Atom

Нямам представа какво е положението в момента. В началото обаче (при подписването на Договора) македонците като че ли бяха с нагласи да се върви по сценария на т.2. Това и някои от българските специалисти го забелязаха, като акцентираха на факта, че в комисията от тяхна страна има хора специализирали в полето на изграждането на нациите (нациите изобщо, а не конкретно българска или македонска), докато от българска страна в комисията няма такъв тесен специалист. Първоначалните изяви на "комисарите" им по македонските медии също бяха по-скоро ориентирани към сценарий две или поне подгряваха хората за тази възможност. Между другото аз затова и отворих тази тема. Поне в началото македонците тръгнаха с разбиране на понятието "обща история" като разказ написан през перспективата на т.2, докато българската страна тръгна от перспектива 3. Сценарий 2 изобщо не се разглежда от наша страна на нито едно ниво (било от историците, било от политиците). Ние сме за всичко (3) или нищо (1). Сега най-вероятно ми се вижда да се случи това което предложи ти в предните постове: На практика това е сценарий 1 - лайт. Македонците ще го приемат. Все още не знам обаче как ще се приеме от българското общество. Възможно е да мине леко, но е възможно след подобно решение да се предизвикат политически турболенции. Ако обществото ни не приеме подобно предложение може да има обратен ефект - вълна на анти-македонизъм, заклеймяване на българските политици предложили подобно нещо за предатели и т.н. От своя страна това да предизвика реакция в Македония и нов анти-българизъм, който да унищожи "лайта" от версия1-лайт и да си остане това което е до момента.

Какво разбираш под "факт потвърждаващ съществуването на македонци преди 1945г"? Сарафов например дава две интервюта в които заявява, че македонците са отделен народ, различен от българите и сърбите. Един път това става за лондонския Таймс в 1901., а втория през 1902 за Санкт-Петербургские Ведомосты. Димитър Благоев пък заявява от трибуната на народното събрание, че не е българин, а македонец и т.н. До 1945г. има достатъчно хора които по един или друг начин в даден момент от живота си застъпват тази позиция. Има македонистки издания, има цяла партия - ВМРО-Обединена която е промакедонистка. БКП от един момент нататък също застъпва тази теза и т.н. Разбира се, това все още не е анти-българския македонизъм който познаваме днес, но си е македонизъм и е безсмислено да го отричаме и да твърдим, че "няма нито един факт" за съществуването на македонци преди 1945г. С ветото задействахме алармения бутон и сега следва екшън. От нашите собствени действия или пък от бездействието ни до голяма степен зависи какви стъпки ще предприемат македонците и какъв ще бъде крайния резултат. Теоретично развитието от тук нататък може да тръгне в три посоки: 1 - Македонците не променят своята национална приказка или ако я променят това е козметично. В нея българите и македонците нямат общи корени и винаги са били отделни, различни народи. Общото между тях е дотолкова, доколкото общи неща има между македонци и сърби, българи и сърби и т.н. Единствената промяна е смекчаване на тона към българите и козметични промени, така че разказът им да не е толкова дразнещ. С други думи това е сегашния македонизъм с една идея по-лайт. 2- Македонците променят своята национална приказка. В новата приказка българите и македонците имат общи корени, но при изграждането на нациите тръгват по различни пътища и се създават две различни нации. 3- Македонците се отказват от своя собствена национална приказка или поне от такава до 1945г. Т.е. нещо като приемане на версията "един народ - две държави". Както винаги по отношение на Македония ние искаме всичко или нищо. Т.е. желанията ни са да получим всичко и нещата да се развият по последния, 3-ти сценарий. Смятаме, че времето работи за нас и няма нужда да правим нищо, а македонците някак от само себе си ще тръгнат по т.3 . Този сценарий обаче е най-малко вероятен. Времето изобщо не е пред нас. Следователно по-вероятно е (както винаги се случва с македонските ни стремежи) вместо 'Всичко' да останем с едно голямо ''Нищо'. Или с други думи ако нещо се променя в Македония това да е само в рамките на сценарий 1.

