Отиди на
Форум "Наука"

Интересен психологически тест


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Психологически тест

Разходка в планината...

Затворете очи и си представете, че сте в гора в планината, ден е, времето е хубаво и грее слънце.

Ще ви представя няколко ситуации...

От вас се иска да опишете образите, които ви предлагам, така, както си ги представяте, опишете своето поведение, тяхното поведение (ако са живи), опишете също така чувствата, мислите и асоциациите си.

1. Горска пътека. Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)...

2. Намирате ключ, лежащ на пътя.

3. Планински поток.

4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?!

5. Постройка. Каква? какво правите?

6. Куче.

7. Зад постройката, кон пасе трева.

8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)

9. Морето.

---

Напишете това, което си представяте за всяка една ситуация и, ако сте били послушни, ще ви дам и ключа за теста!

;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ми значи май трябва да започна от горската пътека.Тя представлява просто малко по-утъпкана трева.По тревата все още има капки роса и съм навила панталоните си, за да не се измокрят.Тревата ми гаделичка краката.Няколко комара са ме ухапали по оголените места и с лека досада си мисля,че поне наоколо има дървета, които ми пазят сянка.Пътеката е доста тясна и криволичеща.Отпред рязко се извива и се скрива зад дърветата,които са широколистни.Вървя не много бавно,но и не много бързо.Любопитна съм да разбера накъде води пътеката.Също си мисля, че е хубаво, че алергията ми към някои растения не се е обадила.Духа лек ветрец,който едва помръдва листата на дърветата.Между тях има и някакви други растения, разбира се, но никога не съм различавала билките от обикновените треви.Може би, защото предпочитам да вървя по асфалтиран път,отколкото по горска пътека.И както си вървя, виждам леко встрани от пътеката нещо в тревата да блещука.Приближавам се и виждам, че това е ключ.Чудя се какво може да прави един ключ на това толкова безлюдно място.Ключът на вид е най-обикновен и бързо решавам, че е паднал от джоба на някой минаващ рибар или гъбар или на някой, който просто е решил да се разходи.Тогава се сещам да бръкна в джобовете си да видя дали моите ключовве още са си на мястото.С облекчение откривам,че са там.Не взимам ключа,който съм намерила.Та за какво изобщо може да ми послужи?Имам си достатъчно боклуци вкъщи.Продължавам да вървя по пътеката.Тя излиза през поляна.Слънцето е нагряло косата ми и тя пари при допир.Ужасно горещо ми е.А и охапаните места ужасно ме сърбят.Отпред отнова има дървета,но те са иглолистни и слънчевите лъчи проникват през тях.Вървейки по пътека, започвам да чувам някакво ромолене.Стигам до планинско поточе.То е тясно, без много завои,на двайсет крачки от мен се скрива зад някакво дърво, но в момента не ме вълнова особено къде води.Все пак съм решила да се придържам към пътеката.Решавам че студената вода ще се отрази добре на изхапаните ми крака.Наоколо вече има повече дървета и те хвърлят сянка точно до поточето.Мисля си,че ако не бяха проклетите гадини щеше да бъде направо рай.Край мен има паднали изпочупили се клони(навярно от силна буря са били съборени).Водата на поточето е доста бистра и дъното му се вижда.Същов нея се виждат мънички рибки и попови лъжички.Нагазвам във водата, която ми стига едва до колената ,но все пак постига очаквания разхлаждащ ефект.Измивам ръцете и лицето си и след това отново продължавам по пътеката.Насекомите отново ме нападат, но какво пък?Все пак съм в гората.В далечината,някъде вляво сякаш виждам някакво животно.Спирам на тазстояние,за да огледам какво по-точно.С ужас установявам, че това е мечка.Връщам се бавно няколко крачки назад.Спирам под едно доста клонесто дърво и наблюдавам мечката.Надявам се тя скоро да се отдалечи.Все пак не ми се умира.Не след дълго виждам,че до нея има малко мече.Явно мечката му беше майка и търсеше храна.Малко по-малко те се отдалечиха и се скриха някъде в гората.

Слънцето беше застанало още по-нависоко и жегата е направо неописуема.Тръгвам отново по пътеката, но този път съм по предпазлива след като вървя така около час си мисля, че вече няма опасност и изпитвам облекчение.Не след малко пътеката ме извежда до някаква постройка.Тя изглежда съвсем порутена.Едва ли може някой да живее в нея.По стените има остатъци от избеляла розова боя.Смятам да отмина.Не искам да влизам вътре.Като гледам колко е порутена, може да се стовари върху главата мии направо да ме зарови.Никога не съм си представяла по нелепа смърт,далеч от цивилизацията.И точно ще отмина и от задната и страна искача куче.Започва да ме лае яростно.Аз седя като препарирана на едно място и не зна какво да правя, но не се чувствам уплашена.Кучето лае от разстояние,не се приближава.Накрая започвам да му се усмихвам,та дано да се смили.Правя крачка към него,а то побягва и изчезва някъде.Аз съм направо изумена.Явно се е уплашило,тъй като не е свикнало на човешко присъствие.Хваща ме любопитство дали зад постройката се крие нещо друго.Внимателно се приближавам към задната и част и удивено установявам, че там има кон, който пасе трева.Той е вързан за някакво съседно дърво,което значи че все пак постройката не е необитаема.При пристигането ми конят само леко пренебрежително обръща глава към мен и след товаа продължава да пасе трева.Повече не ме удостоява с вниманието си.И въпреки че съм установила,че все пак в тази порутена постройка, с изпочупени керемиди живее някой или поне че може би вътре си оставя някакви неща,току виж е горски,тъй като не мога все още да повярвам че може да се живее в такава развалина,а и не видях нито един прозорец,все пак решавам да не влизам и си продължавам по пътя.

