Last roman

Римската армия търпи еволюция - от наборна /5-1в. Пр. Н. Е./, професионална - 1в. Пр. Н. Е. - 3 в./ и пак наборна /от началото на 4 век/, като започват да се използват масово варварски федерати и наемници. Функциите й също се променят - до 2 век тя води завоевателни кампании, а след това легионите 'усядат' и се занимават главно с полицейски функции - охрана на границата от варварски банди. След реформата на Диоклециан и Константин имаме елитни /професионални/ отряди - комитати, и гранични /наборни/ подразделения - лимитани.

Ей, това беше моя реплика))))

А голяма ли е била армията? Иначе естествено че скоростта на армията ще варира в зависимост от терена. Но ми се чини, че ромеите са ползвали някои от старите пътни артерии, завещани им от предците. Във всеки случай не е било лазене 'по урвата дива, в стил Шипка

Е, може и форсирано да са се придвижили ромеите. От порядъка на 35 км дневно. Разбира се историята е показала, че братята римляни 'развивали' и по-голяма скорост, но за съжаление в конкретния случай можем само да гадаем.

В посочения от мен период нито Австрия, нито Русия, а още по-малко Унгария са сериозна заплаха за Османската империя, която стига до Виена и с триста зора е отблъсната. Испанските интереси са на в Новия свят и те и не правят нищо особено, освен да предоставят на хоспиталиерите о-в Малта, на която последните героично изнасят изтощителна обсада, а накрая отблъскват трикратно превъзхождащата ги турска армия. Та толкоз за силните и непобедими османци. Та ако ще продължаваш, направо дай да видим с какви доказателства разполагаш относно хипотезата си, че ромейската армия била 'най-слабата' средновековна армия.

Ник, като гледам пак бягаш по тъча и се измъкваш с общи отговори, което е логично, при положение че правиш лаишки обобщения по тема, която явно не е в сферата на твоите интереси. Щом си решил да ми превъзнасяш турците, сравни като за начало колко съществува империята им и колко съществува ИРИ. Относно питанката ти - я ме подсети за някой много сериозен враг по границите на Османската империя, който застрашава нейното съществуване след 1453-та година? Експанзията през 15-17 век изобщо не се корени в кой знае колко голямата сила на османската армия, а се изразява в слабостта на околните държави /от което турците се и възползват/. Съвсем между другото - намирам опитите ти да измислиш някаква нова държава на име 'Византия', която според теб не е тъждествена с ИРИ за детински. Напънът ти за аналогия между ИРИ и Османската империя е ... много плосък /да го наречем ;)/, но тази тема сме я дъвкали навремето в този и други форуми предостатъчно, така че няма да изпадам в оффопик /просто го отбелязвам за протокола, че явно наистина не си наясно нито какво представлява ИРИ, пък за качествата на армията й да не говорим/.

Какво общо имат обсадите на Константинопол при ромеите с обсадите на по време на Османската империя. Даваш пример от различни епохи, при това с коренно различна геополитическа обстановка. С две думи - несериозен пример /не че съм изненадан/. Да ти дам и аз малко материал за размисъл - я се сети, коя друга държава в световната история води почти хилядолетна война на два фронта и оцелява, при това. Ромейската армия е най-гъвкавата и приспособима в това отношение. Еволюира непрестанно и се нагажда към новите врагове и начини на сражение и именно благодарение на нея Източната Римска империя не споделя съдбата на Западната. И ми кажи какво става с България, когато русите и ромеите я подпукват от двете страни?

стига сте се драпали, щото така както върви темата, съвсем ще бъде целенасочено литната от мен в алтернативна посока.

айде сега - находката в музея

сега ние за Върбишкия ли ще градим полемика или за Версиникия???? Айде да спрем с оффтопика!!!

тук стойности не се обсъждат.

благодаря много!

имам предвид, че ние сме достатъчно либерални, но не е нужно да споменавате цени. Който се интересува ще отиде и ще разгледа. За бронята интересът ми е съвсем искрен, защото се занимавам с исторически реконструкции.

това си е жива реклама, но карай - и темата е комерс. Интересно, каква е тая тракийска броня, между другото.

а доказателства от застрояването й и наличието на някакви следи от дейността на тези митични 200 000 имаме ли? Фружине, ти ако искаш вярвай на всички хиперболи, дето ги използват древните хронисти /за да са им 'по-пикантни' произведенията/ и ще стигнеш до извода, че ромеите са били 60 000 или що не направо милион? Освен това правиш ли разлика между логично мислене и преднамерена манипулация /с каквато са известни братята автохтонци/. ))

кои странни субекти визираш?

мдам, нова история се пише в момента, господа. Предлагам да преместим темата в алтернативния раздел /редом с милионната персийска армия вече имаме и 200 000-на Плиска/.