Уф... Няма такова нещо като "една история". Историята като научна дисциплина е в научните публикации, а такива има много и най-различни. Що се отнася до т.н. "национални истории" те са приказки. Един път повярвал на приказката, човек сам си търси, вижда и намира факти които я подкрепят. Ако има факти които не се вписват с приказката му те се игнорират е не се виждат. Ако случайно се видят, все ще се намери някакво "обяснение" което да се впише в правилната приказка. На теб може много да ти харесва българската приказка, но на македонското другарче му разказват друга и то си харесва своята, на сръбското трета, на гръцкото - четвърта и т.н. Ако историята беше само една, щеше ли да има нужда от измислянето на толкова много приказки?

Не съм се интересувал чак толкова как се оправят с това. Обикновено цитират някои от интервютата на Сарафов където той твърди, че македонците са отделна народност, различна от българите и сърбите, Разбира могат да уточнят, че това все още не означава утвърдена македонска идентичност подобна на съвременната и съвсем различна от българите , но и в същото време не показва супер твърда българска идентичност, подобна на днешната.

Наивно е Бате Ваньо . Те вече изграждат нов мит, само дето той още не е влязъл в учебниците по история. Чакат да видят до къде ще стигне пазарлъка. Според новия мит етническите маркери през средновековието не са това което са днес. Ромей означава поданик на Византия, а после православен християнин. Влах - романоглсен, но и просто чобанин. Българин - християнин селянин славофон и т.н.. Според този разказ националното изграждане на македонците започва с езиковия регионализъм изразен от книжовници като Миладинови, Шапкарев и т.н., преминава през политическата идентичност на ВМРО-вци и изкристализира между двете световни войни, като идея за самостоятелна македонска нация - езиково, политически и етнически. В комунистическа Югославия македонската нация получава своето окончателно утвърждаване. Аз затова е пуснах линкове към македонските страници за Шапкарев и Сарафов. Виж пак страницата за Шапкарев - https://mk.wikipedia.org/wiki/Кузман_Шапкарев В статията коректно се споменава, че "Во своето творештво Шапкарев се изјаснува како Бугарин по род" Дали това е достатъчно македонците да приемат, че той не е техен герой? - силно ме съмнява. Дали ще го приемат като българин, идентичен с нас, съвременните българи? - пак ме съмнява. Може би само до някъде...

Проверих - споко. Не е само този град който завършва на "бриа". Друг такъв например е Σηλυμβρία, днешния Силиври, според Страбон кръстен на някой си Σήλυος. Има и някакви имена запазени само в източниците - Болбабрия, Скедабрия и т.н. Разбира се това не означава, че Страбон е прав и, че "брия" на тракийски е точно "град", но поставя под силно съмнение хипотезата с меридиана.

Това е много пожелателно. В македонската конституция ако се запише нещо, това ще са "българи", а не "македонски българи". При това положение не виждам пряка връзка между един такъв акт и хипотезата, че по някое време българите в Македония ще станат единствените легитимни наследници на историческите събития. Още по-малко този акт би дал предпоставки македонците да приемат българската митология като своя.

Сигурен ли си, че подобна формулировка се приема от повечето българи? Тук сме писали много пъти, че историята като научна дисциплина е само това в научните публикации. Историята в учебниците е разказ или приказка, които оформят националната митология. Македонците нямат никакъв проблем да напишат национален разказ, без да отричат факта, че на територията на вардарска Македония са живеели хора с българско самосъзнание. Този разказ обаче може да се различава значително от нашия разказ, просто защото няма и да акцентират, че там е имало българи. Виж например македонската страница в Уикипедия за Кузман Шапкарев, или пък за Борис Сарафов За повечето българи това дали ще е достатъчно?

Ако действително искаме това е горе долу ОК. Точка 3 би трябвало да се уточни - много е мъглява. Т. 4 също трябва да се уточни. Има някои жертви на комунизма, които ние ги пишем българи, а македонците за националисти-македонисти. Т.е. формулировката би трябвало да е нещо от рода на "реабилитация на жертвите на комунизма в Югославската република Македония, включително и на българите". Да реабилитират всички наред, да отварят архивите, пък после да спорим. Най-проблемна е точката с комисията. Комисията може и да възстанови работа (а тя вече я възстанови) и дори македонските участници да имат "дейно участие". Това обаче по никакъв начин не гарантира, че ще се изпълнят очакванията на българското общество. Като цяло става. Не съм сигурен обаче, че подобно нещо ще се приеме безпроблемно от българското общество. Основният проблем с историята остава нерешен. Има голям риск този "пакет" да се обяви за предателство. Нещо от рода на "продадоха историята на цена вписване на българите в конституцията на РСМ"