Накрая пътеката свършва и аз се озовавам на морския бряг.Удивлението ми и още по-голямата радост, че съм се оттървала от трънливата горска пътека са неописумени.С удоволситвие подритвам пясъка под краката си.Сега ще се оттърва подобаващо и от ужасната жега.Оглеждам се наоколо с надеждата да видя някой.От сутринта един човек не съм срещнала в гората.Не виждам никой, но все пак в момента това не ме вълнува особено.Бързо събличам дрехите си и влизам във водата.А за морето какво да му описвам.То си е както винаги- голямо и синьо.Просто прекрасно!Чувствам се щастлива и смятам,че това е доста добър завършек на разходката ми през гората,но все пак,смятам да не я повтарям скоро.Предпочитам да си седя в града.

_ _ _

Мисля,че долу горе така трябваше да се получи.Надявам се да съм успяла да опиша каквото трябва. :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

1. Горска пътека. Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)...

misteriya...

az se pridvijvam predpazlivo i nabludatelno liubopitstvo, strah, jelanie i reshitelnost....dvija se nagore putekata e strumna i kolkoto ponavutre navlizam stava po interesno..priteglena sum kato magnit

2. Намирате ключ, лежащ на пътя.

Oglejdam go vnimatelno. Vzimam go i go pribiram. Kudeto ima kluch ima i kliuchalka.

3. Планински поток.

Jajda i prohlada .... prelestena melodiya na techashta voda---magiyata na jivota

navejdam se i piya ot potoka i nalivam za is put kolkoto moga da nosya

4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?!

Az sum mejdy durvetata tya e na polyankata. Izlejava se na sluntse....az se otdrupvam bavno i bezshumno ti a jenska i zapochva da dushi vuzduha...podushila me e...tryabva da se izmestya v takava posoka che vyatura da ne navyava moeto uhanie kum neya....izmestvam se i tya gubi diryata mi.....

5. Постройка. Каква? какво правите?

Kamenna krepost tiho e okolo neya no ima priznatsi na ojiven jivot predpolagam okolnostta se nabliudava. Namiram maluk podslon sred durvetata ot kudeto moga nezabelyazano da nablydavam dokato razbera koy jivee tam

6. Куче.

Kucheto e lovdjiisko...podushva me i nezabavno se spuska kum men s byasen lai Az burzo vadya parche meso na kokal i go poidhvurlyam..kucheto go podushva posle se priblijava kum men i me podushva i podushva torbata mi kudeto sum pribrala kluicha..kucheto razpoznava uhanieto na kliucha i zapochva priatelski da maha s opashka... vzima mesoto i se vrushta obratno kum krepostta.

7. Зад постройката, кон пасе трева.

Voenen kon- vestonosets cherno kafiav s beli petna. Silen i edur sredna vuzrast.

8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)

Zavurshek ...Chuvstvo na zatvorenest i krai iskam da se vurna na obratno i da produlja

9. Морето.

e Krasivo...zalez....valnite sa spokoini vodata e topla ..brega e pust i devstven izpulnen s midichki i fin pyasuk ....Horizonta e prelesten

Moreto e samotno, mogushto, neustoimo....moga da go nabludavam s chasove no my nyama doverie vlizam v nego...some do krusta

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Една по-весела интерпретация, но предполагам, че опитното око на психолога ще открие и в нея какво да изследва и да си прави изводи: :P

Затворете очи и си представете, че сте в гора в планината, ден е, времето е хубаво и грее слънце.
Затворих очи и си представям, гора, планина, ден, слънце... тъй следващия въпрос. Опа, май ще трябва да си отворя очите. :post-20645-1121105496: сега вече не виждам гора, а компютър. Но ще карам нататък...:newyear:

1. Горска пътека. Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)...
Ами вървя си по пътечката и се оглеждам за кльопачка - ягодки, малинки, къпинки, див чесън, боровинки ... :partytime2: да не кажете, че съм лакомник и билки. ;)

2. Намирате ключ, лежащ на пътя.
Бинго. И да не намеря ягоди, тук може да има хижа с хладилник, пък аз имам ключ за вратата й. Абе какво ви казах, в гората човек все ще си намери нещо за ядене.:thankyou:

3. Планински поток.
А, и за пиене.:drink:

4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?!
:new_shocked:Обаче, май на друг повече е проработил късмета за яденето:bear_laugh:. Какво прави мечката и какво правя аз ли? Ами мечката се облизва :yummy:, а аз се подмокрям :pain: и хуквам да бягам :crazy_pilot: .

