Отиди на
Форум "Наука"

Домашно куче (Canis familiaris)


Recommended Posts

  • Потребител

Куче (Canis familiaris)

РАЗРЕД ХИЩНИЦИ (CARNIVORA)

jane-burton-domestic-dog-canis-familiaris-carrying-puppy-in-basket.jpg

Според зоологическата систематика кучето принадлежи към семейство Кучета (Canidae) на разред Хищници (Carnivora). Историческите документи, пещерните скални рисунки и археологическите разкопки говорят, че опитомяването на кучето датира от дълбока древност. Най-старите от досега намерените скелетни останки от домашно куче според палеонтолозите са отпреди 14 хиляди години. Нещо повече, учените поддържат становището, че първото одомашнено животно е било кучето. Доскоро от много зоолози се приемаше, че прародителите на домашното куче са вълкът и чакалът. Техен аргумент беше фактът, че и с двата вида кучето дава плодовити хибриди. По-късно бе доказано по неоспорим начин, че единствено вълкът (Canis lupus) е родоначалник на всички породи домашни кучета. Изследванията са показали, че чакалът (Canis aureus) има съществени анатомофизиологични различия от кучето и вълка, което абсолютно го изключва като възможен прародител на кучето. Един от най-силните аргументи е обстоятелството, че чакалът има значително по-малък главен мозък и най-вече, че диплоидният брой хромозоми при него е 74, докато при вълка и кучето е идентичен — 78, а известно е, че броят на хромозомите не се променя дори в хилядолетния еволюционен процес.

Още от дълбока древност хората започнали да отделят най-послушните, най-възприемчивите, с най-добри качества кучета. Тях най-добре ги хранели, от тях се стремели да получат и отгледат потомство. Такъв отбор още в ранните стадии на одомашняването спомогнал за развитието и затвърдяването на нужните за хората качества в кучето. Под влияние на условията на средата и отбора те се изменяли, постепенно се създали нови породи и техни представители се кръстосвали помежду си. Постепенно многообразието на кучетата нараствало. От древността хората се стремели към въвеждане на кучета с определена специализация, която се стараели да затвър-дят в поколенията. Едва ли има домашно животно, което да има толкова много професии и специализации в неговата безкористна вярна служба на човека. Всички случайно или целенасочено селекционирани нови качества и „черти в характера" на кучетата от поколение на поколение все повече се затвърдявали, докато в наши дни вече съществуват породи с най-различни специализации и професии. Най- древната професия на четирикракия приятел на човека е кучето-ловец и кучето-страж (на дома, на имуществото, на стадото животни); следващата професия е бойното куче (при война специални кучета били дресирани да захапват муцуната на коня и да го повалят); следва кучешкият впряг в суровия север. По-късно, използвайки изключителните му обонятелни качества, човекът професионално го ориентира към куче-следотърсач (граничар, криминалист); появяват се и кучета-циркови артисти и киноактьори, кучета-състезатели (за надбягвания и двубой); кучета-водачи на слепи хора; кучета-спасители (при лавини, при удавяния и при земетресения), а през време на войната — кучата-сапьори (минотърсачи), кучета-санитари (оказващи първа медицинска помощ), кучета-взриватели на танкове, и в по-ново време — кучета-газопроверители (подушващи повредите в газопроводите), кучета-митничари (откриватели на наркотици), кучета-геолози (рудотърсачи), кучета — лабораторни животни (в медико-биологичния експеримент) и в най-ново време кучета-космонавти (първите живи пътешественици в Космоса, които проправиха космическия път на човека, бяха кучетата Лайка, Белка, Стрелка).

Днес кинологията (от гр. kunos — куче и logos — наука) класифицира голямото разнообразие от кучешки породи в три основни групи:

1) примитивни породи — малък брой кучета, непретенциозни, устойчиви, трудно поддаващи се на дресировка и малко привързани към човека. Това са някои азиатски породи и африкански ловни кучета;

2) преходни породи — група примитивни кучета, с които човекът е започнал целенасочена племенна работа и дресировка. Такива са някои групи лайки; кавказки и средноазиатски овчарки;

3) културни породи — най-многочислената група породисти кучета, за които човекът е създал благоприятни условия за отглеждане, хранене, племенно развъждане и практическо използуване. Тук се отнасят всички ловни, служебни и декоративни породи кучета (систематизирани според предназначението си).

