Военното на Негово Величество Училище

[ISTORIK]

Военното на Негово Величество Училище

В продължение на 65 години, от 1879 г. до 1945 г., Военното на Негово Величество Училище дава на българската войска 8294-мa офицери.

От тях, в периода 1885 – 1945 г., загиват 1189 души, което клони към 15%. Други са съдени и осъдени от “Народния” съд и претърпяват различни наказания, включително - и смъртно наказание.

Всички те достойно посрещат всички драматични събития на една отминала епоха. Предвождат българските мъже в 5 войни и, заедно с тях, извоюват славни военни победи...

В своята история, Училището е получило 3 знамена: първото –

в 1878 г. - дарено от княз Александър I Батемберг, а следващите две - в 1925 г. и в 1936 г., дарени от цар Борис III.

Съдбата на знамената от 1878 г и от 1936 г. е неизвестна.

Държавата предявява високи изисквания към постъпващите в Училището младежи. Техният успех от основното училище, с който кандидатстват във Военното Училище, не може да бъде по – нисък от Много добър (4,50). След прецизни медицински изследвания, се подбират единствено кандидати с нормално психо – физическо развитие. Следва провеждане на сериозни приемни изпити по математика, по българска история, по български език и литература.

Кандидатите за едно място биват, средно, около 10 – 15 души. Смело може да се каже, че приетите кандидати са били част от цвета на българската нация, по онова време. От тях, синовете на действащи и на запасни офицери и подофицери представляват около 20 – 22%. Останалите кандидати произхождат от средите на служители в държавната администрация, на лекари, на юристи, на учители, на търговци, на занаятчии и на земеделци.

В Училището, освен военната наука и практика, се изучават военна психология, военна педагогика, политическа и военна история, гражданско и конституционно право, история на изкуството и други общообразователни предмети. Мозайката от всички учебни предмети, които се преподават на бъдещите български офицери, ги формира като стойностни личности, като добри граждани и като високообразовани учители и възпитатели на своите подчинени.

За преподаватели във Военното Училище са привлечени изтъкнати научни авторитети като, например, професорите Спиридон Казанджиев, Стефан Баламезов, Благой Мавров, математикът Иван Икономов, писателят Стоян Загорчинов, художникът Кирил Цонев, както и много други ерудирани личности. А военните дисциплини се преподават от най – добрите български офицери, завършили висша военна академия у нас или в чужбина.

В тази обстановка се обучават бъдещите офицери на България. Изучават се последните достижения на военната наука за онова време. Създават се офицери с високи воински добродетели, с развито чувство за чест, за дълг, за отговорност...

Най – многобройни са 39–ти и 40–ти випуски (1917 и 1919 г.), които наброяват 348 и 425 офицери, а най – малоброен е 48–ми випуск (1929 г.), който наброява само 33-ма офицери.

Само дни след военно - политическия преврат на 9 септември 1944 г., в това училище, както и в цялата българска войска, настъпват дълбоки радикални промени, които се чувстват дори и в днешния исторически момент.

Прекратен е приемът в кадетската гимназия, заварените випуски са прочистени, а за приема на възпитаниците в новото Военно Училище (преименувано, през 1945 г., на Народно Военно Училище “Васил Левски”) са въведени нови критерии. Подменен е целият команден и преподавателски състав на Училището. Изоставени са и потъват в забрава дълголетни воински традиции, унищожени са редица материални и духовни символи, крепели дълги години българския национален и боен дух в тази ковачница на офицерски кадри.

Безмълвно, самотно, днес, Военното Училище съществува само с внушителната си белокаменна сграда, притихнала в своето скромно величие. Няма го животът, който са му давали каретата на строените роти и батареи, маршовете, вечерната заря... То живее в някакъв унес и само Колоната на българския офицер, със златните надписи по нея, напомня, че тук са подготвени хиляди офицери и стотици прославени командири, водили победоносно българските армии и чертали границите на една могъща и силна България.

Сградата, сега, обитавана само от спомени, напомня за онези времена, в които е била крепост на българщината.

Развитието на съвременната военна наука и реформите във войската ще поставят пред ВНВУ нови задачи за решаване.

Оцелелите възпитаници на Военното на Негово Величество Училище са организирани в “Съюз на Възпитаниците на Военното на Негово Величество Училище, Школата за Запасни Офицери и Родолюбивото Воинство и Гражданство”, създаден през 1992 г.

Абревиатурата на тази организация е доста сложна.

Графически, тя изглежда така: СВВНВУ, ШЗО и РВГ.

Съюзът има два печатни органа – списание “Един завет” и вестник “Съюзни вести”. Някои от съюзните членове са издали своите спомени в книги, най – известната от които е книгата на Любомир Банковски “Моят живот – трагедията на едно поколение”. (Потърсете второто преработено и допълнено издание!)...

