Гравитация

[Малоум 2]

Ето и приблизителна визия за гравитоните, излъчвани като балончета от масова частица. "Поглъщането" на чужд гравитон е фактически образуване на центъра на частицата върху него, за минимална енергия на образуване на частицата. Получава се ускорение при това новообразуване на частицата, все едно образуване върху подредена подложка от падащите към нея гравитони

...

Редактирано Август 8, 2023 от Малоум 2

[Малоум 2]

Не се знае как се "получава сила", въпреки наличие на реално+интуитивното усещане. Какво да разбираме и наричаме сила - не е ясно, поради липса на същност - основа и начален модел. Ако частиците се образуват непрестанно от центъра си навън, на слоеве, то - резонанс на падащ фотон за всеки от слоевете отговаря на един от познатите видове взаимодействия. А сила имаме заради "промяна на стъпката" при цялостно новообразуване на частицата - образуване на обвивни фотони, или група частици, образували обвивни фотони. Тази промяна на стъпката, променя и структурата върху която се реализира частица и фактически е промяна на скорост, т. е., ускорение. А масата е коеф. на съпротива при промяна на вак. подложката, върху която се образува обектът. Така - Нютон-формулата за сила е ясно от къде произтича. Също, стават ясни... и обясненията по-долу:

https://www.youtube.com/watch?v=ZHxoM9lvzVA

...

...

[Шпага]

"Гравитацията може да съществува без маса"

https://nauka.offnews.bg/kosmos/gravitatciata-mozhe-da-sashtestvuva-bez-masa-pokazva-za-parvi-pat-izs-201028.html

Тази хипотеза води до заключението, че тъмната материя е само "фантасмагория"

[Шпага]

Ето още един странен, а според мен и много интересен, "поглед" към гравитацията:

https://www.cross.bg/gravitatziyata-teoriya-kvantovata-1787484.html

Квантова гравитация в пет измерения

06 Януари 2026 | 20:47

 

 

 

/КРОСС/ Квантовата теория и Общата теория на относителността на Айнщайн са два от най-големите успехи в съвременната физика. Всяка от тях работи изключително добре в своята област: квантовата теория обяснява как се държат атомите и частиците, докато Общата теория на относителността описва гравитацията и структурата на пространство-времето. Въпреки многото десетилетия усилия обаче, учените все още нямат задоволителна теория, която да съчетава и двете в една ясна картина на реалността.

Повечето често срещани подходи предполагат, че гравитацията трябва да бъде описана и с помощта на квантови идеи. Според физика Ричард Файнман не може "да вярваме в квантовата механика, но да не квантуваме гравитацията."

Самата квантова теория обаче има дълбоки нерешени проблеми. Тя не обяснява ясно как измерванията водят до определени резултати и се основава на странни идеи, които се сблъскват с ежедневния опит, като например обекти, които привидно се държат едновременно като вълни и частици, и очевидни нелокални връзки между отдалечени системи.

Тези загадки стават още по-остри заради теоремата на Бел. Тази теорема показва, че никоя теория, основана на идеи като локалност, обективна реалност и свободно избрани измервания не може напълно да съответства на предсказанията на квантовата теория в рамките на нашия обичаен четириизмерен поглед върху пространството и времето. Тези квантови предсказания са многократно потвърждавани в тестове за вплитане, обсъдени за първи път от Айнщайн, Подолски и Розен (EPR). В резултат на това прости класически обяснения, ограничени до обикновеното четириизмерно пространство-време, не могат напълно да обяснят това, което наблюдаваме.

Парадоксът на Айнщайн-Подолски-Розен

... ... ...

И т.н. 

[scaner]

Преди 5 часа, Шпага said:

Тези загадки стават още по-остри заради теоремата на Бел. Тази теорема показва, че никоя теория, основана на идеи като локалност, обективна реалност и свободно избрани измервания не може напълно да съответства на предсказанията на квантовата теория в рамките на нашия обичаен четириизмерен поглед върху пространството и времето. Тези квантови предсказания са многократно потвърждавани в тестове за вплитане, обсъдени за първи път от Айнщайн, Подолски и Розен (EPR). В резултат на това прости класически обяснения, ограничени до обикновеното четириизмерно пространство-време, не могат напълно да обяснят това, което наблюдаваме.

Това ми напомни за един продължаващ спор във физиката - а дали теоремата на Гьодел за непълнотата не показва невъзможността за построяване на "теория на всичкото"? И известната лекция на Стивън Хокинг "Гьодел и краят на физиката"...

При това положение всяка концепция, опитваща се да формулира физиката чрез система от краен брой аксиоми ще бъде непълна, или противоречива. В този смисъл, дори да се опитаме да обединим квантовата механика и гравитацията в единна аксиоматична система, твърдението на Гьодел подсказва, че в такава система ще има верни, но невъзможни за доказване чрез наличните инструменти твърдения. Тоест никоя формула няма да е последно и пълно описание на реалността.

Което ни приканва да намалим тревожността от липса на обяснение за някои неща - такова обяснение може и да няма, принципно  

[Gravity]

Преди 22 часа, Шпага said:

Ето още един странен, а според мен и много интересен, "поглед" към гравитацията:

https://www.cross.bg/gravitatziyata-teoriya-kvantovata-1787484.html

Квантова гравитация в пет измерения

06 Януари 2026 | 20:47

 

 

 

/КРОСС/ Квантовата теория и Общата теория на относителността на Айнщайн са два от най-големите успехи в съвременната физика. Всяка от тях работи изключително добре в своята област: квантовата теория обяснява как се държат атомите и частиците, докато Общата теория на относителността описва гравитацията и структурата на пространство-времето. Въпреки многото десетилетия усилия обаче, учените все още нямат задоволителна теория, която да съчетава и двете в една ясна картина на реалността.

Повечето често срещани подходи предполагат, че гравитацията трябва да бъде описана и с помощта на квантови идеи. Според физика Ричард Файнман не може "да вярваме в квантовата механика, но да не квантуваме гравитацията."

Самата квантова теория обаче има дълбоки нерешени проблеми. Тя не обяснява ясно как измерванията водят до определени резултати и се основава на странни идеи, които се сблъскват с ежедневния опит, като например обекти, които привидно се държат едновременно като вълни и частици, и очевидни нелокални връзки между отдалечени системи.

Тези загадки стават още по-остри заради теоремата на Бел. Тази теорема показва, че никоя теория, основана на идеи като локалност, обективна реалност и свободно избрани измервания не може напълно да съответства на предсказанията на квантовата теория в рамките на нашия обичаен четириизмерен поглед върху пространството и времето. Тези квантови предсказания са многократно потвърждавани в тестове за вплитане, обсъдени за първи път от Айнщайн, Подолски и Розен (EPR). В резултат на това прости класически обяснения, ограничени до обикновеното четириизмерно пространство-време, не могат напълно да обяснят това, което наблюдаваме.

Парадоксът на Айнщайн-Подолски-Розен

... ... ...

И т.н. 

https://www.nature.com/articles/s41598-025-32860-8