Отиди на
Форум "Наука"

Армения и арменският феодализъм през ІІІ-V век


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Армения и арменският феодализъм през ІІІ-V век

Тъй като колегата Глишев явно в резултат на многото и различни обсъждани теми на дъното на бирената халба в ранните часове на последната неделя пусна сериозна тема като "Германо-скандинавски комитатни "кралства", в която ме призова и аз да не изоставам в това начинание, смятам да отбия научната си "повинност" тук с тази тема, каквато изрично пожела колегата Глишев.

Предисловие

След победоносните източни войни на Помпей през 60-те години на І век пр.Хр. арменската империя на Тигран ІІ е принудена да се свие почти напълно в старите си граници между река Ефрат и Каспийско море. Получайки титлата "приятел и съюзник на римския народ" арменските царе стават зависими от Рим не де юре, но де факто. Римското върховенство в тази страна достига апогея си на границата между старата и новата ера, когато арменските царе са сведени до статута на губернатори, назначавани от Рим за по няколко години, "докато слушат". В първите десетилетия след Христа превърналата се в свръхсила Партска империя прави сериозни опити да разбие римската хегемония в Армения, налагайки свои протежета в тази страна. Изострената враждебност между двете велики сили прераства в открит въоръжен конфликт през 50-те години на І век и римско нашествие в Армения, целящо да изкърти оттам окопалия се като цар Тиридат, брат на партския цар Вологез І. Тъй като и римляните и партите със свито сърце предусещат, че сблъсъкът за контрола над Армения върви по пътя на пълномащабна война, през 66 г. се стига до компромиса Тиридат да бъде признат от Рим като цар на Армения. Занапред арменските царе трябвало да получават короната си от Рим. Партите си запазвали правото да изпращат по свое усмотрение като царе младши членове на техния управляващ род Аршакиди.

Реформите на Тиридат І

Тиридат І (Трдат І/Търдат І в арменско произношение) управлява официално от 66 до 88 г.(неофициално още от 54 г. до признаването му от Рим). Въпреки наслоените деформации и неточностти в по-късните арменски извори, изводите, които могат да се направят, е че по време на управлението си той се заема твърдо да установи в Армения държавните и административни практики, характерни за Партия. В някаква степен това не е толкова трудна задача, защото първите пробиви на партските традиции в Армения се наблюдават още при Тигран ІІ (95-55 пр.Хр.), който прекарва младините си като заложник в партския двор и явно е счел за полезно и уместно да почерпи съответното "ноу-хау" от иначе омразните му съседи. Тигран ІІ, възцарявайки се в Армения, си поставя като първа задача да изтика партите от Северна Месопотамия и от Мидия-Атропатена (днешен ИранскиАзербайджан). Партското поражение било толкова сериозно, че Аршакидите били принудени да се откажат не само от редица територии, но и от изключително престижната в иранския свят още от времето на Ахеменидите титла "цар на царете" в полза на Тигран ІІ. По своята тежест "цар на царете" съответства на титлата "император на римляните" на Запад. По тази причина короната на царя на царете е преминавала заедно със смяната на доминиращия народ и династия от Ахемениди към Аршакиди, а от тях към Сасанидите, тоест може да се говори за един вид източен еквивалент на западното Translatio Imperii.

Както стана дума, първите прояви на заемане на партски държавно-политически концепциисе наблюдават още при Тигран ІІ. Плутарх споменава, че заедно с арменския цар неотлъчно били и четирима царе ("басилевси"), които се считат за прототип на по-късните четирима бдешхи (погранични вицекрале) от аршакидско време. Наличието на 4 погранични владетеля е рефлексия на иранската представа за четириделното разпределение на света (изток-запад-север-юг), която през V век, вероятно по образец от низвергнатите парти, Сасанидите институционализират, като разделят империята си на 4 куста (кустака), т.е. краища.

