Last roman

нашите хора се познават навсякъде))

добре че не чета вестници. И кой идиот е кръстил питона - "Пухчо"))))

Ех, тоя Хитлер, бре. Пренебрегнал Евчето и се сгодил от за Германия... И сълзи от умиление потекоха в сутрешния ми чай, че покрай избиването на милиони не сколасал горкият човечец потомство да си отгледа... А сега съвсем сериозно - спри да го буташ тоя малоумен психопат във всяка тема с повод и без повод. В този форум нацистка пропаганда не се толерира. Ако продължаваш в същия дух - ще изхвърчиш оттук.

аз затова не пия подобни напитки /освен ако не са обезопасени с водка или уиски;)/. Майтапа настрана, но връзката между масовата консумация на кола и пр. безалкохолни и пандемията от диабет тепърва ще се доказва.

на прима виста - Индия и Имп. Китай.

и китайците - също. Въобще доста разпространен похват. Както и да е - и тази година НД Традиция направи традиционната възстановка на вр. Шипка по случай юбилея: http://video.bgnes.com/view/36487

то само с ровене в гугъл не става. Акъл и познания също се искат. Уви, у теб тези качества липсват.

По принцип разпространен похват е /още от Античността/ съществуващи народи да заимстват историята на древни такива, за да се легитимират пред света, един вид. Така римляните се изкарват потомци на Еней; всяко от елинските племена претендира, че е участвало в Троянската война. Готите се правят на гети. Даже бритите /според Годфри от Монмът/ са потомци на някой си Брут /от Италия/. Ромейските автори през Средновековието непрекъснато архаизират, наричайки степните племената - скити /за такива са набедени даже и монголите/. Разбира се този похват е познат и на българските летописци. Не само на Паисий. Тук обаче не съм съгласен с крайната ти оценка за История Славянобългарска. Разбира се към нея като към исторически извор трябва да се подхожда извънредно внимателно и с едно наум. Но по-показателен пример за архаизиране с цел да се повдигне самочувствието на българския народ са писанията на Спиридон Габровски, където наистината авторовата фантазия природнява даже българи и келти /въз основа на елементарна псевдолингвистика, по която залита впоследствие и Раковски/. Както обаче виждаме - процесът по архаизация изобщо не е приключил. През 18-19 век сме свидетели на 'елизинация' и 'романизация' на славяноговорящото население в Гърция и Румъния. В Македония пък процесът на 'македонизация' още тече с пълна сила. У нас вече си имаме 'достоен продължител' в лицето на Волен Сидеров, който също от 'патриотични' подбуди се заиграва с автохтонната хипотеза.

ти бъзикаш ли се?

В което няма нищо лошо. Определено българите са имали нужда от малко гордост като спойка за зараждащото се национално самосъзнание. Само че това далеч не означава, че е прав в заключенията си. Както и да е - псевдолингвистиката е била популярна както в миналото, така и сега.

Раковски се опитва да бори ширещата се по това време гръкомания /фанариотщина/ с подобни средства. Като цяло похвално за патриотизма му, но неговите изводи са много далеч от истината.

мисля че това се знае отдавна. Ако не чете публикации, то поне всеки би трябвало да има лични впечатления.

Така изложена темата е за алтернативния форум.

Намериха неизвестни досега свитъци с древногръцки трагедии Лондон, Великобритания /КРОСС/ В Оксфорд бяха открити 400 000 папирусни свитъци, съдържащи забележителни текстове от класическата литература, които вече могат да бъдат прочетени за първи път. Това е възможно да стане с нова технология, за която се смята, че е в състояние да отключи много от тайните на древните гърци, съобщи гръцкият сайт фимес.gr. Папирусните свитъци са били съхранявани в 800 сандъка в библиотека в Оксфорд. Те се оценяват като най-многобройните, открити досега, класически гръцки ръкописи в света. Оксфордските текстове са част от голям брой папируси, намерени в края на ХІХ в. и в началото на ХХ в. В Египет. Измежду досегашните познати древни гръцки текстове, които учените са успели да прочетат, са части от отдавна изчезналата трагедия „Епигони“ на Софокъл, част от изгубената новела на гръцкия писател Лукиан от 2 в., неизвестен текст на Еврипид, поезията с митологични мотиви на Партений от І в. преди Христа, творба на Исиот от VІІ в. и епична поема на Архилох, приемника на Омир, който описва събития, довели до Троянската война. В следващите десет години обаче остава да се прочетат древни гръцки текстове, в това число творби на Овидий, Есхил, Софокъл, Еврипид и Исиот. http://www.cross.bg/1324710

вечна памет на героя. Дано полетите до други планети станат отново факт.

ето и кратко филмче с битката:

напълно съм съгласен с това.

цитатът е от Тит Ливий. Разбира се не е лошо да прочетеш и Полибий /от който пък Ливий преписва/. Иначе съм взел повечето от текста от уикито. Инсубрите са келти от долината на р. По, които две години преди това за покорени от Рим. Подробно описание на техни доспехи нямаме, но като всички галски конници /които били благородници/ вероятно са били въоръжение с меч, копие, щит, а може би и с ризница, и с шлем. Триариите са ефективни срещу пехота, тъй като се сражават подобно на хоплитите.