Народът в по-голямата си част все още си мисли, че 'еволюцията е само теория', така че чакай от него да даде адекватна позиция по темата. А НПО-тата, които би трябвало да отстояват позициите на гражданското общество лесно се... купуват. И случаят с манипулациите на Монсанто /примерно/ съвсем не е единствен: http://sustainablepulse.com/2014/06/08/u-s-government-ties-el-salvador-usd-277-m-aid-package-monsantos-gmo-seeds/#.VBiihPttOUk

На Яйлата всичко е готово за помпозното откриване. Каква иновация в реставрацията - метален парапет и плексиглас върху надградена крепостна стена:

ако изхождаме от факта, че късноантичната армия се сражавала във фаланга /демек изоставя гъвкавия кохортен строй на класическия римски легион/, то 'непроходимо място' ще е всяко такова, което ще пречи на ромеите да използват потенциала си. Затова те предпочитат да се бият на равно поле. А българите обикновено им нанасят поражения в гори, проходи и въобще на пресечен терен.

знаеш, че римляните/ромеите/а и техните учители - гърците обичат да се хвалят с категорични победи и често преувеличават. Аз като им чета сведенията колко племена са избивали и клали, пък след две-три години - хоп, пак наново война и набези на същите тези, си викам: брей, тея варвари да не ги клонират извънземните? Сериозно - прояви малко повече критична мисъл.

то баджанак баш оттам си идва Иначе юрта на колелца, покрита с кожа си е изобретение на степняците и е доста функционален дом, използван от хуни, алани, монголи и пр. Разбира се за уседналите европейци това средство за придвижване изглеждало странно, откъдето и асоциацията с колесници.

Възражението ми беше по повод на фриволната цифра от 200 000, които така упорито тиражирате, без да се опирате на някакви доказателства. Събраните 50 000 опълченци /да ги наречем/ изобщо не е задължително да са гражданите на Плиска, а да са от цялата подвластна на Крум територия. Дадох примери с други такива случаи в историята. Така че да изчисляваме по броя въоръжени мъже, натъпкани на едно място за отбрана на столицата, каква е била числеността на населението е меко казано глупаво. Освен това, ако това са 'последните' резерви на Крум, изобщо не става ясно с какви сили е разбил ромеите. Нали излиза, че няма налична войска, а за да събереш наемни отряди се изисква време и пари, а с такива /според хронистите/ той не разполагал. Нулите наистина са в повечко. Но на повечето любители им липсва критична мисъл. Не случайно графа тука от край време смята и изчислява дажби, кораби, коне, сено... Да внеса своята лепта към кръчмарските сметки и аз - в най-добрия случай ромейската войска е била не повече от 20 000 /по-голямата част - лековъоръжени пехотинци и прашкари/, която първо е победила елитна българска армия от приблизително същия брой /разбира се разбита не означава изтребена до крак, а примерно загубила максимум 1/3-та от състава си/, а после е изклала и зле въоръжения гарнизон на Плиска барабар с завареното население там /може общо и 50 000 да са били с жените и децата, намерили убежище там от околностите/. Докато ромеите плячкосвали и набелязали следващата си цел - Сердика, Крум реорганизирал остатъците от войската си /приблизително 10 000 - от елитната армия, разни други събрани опълченци и няколко наемни отряда/, с която изненадал разделената на два или три лагера ромейска армия. Удряйки и унищожавайки командния състав, той постигнал бърза деморализация на останалите части, които се впуснали да бягат и повечето от тях попаднали в предварително подготвените капани. А да помислиш и по въпроса - с каква войска води Крум последващите си кампании, че даже планира да превземе Константинипол. Избитите войници не се възстановяват за година две - това не е компютърна игра, все пак.