Възцаряванетона Тиридат І в Армения поставя началото на съвсем съзнателна иранизация (партизиране) и феодализация на арменската държавна и обществена структура. Партия и Сасанидски Иран (без месопотамските им владения) противно на марксистката схема, че древните общности следва поетапно да преминат през фазите родово-племенен – робовладелски –феодален строй, реално пропускат робовладелския етап. Това се дължи на съхранилите се в провинциите източно от Загроските планини силни и архаични родово-племенни отношения и традиции, както и на наличието на мощни аристократични родове с частни войски, големи владения и икономически възможности. По тази причина Партската империя и ранният Сасанидски Иран (до VІ век) формират държавно-политическа структура основана на управлението на един харизматичен род (династия), на която в определен йерархически васално-съюзен порядък са подчинени поместните династии (от същия или чужд етнос), които са твърде силни, за да бъдат обезсилени и смазании затова биват инкорпорирани. За партите се знае, че страната им се управлявала от 7 велики рода. Вероятно, съдейки по ситуацията в Аршакидка Армения, при партите великите родове са били 6 + този на Аршакидите. От тези велики родове са известни имената само на четири: Сурен, Карен, Аспахотеп, Гев/Геу. Гев имал земи в Хиркания, Аспахотеп – в Табаристан, Сурен, саки по произход, имали земи по границата с кушаните, Карен, които оцеляли до арабското нашествие – в Западна Мидия. Естествено, тази схема на държавно устройство директно водела и до редовни (особено при партите) междуособици, подсилени от факта, че при партите и ранните Сасаниди нямало твърдо установена система на унаследяване на царската власт, а по стара номадска традиция съветът на висшите аристократи и жреците избирал за цар най-способния или удобния княз.

В Армения (отново противно на схемата на преход родово-племенен – робовладелски – феодален строй) робовладелеческите отношения към І век са твърде слабо развити и Армения била типична родова държава, със силна селска свободна община и нейния противовес – знатни аристократични фамилии. Тази ситуация улеснява твърди много партянина Тиридат І при организиране на страната съгласно аршакидските разбирания. След неизбежното уточнение на данните и имената на монарсите от доста противоречивите по-късни арменски извори, може с голяма увереност да се заключи, че Тиридат/Трдат І създава 4 погранични княжества, управлявани от местни инкорпорирани в държавната йерархия бдешхи/бъдешхи, т.е. вицекрале. Пак той разделя военната организиция на държавата на 4 военни окръга, всеки от който се подчинява на съответния бдешх. По времето на Трдат І са раздадени титли и е урегулиран статутът в аристократичната йерархия на местните заварени знатни родове както и са раздадени титли на новоиздигнали се фамилии, някои от които не са арменски като етнически произход, но са впрегнати в служба на новата управляваща династия и се признават за нейни васали.

Арменският феодализъм през ІІІ-V век

През ІІІ-ІV век феодалният строй в Армения добива своята завършеност и институционална изчистеност. От края на ІІІ век арменската аристократична йерархия има следната подредба:

1.Цар + върховен жрец (от 301 г. цар + патриарх, "католикос" на арменски)

2.Четирима бдешхи

3.Десет велики аристократични рода, излъчващи шестима представители за 6 държавни длъжности с ранг министерства.

4.Други едри феодали, носещи общото название "нахарари".

5.Дребна аристокрация, носеща общото название "азати" ("свободни"), чиито представители обикновено били васали и на служба при нахарарите.

Царят по неизменна традиция принадлежал към управляваващия род на Арщакидите (Аршакуни на арменски). Съществена разлика между партските и арменските Аршакиди след 185 г. е, че в Армения царят не е изборен, а властта се предавала строго по линията на майората, т.е. получавал я най-големият син. Теоретично арменският аршакидски клон се смятал за младши и втори в Партската империя (в чиято структура Армения била считана за инкорпорирана страна, управлявана от член на рода) и в случай на отмиране на собствено партското разклонение, той имал право на престола и на титлата "цар на царете". Арменският автор Агатангелос (V век) споменава изрично това: "И когато тежката вест за смъртта [на Артаван] достигнала до арменския цар Хосров (който бил втори в Персийското царство, тъй като арменският цар [по право] бил втори в него)..."

Сред арменската висша аристокрация бил масово разпространена практиката на единокръвните бракове (кръвосмешението). Най-вероятно тя е заета от партите, за които тази практика била също типична. Същата практика съществувала и при персите и когато около 270 г. персийският мобадан мобад Картир съставя надписа си с възхвала на делата си, той с гордост отбелязва, че "много единокръвни бракове бяха сключени". Тази традиция, която е ужасявала гърците и римляните, е била практикувана с цел запазване чистотата на кръвната линия на аристокрацията. Чак на църковния събор в град Аштишат от 354 г. тази практика е забранена в Армения и обявена за углавно престъпление редом с хомосексуализма, браковете между (и с) малолетни (педофилията) и зоофилията.

Непосредствено в йерархията след царя идвали четиримата бдешхи. Тъй като като ранг те били над висшите 10 рода, те не фигурирали в "Престолната грамота" (Гахнамак), която регулирала йерархията на едрата арменска аристокрация. Символите на йерархичната подчиненост били дотолкова точно фиксирани, че е имало дори и регламентация на цвета ботуши, носен от аристокрацията. Царят бил с червени (пурпурни) ботуши, бдешхите – с 1 червен и 1 зелен, нахарарите – с 2 зелени. По време на пирове при царя, всеки аристократ заемал на трапезата строго определено място спрямо монарха, което отразявало тежестта му в йерархията. За подобна практика още при Ахеменидите споменава Ксенофонт в неговата "Киропедия" (VІІІ, 4.3-5).