И все пак рязко разграничаване на кучетата в групи не може да стане, тъй като много ловни и служебни породи кучета често се отглеждат любителски като декоративни и обратно, някои декоративни кучета имат определени ловни и служебни способности. Типичен пример са голялата група от териери, сред които има ловци, служебни и декоративни породи кучета.

Кучетата от различните породи са най-различни по тегло и големина. Днес в света могат да се наброят над 600 породи кучета, поради което е трудно да се опишат всички.

Аз ще се опитам да дам най-известните кучета в този раздел.

Надявам се всички други да се включат.

ANE%20Canis%20lupus%20familiaris%20%28Siberian%20husky%29%2000334.jpg

West-Highland-Terrier-Puppy-Canis-Familiaris-Walking-Photographic-Print-C13062469.jpg

dogs.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Инфорамцията за тази тема и за породите кучета е съчетание от интернет източници и книгата "Домашна зоология" на издателство Наука и изкуство, София 1983 г. на д-р Веселин Денков и н.с. Лиляна Михайлова

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Инфорамцията за тази тема и за породите кучета е съчетание от интернет източници и книгата "Домашна зоология" на издателство Наука и изкуство, София 1983 г. на д-р Веселин Денков и н.с. Лиляна Михайлова

А, чудесно. Всъщност за това питах. ОК, приема се :)

Между другото, страхотно е, че пусна толкова много информация в раздел, който иначе не беше много популярен. Дано се получат хубави дискусии.

Кучето е стар спътник на човека, добър приятел, издръжливо, вярно, храбро, благородно, полезно, забавно и интелигентно животно. Има нещо много трогателно в привързаността на песовете към нас. Щом чудесно същество като кучето може да обича човека с всичките му недостатъци, то значи човекът не е чак толкова отвратителен, нали :)

Различните породи са подходящи за различни цели и за различни собственици - а и наистина има нещо вярно в това, че темпераментът на собственика и на кучето му си заприличват с времето.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кучето е невероятно животно! Аз мога да го сравня само с коня като интелигентност и спътник на човека... и за коня може д апусна някоя тема :)

Кучето е винаги вярно и винаги остави до теб, интересни животни са...

Имам един приятел той казва следното: Ако обичате толкова много кучетата то тогава ги оставете без да се възпроизведат, да умрат всички от естествена смърт..., защото всички те са човешки продукт и не живеят в една нормална среда за тях...

Въпреки всичко за мен едно такива животно винаги трябва да се гледа на открито...все едно да гледаш кон в апартамент (то и това може да се види де).

П.С.

Тъй като давам тук източник, трябва ли навсякъде да го копирам?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съществуват още много породи кучета, но тук аз се опитах да дам най-известните и се надявам да има повече любители, които да се включат както с допълнителна информация към вече дадените породи така и с нови...

ще дам още малко информация от същата книжка:

Кучетата в зависимост от породата обикновено стават полово зрели между 7—12 месеца, но понякога първият еструс при женските може да се забави до 18-месечна възраст. Независимо от това препоръчително е за разплод да се използват мъжки кучета, навършили 2 годишна възраст, а женските да се заплождат едва на второто-третото им разгонване. Обикновено еструсът е два пъти годишно през пролетта и есента, с интервал от 5 до 8 месеца и продължава 14—22 дни. Разгонената кучка променя нормалното си поведение — става неспокойна, непокорна, често уринира, вулвата й набъбва и от нея се появяват изтечения, примесени с повлекла от кръв. Тя допуска мъжкара след 8—9-ия ден от разгонването до 11 — 13-ия ден, през който период става овулацията (падането на яйцеклетката в матката). Настъпването на овулацията се манифестира с липса на кръв във вагиналните секрети и охотно допускане на мъжкия. Едно покриване е достатъчно, ако е извършено точно в подходящ момент, но за по-голяма сигурност се препоръчва повторно заплождане след 24—48 ч. При кучките се среща относително често лъжлива бременност, която до края на 6-ата седмица е трудно да се разпознае. През време на лъжлива бременност кучката дори може да увеличи теглото си. Нормалната бременност продължава средно 63 дни (при дребните породи — 58 дни, а при по-едрите до 65 дни). Средният брой на малките варира различно в зависимост от породата, телесното развитие на майката, храненето и т.н. Обикновено при дребните породи новородените са от 2—5 броя, а при едрите — 6—12 броя.

