobacter, техният размер е два пъти по-голям от "статора" на бактерията на салмонелата и произвежда достатъчно мощност, за да може бактерията да се движи вътре в червата на жив организъм. Тези изображения показват, че разпространеното убеждение, че тези биологични машини са изключително сложни и само разумен "създател" би могъл да измисли подобно нещо, е погрешно. Сега благодарение на информацията за структурата на биологичните двигатели, изследователите в областта на нано-роботика могат да създадат свои собствени биодвигатели с нужните размери, скорост, мощност и други параметри. https://www.youtube.com/watch?v=xEVq7jCT4kw http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Parvite-podrobni-izobrazheniia-na-zagadachnite-estestveni-biodvigate_41059.html

Генетичната особеност, недохранването, оскъдните ресурси и хормоналните вариации са определящи за ръста. Средният ръст на римляните е бил 1,65. Келтите и германците били по-високи /1,75/, което се дължи на консумация на месо в по-големи количества от средиземноморците, по-суровите условия на север и пр.

Първата космическа мисия на Русия и ЕС полетя към Марс в търсене на живот Целта на експедицията „Екзомарс“ е да изпробва технологията за кацане на Марс и да потърси признаци на живот. На 14 март в 12:31 по обяд от космодрума Байконур към Марс излетя ракетата „Протон-М“ с руско и европейско оборудване на борда. Основната задача на мисията е да открие метан, който може да е признак за наличието на примитивна биологична дейност, както и да изпробва технологията за меко кацане в условията на прахова буря на Марс. Датата на старта не е избрана случайно: учените са изчислили, че през март 2016 г. разстоянието между Земята и Марс е най-малко – само няколко десетки милиона километра. „В този период се наблюдава т.нар. „прозорец“ – разказва пред „Руски дневник“ Игор Митрофанов, ръководител на Отдела по ядрена планетология към Института за космически изследвания към Руската академия на науките (РАН). – Това се случва веднъж на всеки две години и 50 дни. Следващият полет до Марс ще бъде възможен чак през 2018 г., когато ще започне вторият етап от проекта „Екзомарс“. Как ще се случи всичко? Задачата на 11-те руски и 3-те европейски уреда, монтирани на орбиталния и на спускателния апарат, е да изследват по-детайлно атмосферата на Марс и да потърсят признаци на живот, тоест метан. Наличието на този газ може да е с биологически произход: над 90% от метана на Земята се произвежда от живите организми. „Възможно е да намерим оазиси, в които все още да има останки от живи организми, съществували там преди милиарди години“, надява се Игор Митрофанов. „Досега всички опити да открием метан се сблъскваха с ограниченията на техниката. Сега към Марс лети апаратура от съвършено различен клас, със 100 пъти по-голяма точност. Този път наистина ще можем да кажем дали на Марс има метан или не, в какви количества и въз основа на това ще можем да направим нашите изводи“, казва Александър Тохимовски, научен сътрудник в Института за космически изследвания към РАН. Първият етап на мисията „Екзомарс“ ще продължи около седем месеца и към средата на октомври се очаква тя да достигне Марс. Три дни преди да навлезе в атмосферата на планетата, приземяващото устройство „Скиапарели“ ще се отдели от сондата Orbiter, след което ще започне да се снижава към повърхността на Червената планета. Според учените приземяващото устройство „Скиапарели“ ще тества технологията за меко кацане в условията на марсианска прахова буря. Ще се тества поведението на апарата в екстремни условия. Партньори по мисия Европейско-руската мисия ExoMars-2016 ще струва около 1 млрд евро и включва два етапа – ExoMars-2016 и ExoMars-2018. В рамките на първия етап Русия осигурява ракетата-носител и половината научни инструменти за орбиталната сонда Trace Gas Orbiter (TGO), докато Европейската космическа агенция (ЕКА) доставя самата сонда и модула „Скиапарели“. Сондата TGO е оборудвана с два специализирани уреда, изработени в Русия – ACS (Atmospheric Chemistry Suite), предназначен за изследване на химическия състав и структурата на атмосферата на Марс, и FREND (Fine Resolution Epithermal Neutron Detector) – неутронен детектор за търсене на водород в замръзналата вода на Марс. Алгоритмите за обработка на данните от анализа на атмосферата са разработени с помощта на Московския физико-технически институт (МФТИ). „Нашият комплекс ще изследва орбитално атмосферата на Марс – ще мери дистанционно съдържанието на газовете, температурата, облачността подобно на метеорологичните спътници около Земята", обяснява Олег Корабльов, научен ръководител на комплекса ACS. По думите му TGO ще остане на орбита около Марс до 2022 года. http://bg.rbth.com/science/2016/03/16/prvata-kosmicheska-misiya-na-rusiya-i-es-poletya-km-mars-v-trsene-na-zhivot_576153

може би най-странният изкопаем звяр, откриван някога се оказа безчелюстна риба: Monster Mystery: Scientists Solve Decades-Long Puzzle of Alienlike Creature In 1958, amateur fossil collector Francis Tully found a prehistoric creature so strange that even scientists called it a monster. The beast has perplexed researchers ever since, with some calling the so-called "Tully monster" a worm and others classifying it as a shell-less snail. But now, an analysis of more than 1,200 Tully monster (Tullimonstrum gregarium) fossils has uncovered the monster's true identity. It's a 307-million-year-old jawless fish, a creature in the lineage leading to modern-day lampreys, the researchers found. "It's a very unusual animal," study co-author Scott Lidgard, curator of invertebrate paleontology at the Field Museum of Natural History in Chicago, told Live Science. This specimen shows a clear view of the Tully monster's eyes (right), proboscis (middle) and mouth (left). The roughly foot-long (0.3 meters) monster had a narrow body with eyes like a hammerhead's on the top of its head and a long, slender snout ending in a toothy jaw. Scientists formally described it in 1966, and in 1989, Illinois designated it as the official state fossil. But experts still couldn't make heads or tails of it. They couldn't even place it in a phylum, a big-picture category that includes about 30 broad subcategories, and explains the origins of almost every living thing on Earth. Researchers have found thousands of Tully monster specimens in Illinois over the years. Many of them were digitally scanned into The Field Museum's electronic database, so scientists had plenty of samples to examine while undertaking the new study. "Basically, nobody knew what it was,” study co-author Derek Briggs, a professor of geology and geophysics at Yale University and a curator of invertebrate paleontology at the Yale Peabody Museum of Natural History, said in a statement. "The fossils are not easy to interpret, and they vary quite a bit. Some people thought it might be this bizarre, swimming mollusk. We decided to throw every possible analytical technique at it." The researchers combed through the database and also used synchrotron elemental mapping, a technique that uses a powerful light source to determine the chemistry within a fossil. Although soft-bodied, the Tully monster is a vertebrate that likely used its tail to propel itself forward in the water. Moreover, analyses showed that "the monsters are related to the jawless fishes that are still around today by a unique combination of traits, including primitive gills [and] rows of teeth," Paul Mayer, The Field Museum's fossil invertebrates collections manager, said in the statement. It also has "traces of a notochord, the flexible rodlike structure along the back that's present in chordate animals — including vertebrates like us," Mayer said. The big-eyed and pointy-toothed fish was likely a predator, said study lead author Victoria McCoy, who conducted the research as a Yale graduate student and is now at the University of Leicester in the United Kingdom. However, it's unclear when the animal first developed and when it went extinct, she said. The study was published online today (March 16) in the journal Nature. Follow Laura Geggel on Twitter @LauraGeggel. Follow Live Science@livescience, Facebook & Google+. Original article on Live Science. http://www.livescience.com/54072-tully-monster.html