Отиди на
Форум "Наука"

Семантичната еволюция "господар" > "господин" в средновековна Европа


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Този въпрос отдавна ми се върти в главата, но покрай недомлъвките на Глишев и Перкунас около произхода на английската титла lord реших най-накрая да пусна такава тема.

През Средновековието английските феодални господари носят общото название lord - "господар". Същевременно Lord значи и "Господ". Във Франция и сродните й латиноезични страни seigneur има значение както на едър феодал, сиреч "господар", така и на "Господ". В течение на времето обаче във френския seigneur (и във фонетичните разновидностите на думата в испански, италиански) се превръща в почтителна форма за "господин". Подобно явление срещаме и при поляците с тяхното pan - смислова еволюция от "феодален господар" към "господин" (днешното френско monsieur "господин" е просто форма на старото monseigneur, "господарю мой"). Не знам как стоят нещата в немския с неговото herr "господин" и дали то се намира в етимологично-фонетична връзка с английското sir (впрочем английското sir има ли на свой ред връзка с френското sire?). Във Византия гръцкото кириос също значи "господар" и "Господ", но и "господин". Дори в далечна средновековна Армения се открива идентичен семантичен развой. Староарменското ter е означавало "господар", в частност "феодален господар", било е и титла, носена от епископите, които са имали също ранг на феодални господари, но също така значело (значи и днес) "Господ". Понастоящем в арменския за "господин" се използва думата paron (baron в западноарменско произношение), която обаче е късна заемка (ХІІІ век) от франкското "барон". Съществува обаче и архаичното обръщение tiark' "господа", което идва тъкмо от ter.

В (старо)българския, а оттам и в руския, господар и Господ също имат общ корен. От идентичен корен е и господин, но през Средновековието "господин" и "госпожа" в България не са имали съвременното им значение, а значение на "господар, феодален господар, човек от аристокрацията". Показателно в този смисъл е едно сведение (уви, не си спомням източника), съгласно което когато Иван Шишман става турски васал, той вече не е наричан "император на Загора" или "император на България", а просто "господин Шишман".

Някой има ли идея на какво се дължи тази идентична за цяла феодална Европа (че и феодална Армения дори) семантична еволюция от "феодален господар/господар/Господ" към днешното "господин"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз мисля, че по-късното значение в случая е "Господ", а не "господин". Вероятно големи заслуги за това има християнството. Старогръцкото kyrios означава "имащ власт", оттам "господар" (вкл. като почтително обръщение; срв. и турското "ефенди" от гр. authentes 'който може да действа самостоятелно'). На изток през елинистическия период думата започва да се употребява масово като епитет на върховни божества и когато през ІІІ в. пр. Хр. се прави преводът на Стария Завет, преводачите са решили да употребят тази дума за Божието име (Yhwh). Така се създава традицията, довела до употребата на думата в Новия Завет и оттам това значение се разпространява в останалите преводи на Библията. Френското seigneur (както и англ. sir) също е с вторично значение "Господ" - то идва от латинското senior "старши", което е било употребявано и като "старши" в йерархичен смисъл, и като почетно обръщение (както нашето "бай"). Така е и с английското лорд, с първоначално значение "който варди хляба" (hlaf-weard, от hlaf, съвр. англ. loaf; нашето хляб се смята за германска заемка), оттам "господар"/"господин" и "Господ" като превод на лат. dominus (букв. "домакин", "господар", "господин", използвано като превод на гр. κyrios). Нашето "господин" през 14 в. се употребява въобще пред имена на благородници, като гръцкото "кир", напр. "господин цар Срацимир", "господина краля" в Брашовската грамота на Йоан Срацимир.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Гърците, ако не бъркам, наричат "господари" (κυριοι) само боговете и се гордеят, че само варвари могат да величаят човек с подобно обръщение. Ако греша, Тироглиф би ме поправил.

По принцип разлика между "Господ" и "господар"/"господин" няма, просто боговете винаги са господари, а дали и някой смъртен ще бъде господар - това вече зависи от съответния народ. Днес обръщението "господарю" на практика е мъртво. Изгубило е значението си. Никой никому не е господар (поне не на теория). От тези думи е останало само учтивото "господине", което определено не поставя говорещия в по-ниска йерархична позиция, а само изразява любезно отношение.

