Айде специално за вас - кратко разказче, писано от един мой боен другар:
Беше обикновен юнски ден. В Редакцията на Рома Тудей беше задушно и аз Гай Моний Клюкарий се чудех какво да направя, че да вдигна тиража на вестника, който списвах. Вярно , че вестникът ми беше провинциален и излизаше веднъж месечно в тираж 1 брой издялан върху луксозна мраморна плоча, но пък все пак е нещо, защото последните три броя на столичният вестник Рома Илюстрейтед пристигаха все счупени и гражданите нямаше какво да четат. Докато се чудех какво да правя, някаква глъч се вдигна до Редакцията ми, която се помещаваше до единствената чешма в града, където дебел орех пазеше сянка. Понадигнах сеи видях запотен войник, който обясняваше задъхано, че Траянчо-нашият император Траян Деций- събира Провинциалните легиони, защото страшна сила преплувала Иструм и се насочила към нас или както се изрази войника с три думи
Хе, рекох си.Тъкмо работа за мен. Отивам отразявам събитието, разбиваме готините и тиража на на вестникът ми се вдига на 5 броя издялани на Римски мрамор. Впоследствие разбрах, че готините не били готини а направо страшни, но това по-нататък.
Впрегнах си каретата и пътьом минах край Стражиполис, където по предварителен план, трябвало да се присъединят ударните сили с балистата водени от Мастор Стефанос и Гай Петроний- на тях се надявал легионът.
Минах, взех ги и продължихме към Абритус.
Пристигнахме на време, и веднага тръгнахме да разпъваме машината.
Болтче, тук, винтче там и изгубих шайбата, което ми костваше два ритника изотзадзе. Тъй де, аз съм списувател не съм войник.
За да не се пречкам много-много, реших да опиша живота в лагера. ще им е интересно на Провинциалните Матрони, щото войниците винаги са се котирали сред тях.
Палатката със щандартите.
Отляво пък се правеха списъци на оборудването което трябваше да се раздаде на легионерите
Гай Петроний започна да си навлича лориката
Оказа се, че няма да ми се размине от въргала и извадих от старият си сандък работите
Балистариите вече заеха местата си.
Центурионът също се подготвяше
В същото време дойдоха подкрепления от тракийски контингенти. Бавно и полека събирахме мощ!
Машината вече е готова
Центуриона също
Веднага две снимки за вестника.Римски победители, които в последствие се оказаха победени
Докато се чудех къде да се дяна, дойдоха двама яки и ми тръснаха да съм носел Орела, който впоследствие ми бе отнет и ми връчаха Коза. То вярно понамирисвах на Пръч от дългитя преход, ама нейсе. Щях да оттърва кожата от битката-поне така си мислех тогава.
Тъй! Докъде бях стигнал! А да до Щандарта!
Дадоха ми го. После дочух приказки от сорта, че съм се бил уредил. Не им вярвайте! Това са гадни инсинуации! Дойде тръбача и свири "Сбор"!
Императорът произнесе пламенна реч, в която ни призова да смажем варварите:
Под командата на Центуриона започнахме да правим чалъми! Костенурка, линия и прочие!
Целта беше да предизвикаме врагът да ни нападне и после да го разбием и убием.
Да ама врагът не се хвана на номера този път.
Царят на Готите им каза да не се поддават на провокации.
Украинците също не ни се вързаха!
Обаче ние настъпвахме в стегнат строй
Центурионът беше доволен. Стриктно изпълнявахме заповедите му.
В същото време врагът тръгна
Украинците толкова бяха нахъсани, че използваха даже като оръжие тенджерите и тиганите откраднати като плячка от Филипопол.
Синът на Императора гледаше битката отстрани:
В същото време бяхме обстреляни със стрели
И дадохме първите жертви
В суматохата бе убит синът на Императора
Положихме го на щит и го изнесохме от бойното поле.
Отдадохме му последна почит и аз тук разбрах, че съм се объркал и че май ще се мре.
Останалите дадохме отпор край портата, но беше вече късно:
Загубата ни бе голяма. Всички бяха изклани. Императорът също загина:
Аз успях да се направя на умрял и под прикритието на нощта драснах към Никополис Ад Иструм.
След като се оттеглиха готите, аз се върнах на бойното поле да погреба приятелите си.
--------------------------------------------------------------------------------------------
След събитието се върнахме в лагера, където публиката ни наобиколи и си прави
снимки с нас.
Малко снимки за позиране.
Показахме на публиката как работи машината
Силата й бе толкова голяма, че учебната стрела проби щита
Надвечер огладняхме и седнахме да се подкрепим по войнишки. Простичка е нашата трапеза, няма чевермета и кьорсофри.
После домакините ни поканиха да открием концерт.
Ние се строихме и започнахме да викаме Gloria! Victoria!
Но за наша изнедада се появи Нина Николина:
Ами............ Това беше моят къс разказ. За вас директно от мястото на събитието, Кореспондент на Рома Тудей. Гай Моний Клюкарий!
Kaто не можем да се освободим сами, а чакаме все някой отвън да ни оправя бъкиите, така ще е. И сега пак чакаме наготово да се демократизираме. Па после ревем - 'ама тея са лоши, ние с тях не искаме да играеме, дайте си ни парцалките, па ние ще ви бутнем паметниците, щото сме велики'...