Ежегодно, Съюзът издава календар, който има високи художествена стойност и качество. С паралелното представяне на събития и дати от църковната традиция и от военната история на България, той се явява необходимо средство за утвърждаване на националните патриотични ценности и е много подходящ за армейската аудитория, към която е насочен.

Всяка година, Министерството на отбраната закупува, за своите нужди, този календар, който се разпространява сред частите и поделенията на Българската армия и се ползва с голяма популярност сред вътрешната аудитория на СВВНВУ, ШЗО и РВГ.

Възпитаниците на ВНВУ трябва да бъдат използвани като живи извори за историята на Училището, за историята на войните, за най – новата и за съвременната история.

Те са, както се казва на френски, l’histoire parlante – говорещата история.

СВВНВУ, ШЗО и РВГ е организирал, досега, 8 национални конгреса.

Съюзът е представен и в интернет.

Неговият уеб адрес е този:

http://www.eamci.bg/vnvu/

Сайтът подлежи на козметични промени, на допълнения, на актуализации...

Електронната поща на Съюза е:

vnvu@eamci.bg

[ISTORIK]

След дългогодишни борби на българския народ за свобода и за справедливост, в резултат от Руско – турската война от 1877 – 1878 г., българската държава възкръсва за нов живот.

Една от първите грижи на младата държава е да се погрижи за запазване на така трудно извоюваната свобода, след петвековно османотурско владичество.

След Санстефанския прелиминарен (предварителен) мирен договор, единственото основание бързо да се пристъпи към изграждане на въоръжена сила е да се опази целостта и неприкосновеността на държавата от външни посегателства.

След Берлинския договор, възниква нова, не по – малко важна задача – националното обединение на разпокъсаната българска земя, приобщаването към Майката Родина на всички българи, обитаващи Балканския полуостров.

През есента на 1878 г., предстои приемането на първия набор военнослужещи в Земската войска. Подготвени за нея български командири почти няма. Те са едва 36, предимно с младши военни чинове (звания), преминали известна подготовка в руски военни училища. И не всички от тях служат на Балканите.

Това е причината командният състав в Земската войска да се състои от офицери и подофицери, от състава на руските войски, оставени в България, след войната. Но това не може да продължава дълго. Срокът на временното руско управление и на наличието на руски войски в България, според клаузите на Санстефанския договор, е 2 години. Но клаузите на Берлинския договор намаляват този период на 9 месеца.

Ето защо е необходимо своевременно да се създаде военноучебно заведение за подготовка на командни кадри – българско Военно Училище.

И то е създадено веднага!

Първоначално, ВУ бива създадено в Пловдив, но, след Берлинския договор, е преместено в София – столицата на Княжество България.

Още на 10 май 1879 г., след съкратен курс на подготовка, от него излиза първия випуск от 163-ма души.

До началото на Сръбско – българската война от 1885 г., броят на неговите възпитаници нараства на 528 души, но, с малки изключения, те са със звание до капитан.

Оттук произлиза и особено отговорната роля и значението на Военното Училище в България. То се превръща в център за обучение на професионално подготвени, идейно и морално извисени и устойчиви офицерски кадри, готови да изпълняват задачите по изграждане на войска, която да работи за осъществяването на българските национални идеали.

В своето 66 годишно развитие, от 1878 г. до 9 септември 1944 г., ВНВУ изпълнява достойно тези задачи. За командири и преподаватели в него са привлечени най – изтъкнати офицери и преподаватели от столицата и от други краища на страната.

С приближаване на времената, когато въпросите, свързани с обединението на българската нация, трябва да се решават с оръжие в ръка, ролята и значението на Училището непрекъснато нарастват.

Училището е в течение на настъпващите изменения във военната теория и практика, част от които са създадени от негови възпитаници. Този факт стои в основата на високия престиж на ВНВУ.

В началото на Първата Балканската война (1912 – 1913 г.), българската войска разполага с отлично подготвени кадри от всички степени. Те водят българските армии към победи в Първата Балканска война, в Междусъюзническата война (или Втората Балканска война) и в Първата Световна война.

След ограниченията, наложени от Ньойския мирен договор (1919 г.), училището продължава да съществува и да се развива, вече при новите условия и при новите разбирания за водене на военните операции. То успява да подготви нови достойни кадри, които повеждат българските армии във Втората Световна война.

ВНВУ подготвя не само висококвалифицирани професионални кадри, но създава и възпитатели, способни, в процеса на обучение, да внедрят воински и граждански добродетели у своите подчинени.

В този смисъл, Военното на Негово Величество Училище се превръща в общонационална институция за обучение и възпитание.