5. Постройка. Каква? какво правите?
По всичко личи, че избягах на мечката. :)):

6. Куче.
Това усложнява нещата. Или ще ме яде мечка, или ще ме хапе куче.

7. Зад постройката, кон пасе трева.
А, намери се храна за мечката, значи мога да продължа спокойно. :)

8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)
Ако мечката ме гонеше, както свърши и пътеката, работата ставаше дебела. :maniac:

9. Морето.
Ама и аз къде съм тръгнал в гората за гъби, а в морето каква хубава рибка има :fish: , и мидички - леле, каква кльапачка ще падне...

10. Акула
:w00t: Да ама в черно море няма акули, а това го няма и във въпросника, аз го сложих :laugh: Тъй че всички на плажа, всички на море. :smokeing: Такива ми ти работи. :titanic:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами и аз ще последвам примера на Галахад и ще включа някой весели моменти.

Какво да кажа ходя си по една много яка горска пътека , въздуха е чист (не като този в София). Топло е а дърветата са иглолистни, жалко . Но пък подухва ветрец и ухае приятно :) .

Намирам ключ, започвам да се чудя откъде ли е. Решавам че е на някой живеещ наблизо или минал преди мен и той може би ще се върне да го търси. Така че го взимам, в случай че го срещна.

Както си вървя съзирам планински поток решавам, че сега вече ще се охладя и ще си поживея. Стигам до него и гледам че на 30-тина метра той се излива от ръба на една скала, и опбразува малко водопадче. Отивам да се полюбувам на гледката на падащата вода и виждам че потока се излива в езерце в което може и да се плува :P.Въодушевен съм.Решавам че ще сляза.

Ама на пук на всичко (тоест на прекрасното време, което е само за плаж) гледам ,че долу има мечка, която първа се е сетила за плуването. Разочарован съм, ама рано пиле рано пее. Махам на мечката и решавам, че ще си продължа по пътя. Хващам се за главата и ми става лошо онова животно ми маха и се хили ехидно (за последното не съм сигурен щото само мечките разбират когато се хилят :) ). Лягам да релаксирам и обмисля случилото се. тая мечка ще да е избягала от некое джипси, което значи че наблизо има джипси търсещо мечка, това ми идва в повече скачам и се махам.

Вървя си аз пак по пътеката и гледам някакъв човек блъска по вратата на някаква хижа и се вайка. Разбирам че това е човек загубил си ключа (нали съм съобразителен :smokeing: как няма да се сетя) отивам при него и го питам дали това не е неговият ключ, той ме гледа, с ей такива очи :Oo: , благодари и ме кани на по чашка и макар по принцип да не съм фен на алкохола се навивам ... Нощ е :post-20645-1121105496: .Какво да се прави, така става като не си свикнал, а компанията е приятна между другото човека се оказа много точен и здравата се наквасихме :doh: .Както и да е ходя си (лазя) и гледам некво куче. Опа тва не било куче ами отражението ми в локва (абе кога точно заваля и що го няма като точка (7-ма струва ми се)???). Стигам до края на хижата и гледам кон . Разтърсвам глава разтърквам очи ,затварям ги пак ги отварям и ... гледам КОН . Абе какво прави кон в планината ??? Това кон ли е или аз нещо съвсем съм се оклепал . Прекарвам следващият полувин час задавайки си подобни въпроси . Малко ми се оправя главата и вече мога да ходя.

Решавам че и да е кон и да не е няма значение аз трябва някъде да спя . Знам че да се връщам по пътеката няма смисъл пътя е доста. Затова продължавам Стигам някакъв плаж. Стоя на едно място и си викам "абе аз до плажа ли стигнах!!!" Голяма работа . Важното е че тук става за спане . :head_hurts_kr: Разхождам се да намеря по хубаво място за "легло" т.е. където ще има сянка като изгрее слънцето че кофти се изгаря.И гледам морето е спокойно и гладко като огледало а луната е много красива и двойна ,на моменти четворна, така де в началото :P.Защото аз така се отнесох докато я гледах че по едно време гледам изгрева. А и той беше много красив . Като цяло останах много доволен от разходката и трябва да я повторя някой път :good: .

Между другото някой да знае къде съм се запилял и как да се върна щото бях почерпен като идвах и нещо не мога да намеря пътя :lightbulb: . Обещавам ще го черпя .

Надявам се да сте ми изтърпяли глупостите :P

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

1. Горска пътека. Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)...

