Atom

През следващите 20-30-50 години основният проблем на човечеството ще е изхранването, чистата питейна вода и поддържането на надеждна бариера (физическа, идеологическа и ментална) между богатия свят и всички останали. Прогнозите на ООН са към 2050 година в Азия да живият 5,2 милиарда, а в Африка 2,4. За сравнение прогнозите за двете америки са 1,2 милиарда (общо), а за Европа - 709 милиона. Т.е. очакванията са само в Африка да живеят повече хора отколкото общото население на Европа, северна и южна Америка. Азия е отделно. За богатия свят в частност проблемът е с какво да се запълва времето на по-голямата част от хората за да не мислят глупости. Към момента "технологиите" за това са повече време за образование, по-късно пенсиониране, изкуствена или субсидирана заетост, нови виртуални забавления и т.н.

Съгласен съм напълно с Aspandiat. Имам обаче няколко въпроса. 1. Какво става с църквата? Рим при всички положения ще продължи да натиска за уния и рано или късно Константинопол ще я сключи. За Охрид и Сръбската патриаршия обаче не съм толкова сигурен. Възстановяването на Търновската патриаршия е под въпрос. Доколкото знам след смъртта на Евтимий администрирането на териториите и е поверено на влашката митрополия, а и след оттеглянето на османците е по-вероятно териториите на Търновското царство и Добруджа да се заемат от влашките войводи, а не от наследници на българските царе. 2. Какво става със социалните отношения и икономиката след 15 век? Цяла източна Европа, без значение дали става въпрос за католици, православни или протестанти, преминава към т.н. второ крепостничество, което е много по-свирепо от класическия феодализъм и селяните са почти роби. Средиземноморието обаче върви по съвсем различен път. Интересно е дали във вътрешността на балканите ще имаме средиземноморска икономика, източноевропейска или нещо по-специфично като власите с тяхното пълно робство при циганите, но по-свободен режим на селяните в сравнение с тези в Полша, Прусия или Русия. 3. Сегашните нации с днешните граници е почти невъзможно да се възпроизведат. Какви са възможностите при тази алтернатива?

В МОН ползват поне четири класификатора. Този, Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, Класификацията на специалностите на научните работници в България и Списък на професиите за професионално образование и обучение. Проблемът е, че класификаторите въобще не се синхронизирани. Отделно НСИ отчита Области на образование и обучение по своя собствена методика. В резултат се получава голяма каша. Например, според Класификацията на специалностите на научните работници в България "Антропология" е с шифър 01,06,01 и спада към група 01,06,00 - Биология, в научна област 01,00,00 - Естествени науки. Според класификатора а областите за висше образование обаче, антропология е към направление "Социология, антропология и науки за културата", което е класифицирано към област за висше образование "Социални, стопански и правни науки" Подобни примери има колкото искаш.

Добре де Фружине, това: как се вързва с това: Автократията изисква законодателство, регистри, бюрокрация, някакво разделение на провинциалните власти и т.н.

При ранните възрожденци няма смисъл от автохтонство. То е реакция на гръцката национална пропаганда, а тя ще се появи по-късно, след като модерната гръцка държава си оправи отношенията с патриаршията. Като примери могат да се посочат П. Берон, според който "нашият народ води началото си от древните жители на Балканския полуостров, от трако-илирите" или Д. Миладинов, който нарича езика "славяно-пелазгически", а народа "предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род". Това обаче не е историография, а по-скоро пропаганда, в отговор на друга пропаганда. Т.е. част от "митологията".

