Отиди на
Форум "Наука"

Хората в активна трудова възраст стават все по-неграмотни и некомпетентни!


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Масова неграмотност, ниска квалификация и висока смъртност сред хората в най-активна възраст вещаят големи проблеми на трудовия пазар сега и в близко бъдеще. Това показва анализ на трудовия пазар у нас, направен от Българската стопанска камара (БСК) по проект, финансиран от оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

Един от най-големите проблеми е увеличаването на неграмотността и влошаването на образователните характеристики сред младите. Всеки пети българин до 24-годишна възраст има по-ниско от средно образование и това е пречка за намирането на работа. През септември от почти 335 000 регистрирани безработни над 190 000 са без квалификация и специалност, а от тях към 95 000 са с начално и дори по-ниско образование. Продължително безработните са към 120 000 и 68.6% от тях са без квалификация и специалност.

Образователният ценз и квалификацията са пряко свързани с намирането на работа, се изтъква в анализа. През 2009 г. например коефициентът на заетост сред всички българи между 15 и 64 години е 62.6%, но за хората с висше образование той е по-висок - 72.7%, а за тези със средно образование е по-нисък - 61.6%. При гражданите с основно образование този процент е още по-нисък - 23.2%, а от българите с начално и по-ниско образование само 11.2% имат шанс да си намерят работа.

Проучване на НЦИОМ и БСК сред повече от 580 фирми показва, че 56% от мениджърите приемат липсата на квалифицирани кадри като пречка за развитието на фирмата. Липсата на добре подготвени кадри спира и инвестициите, тъй като фирмите с над 50% чуждестранно участие признават, че са затруднени в голяма степен да реализират своите програми точно поради недостиг на специалисти с висока квалификация.

Липсва мотивация за придобиване на по-висока квалификация и това вероятно трайно ще влоши качеството на работната сила през следващите 10-15 г., смятат от БСК.

Неграмотността ще генерира голям контингент неквалифицирана и необразована работна сила в бъдеще, още повече че по данни на статистиката образователното равнище на родителите е много важен фактор за по-високата образованост на техните деца. В 84.1% от семействата, в които двамата родители са с по-ниско от средно образование, децата също остават необразовани. Докато в семействата с поне един родител с висше образование едва 0.8% от децата остават необразовани.

Авторите на анализа са забелязали и неблагоприятни демографски тенденции, които ще засегнат пазара на труда - всеки четвърти смъртен случай в България е на човек, който не е навършил години за пенсия. От всички преждевременно починали 18.2% са мъже в най-активната трудова възраст - между 40 и 59 г. "Увеличаването на смъртността сред по-младите поколения я превръща от естествен в социален процес. Тенденцията е много неблагоприятна на пазара на труда у нас, тъй като между 40 и 59 г. хората са придобили високи квалификационни умения и опит", се отчита в анализа на БСК.

Въпреки че през 2009 г. раждаемостта достига равнището си от 1991 г. - 10.7 промили, най-голямата през последните 18 години, през следващите години се очаква драстичен спад заради намаляващия брой на жените в детеродна възраст. За периода 2005-2009 г. те са с близо 78 000 по-малко, а за целия период на прехода са намалели с 293 593 най-вече заради намаляващия брой на момичетата на възраст до 14 г.

Големият проблем, който все повече ще се задълбочава на нашия трудов пазар, е постоянно увеличаващият се брой от неграмотни и от полуобразовани хора в резултат от ранното напускане на училище. Процесът прилича на „снежна топка", която постоянно расте. Това са хора, които почти губят шанса си за реализация и то не само поради кризата, а поради липсата на елементарни образователни и квалификационни умения.

Ако отпадането от училище и задържането на неграмотността у нас продължат, ще станем свидетели на два двойни негативни ефекта. От една страна, натоварването с данъци и осигуровки върху работещите хора би трябвало да се увеличи, а от друга страна, тези, които нямат шанс да се реализират на трудовия пазар, трябва да имат социално покритие със средства, осигурени отново от работещите хора.

