Отиди на
Форум "Наука"

Марко Тотев - фалшив герой?


Recommended Posts

  • Потребители

Ако има нещо, което днес приемаме със сигурност, то е, че името Марко Тотев е станало синоним на човек без късмет. Иначе някои от сведенията за действителната личност Марко Тотев, поместени в интернет по повод 150 годишнината от рождението му, в известна степен противоречат на написаното за него преди 30-40 години.

Така, например, днешните негови наследници твърдят, че прародителят им бил върл стамболовист. А в статията за Марко Тотев, отпечатана през 1985 г. в биографичния справочник „Бележити търновци”, е записано, че той бил известен като противник на Стамболовия режим.

С уговорката „казват” (изглежда отново са днешните роднини) в статиите в интернет се сочи, че Тотев бил блестящ адвокат и нямал загубено дело. А в споменатата вече книга се отбелязва: „Името на Марко Тотев като търновски адвокат е станало нарицателно за несполука.”(?)

Днес се твърди, че Марко Тотев сам влязъл в ролята на житейски неудачник и „преигравал” в някои моменти. Но дали е било така в действителност? Очевидно е, че подчертавайки неудачните моменти от живота и практиката си, търновският адвокат сам е довел до налагане на нарицателното име „Марко Тотев”. Но кое от това, което е разказвал сам той за себе си, също и кое от разказваното за него, е било истина и кое измислица? И дали днес някои не искат с извеждане на преден план на други „истини”, да компенсират неблагополучията на Тотев и да предизвикат изкуствен благотворен шум около това име.

В „Бележити търновци” също се споменават основните моменти от живота и дейността на Марко Тотев, както в интернет-съобщенията. Но там няма суперлативи като „прочутия търновец”, „един от големите българи на своето време”, „сред най-емблематичните личности на старата столица”, „изключителен професионалист”, „блестящ юрист”, „няма нито едно загубено дело”, с каквито е изпълнена статията на Кремена Крумова в http://www.bgsever.info/br-48_2007/stranici/str-11.htm. Или както се твърди в една друга информация, че бил даже „една от най-емблематичните личности в България” и „един от най-добрите български адвокати от края на XIX до 30-те години на XX век”. „Като адвокат той няма нито едно загубено дело”, повтарят там, потвърждавайки този мит (http://www.infotourism.net/index.php?t=2648&m=2).

Реално за Марко Тотев започва да се пише чак след 1967 г. Дотогава не се е знаело, че той е бил толкова изявена личност, колкото излиза днес, според спомените на неговите потомци и заявленията на някои музейни работници. Първите сведения са също на потомци на Тотев, но са по-скромни, макар че и там има митове. Като този например, че професорите, които винаги държат да се изучават техните книги и лекции, ще тръгнат да дават за пример жалба, написана не от тях, а от обикновен адвокат по граждански дела. Но „положителните” спомени, които се дават напоследък, гарнирани със суперлативи за личните качества на особата, набъбват с всяка изминала година.

С оглед всеки, който се интересува по темата, да си направи сам преценка къде е истината, привеждам статията за Марко Тотев, поместена в „Бележити търновци”. Тя е придружена и с използваната литература за съставянето й. Вижда се и бележката накрая, която посочва, че написаното е съставено най-вече по сведения на преки потомци на Тотев - син и внучка.

Цитат от книгата „Бележити търновци”, издадена в 1985 г.:

МАРКО ТОТЕВ (1857-1936). Роден в търговско семейство. Неговият баща Тотю Тотев държал търговски хан над „Паметника на обесените”. Често турците обискирали дома му. Марко бил единственото му дете.

Марко Тотев получил образованието във взаимното и класно училище в родния си град, където завършва пети клас. След Освобождението става писар в съда, а после секретар на руския губернатор. В следващите години работи като мирови съдия в с. Паскалевец, после станал член-съдия на окръжния съд в Севлиево и като такъв служи 14 години. През 1900 г. е назначен за окръжен управител на Бургас. Но тук не бил доволен и се върнал в Търново, като открил адвокатска кантора в града. В професията бил самоук.