Трако-илирите във възрожденската национална митология имат за цел разграничаване от гърците. Пелазгите са вкарани със същата цел, но подчертават още по-древен произход (по-стар от гръцкия) и са предци на трако-илирите. Тези древни народи в никакъв случай не разграничават българите от останалите славяни на балканите. Т.е. не става въпрос за българско автохтонство в частност, а за славянско. Не е случайно, че термина е общ за всички южни славяни - "трако-илири" или дори само илири, но не и само траки. Или са трако-пелазги, или илиро-траки и т.н. Доколкото съм запознат едва Раковски се опитва да даде някакво разграничаване в тази концепция между сърби / българи. Националният разказ и митология, които разграничават българи и сърби са в съвсем друга плоскост - средновековието. Кой е по-велик - Душан или Симеон, св. Сава или св. Иван Рилски, кой първи приема християнството и т.н. Наблягането след 70-те, вече само на траките си е чисто българско явление. Това обаче не са корените на автохтонството, а негов следващ етап. Вече няма общи формулировки - трако-илири, трако-пелазги, трако-даки и т.н., които описват доримското балканско население като цяло, а точно определен народ - траките, с точно определена територия (покриваща се със съвременна България) и паметници, преписвани на този народ и културата му. Т.е. имаме античен разказ (а не средновековен), който дефинира разграничаване не само от гърците, но и от сърби, хървати, румънци и албанци. Страничен ефект (или може би търсен) на този разказ е, че дефинира разлики не само със съседите, но и с тези които възприемаме като българи, но живеят извън пределите на Тракия (или модерна България) - жителите на Поморавието, славяните в Косово, Македония, Албания и Гърция.

Стинката е прав. В случая с гърците имаме редица действия, които говорят за скъсване с римското начало и търсене на корени в античността. На първо място това е отказа от самоопределението ромей (рум) и заместването му с елинас. Езикът става "елиника", обявена е афтокефална гръцка църква (действие което причинява схизма с патриаршията в продължение на 17 години) и т.н. Относно изолацията на античното минало от историографията ни - няма как да бъде нещо друго. Македонизмът е изобретение на Атина (не на патриаршията или сърбите) и активно се пропагандира сред българите в Македония. Те са пославянчени македонци, които трябва да се върнат към гръцките си корени. Или от славо-македонци да станат елино-македонци. В случая няма как на Филип, Аце и македонската империя да се противопостави Севт и одриското царство - нещата са несравними. От друга страна ако идеалът ти е обединение на българите, то траките са излишни. Пак ще кажа - няма как да обясниш на един българин от Македония или Албания, че е наследник на траки. Траките се явяват на сцената когато им идва времето - при Людмила. По това време окончателно сме се отказали от сънародниците ни в чужбина, а вътре в България няма проблем с това кой е наследник на траките и кой не. Колкото до сърбите и славянството е достатъчно да си припомним Ботев и неговата Югославия.

Какво трябва да се случи? Като за начало би трябвало да се появи стройна теория какво СА прабългарите (а не какво не са). Естествено, тя няма да се наложи изведнъж, но поне ще може да се каже, че въпросът с произхода на прабългарите е спорен и има такава, онакава и друга теория. Лорде, тюрките са обединени преди всичко езиково, а не генетично. Няма "типично тюркски" гени. Ето една картинка: Източник: The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads Across Eurasia Видно е, че различните тюркски народи не се различават кой знае колко със съседите си нетюрки. Като цяло те се смес между западни и източни евразийци. Има тюрко говорещи без типичните източноазиатски компоненти (в картинката К6 и К8) и това са гагаузите. Няма обаче тюрки, без западноевразийски компонент. Дори и при якутите, западноевразийският е ясно изразен (долу - синьото и зеленото) и е повече отколкото източноазиатската съставка при турци, чуваши или азери. С една дума тюрките по дефиниция би трябвало да са смесени. Махнеш ли западния елемент няма тюрки - има монголци, китайци, евенки и т.н.

Чак пък стройна? Вероятността траките, като обособена група да са част от населението на новата българска държава е горе-долу еднаква с вероятността да имаме все още обособени прабългари и славяни .... в периода на падането на България под турска власт. Не е случайно, че историята на траките в училище свършва с образуването на римските провинции Тракия и Мизия, а след това имаме 7 века мъгла - то няма и какво друго да има де. Т.е. под "траки" ние разбираме не самите траки в частност, а завареното население на балканите в цялост. Е, румънците, македонците, албанците и т.н. правят същото, но за завареното население там са се използват други "синоними" - даки, македони и т.н. Къде е разликата? От една страна казваме, че българската народност е образувана на териториите на Мизия, Тракия и Македония и всички славофони в Гърция, Македония и Албания са българи, а от друга, че сме наследници само на траките. Хубаво, но на сънародниците ни в Гърция, Македония и Албания е малко трудно да се обясни защо точно траките са техни прадеди, а не македоните или илирите примерно.