Не мога да не отбележа, че част от славянските езици в това отношение са по-богати от останалите в Европа: у нас имаме "Господи" за Бога, "господарю" за старовремското почтително обръщение и "господине" в ежедневието. Докато, например, на немски имаме Herr и в трите случая без разлика. На италиански и полски (нищо, че последният е също славянски) също няма разлика в отсенките.

Поради разнообразното си наследство английският е постигнал огромно разнообразие от почтителни форми. Разликите между "sir", "lord", "master", "Mister"/"Mr.", "sire", "Milord", "my Lord", "laird", "senior" (което дори не е обръщение днес) са наистина големи, а всички тези думи се срещат на английски.

Seigneur (фр.), sire (фр./англ.), sir (англ.), signor (ит.), messer (ит.), senhor (порт.) произхождат, струва ми се, директно от латинското senior, което означава "старши". "Herr" от германските езици може и да е в някаква връзка с латинската форма, но вероятно много далечна.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Харно, значи хипотезата е, че с отмирането на феодализма навсякъде семантиката се е променила от "господар" към учтивото "господин". Дори и в Армения, дето е откъсната от Европа. При такова положение това обяснение следва да се приеме за класически, христоматиен пример за еднакво мислене, обусловено от аналогични социални процеси. Аз съм малко скептичен към подобен род обобщения, но признавам, че нямам по-добро обяснение.

Глишев, казваш: "Seigneur (фр.), sire (фр./англ.), sir (англ.), signor (ит.), messer (ит.), senhor (порт.) произхождат, струва ми се, директно от латинското senior, което означава "старши". "Herr" от германските езици може и да е в някаква връзка с латинската форма, но вероятно много далечна." Хубаво, но например и в италиански си имат sire, идентично с френското sire. И то ли следва да се е развило от латинското senior? При англичаните е имало някога и титла earl, равняваща се на френското compte, по-късното нормано-френско count, немското graf и т.н. При скандинавците мисля, че също се среща като ярл (сигурно ще стана за смях с някоя правописна идиотщина, ама май се пишеше jarl). Как е при скандинавците "господин"? Интересно защо ърл/ярл не са послужили като прототип на "господин" по подобие на килийкийско арменското парон "господин", идващо от френското барон?

На мен ми се върти в момента една дивашка идея, съвсем хайманска и пройдошка. Мисля си, че sire, sir не идват от senior, а са форми на старогерманско herr с преход h>s, което се е разпространило в Британия, Галия и Италия или от франките, или независимо от франки, англо-сакси и лангобарди. Само спекулирам, нищо не ми е останало в главата от лекциите на Иван Дуриданов за фонетичните промени в германските езици, правя произволна аналогия със съответствието h- ~ s- в авестийски и санскрит (хаома ~ сома). Но да продължа с диващините си. Самата дума herr дали не е възможно да съдържа в себе си древен и.е. корен *kar, срещаш се например в персийския (kar-dan) със значение на "правя, мога"? Връзката я правя по семантична аналогия с византийското общо название на феодалната аристокрация динатос, букв. "можещ", както и със ст.бълг. велемощен, т.е. "(много) можещ, (много) могъщ", което се е използвало например в конструкция "велемощен болярин".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За връзката между "Herr" и "sire" не се наемам да говоря, нека по-сериозни лингвисти да се обадят. Засега залагам на произхода на фр./англ. "sire" от лат. "senior", може би през някоя опростена къснолатинска форма, но да видим какво ще кажат другите.

А за произхода на "Herr" съвсем не се наемам да гадая. Това са тъмни индоевропейщини за мен :) Напълно е възможно да си прав.

Мисля, че Томас Карлайл едно време също е извел "konung"/"konge"/"könig" и "cyning"/"cincg"/"king" от "kannen"/"can"/"ken" - "мога"/"зная". Като теб с велемощния и дината.

Eorl (ст. англ.), jarl (ст. исл.) и earl (англ.) са сродни с немското erst - пръв, първи, първенец. На английски го има и като остаряло наречие - първом. Тези думи сами по себе си не означават "господар" или "господин". Най-старите засвидетелствани употреби на eorl са в значението на "воин", вероятно все пак от благороден произход или пък изпъкващ с качествата си. Английското "first" (първи) и немското "Fürst" (принц) също не са далеч като образуване и смисъл, но и те не са точно употребявани като "господар"/"господин".

