Atom

Аз още не мога да разбера, какви са основанията да приемем, че българите са някакво абсолютно изключение от общата картина на епохата. Навсякъде - от Британия, през Галия, Испания, северна Африка и източното средиземноморие, независимо каква паплач минава, епископската мрежа (вярно не на 100%) оцелява или се възстановява след първоначалните набези. Нещо повече, на варварска територия се разкриват нови катедри, там където преди въобще е нямало. Българите извънземни ли са или притежават някакви суперменски качества и особености, които ги правят по-специални и различни от всичко друго познато ни от историята? Кое налага за един "вдовстващ" епископ изрично да се уточни, че Одесос вече се нарича Варна, а на всичко отгоре тази Варна в някои от списъците да има подчинени епископи, без официално да е митрополия и без подобен феномен да е отразен никъде по-рано? Не е ли по-правдоподобно да приемем, че катедрата във Варна е оцеляла, а след това даже и се разширява. а списъците с подчинените на Варна епископи отразяват напълно реални събития, вместо да се напъваме с някакви имагинерни и невъзможни за обяснения постановки.

Много удобно, но съмнително. 1. В по-късните списъци за катедрата на Одесос е уточнено, че се нарича и Варна. Това е абсолютно безсмислено упражнение за "вдовстваща епископия", но е напълно смислено за реална, за да се разбере къде точно се простира властта на епископа днес и тук, а не някъде в миналото. 2. Какво е обяснението за епископите на разните хуни, оногури и други чокондури по северното черноморие. И те ли са "вдовстващи"? Кога точно са възникнали и кой ги унищожава? 3. Къде другаде и кои варвари разрушават напълно епископската мрежа на завзети от тях територии? Защо само българите трябва аксиоматично и задължително да изпитват нетърпимост към християните, докато перси, араби, хазари, разни германи, и т.н. нямат проблем и макар и с известни затруднения епископите продължават да си вършат работата и под тяхна власт. Какви доказателства имаме за да приемем, че българите са по-специални и са някакво абсолютно изключение от общите тенденции за епохата.

О същите списъци е интересна и митрополията Дорос в епархия Готия. Към нея са причислени "епископа на Оногури" и "епископа на Хуни"

Изглежда има някакви разлики и при тайнствата. Руската църква има задължителни формални норми за подготовка за причастие - задължителен тридневен пост, голямо молитвено правило и задължителна изповед непосредствено преди получаване на причастие. Причастието е групово, а от там и много често изповедта също е групова (обща). Попът чете списък с грехове и хората повтарят след него, че са виновни за греховете от списъка - просто няма време за индивидуална изповед на толкова много хора непосредствено преди литургията. Подобен момент при вселенското православие е немислим - изповедта е строго индивидуална. Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил за поста, изповедта и причастието Общая исповедь - это хорошо или плохо для кающегося?

Русия и Дунавската империя са скачени съдове. Изборът пред Русия е или да подпомогне Виена и да задържи статуквото, или сама да се промени до неузнаваемост.

