Отиди на
Форум "Наука"

Иригационните системи в Хорезъм


Recommended Posts

  • Потребител

Сергей Павлович Толстов е роден 25.01.1907г в Петербург в семейство на военен.В 1930г завършва Московския държавен университет,а в 1934г завършва аспирантура по история и археология на Средна Азия.В 1937г под негово ръководство започва своята работа Херезмийската експедиция,по време на която биле открити келтимаринската,тазабагябската и амирабадската култури,чрез които се извършва периодизация на първобитната история на хорезмийското население.В книгата на Толстов Древний Хорезм е отделено специално внимание на историята на хорезмийските иригационни системи,които са основата на стопанския живот не само в Хорезм,но и в Средна Азия въобще.

По време на неолита и бронзовия век Средна Азия може да се раздели на два типа райони.Едните,където равнината е в контакт с планински масиви и където земеделието възниква на базата на напояване от планинските рекички и ручеи.В тези райони земеделието възниква най-рано 4-3 хилядолетие пр.н.е.В другия тип райони земеделието възниква по-късно на базата на уседнало риболовно стопанство и първоначално не е свързано с построяване на напоителни канали.Това са районите с високовлажни почви в делтите на големите средноазиатски реки.

Характерен паметник на келтимаринската култура се явява неолитното селище край Джанбас-кала / № 4 / датирано към края на 4-то началото на 3-то хилядолетие пр.н.е.Това е селище на уседнали ловци и риболовци.Културния слой основно съдържа многочислени остатъци от рибни кости – щука и сом и кости на диви животни - Sus scrofa, вид елени - Cervus ex gr. Elaphus,степни гризачи и водоплаващи птици.

111-15.jpg

110-157.jpg

Към времето на амирабадската култура датирана към първата четвърт на 1-то хилядолетие пр.н.е. са произлезли различни почвообразувателни процеси вследствие пясъчни,а след тях и речни алувиални наноси.

В края на бронзовия и в началото на железния век,вероятно по времето на последната трансгресия на Арал, нивото на речните води значително се повишило,в резултат на което разположените край реките,на високи места селища биле потопени.Протоците биле запълнени с наноси и се превърнали в сухи ивици,на чиято повърхност започнал нов живот,който продължил две хилядолетия. Откритите и датирани от това време паметници се намират далеч от иригационните канали и вероятно не са свързани с тях.Такива са селищата от амирабадската култура на юг от възвишението Джанбас –кала,които вероятно биле разположени на брега на езеро.Все още земеделието запазвало своя характер от бронзовия век.

Древните археологически паметници свързани с напоителните канали се датират към средата на 1-то хилядолетие.Построяването на иригационните мрежи в Хорезм намира отглас в някои легенди и предания.Например известния разказ на Херодот за река Ак :

117. Есть в Азии долина, окруженная со всех сторон горой, а через эту гору ведет пять узких проходов. Эта долина принадлежала некогда хорасмиям и лежит на границе земель хорасмиев, гирканов, парфян, сарангов и фаманеев[91]. Со времени же персидского владычества они подвластны персидскому царю. Так вот, с этой окружающей [долину] горы стекает большая река по имени Акес. Эта река, разделенная на пять рукавов, прежде орошала земли упомянутых народов, так что из каждого прохода вытекал свой рукав. Однако со времени подчинения персам эти народы очутились вот в каком положении. Царь повелел закрыть горные проходы и построить на каждом шлюзы. Поэтому вода не могла больше вытекать [через проходы], и долина, окруженная горами, обратилась в озеро, так как река разливается по равнине, но выхода не имеет. Так вот, те племена, которые прежде пользовались этой водой для орошения, стали терпеть ужасные лишения. Зимой, конечно, божество, как и в других местах, посылает также и им дожди; летом же просо и сесам, которые они сеют, постоянно испытывают недостаток влаги. Когда нет уже больше воды, они едут в Персию вместе с женами и, остановившись перед вратами царского дворца, начинают громко и жалостно вопить. Царь же, видя крайнюю нужду просителей, велит открыть шлюзы, ведущие в их страну. Когда же их земля вдоволь напитается водой, царь приказывает опять закрыть шлюзы и открыть другие, ведущие в землю тех племен, которые больше всего после них нуждаются в воде. Однако, как я узнал, царь взимает за открытие шлюзов большие суммы денег (сверх податей). Так обстоит дело