Мястото за раждане обикновено женската избира сама (най-често в дома под креват, маса, стол, където тя се чувствува по-сигурна). Раждането настъпва обикновено през нощта или в ранните утринни часове. В редица случаи, когато женската не приема и не кърми малките си, те може да се отгледат изкуствено на топло, като се захранват с млечни храни за бебета. Бозайният период на малките продължава до 7—8-ата седмица, като отбиването на кученцата трябва да става внимателно, при постепенно приучване към основните храни.

Едно от важните условия, осигуряващи правилно телесно развитие, бременност и лактация на кучето, е пълноценното балансирано хранене.

Кучетата са месоядни животни, но живейки в продължение на хилядолетия съвместно с човека, те са привикнали с храна, близка до неговата.

Установено е, че куче с тегло 16—18 кг се нуждае дневно от 1100—1200 кал., а при студено време или тежки условия — до 1600 кал. Кучетата от дребните породи се нуждаят от 100—180 г пълноценна дажба, от средните — от 180—280 г, а от едрите — от 280—340 г, като при по-специални случаи — до 450 г.

Начинът на хранене и съставът на дажбата зависят от предназначението на кучето. Най-простата дажба е добре сварено месо, съдържащо 5% мазнини, плюс същото количесто тестени храни (обикновено царевично и овесено брашно), които се дават под формата на бисквити. В сухата храна трябва да се съдържат 22—25% белтъчини, 2—3% мазнини, 4—6% влакнини.

Подходяща дневна дажба за средно едро куче е 50 г нетлъсто месо, две сварени яйца, 90 г сирене и 1/2 л мляко. Добре е веднъж седмично да се дава черен дроб, който е богат с белтъчини и витамини. Всички месни продукти се сваряват. Млякото, което осигурява най-важните минерални вещества, се дава поне два пъти седмично. Много полезно е на кучето да се дават кокали за гризане.

На кучетата е добре храната да се дава затоплена до 25—280С. На млади животни храната се дава три пъти дневно, а по-късно — два пъти (сутрин и вечер), съответно разделена по-равно. Бременната женска трябва да се храни допълнително още от първата седмица на бременността, като до края на този период дажбата й се увеличава до 60%. През бозайния период дажбата й се удвоява, като се дава три пъти дневно.

На отбитите кученца до 6-месечна възраст трябва да се предоставя достатъчно храна най-малко 2—3 пъти дневно. На 14—18-месечна възраст младите кучета прекратяват растежа си. Млечните зъби на кучето започват да се развиват 2 седмици след раждането. Смяната на млечни зъби с постоянни започва между 3,5 до 4-месечна възраст и обикновено завършва до 8-ия месец. В млада възраст кучето има 32 млечни зъби, а възрастното куче има 42 постоянни зъба.

Зрението на кучето има свои особености. То не е способно да види предмета едновременно с двете си очи, т.е. всяко око има свое поле на зрение. Кучето не може да различава цветовете, но формата на предметите разпознава добре. Кучето вижда движението на предметите от разстояние до 250—300 м и повече. Обонянието стои на първо място сред сетивните усещания на кучето. По време на разходка в парка или сред природата кучето не проявява интерес нито към пейзажа, нито към цветовете. Център на неговото внимание са хилядите миризми, между които кучето разпознава мириса на собствения си господар безпогрешно. Според някои специалисти има кучета, които могат да различават стотици хиляди миризми.

