Atom

Добра тема - поздравления на Alvassareiro. За да се разбере разликата между католицизма и православието трябва да се види същността на църквата - какво представлява тя и какво разбират католиците и православните под "църква". Необходимо е да се тръгне от самото начало на християнството. Гръцката дума еклисия (църква) означава събрание, общност. Еклисия се е наричал съборът на хора, които са имали да кажат нещо по даден въпрос. За ранните християни, християнската еклисия е събранието (общността), а не мястото където се провежда или пък някаква организация от рода на ООД. Събитията около покръстването на българите например няма как де се разберат, ако не се разбере горното. Императорът е вътре в църквата, но не и над решенията на вселенските събори, Патриархът председателства синода, но не е над синодалните решения, митрополитът не може да е над решенията на митрополитския синод и т.н. Причината е проста - вселенския събор, а и всички събрания надолу са същността на църквата. Т.е. за православните те са самата църква. На запад, поради разпада на империята и липса на централна власт се налага църквата да изпълнява много от светските функции, които по-рано е изпълнявала централната власт. Това налага друг тип организация и църквата постепенно се превръща в корпорация. В една корпоративна структура обаче е необходимо да има ясна йерархия и да е ясно кой е шефа и кой носи отговорност. Първоначално това са епископите по места, но това води до феодализация на църквата. Единството и се олицетворява не със събранията, а с авторитета на римския епископ. Постепенно от пръв сред равни и обикновен арбитър той става пръв по функции. Т.е. за католиците църквата е корпорация с корпоративно ръководство. На изток никой няма власт над събранието (църквата), дори и императора, на запад властта се съсредоточава в ръцете на папата. С времето източните църкви също се превръщат в корпорации. Причините със същите като на запад. Османската власт например не е "в църквата". На източните църкви се налага да решават и други проблеми и лека полека се корпоратизират. Съборното начало обаче остава като водещо и определящо. Днес догматичните разлики не са съществени. Рим позволява всякакъв обред и съществуват една камара гръко-католически, армено-католически и т.н. църкви. По въпроса за върховенство на Светия престол по власт обаче не виждам как ще се разберат. Този принцип противоречи на разбиранията на православните за църквата като същност, а именно "събрание". С една дума възможно е православните някога да приемат папата за почетен председател на събранието (църквата), но никога като директор на корпорацията (църквата).

Има си специален термин който описва подобни произведения - "философия на историята" и по-точно спекулативна философия на историята. Тойнби е може би един от ярките представители: http://www.britannica.com/topic/philosophy-of-history Философията за мен е велика дисциплина, а философското образование в качествен университет, може би една от най-добрите инвестиции. Идеята обаче е философските виждания на различните автори да помогнат на потребителя да изгражда собствена представа за нещата и да го научат "как да мисли", а не да дават готова рецепта от рода "истина" или "лъжа". Това засега все още е запазена територия за науката. Има някъде във форума тема, където Ник доста добре беше описал кое е наука и кое не. Както и да е, да не се отплескваме повече. Ако имаш някакви по-различни виждания за характера на "Изследване на историята" от общоприетите, по-добре отвори нова тема. Тази да я оставим за Русия и руснаците.

„Изследването на историята“ на Тойнби е философско произведение. Като такова, по дефиниция няма как да се разглежда като "чиста истина" или "лъжа" (от научна гледна точка). Или го приемаш и вярваш в него или не. Критиките нямат значение. Аз лично не му приемам философията, но всеки има право на избор.

