Last roman

Гигантските мимивируси имат собствена антивирусна система Гигантските мимивируси се защитават от чужди организми с помощта на система, подобна на CRISPR (нашумялият напоследък метод юза генно редактиране), откриха френски изследователи от университета в Екс-Марсилия. Учените заявяват, че наличието на активна имунна система у мимивирусите позволява се отделят в ново надцарство на организмите, наред с еукариотите (всички организми с клетки с ядра, включително многоклетъчните), бактериите и археите, съобщи Nature. Мимивирусите са толкова големи, че се виждат с обикновен оптичен микроскоп. Размерът им е около 0,5 микрометра, за първи път те са забелязани през 1992 г., когато са проучвани заразени амеби във водонапорна кула. При това геномът на мимивируса е по-голям от този на самите бактерии. За разлика от вирусите, мимивирусите притежават гени за производство на аминокиселини и сложни протеини - от тях са направени протеиновите нишки, подобни на камшичета. Подробното проучване на сложния геном на мимивируса все още продължава Мимивирусите заемат междинно положение между вируси и микроби, мимикриращ (имитиращ) последните, от където идва и името му. Френските биолози са открили през 2008 година, че както прокариотите (бактериите) и мимивирусите са подложени на вирусни атаки от т. нар. вирофаги. През 2014 г. същата група от учени установява, че един вирофаг, наречен Zamilon, засяга само определени видове мимивируси, но не и други. След поражението мимивирусът губи способността си да прави свои копия. Учените предположили, че тези инфекции са довели до образуването на защитната система на мимивирусите от типа CRISPR. CRISPR при прокариотите представлява база данни ота къси ДНК фрагменти, които съответстват на фагите и други вредители. Когато чуждата ДНК, чийто съобветстващ образец е наличен в базата данни от подписи, атакува клетката, то срещу нарушителя се изпращат специализирани ензими "Cas" и те разкъсват неговата ДНК на части. Между другото, тенологията CRISPR се използва от генетиците като начин за модифициране на генома. За да проверят своята теория, френските генетици анализират геномите на 60 копия мимивируси. Те търсят последователности, които съответстват на генома на вирофага Zamilon, т.е., подписи в антивирусната им система. Оказало се, че такива подписи има в генома на мимивирусите, устойчиви на инфекции. След това изследователите намират гените, които кодират съответните ензими. Накрая за окончателна проверка учените блокират тези гени, след което мимивирусът се инфектира с вирофага. Така доказват съществуването на имунна система в мимивируса. Наричат я MIMIVIRE. http://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Novo-nadtcarstvo-v-biologiiata-tova-na-gigantskite-mimivirusi_39426.html

Нещо което буквално разцепи мрака в антропологията: Neanderthals collected manganese dioxide to make fire MANGANESE DIOXIDE IS ABUNDANT IN NATURE, AND OWING TO THEIR COLOUR, THESE OXIDES HAVE BEEN USED AS PIGMENTS SINCE THE STONE AGE. Some of the cave paintings in Lascaux, France, for example, were produced with manganese-based pigments. In a series of compositional analyses, scientists from Leiden University and Delft University of Technology conclude that Neanderthals at Pech-de-l’Azé I in South Western France had a strikingly different use for this mineral 50,000 years ago. During excavations at several Neanderthal sites in France large numbers of small black ‘blocs‘ where found. The usual interpretation is that these chunks of ‘manganese oxides’ were used for their colouring properties in body decoration, potentially even for symbolic expression. However Neanderthals habitually used fire and if they needed black material for decoration, soot and charcoal were readily available, whereas manganese oxides would have necessitated a considerably higher investment in both time and energy to obtain. The Leiden-Delft team concludes that late Neanderthals at Pech-de-l’Azé I were deliberately collecting manganese dioxide for a different purpose. Statistically designed combustion experiments and thermo-gravimetric (TGA) measurements demonstrate that manganese dioxide reduces wood’s auto-ignition temperature and substantially increases the rate of char combustion; in other words, manganese dioxide facilitates the making of fire. Archaeological evidence for both fire places and the grinding of manganese dioxide blocs to powder supports the hypothesis that Neanderthals at Pech-de-l’Azé I used manganese dioxide to make fire. The use of fire would have provided important benefits that make up for the time and energy spent collecting the manganese. Furthermore the social and symbolic significance of fire should not be overlooked. The selection and use of manganese dioxide for fire making is unknown from the ethnographic record of recent hunter-gatherers. It therefore provides potential significant insights into Neanderthal cognitive capabilities. The actions involved in the preferential selection of a specific, non-combustible material and its use to make fire are not obvious nor intuitive. The knowledge and insights suggested by Neanderthal selection of manganese dioxide and use in fire-making are surprising and qualitatively different from the expertise commonly associated with Neanderthals. Background: The project was a collaboration between researchers at the Faculty of Archaeology, Leiden University, and the Faculty 3mE, Department Process and Energy, Delft University of Technology (both in the Netherlands) and brought together expertise in Palaeolithic archaeology, combustion research and materials science analytical techniques. Interestingly, whilst Neanderthals may have sourced and used manganese dioxide in fire making 50,000 years ago, manganese dioxide has important uses today in energy storage (batteries) and potentially in future clean energy production systems. The authors acknowledge support from the Netherlands Organization for Scientific Research NWO (Spinoza Grant 28-548) and the Royal Netherlands Academy of Arts and Sciences (KNAW Academy Professor Prize programme) and from the Rijksdienst voor het Cultureel Erfgoed (Amersfoort, NL) in the form of access to equipment and assistance in analyses. http://www.heritagedaily.com/2016/03/neanderthals-collected-manganese-dioxide-to-make-fire/109895#disqus_thread