Обходил цяла България. Обичал да казва: „На бай Марко Тотев чантата, като види трена, сама се качва”. Сам изучил турски и френски език. Ползвал свободно френска литература. Защищавал дела във Върховния касационен съд и често негови колеги идвали с удоволствие да го слушат. Негова жалба, изрядно написана, професори в юридически факултет я цитирали като образец по време на лекции пред своите студенти. За кратко време М. Тотев е председател на окръжния съвет във В. Търново. Избран е за народен представител в IV ВНС. За няколко години е бил председател и на читалище „Надежда”.

Обичал да пее възрожденски песни. Известен като противник на Стамболовия режим.

Името на Марко Тотев като търновски адвокат е станало нарицателно за несполука.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Илия Пехлиеанов. Светлина върху личността на Марко Тотев (плах опит за биография), в. Антени, бр. 39, 29. IX. 1972 (снимка).

2. Тома Габеров. Марко Тотев, Неизвестен портрет, Антени, бр. 32, 10. VIII. 1973.

3. Велико Търново — издание на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново, 1967, бр. единствен, с. 22.

Пехливанов взема сведения от Никола Марков, син на Марко Тотев, София, ул. „Гурко” № 45, и Ксения Цанева, внучка на Марко Тотев, София, .„Цар Иван Шишман” № 35.

Кремена Крумова твърди, че Марко Тотев след работата си като секретар на Търновския губернатор, решил да стане адвокат. През 1884-1885 г. бил член на Ловчанския окръжен съд. После станал търновски „градски миролюбив (разбирай мирови) съдия” и дълго време бил член на Търновския окръжен съд. В другата интернет-информация пък се заявява, че Марко Тотев бил първият адвокат в Търново.

post-2642-041190900 1312872743_thumb.jpg

Аз си направих труда да направя справка в Български алманах за 1893 г., какъвто притежавам. Там е публикуван списък на „по-главните чиновници и търговци” в Търново. Име Марко Тотев или Петков, както е било третото му име, не фигурира в раздела „По провосъдието” на списъка, където са дадени имената на председателя и членовете на Търновския окръжен съд. Няма го и в раздела „Частни лица - адвокати”, където са записани имената на девет лица. В целия списък на известните през 1893 г. търновци няма фамилно име Тотев.

Марко Тотев го няма отбелязан и сред чиновниците и търговците на Севлиево и Паскалевец, където също се споменава, че е пребивавал по това време. В село Паскалевец въобще не е имало съдия или адвокат! Ако прочутият кутсузлия днес беше жив, сигурно щеше да каже: „То на Марко Тотев това ще се случи - да го пропуснат в списъците”. Но като се говори колко популярен бил този човек на времето, нека да се покажат автентични документи, свидетелстващи за тази му популярност.

Аз притежавам и повреден Български алманах за 1896 г. За съжаление в него по-някакви причини (обяснени в края на алманаха, който при мен липсва) не са публикувани имената на чиновниците, но адвокатите в Търново по бройка и имена са същите, както в по-ранния алманах и име М. Тотев сред тях също не фигурира.

От прочетените известия в интернет аз останах с впечатлението, че единственият документ, който е открит, е адвокатския регистър на Търново от 1895 г., където на първо място фигурирало името на Марко Тотев. Същевременно в посочената статия се отбелязва, че от 5 февруари 1895 г. до 11 май 1897 г. Тотев е бил председател на читалище „Надежда”. В другата пък цитирана тук статия се твърди: „От ТД „Държавен архив” са предоставили протоколната книга на читалище “Надежда” от 1905 -1907 т., като в някои от протоколите е фиксирана част от дейността на Марко Тотев като председател на културната институция”. Къде е „истината и само истината” в трите противоречащи си сведения?

