Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Варвари.

Нека видим ролята на варварите в историята на цивилизациите.

Варварите по време на растяща цивилизация.

Всяка цивилизация по време на растежа си се изразява вътрешно и външно но строго специфичен начин. Вътрешно е съставена от определен брой политически образувания, да ги наречем държави, които съжителстват по между си мирно, развиват се хармонично и си взаимодействат. Външно, растящата цивилизация се изразява чрез липсата на строго определени граници. Растящата цивилизация разпръсква светлина, която освятява както вътрешните й членове, така и външните, като поражда доброволно подражание както у дома, така и навън. Излъчването на цивилизационно влияние във всички посоки навън е като лъч, който е интегрален, единен и мощен. В резултат, цивилизацията е обградена от всички страни от огромна буферна или преходна зона, която я разделя от примитивното варварство, но няма ясно ограничена граница цивилизация-варварство, а постепенно преминаване от цивилизовано към по-малко цивилизовано до пълно дивачество, чрез поредица отсенки. Няма точка, в която да кажем, че излъчването спира изведнъж. То спира постепенно, поетапно намалявайки, докато се разпръска във всички страни. Така пробивната сила на излъчването на растяща цивилизация е тобкова голяма, че макар цивилизациите да са сравнително скорошно явление, няма примитивно общество, което изцяло да е избягнало влиянието на една или друга цивилизация. Цивилизацията прониква навсякъде в примитивния свят и се размива в него постепенно, не изведнъж.

Още по-поразителен е фактът, че самото излъчване на влиянието н

е намалява с увеличаване на растоянието. Стимулът към подражание на цивилизацията в периферията е толкова силен, колкото и в центъра й, но продуктите на това подражание се различават – поради голямото растояние излъчената светлина стига периферията подменена, като мираж, и толкова отдалечена, мимикрията се е превърнала в пародия.

Обаянието на една цивилизация, която расте, както сред собстените й членове, така и сред варварите извън нея, я пази както от вътрешно разделение, така и от нападение от страна на съседите. вътрешните членове са заети да имитират малцинството с вдъхновение и плам. Когато обаче растящата цивилизация влезе в контакт с примитивен народ, тя възбужда мимикрия у този примитивен народ по същия начин, по който възбужда мимикрия у собственото си нетворческо малцинство отвътре. Единствената разлика в продуктите на тази мимикрия е качеството – членовете от вътрешността на цивилизацията имитират мацинството възможно най-близо до оригинала, докато мимикрията навън сред примитивните народи се изражда в пародия поради растоянията.

Друга специфика на този епат е характерът на самите варвари. Те са миролюбиви, настроени положително към излъчващата цивилизация, заети да строят примитивни институции и начин на живот.

Това са нормалните отношения между една цивилизация, която е в растеж, и околните примитивни народи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Отношения по време на цивилизация в разпад и разлагане

Когато цивилизацията се разпадне и започне процес на разлагане, отношенията й с околните примитивни народи рязко се променят. Творческото малцинство вече не е в състояние да поддържа растежа, и се изражда в доминиращо, което замества доброволното подражание по време на растежа със груба сила и принуда както към вътрешните си членове, така и към външните примитивни народи, и едните, и другите подражавали доброволно по време на растежа. Външните примитивни народи вече не са привлечени и обаяни, а отблъснати.

Творческите малцинства, които преди това са спечелили доброволна преданост и уважение както у дома, така и навън, чрез творческите си решения на проблеми, вече не притежават чар, а сила. Покорните последователни на растящата цивилизация отхвърлят досегашния си пример, и се превръщат не в подражатели, а във врагове. Вече не са външно нетворческо мнозинство на подражатели, а външен пролетариат.

Тази промяна на отношението, както видяхме от горното описание, не е предизвикана от самите варвари, а от процесите на разпадане и разлагане във самата цивилизация. Причините за тази промяна, следователно са вътрешни за цивилизацията. Най-практически можем да ги изразим като военни кампании на имперското правителство по време на създаването и укрепването на универсалната държава, което, след като е нападнало и превзело вътрешните си членове – дотогава съществуващи в мир отделни местни държави – се насочва навън, напада и превзема околните територии. Този преход на експанзията отвътре навън е обусловен и от факта, че преди това цивилизацията не е имала ясно установени граници, и експанзионистичният гений удря на сляпо както вътрешни местни държави, така и външни примитивни общества.