Също Макдиси привежда следната легенда за произхода на хорезмийците:

... в древности царь Востока разгневался на 400 человек из своего государства, из приближенных слуг (своих), и велел отвести их в место, отдаленное от населенных пунктов на 100 фарсахов, а таким оказалось место (где теперь город) Кас . Когда прошло долгое время, он послал людей, чтобы они сообщили ему о них. Когда те пришли к ним, то нашли, что они живы, построили себе шалаши, ловят рыбу и питаются ею, там много дров. Когда они вернулись к царю и сообщили ему об этом, он спросил: «Как они называют мясо?». Те ответили: «хор» (или «хвар»). Он спросил: «А дрова?» Они ответили: «разм» .Он сказал: «Так я утверждаю за ними эту местность и даю ей название Хоразм (Хваразм)». Он велел отвести к ним 400 девушек-тюрчанок, и до сих пор у них осталось сходство с тюрками. Царь, когда сослал их в Хорезм, провел им канал из главного русла Джейхуна, чтобы они жили от него, а главное русло (тогда) достигало города позади Несы, который называется Балхаш

http://www.vostlit.info/Texts/rus15/Mukaddasi/otryv1.phtml?id=1518

Според С. П. Толстов въпреки хронологическото разстояние,може да се предположи,че тези легенди имат отношение към запустяването на Узбой и началото на иригационното строителство в Хорезм.Интересен момент е, че построените канали изцяло повтарят древната конфигурация на делтата на реката.Сякаш хората съзнателно възстановяват изчезващата делта.Възможно е наблюдението на естественото движение на дъждовните води по сухото русло на пресъхналите протоци,да е спомогнало развитието на строителството на канали.В тази епоха,човекът още не се противопоставя на природата,а само усилва,следвайки я ,полезните страни за него.

До 3-4 столетие от н.е. всички канали действали пълноценно.В този период започва постепенно запустяне на източните части на иригационната мрежа,като древния канал Келтеминар,който е най-източния канал достигащ до развалините на Карга-Тышкан – кала и неговото дясно разклонение край Джанбас-кала,а също и каналите край Малък Кырк-кыз и Аяз-кала.

Второ запустяване на иригационната система се наблюдава 8-9 век,когато от нея отпада от експлоатация най-голямото дясно разклонение в околностите на Беркут-кала и Голям Кырк-кыз,а също и каналът оросяващ околностите на Топрак-кала..Само горната част на разклонението оросяващо околностите на град Наринджан продължава да действа.

Третият период на ново съкращаване на иригационната мрежа е през 13-14в .Периода 12- началото на 13в представлява културен разцвет – съхранени са безброй развалини от домове,замъци,градове,крепости.След това района запустява,като към 14в се наблюдава известно оживление,но от 15в животът се прекъсва окончателно.Земеделието се съхранява само по брега на Аму-Даря.

Максимален разцвет на иригационната система на Хорезм и Зеравшан достига от периода 7-6в пр.н.е. до 3в от н.е. – епохата на средноазиатската античност.Той се характеризира с голямо единство на културния комплекс – типове жилища и селища,строителна техника,фортификация,дрехи,керамика и др.Крепостите от десния бряг на реката произлизащи в голямата си част преди кушанския период сякаш са построени по единен план за защита на земеделските земи от пустинята.Периодът свързан с първото съкращаване на иригационната мрежа на Хорезм се характеризира и с бурно изменение на целия културен комплекс.Селищата от градски,античен тип постепенно запустяват и на тяхно място се появяват характерни за по-късния Хорезм разпръснати укрепени семейни имения.Еднаквия културен облик от кушанския период се сменя с разнообразни локални особености.

Източник:http://kungrad.com

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Има ли някаква климатична причина за изоставянето на тези съоръжения...? изтощаване на почвата???

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Трайно засушаване, пресъхване на водоизточниците, настъпление на пустинята, нашествие на монголи, араби, китайци.

Или това, че "царят взимал много пари за отварянето на шлюзовете"...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Предполагам, основните причини са изоставяне на съоръженията са засушванията, и обезлюдаванията, причинени от нашествията на източните народи.