Кризата ще отмине. Бизнесът ще тръгне нагоре, търсенето на високообразовани кадри ще се увеличава, а доходите им ще растат. Кризата беше отрезвителна за част от бизнеса и той ще инвестира, за да увеличава високата производителност на труда. По-високата производителност на труда и известно преструктуриране на икономиката означават и търсене на по-качествени като обучение и квалификация кадри.

Но големият проблем е с другата част от хората - ако имаме недостиг на квалифицирани и образовани хора, които да отговарят на тези нови инвестиции, липсата им няма как да бъде запълнена.

В момента в България преобладават професиите, които изискват по-ниско образователно ниво и подготовка. Професионално-квалификационната структура на заетите лица е неефективна и деформирана.

Близо 60% от 2.4 млн. души, които работят в България, са продавачи, снабдители, шофьори, сервитьори, бармани, охранители. Това показа проучване на Българската стопанска камара (БСК), в което са използвани данни от Националния статистически институт, Евростат, ЮНЕСКО, Националния осигурителен институт за периода 2005-2009 г.

Според изследването неквалифицираните работници се увеличават в последните години, като най-голям е скокът при охранителите и продавачите. В същото време хората, които произвеждат (оператори на машини, техници, монтажисти, приложни специалисти), намаляват. Общо те са под 39%. Така мнозинството заети не движат икономиката напред, а и са неефективни, сочи анализът на БСК.

Проучването показва, че административният персонал също се увеличава както в частния, така и в държавния сектор. Държавното управление е единствената сфера, в която през 2009 г. има запазване и дори нарастване на назначените спрямо предишната година. Независимо от това, че се провежда някаква административна реформа.

Докато през 2008 г. отрасълът с най-много заети е бил строителството, през 2009 г. това е държавното управление", обясни Людмила Векова от БСК, ръководител на екипа, разработил анализа. Според нея в резултат на кризата има известно "подобряване на професионално-квалификационната структура на заетите", защото при съкращенията на персонал винаги се започва от най-нискоквалифицираните и необразовани служители.

Същевременно по-нисък е процентът на хората, заети в групите, които предполагат по-висока квалификация.

Все повече завършили висше образование започват работа като продавачи и сервитьори. Това установява проучването на Българската стопанска камара (БСК) за периода 2005-2009 г.

Противно на масовото мнение, данни на Евростат показват, че България сериозно изостава от другите страни в ЕС по дял на хората с висше образование. Все пак в последните години те се увеличават, но намаляват младежите, които имат желание да учат и след това и особено в докторска степен.

Много сериозно е изоставането на България и в развитието на системата "Учене през целия живот". Установено е, че за разлика от ЕС безработните у нас не проявяват никакъв интерес към допълнителна квалификация, образование или усвояване на нова професия, за да си намерят работа.

http://www.segabg.com/

http://www.politika.bg/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Звучи направо отчайващо.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор Военно дело

Не само.

Учениците ни 46-и по четене, мислят го "за загуба на време"

7 декември 2010, 16:08

Българските ученици са на 46-о от възможни 65 позиции по четивна грамотност. Това показват данните от участието на България в Програмата за международното оценяване на учениците /ПИСА/.

Критерият, който ни нарежда на 46-о място "четивна грамотност" според ПИСА е "разбиране, използване, осмисляне на писмени текстове за постигане на цели и удовлетворяване на потребности; за задълбочаване на познанията и развиване на интелектуалния потенциал на личността, и за активно участие в обществото".

В проучването участват 4 508 ученици от 179 български училища в цялата страна на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца. За сравнение при предишното изследване България е на 33-то място от 41 страни през 2000-та година и на 43-то място от 57 страни през 2006-та година. За 2009-та България попада в класацията наред със страни като Сърбия, Уругвай и Тринидад и Тобаго.

България попада в негативния списък с по-нисък среден резултат по четене от средния в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/.