Южняка много добре е описал външния аспект на проблема. Съществува обаче и вътрешен, който е не по-малък, ако не и определящ. По времето на СССР политиката бе ориентирана към поощряване на развитието на "националностите", а в много случаи и на фабрикуването им. Националното чувство на много хора се поддържаше изкуствено, а и самото разделение на субектите на руската федерация бе на етнически принцип. Там където съществуваше някакъв етнос, пък бил и той малцинство, веднага се сформира съответната "етническа република". След разпада на СССР Русия наследи това административно делене. Къде е проблема? В много от конституциите на тези републики например е записано, че "държавнотворния народ" има някакъв по-специален статут. В конституцията на Татарастан четем: "Настоящая Конституция, выражая волю многонационального народа Республики Татарстан и татарского народа". В конституцията на Башкортостан четем: "Глава Республики Башкортостан обязан владеть государственными языками Республики Башкортостан." Държавните езици обаче са два - "Государственными языками Республики Башкортостан являются башкирский и русский языки", а в конституцията е записано, че главата на Башкортостан трябва да владее и двата едновременно. Това практически изключва етническите руснаци, граждани на републиката от надпревара за президентския пост. Цялата тази конструкция легитимира претенциите на малцинствата да търсят права, само заради това, че са малцинства, а не граждански права изобщо. От друга страна етническите руснаци нямат "своя република". От една страна цялата страна е "руска", но от друга това не е съвсем така. Примери могат да се видят тук - Выдавливание русских из национальных республик РФ В резултат се появява руски национализъм с натъртване на "славянство, православеие и т.н.", който пък от своя страна предизвиква сепаратизъм. Сепаратизмът в Русия има една камара измерения. Той е етнически или регионален, но в повече случаи от някакъв хибриден трети тип. Повече по темата тук - Сепаратизм в России Целият този проблем засега не намира решение. Сепаратизмът може да се удържи, но ако се приеме разбирането, че Русия е страна на всички граждани, а не на някакви "националности". Това обаче автоматично означава, че и "най-голямата националност" - руснаците, ще трябва да се откажат от натъртването върху символите си - славянство, православие и т.н. Подобно нещо трудно ще се приеме от руските националисти, а и от по-голямата част от обикновените руснаци. Това е темата на темите и не случайно Путин непрекъснато засяга националния въпрос. Крим, войната в Сирия, търсенето на външни врагове и самоизолацията са средство за печелене на време до намиране на решение каква държава иска да бъде Русия - на Россияне (всички руски граждани) или Русские (етническите руснаци) Лично аз не мисля, че конфронтацията е еднопосочна от запада към Русия. До голяма степен тя е търсена от руските управляващи, защото при липса на друго, външната заплаха винаги е обединявала руските граждани.

Нещата не са толкова прости. Не мисля, че в случая Византия има нещо общо с въпроса или ако го има то не е с такова значение каквото му се приписва. Средна класа няма и не се култивира в цяла централна и източна Европа, независимо от религията - протестанти, католици или православни. В случая Русия не е нещо по-различно от Прусия или Австрийската империя. Отворих нарочна тема за феномена, но за сега няма интерес - Второто крепостничество.

Ето още няколко статии по руските национални дилеми: Размывание границ между гражданским и этническим Гражданская нация в России: нужна ли и возможна ли? Кто, зачем и как противопоставляет русское российскому Стать новым народом Това е положението. Единствената европейска империя, оцеляла до 21 век търси своята национална идентичност. Докато не я намери ще се опитва да оцелее - със самоизолация, търсене на външни врагове и други подобни способи.

Ще се върна към един мой пост, който се подмина без коментар - Давам и един линк - Владимир Путин. Россия: национальный вопрос Общо взето в статията е залегнало цялото противоречие пред днешна Русия: "Историческая Россия – не этническое государство и не американский «плавильный котел", От една страна управляващите в Русия не искат и не могат да я преформатират на национална държава с нация от етнически тип: От друга обаче не се отказват от православието, славянството, руския етнос и т.н. - не искат да формират национална държава с нация от граждански тип: Превославието например има специален статут: Не знам как ще се опитат да решат проблема, но според мен в една модерна държава е невъзможно. Не си представям например САЩ като единно цяло в което да се натъртва, че британскитият етнос е държавообразувателен. Подобни творения могат да съществуват само ако се обединяват от нещо друго - ЦАР или външен враг са подходящи.

Алва, стига глупости. По отношение на бизнеса Портата е неутрална и не са занимава със забрани или поощрения на това или онова вероизповедание. Има достатъчно литература по въпроса. Къщите действително не се дължат на съборното начало, а на това, че в ОИ се дава възможност за развитие на средната класа. Тези условия обаче са валидни за всички.