Да, Солаков доста добре иронизира т. нар. реставратори, които на базата на лични фантазии и комплекси градят диснилент след дисниленд. Причината разбира са европарите: "Нов живот за миналото" - под това заглавие художникът Димитър Солаков предлага първия подробен преглед - и първата артистична реакция - по темата за бутафорията и фалшификацията на културно-историческото наследство у нас.На снимката: "Нове - сърцето на легиона. Социализация и експониране на римски военен лагер" край Свищов на стойност 5, 9 млн. лв. http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2016/03/01/2712864_fotogaleriia_nov_jivot_za_minaloto_na_kreposti_i_ruini/?ref=miniurl

Крайно време беше. Басирам се, че геят няма да е хуманоид :))))

при висшите животни оптималният вариант е по-малко женски и повече мъжки, за да се стимулира вътревидовата конкуренция, съответно да дадат потомство тези индивиди, които ще победят /т. е. тези с 'по-жизнени' гени/. По втория въпрос - да, сексуалната мимикрия е, и е се наблюдава даже при хиените. Но там е с обратен знак - т. е. женските хиени мимикрират до мъжки, за да се предпазят от агресията на свои съпернички. Т. е. на първо място тук е индивидуалното оцеляване, не толкова 'вреждането' сред другия пол. Повечко - в тази уикистатия: https://en.wikipedia.org/wiki/Sexual_mimicry

който има цел в живота и е мотивиран - усъвършенства се, учи, работи. Който няма - мрънка и се оправдава. Затварям и тази безсмислена тема.

айде, стига махленски теми във форума.