Не е луд този който яде баницата. Не знам в какво е "специализиран" този университет, но има такива специалности, че човек само може да цъка с език и да се чуди коя какво е, за какво е измислена, с какво се различава от другите "специалности" и какви са ползите от изучаването и. Ето някои: „Творчески индустрии и бизнес“; „Икономика на отбраната и сигурността“; „Медия икономика“; „Индустриален бизнес“; „Интелектуална собственост и бизнес“; „Бизнес икономика“; „Екоикономика“ и още и още. Никъде в сайта на университета няма учебни планове да се види какво точно се изучава в тези т.н. специалности - пълна мъгла. Парадоксалното в случая е, че университет, чийто международни научни публикации клонят към нула и не е ясно на какво точно обучава студентите си има една от най-високите акредитационни оценки, а при акредитацията на направленията е лидер. Двете направления на УНСС - "Икономика"(9.88) и "Администрация и управление" (9.83) са съответно на 2-ро и 3-то място от 376 акредитирани направления в българските ВУЗ. Нито едно от направленията на СУ, ТУ, АУБ или МУ-София няма по-висока оценка от тези 2 на УНСС. Например направление "Математика" в СУ има 1158 статии в научни списания (Scopus) и Индекс на цитируемост по научна област - 48. Оценката на НАОА за направлението е висока - 9,64, но явно математиците в СУ не се справят толкова добре, колкото в направление икономика на УНСС с оценка - 9,88, което има 10 статии и индекс на цитируемост -1 (едно). п.п. Върхът - цитат от доклад на НАОА: "В професионалното направление има университети лидери. Заслужава внимание и следва да бъде изучаван, осмислян и използван опитът на УНСС в обучението по професионалното направление. УНСС разполага с професорски състав, способен да прави наука и осъществява елитно обучение на студенти и докторанти, да бъде конкурентен на европейското образователно и изследователско пространство."

Според методологията, това не е средна работна заплата за определена професия, а средна заплата изобщо - за всички работещи в определената административна област. Т.е. ако вземем за пример най-масовото направление "икономика", то икономистите от СУ имат 1,58 спрямо средната заплата в София град, а тези от Тракийския университет 0,82 спрямо средната заплата в област Стара Загора. В случая със Ст. Загора не знам какъв е смисъла да учиш нещо, за да получаваш после под средния доход (в който участват и заплатите на продавачки, чистачки и т.н.)

Интересни данни има в тази класация. УНСС, в който се обучават 16898 студента в направление икономика, има всичко на всичко 10 (десет) статии в научни списания индексирани от Scopus и 5 (пет) в индекса на Web of Science за това направление. За сравнение АУБ, в който се обучават само 133 човека по икономика има в същата област 14 статии в Scopus и 22 в Web of Science. Т.е. АУБ има между 1,4 и 4,4 пъти по-висока ефективност в научната работа в направление икономика от УНСС. Ст.Ф на СУ също има по-висока научна продукция от УНСС, там числата са 12 в Scopus и 17 в Web of Science. За сравнение, икономистите които се обучават във факултета са 274 (при 16898 в УНСС.)

Всички са в кюпа. Траки, даки и маки, готи, гети и хуни - сите са славни КТО ТАКИЕ ГУННЫ? СЛАВЯНЕ И ИМПЕРИЯ АТТИЛЫ - Гунны-хунну -юнну — юные (младшие сыновья славянских князей) https://www.youtube.com/watch?v=4-7cIWZIB-k

Супер си е МУ-София. Предполагам, че отсъства от класацията просто защото не се вписва в представите на организаторите за "университет". Все пак това не е класация на всички институции които предлагат висше образование, а само на част от тях - университетите. Ето дефиниция от Wikipedia: University. Definition In modern usage the word has come to mean "An institution of higher education offering tuition in mainly non-vocational subjects and typically having the power to confer degrees,"[4] with the earlier emphasis on its corporate organization considered as applying historically to Medieval universities.[5] А пък това е от българския закон за висшето образование: Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Университетът е висше училище, което: 1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обучава по широк кръг специалности от професионални направления в поне три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически; Един господ знае що е то университет, но и според двете определения, специално МУ-София не е такъв. Между другото, руските медицински университети също са супер, но и те отсъстват от тази класацията.