Цивилизацията, която е в разпад и разложение, започва да използва насилие както към вътрешния си пролетариат, така и към външния. Вътрешните, както и външните пролетариати са стимулирани да откликнат на силата също със сила. Това е пагубно за вътрешния пролетариат, защото той, реагирайки с насилие, е в напълно неизгодно положение. Целият вътрешен пролетариат се намира във физическия обсег на действия на доминиращото малцинство и само реакцията не с оръжие, а с благост, ще има успех за него.

Външният пролетариат обаче е извън физическия обсег на военни действия от страна на цивилизацията-агресор, а някои негови части са дори извън ефективния обсег на действията й. Затова ако варварите изберат да реагират с насилие, не са в такога неизгодно положение. Така разпадналата се цивилизация, станала агресор, стимулира и излъчва сила, вместо мимикрия и подражание.

При тази териториална експанзия и морално отблъскване е нормално по-близко разположените физически членове на външния пролетариат да бъдат завзети и включени към вътрешния. Империята успешно би преследвала и покорявала варварски племена, които на този етап са примитивни, миролюбиви, слаби и те биха отспъпвали докато не достигнат някоя естествена преграда, която да ги забави или спре – море, пустиня, планинска верига. Тук цивилизията-агресор би спечелила. Но ако преследването и военната експанзия на цивилазията над примитивни народи се извършва във физическа среда, в която липсват естествени бариери, цивилизацията в перспектива ще отслаби гонката, защото военната й мощ ще бъде отслабена поради дълбочината на фронта и снабдителните линии. В този момент настъплението на цивилизацията-агресор спира, спира и отстъплението на варварите-жертва, и се установява демакрационна линия, фрон, лимес, граница, която има дължина, но няма ширина. В тази ситуация започва окопна война, при която буферната зона на намаляващо в отсенки излъчване, характерно за цивилизацията в растеж, е изчезнала, и се е трансформирала в лимес, фронт, бариера, от едната страна на която е цивилизацията, а от другата – дивото варварство. Сега вече преходът от цивилизация към примитивно варварство е рязък, брутален, моментален, мигновен. През тази демакрационна линия цивилизация и варвари са един срещу друг с оръжие в ръка.

Когато настъпи този момент – когато растежът спре и буферът първо се наруши от преследване-отстъпление, докато не изкристализира във фронт, лимес и стационарни фронтови военни действия, настъпват специфични социални явления, при които в течение на времето равновението на силите неминуемо се наклонява в полза на варварите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Социални явления през лимеса

Формиралият се лимес може да се определи като бент, който дели цивилазиция от варварство, пред който е цивилизацията, зад който е варварството, и реката идва отзад-напред, натискът се трупа от страната на варварите. Когато този настиск стане нетърпим, бентът се срутва, варварското езеро се изсипва в цивилизацията и я опустошава. Видяхме как и защо се формира тази бариера. Нека видим сега как се формира натискът и как се пълни язовира от варварската страна.

По време на растежа има доброволно подражание, което изтлява в серия отсенки в растояние. Когато се формира бент, варварите, разположени непосредствено зад него, са обезпокоени, раздвижени, стимулирани, от влиянията на цивилизацията, които се просмукват през бента. Тези влияния ние ги окачествихме като лъч светлина, който е интегрален и единен по време на растежа.

Когато има бент или бариера обаче, този лъч светлина, преминавайки през бариерата, претърпява дефракция. Разделя се на няколко разнопосочени и обособени лъчи, всеки с различна сила и дължина. Тази дефракция е породена от преминаването на интегралния лъч през процепите на бариерата-лимес, деляща цивилизация от варварство.

Причините за появата на тази дефракция не се крият в преминаването на лъча през варварската среда, а са резултат от вътрешните процеси на разпадане на самата цивилизация.