Руският "Маяк" ще свети най-ярко след Слънцето Екип от руски учени планира да стартира уникален сателит в орбита, с цел да стане най-яркият обект в нощното небе, след Луната, разбира се, като използва гигантски отразяващ лист материал, съобщи iflscience. Космическият апарат е наречен "Маяк" (Фар) и ще бъде изнесен на орбита може би това лято със съдействието на Роскосмос, с ракетата "Союз-2". За да завършат проекта, екипът от инженери от Московския държавен машиностроителен университет, които стоят зад него, са привлекли средства от платформа за групово финансиране на кампании Boomstarter на стойност повече от 1,8 милиона рубли (22 000 долара), получени от 2322 спонсори. След старта космическите ентусиасти имат намерение да започнат да събират пари за друг модел за Музея на космонавтиката. Освен визуално наблюдение, полетът има и научна цел. Инженерите се опитват да създадат аеродинамична спирачна система, която в бъдеще ще помогне на космическите кораби да достигнат Земята, без използване на двигатели по избрана траектория и ъгъл на навлизане в атмосферата. Космическият апарат е малък с размери около 30 см, но когато "Маяк" достигне слънцесинхронна орбита, ще разгърне своя отразяващ пирамидален рефлектор с площ 16 квадратни метра и дебелина 20 пъти по-малка от човешки косъм, изработен от тънък полимерен филм. Слънчевата светлина, попадаща върху него, да го направи достатъчно ярък, за да се вижда от Земята през нощта. Инженерите имат намерение да създадат по-нататък и приложение за смартфон, което ще проследява местоположението на "Маяк". Очаква се работата на апарата да продължи 25 дни. "Искаме да покажем, че изследването на космоса е нещо вълнуващо и забавно, но най-важното е, че днес този процес е достъпен за всеки, който има желание и интерес към това. Апаратът, който изпращаме в космоса, ще бъде най-ярката точка в небето, видим от всяко място на планетата"- заяви ръководителят на проекта Александър Шаенко пред Sputnik News. "Присъединете се към екипа на проекта ни и скоро ще можете да кажете с гордост: "Тази звезда запалих аз!", завършва призивът на екипа на мисията на страницата им вBoomstarter. http://boomstarter.ru/projects/shaenko/kosmicheskiy_sputnik_mayak През миналия месец Роскосмос потвърди, че стартът на "Маяк" е планиран едновременно с изстрелването на спътника за наблюдение "Канопус-В-ИК" с ракетата носител "Союз-2". http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ruskiiat-Maiak-shte-sveti-naj-iarko-sled-Slantceto-video_39271.html

на прима виста - нещо не виждам включени битките в Древен Египет, Вавилон, Месопотамия и Асирия. Демек до 500 г. пр. н. е. инфото е досра непълно.

515-Million-Year-Old Fossils Contain Exquisitely Preserved Nervous System photo credit: One of the complete C. kunmingensis fossils, showing the purple-gray brain and nerve cord on the left (top), and a magnification of the nerve cord (bottom). Jie Yang and Yu Liu/Yunnan University There have been some extraordinary examples of soft tissue preservation in fossils over the past few years, from apparent red blood cells in dinosaur bones to feathers and pigments in early birds. A new set of fossils that have come out of south China, dating to around 515 million years ago, show something else astonishing: the preservation of the creatures' nervous systems, including the brain, nerve cord, and individual nerves. Thought to be the oldest and best-preserved nervous systems ever found, they once belonged to an animal known as Chengjiangocaris kunmingensis, and are described in a paper published in PNAS. “The animal itself is an early arthropod,” explained Dr. Javier Ortega-Hernández, from theUniversity of Cambridge’s Department of Zoology, to IFLScience. “The fossils are approximately 515 million years old, so really close to the origin of animals. And we have a nerve cord, so that is a really good insight into early animal evolution.” Today, arthropods are represented by insects, crustaceans, and spiders. What made the fossils remarkable was the exquisite level of preservation of the nervous system. “You can see this really thin strand which goes all throughout the body, and you can that it has these spots which repeat themselves a lot, and those would correspond with ganglia,” Dr. Ortega-Hernández continues. “Ganglia are masses of nervous cells, which occur in each of the segments of the arthropods.” All arthropods have segmented bodies, and each segment has its own ganglion that controls the pair of legs, not dissimilar to a "mini brain" that keeps everything in motion. Finding this in the fossil arthropods was nice to see, but expected. What the researchers didn’t expect, however, was the detail of the nerves preserved branching off from the ganglion. In all living arthropods, each ganglion gives rise to only a couple of long, incredibly fine nerves that serve the individual segments. The fossils, however, showed dozens of such nerves, something that's only seen today in a creature closely related to arthropods known as velvet worms. This heavy branching, suggest the researchers, shows that it is a very ancestral feature that was inherited from a velvet worm-like ancestor. Since then, there has been a loss of these neurological characteristics in modern arthropods. But how can such fine soft tissue manage to get fossilized and preserved for over 500 million years? The answer might lie in what exactly the nervous system is made up of. “Things like the nervous system or the gut get fossilized counter-intuitively,” says Dr. Ortega-Hernández. Why this happens is believed to be “due to the chemically reactive composition of adjacent lipid-rich ganglia,” he wrote in the paper. Image in text: Complete specimen of Chengjiangocaris kunmingensis, showing the individual ganglia in incredible detail. Jie Yang/Yunnan University, China http://www.iflscience.com/plants-and-animals/520-million-year-old-fossil-contains-exquisitely-preserved-nervous-system