В датски, норвежки и шведски има форми "Miste", "Mis" и "Mister" за "господин", вероятно под английско влияние в по-ново време.

Но е останало датското "herre" за "господар", отговарящо на английското "lord" и "master", както и на немското "Herr" в смисъла им на "господар".

В нидерландски, който си е нещо като свързващо звено между немски и английски, има "minheer", което означава буквално "моят господар", а днес се употребява като "господин" дори без да е обръщение ("господине"). Ужасно близко е до немското "Mein Herr", разбира се, което има същите функции и вероятно е някаква германска калка на "dom(i)nus meus" и "monseigneur".

В староанглийски има форма, близка до нид. "heer", нем. "Herr" и дори до нем. "Herzog": "heretog", "вожд".

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Харно, значи хипотезата е, че с отмирането на феодализма навсякъде семантиката се е променила от "господар" към учтивото "господин". Дори и в Армения, дето е откъсната от Европа. При такова положение това обяснение следва да се приеме за класически, христоматиен пример за еднакво мислене, обусловено от аналогични социални процеси. Аз съм малко скептичен към подобен род обобщения, но признавам, че нямам по-добро обяснение.

Към това може да се добави и факта на културните взаимодействия. Все пак народите са в контакт един с друг и се учат. В началото всички са се обръщали с "господарю" към по-висшите, в различните му форми и нюанси на значението "старши" и т.н. После, когато идеята за Бога като господар на света в монотеистичните религии е дошла, термините придобиват допълнително значение и разновидност.

После пък, когато идва късния феодализъм, от уважение се преминава към господин. Хората се обръщат един към друг масово с думи, означаващи същото - господарю, но вече от любезност. Пък и тогава вече културните взаимодействия са достатъчно, за да се разпространи това бързо.

Любопитното е, че при старите китайци е обратното - не наричаш човека отсреще господар, но наричаш себе си в контекста на любезния разговор: "Нищожната личност пред вас"....

Пак същото отношение, но погледнато от друга страна.

Чудесна тема! Във всички случаи много са еднаквостите - явно че тук имаме еднаквост на психологическото състояние и еднаквост на този аспект социалните процеси.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Гърците, ако не бъркам, наричат "господари" (κυριοι) само боговете и се гордеят, че само варвари могат да величаят човек с подобно обръщение.

Kyrios и kyria в гръцки са били съвсем обичайни обръщения към хора, точно като нашето "господин". По този повод един старогръцки виц: "Попитали някакъв глуповат учител как се е казвала майката на Приам. А той нямал представа и отговорил: "От уважение я наричаме госпожа (κυρία)"."

Хубаво, но например и в италиански си имат sire, идентично с френското sire. И то ли следва да се е развило от латинското senior?

Италианското sire може да е вторична заемка. Seigneur и sieur във френски са несъмнено с еднакъв произход (изпадането на Ν впрочем може да е настъпило още в къснолатински), но постепенно са се отделили като употреба и значения. Интересно е и разграничението в употребите на лат. senior и dominus (~ don, dom и пр.).

Мисля си, че sire, sir не идват от senior, а са форми на старогерманско herr с преход h>s, което се е разпространило в Британия, Галия и Италия или от франките, или независимо от франки, англо-сакси и лангобарди. Само спекулирам, нищо не ми е останало в главата от лекциите на Иван Дуриданов за фонетичните промени в германските езици, правя произволна аналогия със съответствието h- ~ s- в авестийски и санскрит (хаома ~ сома).

Трудно би настъпила такава промяна; обратното - s към h - би могло да се случи (макар и не по това време). Между другото немските средновековни етимолози през 9 в. са извеждали своето herо (съвременното Herr) от латинското (h)erus "стопанин", "господар", което също е невъзможно.

Самата дума herr дали не е възможно да съдържа в себе си древен и.е. корен *kar, срещаш се например в персийския (kar-dan) със значение на "правя, мога"? Връзката я правя по семантична аналогия с византийското общо название на феодалната аристокрация динатос, букв. "можещ", както и със ст.бълг. велемощен, т.е. "(много) можещ, (много) могъщ", което се е използвало например в конструкция "велемощен болярин".