Аз пък съм изненадан, че има изненадани и не се разбира какъв е проблема. Нашата принципна позиция би могла да е два типа: А. Принципно смятаме, че македонците не са готови за ЕС, защото "така и така". Съответно ние сме против. При това положение ще имаме цялото време на света за "деликатни и комплексни въпроси, чието уточняване ще отнеме десетилетия" Б. Принципно смятаме, че македонците са готови за ЕС. През цялото време политиката ни се водеше от принципни съображения от тип Б. Докато заемахме председателство на Съвета на Европейския съюз това беше основен приоритет - ускоряване на процеса за членство в ЕС на страните от западните балкани. Сега поставихме вето за започване на преговорите. Тъй като принципната ни политика е от тип Б, ветото от всички се разбира като нещо временно. С други думи се очаква да изложим конкретни и изпълними искания, които след това това да се изпълнят в сравнително кратки срокове, а изпълнението на нашите искания да бъде лесно проверимо или измерено. При тази ситуация не може да кажеш, че си се объркал и всъщност не може да поискаш нищо конкретно което македонците да извършат тук и сега, а тези въпроси са деликатни и ще се уточняват с десетилетия. Това е безпринципност. Това можеше да стане ако през цялото време водехме политика тип А. Първото да, но както писах вече в нашето общество засега няма единно мнение по този въпрос. Т.е. дали да искаме подобно нещо или не. Признанието на "обща история до ВСВ" няма как да е конкретно искане. Конкретно би било да искаме "признаване на българския прочит на историята до ВСВ"

Μεσημβρινός произлиза от месимери. За името на града етимологията е друга. Автоматичен превод: Етимологията на думата "Месимврия" е предоставена от древни писатели. Така Страбон съобщава, че първоначално градът се е наричал "Меневрия", тоест е градът на някой си Мена, който е и негов основател. След това същият автор добавя, че думата „врия“ на тракийски означава „град“.10 Друг, по-късен писател, Стефанос Византиос, е запазил подобна информация. По-конкретно той споменава, че Месимврия дължи името си на някой Мелса, очевидно Тракия, 11 и така Месимврия е град Мелса.12 Тази версия изглежда се потвърждава от епиграфско свидетелство.13 По този начин древните гърци заселници поставят своето селище под закрилата на героя, цар и бог Мелса.14 източник: http://blacksea.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=10723

Там е работата, че и ние трябва да се "разбързаме". Няма кой да ни чака десетилетия да си уточняваме претенциите. Гърците искаха нещо много ясно и точно формулирано - северните им съседи да не използват името Македония. Ясно и точно и никой от "партньорите" не може да каже нищо по този въпрос. Нас няма кой да ни търпи без ясна формулировка. Натискът в тази посока ще се засилва. Ако ние сами не можем да формулираме какво точно искаме ще ни го формулира някой "партньор" и все някое българско правителство ще клекне на тази формулировка.

Като общество се самозаблуждаваме, че времето пред нас е неограничено. Това го писах в тази тема сигурно пет пъти. Партньорите ни очакват да кажем ясно какво точно искаме. Искането ни трябва да е такова, че изпълнението му да подлежи на проверка дали е изпълнено или измерване в каква степен е изпълнено, а не обтекаемо, при което в нито един момент да не може да се разбере дали е изпълнено или не. Ние обаче все още не знаем как точно да формулираме исканията си. Натискът върху нас е точно в тази плоскост. Това с вписването на българско малцинство в конституцията на Македония например е точно такова проверимо искане. Проблемът при него е, че самите ние не сме сигурни искаме ли го или не. Това което чета в медиите е двупосочно. Едни казват, че точно това трябва да искаме, а други, че подобно искане е отстъпление от българските интереси. Искането ни македонците да приемат "общата история" е обтекаемо и не отговаря на горните критерии. Там даже не е ясно какво точно трябва да се разбира под "обща история". Искането македонците да престанат с езика на омразата също е обтекаемо и т.н.