Самата дефракция на някога интегралния лъч се изразява в разпадането му на няколко обособени лъча, всеки с различна сила и дължина, при преминаването му през призмата на бариерата. Тези отделни лъчения на някогашния единен лъч са – културното, политическото, икономическото, военното излъчване на цивилизацията. Всеки един от тях има различна сила и дължина. Най-силни са икономическото и военното излъчване, като с времето търговията почти замира, а войната става ежедневие, които се усилват от самия източник – цивилизацията, по време на разпада й. Политическият лъч е със средна сила, а най-слаб е културният. Общата сила на цивилизационното излъчване е средна стойност от силите на всеки един дефрактирал лъч, и тъй като някои рязко намаляват, като културният, други залиняват постепенно – като търговията и политическият лъч, а трети избувяват – военно-технологическото излъчване, общата сила излъчване на цивилизацията към варварите рязко намалява и изменя характера си в резултат на дефракцията.

Така или иначе, тези лъчове светлина, процеждащи се през бариерата, колкото и да са непостоянни, изменчиви и враждебни, предизвикват тревога, неспокойствие, напрежение у варварите, разположени досами бариерата. Това неспокойствие води до активност – варварите са стимулирани по този начин да имитират избирателно и контролирано всеки един от тези обособени лъчи, но ги имитират по такъв начин, че да изличат белезите на цивилизацията, която ги е създала, и която толкова мразят. Тази селективна мимикрия се изразява в подобрения на оръжията, които варварите са купили чрез търговия от пограничните жители на цивилизацията, от времето, когато търговията все още се е развивала, и усвояване и подобряване на техниката на ползване на тези оръжия. Това е все във военната и технологическата сфера. В областта на търговията варварите изучават методите на търговци от цивилизацията, докато не станат толкова добри в това, че да са предпочитани търговци на екзотични стоки за пограничните жители на цивилизацията. В областта на културата варварите възприемат религията на цивилизацията, но изличават от нея най-явните цивилизационни белези на цивилизацията-агресор, в резултат религията им се трансформира в ерес, съзнателно насаждана от самите варвари като знак на протест и реакция срещу цивилизацията. В областта на политиката местни варварски владетели жадуват да подражават на Август, и императорското им величие и грандомания се извращава в пародия. Друг политически продукт на варварите е създаването на варварски държави буфери около империята. Но въпреки това, тези примери са все творчески реакции на варварите на излъчванията на цивилизацията лъч по лъч, които водят до активност, неспокойствие, и пораждат енегрия, напрежение, което на един по-късен етап ще срине стената.

Всички тези излъчвания и респективните им варварски продукти – усъвършенстване в оръжията на империята и технитики за ползването им, развитие на търговските умения и нюх, създаване на варварски царства и/ или буфери и възбуждане на имперски амбиции, развитие и утвърждаване на ереси и др. изваждат от строя традиционния начин на живот на варварите. Преди да се случат тези социални явления, които са резултат от издигането на стена между варвари и цивилизация, варварите са миролюбиви, доброволни подражатели на цивилизацията, заети да създават плодове на мирното си съжествуване. В резултат на социалните влияния по време на стационарната война традиционните варварски институции и начин на живот са извадени от строя и се наблюдават измемения в начина им на живот във всички плоскости. В политическата – традиционната форма на власт, основана на родови и племенни принципи, се заменя с власт основана на военни постижения и военни лидери, отличени в битка, стават новите царе. В областта на религията, или се възприема ерес на имперската религия, или във варварския пантеон има извъртане от земеделския пантеон на Богинята-майка и раждащия се и умиращ син, като отражение на земеделския цикъл, към поява на деструктивни сили, сили на злото, и богове-войни. В икономиката, ако варварите са се основавали преди това на някакви произвеждаща икономика, изоставят този начин на живот, и първоначално се специализират в търговия, а след това – грабежите и военните набези стават основен източник на прехрана. Това става малко по-късно, след като първоначално те са развили военно изкуство за самоотбрана, след това изучили оръжията и тактиката на врага, усъвършенствали. Постепенно варварите изоставят първоначалната си материална база и се усъвършенстват единствено в грабежи и военни набези оттатък лимеса.