100% съм съгласен с Elemag. Когато националното ни първенство е гола вода, няма как да очакваме да имаме финалист в ШЛ. Въпросът не трябва да е "защо СУ изпада след 700 място" в QS World University Rankings, а "къде са останалите ни университети и какво е нивото им като цяло?" Да оставим ШЛ и да видим един по-непретенциозен турнир. Да разгледаме класацията на QS World University Rankings за EECA (Emerging Europe and Central Asia). Малки страни като Естония и Словения присъстват с по 2 университета в основната класация и още два без ранг. Румъния има 7 в основната класация и 5 под чертата (150+). Турция и Русия няма смисъл изобщо да се разглеждат. Забележително е, че един Азербайджан присъства с 4 университета в основната класация + още 4. България е представена от един единствен университет - СУ (на 44 място) + още един - АУБ, който е извън класацията, но все пак в светлините на прожекторите. Мястото на СУ е там където е - сред себеподобни. Въпросът е къде е мястото и кои са себеподобните на останалите ни 50(+) университета?

Системата е една от най-консервативните. Ученици и учители, родители, чиновници, общински управи и т.н. и т.н. - всички са недоволни, но никой не иска да се пипа и да се променя каквото и да е. Няма лошо, ако системата работеше добре. А дали работи добре? 42% от децата в 7 клас в София са изкарали на т.н. "малки матури" средна оценка от двата изпита (български език и математика) по ниска от 4,00. Проблемът е, че 4,00 отговаря горе-долу на 44т. (от макс. 100), или 44%. Почти в целия свят оценка под 45% е слаб. С една дума 42% от децата в София, не биха издържали изпитите ако оценяването бе адекватно. В Пловдив, Варна, Бургас, Русе и още 1-2 града процентът на децата с по-малко от 45 точки скача на 55-60, а в останалата част от страната на 70%. Това от една страна показва огромна разлика в качеството на образованието в София и т.н. провинция и от друга изключително ниска ефективност на системата като цяло.

Прав си НИК. В случая става именно това. Разделението на 2 степени в средното образование е предвидено в "Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.)". Ето откъс от документа: "Новата образователна структура следва да бъде въведена за учениците, които през учебната 2006/2007г. постъпват в V клас. ........, а в края на учебната 2013/2014 г. ще завърши и ще положи държавни зрелостни изпити първият випуск, обучаван изцяло в рамките на новата образователна структура" Освен закъснението обаче има кардинално разминаване между духа на стратегията и "изпълнението" (новия закон). Според стратегията първият етап би трябвало да се завършва в 10-ти клас и след това наново да се кандидатства за втори. В закона подобно нещо няма. Плановете и профилите са фиксирани за целия гимназиален период 8-12 клас. Кандидатства се след 7-ми, а "местенето" след 10-ти е ако има възможност и с приравнителни изпити. Т.е. с една дребна промяна се заличава смисъла и идеята заради които се правят двата етапа: "равнопоставеност, "хоризонтална е вертикална проходимост" и т.н. С една дума стратегия има, но явно и съпротива е имало за да се отложи изпълнението с има-няма 10 години. Накрая се приема такъв закон, че всички идеи и предимства на стратегията отиват в небитието. Според мен, така приета, новата система ще задълбочи още повече неравенството. До сега имаше съществена разлика между възможностите пред децата в София (+ някое друго училище от по-големите градове) в сравнение с тези от останалата част на страната. За в бъдеще новият закон гарантира, че не само пропастта няма да започне да се свива, но ще става все по-широка и по-дълбока.

По новите учебни планове, времето предвидено за обществени науки и гражданско образование е орязано 16 часа (общо за целия гимназиален период). За същия период, часовете по математика, информатика и информационни технологии са със 126 по-малко, а природните науки (биология, химия, физика) са клъцнати със 157 (от 643 сега, на 486). Това е задължителната подготовка. Часовете за избираема са увеличени от 1033 до сега на 1718. Сигурен съм, че добрите училища ще използват максимално ефективно това увеличение на избираемите и ще подобрят резултатите си. Проблемът обаче е в останалите. Там първо училището трябва да предложи допълнителни часове по математика и природни науки, второ да има желаещи и трето желаещите да са достатъчно за да се формира група. Реално ще се получи така, че адекватно образование по математика и точни науки ще се получава само в математическите гимназии и 4-5 елитни езикови. В останалите училища подобни предмети няма да се предлагат, а и да се предлагат няма да има кой да се запише.