Символите лесно могат да бъдат заменени с ябълки, круши и т.н., но дали ще бъдат разбрани? Дали ще са букви или математически символи, принципът е един и същ - имаш кодираща стандартизирана система с която предварително трябва да се запознаеш. Ако всеки започне да използва собствени картинки извън стандартната система ще се губи много повече време за уточняване на това кое какво изразява. Да оставим математиката, ето друг пример - този път от лингвистиката. Описание на етимологията на "Църква" в речника на Фасмер: церковь це́рковь ж., род. п. це́ркви, народн. це́рква, укр. це́рква, блр. це́рква, др.-русск. цьркы, род. п. -ъве, ст.-слав. црькы, род. п. -ъве ἐκκλησία, ναός (Остром., Клоц., Мар., Рs. Sin., Супр.), болг. цръ́ква, че́рква, сербохорв. цр̑ква, словен. cèrkǝv, польск. cerkiew, н.-луж. сеrkеj, полаб. саrḱоi, саrḱеv. Отличный хронологический слой представляют чеш.-цслав. циръкы, род. п. -ъве (Киевск. листки, Рs. Sin.), др.-словен. circuvah, местн. мн. (Фрейзинг. отрывки), чеш. církev, в.-луж. суrkеj. Источник предполагают в гот.-арианск. *kirikô "церковь" (Бернекер I, 132; Уленбек, AfslPh 15, 484; Стендер-Петерсен 424 и сл.) или в др.-бав. kirkô – стадия, предшествующая д.-в.-н. chirihha (Шварц, AfslPh 40, 288 и сл.; 42, 305; Рудольф, ZfslPh 18, 266; Нахтигал, Starocerkv. Štud. 67; Брюкнер 59). Источником герм. слов является греч. κυρικόν из κυριακόν (Кречмер, КZ 39, 542 и сл.; "Glotta" 26, 63 и сл.; Клюге, РВВ 35, 125 и сл.). Исторически более оправданная д.-в.-н. этимология сопряжена с бо́льшими фонетическими трудностями, чем объяснение из гот.; см. Стендер-Петерсен, ZfslPh 13, 250; Миккола, Мém. Sос. Néophilol. 7, 271; Мейе – Вайан 78. Неприемлема этимология из др.-сакс. kirikа или др.-сканд. *kirka, вопреки Кнутссону (GL 62), Мейе (RS 2, 69); см. Кипарский 246. Точно так же неприемлемо толкование как заимств. через народнолат. *суriса, вопреки Богачу LF 35, 440 и сл.), Скоку (ZfslPh 2, 398), или непосредственно из греч. κυρικόν, вопреки Богачу (там же). Абсолютно неверно произведение слав. *сьrkу из рум. biserică, вопреки Гуннарсону (Кirсhе, Uррsаlа Univ. Årsskr., 1937); см. Фасмер, ZfslPh 14, 464; Пирхеггер, IF 57, 68 и сл.; Унбегаун, ВSL 38, 135. Дали ще е по-лесно и по-разбираемо тази информация да се предаде по друг някакъв начин - гласово или с картинки?

Естествено, че видеото може да съдържа формули, букви и други подобни кодиращи символи. Обаче, "зрителното четене" си е такова независимо дали се чете от монитор, хартия, камък, стена или пергамент. Или можеш да четеш или не. Не можеш ли, символите и останалите кодиращи знаци за теб са абсолютно безсмислени. Дали ще ги има или няма във видеото е все тая. Въпросът ми беше дали е възможно или най-малкото лесно, да се предават с технически средства - видео, глас, картинки и т.н. абстрактни идеи, като се съобразяваме с факта, че отсрещната страна не може да чете.

Не само фантазията. Която и да е наука до известна степен също е абстрактна. Сигурно е възможно да се обясни едно квадратно уравнение само с думи и картинки, без използване на специални кодиращи символи, но дали ще е по-лесно и по-ефективно?

Няма съмнение, че четенето и писането с букви е скъпо начинание. Най-вероятно наистина ще се върви към опростяване на образованието и все повече застъпване на видео, глас, картинки, схеми и т.н. За масите това е достатъчно. В недалечно бъдеще светът ще е разделен на две - такива които могат да четат (функционално) и други които ще разчитат на видео и нещо като комикси с глас. На по-късен етап, след като простолюдието и без това не може да чете функционално, нуждата от четене и писане за масите съвсем ще отпадне. В същото време четенето и писането имат един огромен плюс - стимулират абстрактното мислене и елитът ще продължи да се образова по стария изпитан метод.Абстракции с картинки трудно се предават, а гласът не е от най-добрите начини за разпространение на абстрактни идеи: Слуховата памет на човека е по-лоша от зрителната и тактилната

Защо пък на глутници. По времето на османската империя, един керван (на балканите) се образува от 2-3-ма търговци, всеки с по 10-20 коли. Има случаи и сам търговец да организира керван. Не знам за източна България, но за запада по-горе се цитира сведение, че се изпращат кораби нагоре по реките, с които се доставят стоките в Солун. Северната търговия явно също е по вода - тържището е на Дунав.