Така при стационарна окопна война по лимеса равновесието на силите се накланя с времето към варварите. Първо, те усъвършенстват търговия, чрез която купуват оръжия от империята. Второ, овладяват военната техника на врага, усъвършенстват я, овладяват оръжията на врага, и тях осъвършенстват. Трето променят духовната си култура, за да енутрализират опитите на мисионери и авантюристи да ги привлекат към културата на цивилизацията, която ненавижнат. Четвърто – заменят номадския си начин на живот, основан на лов, или уседналия и миролюбив, основан на примитивно земеделие и градинарство, първо с търговия, а след това – с грабителство и набези отвъд лимеса. В резултат на четвърто мателиалната база на варварите, ако изобщо я е имало, излинява. Вече не са привързани към определена територия, или определено селище, чиято земя обработват, а се препитават чрез грабежи. Така има един поразителен контраст между богата материална база на цивилизацията – с градове, крепости, институции, фортове , пътища и тн. и излинялата материална база на варварите, която обаче в състояние на война е предимство.

Империята, със мощното си присъствие, с градовете и крепостите си, е уязвима. Има какво да се удари, разруши, плячкоса, от варварските шайки, който след това да побягнат отвъд лимеса и се покрият из горите. Варварите обаче нямат по какво да бъдат ударени. Нямат инфраструктура, нямат ясно изразени селища, нямат материални цели. В резултат те са по-лесно подвижни, по-гъвкави, по-маневрени.

Всичке тези описани социални процеси по време на окопната война край лимеса са обяснение за нарастващата енергия, мощ върху стените на бента от към варварската страна. Един последен удар ще го разруши.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Катастрофата

Неизбежното рухване на бента е резултат от описаното трупане на енергия отвъд лимеса във варварските му подножия, и един последен напън ще го срине. Империята, предугаждайки края си на един достатъчно късен етап, решава като последен и отчайващ опит да запази себе си и да отложи краха поне още малко, да наема за съюзници варварите-врагове, достатъчно добре изучили изуството на войната. Империята започва да набира кадри за армията си от варварите, и кадри за администрацията си за себе си. Това, дори да отложи краха за известно време, не го избягва. Защото варварите, достигнали до имперската армия и институции, изучават слабите й страни отвътре, и при първия удобен случая я нападат. От друга страна, изпълването на имперската армия с варварски наемници води до общо спадане на дисциплината, духа, целеустремеността, и идеализмът се заменя с меркантилизъм. В същото време, чрез уж контролираните варварски вливания в армия и институции цивилизацията се варваризира, а варварите се цивилизоват. Едни варвари напускат армията и се връщат у дома, други идват на тяхно място, могат да си тръгнат но всяко време.

Когато се обърнат срещу империята за сетен път, вече изучили слабите й места, и отслабили я отвътре, настъпва моментът, в който бентът рухва и огромните варварски маси се стичат към вътрешността на цивилизацията, като помитат всичко по пътя си. Настъпва катастрофата.

Моментът на катастрофата има три същетвени черти. Първо – пометено е всичко по пътя от цивилизационната страна на бента. Второ, езерото, формирано откъм варварската част, се изпразва, и бреговете му, някога с пищна растителност, изсъхват. Трето, огромната енергия, трупата по лимеса откъм варварската страна, се освобождава, и изчезва. Четвърто, най-потърпевши от всичко това, най-губещи, обаче не е цивилизацията, а варварите, които са я изравнили.

По първото не виждам нужда от коментар. По второто – енергията, която е водата в резервоара на варварите преди бентът да рухне, е резултат от дифракцията на излъчванета на цивилизацията при преминаване през бента, енергия, която както казахме, подхранва нови институции, нови военни техники, нови оръжия, нови умения, нови политически организми, нови езически религии или ереси. Когато бентът рухне, дифракцията се прекратява, защото вече няма нито първоизточник на светлина, нито дифракционна повърхност – в случая бент.

По третото. Бентът, докато го е имало, е оказвал услуга на варварите. Пазил ги е от самите тях. Наличието на лимес, на гранична бразда, зад която е империята, е било цел, задача, стремеж за постигане, който е дисциплинирал варварите, карал ги е да планират, да се обучават, да еволюират, за да преодолеят този праг. Развратът и оргиите с плячката, заграбена от имперските градове се компенсират от усилията, дисциплината и жертвите, които са дадени по време на набега. Когато прагът го няма, и империята я няма, оргията може да продължи вечно, вече няма цели, няма смисъл от дисциплина и целеустременост. Целта е постигната, но друга не се задава на хоризонта, и остава само ленността и оргията.