По подобие и по заимстване от партското държавно устройство Аршакидска Армения имала 6 "министерства", наречени горцакалутюн (ведомства). Те били заемани по наследствено право от представителите на 6 от десетте велики нахарарски фамилии:

1.Най-старата документирана длъжност е аспет и коронопологател (aspet yew t'agadir). Вероятно по подражение на партите още през І векпр.Хр. цар Тигран ІІ поверява тази длъжност на евреина Багарат, родоначалник нафамилията Багратуни. Той е имал честта освен военни функции (по-късно придадени на спарапета), да полага короната на главата на царя при коронясването му. При партите е имало идентична и като название и като същност длъжност, която била монополно и наследствено притежание на рода Сурен.

2.Длъжносттта спарапетутюн, начело със спарапет ("началник на конницата"),от ІV век била притежание на рода Мамиконеан (Мамиконян), получена заради заслуги към цар Трдат ІІІ. На Макиконеан принадлежало върховното командване на всички въоръжени сили на страната освен в редките случаи, когато сам царят не оглавявал военния поход.

3.Длъжността хазарапетутюн начело с хазарапет била наследствено притежание на рода Гнуни, а от V век – на рода Аматуни. Този сановник отговарял за събирането на данъците, изпълняване на държавните повинности. Титлата се среща още при Ахеменидите (hazarapat), има я и при по-късните парти и Сасаниди и се превежда като "хилядник". В Армения обаче като функционално съдържание тя търпи промяна в посока от военна към гражданска длъжност, съответстваща на министър на икономиката и финансите.

4.Длъжността мардпетутюн се заемала от мардпета. В неговите задължения влизало възпитанието на царските синове, охраната на харема и царските покои и съкровище. В ролята си на майордоми мардпетите били евнуси. От V век титлата се предавала по наследство в рода Арцруни. Преди това тя била притежавана от аристократичен род, бившите племенни вождове на иранското племе марди, инкорпорирани от Аршакидите в арменската феодална йерархия.

5. Функциите на длъжността малхазутюн начело с малхаз се състояли в охрана на царската личност. Реално малхазът бил началник на царската гвардия. По традиция този пост заемали представители на рода Хорхоруни.

6.Последната от висшите длъжности във Аршакидска Армения била мец датаворутюн (великото съдийство), начело с мец датавор (върховен съдия). В предхристиянската епоха върховен съдия бил върховният жрец. Този пост се предавал също по наследство. След покръстването през 301 г. върховен съдия станал арменският патриарх, чийто пост в началото по стара партска традиция се предавал от баща към син в рода на Григор Лусаворич (Григорий Просветителя).

Някои автори прибавят към тези 6 висши сана и титлата шахап на Арташат, тоест сатрап (управител) на столицата Арташат, но тя не е била наследствена и затова следва да се отнесе към другите, по-нисши санове йелархията на арменската служебна аристокрация.

С изключение на титлата "малхаз", която е семитска по произход (означава "цар,княз"), всички останали са ирански по произход, което не е неочаквано, като се има предвид, че традицията за разпределяне на властта между харизматичната царска династия и още 6 велики рода е регистрирана при партите, но и при много по-ранните Ахемениди, тоест можем да говорим за изконен древен ирански модел на държавно управление. Тук ще си позволя съвсем кратко отклонение, като напомня, че Константин Багренородни в "За церемониите" споменава, че в България освен царя имало и шестима велики боили, което е едно интересно и интригуващо съвпадение.

В Аршакидска Армения от ІІІ век нататък и особено през ІV век извор на политическата власт и могъщество по подобие на много по-късните феодални монархии в Европа е земята. По тази причина още през първите векове след Христав Армения била изчистена докрай концепцията да притежанието и наследяването на земята. Съгласно феодалното право земята не се разделяла, получавал я най-големият син. Той се наричал танутер (домовладика) или нахапет (родоначалник). Бидейки юридически глава на рода, той имал право да наказва по свое усмотрение младшите членове на фамилията, носещи титлата сепухи (поредна иранска титла). Обикновено вторият син в рода ставал епископ и оглавявал местната епархия. След покръстването епархиите в Армения териториално съответствали на феодалните владения. Танутерът обаче, което вече отличава арменския феодализъм от западноевропейския, е бил длъжен да осигури определена издръжка на безземните си младши братя.