При среден резултат от 500 точки участвалите в оценяването българчета са със среден резултат от 429 точки. За сравнение при държавите от ОИСР средното постижение е 492 точки. Нашият резултат ни подрежда в една група със страни като Сърбия, Мексико, Уругвай и Тринидад и Тобаго. Първите места са за Китай, Корея, Сингапур, Финландия, Канада и Нова Зеландия.

26% от учениците споделят, че в дома им има между 26 и 100 книги, 20% до 10 книги, а едва 7% повече от 500 книги. 52% от момчетата и 29% от момичетата в България са под 2-ро ниво на умения по четене. На това ниво от учениците се очаква да демонстрират умения, които им дават възможност да вземат ефективно и продуктивно участие в реалния живот.

Почти една четвърт от българските ученици смятат, че четенето е "празна загуба на време". По данните на ПИСА учениците у нас четат предимно списания.

Около 41% от учениците са с умения под критичния праг, което означава, че трудно тълкуват съдържанието на текстовете, докато на най-високото равнище се нареждат едва 2.8% от учениците. За сравнение средно за ОИСР 24% от учениците са под критичния праг.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

"Но големият проблем е с другата част от хората - ако имаме недостиг на квалифицирани и образовани хора, които да отговарят на тези нови инвестиции, липсата им няма как да бъде запълнена."

Това не е вярно - ако действително има търсене на работна ръка с дадени характеристики, тя неминуемо ще се появи. Нищо ненормално няма, ако днес български програмисти емигрират в Обединеното кралство и Германия, утре индийски програмисти да емигрират в България - харесва ли ни или не - ние живеем в един отворен и динамичен свят и "българин" след 20 години няма да е това, което е днес.

Изобщо - не виждам поводи за тюхкане - открай време българинът се отнася с пренебрежение към образованието и науката - закономерен резултат от това са дадените по-горе данни - няма нищо, нито шашкащо, нито несправедливо - нациите, които неглижират образованието и науката, неминуемо вървят надолу - а насила ценности не се променят - след като за българина ценност е плюскането, а не книгата - няма какво да го окайваме.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Целта на двадесетгодишният преход, изпълнен с безкрайни 'реформи' в образователната сфера, беше да се създаде неграмотна и проста генерация, лесна за управление и манипулация. Така че няма какво да се чудиме толкова. Всеки да се оправя както си знае. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
нациите, които неглижират образованието и науката, неминуемо вървят надолу

Не си прав, вземи например цигъните. Те практически не се образоват (или поне много по зле от българите), но народа им се множи и е във възход.

Аз един парадокс не мога да си обясня. В България по добре образованите получават по големи заплати, имат повече шансове да имигрират, говори се че липсват специалисти. На всички е ясно, че освен ако не те блъсне кола ще си вземеш висшето... и въпреки всичко народа става все по необразован. Само не казвайте, че българите са глупаци и не се досещат за тия добре платени постове.

Докато пишех поста се замислих сериозно. Дали тук не става въпрос за многобройните млади роми които по свое желание не са получили образование. Ако това е така пътят на България е ясен, латиноамериканизация (малобройно бяло малцинство което работи и многобройни цветнокожи паразити или полу паразити), после зимбабвизация (национална катастрофа).

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, най-вероятно извадката за неграмотността визира най-вече циганското малцинство. Иначе парадоксът със специалистите е следният - да, те получават повече; да, те знаят езици и могат да емигрират. И точно това правят, щото не им се живее в тази държава. Ето защо имаме недостиг на специалисти. А пък новите специалисти, дето навремето не ги е мързяло да учат и да се специализират, са малко. Така че парадоксът, колкото на пръв поглед да е абсурден, си е реален. От моите приятели и познати в квартала точно 5 имат висше образование. Останалите си направиха 12-годишната отбивка на номера и станаха разни монтьори, таксиджии, продавачи и пр. Уж било по-лесно така, де да ги знам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

хората стават все по неграмотни и все по мързеливи из цяла европа, това не е БГ феномен, причините за това се крият в променената ценностна система ... хората деградират още от деца и смятат, че им се полага висок стандарт на живот и ученето и работата са второстепенни ...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...