Отиди на
Форум "Наука"

Възможно ли е духовното прераждане на българския народ...


Recommended Posts

  • Мнения 56
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Какво разбираш под "духовно прераждане"?

Каквото и да е разбирането ти, духовно прераждане се постига първо с предефиниране на ценностите и приоритетите на народа. "Смяна на "чипа"", по думите на един наш известен политик.

Ако щеш - ревизиране на националния идеал или създаване на такъв, ако той не съществува. След това - създаване на национална доктрина за постигането му.

Второ - не може да се мине без възпитание, наука и образование.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И това изобщо не е философски въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, определено това не е философски въпрос. По-скоро е за раздела, посветен на политиката, или пък - за този, посветен на образованието

Или - за раздела по религии, ако става дума за религиозната страна на нещата.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За и против, про и анти... Ама за и против какво?

Дали ново духовно прераждане/възраждане на българите е възможно, дали ни е нужно или - дали темата е за този раздел?

Иначе, анкета се пуска много лесно.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За и против, про и анти... Ама за и против какво?

Дали ново духовно прераждане/възраждане на българите е възможно, дали ни е нужно или - дали темата е за този раздел?

За и против относно това дали въпросът е философски, нали в тази посока се насочи дискусията :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Зависи какво е имал предвид авторът на темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз вярвам в прераждането на българския народ, но първо трябва да изчакаме да завърши чалга-ерата и след това ако все още съществува такава нация, ще започват да се показват първите кълнове на преродените българи :bg:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За да звучи философски въпросът трябва да се зададе така - "Какво е естеството на духа на Българския народ?"

А дали този дух може да се преражда, тленен ли е или вечен, силен или слабоват...зъл или добър...да се реши в дискусията :) Аз тъй мисля.

И на първо място да попитаме "Има ли дух българския народ?" и още по-философски въпрос е " Имат ли дух народите?" и "Що е то народен дух?" - т.е. налага ни се да въведем разни понятия и да ги дефинираме... :tooth:

Редактирано от Lion Queen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Точно така. И понеже темата е другояче формулирана - ето, без повече приказки я местя. А който иска, нека си дискутира.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

След като изчистихме методологическите въпроси - по темата.

Прераждане е силна дума, но преобръщане на нещата към позитивна тенденция - това да. Винаги е възможно, по две причини:

1/ Хората се влияят от това, което идва "отгоре" и в негативен и в позитивен смисъл.

2/ Въпреки всичко, което се случва, България е пълна с позитивни и много читави хора и примерите за това ги виждате наоколо всеки ден! Това, че при институциите нещата не са наред е всъщност сърцевината на проблема.

Така, че отговорът е умерено отпимиистичен ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За да звучи философски въпросът трябва да се зададе така - "Какво е естеството на духа на Българския народ?"

А дали този дух може да се преражда, тленен ли е или вечен, силен или слабоват...зъл или добър...да се реши в дискусията :) Аз тъй мисля.

И на първо място да попитаме "Има ли дух българския народ?" и още по-философски въпрос е " Имат ли дух народите?" и "Що е то народен дух?" - т.е. налага ни се да въведем разни понятия и да ги дефинираме... :tooth:

Е, имат, имат, естествено, че имат :)) И всеки народ си има специфики именно в това отношение, то формира народопсихологията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...и как може да бъде постигнато?

не не е възможно, БГ е държава в траен упадък от 100г. ... по отношение на духовността тя не се е променила толкова много, във всеки случай не се е променила към по-добро през последните 100г. ...

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

За какво прераждане може да говорим, след като допускаме у нас да навлизат всякакви неприсъщи за нашата култура празници ,като Валънтайн`с Дей,Хелоуийн и прочее бутафории, след като продължаваме да замърсяваме българския език с всякакви американизми, след като емиграционните процеси не спират, след като вкараха да се изучава енглиш още в 3-ти клас???

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Английски трябва да се знае! Благодарение на това толкова много информация става достъпна за всички. Един език допълнително за да се разбираме взаимно. А и той поне е лесен за научаване ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Английски трябва да се знае! Благодарение на това толкова много информация става достъпна за всички. Един език допълнително за да се разбираме взаимно. А и той поне е лесен за научаване ;)

Не съм съгласен, това въвеждане на английски още в 3-ти клас говори, че дългосрочната цел е постепенно изместване на българския и неусетно преминаване към английски - това и сега се усеща, ние изполваме все повече американизми и албионизми в разговорния и официалния изказ, поддадени на внушението, че така звучим по-модерно, по-интелигентно, по-авторитетно...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Националната култура трябва сама да е достатъчно жива, та да адаптира тези неща, а не ние да сме свити мишки, които я консервират в черупчица. Ако не можем да побългарим едни Вси светии (което отдавна е тукашното име на Halloween), значи толкова ни струва културата. Подобен тип празник (Задушница, Русалии) не ни е непълно непознат.