Не познах. Първо се вдигна врява заради езиците. Точните науки явно ще изчакат Часовете по чужд език в езиковите гимназии да се намалят наполовина, предлага МОН

Новият закон за училищно образование и новите учебни планове разбуниха духовете. През последите дни, учители и ученици протестират заради намаления брой часове по някои предмети. Засега във фокуса са часовете по изкуства и философския цикъл: Преподаватели протестират срещу орязването на философията Училищата по изкуства на протест заради профилираното обучение За МОН езиковите гимназии нямат нужда от часове по изкуства Всъщност, идеята на МОН е през първата степен на средното образование програмите да са в голяма степен уеднаквени, а профилирането и специализацията да става при втората степен - 11-12 клас. Целта е да се осигури по голяма мобилност в системата: Това до голяма степен обуславя орязването на часове тук и там, за да може всичко да се побере от 8 до 10 клас. Намаление на часовете за задължителната подготовка в сравнение с досегашните програми има и при математика, биология, химия, физика, география и т.н, а информатиката съвсем отпада от програмите на езиковите и хуманитарни профили. Т.е. в скоро време може да очакваме протести и на химици, физици, математици и т.н. Проблемът е, че МОН бламира собствените си мотиви. При така приетия Закон е почти невъзможно да се смени профила или училището след 10-ти клас. Учебните планове и профили са фиксирани за целия период 8-12 клас, а приемът се извършва само в 8 клас. Теоретично има някаква възможност след 10-ти клас учениците да се преместят, но трябва да държат приравнителни изпити за всички ЗИП които са били предвидени за конкретната паралелка в приемното училище, а и изобщо не е ясно дали дадено училище ще има допълнителен прием след 10-ти клас. Т.е. в това отношение новата система по нищо не се различава от досегашната, плюсовете изчезват и остава единствено орязания хорариум при този или онзи предмет. Не знам кой е прав, дали протестиращите или тези от МОН. Лично аз смятам, че новата система ще даде възможност на добрите училища да станат още по-добри, а останалите ще затънат още повече. Като цяло обаче нещата няма да се подобрят. Та, какво ви е мнението по този въпрос?

Предполагам, че ако се изследва на по-голяма дълбочина разделение има. R1b например също си има явно разграничени азиатски и африкански подгрупи. Да се върнем обаче на въпроса за прабългарите. Изводите се правят на база наличието или отсъствието на главна група, а не на някакви под, под групи. Това обаче е непродуктивно. Например т.н. "източноазиатски" mt DNA групи имат значително присъствие при всички степни народи. Ако погледнеш в базата данни с древни кости ще видиш, че около 40% от европейските скити имат "източноазиатски" MtDNA. "Scytho-Siberian" (в Алтай и Монголия) пък имат 50% западноевразийски групи. Т.е. на макро ниво имаме един и същ микс от гени. Ето какво казва по въпроса Кльосов: Картина складывается следующая: скифы – это в основном потомки ариев, носителей гаплогруппы R1a, которые не ушли на юг, через Кавказ в Месопотамию и на Ближний Восток, и не ушли на юго-восток, в Иран и Индию, примерно 4000-3500 лет назад. Это те, которые остались в северном Причерноморье и рассеялись по Великой степи от низовьев Дуная через прикаспийские территории, Среднюю Азию, Южный Урал и до Алтая, и далее, до Китая и Монголии. Часть из них остались европеоидами, часть стали монголоидами, продолжая оставаться носителями гаплогруппы R1a. Това е може би причината Гълъбов и останалите от екипа да отхвърлят не само тюркския произход, но въобще степния. Според Гълъбов българите не са конен народ, а произхождат от градските култури на Бактрия.

