Османското... робство, иго, владичество, присъствие или... отсъствие?

[alvassareiro]

Ами и с Русия и Австро-Унгария да я сравняваме - Османската империя значително отстъпва през ХІХ в. Технологично, културно - всякак. Да, османците имат градове, но те са административни и търговски средища, както са били примерно 400 години назад. Нямат промишленост, нямат културни достижения, нямат вече дори архитектурни достижения, нямат нормално образование. Разбира се, това влияе и на поданиците, колкото напредничави да са те.

въпросът не е за османската империя, а за българските й поданници. Редактирано Декември 25, 2012 от alvassareiro

[КГ125]

За спорещите - ето ви две карти. Първата е от 1800 г.

Втората от 1870

На картите е изобразен процента на градското население в Европа (населението което живее в градове над 10000 жители)

Хубави карти, мерси!

Обаче интересно - според урбанизирането Османската империя изглежда по-напреднала от Хабсургската.... през 1800 г. Знаем обаче, че в чисто културно отношение това тотално не е така.

[alvassareiro]

Нищо не е толкова интересно КГ. Ние тия неща отдавна ги говорим.

[Михов]

въпросът не е за османската империя, а за българските й поданници.

И? Какви постижения имат българските й поданици? Дай някой учен, дай някой композитор, дай някой романист? Няма как една империя да е изостанала, а поданиците й - не.

Обаче интересно - според урбанизирането Османската империя изглежда по-напреднала от Хабсургската.... през 1800 г. Знаем обаче, че в чисто културно отношение това тотално не е така.

КГ, това урбанизацията не е толкова безусловeн и праволинеен процес, както често пъти го приемаме. Важна е и културата на едно общество. На Изток винаги са имали големи градове, имат и сега. Но това през ХІХ, ХХ, а и днес са просто човешки сборища. Затова малкият Залцбург даде на света Моцарт, а големият Багдад - не. Наука се прави в Бостън, не в Кайро и т.н.

[alvassareiro]

И? Какви постижения имат българските й поданици? Дай някой учен, дай някой композитор, дай някой романист? Няма как една империя да е изостанала, а поданиците й - не.

петко славейков, братя миладинови, раковски, петър берон, неофит рилски, вазов - българският еса де кейрош, и тн. цяла плеяда български възрожденци. Редактирано Декември 25, 2012 от alvassareiro

[Atom]

Ами и с Русия и Австро-Унгария да я сравняваме - Османската империя значително отстъпва през ХІХ в. Технологично, културно - всякак. Да, османците имат градове, но те са административни и търговски средища, както са били примерно 400 години назад. Нямат промишленост, нямат културни достижения, нямат вече дори архитектурни достижения, нямат нормално образование. Разбира се, това влияе и на поданиците, колкото напредничави да са те.

Това е ОК, но в темата става въпрос за робство и свобода, а не за култура.

Мисля, че за всички е ясно, че към 1800г. преобладаващото население са селяните. Т.е. дай да сравним степента на свобода/робство на най-голямата част от населението в трите империи.

Или да видим в зората на индустриалната революция - 1800г.:

От кого са зависими селяните?

Кой се занимава със съдебните дела на селското население?

Какъв е режимът на предвижване/преместване на селяните?

Брой на отработените дни (ангария) в трите империи?

Начин на реализация на произведения от тях продукт и т.н.?

Останалото е интересно, но не е по темата.

Редактирано Декември 25, 2012 от Atom

[Р. Теодосиев]

Отварям темата с подробните разяснения на Александър Стоянов:

Оказва се, че темата за "робството" явно е траен проблем в манталитета на българина. Понеже работата на историците е да помагат на обществото с разбирането на миналото, ето един кратък Q&А който да ви помогне да осмислите петте века османска власт.

1. Робство или владичество?

- Коректният термин е владичество. Въведен е официално в науката през 1981 г., но се използва и преди това в изследванията. Не съществуват никакви научни основания да наричаме периода "робство" и всъщност сме единствения покорен от османците народ, който го прави. Въпреки геноцидите и кланетата, нито един от другите народи не нарича периода си под османска власт "робство".