Продължителността на живота на кучето е 12—20 години.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Заглавието на темата го променям, тъй като семейство Кучета (Canidae) сме качили като материал в нашият сайт - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10738 , а това са домашни кучета...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здрасти Мила97, ще се възползвам от случея да те приветствам с добре дошла! Понеже виждам, че вчера написа много статии за различните породи кучета, бих искал да те помоля, ако имаш време разбира се, да напишеш нещо и за породата Акита.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
...известно е, че броят на хромозомите не се променя дори в хилядолетния еволюционен процес...
Понеже това е принципен въпрос - и да не остане някой с грешно впечатление - това не е вярно - променя се.

То и чисто интуитивно би трябвало да се досетите, че се променя, понеже ако не се променяше, всички еукариоти щяха да имат еднакъв брой хромозоми.

Различният брой хромозоми между домашни видове и предполагаеми диви предци също така не е основание за отхвърляне на родство - типичен пример - свинята, която се различава по броя на хромозомите си от дивия предшественик, но това изобщо не поставя под съмнение родството им, а и изобщо не им пречи да се кръстосват помежду им.

Всъщност, дълбоко вкоренената представа, че броят на хромозомите при даден вид е константен има прекалено, прекалено много изключения - при риби, земноводни и влечуги има много видове, при които различни популации имат различен брой хромозоми.

Както и да е, това бяха принципни въпроси; конкретно за произхода на кучето:

- срещал съм в популярен материал датирано съвместно погребение на човек и куче отпреди 30 хиляди години, но си нямам представа, доколко може да се има доверие на тези данни;

- съдейки по някои особености на зъбите, както на днешните кучета, така и по изкопаеми останки, се налага мнението, че предшествениците на кучето са били мършояди, а не хищници - което, ако е вярно, ни насочва към едно по-далечно родство между кучето и вълка, отколкото сме свикнали да мислим.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

По устройстовто на зъбите на петнистата хиена може ли да се разбере дали е мършояд или хищник? А на лъва?... smokeing.gifsmokeing.gifsmokeing.gif

"Мършояд" и "хищник" са условни понятия. Мършоядите в много случаи активно и успешно ловуват, хищниците много често се хранят с мърша. whistling.gif

Прочее, това ми напомня един спор на друг форум, където хора зоолози ми доказаха, че старата номенклатура Канис фамилиарис (нямам време за латиница) вече от 10-ина год. е отхвърлена и дом. куче вече се определя като подвид на Канис лупус. Въобще с напредъка в генетичните изследвания през последните години има "революция" във видовите номенклатури на много бозайници.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Домашното куче често е всеядно. Хляб, мляко, зеленчуци - песовете ядат и такива неща, което ги прави по-подобни на човека, мечката или свинята отколкото на вълка или лъва. Всеки е виждал куче да яде гъби или да пасе разни треви.Да не говоря за т. нар. кучешки храни, които далеч не са месо. Всъщност диетата на домашното куче включва относително малко месо.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност диетата на домашното куче включва относително малко месо.

Ако не му даваш ще включва малко, ако му даваш ще включва много. :smokeing: Зависи от този, който го храни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Говоря за средностатистическия случай на канис полупородистус апартаментикус.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

...Прочее, това ми напомня един спор на друг форум, където хора зоолози ми доказаха, че старата номенклатура Канис фамилиарис (нямам време за латиница) вече от 10-ина год. е отхвърлена и дом. куче вече се определя като подвид на Канис лупус...

Извинявай, би ли дал линк към дебата? Благодаря, предварително.

Редактирано от Voland
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Абе защо слагате такива "подаръчни" изображения към такива научни статии бе!

Сега не мога да се сдържа и да кажа:

"Ей, пале! Ще ти изпапкам ушите! =)"

Редактирано от Smart_Patriot
Link to comment
Share on other sites

  • 4 years later...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...