Отиди на
Форум "Наука"

СРС използвали и за Учредителното събрание


Recommended Posts

  • Потребители

Руско-Турската освободителна война от 1877-78 г. и периодът на възстановяване на българската държава след нея, са исторически събития, към които у нас традиционно се проявява интерес. Вече едва ли има сериозен документален източник, който да не е проучен основно, а съществените факти от него - публикувани. Едва ли има и събитие от войната и възстановителния период, върху което да не е хвърлена обилна светлина от различни гледни точки. И все пак странно стои обстоятелството, че в огромната литература, отразяваща работата на руските военни и цивилни формирования и учреждения в България, не се споменава за дейност на тайни служби. Не са ли съществували такива и наистина ли новоизграждащата се българска държава е била оставена без бдителен надзор от страна на освободителите, поне докато те са били още тук? Те и самите служители не са ли се следили един друг?

През Освободителната война у нас, наред с войските, действува и специално Руско гражданско управление, имащо задача да изгражда основите на най-важните учреждения на бъдещия български държавен апарат. До Берлинския конгрес през 1878 г. целите на това управление се материализират чрез Канцеларията на завеждащия гражданските дела княз Владимир Черкаски, а след това от Управлението на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. И в двете формирования - особено на ръководните длъжности и в дейностите, изискващи специална подготовка, работят предимно руски поданици, военни и цивилни специалисти, някои от които остават на служба и в държавните учреждения на Княжество България.

Един от тях е Александър Фьодорович Головин. До излизането му на сцената на политическата видимост - когато неговото име се свързва с конкретни значими исторически събития и остава фиксирано било в информационните средства, отразяващи видимата страна на неговата дейност, било в поверителните служебни документи, съхранявани днес в архивите - той заема „отговорна длъжност в действуващата война”, под ръководството на „любим и уважаван генерал”. В началото на 1879 г. непосредствено след откриването на Учредителното народно събрание Головин спешно е призован от Ямбол (където се намира в момента неговата военна част) в Търново, при руския императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков, като е назначен за старши чиновник за специални поръчения в Отдела за вътрешни дела на управлението му.

Това ненадейно назначение на твърде отговорен пост всъщност е началото на по-нататъшната стремителна кариера на Головин във формиращите се висши български политически кръгове. Няколко месеца след излизането си от редовия състав на действуващата руска армия той става началник на телеграфите в Княжество България. По-късно работи като директор на бюрото за кореспонденция в Политическия кабинет на княз Александър Батенберг и е един от неговите частни секретари. Като приближен на българския княз, Головин, заедно със съпругата си Анастасия, развиват активна журналистическа дейност, пропагандирайки в чужбина политиката на Александър Батенберг, описвайки политическите събития в България с подчертани симпатии и пристрастия към нейния княз.

Тази кратка биография, повечето неща от която могат да се прочетат в „Спомени за Учредителното събрание от 1879 г., София, 1979 г.”, представя житейската съдба на Александър Головин като изненадващо щастлива. Но някои сведения от не толкова известните архивни документи, за които ще стане дума по-долу, като че ли й придават по-обясним и логичен порядък, като поставят и един твърде любопитен въпрос.

* * *

Телеграфо-пощенските архиви (ЦДИА, ф.523, оп.1, а. е. 22 и 70) уточняват, че след напускането на армията Головин е назначен като чиновник за специални поръчения към Отдела за вътрешни дела на Управлението на руския императорски комисар в България, конкретно в Телеграфното управление на отдела. Което изглежда не е било случайно. Няколко месеца след назначаването на Головин неговите колеги-телеграфисти окачествяват дейността му като скандална.

Головин е обвинен, че нарушава заповедите на руския Телеграфен департамент от 1875 г. Те строго и безусловно забранявали на всички държавни служители от телеграфното ведомство да заемат каквито и да било частни длъжности, и особено в телеграфните агентства, и в редакциите на вестниците и списанията. А той, Головин, сътрудничел като кореспондент на руските вестници „Новое время” и „Голос”. Като телеграфен чиновник, използвайки достъпа си до апаратите, четял служебните сведения и предавал тяхното повече или по-малко секретно съдържание на упоменатите вестници под псевдонимите „Руссъ” и „Райна”. Така нарушавал и дадената клетва при постъпването си в телеграфните служби, да пази всичко в тайна. Доказателство за нарушенията били кореспонденциите на Головин, които често се появявали в споменатите руски издания.