2. Ако не сме били роби, какви сме били?

- Били сме рая - т.е. социална категория, съставена от данъкоплатците в Османската империя, съответстваща на т. нар. Трето съсловие в Средновековието - хората, които нямат право на оръжие, плащат данъците и с труда си подхранват държавата, която, на теория, трябва да им осигурява закрила и спокойствие. Това, разбира се, не се случва през голяма част от времето. Освен това, българите са християни в мюсюлманска държава, което означава, че са втора категория рая - т.е. освен обичайните ограничения за мюсюлманската рая, християнската се ползва с още повече рестрикции, както и плаща по-високи данъци.

3. Какво е било отношението на Османската държава към българите?

- Основната "полза" от българите в Османската империя е да плащат данъци за държавата. Освен това, обаче, населението на нашите земи, е било ключова част от османската икономическа система. Тъй като бейлербейството Румелия е най-богатата част от империята, Портата е разчитала сериозно на приходите в пари и ресурси, които българите са осигурявали. Предците ни са снабдявали Полумесеца с редица ключови стоки, ресурси и услуги. Поради тази причина една сериозна част от българското население се е ползвала с разни привилегии в замяна на услугите, които предоставяли - охрана на проходи, снабдяване с храни, производство на сол, руда, дървен материал и т.н. Поради тези причини, Портата се е стараела да осигурява относително спокойствие в българските земи, за да не "заколи златната си кокошка".

4. Тогава от къде идват разказите и песните за произвол, кланета, потурчвания и т.н.

- Тези разкази са част от битовата картина на българите, но съвсем не изчерпват цялата действителност. Всъщност, тези епизоди са по-скоро изключение, отколкото закономерност. Дължим ги най-вече на периода XVII-XVIII век, когато централната власт отслабва и в провинциите започват да властват деребеите, познати с името "аяни". Българите, живели през 1990-те, могат да ги свържат с мутренските години - това са де факто локални групировки от "баровци" и техните въоръжени "бухалки", които безнаказано тормозят местното население, възползвайки се от липсата на контрол от страна на обхванатата в криза държава. Също както рекетите, побоите и бруталното отношение, което помним от "златните години" на Прехода, в Османската империя, в продължение на два века, властват силните на деня, а не закона. По-голямата част от издевателствата в стил "Козият рог" са всъщност прояви на локални сатрапи, които се възползват от безсилието и корупцията в държавата.

5. Какво, тогава, е било ежедневието на българите?

- До голяма степен битовата картина в българските земи остава непроменена в продължение на близо 600 години. Обществото ни остава капсулирано в един средновековен модел на устойчив застой. Дните минават еднообразно - тежка работа, грижи за семействата, празници, ритуали и суеверия, разни съприкосновения с чуждата власт. В продължение на 500 години българите се капсулират в една система, която ги учи, че властта никога няма да им принадлежи, че те са длъжни да служат и да мълчат, и да си знаят мястото. Постепенно през XVIII век нещата се променят - феодалният модел започва да се разпада, българите получават повече възможности за икономическа активност и някаква част от населението започва да се замогва. Въпреки това, до Освобождението, животът на около 90% от българите е същият, какъвто е бил, да речем и през 1450 г. Това е ужасно и има огромни последици върху народопсихологията ни, да не говорим че през цялото време българите живеят с усещането за държавата като нещо чуждо и враждебно, което трябва да мамят и прецакват. Това усещане се е запазило и до днес.

6. Колко важно е при това положение процесът, наречен Възраждане?

- Трябва да разберем, че културните промени са бавни при всички общества. Драстични скокове не съществуват, освен за малки групи от социалния елит. До 1878 г. огромната част от българите остават неграмотни и не особено добре запознати с това, което ние днес прославяме като Възраждане. При все това, през XIX век вече се усеща ясна промяна в манталитета и стремежа към свобода, както и еманципирането на българския народ спрямо околните общества. Въпреки това тези процеси, нормално, се изучават у нас с доста повече патос и възвеличаване. Погледнати отвън, тези процеси не са особено впечатляващи и не надхвърлят случващото се в съседни народи като сърби, гърци и румънци. В много отношения нашето Възраждане остава дори назад в сравнение с околните общества, които имат много по-добра стартова позиция за своето културно развитие. Това, с което непременно трябва да се гордеем е, че въпреки огромните пречки и проблеми, българите все пак създават свой елит от търговци, свещеници, писатели, учени и юристи, които изнасят на гърба си оформянето на национална идентичност, култура и духовност.