хайде още един пример за скокообразна еволюция: Super-fast evolving fish splitting into two species in same lake Same lake, different fish Some thought it was impossible. But a population of stickleback fish that breed in the same streams is splitting into two separate species before our eyes, and at rapid speeds. Three-spine sticklebacks were introduced to Lake Constance in Switzerland around 150 years ago – a blink of an eye in evolutionary terms. But since then, the fish have begun splitting into two separate types: one that lives in the main lake (pictured above left, female top, male in breeding colours below), and another that lives in the streams that flow into it (above right). The main lake dwellers are bigger, with longer spines and tougher armour. In theory, these differences could be due to lifestyle rather than evolution – perhaps lake fish survive longer and grow larger. But David Marques of the University of Bern and colleagues have found that there are already clear genetic differences between the two types. “We could be glimpsing the beginnings of two species,” he says. What makes this finding extraordinary is that both types of fish breed in the same streams at the same time of year. They have been interbreeding all along, and still do, yet they are splitting into two genetically and physically different types. Splitting apart This kind of speciation, known as sympatry, was once thought to be extremely unlikely, says Chris Bird of Texas A&M University Corpus Christi, who studies how organisms are evolving by analysing their genomes. The conventional view is that speciation almost always requires two populations to be physically separated to prevent interbreeding, for example, living on different sides of a mountain, or on different islands in an archipelago. This is because when animals mate, a process called recombination mixes up gene variants, meaning the genes of a mother and a father will be shuffled together in future generations. As long as interbreeding continues, it’s unlikely that two groups with distinctly different genetic traits will arise. But Marques’ team found that the genetic differences between the two fish types are concentrated on the parts of chromosomes that are less likely to undergo recombination. As a result, the sets of gene variants that give the two types their distinct characteristics are less likely to get split up. Rapid change We cannot know for sure that the Lake Constance sticklebacks will continue evolving until they become two non-interbreeding species, says Marques. But evidence for sympatric speciation is growing, from mole rats in Israel to palms on Lord Howe Island, Australia, leading some evolutionary biologists, including Bird, to think it could be surprisingly common. There is another case where sympatric speciation seems to be occurring nearly as fast as in the sticklebacks, Bird points out: apple maggots evolved from hawthorn maggots within two centuries of apples being introduced to North America. As for the speed of the sticklebacks’ separation, there are now innumerable other examples of recent evolution that show how fast it can happen, from cancers becoming resistant to drugs and bedbugs becoming resistant to pesticides, to fish getting smaller to avoid becoming our dinner. It’s possible that such rapid evolution may even be the norm, rather than the exception. Journal reference: PLOS Genetics, DOI: 10.1371/journal.pgen.1005887 https://www.newscientist.com/article/2079118-super-fast-evolving-fish-splitting-into-two-species-in-same-lake/?utm_source=NSNS&utm_medium=SOC&utm_campaign=hoot&cmpid=SOC%7CNSNS%7C2016-GLOBAL-hoot

тя интригата беше дали Лео ще хване оскара най-накрая. Другото е без значение;

много те бива да командориш кое закъде е. Ами вземи си направи форум и се разпореждай там.