По повод на тази дейност на Головин, в периода 25 юни - 3 юли 1879 г. и. д. началникът на телеграфната станция в София Терентиев изпраща няколко рапорта до началника на телеграфите на Българското княжество Фьодор Наркевич, пребиваващ тогава в Русе. В рапортите са изложени споменатите по-горе обвинения, и позовавайки се на чл. 23, ал. 2 от правилата за телеграфната кореспонденция, Терентиев настоява да бъде предявен иск към Головин, последният да заплати според тарифите телеграмите с частен характер, които били подадени от него като служебни. Както ще видим по-нататък, обаче, изглежда целта е била не глобяването, а дискредитирането на Головин.

При запознаване със запазените документи от проведената по случая преписка, разбираме, че провинението на Головин не е еднолично, и че зад него стои самият управляващ Отдела за вътрешни дела генерал Пьотър Гресер. Сведенията, които Головин предавал по телеграфа от Търново в София, имали за адресант именно Гресер, в чиято канцелария бил монтиран специален телеграфен апарат. В архивните документи е запазено копие на една от телеграмите, която Головин е подал от Търново до София на 24/25 юни 1879 г. Тя била адресирана като „Записка до генерал Гресер”. Терентиев е изпратил това копие на Наркевич, за да добие той представа за какво става дума.

Дали „воден от чувство за дълг”, както сам е написал, или от користни подбуди, началникът на телеграфната станция в София предлага на „господина началника на телеграфите на Българското княжество” да се намери възможност и „да се свали” телеграфният апарат от канцеларията на ген. Гресер. Иначе той, началникът на станцията, не можел да гарантира, че служебните съобщения по телеграфната линия София - Русе няма да бъдат четени от всеки чиновник в канцеларията, владеещ телеграфните знаци.

post-2642-019476600 1296118620_thumb.jpg

Ген. Пьотър Гресер

За да се ориентираме в обстановката, когато стават тези събития, нека да кажем, че по това време, което е в края на юни - началото на юли 1879 г., се извършва преминаване на управлението на Княжество България от ръцете на княз Дондуков-Корсаков в ръцете на княз Александър І Батенберг. Предаване на управлението тече във всички ведомства, включително и телеграфното. В него се случва нещо, изглеждащо като изненада, на фона на изнесеното до тук. Вместо да бъде наказан, на 16 юли 1879 г. Александър Головин е назначен за началник на телеграфите в Княжество България!

Внушенията на Терентиев към Наркевич, той да наложи някаква забрана на управляващия Отдела за вътрешни дела, който е пряк ръководител и на двамата, ни изглеждат доста смели. Изглежда началникът на Софийската телеграфна станция е предприел хода с рапортите, след като е видял, че няма шанс да остане на работа в България при новото управление. Затова е решил да дискредитира Головин, който протежиран от Гресер, по това време вече е започнал подготовка за заемане на поста началник на телеграфите и е набелязвал хората, с които ще работи по-нататък.

Конфронтацията между Терентиев и Головин е добила явен вид на 25 юни, когато първият издава заповед телеграфната станция в София да не приема телеграмите на Головин. В резултат на което пък последният се оплаква за това на Гресер и предлага началникът на станцията да бъде заменен с друг. Към 9 юли 1879 г. това вече е факт: служебната телеграма, за която ще стане дума по-долу, е изпратена него ден от София до Русе, подписана не от Терентиев, а от някой си Христов.

След встъпването на княз Александър І Батенберг на българския престол скандалът с изнасянето на сведенията, съдържащи се в служебните телеграми, се разраства. На 9 юли 1879 г. току що назначеният първи български министър-председател Тодор Бурмов, в качеството си и на министър на вътрешните дела изпраща телеграма до Наркевич в Русе, с молба да направи разпореждане: „телеграфните чиновници да пазят в пълна тайна съдържанието на телеграмите”. Бурмов пояснява, че до него дошли сведения за неспазване на това правило.