А изучаването на какъвто и да е голям език (включително английски) е невероятен прозорец към света. Не можем да си позволим да стоим провинциални и затворени.

Напротив, ако искаме българите да знаят нещо, да могат да мислят с главите си и най-сетне да не са просто шайка неграмотни бездарници с ниско самочувствие зад граница и голямо плямпане в Родината, те още от деца трябва да учат езици, да пътуват много, да се поочукат в общуване с чужда среда, да видят кое им харесва и кое - не, та да могат да сравняват с нещата тук. Както хубаво е казано:

Музо, запей ми за оня герой многоопитен, който

...

много поселища хорски видя и позна обичаи.

Човек е човек, когато е на път.

... усвьен ъку тоз чувьек нъсрид път

гу ни спрът...

както добавяше покойният бай Радой. Което спиране явно беше целта на онези, които петдесет години ни държаха в уютния затвор на националните граници - сакън Българчо да не види свят и да не почне да мисли. Страхът от външния свят и консервирането на националната култура е патент на национал-комунизма в стил Джагаров.

Накратко, мен от Валентиновден и от Вси светии никак не ме е страх. Едно време и елхата е била нововъведение у нас, ама на, днес си празнуваме Коледа с елхи и не сме станали по-малко българи от това. Българите сме или поне сме били адаптивен народ. И сме успешни, когато адаптираме успешно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз си ценя родния български език, традициите и културата. За това не ми пречи че съм завършил френска гимназия, знам английски, говоря италиански и разбирам руски. Дори ми е от много голяма полза.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не съм съгласен, това въвеждане на английски още в 3-ти клас говори, че дългосрочната цел е постепенно изместване на българския и неусетно преминаване към английски - това и сега се усеща, ние изполваме все повече американизми и албионизми в разговорния и официалния изказ, поддадени на внушението, че така звучим по-модерно, по-интелигентно, по-авторитетно...

Излишната употреба на чуждици разбира се не е желателна и зависи от конкретния човек,но пък наистина знаенето на езици дава много възможности

Напротив, ако искаме българите да знаят нещо, да могат да мислят с главите си и най-сетне да не са просто шайка неграмотни бездарници с ниско самочувствие зад граница и голямо плямпане в Родината, те още от деца трябва да учат езици, да пътуват много, да се поочукат в общуване с чужда среда, да видят кое им харесва и кое - не, та да могат да сравняват с нещата тук. Както хубаво е казано:

За съжаление само познаване на езици няма да ги направи мислещи.Цялото образование трябва да се пренастрои към това да бъде дадена свобода и да се изисква едновременно сами да формулират мисли и идеи,а не само да преписват чужди такива.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
За съжаление само познаване на езици няма да ги направи мислещи.Цялото образование трябва да се пренастрои към това да бъде дадена свобода и да се изисква едновременно сами да формулират мисли и идеи,а не само да преписват чужди такива.

Напълно вярно.

Имах предвид, че пътуването и срещите с хора и навици от различни краища на света обогатяват повече от седенето в кьошето. Но имаш право, че това далеч не стига.

Да, цялото ни обучение по литература е напълно безполезно. Относително скоро бях ученик, а и съм преподавал, знам какво говоря. Имах късмет като гимназист да попадна на добър учител, който едновременно успя да подготви желаещите да се явят на кандидат-студентския изпит по литература, а същевременно ни насърчаваше да четем и да не преписваме разработки - човекът настояваше да пишем есета (светла му памет на Данаил Иванов, моя славен даскал по литература). Това беше полезно за мен и випуска ми, но колко учители са такива? И кога програмите най-сетне ще бъдат съобразени с нуждите на учениците? Бога ми, стократно по-добре е дванайсетокласникът да познава изискванията за писане на мотивационно писмо отколкото да наизустява остарял критически апарат относно чувствата на Дебеляновия лирически герой.

Не ме разбирайте погрешно, луд фен съм на добрата литературна критика, но тя първо далеч не е необходима на всички и второ - това, което минава за обучение по литература в училищата, е подигравка с учениците, а не критика. Вместо да им се дава Боян Пенев, хлапетата се тормозят с бездарните и прашасали съчинения на разни съсухрени в мозъка лелки от специалност Българска филология. И пак имах късмет, че и в университета попаднах на ентусиазирана и ентусиазираща преподавателка по Увод в литературната наука, но далеч не всички студенти имат това щастие. Да не говорим, че просто в много малко семейства се чете. А каквато и да е духовност без четене просто не става, така че преподавателите носят сериозната отговорност да покажат литературата като нещо, което си струва и не е скучно.

