Отиди на
Форум "Наука"

MHD (МХД) генератор / двигател


Joro-01

Recommended Posts

МХД има своето приложение и ефективност не във всички възможни неща. Най- добри резултати дава когато флуида има голяма проводимост. Учените смятат, че ще има голямо приложение при производство на ел. енергия от управляеми термоядрени реакции, плазма и свръхпроводимост. Основният топлоносител сега, веднага след термоядреният процес е течен натрии. Възможно е циркулационната помпа да е на този принцип, но нямам актуална информация. Преди 25 години, БАН продаваше изключително, успешно инсталащии за запояване на печатни пратки и детайли с различни тиноли. Разтопени, тинолите се помпеха и транспортираха с МХД. КПД беше добър, заради добрата електропроводност на тинола ( сплав между калай и олово). при проста, надеждна и високотемпературна конструкция на двигателя...

Редактирано от dedenze
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

dedenze,

Така е, не във всички възможни неща.

За тинолите не знаех...

Измислено е компютърно охлаждане с литий, който циркулира на този принсип... Има и охлаждане с йонен вятър, но той не е точно МХД, та да не се отплезвам.

В термоядрените реактори имаше варианти за цинк или литий...

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Инженерни науки



горвите две са генератори

Точно такава бе моята хлапашка постановка, само дето съдът беше пплитък и поставен в-ху магнита



Класика в жанра очевидно - най простото решение при което да се види резуртат. Естествено искат солена вода



Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Модератор Инженерни науки

В момента по Нова тече "На лов за Червения октомври" - става дума за точно такова задвижване за подводница

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Модератор Инженерни науки

Май не съм споменал в темата, че съществуват и т.нар. "електромагнитни дебитомери", които работят точно благодарения на ефекта. Всъщност с две думи (макар че си е за тема) - дебитомерът е (вид) водомер. Естествено с индустриално приложение. Водомерът вкъщи (и в битовите блокове на промишлените предприятия) ви мери потребените кубици вода. Тоест - само обем. Е, дебитомерът пък мери дебит (поток), което е кубици за време (или скорост по сечение, все едно). За да го постигнете с домашен водомер трябва да застанете с часовник / хронометър и да гледате колко литра за какво време ще изтекат. Или да свържете едно специално оптично устройство което брои оборотите на флагчето /стрелката / модулаторната шайба/. Има и водомери, които дават и импулс (ел. верига вероятно с рид ампула) на някакъв малък обем, както и да е. Такива стават и за определени нужди в индустрията.

В индустрията обаче тези неща трябва да се знаят и следят. Затова там се ползват едни доста по-скъпи, електронни уреди, които мерят и дебита и са с доста по-висок клас на точност. Там изразходеният обем се пази във фискална памет, защитена от токови удари. Свързват се също със сървър или система (примерно СКАДА) така че данните освен, че се наблюдават в реално време се съхраняват на поне още едно място. Освен това тези уреди издържат на доста по-агресивни условия - високо налягане, температура, киселинна/алкална течност / среда, абразивна течност/среда, комбинации от някои или всички споменати (които обаче не се изключват).. Затова и работят на различни принципи (в отделна тема ще ги опиша ), но така че да няма (или почти) нещо на пътя на флуида. В домашния водомер има турбинка примерно, докато електромагнитния примерно все едно е тръба.

Двете думи, които обещах станаха повечко, но както и да е.

Устройство на електромагнитен (индукционен) дебитометър

TE_magnetic_dia1.jpg

Вижда се, че принципът на действие е същия - в зависимост от скоростта се индуцират някакви миливолти (може и волт) постоянно ЕДН (по-право с полярност е правилно да кажа защото в действителност малко играе), електрониката го лови и превръща в стойност, която отговаря на скоростта. След което умножава усреднената (на някакво време) скорост по сечението в измервания участък, дава показанията в реално време, изпраща ги и ги архивира. Защо електромагнитен - явно е по-целесъобразно да се ползват електромагнити за тези полета, а не неодимови примерно.

Ето и един такъв:

Promag_10H_Front_Horiz_Komp_PG_DN80_PP_0


В случая дебитомерът е МХД генератор

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

А сега да покажа колко голям може да бъде един такъв дебитомер.

Това го снимах в завод на Ендрес и Хаузер в Германия, ако не се лъжа, че имаше в Швейцария и Франция също..

Съжалявм че не се сетих да го снимам отвътре, та да се види че е само тръба.. Но се вижда с хората вътре.


Човекът с очилата (вътре) е над 1.9 м


Тук поствам данните на един такъв дебитомер.

post-7686-0-37005900-1423069433_thumb.jp

post-7686-0-78964500-1423069444_thumb.jp

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Инженерни науки

И един MHD двигател, по точно кораб с такъв. Корабът е японски, казва се Ямато 1 (Yamato 1), построен през 1990 г. от Мицубиши хеви индъстрис. За да са ефективни такива двигатели, са нужни силни магнитни полета, които не могат да се получат с постоянни магнити. Затова се използват свръпроводящи електромагнити.

http://en.wikipedia.org/wiki/Yamato_1

https://www.youtube.com/watch?v=9tvzcgj-azY&feature=player_detailpage

800_13335.jpg

Двигателят

800_5525.jpg

MHD частта със свръхпроводящата част - със свръхпроводящия соленоид (намотка)

800_5524.jpg

Поради проблеми с видеото с кораба пускам направо

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор Инженерни науки

http://www.nasa.gov/content/pushing-the-boundaries-of-propelling-deep-space-missions-0/#.VRvwpIdV76k

hall-thruster.jpg


Хол тръстър систем


Ефект на Хол е все пак

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор Инженерни науки

Нека и тук да го сложа - електроспрей

ieps_diag-1431975801165.jpg


Но не е MHD, както и повечето от редичката в предходния пост

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има оскъдна информация - проби, за разнообразни задвижвания из Космоса и ... надолу :grin:

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE_11236.html

"...

Освен това, НАСА ще провери приблизително 100 различни материали как реагират в космоса за дълъг период време.

1432197517_1_559x*.jpg

И накрая, военните ще пуснат LightSail, слънчевото платно, построено от Planetary Society (Планетно общество), организация, един от основателите на която е самият Карл Сейгън.

LightSail има 4 огромни платна с площ 32 м2. Самото слънчево платно няма да бъде разгърнато в тази мисия, но сателитът ще симулира напълно бъдещата мисия, през 2016 г , която ще тества самото слънчево плаване.

Задвижването на LightSail ще се дължи на упражняваното от фотоните налягане върху платното, което ще създаде слабо ускорение. Въпреки че ускорението се очаква да бъде малко, то ще бъде непрекъснато и ще позволи да се постигне относително висока скорост във времето

..."

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Браво, в десятката. Това многократното безпилотното X37B има (тества) точно MHD двигател. В космически новини Р.Теодосиев че е изстреляно (преди два дни май). а иначе се бе върнало скоро от орбита


Между другото слънчев платноход вече има изстрелян, предполагам знаеш, от JAXA

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Модератор Инженерни науки

И малко МХД ефект..

https://www.youtube.com/watch?v=xUOhDPdOX_U


https://www.youtube.com/watch?v=UMJ3eCHZtGY


Няма измама в опитите


С малка добавка всяко едно от двете може да стане магнетрон. Магнетронен ефект и така може да има.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...