В Офнюз цитират някакво интервю на Драги - https://offnews.bg/obshtestvo/prof-dragi-georgiev-balgaria-ne-e-bila-fashistka-strana-769868.html В общи линии не съм оптимист, че в близко бъдеще ще има развързване на този въпрос.

Разгледах още веднъж класацията на университетите в QS. От региона има 50 университета. Първи в класацията е Атинската политехника, която е на 421 място в световната ранглиста. СУ, заедно с университета в Любляна е на седмо място (591-600 в световната класация), което е доста прилично. За сравнение университетите на Атина и Загреб са след СУ, но все още в топ 1000, докато тези в Букурещ и Белград са класирани в диапазона 1001-1200, а университетът в Сараево на позиция 1200+ От тези 50 университета България и Босна участват с по един. Словения има два. Сърбия и Хърватия участват с по 4 университета всяка, макар само университетът в Загреб да влиза в първите 1000 (конкретното му класиране е в диапазона 751-800). Гърция има 6, като от тях един е извън първите хиляда. Румъния участва с 11. Три от тях са класирани в диапазона 1001-1200, а останалите в диапазона 1200+. Турция участва с 21 университета. Таза класация показва ясно, че основният въпрос не трябва да бъде защо СУ не е класиран по-напред в класациите, а къде са останалите български университети. На фона на регионалните особености и финансовите ограничения с които работят местните университети, представянето на СУ е съвсем прилично и достойно. Няма обяснение обаче защо липсват други български имена.

Досегашните генетични проучвания показват, че има някакъв оборот на населението. Например Y-dna-Е отсъства от тестваните проби на българска територия в периода на бронза. Според сръбското изследване обаче това е най-масовата Y-dna от римската епоха. Южнякът имаше някакво интервю, където зад гърба му се виждаше, че Y-DNA E има значително присъствие и при тракийските проби от желязото, но проучването от където е взел тези данни все още не е публикувано. С други думи оборот на населението има, но ние все още не знаем кога точно става това. Т.е. кога Е-то става масово на балканите. Това става някъде между края на средния бронз и късното желязо. Бронзовият колапс се вписва в този период. За съжаление не знаем дали замяната става точно тогава, тъй като тествани проби от късния бронз и цялото желязо почти няма (има само някакви единични, случайни) или пък ако има, те все още не са публикувани.

Съмнявам се, че в Тракия нещата могат да се запазят. От една страна това което познаваме като "микенска Гърция" не съвпада съвсем точно с понятието "империя". От друга процесите са мащабни и обхващат всичко каквото маже да се нарече "цивилизации" в много голям ареал. Като някаква аналогия или пример могат да се разгледат процесите в късната античност. Ако римската империя колабира, то черняховската култура (която е нещо като периферия на римската) изчезва напълно. Това което по-късно се появява на бившите черняховски територии е много по-примитивно. Периодът на прехода от късния бронз към желязото на територията на България е интересен, но за съжаление в нета няма кой знае колко информация. Всъщност може и да има, но да е само специализирана.