Животът във ВУ, посветен на високи морални добродетели като родолюбие, жертвоготовност пред Отечеството, другарство, достойнство и почтеност, съчетан с воинска дисциплина, висша подготовка и образцов ред, изгражда у младите хора силна привързаност помежду им. Тази привързаност между тях не може да бъде заличена нито от различните родове въоръжени сили, в които те служат, нито от службата в гарнизоните, нито от цивилния живот. Времето, прекарано във Военното Училище се превръща в синоним на неизлечими спомени за най – пълноценните години от младостта им.

Всеки випуск, обединил възпитаници на еднаква възраст, има и свой вътрешен живот, свои проблеми и изживявания.

Офицерите от повечето випуски на ВУ участват във не една война, сътворяват подвизи на бойното поле, дават скъпи жертви... От техните редици излизат множество литературни таланти, които чрез лирика и проза възпяват изминатите героични събития или подчертават, с младежки устрем, готовността си да служат на Родината, командвайки нейните армии.

Професионални музиканти, отначало – чехи, а после – българи, поемат, като капелмайстори, новосъздадените военни духови оркестри. Юнкерът Александър Морфов дава една идея: всеки випуск да има свой собствен марш, който да описва неговата дейност, неговите идеали и стремежи. Първият випуск, който има свой собствен марш, е 24-ти випуск (1903 г.).

[ISTORIK]

Първите стъпки за създаването на Военно Училище в България се правят още преди Берлинския конгрес.

В един от своите рапорти до Петербург, руският императорски комисар в България, княз Александър М. Дондуков – Корсаков, изтъква необходимостта от откриване на българско Военно Училище.

В телеграма от 3 юни 1878 г., руският военен министър Д. А. Милютин пише: “Императорът напълно одобри вашето предложение за създаване на юнкерско училище.”

Предтеча на ВУ е формираната, през м. юни 1878 г., в Пловдив, команда от т.н. “волноопределяющи се” млади български доброволци.

През м. септември с. г., тази команда наброява вече 106 души.

След предварително публикувана обява за условията на постъпване в училището, на 15 ноември, в София, започват изпити по определена изпитна програма.

От Пловдив пристига ротата на “волноопределяющите се”. Те са пътували с влак до гара Саранбей (дн. Септември), а оттам – пеша – до София.

Успешно преминалите конкурсните изпити формират първите два класа на Военното Училище.

Първият клас – от 162-ма души – е създаден от участници в българското Опълчение, това са хора с известна военна подготовка и с определен военен опит, някои от тях, освен че са участвали в Руско – турската война от 1877 – 1878 г., са служили и в Русия.

Вторият клас – от 93-ма души – е съставен от младежи без военен опит.

За началник на ВУ е назначен гвардейският капитан Флейшер. Юнкерите са настанени в сградата на бившата турска военна болница. Днес, на това място се намира Централният Гарнизонен Военен Клуб.

На 26 ноември 1878 г., Военното Училище е открито, при тържествена обстановка.

В 66 годишната си история, до 1945 г., Военното (малко по – късно, наречено “на Негово Княжеско Височество”, а, след 1908 г. – “на Негово Величество”) Училище преминава през няколко периода на развитие, свързани с нуждите на българската войска и с развитието на военната наука.

Условно разграничени, периодите, през които преминава ВНВУ са:

Първи юнкерски период – 1878 - 1900 г.

Първи кадетски период – 1900 – 1910 г.

Втори юнкерски период – 1910 – 1937 г.

Втори кадетски период – 1937 – 1945 г.

Началният първи юнкерски период се характеризира с известни търсения на най – верния път за подготовка на българските офицери. Така, курсът на обучение е променен от 2 на 3 години.

Двегодишният период на обучение включва един първи (младши) клас, в който се преминава общообразователна и общовойскова подготовка и един втори (специален) клас, в който се преподава специализирана военна подготовка по рода войска. Тогава, войсковите родове били: пехота, кавалерия/конница, артилерия и инженерни войски.

По – късно, се установява тригодишен период на обучение, който включва един подготвителен клас и два специални класа по рода войска. Така е до 1900 г.

Първите випуски са малобройни – не надвишават 85 д.

Този период е характерен и с изграждането на нова сграда, принадлежаща на ВУ. Построена е в периода 1887 – 1892 г. – първоначално, на два етажа. През 1908 г., сградата е надстроена с още един етаж.

През 1900 г., се въвежда кадетска гимназия, с което започва и първият кадетски период.

Вторият юнкерски период е свързан с ролята на ВУ в периода 1912 – 1919 г. Съставът на випуските е увеличен. Достига се максимум от 425 випускници. Клаузите на Ньойския договор, ограничават приема в училището и випуските се движат между 33 - 90 души, с малки изключения – 49-ти и 50-ти випуск (1930 и 1931 г.) произвеждат 111 и 124 д. След падането на ограниченията, в резултат от Солунското споразумение от 1938 г., випуските се стабилизират в състав от 113 – 203-ма д.