Ами вървя си най-спокойно и се оглеждам наоколо. С две думи си се моткам и се чудя защо наблизо няма едно поточе дето да се изчипкам в тая жега.

2. Намирате ключ, лежащ на пътя...

Сега си мисля: "Това пък за какво ми е ?"Прибирам го в джоба си е решавам да го изхвърля по-късно.

3. Планински поток...

Оххх най-после някъде, където мога да се топна и да се разхладя.

4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?!...

Сещам се за ключа и я замервам с него. Търся нещо по-солидно което да запратя по нея, защото виждам, че е ядосана. Мисля си: "В тоя райски кът какви ги дири тая мечка тука да ми разваля спокойствието".

5. Постройка. Каква? какво правите?...

Скривам се в нея от мечката като се надявам да реши, че не си струва да се занимава с мене и да избяга.

6. Куче...

След извесно време виждам от прозореца, че мечкта е избягала. Излизам навън. Минавам да огледам около къщата. От задната страна, в двора виждам вързано куче. Струва ми се дружелюбно и го милвам.

7. Зад постройката, кон пасе трева...

Малко по-навътре в двора виждам навес с кон. Качам се на него и препускам по вече познатия път по пътеката. Винаги съм искал да яздя кон!

8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)

По едно време слизам от коня и се опитвам да го завържа за едно дърво. Той обаче се отскубва и избягва. Прав му път! Решавам, че трябва да се махам от това място, което ми носи странно спокойствие. Продължавам по пътеката и след едно малко баирче разбирам къде е истината. Разковничето е че през цялото време съм бил близо до морето.

9. Морето...

Абе много го обичам това море! Най-после едно място където мога да се изкъпя на спокойствие. А не като онази локвица дето беше толкова мръсно...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пътека.

Пътеката е камениста, с избуяли на места треви, изпотъпкани от хора и животни... Встрани от нея има иглолистни дървета, храсти, буйни треви.

Птиците пеят, щурците свирят своите песни. Небето е ясно, светлосиньо. В далечинатa се забелязват няколко малки пухкави облачета. Слънцето грее приятно. Катерици се надбягват по клоните на някои дървета. Минава сърна... Подминавам мравуняк и малко по-нататък виждам отсечено дърво...

Поток, пресичащ пътя.

Потокът, отначало, върви успоредно на пътеката, но по-късно я пресича. Изворът му е наблизо. Водата е чиста. Изплаквам ръцете и лицето си, а след това пия вода. Прескачам потока и продължавам по пътеката, която се издига стръмно нагоре – към планинския връх.

Ключ на пътеката.

Ключът е обикновен. Леко е издължен. Взимам го. Мога да го окача на врата си – като талисман. Все пак, не намирам всеки ден ключ на пътя, нали... Сeга нямам връв, на която да вържа ключа, затова го прибирам в джоба си. Любопитен съм кой може да го е изтървал... Оттук отдавна никой не е минавал, съответно, си правя извода, че никой няма да си потърси изгубения ключ. Продължавам по пътя, чудейки се, кой и кога го е изтървал и какво ли отключва. Замислям се, трябва ли да отключа съзнанието си за нещо или – сърцето си - за някого? Или това е ключ за сандък, пълен – с какво? – с книги?! Ами, аkо това е ключът за сърцето на жената, в която съм влюбен?! Бъдещето, несъмнено, ще отговори на тези въпроси...

Мечка, встрани от пътя.

Недалеч от мен минава кафява мечка. Тя също ме забелязва, но продължава натам, накъдето се е запътила. За щастие, отдалечава се от мен. След като адреналинът ми се е покачил, pешавам да последвам мечката. Стигам до отвора на пещера, където тя, вероятно, се е скрила. Отказвам се да вляза. Връщам се на главната пътека и продължавам нагоре...

Постройка край пътя.

По-нагоре по пътя, стигам до каменна ограда. Камъните са големи и обли, явно – речни. Зад оградата има изоставена камена къща. Покривът й е покрит с плоски каменни плочи. Решавам да пробвам дали ключът ще отключи вратата... Не, не отключва тази врата...

Отнякъде се появява куче.

Чувам кучешки лай... След малко, при мен идва кучето, което го издава. Това е кафява кавказка овчарка. Мъжко е. Умно е. Разбира ме, когато му говоря. Започвам да му говоря на френски. Гледа ме разбиращо. Сещам се, че докато бях във Франция, френските кучета лаеха по същия начин като него... А дали и то лае на френски? Абе, ясно, че лае на френски, щом се разбираме... Подушва ме и се оставя да го галя. След малко ляга до мен. Заспива блажено.

Зад постройката, кон пасе трева.

След като кучето се е наспало, отива да потича, а аз минавам зад постройката, където, за своя изненада, виждам черен жребец да пасе трева. Любувам му се известно време... Страх ме е да се кача на него, не съм падал от кон и не искам да знам какви са последствията. После, тръгвам с кучето към близкия връх... Ако иска, конят може да ни последва.

Морски бряг.