Озападняването на балканците е в синхрон с "озападняването" (ако изобщо може да се говори за подобно нещо) в централна и източна Европа. Условията в ОИ са си условия и важат за цялата империя, но нито турците, нито кюрдите или арабите се озападняват сами като общество отдолу нагоре. Процесът засяга само християни и евреи. Т.е. причините трябва да се търсят в особеностите на християните и евреите, а не в условията на ОИ. Империята е създала каквито условия е създала (имаш предизвикателство), но само отделни групи са откликнали по определен начин. А за озападняванe т.е. модернизация в 10, 13 или дори 15 век няма как да се говори никъде, вкл. и на запад. Модернизацията има ясен времеви период. Въобще философията на Тойнби (това не е нито теория нито наука) е силно фрагментирана и не може да обясни една камара процеси. Универсализмът който си приписва е горе-долу еквивалентен на универсализма във философията на Маркс. Дали ще се опиташ да обясниш всичко през Тойнби или през Маркс е все тая. И в двата случая ще си много далеч от истината. Да, има полезни неща и при двамата , но толкова. Като цялостна философия работите им не ни казват нищо.

Не знам дали променя или не, но е в основата на балканската демокрация и самоуправление. Кои са приликите и разликите между руското и балканското православие тогава ? Това, че Петър I въвежда цезаропапизма, но преписвайки грешно от англичаните. То май няма и как да е цезаропапизъм, защото папа (патриарх) просто няма чак до октомврийската революция. Виж например учредителния устав на българската Екзархия: - на всеки четири години се свиква църковно-народен събор със законодателни (промяна на устава) и контролни функции! - на всеки 4 години събора избира нов Екзарх! - никой, от екзарха, епископите, свещениците, различните съвети - централен, окръжни, общински, училищни настоятелства, даскали и дори църковните чиновници не се назначава, а всеки се избира! И го сравни с руския синод, където всички членове се назначават, патриарх няма, а синода се председателства от обер-прокурор (ама титла) Обикновените хора не ходят на събори, но прилагат съборното начало в управлението на местните си дела. От там нагоре и така до върха.

Не знам. Ти си привърженик на тази теория. Не е ли епохата на Църквата тогава, каква цивилизация? Каквото и да са развалили Исавърската династия съборното начало си остава във Византия до края. Българските дела около покръстването например се решават на събори, въпросите с ересите се решават от събори, униите се решават на събори, Търновската патриаршия е призната на събор и т.н. Между другото една от причините за реформацията е точно искане за възстановяване на съборното начало в католическата църква.

Казах ти, че не съм привърженик на цивилизационния модел. И да има такъв обаче, за западна цивилизация по времето на Византия е абсурд да се говори. Поне не и в рамките на това което разбираме днес под "западна цивилизация". За приликите и разликите в "православието" виж например преброяването от 1897г. в Одеса - по това време трети по големина град в Империята. Грамотните руснаци, при цялата си висша култура, държавна машина и т.н. са 46,8%, а при гръцката общност числото е 70,05%. При това в повечето случаи гърците не ходят на руски училища, а се организират сами. Положението е подобно почти от началото на века: Дори и днес да се открият 18 училища в рамките на две години и в един град е голямо постижение.

Реформите на Петър I наистина доведоха до култура от най-високо ниво - писатели, композитори, учени, но новото време доведе и до засилване на крепостничеството и унищожаване самостоятелността на църквата. В резултат се получиха две държави - една европейска, модерна и с висша култура и една селска и оскотяла, оставена без материална и духовна култура. По средата на практика няма никой.

Добре, а какви са характеристиките на православната цивилизация. Има ли такава изобщо? Сега знам ще кажеш пак за цезаропапизма. Подобно нещо обаче в православната доктрина няма. Взаимоотношенията между църква и владетел поне теоретично се основават на "симфония". Симфонията от своя страна предполага и е пряко свързана със съборното начало. Т.е. юридически и практически императорът няма как да е над решенията на събора. Дори и да иска да ги промени трябва да свика поне формално нов събор. Това съборно начало обаче не се отнася само за висшата власт, а върви надолу - манастирски събрания, енорийски съвети и т.н. Т.е. имаме една църковна демокрация която заляга в самоуправлението на местните общности. Хората сами решават проблемите си и неслучайно през 19 век озападняването на балканците става отдолу нагоре, "по личното убеждение и воля на всеки жител на малко балканско градче". Т.е нищо уникално няма. До премахването на руската патриаршия имаш патриаршески период от около 110 години. За тези 110 години има свикани около 20 църковни събора, които решават какви ли не дела. Край на тази практика слага Петър I. При действията си по реформата в църквата Петър обаче не се ръководи и вдъхновява от втория Рим, а от Лондон и модела на англиканската църква. Как го копира само той си знае. -