Заличаване на българската история с итонг и европари Или как Европа неволно помага за унищожението на културното ни наследство Емил ГЕОРГИЕВ Бетонната арка в римските укрепления (Состра) сигурно е по-здрава от тухлена. Репродукции: Авторът Европа съфинансира превръщането България в обект на шеги и подигравки – и което е още по-лошо: Европа плаща за унищожението на българското историческо наследство. Това се вижда ясно от новата изложба на Димитър Солаков, наредена във „Виваком Артхол“ в столицата. Под наименованието „Нов живот за миналото“ авторът представя дванайсет двустранни пана. От едната им страна е подредена серия от 12 рисунки, в които Солаков (ре)конструира цели животни по открит зъб, нокът или костна частица. „Нямам образование в сферата на изобразителното изкуство или палеонтологията, но изопачавам и подменям автентичния вид и функцията на фрагментите на базата на собствени виждания и условни хипотези“, признава некомпетентността си авторът. Две от (ре)конструираните животни на Солаков От другата старата на паната са представени с цветни фотоси някои от вече реконструираните културни обекти в България: крепостта Кракра в Перник, римския кастел Состра (край р. Осъм), проекта с бенефициент община Свиленград, озаглавен безумно „С богатството на миналото към атрактивно бъдеще“ (забележете как някогашното „светло бъдеще“ сега се е сдобило с търговската чуждица „атрактивно“), още едно „добро“ хрумване, което идва и името на цялата изложба „Нов живот за миналото“ на община Раднево, крепостта Траянови врата в община Костенец. Крепостта Кракра изглежда доста пластмасово и без нито един винкел в конструкцията си. Община Ловеч е представена с „Туристическа атракция на средновековна крепост Хисаря“. Община Самоков – с „Реставрация, консервация, социализация и експониране (трябваше да е „експонация“) на късноантична крепост с църковен ансамбъл и оброк Цари Мали град“, а Свищов – с „Реставрация и експонация (а социализация?) на римски военен лагер и късноантичен град Нове. Също като Солаков, но с помощта на държавни и междудържавни институции, извършителите изопачават и подменят автентичния вид и функцията на археологическите фрагмент на базата на собствени виждания и условни хипотези. За разлика от Солаков, който напълно запазва зъбчетата и костните частици, поръчителите и изпълнителите съсипват цели археологически обекти – при това срещу много пари. Парите са наши и европейски (тоест отчасти пак са наши, но повече са на останалите европейски данъкоплатци). Врататата между богатото минало и атрактивното бъдеще в община Свиленград Отново за разлика от Солаков, извършителите на тези „реставрации, консервации, социализации и експонации“ може и да са за учили за това, с което се занимават, но по нищо не им личи. Реставрациите обикновено са лошо изпълни или на практика са ново строителство; консервацията често е убийствена за историческия пласт, останал под нови тухли, бетон, блокове итонг и какви ли не нови модерни материали. „Социализация“ и „експонация“ вероятно са евфемизми на „примамки и капани“ за наивни туристи – ако очакват, че ще видят нещо автентично, няма такъв шанс. Какво точно ще видят – си личи ясно на снимките. Исторически личности от община Свиленград Сумите, раздадени от Европейския фонд за регионално развитие, вероятно надхвърлят общо 30 милиона лева само за изредените обекти. А отделно пари се получават и по други линии – например от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) – от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Плиска – стойност на проекта 1 268 997 лв., европейско съфинансиране – 1 078 631 лв., бенфициент: Министерство на културата. Тези безкрайни нови зидове от Плиска вече ги има и центъра на София. Нове, Свищов – решението с металните конструкции е оригинално, но и останалата част от обекта не изглежда никак автентична. Шуменската крепост може няма минало, но ще има бъдеще. http://www.ploshtadslaveikov.com/zalichavane-na-balgarskata-istoriya-s-itong-i-evropari/