ГЕТЕРОХРОННОСТЬ УВЛАЖНЕНИЯ ЕВРАЗИИ В СРЕДНИЕ ВЕКА,Л.Н. Гумилев

http://gumilevica.kulichki.net/articles/Article18.htm

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Да, това ще да е. Там местностите са незащитими от нападатели и без засушаване, а то е настъпило, така или иначе.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Предполагам,че причините са няколко и комплексни.Самия Толстов свързва запустяването на каналите с нашествието на ефталитите и преселението на народите,а по-късното с монголското нашествие.Може би с изселването на населението,което ги е поддържало и обезлюдяването.

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Първите опити за изкуствено напояване в Хорезъм датират от късната бронзова епоха, по времето на Суярганската и Тазабагиабската култури. Първоначално хорезмийците започват да създават близо до естественото речно русло обградени с насипи обработваеми площи, при това всяка „клетка” от тях е имала форма на неголям басейн със страни от по няколко метра. Миниатюрна дига по брега на естествения проток е служила за регулиране на пропускането на вода към обработваемата земя, когато нивото ѝ било високо. Впоследствие се появават и първите канали, чиято дължина не е превишавала няколко десетки метра. Площта на напоявания участък близо до един от древните паметници е достигала около хектар. По-нататъшно развитие иригационната мрежа претърпява в началото на I хил. пр.н.е. по време на Амирабадската култура.

В средата на I хил. пр.н.е. каналите достигат значителни размери. Широчината на някои от тях е достигала 18 m, а заедно с валовете по брега – 40 m. Каналът Чермен-Яб например достигал до 6-8 кm дължина. Те представлявали магистрални канали, от които почти под прав ъгъл се отклонявали по-малки, предназначени за непосредственото напояване на земеделските площи. При строителството на канали с такива мащаби било необходимо да се изграждат съоръжения за регулиране на постъпването на водата в оросителната система през различните годишни сезони.

През последните векове преди и първите векове от новата ера иригационното строителство в Хорезъм достига своя връх. Изградени са нови канали и значително са разширени много от съществуващите напоителни мрежи. Това е свързано с процес на разрастване на оазисите и увеличаване на култивираните земи. Променя се формата на водните пътища – дотогавашните широки и плитки канали се сменят с по-тесни, но по-дълбоки. Увеличава се и тяхната дължина, която някъде достига десетки километри. Броят на малките локални иригационни системи се редуцира и те са обединени в много по-големи съоръжения. Усъвършенствуват се устройствата за разпределение на водния поток. Иригационната система е включвала различни нива: главна река, входен шлюз, главен (магистрален) канал, разпределителни канали, напоителни канали.

Създаването и поддържането на тези мрежи очевидно е изисквало огромни по мащаб дейности, свързани с изкопаване и преместване на големи количества земни маси, строителство на сложни съоръжения при входа на системата, както и постоянни мерки за изгребване на тинята от дъното, за да не се допусне тяхното затлачване. През тази епоха площта на обхванатите от изкуствени канали земи по долните течения на Амударя и Сърдаря достига 35 000 – 38 000 km2 или няколко пъти повече от днешната! Разбира се, иригацията тогава не е била толкова интензивна като днес. Макар че главните канали са били с впечатляващи размери, мрежата от по-малки канали е била сравнително малка и като резултат не повече от 10-15% от земята е била директно напоявана, независимо от достатъчното количество вода. Независимо от това постиженията на древните хорезмийци в иригацията са били забележителни и там се е създала научна школа с авторитетни учени, включваща специалисти по математика, хидроинженерство, картография, астрономия и други науки, които са били от особено значение за развитието на иригационното строителство.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Предполагам,че причините са няколко и комплексни.Самия Толстов свързва запустяването на каналите с нашествието на ефталитите и преселението на народите,а по-късното с монголското нашествие.Може би с изселването на населението,което ги е поддържало и обезлюдяването.

Чакаи сега между ефталитите и монголите бая вода е изтекла даи да уточним поне долу горе, ако са монголите всичко е ясно.

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Имах предвид двата различни периода на съкращаване на напоителните системи - единият 3-4 в от н.е и третият 13-14в.Недобре съм се изразила,за което се извинявам

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...