Изненадващо или не, но същия ден началникът на телеграфите Наркевич получава още една телеграма, подписана от Головин. В нея се казва: „Княз Александър е заявил на министъра, че неговите телеграми стават известни на странични лица. Докладът за телеграфните чиновници още не е утвърден. Князът засега няма мнение по работите.”

От текста съвсем ясно се вижда, че Головин пише на Наркевич като равен нему. Освен това той съобщава, че списъкът на руските телеграфисти, които ще останат на работа в България, още не е подписан от висшестоящото място. Интересна е информацията, че княз Александър заявил на министър Бурмов, че кореспонденцията му се чете неправомерно. Излиза, че със скандалът с противоуставното „четене” на телеграмите е запознат и българският княз. Най-любопитният въпрос, който се поражда от написаното от Головин, е, откъде той знае какво князът е заявил на министърът?

Няма как да разберем кой точно е съобщил на княза какво става с неговата кореспонденция. Възможно е това да са били Терентиев или Наркевич. Но има основание да видим и добре спретната история от вида: „крадецът първи вика, дръжте крадеца”. Т. е. самият управляващ вътрешните дела Гресер, да е изнесъл информацията за „нередностите” при работата с телеграмите, за да дискредитира началника на телеграфната станция Терентиев. Като резултат, по повод на двете телеграми - на Бурмов и Головин, на 9 юли 1879 г. от телеграфната станция в София изпращат на началника на телеграфите в Русе обяснение, което както бе казано е подписано от Христов, а не от Терентиев.

Във въпросното обяснение се отбелязва, че телеграмите на княза се носят в телеграфната станция в София в открит вид. Затова от станцията помолили министър Бурмов да предаде на Негова Светлост княза, телеграмите да се носят в пликове. След като е получена тази телеграма в канцеларията на началника на телеграфите, там някой си Шенберг е поставил резолюция, че никакви пликове няма да запазят в тайна кореспонденцията на княз Александър, докато до телеграфа пряк достъп имат такива лица, „които макар и телеграфни чиновници, са едновременно и кореспонденти на вестници, като г. Головин”.

Добре преценил, че властта над телеграфите вече е в други ръце, на 11 юли 1879 г. с циркулярно до всички телеграфни станции в България началникът им Наркевич формално нарежда, да се вземат най-строги мерки за съхраняване на телеграфната тайна. Да не се допускат в апаратните външни лица и даже телеграфисти, които не са на смяна. Телеграмите да се заключват лично от началниците на станциите. С това конфликтът между Головин и ръководителите на телеграфите в България приключва.

На 16 юли 1879 г. министърът на вътрешните дела на Княжество България Тодор Бурмов изпраща следната телеграма до Александър Головин: „Предвид разформироването на Отдела на пощите и телеграфите на окупационните войски и отпътуването в Русия на началника на телеграфите г. Наркевич, моля Ви, милостиви господине, да приемете от него на законно основание както телеграфното управление, така и цялото казионно телеграфно имущество... Заедно с това се разпоредете за превеждане на телеграфното управление от Русчук в г. София, като Ви моля също, до бъдещо специално разпореждане да вземете всички необходими мерки по първоначалното управление на телеграфната част в Княжеството.”

* * *

Телеграфист и журналист едновременно, какъв още е бил Александър Головин: обикновен информатор или официален държавен шпионин? Да погледнем на ситуацията в България по време на Учредителното събрание. Добре ориентираното руско правителство, счело за най-сигурно средство за закрепване на руското влияние сред българския народ осигуряването на пълна свобода на Учредителното събрание. Затова след откриването му, с височайше съгласие руският императорски комисар напуснал Търново. Именно тогава тук пристига като телеграфист чиновникът за специални поръчения Головин.

