Green Chemistry

[molecule]

Какво е зелена химия?

http://chem-bg.com/green_chemistry.htm

Зелената химия е дял от химията, която се занимава с проектиране, разработване и прилагане на химически продукти и процеси, с цел намаляване или пълното премахване употребата и производството на вещества, опасни за човешкото здраве и околната среда.

Зелената химия е известна още като устойчива химия. Нейната философия е химически изследвания и инженеринг, които насърчават разработването на продукти и процеси, които намаляват до минимум използването и производството на опасни вещества. Въпреки това тя се различава от Химията на Околната Среда, тъй като чрез нея се цели да се намали и предотврати замърсяването от самия му източник. Началото на вичко това е през 1990 г., когато в Съединените щати е приет Закон за предотвратяване на замърсяванията. Чрез създаването му се цели един начин на действие за отстраняване на замърсяването по оригинален и нетрадиционен начин. Да се избегнат проблемите, преди те да се случат.

Като химическа философия, зелената химия прилага знанията на органичната химия, неорганична химия, биохимия, аналитична химия, и физикохимията. Вниманието е насочено към намаляване на опасносттитеа и увеличава ефективността на всеки избор за химичен процес. Тя е различна от химията на околната среда химия, която се фокусира върху химичните явления в околната среда.

През 2005 г. Ryōji Noyori идентифицира три ключови развития в зелената химия: използване на суперкритичния въглероден диоксид като зелен разтворител, воден водороден пероксид за чист окислител и използването на водород в асиметричен синтез [2] Примери за приложние на зелена химия са окисление във свръхкритична вода, на водни реакции и реакции в суха среда (вкл. и микровълнови реакции).

Биоинженерство се разглежда като обещаваща техника за постигане целите на "зелената" химия. Редица важни химични процес може да се синтезира в микроорганизми, като shikimate, предшественик Tamiflu, която е получен при ферментация от бактерии.

Има спор по въпроса дали зелената химия включва разглеждане на икономиката, но по дефиниция, ако зелена химия не се прилага, не може да се постигне намаляване на "използването или производството на опасни вещества."

История

Началото на 1990

Зелената химия понастоящем е вече самостоятелна научна дисциплина, и възниква при търсенето и прилагането на практически средства за превенция на замърсяването в резултат на сътрудничество между правителството на САЩ, промишлеността и академичните среди. В началото на 1990, Пол Анастас, който тогава е шеф на секцията за индустриалната химия на US EPA, извежда напред концепцията за „Зелената химия”

Средата на 1990-те

Павел Анастас и Джон Уорнър разработват 12-те принципа на Зелената химия: рамка, която да ни помога да обмислим как да се предотврати замърсяването, при създаването на нови химични вещества и материали. Павел Анастас и Джон Уорнър като основатели на новото направление, наречено Зелената химия, работят въз основа на продуктивно сътрудничество с правителството и индустрията, и това е само началото.

1993

В "Бялата книга, озаглавена" Химия за чист свят ", публикуван от Cefic - European Chemical Industry Council през юни, привлича силно вниманието и на Европа.

1995

Президент Бил Клинтън, създава Президентски награди за Зелена химия Presidential Green Chemistry Challenge Awards за химични технологии, които включват принципите на устойчивото развитие в химията и химическите производства.

1996

Първите президентски награди за Зелена химия. Това си остава единствената награда, дадена от президента на САЩ специално за работа в областта на химията.

1997

След повече от година на планиране от страна на физически лица от индустрията, правителствата, и на академичните среди, на (GCI) е учредена през 1997 г. Институт за Зелена химия като организация с нестопанска цел

1998

Джон Уорнър и Пол Анастас публикуват основната книга за Зелена химия: теория и практика, която дава точна дефиниция на Зелената химия и изброява дванадесетте принципа в основата на наукатаа" химия.

1999

Великобритания Кралското общество по химия публикува двумесечно международно научно списание, озаглавено Зелена химия. По-голямата част от него отразява процеси на синтез на списания, които са се съсредоточили тази тема.

2001

Институт за Зелена химия се присъединява към Американското химично общество

(ACS) за повишаване на усилията за справяне с глобалните проблеми в пресечната точка на химията и околната среда.

2006

Международният съюз за чиста и приложна химия, създадена е специална подкомисия по зелена химия и се дава началото на двугодишна международна конференция. Първата се провежда в Германия, втората е в Русия, и 2010 г. конференция е проведена в Канада.