Произходът на Herr се обяснява като сравнителна степен на прилагателното hēr "сив, с посивели коси, стар, почитан" (съвр. hehr "благороден, възвишен", т.е. същото развитие като при senior/seigneur), което е родствено на руското серый "сив".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

sire е френска заемка в италиански и английски. между романските езици също има обмен на думи.

don е от dominus, donna от domina. Но формите с корен domin- са книжовни заемки от църковния латински. румънското dumnezeu господ е от dominus deus.

Звуков преход s > h или h > s в германските езици няма.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мерси. Или съм забравил, или направо не съм знаел, че "κυριος" се употребява и битово. Макар че е нормално от домашен роб към стопанин, примерно. Понякога пропускам елементарни неща.

На къснолатински не е засвидетелствана, но е предположена форма *seior, поне според онлайн етимологическия речник.

На староисландски има име "Har" "Висок", както и "Jamnhar", "Толкова висок". Прозвища на Один в "Измамването на Гюлви" от "Младата Еда", всъщност. Възможно е от "Har" в това значение също да произлиза дума за "господар"/"господин".

Пак според Снори (в "Сага за Инглингите") знатните жени се наричат по името на богинята Freyja, което ни води и до днешното немско "Frau", което значи както "жена", така и "госпожа"; явно дълго време е било употребявано от любезност, за да добие общото значение "жена". Нещо подобно има в италиански и френски, където имаме "donna" и "dame" от "dom(i)na".

От имената на боговете Фрея и Фрей имаме и староанглийската дума "frea", която означава (за пореден път) "крал". "Freawine"/"freawyn" е първоначално институция (шампион на краля, буквално - "приятел на краля"), а по-късно и лично име. Допускам, че нем. "Freiheit" и англ. "free"/"freedom" са от същия произход, което вероятно означава, че някога кралят е бил схващан като единственият човек без господар ("frea" не е употребявано в англосаксонската литература за подчинени крале, т. нар. "sub-kings" от съвр. историография).

В Старата Еда има поема, наречена "Посещенията на Рийгр" (вж. Съдба не се сменя. Викингска поезия. Прев. от ст. исл. Михаил Минков. Изд. Хемус груп, София 2002). Там има нещо като йерархична подредба на целия човешки род, заченат от боговете.

"Посещенията на Рийгр" (Рийгр или Риг е прозвище на Хеймдал) в английски превод: http://www.pitt.edu/~dash/rig.html .

Та така. Приятно е да се трупа информация, но без изводи тя нищо не струва. Моят е доста прозаичен. Думите, обозначаващи "господар" някога са можели да се отнасят както към божества, така и към високопоставени лица. С времето повечето са се превърнали в битова учтивост, някои са ограничили смисъла си в религиозна функция, а трети са се запазили, за да изразяваме с тях несъществуващите вече отношения между господар и подчинен. Предполагам, че някой ден ще е трудно да обясняваме на децата разликата между шеф и господар.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пак според Снори (в "Сага за Инглингите") знатните жени се наричат по името на богинята Freyja, което ни води и до днешното немско "Frau", което значи както "жена", така и "госпожа"; явно дълго време е било употребявано от любезност, за да добие общото значение "жена". Нещо подобно има в италиански и френски, където имаме "donna" и "dame" от "dom(i)na".

От имената на боговете Фрея и Фрей имаме и староанглийската дума "frea", която означава (за пореден път) "крал". "Freawine"/"freawyn" е първоначално институция (шампион на краля, буквално - "приятел на краля"), а по-късно и лично име. Допускам, че нем. "Freiheit" и англ. "free"/"freedom" са от същия произход, което вероятно означава, че някога кралят е бил схващан като единственият човек без господар ("frea" не е употребявано в англосаксонската литература за подчинени крале, т. нар. "sub-kings" от съвр. историография).

Frau е свързано с думата за "Господ" в готски, frauja; мъжкият род в немски е бил заменен от Herr, останали са само някои негови производни, напр. Fron "(работа) за господаря, ангария"; етимологията им ги свързва с думи като "Fürst", англ. "first"(~ нашето "пръв"). Произходът на думата за свободен "frei"/"free" е различен, тя е от един ред с Frieden "мир", Freund, от същия корен е и нашето "приятел".

Думите, обозначаващи "господар" някога са можели да се отнасят както към божества, така и към високопоставени лица. С времето повечето са се превърнали в битова учтивост, някои са ограничили смисъла си в религиозна функция, а трети са се запазили, за да изразяваме с тях несъществуващите вече отношения между господар и подчинен.