Неговите колеги го винят, че е изпращал сведения на руските вестници, но едва ли именно за това той е бил назначен лично от управляващия Отдела за вътрешни дела - ведомство, което по същество е имало и функции на съвременно МВР. Трябва да се предполага, че Головин е предал доста информация в София за работата на събранието в Търново, събирайки непосредствени сведения за него на място, и проследявайки текстовете на подадените и пристигналите в тамошната станция телеграми. Едно от тези сведения предизвиква гореописаната реакция на телеграфните служители: преляло е, така да се каже, чашата или по-скоро е било подходящо със съдържанието си, за да се дискредитира Головин. Става дума за споменатото копие на телеграмата, която е изпратил той от Търново до ген. Гресер в София. Това копие е останало в архивната папка на преписката, водена около действията на Головин, което ни позволява да надникнем още по-навътре в неговата неясна дейност.

На 24 юни 1879 г. от Търново Головин се свързва с Варна и провежда следния разговор:

„Трнв: Аз съм чиновникът за специални поръчения Головин. Генерал Гресер моли да му се съобщят подробности за пристигането на Българския княз във Варна; моля Ви.

Врн: Аз, началникът на станцията, мога да Ви предам, ако е угодно, телеграма за неговото пристигане?

Трнв: Моля.”

Следва текстът, който след приемането от Варна в Търново, е препредаден за София. Този текст, който всъщност повтаря първия, с изключение на началото, е исторически, едва ли е познат, и затова ще бъде предаден изцяло:

„24/25 юни 1879 г. Записка до генерал Гресер.

Пристигането на Александър I Български, срещата, бяха насрочени за 11 [часа] сутринта [на 24 юни], вдигна се силен вятър, мислеха да забавят, обаче точно 11 [корабите] Константин, Владимир се показаха на хоризонта, половин час след това влязоха в пристанището; Акостиралите чуждестранни съдове се ошариха с флагове; разположената на брега българска батарея от осем оръдия започна да салютира, обменяйки си изстрели с Владимир; на пристанището украсено с гирлянди, флагове, червено сукно, очакваха Дондуков генералният щаб, губернаторът, градският глава, представители на градските общини, българи, гърци и турци, много дами с букети; в 12 и половина Князът се качи на парен катер, Константин се присъедини към салютирането, и след 10 минути Князът стъпи на пристана в български мундир, където го приветствува усмихващият се весело Дондуков, след това губернаторът, главата [на града] произнесе реч; когато потеглиха дамите хвърляха букети с цветя; българите, руснаците неистово викаха ура, гърците се усмихваха споглеждайки се, турците мълчаха повече с любопитство, отколкото враждебно. На брега почетен караул, два полкови оркестъра, народния химн, девойки от българските училища в бели дрехи, с ленти в националните цветове през рамото пееха приветствия; Князът през цялото време се кланяше, ласкаво се обърна към децата, след това със свитата начело бавно сред крещящата тълпа, немлъкваща... [тук е нечетливо] ... при излизане на улицата мина под арката с надпис: „Дерзай княже, народът е с теб”.

Депутация поднесе хляб и сол с голяма сребърна чиния; оттук тръгна към православната българска църква, получи приветствията на духовенството, митрополита, главата; имаше кратък молебен. След това преминаване през целия град, разкрасен със знамена; руските войници стояха в шпалир, на няколко места музика; приготвена квартира в конака където посреща руски почетен караул, след това депутация от различни градове и чуждестранни, български, Букурещ, Тулча, Мачин; шест часа народен обяд, вечерта илюминация, фойерверки, българите тържествуват с ентусиазъм, но те са малко във Варна. Утре 8 ч. отива Русчук. Князът е представителен. Консулите прие сухо, отвисоко. Головин”.

Така е изглеждал един текст, предаден в 1879 г. по телеграфите в България, все още управлявани от руските военни. Кой обаче е написал съобщението във Варна? Защо то е поискано от името на ген. Гресер и изпратено лично до него, след като върховният му началник Дондуков-Корсаков е присъствал непосредствено на описваните събития? Вестникарска кореспонденция ли е това (защо му е тя на Гресер) или шпионско донесение?

Най-странно в конкретния случай е, че въпреки, че не е бил във Варна и не е присъствал на посрещането на княз Александър Батенберг, Головин е изпратил кореспонденция до своя вестник, написана все едно, че е бил непосредствен участник в събитието. Тя е отпечатана в руския „Голос”, като съдържанието и е съвсем тенденциозно.