Киров, почти същите изказвания, спрямо останалите страни в Европа можеш намериш и при британски, френски, австрийски и др. дипломати. То това е същността на европейската политика до края на първата световна война. Баланс на силите, няма вечни врагове и приятели има интереси и т.н. Британците например са много по-последователни в това отношение от руснаците.

Вижте, не ми се влиза в излишни спорове. Противопоставянето на Русия със запада е проблем преди всичко на самата Русия. До 20-ти век подобно нещо няма. Проблемът е, че Русия все още не е намерила себе си. След първата световна война, това е единствената империя, която намери някакъв начин да оцелее, благодарение на идеологията на комунизма. Комунизмът вече го няма, СССР го няма, но Русия си остава империя. Въпросът е как да мотивира съществуването си и да обедини населението си сега. Според мен лесно - като се преформатира на национална държава с нация от граждански тип (подобно на САЩ, Франция, Китай, Бразилия, Индия.....). Всички американки граждани например са американци, без значение от произход и религия. При това положение няма нужда от противопоставяне, антагонизъм и т.н. Има обаче и друга тенденция - да се превърне в национална държава с нация от етнически тип. Тук идват вече православието, славянството, "православното славянство" (има и такова) и т.н., Изглежда обаче тези инструменти не вършат работа и се прибягва до "нападат ни външни врагове", "искат да ни унищожат". Това при всички положения обединява, но не се знае до кога. В Русия има две понятия - Россияне (всички руски граждани) и Русские (етническите руснаци). Проблемът на Русия е, че все още не знае каква държава иска да бъде - на росияните или на руснаците.

Алва, къде го виждаш този антагонизъм преди комунизма? То и византийското наследство е имагинерно и до голяма степен внушено от същия този запад. Просто това е един от способите с които Рим се е опитал да мотивира Русия за организиране или поне участие в кръстоносен поход срещу ОИ и освобождаване на Константинопол. Бракът на Иван III със Зоя Палеолог е уреден от папата с тази цел, от Рим идва и внушението, че именно Русия е законния наследник на Византия и трябва да насочи вниманието си към Константинопол.

Това разделение се преекспонира. Какво представлява православието и има ли изобщо подобна общност и чувство за единство? Православният грък от 19 век от островите или крайбрежието има много по-близка култура с левантиеца католик, отколкото със сънародниците си във вътрешността. Православните балканци са далеч от руските си събратя и т.н. Цялата концепция за православно единство и солидарност е една изкуствена идеология формирана през 18-19-ти век в имперските канцеларии на Русия. Реално погледнато дълбок конфликт между Русия и останалата част от "Европа като цяло" няма и никога не е имало. За разлика от Османската Империя, която винаги е била обект на европейската политика, Русия винаги е била субект. Баланс на силите, европейски концерт и т.н., това са все понятия в които Русия неизменно присъства за разлика от Османска Турция, която никога не е канена и никой не и е търсил мнението. На практика първото противопоставяне "Русия vs Запада като цяло" става едва с комунизма.

И да се фука и да е враждебна все тая. Въпросът за "или" не съществува изобщо. Не съм сигурен обаче дали "и"-то е достатъчно. Според мен проблемите пред човечеството могат да се разрешат при формулата западния свят (със или без Русия) "И" Изтока (Китай + Япония и Корея). Това САЩ "или" Китай не го виждам. Не, че не може да се случи, но няма да работи устойчиво при свръх населението на планетата.