По-скоро обратното. Думите за "господар" първоначално не са се използвали за божества, а само за хора - собственици на дом, земя, уважавани членове на обществото. Впоследствие, в повечето случаи във връзка с християнството, се е прибавило и значението "Господ". В някои езици са се обособили различни думи, за да не се бъркат хората с Господа (както при нас "господ" е загубило значенията си на "собственик, стопанин" и на почтително обръщение към човек, засвидетелствани в старобългарски), другаде това явно не е било особен проблем. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тук няма как да се съглася изцяло. Имената на боговете Freyr, Freyja и може би Frigg са доста по-стари от християнството, инак вероятно наистина идват от по-стари форми за "господар".

Смятам също, че не е много вероятно "frei"/"free", "Frieden", "Freund"/"freond"/"frienf" и "Fürst"/"first" да имат различен, както казваш, корен от ст. англ. "fréa", "крал".

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По-скоро обратното. Думите за "господар" първоначално не са се използвали за божества, а само за хора - собственици на дом, земя, уважавани членове на обществото. Впоследствие, в повечето случаи във връзка с християнството, се е прибавило и значението "Господ". В някои езици са се обособили различни думи, за да не се бъркат хората с Господа (както при нас "господ" е загубило значенията си на "собственик, стопанин" и на почтително обръщение към човек, засвидетелствани в старобългарски), другаде това явно не е било особен проблем. :)

Тироглифе, горе си дал изчерпателни уточнения по моите спекулации, благодарско и плюсче. smile.gif

Твоето мнение, че "думите за "господар" първоначално не са се използвали за божества, а само за хора - собственици на дом, земя, уважавани членове на обществото" не ми се струва безизключително. По-скоро според мен е обратното, защото богове е имало преди настъпването на имуществената диференциация, била тя родова или робовладелска. Да не съм голословен, ето пример. В Азия имаме иранското baga "бог", но и късно произлязлото от него тюркско beg, което си е точно феодален господар или изобщо господар. Ето явление, свързано със семантичен преход от божествено към човешко/светско ниво.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Спандю, според теб има ли общ корен между "бог" и, да речем, "богат"?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Спандю, според теб има ли общ корен между "бог" и, да речем, "богат"?

Не знам, тук трябва да се произнесат хора с добри познания по славянско езикознание. Просто имам предвид, че при търсене изходящата семантика не бива само да се сравняват механично употребите на думите в текстовете като време, а да се отчитат и социалните процеси и менталните нагласи на народите Средновековието и Древността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тук няма как да се съглася изцяло. Имената на боговете Freyr, Freyja и може би Frigg са доста по-стари от християнството, инак вероятно наистина идват от по-стари форми за "господар".

Затова съм направил уговорката, че християнството е причина "в повечето случаи". :)

prouo.jpg

Твоето мнение, че "думите за "господар" първоначално не са се използвали за божества, а само за хора - собственици на дом, земя, уважавани членове на обществото" не ми се струва безизключително. По-скоро според мен е обратното, защото богове е имало преди настъпването на имуществената диференциация, била тя родова или робовладелска. Да не съм голословен, ето пример. В Азия имаме иранското baga "бог", но и късно произлязлото от него тюркско beg, което си е точно феодален господар или изобщо господар. Ето явление, свързано със семантичен преход от божествено към човешко/светско ниво.

Имам предвид, че повечето от думите, както личи и от етимологиите им, първоначално са били със значения, по-подходящи за света на хората - "домакин", "който варди хляба", "старши". При bhaga- значението е било "разпределител на благата", което е подходящо и за бог, и за човек господар.

Спандю, според теб има ли общ корен между "бог" и, да речем, "богат"?

Несъмнено коренът е един и същ. Като семантичен паралел може да се посочи латинското dives, divitis "богат" от div-us "бог".

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Имам предвид, че повечето от думите, както личи и от етимологиите им, първоначално са били със значения, по-подходящи за света на хората - "домакин", "който варди хляба", "старши". При bhaga- значението е било "разпределител на благата", което е подходящо и за бог, и за човек господар.

Значи, Тироглифе, все пак допускаш някаква вероятност поне за успоредна семантична употреба. Впрочем благодаря за правилното изписване на bhaga. Все ми се струваше, че съм пропуснал някоя буквица. :)

С риск да отидем към отклонение от темата, иска ми се да задълбаем малко към древните представи за връзката бог~владетел.