През 1937 г., отново се въвежда кадетска гимназия и това е началото на втория кадетски период, който приключва със закриването на кадетската гимназия през 1944 г.

Последните, останали след чистката кадети от 66–ти, 67-ми и 68-ми випуск, завършват ВУ през 1948 г.

През този период, общовойсковата подготовка се преминава в кадетските класове, а в юнкерските три специални класа се преминава специалната подготовка по съответния род войска, като са добавени два нови войскови рода - летци, и моряци.

[Станимер чаркчи]

http://edinzavet.blog.com

[Frujin Assen]

Лошото но Историк е че обикновенно пуска толкова пълни статии че просто няма какво повече да се добави. Все пак аз ще добавя че това е едно място където младите хора на българия са учени на патриотизъм и обич към всичко българско. За разлика от онова време днес такава институция липсва.

[Станимер чаркчи]

http://edinzavet.wordpress.com/2008/06/09/10natsabrvnvu/

Десето юбилейно национално събрание на възпитаниците на ВНВУ

[ISTORIK]

Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища е създаден на 20 март 1992 г. като приемник-възродител на забранените и разтурени след 9 септември 1944 г. „Съюз на запасните офицери” и „Общество на кавалерите на ордена “За Храброст”. При основаното си Съюзът носи името Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища. Училищата са поставени в множествено число, защото са включени двете съществуващи до септември 1944 г. Военно на Негово Величество училище в София и Военноморското на Негово Величество училище - Варна. В последствие Съюзът се разширява, като приема в редиците си и завършилите Школата за запасни офицери и потомците на „царските офицери” .

Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство (СВВНВУ,ШЗО и РЗВ), постави в своята Програма следните задачи:

- Да съдейства за възраждане на дисциплината, морала, духа, традициите, ритуалите и военните символи в българската войска, да спомага за издигане на авторитета на българския офицер като командир и възпитател във войската и като гражданин в обществото.

- Събиране и публикуване на данни за разгрома на офицерския корпус от комунистическата власт, за нейните беззакония и престъпления против личността и семействата на репресираните офицери, както и оказване на всестранно съдействие за тяхната политическа и гражданска реабилитация.

-Издирване и отдаване на почит на загиналите във войните, на убитите и безследно изчезналите през време на комунистическата диктатура, както и на починалите членове на Съюза.

- Почини и съдействие за реставриране и поддържане на съществуващите и изграждане на нови паметници, мемориали и други обекти за проявен героизъм на българските воини и бойни части, съдействащи за родолюбивото възпитание на поколенията.

В Съюза не могат да членуват лица, за които е доказано, че са били членове на БКП и БСП или пък - сътрудници на репресивните органи на тоталитарната власт.

Съюзът има свои клубове в столицата и в по-големите градове в страната. Ръководи се от Председател и Управителен съвет, избирани на всеки две години от върховния орган на Съюза - Националното събрание. Досега председатели на Съюза са били Любомир Банковски, Дянко Марков, Александър Лозанов и Никола Рухчев.

Клубните събрания се провеждат поне веднъж в месеца. Софийските клубове са организирани по випуски на завършване на ВНВУ, а в страната клубовете са градски. Съюзът ежемесечно провежда лектория на различна тематика. За лектори се привличат изтъкнати специалисти и учени, включително - и такива от Съюза. Лекторията традиционно се провежда в последния понеделник от месеца в залите на Военния клуб.

Съюзът издава и свой печатен орган - списание “Един завет”, на страниците на което се публикуват статии по над 20 рубрики от всички области на науката и изкуството, с особена тежест на военната и военноисторическата област. Списанието се разпространява в структурите на съюза, библиотеки и военни поделения в цялата страна.

Ежегодно Съюзът издава уникален военноисторически и църковен календар, който с графичната си изработка се е превърнал в запазена марка на Съюза.

Много членове на Съюза издават свои трудове, главно - спомени и животоописания. Освен “Един завет” Съюзът издава периодично издание “Съюзни вести”. Съюзът участва във всички общонародни демократични прояви и чествания, в много конференции, научни сесии и други форуми. Клубовете, които са организирани по випуски, ежегодно честват своя ден, в който са произведени в първи офицерски чин с възпоменателни тържества в своето училище, сега - Военна академия “Г. С. Раковски”

Съюзът има значка, която имат право да носят само членовете на Съюза, или специално удостоени лица за особени заслуги.

Централният офис на Съюза се намира във Военния клуб, на етажа на военната библиотека.

Към Съюза има Клуб на летците „Кап. Д. Списаревски”, който обединява военни пилоти - ветерани, завършили ВНВУ. Те се събират всеки вторник от 11ч. в клуба на летеца на бул. Цариградско шосе 111.

[Goro76]

Само една корекция първото знаме на Военното училище е от края на ХІХ в и е връчено от Фердинанд І, а не от Александър І