за съжаление явно съвременното право не е поготвено за разглеждането на такъв род проблем /нито в Щатите, нито по света/. От това естествено се възползват корпорациите. А тенденцията върви към ситуацията, когато не правителствата, а спонсориращите ги корпорации ще определят кое е законно, а кое не. За съжаление мрачното бъдеще, описано в разни фантастични произведения съвсем не е нереално. Но пък ето една хипотетична обосновка в трилъра, която ни дава Крайтън: Докато връчваше решението си на събралите се страни, съдията от Окснард се разкашля от студения въздух в залата. Алекс Бърнет беше тук, заедно с Боб Кох и Албърт Родригес. — Както сами виждате — каза той, — постановил съм, че собствеността на „Биоджен“ върху клетките на господин Бърнет не им дава право да изискват извличането на тези клетки от който и да било човек, жив или мъртъв, включително и от самия господин Бърнет. Категорично не могат да бъдат вземани клетки от близки негови роднини, нито от по-далечни. Всяко решение в обратния смисъл би било в противоречие с Тринадесетата поправка, която забранява робството. В решението си отбелязвам също, че тази ситуация е била породена от неясноти в предишните съдебни решения относно смисъла на понятието собственост в биологичен контекст. Първо, относно идеята, че изваденият от тялото материал е „отпадък“ или „отпадъчен материал“ и следователно е неважен и без значение за човека, от когото е бил изваден. Тази гледна точка е неправилна. Ако вземем за пример едно мъртвородено дете, с право бихме предположили, че макар и да не е вече в тялото на майката, то въпросната майка или други роднини биха изпитвали силно чувство на привързаност към мъртвороденото и биха искали сами да се разпоредят с по-нататъшната му съдба, било чрез погребение, кре-мация или да дарят тъканите му за научни изследвания, които да помогнат на други хора в тяхното положение. Идеята, че болницата или лекарят могат да се разпоредят по свое усмотрение с останките на мъртвороденото само защото то е извън тялото на майката и следователно е „отпадъчен“ продукт, безспорно е антихуманна и абсурдна. По подобен начин стоят нещата и с клетките на господин Бърнет. Макар да са отстранени от тялото му, той с право би смятал, че те все още са негови. Това е едно естествено и общовалидно човешко чувство. И това чувство няма да изчезне само защото съдилищата отсъждат, водени от други законови постановки, напаснати по аналогия. Не можеш да забраниш човешките чувства чрез съдебни постановления. Но именно това са се опитали да направят колегите. Някои съдилища са решавали дела във връзка с оспорвани тъкани, като са обявявали тъканите за боклук. Други са ги смятали за научноизследователски материал, не много по-различен от книгите в една библиотека. Трети гледат на тъканите като на изоставена собственост, която може автоматично да бъде изхвърлена при наличие на конкретни обстоятелства, така както наемните гардеробчета могат да бъдат отворени, след като изтече определен срок, и съдържанието им да бъде продадено. Други съдилища са се опитвали да заемат някакво средно становище и са постановявали, че ползата от научни изследвания за обществото е по-важна от правото на собственост на отделния индивид. Всяка от тези аналогии е в противоречие с човешката природа. Нашите тела са наша лична собственост. В известен смисъл собствеността върху телата ни е най-фундаменталният вид собственост, който познаваме. Чувството за телесна ненакърнимост е неразделна част от природата ни. И ако съдилищата не се съобразяват с тази фундаментална концепция, то отсъжданията им ще бъдат недействителни, колкото и правилни да изглеждат в рамките на законовата логика. Точно по тази причина не е едно и също да дариш книга на библиотека и да дариш свои тъкани на лекар или болница за клинични изследвания. И никога няма да бъде едно и също. Ако лекарят или научната институция, за която той работи, на по-късен етап решат да използват въпросната тъкан за други цели, законът трябва да ги задължи да поискат съгласие за тази нова употреба. И така нататък. Щом списанията могат да ни уведомяват, когато абонаментът ни изтича, то и университетите могат да ни уведомяват, когато искат да използват тъканите ни за нова цел. Казват, че това е пагубно за медицинските изследвания. Точно обратното. Ако университетите не зачитат правото на хората да се интересуват какво се случва с дарените от тях тъкани, то хората ще спрат да даряват тъканите си за изследвания. Вместо това ще ги продават на разни корпорации. И адвокатите им ще изготвят изрични документи, с които се забранява на университети да използват дори материала от елементарните кръвни тестове за каквото и да било извън назначените изследвания, освен ако не заплатят договорена за това сума. Пациентите не са наивни, още по-малко наивни са адвокатите им. Цената на медицинските изследвания ще удари тавана, ако лекарите и университетите продължат да се държат така високомерно. В този смисъл истинската обществена полза би била в това да се създаде законодателство, което да гарантира на хората правото да вземат решения за начина, по който се използват собствените им тъкани, при това без срок на давност. — Казват — продължи съдията, — че интересът на един пациент към тъканите му, както и правото му на ненакърнимост, се прекратяват при неговата смърт. Този начин на мислене също трябва да се промени. Защото наследниците на покойника споделят неговите гени и собствената им ненакърнимост би била застрашена, ако бъдат извършени изследвания или ако генетичният профил на покойника бъде направен обществено достояние. Децата на покойника могат да загубят здравните си осигуровки само защото съвременните закони не са в крак със съвременните реалности. — Накрая — завърши той, — можем да заключим, че делото Бърнет е взело такъв катастрофален обрат заради една изключително сериозна и фундаментална съдебна грешка. Случаите на оспорвана собственост винаги ще бъдат неясни, когато индивидите произвеждат в телата си онова, което съдьт е присъдил другиму. Това важи за клетъчните линии; важи за гените, както и за някои протеини. Тези неща просто не могат да бъдат обект на собственост. Една от основните постановки на всяко законодателство гласи, че общото ни наследство не може да бъде собственост на отделен човек. Въпреки това вече повече от две десетилетия съдилищата загърбват тази постановка. И хаосът, произтекъл от това, ще става все по-голям с времето и с напредъка на науката. Частната собственост върху генома или върху факти от природата ще става все по-труден, скъп и незащитим казус. Стореното от съдилищата е било грешка, която трябва да се поправи. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Знаем, обаче, че съдебната система е податлива да речем на финансови влияния и лобистки интереси. Така че по-скоро ще видим узаконяване на патенти за гени, отколкото развоя, описан в книгата. Всичко това ръка за ръка с естественото ограничение на правата и свободите на индивида, маскирани като грижа за неговата сигурност и защита от евентуален тероризъм. Bright future is coming. http://russian.rt.com/article/50180