Мн. число, в литературата.

[В.Павлов]

Очевидно, някои автори използват подобен подхват, имайки в предвид себе си и читателя. Примерно:

Следва (ние двамата), да разгледаме ....

Искам да попитам, има ли правила свързани с това нещо? Ако не, малко информация, като в кои случай е препоръчително, да се използва и в кои не.

Благодарско предварително

Редактирано 17, 2011 от В.Павлов

[glishev]

Викат му pluralis modestiae или множествено число от скромност. Един вид авторът не смее да пише, ако мнението му е само негово. Странно, че е паралелно с царственото "Ние", което пък не е от скромност.

В някакъв смисъл е и учтиво към читателя - все едно авторът го води из събитията от книгата като екскурзовод и по някакъв начин читателят се чувства по-близо до действието: "Вдясно виждаме галерия от времето на..."

Това е малко остарял похват. Типичен е за деветнайсети век, днес го използват някои постмодернисти, когато нарочно се заиграват със стари техники на писане. За постигане на леко съучастническо чувство от читателя към гласа на автора или пък за хумористичен ефект е много добро.

[В.Павлов]

...или пък за хумористичен ефект е много добро.

Сещам се за Пикуик

Благодарско Глишев, за полезната информация.

[glishev]

Моля, такива неща са си приятни за разчепкване

В тоя ключ са и преките обръщения: "любомъдрий читателю", "бъди снизходителен", "това ще премълчим от уважение към чувствата на деликатните дами".