Това с керванната логистика ми се вижда почти невъзможно за епохата. Керваните изискват инфраструктура и най-вече спокойствие по пътищата. Всички данни сочат, че сухоземната търговия е изключително на къси разстояние. На дълги - кораби.

Тези данни не са коректни. Сравняват се ябълки и круши - нетните заплати в страните от бивша Югославия с брутната у нас. Македония: Просечната месечна исплатена бруто-плата по вработен во ноември 2014 изнесува 31 644 денари. ( 514 евро) Просечната месечна исплатена нето-плата по вработен, во ноември 2014, изнесува 21 588 денари. ( 351 евро) Сърбия: Просечна зарада исплаžена у децембру 2014. године износи 68.739 динара. ( 563 евро) Просечна зарада без пореза и доприноса исплаžена у децембру 2014. године износи 49.970 динара. (409 евро) В България статистика за нетни заплати няма. Средната брутна заплата за септември 2014 е 820 лева (419 евро) Нетната сума на 820 бруто е 642.80 лева - около 329 евро, но подобна сметка също е некоректна За Албания смислени данни намерих само за обществения сектор - 427 евро нето за 2013г. За същата година средната заплата в обществения сектор в България е около 430 евро, но бруто.

Целият труд на Тойнби се отнася преди всичко до "общества". Дефинирай ислямско, православно, западно и т.н. общества (от политически и икономически аспект), без да намесваш религия и култура.

Всички теории за "цивилизации" се опират на общи приказки. Тойнби: "Културният елемент е същността на една цивилизация, а икономическият и политическият елементи са сравнително незначителни прояви на живота в нея"

Затова и казвам, че всички "теории за цивилизации" са само философия - субективни възприятия, които не подлежат на обективна оценка. Целта на всякакви подобни писания е да мотивират дадено политическо действие или бездействие или да стимулират определени нагласи в обществото, а не да стигнат но някаква "научна истина".

Не точно. Ето един цитат, който сравнително добре обяснява какво разбира под "цивилизация": "Цивилизацията е най-широката културна общност. Села, области, етнически групи, националности, религиозни групи, всички те се отличават с характерна култура на различни равнища на културна хетерогенност. Културата на едно село в Южна Италия може да се различава от културата на село в Северна Италия, но и двете споделят обща италианска култура, която ги отличава от немските села. На свой ред европейските общности споделят помежду си културни характеристики, които ги разграничават от китайските или индуистките общности. Но китайците, индусите и хората от Запада не са част от някаква по-обхватна културна общност. Те представляват отделни цивилизации. И така, цивилизацията е най-висшата културна констелация от хора и най-обхватното равнище на културна идентичност на хора, с изключение на това, което отличава човешкия род от останалите видове"

Точно това са аргументите на Хънтингтън - чувство за общност и цялост, идентификация и самоопределение и т.н. Все субективни фактори. Хайде да избягаме за миг от думата цивилизация. Хънгтингтън смята, че точно горните неща, плюс религия, споделени ценности и масови нагласи, културни традиции и т.н СА в основата на цивилизациите и точно заради тях ще има сблъсък.