В Шумер и Египет, (и в Китай дори) концепцията за властта, упражнявана върху хората, сиреч царската власт, е била, че тя е "пусната от небето", тоест с божествен произход. Това схващане се препредава в по-късните цивилизации и държави определено с политически съображения, целящи укрепването на владетелската власт. Като пример за такова упорито препредаване на владетелски концепции е фактът, че при изобразяване на монарси с корони или само на короните им, винаги отворените корони са с 8 лъча, от които 5 са видими, а 3 "невидими", идея, тръгнала още от древна Месопотамия. Реално 8-лъчевата отворена корона символизира не само пряката връзка на монарха с бога/боговете, но и идеята, че боговете са 8 на брой - имам предвид планетарните богове и Слънцето като техен началник. Самият Херодот, който определено е бил минал през някакво посвещение в Египет, на едно място въпреки дадения обет да пази в тайна мистериалните ритуали и учения, се изпуска, като говори за 8 велики бога на древен Египет.

Интересна е обаче еволюцията на концепцията за властта в шумерската и египетската й трактовка. Първоначално хората са били управлявани от богове, след това от упълномощени от боговете жреци, след това от царе-жреци (или жреци-царе) и най-накрая от светски монарси. При по-късните семитски, елинистически и персийски династии вече се смята, че властта е дадена на царя от боговете/бога. Тоест тук имаме отчетлив преход на идеята за власт от бог към цар. Та си мисля, че при изследване на семантичната еволюция на думи като "господар, господ" би следвало непременно да отчитаме този тип мислене. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И, разбира се, богът Di(vu)s, който притежава/дарява богатства, divitiae, е и ясно видим, забележим, от video, като в гръцкото (F)ιδ-.

На гръцки θεος, струва ми се, също има общ корен с понятия, изразяващи "видимост": θεωρώ.

А дали първите господари в речника са богове или хора - може би е неустановимо.

За мен е интересно, че в VІІ-ХІV в. в интересуващите ме северноевропейски култури за смъртни господари (крале и пр.) са употребявани сложни епитети, които в други региони и епохи са били употребявани за богове и които идват тъкмо от "домакински", "разпределителни" функции. Всъщност щедростта в раздаването на храна, питие, оръжия и злато постоянно е подчертавана като изконно господарско качество - редом с божествения произход, разбира се.

Хубаво е така да си припомни човек материала :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Куртоазната промяна на семантиката от "господар" към учтивото "господин" в думите κυριος, senior и подобните им си има и обратна страна: употребата в някои езици на поздрави като Ciao и servus.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Имам предвид, че повечето от думите, както личи и от етимологиите им, първоначално са били със значения, по-подходящи за света на хората - "домакин", "който варди хляба", "старши". При bhaga- значението е било "разпределител на благата", което е подходящо и за бог, и за човек господар.

Несъмнено коренът е един и същ. Като семантичен паралел може да се посочи латинското dives, divitis "богат" от div-us "бог".

И, разбира се, богът Di(vu)s, който притежава/дарява богатства, divitiae, е и ясно видим, забележим, от video, като в гръцкото (F)ιδ-.

На гръцки θεος, струва ми се, също има общ корен с понятия, изразяващи "видимост": θεωρώ.

Ех, вие, хората с класическо образование и закваска. Ами къде го сложихме при това положение авестийското daeva "бог"? smile.gif

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

XI в., Кевкамен, "Стратегикон": "И наистина, богатият е бог на бедния, понеже го облагодетелства. Затова и българите наричат имотния богат, което значи богоподобен."

Изяснихме значението на "богат", мисля.

Редактирано от Їwaнь
Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Потребител

Този въпрос отдавна ми се върти в главата, но покрай недомлъвките на Глишев и Перкунас около произхода на английската титла lord реших най-накрая да пусна такава тема.