От 26 до 28 февруари 2016г., в хотел Риу Правец се проведе конференция на тема „Категоричен успех при хроничен хепатит C GT1”, организиран с подкрепата на фармацевтичната компания AbbVie. По време на събитието бе поставен акцент върху новата безинтерферонова терапия за вирусен хепатит С, включваща медикаменти за перорално приложение ВИЕКИРАКС (омбитасвир/паритапревир/ритонавир) и ЕКСВИЕРА (дазабувир). Специалният пратеник на Medical News на събитието разговаря по темата с проф. Искрен Коцев от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и доц. Йордан Генов от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. През ноември в България беше представено проучването AMETHYST за ефекта от новото безинтерферонво лечение на Хепатит С. Какви са резултатите от него и съпоставими ли са с резултатите в други европейски страни? Доц. Генов: Резултатите повтарят и направо са идентични с резултатите от всички клинични проучвани с този вид безинтерферонова терапия. 95% от пациентите, които са започнали лечение, са излекувани. Съгласни ли сте с твърдението на проф. Людмила Матева от Хепатологичния конгрес през ноември в София, че „осега нататък лечението на HCV ще бъд скучна от научна гледна точка тема”? Доц. Генов: Интригата в голяма степен е решена, защото почти всички пациенти могат да бъдат излекувани с едно тримесечно лечение. Малка част от пациентите ще се нуждаят от по-продължителен курс на лечение и можем с голяма степен на вероятност и сигурност да прогнозираме при всеки един пациент още когато започна лечение, дали ще бъде излекуван. Проф. Коцев: Аз ще допълня, че въпросът има поне две страни. Сега медицинската страна – тя е пример за бързото развитие на медицината, за 25 години от откриването до окончателното излекуване на болестта, това е пример за много бързо развитие и то при вирусна болест. Лечението обаче наистина изисква познания в областта на хепатологията, тъй като има и напреднали случаи, има и ранни, има и междинни. Интеракцията с другите медикаменти, които се вземат от пациента по повод други заболявания, самото провеждане на лечението и проследяването на болните изисква опит, тъй като фиброзата може да е стигнала до цироза. Това изисква опит от лекуващия екип. Това е медицинската страна. Ние до голяма степен сега обсъждаме тези детайли, тъй като ние събрахме опит, благодарение на AbbVie, тези шейсет и няколко болни, които лекувахме в цялата страна. Така че имаме наличие на опит и той потвърждава и световните изследвания, както каза доц. Генов. И ето защо нашето проучване AMETHYST ще бъде публикувано в международно научно списание. Това е едната страна – медицинската и другата страна е политическата. Тъй като това лечение е скъпо и вече оттам нататък зависи доколко политически ще бъдат решени реимбурсацията. Доц. Йордан Генов, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ На какви изисквания трябва да отговарят пажиентите с HCV за да бъде покрито лечението от НЗОК? Доц. Генов: Националната здравноосигурителна каса ще заплаща изцяло лечението на пациентите с хепатит С с новите лекарства. Няма да може да се излекуват всички наведнъж, това е невъзможно. Това ще бъде на етапи и всеки пациент, който е показан за лечение ще бъде лекуван със средства от НЗОК. Тези които са с най-напреднала болест, ще получат първи своето лечение, нека останалите да не се сърдят, това е най-справедливият начин на поведение, защото не може всички наведнъж. Ще има ли листа на чакащите? Проф Коцев: Това е другото, което обсъждаме, кои имат приоритет, съгласно критериите на Европейската асоциация и съгласно българските критерии. Тези които не могат да чакат – те са с напреднала фиброза, с цироза, тези които чакат трансплантация. Всички те са преди останалите по медицински показатели, с тях ще започнем и вече по-нататък. Разбира се най-добрият принцип е всеки, който е инфектиран да получи своето лечение. Проф Коцев: И най-радостното е, че имаме лечение. Аз тъй като имам голям стаж мога да кажа, че в моята професионална кариера има две болести, които успяхме да излекуваме завинаги. Първата беше в областта на гастроентерологията, язвената болест, след откриването на H. Pylori, за което изследователите Уорън и Маршал взеха Нобелова награда през 2005г. Този въпрос го решихме. Вторият, който радикално се решава с перорални лекарства е в областта на хепатологията, на лечението на хепатит С. И вече в България Касата го реимбурсира, което е много важно. Впрочем Касата винаги е била с нас по отношение на лечението на хепатит В и С. Може би затова има и такива успехи. Лечението е таблетки и за три месеца – здрав, по отношение на вируса. Остават други проблеми, които ние решаваме постепенно. Ана-Мария Младенова http://medicalnews.bg/2016/02/28/проф-коцев-и-доц-генов-новото-лечение/

В какъв контекст? Ако са етническа група, може би това ще ти свърши работа: http://www.makedonski.info/show/%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B5%D1%88/%D0%BC

