Бележки за Първото българско царство

[glishev]

Това са десетина страници бележки по няколко теми, свързани с ПБЦ. Не претендирам да са нито достатъчно изчерпателни дори само за собствените ми мнения (камо ли пък по избраните теми), нито особено оригинални. Не съм се стремил да ги правя "user-friendly" с точни цитати. Смятам, че заинтересуваните биха се ориентирали достатъчно добре в датите и идеите. Тук не са включени мненията ми за титлата "kana sybigi", нито за династията на Комитопулите. Това са текстовете във файла:

I. Династията на Ираклеоните и "родът Дуло";

II. България в VIII в. Криза и ново начало;

III. Още един "Златен век". Българската държава като империя (814-852);

IV. Променящото се общество: вътрешни противоречия и пътища на развитие (814-852);

V. След Покръстването. Бягство от гръцката литургия: от латинския към славянския. "Смяна" на владетелската титла (864-886).

Belezhki za PBC.doc

Редактирано Март 14, 2012 от glishev

[КГ125]

Глиев, както винаги

Може да се търси още мотивация при бунтуващите се срещу Борис - не само спомените от Никифор, вероятно това е било битка на две традиции.. И факта, че Борис тръгва да търси алтернатива говори, че в нещо е бил съгласен с бунтовниците....

[Христо Тамарин]

Поздравления и плюсче от мене, уважаеми г-н Глишев.

Бих искал да направя уточнения във връзка с титулатурата след приемането на християнството и старославянският език.

  Цитирай

{кънязь} .. която в онази епоха е напълно равнозначна на латинското „rex”, прабългарското “κανα [συβηγη]”, ..

Проблемът е възникнал, понеже сте намесили латинската титла rex, чиято интерпретация на изток и запад може би е различна.

Латинската дума rex в Светото писание отговаря на гръцката βασιλευς и на славянската цѣсарь (>царь).

Гръцката титла αρχων (архонт) на латински се предава като princeps, a на славянски - кънязь.

Титлата краль не се употребява в Светото писание на старославянски и едва ли е била известна на славяногласните по Нашенско. Последните са знаели на своят си език две титли: цар и княз. При това само цар е запазена и наследена от нашият език, днешното княз е руска заемка.

Ако някой български владетел в текст на старославянски е наречен княз ("О письменѣхъ"), това просто означава, че авторът на текстът е превел гръцката титла архонт.

Rex e върховна титла, и за небесното, и за земното царство. Кънязь (αρχων, princeps) не е върховна титла.

Остава си въпросът относно титлата κανα-σ-υβηγη. Върховна ли е?

Вероятно титлата καν-α-σ не е била върховна. Тя ставала върховна с добавката σ-υβηγη.

В старите български надписи на гръцки език не можело да се напише върховната титла βασιλευς, затова пишели αρχων. Но се добавя σ-υβηγη, което може би значело именно върховен, но елинофоните не знаели това.

[Христо Тамарин]

  On 1.06.2011 г. at 10:10, Христо Тамарин said:

При това само цар е запазена и наследена от нашият език, днешното княз е руска заемка.

Във връзка с това изобщо се съмнявам в двора на владетелите от първото българско царство да се е употребявала титлата княз. Надгробният надпис за Пресиян е намерен на територията на днешна Словакия. Съчинението О письменѣхъ според мене не е писано в България. Има ли други източници?

[raylight]

  On 31.05.2011 г. at 17:13, glishev said:

Това са десетина страници бележки по няколко теми, свързани с ПБЦ. Не претендирам да са нито достатъчно изчерпателни дори само за собствените ми мнения (камо ли пък по избраните теми), нито особено оригинални. Не съм се стремил да ги правя "user-friendly" с точни цитати. Смятам, че заинтересуваните биха се ориентирали достатъчно добре в датите и идеите. Тук не са включени мненията ми за титлата "kana sibigi", нито за династията на Комитопулите. Това са текстовете във файла:

I. Династията на Ираклеоните и "родът Дуло";

II. България в VIII в. Криза и ново начало;

III. Още един "Златен век". Българската държава като империя (814-852);

IV. Променящото се общество: вътрешни противоречия и пътища на развитие (814-852);

V. След Покръстването. Бягство от гръцката литургия: от латинския към славянския. "Смяна" на владетелската титла (864-886).

Belezhki za PBC.doc

Няма как Българите да са федерати, при положение, че Империята им плаща васален данък /императорско червено/. Освен това, пропускаш историческите факти - Българите бягат или се освобождават от няколко зависимости преди това - тюрки, хуни, авари, хазари, показателно за отношението им към чуждото управление. Съмнителна е идеята, че ще приемат друг да ги управлява,

[Ka40]

  On 14.06.2011 г. at 11:23, raylight said:

Няма как Българите да са федерати, при положение, че Империята им плаща васален данък /императорско червено/. Освен това, пропускаш историческите факти - Българите бягат или се освобождават от няколко зависимости преди това - тюрки, хуни, авари, хазари, показателно за отношението им към чуждото управление. Съмнителна е идеята, че ще приемат друг да ги управлява,

Че не са били федерата, мисля е повече от ясно. Това твърдение дори незаслужава да се коментира.

[glishev]

Тамарин, титлите в Средните векове са плаващи пясъци: променливи са, така че трябва да се търси синхронната употреба за всеки конкретен исторически момент по изворите, а не някаква застинала вечна рангова таблица

Raylight, империята никога не е била васализирана от българите. Още повече, че има случаи, когато империята плаща на повече от един чужд народ едновременно - няма как императорът да е васал но повече от един "сюзерен": инак ще трябва да допуснем чужди за империята през VII-XI в. институти на класическия феодализъм, а именно - че василевсът на ромеите е васал на едни свои съседи за част от територията си и на други - за друга част. Това обаче е абсурд

"Данъкът" от страна на ромеите на практика е трибут. Доста лесно е да се изтълкува като издръжка, изплащана на федерати. Пак казвам - това са променливи неща, трябва да се търси винаги синхронен поглед.

[Galahad]

Дунавска България съвсем не е била някакъв федерат на Византия. Най-малкото защото виз. автори охотно щяха да го отразят дори да са имали най-малкото основание. Аспарухова България е държава с ясни граници, които са надеждно охранявани, вкл. и срещу самата Византия.

„Златен век” (814-852) Трудно може да говорим за такова нещо. България е империя, но не може да се сравни с двата "Златни века" при Симеон и Иван-Александър. Културното наследство на двата "Златни века" макар и създадено за България е добило значението на общославянско. В другите периоди пак имаме правено това-онова, но то си остава в националните граници - житието на патр. Йоаким І, Омуртаговите надписи ... За самата страна периода си е значим. Тя си се развива като империя и дори от края на периода имаме вече Михаил хаган - аналога на император, падишах. Но трудно може да надскочи двата върха - освен това, което отива на изток, в лицето на богомилството като страничен продукт имаме сериозно влияние и на запад.

Трудно може да говорим и за някаква борба на българаския с гръцкия и латинския. До тогава не са имали алтернатива. Просто имаме съчетание на благоприятни фактори - покръстване, силна бълг. държава и Кирил и Методий. Но ако не беше създадена кирилицата примерно нещата щяха да се развият по друг начин. При по-слаба държава си имаме нагледен пример в лицето на Панония и Великоморавия. Покръстването благоприятства Рим и Цариград да се конкурират и да правят големи отстъпки. Но и едните, и другите в различни по-късни етапи са се опитвали да прокарат триезичната догма.

Редактирано Юни 14, 2011 от Galahad

[glishev]

Скука...