Иранската връзка за името "Об" е доста съмнителна. Най-ранното споменаване е свързано със севера: Източник: Ранние обско угорско пермские контакты и этнонимия

Ами виж Европа. Въпреки, че в северната част няма географски бариери и никой не им пречи на контактите, същите степняци създават поне три отделни индоевропейски езикови групи - келтска, германска и балто-славянска. На юг където са планините става мазало и едва ли не всеки език си е отделна група - италийци, гърци, албанци, иберийци, илири, трако-даки ....... Това е съвсем нормално. Попада една група в нова среда сред различен субстрат и се оформя съвсем различен език. Не очакваш обаче населението което остава в изходния пункт (черноморската степ) да говори едновременно на германски, италийски, славянски или гръцки само защото от там са тръгнали всички. Може, но ще го обясниш с обратна миграция - гърци от Гърция, генуезци от Италия, готи, казаци от Украйна, руснаци от Московията и т.н. Индоевропейците от азиатската степ са разделени от иранците от юга с пустиня. Тези които остават в степта на север нямат никакви бариери и контактуват с фино-угри и разни сибиряци. Т.е. условията са съвсем различни. Съвсем нормално е езикът им да тръгне по свой път и да добие собствен облик. Без миграции няма нито една причина езикът на степняците (ако въобще са имали един език) да има по-голяма прилика с иранския отколкото германските езици с тези на балтите или славяните.

Иранците в степите са интересни не само от гледна точка на произхода на прабългарите, но и за произхода въобще на индоевропейците. Ето карта на степите - източник: Encyclopædia Britannica: При степната хипотеза, горе в степите имаме индоевропейски език, който мигрира на юг и там някъде (в областта Иран - Афганистан), търпи еволюция до индо-арийски, който от своя страна се развива в ирански и индийски диалекти. Степта е отделена от юга от планини и пустини. Дори и да приемем, че още в степта имаме вече прото индо-арийски, то трудно може да да се възприеме идеята, че на тези огромни разстояния - с бариери като пустини и планини, на север ще се развият същите езикови и фонетични промени както тези на юг. Отделно имаме и тохарския език, който няма нищо общо с иранските, а все от някъде трябва да дойде и той. С една дума, при степната хипотеза за произхода на индоевропейците, за да има иранци в степите би трябвало да се очаква вторична миграция от юг на север. В противен случай на север може да имаме някакви индоевропейски диалекти, но в никакъв случай няма как да им залепим етикет иранци. Европейските скити най-вероятно правят точно това. Поне според българската уикипедия те пристигат от юг, през Кавказ. Имаме ли някакви данни за иранско присъствие в степта източно от Урал - хидроними, топоними и т.н.? Ако има, а няма данни за късна миграция от юг на север, това сериозно би подкопало степната хипотеза за произхода на индоевропейците. п.п. Ето две карти който визуализират двете основни хипотези за произхода на индоевропейците: Степна хипотеза - при нея индовропейците се разпространяват сравнително късно - в исторически времена. В този случай иранския в степите е проблемен. Би трябвало по някакъв начин да се върне там, с вторична миграция. И анадоло-иранската хипотеза При нея индоевропейските диалекти се разширяват значително по рано. В степите отиват директно ирански езици.

Да и това е добър пример как не на всичко може да се лепи етикет "иранско". Спекулациите около езика на таримските мумии се върти около тохарски (прото) или друг индоевропейски език, но не и ирански. Въобще връзката гени - език към момента е никаква. Как се "доказва" липсата на връзка между прабългарите и тюрките? Има някакви гени при тях, при нас ги няма, значи прабългарите не са тюрки. По същата логика ще докажем, че не са иранци, кавказци и каквото и да е друго. Макето горе подхвърли интересна идея, че 558 може да е присъствало в степта. Мен ако питаш може. Има ли го обаче сред съвременните иранци - няма. Има ли го в древните кости - също отсъства, следователно по "методологията" това не е "ирански ген". Не ДеДо. Третия елемент си е трети. Отхвърлянето на тюркската теза обаче с подобни "доказателства" и "методологията" зад тях няма да доведат до нищо друго освен до автохтонната теза - премахването на 1, 2 и 3 и сливането им и сливането им в един единствен. Т.е, че българите са римски вулгари, по произход траки и шпрехат на славянски - три в едно. Аз обаче съм традиционалист и се придържам към класическата теза. Прабългари, славяни и траки може и да са забъркани в един генетичен казан, 2-3000 години преди да се слеят (а може и да не са), да обменят гени през цялото време, но към 7 век това са различни групи, с различна култура и различен език. Какъв е бил езика на прабългарите и въобще един ли е бил или са били многоезични е работа с която трябва да се занимават лингвисти, а не генетици.