разбира се един от майсторите на засадата в Античността е Ханибал. Битката при Тразименското езеро отразява напълно представата ни за една успешна засада: ...въоръжените войници той превел зад планините; разположил конниците в самия вход към теснината под доброто прикритие на възвишения, така че, стига римляните да навлезли в нея, при едно внезапно нападение с конницата те щели да се окажат отрязани между езерото и планините. Фламиний достигнал езерото преди залез слънце, а на следващия ден, преди да се развидели напълно и без да разузнае обстановката, преминал теснината и след като походната му колона почнала да се разгъва в полето, забелязал враговете, които били срещу него, но не и скритите в засада войски в тила си и тези над тях. Когато се втурнали надолу по най-кратките пътеки, те заварили римляните съвършено неподготвени и изненадани, защото вдигналата се от езерото мъгла била по-гъста в ниското, отколкото в планините, така че отрядите на враговете от повечето хълмове можели добре да се виждат помежду си и поради това да налитат едновременно. Отвсякъде се разнесли бойни викове и римляните, преди още да видят ясно, почувствали, че са обградени и че се завързва сражение и на фронта, и на крилата, без да успеят да построят бойния ред, да приготвят оръжията за бой и да извадят мечовете. При надвисналата тъй голяма опасност консулът запазил достатъчно самообладание сред всеобщата паника и като се насочвал по посока на обърканите викове, започнал да построява бойния ред според случая и мястото и навсякъде, където можал да отиде и да бъде чут, насърчавал войниците, заповядвал им да не отстъпват и да се сражават: защото не с обети и молби за помощ към боговете, а със сила и храброст можело да се измъкнат оттам; с меч трябвало да си проправят път през строя на враговете и колкото по-малко се страхуват, толкова по-малка била опасността. Поради шума и безредието не можело дасе чуе нито съвет, нито заповед и войниците не само, че не помисляли да търсят своите знамена, редици и места, но едва им стигали силите да вземат оръжието и да го приготвят за бой, а за някои то било по-скоро бреме, отколкото защита. В такава мъгла ушите били по-полезни от очите. Отвсякъде се чували стоновете на ранените и ударените по телата и доспехите, примесени с викове на страх и ужас. Едни побягвали, но спирали, увлечени от тези, които искали да се бият; други, които се връщали в боя, били повличани от тълпата на бягащите. Сетне, когато предприели напразни опити да нападнат едновременно във всички посоки, защото от двете страни ги заграждали хълмовете и езерото, а отпред и в гръб - бойният ред на враговете, когато станало ясно, че единствената надежда за спасение е в десницата и оръжието, тогава всеки сам на себе си станал вожд и съветник в боя; битката била подновена, но нито бойните редици били правилно подредени по принципи, хастати и триарии, нито антесигнаните се сражавали пред знамената, за да бъде зад тях бойният ред на триариите, нито пък всеки бил в своя легион, кохорта или манупула: случайността ги събирала на едно място и собственият дух подсказвал всекиму отпред или отзад да се сражава; духовете били толкова разпалени, въодушевлението - толкова голямо, че никой от сражаващите се не усетил земетресението, което разрушило големи части от много градове в Италия, отклонило бързи реки от течението им, докарало морето в речните корита, предизвикало огромни свличания в планините. Почти три часа продължавало сражението и навсякъде - ожесточено, но около консула битката била най-настървена и безпощадна. Съпровождали го най-отбраните войници, а и той самият, щом усетел, че някъде неговите войници са притиснати и са в беда, неуморно се притичвал на помощ. Тъй като се отличавал с доспехите си, римляните го защитавали, а враговете се стремели към него с всички сили, докато един конник от инсубрите - името му било Дукарий - не познал консула по външността и не казал на съотечествениците си: ,,Ето този унищожи нашите легиони и опустоши нивите и града ни. Сега ще го принеса в жертва на душите на нашите нещастно погубени граждани." Сетне забил шпори в корема на коня, пробил си път сред най-гъстата част на враговете и като съсякъл най-напред оръженосеца, който се изпречил срещу идващия враг, пронизал консула с копие. Спуснал се да смъкне доспехите на консула, но триариите защитили тялото му с щитовете си. Тогава първо хукнала да бяга голяма част от римската войска и вече нито езерото, нито планините можели да бъдат препятствие за страха: както слепи бягали през всякакви теснини и стръмнини, хора с оръжие стремглаво се хвърляли един върху друг.

да, марси е римското име на германиско племе /клон на истевоните/. Иначе картинката е чисто схематична. Когато тевтоните са отблъснати от хълмовете, те се опитват да направят стена от щитове /на англ. shield wall/. Точно в този момент резервният римски отряд ги напада отстрани, където фланговете им са незащитени. Наред с това продължаващата контраатака на основните сили смазва всякаква тяхна съпротива.

братята римляни също ползвали тактически хитрости, сред които и засади, за да дезорганизират превъзхождащия ги противник. Например в битката на Марий срещу тевтоните през 102 г. пр. н. е. Римският пълководец изпраща 3000 воина да дебнат в засада. Когато силите на варварите са въвлечени в битката, появата на свежия резерв в тила им всява паника и така римляните печелят сражението, унищожавайки напълно войската на противника:

какво е това 'бе'? Май на някой му липсва елементарно възпитание.

този сериал какво общо има с раздела?

комплексиран конунг на мижaво кралствo.

грозна гледка, даже се чудя как не са ги пребили от бой.