По принцип не споделям теориите за цивилизациите и рязкото разграничаване. Русия е част от християнския свят и като такава през цялото време там съществуват процеси, които по един или друг начин са синхронни със случващото се с останалия християнски свят. Естествено, тя си има специфики, но и останалите държави в Европа се развиват по свой собствен модел. Що се отнася до един бъдещ конфликт - не го виждам. Не дали ще има конфликт изобщо, а какво и как ще се случи. Населението в Азия и Африка расте прекалено бързо. Според прогнозите на ООН към 2050 година населението на северна Америка, Европа + Австралия и Океания (ако приемем, че това е "западния свят") ще бъде 1,2 милиарда общо (Русия е включена вътре). Дори и да прибавим към това население популацията на латинска и средна Америка, т.е още 782 милиона, общото население пак не надхвърля 2 милиарда. За сравнение само в Африка се очаква населението да достигне 2,4 милиарда, т.е повече от всичко изброено до тук , а в Азия - 5,2 милиарда. Това е огромен популационен натиск. Нещата които се случват в момента с бежанците са само първите сигнали. Западният свят (барабар с Русия вътре) няма потенциал да се справи сам с този проблем, а за Русия като някакъв самостоятелен фактор изобщо не може да се говори.

Е, тя науката не пада в Европа от небето или в директна времева връзка от Антична Гърция. До голяма степен първоначалния тласък на науката и базисни основни постановки се дължат на контактите със същия този ислям. Като започнем от античното наследство и преминем към значението на експеримента, концепцията за университета, основите на алгебрата, химията, ботаника, медицина и т.н. Да не говорим за практическите приложения в навигацията, финансите, бизнеса и още много други. Ето арабските думи в английския език: List of English words of Arabic origin Интересно е. Вътре има думи като алгебра, алгоритъм, химия, цифра и т.н. без които няма как да си представим развитието на науката. Има и други като адмирал, азимут, повечето от имената на звездите и т.н., без които е невъзможно да си представим великите географски открития и въобще плаване по-далеч от брега. Всичко тече, всичко се променя. Арабите са били напреднали, а европейците поемат щафетата от тях. Ако Европа е неспособна, може би следващия който поеме щафетата ще са азиатците .....и така. В края на краищата нищо не става насила. Ако Европа не иска да се развива това е неин проблем, а не на човечеството като цяло. То ще му намери цаката някак.

Второто или новото крепостничество е феномен който се развива след 15 век в централна и източна Европа. Ареалът му е на изток от лилията която свързва устието на Елба с Триест, без Скандинавия и Османската империя. За разлика от първото крепостничество, което се развива "на парче" в резултат на политиките на отделните феодали, сега закрепостяването става със специални укази: Причините за възникването на т.н. второ крепостничество не са много ясни, но повечето изследователи го свързват с развитието на пазарните отношения. За разлика от първото закрепостяване, когато селяните са произвеждали най-вече за себе си и издръжката на феодала, сега се произвежда продукция ориентирана изцяло за пазара. Някои икономисти разглеждат робството в колониите и новото крепостничество в ЦИЕ като резултат на един и същ процес. Според тях развитието, на меркантилния капитализъм и пазарите изпреварват значително технологичното развитие и системата може да се запуши подобно на арабската от предните столетия. Периферията на новия капиталистически свят (а това са колониите и ИЕ) обаче се връща към по-стари механизми - робството и крепостничество, които към момента са по-ефективни и именно те позволяват първоначалното натрупване на капитали и създават предпоставки за скока в индустриалната епоха. Факт е, че робството и крепостничеството се появяват и изчезват горе-долу по едно и също време. Трудно е да се правят обобщени характеристики на крепостничеството, но общо взето изследователите са съгласни, че втория му вариант е много по-брутален от първия и се доближава повече до робството, отколкото да статута на селяните в класическото средновековие. В резултат на закрепостяването в почти цяла източна Европа няма свободни хора, които да се занимават с бизнес различен от селското стопанство. Нишата се заема от евреи, западняци, скандинавци и османски поданици, които постепенно изграждат средната класа на региона. Тези хора натрупват състояние и именно тогава се посяват семената на "еврейски проблем", "гръцки проблем" и разни други проблеми. За мен интересните въпроси в тази тема са няколко: - връзката между капитализма, робството и крепостничеството - има ли я наистина или става въпрос за съвпадение? - как се обясняват нещата от гледна точка на културата? Имаме един и същ икономически модел, но в страни с различна традиция - протестанти, католици и православни. - паралел с останалите периферии на западния свят - Скандинавия и Османската империя. Защо процесите не се развиват и при тях? Очаквам включване. Вие сте на ход.