Действително ли реалният Марко Тотев е бил толкова значима личност, че личните му вещи да бъдат излагани в музей? Аз бях учуден, когато в посочената вече статия на Кремена Крумова (тази статия е най-голяма и обобщаваща и затова споря с изнесеното в нея) прочетох следния пасаж, отнасящ се до дейността на Тотев като председател на читалище „Надежда” в Търново: „Воден от стремеж за издигане на културната институция и духовните потребности на съгражданите си, Марко Тотев съумял да увеличи значително библиотечния фонд на читалището, да обогати репертоара на самодейния театрален състав и да организира художествени изложби. Много любопитен е фактът, че от протокол номер 16 от 28 декември 1895 г. под точка номер едно буквално е написано следното: „Упълномощава се секретарят на читалището Васил Кочев да сключи условие с онова лице, което иска да играе хазартна игра на новата 1896 г., което ще позволи игрането да е 100 лв. Ако не се даде тази сума, да не се позволя никому да се играе хазартна игра в читалището”. Марко Тотев въвел хазарта и в търновското читалище, като по този начин съумял да намери начин за субсидиране на тази културна институция.”

От редовете не става ясно за какво става дума: кой ще играе хазартна игра, кой ще плаща и на кого. Водени от презумпцията, че въпросното „упълномощаване” е трябвало да бъде от полза за читалището, би трябвало да приемем, че лицето, което „иска да играе хазартна игра”, е трябвало да дава някакъв наем на читалището. Но това не е формулирано ясно. Дори да приемем, че редовете от протокола не са писани лично от председателя на читалището (което все пак е възможно), то той най-малкото е следвало да ги коригира и направи разбираеми, щом е бил високоерудиран адвокат.

Авторката на статията приема изпълнението на една тривиална професионална дейност за нещо изключително. Лично на мен не ми е много ясно, къде е отбелязано, че дейността на Тотев е била съпроводена с оценките, които се дават: „увеличил значително фонда”, „обогатил репертоара”, „организирал изложби”. Като всичко това е станало в рамките само на две години. Увеличаването на библиотечния фонд, обогатяването на репертоара на театъра и уреждането на изложби е задължение на всеки ръководител на читалище. Но значимостта на постигнатото се изразява с конкретни факти: толкова книги, толкова спектакли, толкова изложби. Иначе, ако преди това не е имало нищо, то снабдяването с една книга, или организирането на спектакъл или изложба си е направо постижение.

Най-смущаващо от съобщеното в протокола, обаче, е това за хазарта. Хич не е за похвала да се играе хазарт в читалището. Имало си е кафенета за това. Във въпросната статия на Кремена Крумова обаче има разсъждение, което е направо уникум. „Просто Марко Тотев сменя мястото на покера от кафенетата в читалището. Той въвежда хазарта там като нов вид европейско занимание” - умилително се възторгва авторката на статията. Демек, още в края на 19 в. Марко Тотев е тръгнал да ни приобщава към Европа! Крумова изглежда приема за нормално, че управляващите през последните години, превърнаха кинотеатрите в бинго зали. Но фактът за въвеждане на хазарта в търновското читалище, изглежда обяснява, защо Марко Тотев е бил негов председател само две години. Вероятно търновци са решили, че мястото на един комарджия не е да ръководи читалище.

Интересно е, че на Марко Тотев не му харесало и да бъде окръжен управител в Бургас. Дали пък истината не е обратна: него да не са го харесали? Пак по горните причини. Е, вече като обикновен адвокат той е можел да си седи в кафенетата и да играе покер.

Печатът на Марко Тотев

Освен портрета на Марко Тотев и една чанта, за която се твърди, че е негова, тук показвам и печат с текст „М. ТОТЕВЪ - АДВОКАТЪ ТЬРНОВО/TIRNOVO M. TOTEFF AVOCAT”. Печатът го видях преди време в един аукцион, но за съжаление не съм записал името.

post-2642-037300500 1312872750_thumb.jpg

Мисля, че печатът е оригинален на лицето, за което става дума тук: Марко Тотев - човекът без късмет, който днес носи късмет на заелите се да ни го представят като национално значима фигура, чиито тривиални лични вещи трябва да бъдат излагани в музея. Печатът, обаче, явно не е там. Защо ли? Май излиза, че потомците на Марко Тотев са разпродали по-ценното от имуществото му, а „артисалото” са го подарили на музея.

Текстът върху печата показва, че Марко Тотев действително е бил адвокат в Търново. Следва, обаче, да се изясни кога. Също и с какъв действителен успех е изпълнявал дейността си. Естествено с документи, а не с легендарни спомени, неясно кога възникнали.