По четвъртото. В голяма степен то е резултат от второто и третото. С едно допълнение. Докато бентът съществува, политическата организация на варварските кралства, някои от тях буфери на империята, основана на военна преданост към военен вожд, имат и смисъл, и целесъобразност. Но когато варварски вожд прегази империята и я превземе, примитивната политическа система на този боен клуб е лишена от смисъл, и не може да реши проблемите на империята, която е превзета, и все още диша, макар едва-едва. От примитивни племенни съюзи по време на растежа, варварите са преобразувани във организирани военни шайки и сдружения на войнски принцип по време на стационарната война по фронта, но сега нито едното, нито другото е адекватно на новата ситуация. Единственото което следва, е претопяване за трети и последен път на варварските шайки във вътрешният пролетариат на цивилизацията, която са покорили. Разбира се, този процес изисква време, което обикновено назоваваме Тъмни векове, в което варварски шайки си оспорват едни други властта, докато пируват с трупа на империята, а други наричат междучацарствие. Трети пък наричат този период героична епоха. Варварските вождове, повалили смъртно империя, същестувала векове наред, са обречени да изчезнат поради моралната си поквара и неадекватност, но самият подвиг е толкова внушителен, че са възпети като герои. Ражда се Епиката. Патетична песен за пиршеството на шепа варваски военни вождове с трупа на разложена цивилизация, като ястреби на мърша.

Но докато всичко това е пресилено, какъв е всъщност истинският принос на варварите, покорили цивилизацията, за поколенията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Идва най-интересната част от това изследване. Какъв в реалност е приносът на варварите, и кой печели от това.

Очевидно епиката и патетиката са литературни похвати, и освен в художествен аспект, няма сериозен принос към реалността. Но, все пак, варварите вършат реална работа. Оказва, макар и скромни, услуги на потомството, от които обаче не се облагодетелстват те самите, а цивилизацията и в частност висшата религия, която тя ражда.

Понякога варварите осъществяват прехода от покойната цивилизация първо поколение към новородения й наследник от второ поколение, те са свързващото звено, но само понякога, между цивилизацията от първо поколение, която е загинала, и цивилизацията от второ поколение, която е нейн наследник. Така варварите са елемент на роднинство между цивилизациите, част от възпроизводителната система на този тип общество. Всъщност, в определени случаи варварите изпълняват ролята на връзка между цивилизация от първо към цивилизация от второ поколение, каквато роля се осъществява от Църквата при прехода от цивилизация от второ към цивилизация от трето поколение.

Така например елинската и сириакската цивилизации са сродени и свързани с предшестващата ги минойска цивилизация чрез външния пролетариат на тази минойска цивилизация, т.е ахейските варвари. Индичната цивилизация е сродена и свързана с предходната индуска чрез външния пролетариат на индуската цивилизация, това са арийските варварски племена. Хититската цивилизация е свързана с предшестващата я шумерска отново чрез варварска нишка.

Разбира се, скромността на тази услуга, която варварите оказват, лъсва при сравнението със църквите пашкули, които правят същото при възпроизводството на цивилизация от второ поколение в цивилизация от трето. При прехода от цивилизация от първо към цивилизация от второ поколение връзката се осъществява чрез външния пролетариат на цивилизацията от първо, които твори варварски военни шайки. При прехода от цивилизация от второ към цивилизация от трето поколение преходът се осъществява от вътрешния пролетариат на тази от второ поколение, който твори църкви-пашкули. Военни шайки срещу църкви пашкули. Но това не е всичко.

Вътрешният пролетариат, който твори между второ и трето поколение цивилизации и създава църкви-пашкули, оставя несъизмеримо повече на идните си поколения от външния пролетариат от варвари, който свързва цивилизация първо и второ поколение. Това е очевидно, ако сравним дълга на моделната западна цивилизация (трето поколение) към елинската (второ поколение) и дълга на елинската (второ поколение) към минойската (първо поколение). Християнската църква, продъкт на вътрешния пролетариат на елинската цивилизация, е пропит с елинизъм и философия, които е завещала на нас, модерните хора, докато елините и хомеричните им поети не знаят почти нищо за минойското общество, с което са родствени чрез ахейците. В епическата поезия от това време само бегло се споменава за могъщия труп, върху който пируват варварите ахейци като ястреби на мърша.