Пътят достига върха на планината. Стигаме го. Сещам се за мисълта на Буда, че “Човек, който е успял да изкачи върха, не е победил планината. Победил е себе си.”... Потегляме надолу – по друга пътека. Странно, тя ни извежда на морски бряг. Явно, доста съм вървял. Интересно, не съм усетил как бързо лети времето. На самия браг има камъчета и пясък. Кучето тича по брега, а после скача във водата. Изненадано е, колко мокра може да е водата, колко солена - също. Прави интересни муцуни. След малко, решавам да го последвам, за да си поиграем. Излизаме от водата. То ми донася пръчка, която многократно хвърлям, а то ми я донася. Уморено от пътя, плуването и играта с пръчката, кучето пак заспива. Аз се заглеждам в морето... Съзерцавам движението на вълните, слушам техния плясък. Малко по-късно провеждам една тренировка по карате на брега. Изпълнявам разнообразни техники. После – няколко кати... По някое време, забелязвам, че кучето се е събудило и ме гледа учудено. Преди да си тръгнем от плажа, аз си взимам за спомен няколко миди и камъчета. Оглеждам се и за писмо в бутилка, но не виждам такова.

Поглеждам за последен път към леките морски вълни и залеза на Слънцето. Комбинацията от слънчев залез и спокойно синьо-зелено море е впечатляваща. Поглеждам и към върха на планината. Обещавам си пак да дойда насам, когато мога...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

1. Горска пътека. Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)...

Следвам белите камъчета на пътеката и с нетърпение очаквам да дойде края на тъмната гора и да изляза на светлата поляна.

2. Намирате ключ, лежащ на пътя.

Не го вземам - нямам брава защо ми е!?

3. Планински поток.

Щом има вода, значи има и животни - обожавам ги!

4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?!

Познах за животните! Лягам на земята и не правя на умряла, а мечката ме подушва и отминава - иска нещо живо.

5. Постройка. Каква? какво правите?

Схлупена колибка. Подминавам - не съм любопитна. Продължавам да си следвам пътечката...

6. Куче.

Давам му малко хляб и то тръгва след мен.

7. Зад постройката, кон пасе трева.

Няма да го яхна, защото ме е страх... нека си пасе.

8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)

Жалко - исках да стигна до полянката, но това все пак е нещо по-светло от гората.

9. Морето.

Море-вода-вечен живот! Успях!

---

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

1. Горска пътека. Вие се движите по нея.

Вървя по не много широката горска пътека. Гората около мен е разнообразна, предимно широколистна, има всякакви дървета, храсти, треви и цветенца. По дърветата до пътеката има маркировка като тази по туристическите маршрути. Слънцето прозира през клоните на дърветата и създава причудливи светлосенки. От време на време отстрани на пътеката гората отстъпва място на някоя слънчева полянка с много цветя. Вървя по пътеката и се чувствам добре, мисля си колко е красиво всичко около мен и колко съвършено.

2. Намирате ключ, лежащ на пътя.

Изведнъж виждам на пътеката ключ - много е странен. Железен, голям и старинен. Не съм виждала такъв досега. Като че ли отключва някакви големи порти. Взимам го в ръка, тежък е. Чудя се дали да го взема или не. Ами ако някой си го потърси ? Ами ако пък е оставен нарочно, за да го намеря ? Накрая го взимам. Любопитно ми е какво отключва. Ще разбера, си казвам.

3. Планински поток.

Както си вървя по пътеката и стигам до един поток, който пресича пътеката. Водата е бистра, но и буйна. Но мен не ме е страх. Нагазвам в потока, за да премина от другата страна. По средата водата е доста дълбока и ми стига до подмишниците, но аз продължавам напред и накрая излизам от потока от другата му страна. Чувствам се освежена и някак успокоена, че съм направила правилното нещо.

4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?!

Продължавам да си вървя по пътеката и изведнъж виждам отстрани между дърветата мечка. Първоначално се сепвам, но после отново поглеждам и виждам, че това е по-скоро мече. Едно такова пухкаво и дебеличко, с кафяви, почти черни очички, които ме гледат любопитно, дори малко уплашено. Усмихвам му се и си казвам: "Не се страхувай, мъниче, нищо няма да ти сторя. И мен малко ме е страх от теб.". То като че ли разбира какво си мисля, тръсва глава, обръща се и се скрива сред дърветата.

5. Постройка. Каква? какво правите?

Ненадейно пътеката извежда към една къщичка сред гората. Къщичката е едноетажна, с остър покрив с червени керемиди, с врата отпред в средата и прозорци от двете страни на вратата. Има ограда, по-скоро жив плет, който огражда дворче с лехички със цветя. Май никой не живее в къщичката. "Защо ли ? Толкова е красиво и спокойно тук." - мисля си.

6. Куче.