Потомците на Марко Тотев неизбежно са били поблазнени да добавят някои неща към реалното битие на предтечата си. Едва ли са ги взели от някакви документи. Ако е така, да ги покажат. Но музейните работници, като се опитват да „обогатят” учрежденията, в които работят, трябва да се отнасят по-взискателно към придобиването на нови експонати. Задавам си въпроса: следва ли музеите да се пълнят с вещи, като чантата и бомбето на един обикновен адвокат (поне да беше станал министър), за чиято биография започва да се говори отскоро, но с всяка измината година тя става все по-„брадата”?

И още: не е ли редно, уредниците на изложбите с историческа тематика да проверяват по-внимателно някои исторически „факти”, преди да застанат зад тях. Защото, ако направим резюме на писаното през 2007-2008 г. за Марко Тотев, заставаме пред един парадокс: през годините сме приели за нарицателно име на неудачник, това, на „един от най-големите юристи на България, без нито едно загубено дело”. Някой ни будалка: или, че Марко Тотев е бил голям юрист, или, че е неудачник.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Прелюбопитна история. България в края на 19-ти век е била доста уютно място, в което историите са разказвани много и бързо са стигали до всички поради интензивната комуникация и многото вестници и списания.

Така, че г-н Гербов, може би сте напипали началото на разнищването на генезиска на градските легенди.. :) Не е изключено М.Тотев да е бил съвсем успешен човек и пак да не му е вървяло в това или онова и да се носят легенди, къде верни, къде не.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Печатът е истинска находка! :)

Изглежда във Великотърновския РИМ много харесват Марко Тотев, защото пускат и други материали за него и семейството му. В сп.Будител април-юни има статия от Тодорка Недева за синовете - генерали:

"Малко известен е фактът, че най-прочутият в страната ни "неудачник" и неговата съпруга Поликсена, свързана с известния комунистически род Кабакчиеви, даряват на България двама сина генерали - Георги Тотев Марков и Никола Тотев Марков, а дъщеря им Кристина е омъжена за уважавания в митналото, но почти забравен от съвременниците генерал-майор Рашко Атанасов..."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Марко Тотев е бил много известен адвокат, което спомогнало от една игра на карти да търгне историята за прослувутия неудачник. В смисъл играели на карти и на него все му идвали лоши карти. Когато най-сетне му се паднали хубави карти и аха да спечели, се оказало, че близък на компанията е починал и всички хукнали на погребението. На него не му останало нищо друго освен да каже: "На Марко Тотев все така ше се случи" и от там тръгнал израза. Иначе е имал доста дела в София и може известно време да се е водел като адвокат там. Тъй като често пътувал до София има и няколко случки във връзка с това:

Пътник докато чакал на гарата в Г. Оряховица решил да хапне. Седнал в ресторанта и видял, че един от клиентите си поръчал гулаш. Дояло му се и поръчал същото. Сервитьора обаче след малко се върнал и казал, че другия клиент е бил взел последната порция. Разочарован човекът изрекъл сакралната фраза: "На Марко Тотев все така ше се случи". Оказало се, че този дето бил взел последния гулаш бил самия, автентичен и неподправен от митове и фолклор Марко Тотев.

Нещо подобно станало и във влака - в смисъл един от пътниците казал знаменитата фраза и се оказало, че в купето е Марко Тотав.

Не мисля обаче, че Марко Тотев се е виждал като някакъв герой. По-скоро е човек, чието име щастливата съдба е обезсмъртила като на пръв сред наудечниците.

Но си остава факта, че Търново е дало прототипите на най-известния български адвокат (Марко Тотев) и най-известният български прокурор обезсмъртен в образа на бай Ганьо).

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Освен Ганьо Сомов сред прототипите на бай Ганьо е и един от търновските прокурори - Ганьо Чолаков. Митрополит Климент Търновски е бил негов благодетел, но когато дошло време да съдят владиката, само той се навил да е прокурор. Негова е знаменитата фраза: "И да обесим дяда владика България няма да загине".

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...