Следователно, услугата на варварите към поколенията, били връзка между две цивилизации – от първо и от второ поколение – сравнена с услугата от страна на Църквата, която има същата функция, само че между второ и трето поколение – клони към нула. Клони, но не е нула. Варварската услуга и принос към поколенията и историята все пак са нула цяло и нещо, ако сравним цивилизациите от второ поколение, сродени със предшественика си от първо чрез тази варвари, и съдбите на други цивилизации от второ поколение.

Какви могат да са тези други цивилизации от второ поколение? Значи, всяка вторична цивилизация, несродена чрез външния варварски порлетариат на предшественика си, може да бъде сродена с него само чрез доминиращото си малцинство. Защото третият вариант – родството да бъде чрез висша религия, се изключва – висшите религии се появяват чак между второ и трето поколение цивилизации, не между първо и второ.

Следователно имаме два вида цивилизации от второ поколение – такива, сродени с предшественицата си чрез външния й варварски пролетариат, и такива, сродени с предшественицата си чрез доминиращото й малцинство.

Разбира се, тези две групи цивилизации са толкова различни една от друга, че са противоположности.

Първата група е толкова различна от цивилизацията си предшественик, че самото родство е поставено под съмнение. Втората група е толкова тясно свързана с предшественика си, че самата претенция за тяхното съществуване се поставя под съмнение.

Примери за цивилизации от втората група са вавилонската, която може да се разглежда или като отделна цивилизации, сродена с предшественика си – шумерската – чрез шумерското доминиращо малцинство, или като самата шумерска цивилизация на един късен етап. Друг пример е юкатанската цивилизация, която може да се разглежда аналогично спрямо предходната маянска.

Съществува още една значима разлика между тези две групи. Групата на свръхродствените вторични цивилизации (т.е втора група)се провалят, заличени са, докато цивилизациите от пъравта група – елинската, сириакската, индичната, също са заличени, но оставят след себе си като наследство универсална църква. Нито една от свръхродствените цивилизации от втората група не ражда, преди собственото си издъхване, универсална църква. Но елинската дава християнството още преди да изчезне, сириакската дава исляма, преди да изчезне, а индичната дава хиндуизма и махайнския будизъм, преди да умре.

Следователно варварският пашкул или връзка между цивилизации от второ и такива от първо поколение има за своя най-важна заслуга честта да участват, макар и коствено, в еволюцията на една от четирите висши религии.

Надявам се, чи ви беше интересно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

интересни разсъждения, но мисля че преекспонираш омразата на варварите към цивилизацията и си твърде краен в оценката си за тотално унищожение. На първо място бих посочил, че империите падат не отвън, а се разлагат отвътре. И чак тогава, когато устоите на обществото са подкопани, а редът и държавността - нарушени, дори малки сътресения повалят гигантите.

Освен това, ако варварите толкова искаха да унищожат омразната им империя, гръко-римската цивилизация, например, щеше да изчезне безследно и дори нямаше да чуем за нея. Но виждаме, че това не е така. Всъщност варварите се романизират много по-успешно през 3-4 век, когато служат като федерати и наемници на империята. Разбира се процесът е двупосочен като дифузията - и империята се варваризира. Но пък потомците на романизираните варвари започват да се изживяват по-римляни и от самите римляни, защитавайки империята от нецивилизованите си събратя /примери - Стилихон и Аеций/.

След разпада на империята в края на 4 век, варварите я имитират и създават свои варианти на държави, къде по-успешно, къде не. Най-яркият пример за римоподобна държава на запад е кралството на остготите в Италия през 5 век.

На изток културата на римската цивилизация и нейните ценности /макар и християнизирани/ оцеляват в нейния средновековен правоприемник - Източната Римска империя.

А римската култура и цивилизация, попаднали на свежа почва /новообразуваните варварски кралства на територията на някогашната империя/, избуяват в нови форми след привидно латентния период /т. нар. Dark ages/ и дават началото на Ренесанса на запад - когато пък се ражда съвременната европейска цивилизация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всичко, което си написал, е описано най-подробно в темата ми, и абсолютно с нищо не й противоречи.