Влизам през портичката и обикалям къщичката. Отзад има вързано куче. Голямо, рошаво, прилича на немска овчарка. Първо се стряскам и се отдръпвам. Май и то се стряска като ме вижда. А после ме поглежда с големи, влажни и тъжни очи. Става ми жал за него и се приближавам. Погалвам го по главата, то примижава доволно. Тогава го развързвам и му казвам, че е свободно, да върви където иска. То ме поглежда с благодарност и отърква глава в крака ми, а после тръгва след мен. Радвам се, че не съм сама вече.

7. Зад постройката, кон пасе трева.

Продължавам да обикалям около къщата и виждам един кон, който пасе. Много е красив, кафяв с черна грива, елегантен и грациозен, с бяло петно на челото като звездичка. Решавам да го яхна. Никога до сега не съм яздила кон. Мятам се на гърба му и се учудвам колко е лесно и хубаво да яздиш. Препускаме в галоп, косата ми се вее от вятъра. Чувствам се свободна и щастлива.

8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)

Препускайки стигам до морския бряг. Незнайно как и кучето ни е догонило. Скачам от коня и се събувам боса. Обожавам да се разхождам по пясъка и да го усещам между пръстите си. Сядам на брега и се заглеждам в морето. Кучето се сгушва до мен. Разсеяно го галя с ръка. Колко е спокойно.

9. Морето.

Морето е спокойно и гладко. Има съвсем малки, лениви вълнички. Преливат се всички нюанси на синьото и зеленото. Водата е прозрачна и чиста. Събличам се и се потапям в морето. После плувам навътре, докато малко се уморявам. Отпускам се на гръб, за да си почина малко. Толкова е приятно да те гали водата. После заплувам към брега. По-трудно ми е, сякаш нещо ме тегли навътре, но все пак успявам да доплувам на брега. Излизам и оставям на слънцето да изсуши капките вода по тялото ми. Чувствам се малко замаяна. Приспива ми се. Лягам на пясъка и заспивам. Присънва ми се огромен бял замък като средновековните (не че някога съм виждала, но съм сигурна, че е точно такъв). Стигам до портата му и виждам ключалката. Сещам се, че имам един ключ, които, може би, отключва точно тази порта. Решавам да пробвам. Ключът идеално пасва на бравата и тежката порта се отваря със скърцане. Пристъпвам навътре и усещам красива бяла светлина. В този момент се събуждам с чувство на доволство, че съм разбрала за къде е ключа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

1. Горска пътека. Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)...

Символизира вашия жизнен път, кариера, вълнения...

2. Намирате ключ, лежащ на пътя.

Символизира отношението към вашето собствено щастие.

3. Планински поток.

Символизира отношението ви към знанието, науката.

4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?!

Символизира опасностите, с които (ще) се сблъсквате в живота, вашите противници, отношението ви към тях, начина ви за спавяне с тази проблематика...

5. Постройка. Каква? какво правите?

Символизира отношението ви към вашия дом, към семейството ви.

6. Куче.

Символизира отношението ви към приятелите - вашите, семейните, на гаджето/съпругата ви...

7. Зад постройката, кон пасе трева.

Символизира отношението ви към другия пол, към вашия партньор в живота, към любовта и секса.

8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)

Символизира вашето място и вашето поведение в обществото.

9. Морето.

Символизира вашето отношение към собственото ви бъдеще.

Съвсем накратко - това е.

Човек може да научи всякакви странни неща за себе си от тестовете...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

:doh: Леле, каква стана тя.

1. Горска пътека. Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)...

Символизира вашия жизнен път, кариера, вълнения...

Ами вървя си по пътечката и се оглеждам за кльопачка - ягодки, малинки, къпинки, див чесън, боровинки ...

Значи и моята работа като на оня император - хората ядели за да живеят, а аз съм жевеел за да ям. :snack:

2. Намирате ключ, лежащ на пътя.

Символизира отношението към вашето собствено щастие.

Бинго. И да не намеря ягоди, тук може да има хижа с хладилник, пък аз имам ключ за вратата й. Абе какво ви казах, в гората човек все ще си намери нещо за ядене На и това потвърждава, че за мег щастието е било в яденето.

3. Планински поток.

Символизира отношението ви към знанието, науката.

А, и за пиене. Е, надявам се, че това поне значи, че съм жаден за знания, а не за друга пиячка.

4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?!

Символизира опасностите, с които (ще) се сблъсквате в живота, вашите противници, отношението ви към тях, начина ви за спавяне с тази проблематика...

Обаче, май на друг повече е проработил късмета за яденето. Какво прави мечката и какво правя аз ли? Ами мечката се облизва , а аз се подмокрям и хуквам да бягам :hmmm: Туй за бягането не ми допада много, ама пак добре, че това което съм подмокрил са неприятелите, а не да речем жизнения път.

5. Постройка. Каква? какво правите?

Символизира отношението ви към вашия дом, към семейството ви.

По всичко личи, че избягах на мечката. Моят дом , е мояга крепост. Както казват авгличаните. Бинго. :)): Най-сетне да улуча някакъв що годе сполучлив отговор.