Въобще не съм привърженик на която и да е "теория на цивилизациите". Всички до една са несъстоятелни и могат да се приемат само като интелектуално упражнение и гимнастика на мозъка - нищо повече. От друга страна унифицирането и поставянето на всички страни в един кюп също е непродуктивно. Например, понятието църква (като институция) е типично за християнството. Трудно може да се говори за "църкви" където и да е другаде с изключение може би на Турция (под влияние на византийските традиции има нещо подобно). Друг пример - в Азия има някои "странности", които трудно биха се преглътнали от западния човек, че дори и от балканците. Индивидуализмът се отхвърля съвсем официално за сметка на груповите интереси, а демокрацията се кастри от където може и дори прелива в в т.н. мек авторитаризъм (Сингапур и отчасти Корея) Ако се върнем на Хънтингтън, то според него Турция е "раздвоена страна". Азиатците обаче се разглеждат като нещо съвсем различно от запада - просто привнесени някоя друга институция и практики, но успешно адаптирани и вписани в местната култура и особености.

Всички теории за цивилизациите са философски концепции. Не става въпрос за удобни или неудобни определения, а за това, че всяка философия си има набор от термини и постановки. Т.е. няма абсолютна истина, а всяко едно съждение трябва да се разглежда в контекста на конкретната философска теория. Например, според David Wilkinson, ислямска цивилизация не съществува в момента и не е съществувала никога (виж - Central Civilization). Просто за него културните различия и религиите нямат никакво значение. За Хънтингтън е точно обратно - в основите на неговото разделение са културите и културната идентичност: "..... Цивилизациите са най-голямото „ние“, в пределите на което чувстваме културен уют за разлика от всички други „те“ там някъде извън нас." Т.е. ако се интересуваме дали Турция принадлежи към ислямската цивилизация (а ла Хънтингтън) би трябвало да проучим доколко това най-широко "ние" за турците включва и останалите мюсюлмани, които не са турци. Лично мен силно ме съмнява (колкото и да му се иска на Ердоган)

Ето тук има опит за изясняване на въпроса "що е то цивилизация" Тъй като теорията за сблъсъка на цивилизациите се свързва основно с Хънтингтън, то за изясняването на това има или няма сблъсък (по Хънтингтън) би трябвало да се приеме неговото определение. Т.е. въпроса трябва да се сведе до това какво мотивира днешните събития и проблеми в близкия изток: А - Културни, религиозни и т.н. особености и несъвместимост (или най-малкото противоречие) на ислямските морални и правни норми със западните ценности. Б - Мотивацията е породена от социални, икономически или други подобни обстоятелства, които нямат нищо общо с културни, философски и религиозни различия. Ако отговорът е А, имаме класически сблъсък на цивилизации (по Хънтингтън).

Този спор е абсолютно безсмислен ако няма общоприета дефиниция на понятието "цивилизация/и". Доколкото в света няма единно мнение по въпроса, всеки е свободен да интерпретира темата както си иска и ще е прав. Естествено, опонентите му също ще са прави.

Ето една карта:

Във връзка с темата, как да тълкуваме сведението от пространното житие на Климент? Климент и сподвижниците му тръгват от някъде, пресичат река и се озовават в Белград. Ако погледнем картата имаме две опции: А) Реката е Дунав. Учениците би трябвало да са преминат една камара километри по територии отбелязани в днешните карти като български, без да срещнат кьорав представител на централната власт. Обяснението би могло да е, че земите на север от Дунав не са под пряко управление на българите, а евентуално обвързани с някаква хлабава васална зависимост или въобще липсват каквито и да е връзки. Б) Реката е Сава. Учениците тръгват някъде от околностите на Сирмиум, пресичат Сава и са в Белград. В този случай обаче изниква въпросът с българското присъствие в земите между Драва и Сава (няма такова), за местоположението на архиепископията на Методий, докъде се простира Великоморавия и т.н.

Малко за особеностите на исляма: Ислямът: приятел или враг? И за т.н. "Сблъсък на цивилизациите": Can Civilizations Clash?

Тези имена започват да изчезват още в края на 18 и особено през 19-ти век. Тогава стават модерни и масово навлизат календарните (в по-голямата част гръцки) имена на светии - Димитър, Атанас, Георги, Тодор, Васил и т.н.