Не казвам, че ще е лесно. Нямам предвид цел на правителството (което и да е то), а обща "национална" цел. Т.е. обществото да я знае, да я подкрепя и да я преследва (всичко се прави в името на тази цел). Ние българите (като индивиди) и българското обществото най-вероятно не може да живеем без "голяма цел". На индивидуално ниво например това може да е - да се осигури образование или дом на потомството; - да стана най-големия патрон в града и т.н. На национално сме имали най-различни цели - обединяване на отечеството, построяване на комунизма и т.н. Някак не може да живеем нормално, като се кефим да дребните неща които постигаме. Например да си подредим къщата, двора, околното пространство или града в който живеем. Всичко това за нас е "малко и безсмислено". Ако нямаме голяма цел се отпускаме и ставаме мърлячи. След десети ноември обществото ни като цяло нямаше голяма цел. За едни това беше 45 години стигат, за други целта беше за заграбят колкото може повече активи, а половината не знаеха къде се намират. След 97-ма, целта взе да се оформя - да влезем в ЕС и НАТО. Това наистина беше национална цел и се подкрепяше от всеки един политически субект с някакво що-годе влияние. За жалост я постигнахме много бързо, при това до голяма степен незаслужено, без да направим важни реформи, които трябваше да направим. Преди време смятах, че необходимостта от съдебна реформа, равенство пред правото, спазването на правилата и т.н. се разбират от цялото общество и това може да бъде голямата "национална цел", но вече не съм убеден в това. Това нито се разбира, а още по-малко пък ще се приеме като цел на нацията. Обаче тази реформа може да се извърши, както и редица други (в образованието, здравеопазването и т.н.) през лозунга: "нацията ни загива - да обърнем тренда". Няма политически субект който да каже "ние сме против". А тези реформи наистина трябва да се извършат за да не "изчезне нацията". Иначе е пътник. Минималната заплата би трябвало де се разглежда в цялостния контекст на голямата цел (да обърнем тренда) и в комплект с останалите необходими реформи. Според МВФ БВП по покупателна способност на глава от населението в България е 25471 долара. Същият показател при сърбите е 19231 (75.5% от нашия), а в Македония 16927 (66.5% от нашия). При това положение има ли някой икономист който да може да убеди българите, че заслужено получават 15-20% по-ниски заплати по покупателна способност от македонците и сърбите? Хайде със запада минава номера с "производителността на труда". А в сравнението със Сърбия и Македония има ли номер? Хората не са глупаци, пътуват насам натам, щъкат и ги виждат тези неща. В номинално изражение е същата работа. Нашите макро показатели са доста по-добри и от сърбите и от македонците. Тяхната минимална нетна заплата обаче е 300 евро, а нашата ще стане 280 през април.

А защо само да режем бюджети? Не е ли по-ефективно направо да ги закрием. Ако му трябва на някой специалист с висше образование да го праща в чужбина. По-евтино ще излезе. Може да останат само медицинските университети. Други не ни трябват. Разни счетоводители, учители и т.н. могат да се подготвят в ПУЦ-цове след средното образование.

Забавянето на процеса не може да бъде цел. Ако целта е краткосрочна или средносрочна, тя трябва да е изпълнима, а изпълнението или лесно измеримо или проверимо. Петилетните планове на соца например бяха от този тип. В случая обаче в краткосрочен или средносрочен план тази цел е много трудно изпълнима. А и да се получи забавяне не знам как ще се отчете и кой ще повярва. От друга страна не може да бъде и дългосрочна цел защото и липсва размах и амбициозност. Дългосрочните цели може да се приемат само ако са нещо мащабно. Иначе ако не е нещо амбициозkо защо трябва да е дългосрочно и неопределено, а не с конкретен срок и определено. Ако целта трябва да е дългосрочна и амбициозна, то по-добре да е формулирана като "да обърнем процеса". Забавянето на процеса внушава, че агонията ще продължава и само ще се забавя. Обръщане на процеса внушава промяна и подобряване. Кога - това е друга тема. Според мен обаче е крайно време да се направят някакви мерки в посока преобръщане. Виж Румъния. Преди няколко дни публикуваха данни за минималната заплата в ЕС. Естествено нашата е най-ниска - 332 евро (от първи април 363), следва Латвия 500 и Румъния - 515. Като изключим факта, че Румъния не е вечната предпоследна, това не е нещо ново и си го знаем. По-интересни са другите данни за минималната заплата измерена през покупателната способност. Ето една картинка: Ние пак сме последни от ЕС, но обърни внимание къде са вече Румъния. По-лошо обаче е, че по този показател само Албания е по-зле от нас. Всички останали, вкл. Сърбия и Македония имат по-високи минимални заплати измерени през покупателна способност. С други думи наистина е време за мерки по "обръщане на тенденцията". С тези темпове и "съобразяване с реалността" след някоя друга година българите ще ходят да берат пиперки и домати не само в ЕС, но и в Сърбия и Македония. Днес заплатите им са малко по-високи, но след четири, пет години .... Една амбициозна дългосрочна цел като "обръщане на тенденцията", съпроводена с текущи положителни промени ( настигнахме Македония по покупателна способност на минималната заплата.., изпреварихме Сърбия, че и Черна гора!) може наистина да забавят процеса. Кой знае.