Тук си говорим за това дали било възможно "духовното прераждане" на българите. Може и да е, но едно от условията за това би било да познават езика и литературата си в развитие, а не застинали в клишета някъде от петдесетте години, ако не и от по-рано. Има живи български автори, които не влизат в учебниците по литература, а си заслужават: Иван Теофилов, Валери Петров, Милен Русков. Има и доскоро живели, които определено обогатиха българската литература - сещам се за Виктор Пасков.

Ако на един интелигентен и буден ученик му спестят част от прашасалите и скучни критицизми по адрес на Странджата, а му дадат да прочете глава от "Балада за Георг Хених" и сетне домашното му е да нахвърля есе върху прочетеното, това би било вече нещо. Не казвам нищо против Вазов, опазил Господ, но Вазов е мъртъв от деветдесет години, а пред това време българската литература все е стигнала до нещо ново.

Ето нещо, от което имаме нужда, ако искаме "духовно прераждане" или поне малко по-читави типове да излизат от училище: часът по литература трябва да бъде интересен, а не някаква абсурдна досада. Искате хлапетата да четат? Искате да познават и да ценят езика и литературата си? Ами нека я получат в по-достъпна и полезна форма, а не като някакъв набор от тъпоумни скрижали.

Да, канонът на българската литература трябва да се познава, но това не трябва да става по отвращаващ начин, нито да пречи на крехкия интерес към някое ново четиво или пък - кокиче пред валяк - към собствените опити в писането.

Факт е, че по-свястната част от учител(к)ите по литература често се опитват да насърчават някакъв вид интерес у учениците (и по-често у ученичките), но олимпиадите, конкурсите и училищните задания са много зле провеждани. Вкусът, критерият на уважаемите даскал(к)и е много, много нисък. Те не четат нова българска литература от живи автори. Те държат ученикът да пише преди всичко гладко (или пък сами се скатават от час в по-калпавите училища). Стилът трябва да е равен, детето трябва да употреби набор от задължителни клишета и похвати. Ето ни обратно в петдесетте години. Разбира се, на хлапето или му писва, или само се превръща в трепетна учителчица. Очарователен типаж, признавам си. Веднъж един авер цинично сподели, че се чувства ехидно като Тодор Батков, когато ухажва трепетни млади даскалици по литература, същински Ради Госпожини, които, ах, пописват стиховце. Разбирам го, честно. Чувството, което ме обзема като видя очилата бакалавърка по педагогика или българска филология, е полупокровителствено-полусатирско.

Мили госпожици, смъкнете си лупите и спрете да карате учениците да (пре)писват за патриотизма, саможертвата и трепетите. На тия юноши и юношки хич не им трябват такива неща. По-интелигентните от тях вече са чели "Реквием за една мечта" или "Майстора и Маргарита". По-тъпите пък искат да бият некое цигане у маалата и да ебнат нещо в кенефа. Страданието и възторгът по даскалски са им много, много далечни. Разбира се, като се обръщам към хипотетичната млада даскалица (каквито все още има и Бог да ги поживи, защото те поне са ентусиастки... поне в първата година от стажа си), съзнавам, че проблемът е в дебелите чиновнически търтеи, заели постове в Министерството на образованието и мързеливо подпечатващи едни и същи програми. Ако изобщо нещо се облекчава за учениците, то е винаги най-интересното: примерно вече го няма Захарий Стоянов. Ех, язък. Но от друга страна, докато бай Захарий го имаше в програмата, го изучаваха зле.

За всяко що-годе мислещо хлапе (все още има и такива, но са малко) темата "Паисий - родолюбец и патриот" звучи обидно за интелекта. Също както и "Страдание и възторг в поезията на Дебелянов". Това не е храна за подрастващи умове. Нито пък с такива задания се създават запалени читатели. Дайте обаче на някое впечатлително десетокласниче да нахвърля хаотичните си впечатления, асоциации и мисли, след като прочете, да кажем, няколко стихотворения от Константин Павлов или от Вутимски, обсъдете ги с него и то може и да се превърне в ценител. Вместо в отвратен от четенето лумпен.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Нищо не споменаваш за античната и средновековната ( в частност - старобългарската) литература. Странно - защо...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Странно, наистина. Защо ли не я споменавам? :tooth:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...