Откриха шестата планета джудже в Слънчевата система Нова шеста по ред планета джудже за Слънчевата система е намерена от астрономите на НАСА Дейвид Толен, Скот Шепърд и Чад Трухильо (David Tholen, Scott Sheppard and Chad Trujillo), съобщи сайтът на агенцията. Небесното тяло, наречено 2015 KH162, има диаметър, по предварителни оценки в диапазона от 400 до 800 километра и период на въртене около Слънцето около 500 години. Обикаля на средно разстояние от Слънцето на около 9.3 милиарда километра, което е почти два пъти по-далеч от Плутон. Данни за обекта 2015 KH162 са изложени на сайтана Международният астрономически съюз. Обектът е открит от астрономическа обсерватория на хавайския остров Мауна Кеа Keck през 2015 г. в съзвездието Змия, но на астрономите им трябваха още няколко месеца, за да потвърдят откритието си. Международният астрономически съюз (International Astronomical Union - IAU) определя един космически обект като планета, ако се върти в орбита около Слънцето и има достатъчно гравитация, за да придаде на тялото закръглена форма и е в състояние да разчисти своята орбита на други по-малки обекти. Последният критерий е именно факторът, който разграничава планети от планети джуджета и той именно отне титлата "планета" на Плутон. По дефиницията на IAU планета-джудже е всяко небесно тяло, което : обикаля в орбита около Слънцето; има достатъчно маса, така че под действието на гравитацията да запази хидростатично равновесие и има почти сферична форма; не е спътник; не може да разчисти района на орбитата си от други обекти. В тази класификация попадат стотици или може би хиляди небесни тела. Въпреки това Международният астрономически съюз до момента признава само пет планети джуджета. Най-известната от тях е Плутон, която през 2006 г. губи титлата си на пълноправна планета. Освен Плутон, другите планети джуджета са Церера (разположена в астероидния пояс между орбитите на Марс и Юпитер) и Ерида, Макемаке, Хаумея, чиито орбити са разположени отвъд орбитата на Нептун. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriha-shestata-planeta-dzhudzhe-v-Slanchevata-sistema_38862.html

Как някои легиони получили наименованията си: https://m.warhistoryonline.com/featured/12-renowned-roman-legions-and-how-they-earned-their-names-ed-ok.html

точно за него иде реч.

ерата на терминаторите дойде:

а как да стигнем до Марс... за три дни: Ученият от НАСА Филип Лубин (Philip Lubin) разработва лазерно задвижван кораб, който ще може да стигне до Червената планета за 3 дни, съобщава Science Alert. Именно бавното придвижване на космическите кораби е това, което ни пречи да осъществим междузвездно пътуване, без значение колкото добре сме изследвали космоса. Способни сме да ускорим частици почти до скоростта на светлината, но се затрудняваме да ускорим космически кораб дори до 3% от нейната скорост. Идеята на Лубин е сходна на тази на Бил Най (Bill Nye) за "соларно плаване". Докато идеята на Най за "фотонна тяга" обаче разчита на импулса на фотоните да се движат напред, то концепцията на Лубин ще е фотоните да идват от огромни лазери на Земята. Космическото "платно" - идеята на Най. Тази идея може да звучи много пресилено, но във видео на NASA 360 Лубин обяснява, че технологията за нея е доста достъпна и че системата лесно може да бъде мащабирана. "Отскоро има напредък, който ще пренесе идеята от научната фантастика в научната реалност", заяви ученият от НАСА. "Не ни е известна причина да не можем да го направим", допълва той. Как ще работи системата? В момента, когато изстрелваме ракета, тласъкът идва от изгаряне на химикал - ракетното гориво. Само че, горивото хем тежи, хем е изключително неефективно в сравнение с ускорението, при което се използва светлина или друго електромагнитно излъчване за ускоряване на обектите. "Електромагнитното ускорение е единствено ограничено от скоростта на светлината, докато химическите системи са ограничени от енергията на химичните процеси", пише Лубин в статия за технологията. Докато електромагнито ускорение в лаборатория обаче е сравнително проста задача, то изисква много сложно и скъпо оборудване - като например пръстен от свръхпроводящи магнити, които се използват в Големия адронен колайдер. Освен това не е лесно размерът на оборудването да се промени, за да е подходящ за космическо пътуване. Фотонното задвижване от друга страна, теоретично работи без значение от мащабите на задачата, и така се превръща в осъществим вариант. Как обаче фотоните могат да задвижат нещо толкова голямо като космически кораб? Въпреки че нямат никаква маса, светлинните частици имат едновременно енергия и импулс и, когато се отразят в обект, този импулс се превръща в лек натиск. С голямо отразяващо платно е възможно да се създаде достатъчно импулс за постепенното ускоряване на космическия кораб. Въпреки че Лубин и екипът му още не са изпробвали своята система, техните изчисления показват, че фотонното задвижване може да закара роботизиран кораб на Марс само за три дни. http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Do-Mars-za-3-dni-s-fotonen-dvigatel-video_38756.html