Като форми на притежание на земята арменските феодали имали 3 вида имоти.

1.Хайреник (букв. "бащиния") – земя, получена по наследство. Тя е била неотчуждаема, дори и царят не можел да отнеме тези имоти от рода. В случай на провинение от страна на нахапета, той бил лишаван от имота си и дори екзекутиран, но родовите земи бивали поети от следващия във вътрешнофамилната йерархия.

2.Паргевакан (букв. "бенефиций") – земя, която не е неотчуждаема, давала се от царя за конкретни заслуги.

3.Ксакагин – имот, придобит чрез покупка, който след смъртта на феодала можел да бъде присъединен към бащинията.

Характерна черта на арменския феодален строй (през целия период на съществуването му) е отсъствието на каквито и да е наченки на възникване на "свободни градове", каквито се срещат в някои части на Европа. Докъм началото на ІV век арменските градове се считали за част от владенията на царете, но постепенно те се изплъзнали от техния контрол и преминали под господството на местните феодални родове. В средата на ІV век цар Аршак ІІ в отчаян опит да централизира заплашената отвътрешни раздори и от персите и римляните държава, построил град Аршакаван, който населил с избягали крепостници, бедняци и дори с криминални елементи. Целта на царя била чрез Аршакаван да забие трън в петата на непокорните нахарари и да засили контрола си над тях. В отговор феодалите събрали армиите си и изравнили Аршакаван от лицето на земята, като изтребили до крак 20-хилядното му население.

Подобнона европейските си събратя, арменските едри феодали притежавали частни армии и имали право да водят частни войни. Тази практика също може да се смята за партскатрадиция, привнесена от Аршакидите. Подобно на партските Аршакиди, и арменските очаквали в случай на война всеки феодален род да изпрати съответен брой войници под командването на царя. Към 30-те години на ІV век на базата на т.нар. "Зоранамак" (Военна грамота) личи, че арменската армия наброява 120 000 души, от които 84 000 души са контингентите, осигурени от феодалите. По времето на Аршакидите се променя самият характер на арменските въоръжени сили. Ако докъм границата между старата и новата ера арменските въоръжени сили имали характеристиките на армиите на западни индоевропейци като римляни, гърци, траки, келти, славяни, германи, тоест имало рязък дисбаланс между конница и пехота в полза на втората, то при Аршакидите ситуацията се преобръща коренно в духа на иранските военни традиции. Ударна сила става тежката нахарарска конница от катафрактен тип, подкрепяна от лека конница, а пехотата започнала да се набира от зависимото малоимотно или крепостно население, което било с лошо въоръжение, слаба подготовка и боен дух. Косвени данни в този смисъл е оставил писалият в края на V век Лазар Парпеци, който като описва битката при Аварайрското поле от 26 май 451 г. между арменските въстанници и персите, обяснява арменското поражение донякъде и със следната причина: "Обаче друго множество от арменските войски, което [се биело] насила и не по своя воля и по-скоро разколебавало останалите..."

Със своите качества арменската кавалерия била прочута дори и след залеза на Аршакидска Армения през 428 г. Сасанидите охотно я използвали срещу средноазиатските номади по източните граници на Иран, арменецът Смбат Багратунив началото на VІІ век дори става марзпан (губернатор) на Хиркания заради храбростта си начело на арменските контигенти срещу тюрките. През 651 г. една от каузите на договора между арабите и арменската аристокрация е 15-хилядната арменска конница (през V век тя е 30 000) да защитава единствено границата с ромеите, като издръжката й се поемала от арабите. Икономическата и военната мощ на нахарарите е била от причините през 536 г. император Юстиниян І да издаде новела, според която родовите земи вече можело да се наследяват от всички членове на фамилията, в т.ч. и от жените, с което реално феодалните имоти във византийската част на Армения били обречени на раздробяване, а родовете – на постоянни вътрешни конфликти и претенции за наследство.

Арменският феодализъм от аршакидско време запазва своите стари черти чак до VІІІ век, когато в резултат на няколкото антиарабски въстания една част от старата аристокрация е физически унищожена, а друга обеднява и се разорява. Когато през 885 г. Багратидите възстановяват арменската държавност, аристокрацията е попълнена с множество новоиздигнали се родове, заместили великите фамилии от ІІІ-V век...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Благодаря :)

Човек трябва да се образова.

Изглежда, че в този район градските институции просто нямат корен. Инак гражданите на един самостоятелен град винаги биха се отбранявали срещу местните сеньори. Или поне биха се опитали.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Благодаря :)

Човек трябва да се образова.