6. Куче.

Символизира отношението ви към приятелите - вашите, семейните, на гаджето/съпругата ви...

Това усложнява нещата. Или ще ме яде мечка, или ще ме хапе куче. :) Мислете, че няма да мога да го докарам и това до мъдра сентенция ли? :lightbulb: Мога, мога. :punk: Господи пази ме от приятелите, от враговете мога и сам да се пазя. :P

7. Зад постройката, кон пасе трева.

Символизира отношението ви към другия пол, към вашия партньор в живота, към любовта и секса.

А, намери се храна за мечката, значи мога да продължа спокойно. :doh: Леле, е тук вече каква стана. Тези възвишени неща :wub::queen: - мечка ги яла :bear_laugh: .

8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...)

Символизира вашето място и вашето поведение в обществото.

9. Морето.

Символизира вашето отношение към собственото ви бъдеще.

Ама и аз къде съм тръгнал в гората за гъби, а в морето каква хубава рибка има , и мидички - леле, каква кльапачка ще падне...

Да ама в Черно море няма акули, а това го няма и във въпросника, аз го сложих Тъй че всички на плажа, всички на море. Такива ми ти работи. Айде, пак като в началото - мястото ми в обществото и бъдещето край масата. Бе да бях взел да стана един готвач .... :hmmm: ...или пък депутат.... Ама като гледам че има почивка и лежачка в края, по-скоро ще трябва да се насоча към второто. ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Уоу, няма ли тест за такива, които са израсли в планината и за тях е било ежедневие да ходят из пътеки в горите и да намират разни артефакти, като на пример парчета гравирана керамика от тракийско време? Държа да спомена, че обикновено се натъквам на много беседки и коне и други животни. Специално мечка никога не съм виждал, но винаги съм искал да видя, докато съм бродел из най-затънтените места в целия дял на планината. Веднъж открих меча хралупа и чаках мечката да се появи за около два часа - в едната ръка нож, а в другата фотоапарат :) С море в нашата планина не разполагаме, но когато я опознавах, много се изненадвах, когато намирах изглед към някой голям язовир и чак дъха ми секваше :)

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребители

Хаха,пак съм закъсняла за интересните тестчета,но нищо,тъкмо го направих моя и си викам-Я и аз да взема да напиша мойто виждане като опре до асоциации :biggrin:

1) Пътека

Криволичеща,пясъчна,тук-там има туфи с трева измежду камъните,разпръснати наоколо.Май никой не се е разхождал насам скоро.Чудесно,и без това предпочитам разходка без шумни тълпи туристи наоколо.От двете страни на пътеката расте гъста зеленина от високи треви,билки и някакви диви цветя (вероятно също билки).Пътеката е с лек наклон нагоре.След окло 10 метра завива рязко и влиза в тъмна,гъста иглолистна гора.

2)Ключът

Влизам в гората.Тук температърата рязко спада,въпреки че не може да се каже,че е чак студено.Пътеката е покрита с борови иглички и става видимо по-тясна.Слънчевите лъчи пронизват на места горския сумрак и хвърлят "слънчеви зайчета" по листата на намиращите се наоколо храсти от диви малини.Отивам до един да си набера малко,в храста шумоли някакво животно,в клонките подскача малка птица.Внезапно в краката ми изскача заек и хуква нанякъде.Навеждам се да го погледна по-добре и виждам,че почти съм настъпала нещо метално.Разрових тревите и видях,че това е стар ключ,леко раждасъл,от тъмен метал,или може би потъмнял от времето.Не беше стар,по-скоро беше старинен,имаше невероятно красива резбована дръжка.Решавам да го добавя към колекцията си от намерени случайно странни предмети.

3)Горски поток

Продължавам разходката,излизам на широка поляна,решавам да набера малко билки,че вкъщи някои са ми напривършване.Не бях стигала до тази поляна,колкото и да познавах района.Търся свежа лайка,но тук явно някакво животно е пропепускало,или е играло и растенията бяха леко смачкани.Малко по-нтатък виждам свежи стръкчета.ЗАобикалям няколко малинови храста и отивам до лайката.До растенията ромоли малко поточе.Водата му е супер бистра и ледена.Има множество камъни в него с различна големина,тези,които са над повърхността са покрити със зелен мъх.Решавам да пийна малко вода и да си налея за из път.

4)Мечок

Докато се навеждам да пия,виждам освен моето отражение,и това на мечок отсреща.Беше голям и тъмно кафяв.Изобщо не съм го чула кога се е приближил.ЖИвотното се наведе да пие вода,после се обърна и се отправи бавно към гората.Скри се в храстите и с нищо не даде да се разбере,че изобщо ме е забелязало.Щеше ми се да го погаля,ако можех.Обичам мечки.