Разбираме за това от преразказа на въпросната публикация, направен от Симеон Радев в том 1 на „Строители на съвременна България” по следния начин:

„Половин час след наистина искрено възторженото посрещане, пишеше тогава кореспондент на „Голос” [в бележка Радев уточнява, че това е Головин], градът изглеждаше съвършено делнично: дюкените и занаятчийниците навсякъде отворени, навсякъде търговия и работа, тишина най-невъзмутима, като да не се е случило нищо особено. Аз успях вече добре да се запозная с положението на работите и си отдавам ясно отчет за причините за подобно явление. Прочее някои думи и бележки, които аз, както и другите, чухме на пристанището, гдето стана първото посрещане на княза, биха накарали и съвсем нов човек да се сети. Мъчно беше да не се разберат такива напр. речи на един високопоставен русин: „Защо не викате Ура? Викайте! Вие трябва да се радвате, че ви иде княз, ваш собствен княз, немец от зад морето. Той ще ви научи на ум. Сам не може по вашенски нито да се моли, нито да приказва, а вас ще ви накара да се учите на немски. Викайте, викайте по-задружно! Ах, вие, братушки, бедните братушки!”

Веднага след цитирането на горния текст, Симеон Радев, взел съобщението на Головин за чиста истина, коментира:

„Раздразнението на руските офицери бе от тяхно гледище обяснимо. Те не биха се били, за да се възцари в освободената с руска кръв земя един немец. Към негодуванието на тяхното славянско чувство се прибавяше и известно недоволство поради нуждата да напуснат България. Тук народът ги обожаваше и всеки от тях се чувстваше покровител. С идването на „немеца” преставаше и тяхното царство. Тия чувства са твърде човешки, за да ни удивят. Едва ли обаче те са взимали навсякъде такава рязка форма, каквато рисува Головин. Но тази му дописка е писана веднага след посрещането, когато Головин не познаваше още княза. Любопитното е, че тя е била допусната от цензурата в Петербург. Както е известно, „Голос” бе орган на руските либерали. Във всеки случай подир пладне русите дадоха заповед да се затвори чаршията. Скоро градът взема пак празничен вид, народът се разля по улиците, зашумя.”

В бележка под текста Симеон Радев коментира: „Ние се отнасяме въобще с известна резерва спрямо книгата на Головина [става дума за „Княз Александър І Българский”, Варна, 1897], който е очевидно пристрастен на някои места в полза на Батенберга.” А редакторът на „Строителите” добавя: „Въпреки, че отбелязва резервите си по отношение книгата на Головин, авторът я използва твърде некритично. А. Ф. Головин (1850-1904), е русин по произход, работи като директор в бюрото за кореспонденция в Политическия кабинет на княза, а след закриването му е един от частните секретари на Ал. Батенберг. Поради служебното си положение има достъп до двореца и до важни секретни материали.”

Като четем какво е разбрал за посрещането на княз Батенберг във Варна от изпратената от там телеграма и как тенденциозно го е препредал в руския вестник, разбираме, че Александър Головин на всичкото отгоре е бил и политически пристрастен и склонен към тенденциозни изменения на фактите, изнасяни в неговите дописки. При това трябва да е имал и голямо влияние, щом С. Радев се чуди как са пуснали статията му, която била в разрез с руската политика. Или пък самият Радев не е бил наясно със задкулисната руска политика, която изглежда не е била в синрон с явната.

Тази любопитна задкулисна история ни внушава, че доста трябва да се внимава, когато се четат и препрочитат документите за историята на Временното руско управление в България през 1877-1879 г., и особено дописките и записките на Александър Головин.

post-2642-054185300 1296118782_thumb.jpg

На последната картинка е „специалното разузнавателно средство”, наречено „морзов апарат на Воронцов и Веляминов” (липсва ролката с телеграфната хартиeна лента), с което най-вероятно хората от Отдела за вътрешни дела към Управлението на руския комисар в България са шпионирали работата на Учредителното народно събрание през 1879 г.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...