В никакъв случай не тотално унищожение. В последната част говоря за възпроизвеждане на цивилизацията от първо в такава от второ, именно чрез варварите. А техният принос към тази от трето е косвен.

Имам и цитат дори - империята се варваризира, а варварите се цивилизоват.

Всъщност, говорил съм за всичко, което си написал. За федератите, за мимолетните кралста, за културното влияние, военното, всичко.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всичко, което си написал, е описано най-подробно в темата ми, и абсолютно с нищо не й противоречи.

мдам, сега видях последния ти пост. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
На първо място бих посочил, че империите падат не отвън, а се разлагат отвътре. И чак тогава, когато устоите на обществото са подкопани, а редът и държавността - нарушени, дори малки сътресения повалят гигантите.

Именно, именно. Виж заглавието на втората ми част.

Отношения по време на цивилизация в разпад и разлагане

Тази част описва, как варварите се активизират и започват да нападат едва след като цивилизацията се е разпаднала и вече се разлага. Т.е първо се разпада и разлага отвътре, и чак тогава идват варварите, едва в последния акт.

Но, все пак, те поздравявам, че макар и недоглеждането си, сме на едно мнение по този много важен, всъщност, ключов момент.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мда.... сериозен труд! Отваря вратата към скритите механизми на историческия ход. "Род прехожда и род дохожда", но как точно вторият се изкачва по стълбата след първия е винаги безкрайно интересен процес, който ни показва, че историческите периоди в много отношения всъщност са условно разделени.

Добре, добре, г-н Алвич, много добре! :good: :good: :v:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами не мисля, че акцентът е върху родът. Ролята на варварите е обобщена в последната глава -имплицитно участие в еволюцията на една от четирите висши религии.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А, аз библейски текст цитирах, символно - че едни народи и култури си отиват и идат други. Символ, образ. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всичко е много хубаво като теория,но много служно за моя акъл :) .Я да проверя - разбрала ли съм нещо или нищо не ми е влязло в главата.От горенаписаното следва ли,че ариите могат да се разглеждат като варвари за Дравидската цивилизация /ако има такава де / ?

И заслужвали си да изучавам историята и културата на варварите с техния почти нулев принос или само си губя времето ? ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Арийските племена нахлуват от север-северозапад и се явяват варварски пролетарий, смазал първата цивилизация на древна индия (доколкото може да се говори за такава отделна, другият вариант е тя да е издънка на шумерската) и по този начин арийските племена осъществяват връзката между тази първа цивилизация (Тойнби я нарича хиндуска) и наследника й от второ поколение - индичната,по същия начин, по който европейските варвари са връзката между загиваща римска империя и всичко, което следва след това.

Приносът на варварите не е нулев, в последната според мен най-интересна част от изследването се говори за това, варварите са много ценна връзка между цивилизации първо и цивилизации второ поколение, отделно имат творчески продукти - варварски държави, еретични религии, епика еройка и тн.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А, това е така, да.

Ти направо си един нов Шпенглер ;)

Благодаря за похвалата между другото.

Моля, моля, заслужена си е :)

Всичко е много хубаво като теория,но много служно за моя акъл :) .Я да проверя - разбрала ли съм нещо или нищо не ми е влязло в главата.От горенаписаното следва ли,че ариите могат да се разглеждат като варвари за Дравидската цивилизация /ако има такава де / ?

И заслужвали си да изучавам историята и културата на варварите с техния почти нулев принос или само си губя времето ? ;)

А, ми че как! То тези класификации са в определен аспект, условни, в известен смисъл. Естествено, че не си губиш времето, и още как!! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Арийските племена нахлуват от север-северозапад и се явяват варварски пролетарий, смазал първата цивилизация на древна индия (доколкото може да се говори за такава отделна, другият вариант е тя да е издънка на шумерската) и по този начин арийските племена осъществяват връзката между тази първа цивилизация (Тойнби я нарича хиндуска) и наследника й от второ поколение - индичната,по същия начин, по който европейските варвари са връзката между загиваща римска империя и всичко, което следва след това.

Значи горе-долу съм схванала същността :)

Естествено, че не си губиш времето, и още как!

Слава Богу! Отдъхнах си :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...