Гигантска растителноядна прица е бродела из Арктика преди 50 милиона години: Giant, vegan bird once roamed the Arctic Researchers from CU-Boulder and the Chinese Academy of Sciences found that a flightless bird weighing several hundred pounds roamed Ellesmere Island in the high Arctic about 53 million years ago. During the Eocene Epoch, some 53 million years ago, Ellesmere Island in the high Arctic resembled cyprus swamplands and was home to prehistoric turtles, alligators and other animals, according to fossil evidence. Now new research confirms that a 6-foot tall flightless bird that weighed several hundred pounds and had a head the size of a horse's spent its winters there, too. Researchers from the Chinese Academy of Sciences in Beijing and the University of Colorado-Boulder examined and described the first and only fossil evidence from the Arctic of an enormous bird known as Gastornis, in a study published inScientific Reports. Scientists reported that a toe bone, which was found in the 1970s, is nearly identical to fossil toe bones from the same bird discovered in Wyoming, and date to the same time period. Gastornis fossils have also been found in Europe and Asia. "We knew there were a few bird fossils from up there, but we also knew they were extremely rare," study co-author Jaelyn Eberle, an associate professor in geological sciences at CU-Boulder who conducts research on fossil mammals, reptiles and fishes, said in a press release. Eberle also noted that another scientist reported seeing a fossil footprint on Ellesmere, although its specific location remains unknown. The (probable) left proximal phalanx of digit IV from Gastornis sp. (CMNFV 32412): (A) dorsal view, (B) lateral view, (C) plantar view, and (D) medial view. The distal humeri of Presbyornis: (E) CMNFV 53369 from the Margaret Formation of Ellesmere Island, Canada, and (F) University of California Museum of Paleontology UCMP 119395 from the Wasatch Formation of Wyoming, USA in cranial view. The (G) right and (H) left surfaces of the indeterminate avian pedal phalanx (CMNFV 53368) showing the extensive sand pitting on the surface. Abbreviations: bf, brachial fossa; dc, dorsal condyle; lp, collateral ligament pit; vc, ventral condyle; and vl, facet for the ventral collateral ligament on the ventral supracondylar tubercle. FIGURE 2: THE ELLESMERE ISLAND AVIAN FOSSILS Recent research on Gastornis also indicates that the bird was vegan and used its gigantic beak to break apart foliage, fruit, seeds and nuts. The paper by Eberle and first author, Prof. Thomas Stidham of the Chinese Academy of Sciences in Beijing, also described a second Ellesmere Island bird from the early Eocene, called Presbyornis. Presbyornis was similar to today's duck, goose and swan family, but with long legs like a flamingo. The evidence comes from a humerus, or upper wing bone, collected by the same paleontology team that found the Gastornis bone in the 1970s. The team included Mary Dawson, Robert "Mac" West, Howard Hutchinson and Malcolm McKenna. Stidham compared casts of Presbyornis bones excavated in ancient Wyoming to the bone from Ellesmere Island, including all of the marks for muscle attachments. "I couldn't tell the Wyoming specimens from the Ellesmere specimen, even though it was found roughly 4,000 kilometers (2,500 miles) to the north," he said in a press release. STIDHAM & EBERLE/SCIENTIFIC REPORTS Scientists still don't know whether Presbyornis lived on Ellesmere Island year-round. Eberle noted that although there was a rich diversity of plants and animals on Ellesmere in the early Eocene, winters were dark and cold. "Since Ellesmere Island is high above the Arctic Circle, the lights still went out there for several months of the year, just as they do today," Eberle said. Today, some sea ducks spend the winter on Ellesmere Island, which is one of the coldest, driest places on the planet, with temperatures dropping to minus 40 degrees Fahrenheit in winter. Researchers say the findings about these ancient species may help us to understand how a warming climate is changing the Arctic. "Permanent Arctic ice, which has been around for millennia, is on track to disappear," Eberle said. "I'm not suggesting there will be a return of alligators and giant tortoises to Ellesmere Island any time soon. But what we know about past warm intervals in the Arctic can give us a much better idea about what to expect in terms of changing plant and animal populations there in the future." http://www.cbsnews.com/news/giant-bird-once-roamed-the-arctic/

Tуй си е изцяло ръшън прадакшън, а симпатична главна героиня са подбрали.