Хайде пак. Какво разбираш под натоварена програма? Натоварена е тази при която учениците изпълняват задълженията си. Ако рисуват 6 часа в училище, наистина да рисуват, а не да цъкат на телефона. Ако е физическо да правят това което трябва да правят, а не да го възприемат за свободен час. Ако е математика да решават задачи и т.н. Едно добро училище е добро ако си изпълнява задълженията. Защо реши, че добри училища са само тези които произвеждат кандидати за ВУЗ? Кое училище е добро и кое не би трябвало да се гледа от гледна точка на потребностите и възможностите на детето. Например една програма за деца с увреждания за гения ще се види олекотена и "лоща", но тя не е предназначена за него, а за детето с увреждания. За самото дете с увреждания тя също е по своя си начин натоварена. Затова и за децата с увреждания също има добри и лоши училища.

Виж, добрата система не облагодетелства само тези които отиват във ВУЗ. Добрата система е тази която произвежда добри кадри. Ако ще е в университет - да е за университет. Ако е готвач - добър готвач и т.н. Дали ще правиш атомен физик, готвач, хлебар, заварчик или там каквото и да е друго, добрата система е натоварена. Естествено натоварването ще е с цел да развива различни умения - атомният физик ще се натоварва с физика и математика, готвача с готвене и други подходящи за него. В момента каквито и добри кадри да произведеш има риск да "облагодетелстваш другите". Преди ковида разни чужди емисари щъкаха по морето и "отмъкваха" цели екипи - главен готвач, помощници.... Естествено, че всяко едно добро образование създава риск хората които го имат "евентуално да напуснат България". Добри кадри се търсят винаги и навсякъде без значение от коя точно област. Е, и - означава ли това, че образователната система трябва да произвежда мърлячи, защото това е гаранция, че няма да избягат. Споко и те ще избягат.

Идеята, че няма смисъл от добро образование защото хората видиш ли ще избягат, според мен е безумна. Ще дам един друг пример вече тук в България. Преди време американците имаха една програма за студенти от български университети. Избираха топа, на топа. Т.е. най-рисковите, които най-лесно и безпроблемно ще се реализират на запад. Изпратиха ги на някакво лятно обучение по предприемачество в САЩ за 5-6 седмици, като им платиха абсолютно всичко (включително джобни). Не знам как са ги надъхвали, но сега почти всички са в България и повечето от тях се опитват да правят някакъв бизнес тук. Справят се успешно. На запад сигурно щяха да вадят много повече пари, но не всичко е пари. Излиза, че не е "мисия невъзможна", млади и перспективни хора да се убедят , че има смисъл да останат в България. При това почти за без пари и без да им се гарантира абсолютно нищо - нито доходи, нито гарантирана работа - нула гаранции. "Балъците" българи не само, че им повярвали, но сега на свой ред в момента се опитват да правят същите обучителни програми на други българи (вече тук в България) и ги убеждават и мотивират да останат у нас. Тук обаче се развиват теории, че това нямало смисъл, другото нямало смисъл, пък българите сме били такива, пък онакива, а еди какво си било невъзможно. Сега Младенов ще скочи и ще каже, че това са глупости, изолиран случай и това няма нищо общо с реалностите в България.

Беше нещо от рода на повишение два пъти заплатите на ченгетата и в същото време променят закона. Който го хванат с подкуп се уволнява, съдят го по бързата процедура и ако загуби делото губи привилегированите пенсионни права (стажът му се приравнява на стаж на обикновен бачкатор). Междувременно тече процедура по разследване на харчовете му за 10 години назад, както и на произхода на парите за всички имоти. Познат ми разказваше, че са ги предупредили и са дали възможност на тези които не ги устройва тази "оферта" да напуснат, но ако останат влизат в сила новите правила. Някои напуснали, а първия месец хванали осем човека и с това въпроса приключил. В течение на 1-2 години старите корумпета се измели, а младите са доволни от заплатите и не мислят и да пробват. Заработи ли контрола както трябва лека полека и останалите (участниците в движението) влизат в правия път. Тя системата не е измислена от румънците, а е стара колкото цивилизацията - морков и тояга.

Румънците как го направиха за движението по пътищата? Цялата работа стана за 1-2 години. Преди бяха по-зле и от нас.