7. Ами "турското присъствие"?

- Това е един абсурд, свързан с грешни интерпретации във връзка с учебните програми през 1994 г. и няколко меко казано скандални изказвания, които не почиват на никаква действителност. Макар ситуацията да е овладяна на момента, темата за "турското присъствие" се повдига периодично в разни медии - като се започне от края на 1990-те и се стигне до днес, обикновено като част от анти-европейската пропаганда, обвиняваща тези или онези про-европейски фигури в опит за заличаване на българската история. Никой истински историк в България не би говорил за "турско присъствие". Такава трактовка за някакъв идиличен период се среща само в нарочната турска пропаганда, чийто извори са идентични с нашите "Атака", "БНС" и "Възраждане".

[vvarbanov]

Преди 23 часа, Р. Теодосиев said:

Оказва се, че темата за "робството" явно е траен проблем в манталитета на българина.

Според мен не става въпрос за манталитет!

Няма начин да се забележи, че именно за русофилите ,"робството е мощен тригер. Останалите българи са лишени от тоя "манталитет. Това са две основни групи в които има изключения, но това не влияе на общата картина. Русофилите изпитват несигурност и оформят (не без помоща на руската пропаганда) групите  "Ние и Те". Това намаля несигурноста им. Те изпитват необходимост да се разграничат от "Те", които са виновни за тяхното състояние.

Руската пропаганда всява, страх и несигурност . Тя се грижи за внушаването на чувство за вина и благодарност която трябва да изпитваме. Силно емоционалния термин – “робство” вместо по-неутрално “владичество” , създава образ на вековно страдание, което изисква „освободител“. Внушава, че истинският и вечен защитник на България е само Русия.

 "Капанът на благодарността е вид когнитивно изкривяване , което обикновено възниква от недоразумения относно природата или практиката на благодарността . ...."

Това е модел на мислене, при който едно минало действие (освобождение, помощ, подкрепа) се използва вечно като аргумент за безусловна лоялност и политическа подкрепа.В случая: „Русия ни освободи, следователно ние сме й длъжни завинаги“.

• Този дълг се пренася в настоящето – аргументът „освободили сме ви“ се използва като оправдание за:

  политически диктат („Не може да сте срещу нас, ние сме ви спасили“)
• икономическа зависимост („Трябва да купувате нашия газ/оръжия“);
• външнополитически избор („Не може да сте в НАТО, ние ви защитихме от турците“).

• Демонстративно обвиняване на „неблагодарност“ – когато България действа самостоятелно или в рамките на ЕС/НАТО, това се рамкира като „предателство към освободителя“.

• Закотвяне на България в „историческа зависимост“ – Русия иска да поддържа образа, че тя е вечният покровител, а България – вечният длъжник.

  Подкопаване на евроатлантическата ориентация – внушава се, че Западът е временен, ненадежден и дори опасен, а Русия – „кръвно свързана“ и „завинаги приятел“.

  Създаване на културно-историческа привързаност – чрез училищни програми, медии и културни събития се поддържа митологизирана версия на миналото.

"Това е "егоцентричен мисловен процес, включващ чувства на вина , срам или фрустрация, свързани с очакванията на човек за това как „трябва“ да бъдат нещата."

Фразата „капан на благодарността“ описва неуловима грозота в много взаимоотношения, измамна „доброта“, чиято основна цел е да накара другите да се чувстват задължени. Често жертвите ѝ се чувстват виновни, защото не се чувстват благодарни ,.....Формата на капана на благодарността, която Кенър описва, често се изпитва от жертви на газлайтинг или други форми на емоционално насилие ."

https://en.wikipedia.org/wiki/Gratitude_trap

 

 

Редактирано Август 8, 2025 от vvarbanov