6)Горска къща

Пресичам потока и тръгвам след мечока.Отказах се да бера билки днес.Никъде не го видях повече за съжаление.Не след дълго излязох на друга поляна,но тук нямаше високи треви и буйна растителност от всякакъв вид,а спретнати лехи с култивирани билки,някои бяха в резбовани дървени сакции.Къщата е малка,от тъмно дърво,над входната масивна дъбова врата имаше нещо като знак/герб от тъмен метал,изобразяващ 2 елена с преплетни рога и гъста гора зад тях.Тази къща ужасно много ми хареса,чувствах се като вкъщи.Имаше малки прозорчета отпред,и по два доста по-големи отстрани с червеникави пердета,бродирани на ръка в долния край в криволичещи мотиви.ЗАобиколих постройката.Изглеждаше празна и притихнала.Започнах да се унасям,можех да заспя директно,както съм си права.Нещо в този дом ми действаше невероятно упоително.Един от задните прозорци беше широко отворен,вътре се виждаше старинна кухня,цялата в дърво и камък.Приборите и посудата бяха от масивен метал,потъмнели от употрба,но невероятно запазени.Огището беше запалено и нещо вкусно,ако се съдеше по аромата, вреше в котела над него.

7)Кучето

ПОявява се куче-огромно,тъмно кафяво,почти черно.Не мога да определя имали порода и не ме интересува особено породисто ли е.Красиво е,излъчва невероятна енергия.Май прилича на нещо средно между овчарско куче и канадски вълк.Заръмжа насреща.Приближи се внимателно.Чаках да видя какво ще предприеме.Гледахме се в очите известно време.То реши,че ще ме подуши.Дойде,подуши ми ръцете,а след това и плетената торба,която носех през рамо.Погледна ме отново,изпръхтя,все едно се кани да кихне и завъртя весело опашка.Излая приятелски и изчезна в гората.

8)Конят

Къщата стана сякаш още по-необитаема,ако това въобще беше възможно,тъй като досега никакъв човек не се мерна.Странното беше,че тук всички звуци идваха приглушено,а гората беше на няклоко стъпки.Все едно звукът потъваше в невидима преграда,преди да достигне къщата.Долетя ято птици.Кацнаха на оградата отсреща.Преброих 8 гарвана-доста по-едри от тези,които обикновено срещах в гората.Загледаха ме мълчаливо,бяха абсолюто неподвижни,само очите им ме следяха внимателно.Приближих се към тях,имах малко останала храна в чантата,сега си спомних.Разпръснах я по оградата пред тях,но те не се наведоха да я опитат веднага,погледаха ме още минута-две,и чак тогава се заеха да кълват остатъците от сандвичите ми.Зад оградата имаше друга поляна,някакъв кон пасеше свободно.Приближих се да го видя по-добре.Всъщност беше черна кобила.Не беше като онези по състезанията с дълги буйни гриви и лъскава козина,но очите й направо изкряха.Толкова жизненост и дълбочина- и в човешките очи не бях виждала.Усети ме,че приближавам и дойде да ме подуши.Сложи глава на рамото ми,аз я прегърнах и после си допряхме челата едно в друго.Стоях много дълго при нея,започна да се стъмва.Може би беше време да си ходя.Все още нямаше хора наоколо.

9)Брегът,морето...

Хващам някаква пътека,която май беше различна от предишната и забързах през гората.Не се притеснявах от тъмнината,виждах много добре в тъмното,по-скоро ми беше доста студено вече.Пътеката се спускаше надолу и не след дълго излязох от гората,но не на някоя поляна,а на сребрист,песъчлив бряг.Луната светеше ярко,беше неестествено голяма.Водата пред мен беше спокойна и черна,вълничките бяха поръбени в сребристо от лунната светлина и се разбиваха красиво в гладкия бряг.Вдишах дълбоко,събух се и нагазих до кокалчетата във водата.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

1Стъпвам по къса трева (рано сутринта е и затова има роса). Облечена съм с бяла рокля, а косата ми е сплетена на плитка, боса съм. Тананикам си песни. :whistling: Всичко е заелено и има много цветя, щастлива съм. :biggrin:

2. Ако вървя по тротоара и намеря ключ, ще г о предам в полицията.

3. Ами представям си водопади и как скачат рибки, а аз плувам в един вир.

4.Напада ме и аз се качвам на дърво. Мечката разтърсва дървото аз падам и се правя на умряла. Мечката си отива.

5. Представям си, че тази постройка е моята къща (малка къщурка), пред която има двор където си играя с моето куче.

6. Малко, сладко и любвеобилно кученце, което гушкам.

7. Тази постройка е моята къща, а коня и прасето са ми домашни любимци. Ние сме в задния двор където има приятна къса трева и една кална локва, в която се въргаля прасето, а аз яздя коня си.

8. Почивам си на пясъка, плувам, ззабавлявам се, а после се връщам по пътя си.

9. Вълни, морски бриз, красота, мечти. Само за това се сещам! Виждам как плувам сред вълните, топлия вятър ме полъхва и си изкарвам много готино.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...