Никой не ме е напсувал, тъй като няма как да им кажа, че е имало "присъствие" или "съжителство". Двата термина не се употребяват от никой с изключение на медиите на Пеевски (те ги раздухаха) и тези които им вярват. Коректният термин и в учебниците и в научната литература винаги е бил Османска власт (владичество, империя и .н.), а в разговорния език "през турско" (както в сръбско, гръцко и т.н.), но за подобен изказ никога не съм имал проблем. Е, сега след "полемиката" ако не употребя "робство" може и да ме напсуват, знам ли.

Левски е казал "Времето е в нас и ние сме във времето". Той не е паднал в България от Марс, добре познава своите сънародници. А по това време българите са демократи и егалитаристи. Училищните настоятелства например също са изборни, българските общини също са изборни, църквата също е демократична открай време. Захари Стоянов пише, че и турците също са били демократи, защото всички са били равни пред султана, и няма както в европа наследствени аристократи. У нас едрия чорбаджия е пръв сред равни, а не както в европа едрите буржуа са извънземни презиращи бедните. ОК, виж си и мнението от предната страница: За 80% от българите двата цитата са несъвместими. Не могат да ги асимилират - дават на късо. През последните дни пробвах с много хора - и високо образовани и не толкова. Или възприемат първия, но "робството" не им е ценност и не държат на него, или си искат "истинската история" и въобще не могат да допуснат това което си разказал в първия цитат. Повече врява обаче вдигат вторите. Не съм чул някой да протестира, че истината за демокрацията на българите през възраждането се укрива.

Като стана въпрос за Левски. Да, той е символ и знаме. Това беше едно от нещата които ми мина първо през ума, когато се чудих защо фактите около устава на Екзархията са забравени или съзнателно се укриват. Когато кажем свобода и република, веднага в съзнанието ни изниква именно Левски. Ако погледнем непредубедено обаче, въобще не е ясно какво е разбирал Левски под република. Тук Галахад го е обяснил доста подробно. В същото време, Екзархията е организация с републиканска форма на управление - реална, а не пожелателна. Този факт сам по себе си няма как да конкурира Левски, но знае ли човек, някой някъде може да е решил, че ако се афишира този факт има опасност от омаловажаване на "символа Левски". От друга страна Левски е идеализиран образ, недостижим за обикновените хора. Действията и идеите на идеализираните хора винаги са по-безопасни от тези на обикновените. Христос например е ходил по вода, но на нито един обикновен човек няма да му мине през ума да го подражава, защото може да финишира на кладата. Същата работа и със свободата и републиката - Левски е идеал, следователно няма как да сме като него. Виж Екзархията е друга работа - тя е колективно дело, на обикновените хора. Там има риск хората да си повярват, че щом дедите им са постигнали нещо сами и то под ярема на Османската империя, няма никакъв проблем да го направят и сега. Ето мотив, фактите около учредяването на Екзархията да се забравят. Според мен това не е умишлено укриване, а по-скоро културна особеност на колективната ни памет. По-лесно е да идеализираме някакъв външен фактор и да вярваме в него, отколкото да повярваме в нас самите и в собствените си способности. Естествено, възможен е и другия момент, който се подхвърли от Фружин - умишлено укриване от руснаците. Руската църква е пълен антипод на Екзархията. Никакви избори - всички членове на синода се назначават. Няма патриарх, а назначен от императора Обер-прокурор - светско лице което председателства и надзирава синода. Самите обер-прокурори, действащи по време на възраждането са едни от най-ярките консерватори. Дмитрий Толстой е обер-прокурор от 1860 до 1880, а след него длъжността се заема от Константин Победоносцев - 1880-1905. По време на контрареформите на Александър III, първият е вътрешен министър и управлява жандармерията, а втория се счита за главен идеолог и "кардинал в сянка". Тези двамата имат достатъчно мотиви и възможности да наредят промяна на устава и "забравяне" на подробностите около учредяването на Екзархията.