2007

Джон Уорнър връща в сектора за разработване на екологични технологии, и в партньорство с Джим Бабок основават първата компания, изцяло посветена на разработване на екологични технологии и химия, Warner Babcock Институт за Зелена химия.

Едновременно с това, Джон Уорнър основана с нестопанска цел, фондация, за насърчаване на образованието, науката и информационното общество.

2009

През май 2009 г., президентът Барак Обама номинира Павел Анастас да ръководи Службата за изследвания и развитие на Агенцията по опазване на околната среда САЩ. Номинацията е решаваща за постигането на приетите вече и развитието на принципите на Зелената химия.

Днес

Съединените щати са вече само една от многото страни, които имат програми за зелена химия, центрове и образователни инициативи. Сред тях са Австралия, Китай, Германия, Индия, Италия, Холандия, Испания и Обединеното кралство, да не говорим, но някои от тях.

Дванадесетте принципа на Зелената химия *

1. Предотвратяване

По-добре е да се предотвратим получаването на отпадъци, отколкото да премахваме в последствие, почистваме, складираме и рециклираме, след като ги създадем.

2. Икономия на АТОМИ

Синтетичните методи трябва да бъдат проектирани така, че максимално да включват всички материали, използвани в процеса на произовдството на крайния продукт.

3. По-малко опасни химически синтези

Когато е практически осъществимо, синтетичните методи трябва да бъдат проектирани за използване и генериране на вещества, които притежават малко или такива с липсващаа токсичност за човешкото здраве и околната среда.

4. Дизайн на безопасни молекули

Химическите продукти трябва да бъдат проектирани, така че да изпълняат тяхното въздействие и желана функция, но в същото време да се минимизират тяхната токсичност.

5. Безопасни разтворители и помощни материали

Използването на помощни вещества (например, разтворители, разделящи агенти и т.н.) трябва да се минимизира и да се използват само при неизбежност, когато е възможно, да не се използавт или ако се налага да се употребяват безвредни такива.

6. Енергийна ефективност

Енергийните нужди на химичните процеси трябва да бъдат трябва да бъдат сведени до минимум. Ако е възможно, синтетичните методи трябва да се провеждат при стайна температура и атмосферно налягане.

7. Използване на възобновяеми изходни продукти

Суровина или изходните продукти трябва да бъдат възобновяеми, винаги когато това е технически и икономически възможно.

8. Намаляване на дериватите

Ненужнате процеси по дериватизация (използване на блокиране, на защита на функционални групи, / и деблокиране, временна промяна на физико-химични свойства и процеси) трябва да бъдат сведени до минимум или избегнати, ако е възможно, тъй като използването им води до използване на допълнителни реактиви и могат да генерират отпадни продукти.

9. Катализа

Използвайте катализатори (с максимална възможна селективност), както й реактиви в стехиометрични съотношения.

10. Дизайн за разграждане

Синтезираните нови химически продукти трябва да бъдат такива, че в края на изпълнението на своите функции да се разделят на безвредни продукти при разграждането им и да не остават в околната среда.

11. Анализ в реално време за предотвратяване на замърсяване

Аналитични методи трябва да бъдат допълнително разработени, които да позволяват в реално време, в процеса на мониторинг и контрол преди образуването на опасни вещества.

12. Присъщо за безопасната химия е предотвратяването на аварии

Вещества и формата под, която те се използват, употребявани в химическите процеси трябва да бъдат избрани така, че да се сведе до минимум възможността за химически аварии, включително разливи, експлозии и пожари.

Редактирано 25, 2011 от molecule

[КГ125]

Не съм специалист, но ще помоля химиците да коментират - тези процеси изобщо възможно ли са? Какви практически резултати се постигат? Ограничава ли това по някакъв начин развитието на химията?

Последното ме учудва доста. Нима в "нормалната" химия не се предотвратяват авариите??

Как една молекула може да е опасна или безопасна??

Редактирано 26, 2011 от КГ125

[Last roman]

Прилича ми на още един хитроумен начин за усвояване на пари. Самото наименование 'Зелена Химия' е безсмислено. Все едно да създадеш дисциплина "Зелена Биология'.

[КГ125]

Без да съм специалист и на мен на това ми прилича.

[mitaca]

Като идея е перфектно, но утопично. Т.е. и в най-простите производства е практически неприложимо (за всичките 12 принципа). Намаляване да (риск, токсичност и т.н.), но премахване. Пък и тез...дизайни нещо не са на химически език. Или превода е некоректен или формулировките не са от химици?