Изглежда, че в този район градските институции просто нямат корен. Инак гражданите на един самостоятелен град винаги биха се отбранявали срещу местните сеньори. Или поне биха се опитали.

Кога го изчете, кога и коментар пусна?!?!biggrin.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аплодисменти!!!! Ако такива ще ги създавате с Глишев, всяка седмица БГ наука ще ви командирова по кръчмите до 6:45 (ще искаме заверка от управителя с указан точен час на влизане и излизане, последното със снимка пред електронен календар с масов достъп)!!!

Чета и ще сравнявам с познатите ни феодализми!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тъй, тъй тъй тъй.....

И всичко това в Армения, на изток от "цивилизования свят"... За пореден път се изненадвам - от родово общество явно, по време на контактите с Рим се получава една доста стройна система, основана, забележете на неприкосновената феодална собственост (както виждаме, дори е неотчуждимо това, което е наследено или закупено; това, което е царско и днес можем да определим с термина "право на ползване" явно е по-малката част).

Ако има данни какво е било съотношението на частната собственост към правото на ползване, кое е преобладавало, ще можем да имаме съвсем ясна представа за същината на арменският феодализъм.

Вижда се, че има елементи на ранен феодализъм, със засилено присъствие на централната държава и с преплитане на държавни и феодални длъжности; виждаме и неизбежният конфликт между едра и дребна аристокрация и между федоали и централна власт.

Много, много интересно!

пп

Що се отнася до "робовладелството", хич не ме учудва, че го няма в Армения. То дори и в Египет не е било това, което ние си представяхме по силата на Марксовите клишета.

Поздрав, за бай Спадню!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тъй, тъй тъй тъй.....

И всичко това в Армения, на изток от "цивилизования свят"... За пореден път се изненадвам - от родово общество явно, по време на контактите с Рим се получава една доста стройна система, основана, забележете на неприкосновената феодална собственост (както виждаме, дори е неотчуждимо това, което е наследено или закупено; това, което е царско и днес можем да определим с термина "право на ползване" явно е по-малката част).

Ако има данни какво е било съотношението на частната собственост към правото на ползване, кое е преобладавало, ще можем да имаме съвсем ясна представа за същината на арменският феодализъм.

Всъщност арменският феодализъм няма нищо общо с римския, не само заради това, че през ІІІ век в Рим няма и папер от феодали, но и защото Римската държава е един вид съюз между градове, а Армения по подобие на Партия и Иран въплъщава родовото единство.

По принцип данните са оскъдни за това доколко правото на собственост е свещено, по-скоро не е, тоест поне докато са силни, сиреч преди края на ІІІ век, царете могат да си позволяват конфискации на имоти, но не на всичките (ако става дума за феодалните). Що се отнася до градското население и търговската прослойка, кой ги пита тях, не са ги имали за хора, щом в жилите им не е текла синя кръв.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мда, и ето това ги отличава от Западна Европа, да речем.

Не, то ясно, че в Рим феодали няма, но тука има нещо друго.... Докосват се германските варвари до Рим - пръква се западния феодализъм. Докосват се арменците - пръква се тази, явно, мащабна държавна реформа, довела до арменската феодлна държава. И двата типа общности си приличат в същността си (е, и се различават в някои неща, де), и двете се генрират след допир до Рим.

Дали тук нямаме някаква рецепция на държавническа идея, пречупена през призмата на местната култура?

Какво се знае за икономическата база на старата арменска държава, тази, с която изложението ти почва?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Римската държава е един вид съюз между градове, а Армения по подобие на Партия и Иран въплъщава родовото единство.

А, ето това ми убягна. Рим е съюз на градове - в западна Европа имаме свободния град и феодалите. Иран е съюз на родове - и на това се изгражда явно Армения. Освен това, видимо лидерството, тъй да се каже "естаблишмента" е силно иранизиран.

Ще рече, ключът за бараката е в Иран.... Дали могат да се направят паралели между Персийската империя и Армения? Или пък отношенията между нея и Персия са като тези между Рим и по-късните западноверопейски народи, държави и институции?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Като гледам темата, ми се иска да погледнем малко по-отдалеч и по-нашироко. Видно е, че става дума за частен исторически случай на иранското политическо и културно пространство. Обаче какво можем да кажем за полседното, как можем да го характеризираме, къде можем да му сложим границите и взъздействията във времето и във околоното пространство?

Каква е същността на обществено-икономическото устройство и какви са му динамичните характеристики, по-човешки казано какво се случва с него?

Каквко се случва в иранското плато и докъде стига?

ПП

знам, че звучи общо, ама 1 и половина е .... :)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...