През Средновековието английските феодални господари носят общото название lord - "господар". Същевременно Lord значи и "Господ". Във Франция и сродните й латиноезични страни seigneur има значение както на едър феодал, сиреч "господар", така и на "Господ". В течение на времето обаче във френския seigneur (и във фонетичните разновидностите на думата в испански, италиански) се превръща в почтителна форма за "господин". Подобно явление срещаме и при поляците с тяхното pan - смислова еволюция от "феодален господар" към "господин" (днешното френско monsieur "господин" е просто форма на старото monseigneur, "господарю мой"). Не знам как стоят нещата в немския с неговото herr "господин" и дали то се намира в етимологично-фонетична връзка с английското sir (впрочем английското sir има ли на свой ред връзка с френското sire?). Във Византия гръцкото кириос също значи "господар" и "Господ", но и "господин". Дори в далечна средновековна Армения се открива идентичен семантичен развой. Староарменското ter е означавало "господар", в частност "феодален господар", било е и титла, носена от епископите, които са имали също ранг на феодални господари, но също така значело (значи и днес) "Господ". Понастоящем в арменския за "господин" се използва думата paron (baron в западноарменско произношение), която обаче е късна заемка (ХІІІ век) от франкското "барон". Съществува обаче и архаичното обръщение tiark' "господа", което идва тъкмо от ter.

В (старо)българския, а оттам и в руския, господар и Господ също имат общ корен. От идентичен корен е и господин, но през Средновековието "господин" и "госпожа" в България не са имали съвременното им значение, а значение на "господар, феодален господар, човек от аристокрацията". Показателно в този смисъл е едно сведение (уви, не си спомням източника), съгласно което когато Иван Шишман става турски васал, той вече не е наричан "император на Загора" или "император на България", а просто "господин Шишман".

Някой има ли идея на какво се дължи тази идентична за цяла феодална Европа (че и феодална Армения дори) семантична еволюция от "феодален господар/господар/Господ" към днешното "господин"?

Думата "господар" е общославянска т.е. съществува много преди появата на разните феодали и лордове, барони и "господинчовци" и "господари"

Добре е да се изясни каква е етимологията и, преди да се пише за "семантични трансформации"

Този въпрос отдавна ми се върти в главата, но покрай недомлъвките на Глишев и Перкунас около произхода на английската титла lord реших най-накрая да пусна такава тема.

През Средновековието английските феодални господари носят общото название lord - "господар". Същевременно Lord значи и "Господ". Във Франция и сродните й латиноезични страни seigneur има значение както на едър феодал, сиреч "господар", така и на "Господ". В течение на времето обаче във френския seigneur (и във фонетичните разновидностите на думата в испански, италиански) се превръща в почтителна форма за "господин". Подобно явление срещаме и при поляците с тяхното pan - смислова еволюция от "феодален господар" към "господин" (днешното френско monsieur "господин" е просто форма на старото monseigneur, "господарю мой"). Не знам как стоят нещата в немския с неговото herr "господин" и дали то се намира в етимологично-фонетична връзка с английското sir (впрочем английското sir има ли на свой ред връзка с френското sire?). Във Византия гръцкото кириос също значи "господар" и "Господ", но и "господин". Дори в далечна средновековна Армения се открива идентичен семантичен развой. Староарменското ter е означавало "господар", в частност "феодален господар", било е и титла, носена от епископите, които са имали също ранг на феодални господари, но също така значело (значи и днес) "Господ". Понастоящем в арменския за "господин" се използва думата paron (baron в западноарменско произношение), която обаче е късна заемка (ХІІІ век) от франкското "барон". Съществува обаче и архаичното обръщение tiark' "господа", което идва тъкмо от ter.

В (старо)българския, а оттам и в руския, господар и Господ също имат общ корен. От идентичен корен е и господин, но през Средновековието "господин" и "госпожа" в България не са имали съвременното им значение, а значение на "господар, феодален господар, човек от аристокрацията". Показателно в този смисъл е едно сведение (уви, не си спомням източника), съгласно което когато Иван Шишман става турски васал, той вече не е наричан "император на Загора" или "император на България", а просто "господин Шишман".

Някой има ли идея на какво се дължи тази идентична за цяла феодална Европа (че и феодална Армения дори) семантична еволюция от "феодален господар/господар/Господ" към днешното "господин"?

Думата "господар" е общославянска т.е. съществува много преди появата на разните феодали и лордове, барони и "господинчовци" и "господари"

Добре е да се изясни каква е етимологията и, преди да се пише за "семантични трансформации"

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

XI в., Кевкамен, "Стратегикон": "И наистина, богатият е бог на бедния, понеже го облагодетелства. Затова и българите наричат имотния богат, което значи богоподобен."

Изяснихме значението на "богат", мисля.

Изглежда, че да! :)

(или пък просто му е "дадено от бога")

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...