Отиди на
Форум "Наука"

Външна политика на султан Сюлейман I Великолепни


Recommended Posts

  • Потребител

Султан Сюлейман I е известен с това , че при него Османската империя достига най-голямото си териториално разширение и става основен играч в евроазиатската политика . Отказът да бъде изплатен дължимият данък при смяната на трона му дава повод да предприеме първия от общо 13 похода .Първият поход е срещу Унгария , в рамките на който той превзема Шабац , Землин и през 1521 г. Белград . През 1522 г. султанът напада остров Родос , който след 6-месечна обсада на 22 декември с.г. капитулира и е включен в Сюлеймановата империя . Защитаващите го рицари йоанити получават право свободно да се изтеглят и през 1530 г. се заселват в Малта ( която през 1565 г. също е обсадена от Сюлейман , но този път безуспешно ) . В 1526 г. Сюлейман отново се отправя с/у Унгария начело на 100 000 души и 300 оръдия . На 29 август той извоюва победа в Битката при Мохач , след което Пеща отваря вратите си пред победителя . Унгария е разделена между Османската империя и Хабсбургите , а областта Трансилвания става васално на Високата порта княжество .

След потушаване на въстание в Мала Азия през 1529 г. султанът предприема в полза на Ян Заполски , бана на Трансилвания , който е избран от 1 част от унгарските благородници за крал , третия си поход в Унгария , на 8 септември завзема Буда и на 27 септември със 120 000 души стига до Виена . Първата обсада на Виена от турците обаче завършва с неуспех за него - на 14 октомври той е принуден да се оттегли поради настъпването на зимата , като губи 40 000 души .

Сега Сюлейман тръгва срещу Персия . В Османо-иранската война ( 1532-1555 ) през есента на 1533 г. той изпраща войска начело с великия везир Ибрахим , която превзема крепостите Еркиш , Ахлат и Ван , а на 13 юли 1534 г. и персийската столица Табриз . На 4 декември е окупиран Багдад и оттам е организирано управлението на завладените земи .

Същевременно султанът се съюзява с френския крал Франсоа I срещу Хабсбургите . Османската флота начело с Каир ад-Дин Барбароса отнема от испанците Корони през 1533 , а през 1534 г. подчинява Тунис , който през 1535 г. обаче е отвоюван чрез Туниския поход на Карл V . В 1541 г. Сюлейман завладява повече от половината от Унгария с Буда и синът на Заполски трябва да се задоволи с Трансилвания ...

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b8/Park_of_Hungarian_Turkish_Friendship_Szigetv%C3%A1r_2.jpg/250px-Park_of_Hungarian_Turkish_Friendship_Szigetv%C3%A1r_2.jpg

Умира при обсадата на Сигетвар. Зриньи твърди, че баща му го е убил. Но по вероятно е получил зараза от епидемията на чума избухваща в турският табор.

За да не се пручуе,мъртъв го вързват в-у коня и така "ръководи" още няколко дена войната.....

:punk: :punk: :punk:

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Един важен аспект на тази агресивна външна политика на Сюлейман ІІ е засилването на морската мощ на империята и борбата му за надмощие в Средиземно море. Главен негов противник на този фронт е Карл V, наследен впоследствие от Филип ІІ като испански крал. Ето хронология на някои от събитията по време на управлението на Сюлейман.

1522 – Завладяване на о-в Родос

1525 - 1530 – Рейдове на Хайр ад Дин Барбароса и други мюсюлмански адмирали срещу испанското и италианското крайбрежие и островите в западното Средиземноморие.

1531 - 1532 – Хайр ад Дин води сражения с испанския флот под командването на Андреа Дориа и с малтийските рицари.

1534 – Хайр ад Дин предприема нападения срещу италианските пристанища, след което завладява Тунис.

1535 – Имперската армия, изпратена от Карл V, успява да си върне Тунис.

1535 - 1537 – Хайр ад Дин пиратства почти необезпокояван във водите от Гибралтар до Сицилия.

1537 – Турците завладяват множество острови в Егейско и Йонийско море, принадлежащи дотогава на Венеция.

1538 – По инициатива на папата е формирана коалиция за борба с османците, включваща Испания, Венеция и малтийските рицари, но флотът на християнските сили е разбит при Превеза от Хайр ад Дин. След тази победа турците получават решаващо надмощие по море.

1539 - 1540 – Турците превземат практически всички венециански егейски и йонийски владения и установяват пълна доминация в източното Средиземноморие.

1541 – Неуспешна експедиция на Карл V срещу Алжир, която приключва с големи загуби.

1543 - 1544 – Хайр ад Дин превзема и ограбва много градове по френско и италианското крайбрежие и околните острови, действайки като съюзник на френския крал Франсоа І. Така Турция се възползва от противоречията между християнските държави.

1546 - 1550 – Турски нападения по цялото Средиземноморие и чести сблъсъци с испанско-италианските сили, но без сражения от голям мащаб.

1551 – Османските войски превземат Триполи с активното участие на флота.

1552 – Турците опустошават италианското крайбрежие и разбиват испанско-италианския флот при Понца.

1553 - 1556 – Османски рейдове по бреговете на Италия, Корсика, Сардиния и Далмация.

1558 – Превземане и разграбване на Реджо ди Калабрия.

1560 – Победа на османския флот срещу християнската коалиция при Джерба, с която е осуетена атака срещу Триполи.

1561 - 1563 – Турските сили редовно атакуват италианското крайбрежие и дори превземат закратко Неапол. През 1563 те предприемат нападения по испанското крайбрежие и обсаждат неуспешно алжирското пристанище Оран, опорен пункт на испанците.

1565 – Голяма турска армада напада остров Малта, но атаката е отблъсната след пристигането на морски подкрепления за малтийците.

През 1571, вече след смъртта на Сюлейман ІІ, обединените сили на християнската Свещена лига разгромяват турския флот при Лепанто в едно от най-известните морски сражения в историята.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Еее, Моката гюзелиятя го е треснал Миклош Зриня при Сигетвар. Щатен австрийски, хърватски и унгарски военначалник. Спорно е дали по това време, или Собейски 120 години шпетер им троши окончателно гръбнака.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Не ключовия момент е 1529 г. и първата обсада на Виена.Ако тогава Виена беше паднала.....1683 г. разбира се е по известната обсада но тогава турците стигат до Виена само благодарение на унгарските си съюзници които вече ги приемат като по малкотозло в сравнение с Хабсбургите.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Някой може ли да даде по обширна литература за сблъсъка между австрийци и турци, особено от 1520 до 1689?

Книжки нещо да си попълня знанията, лошото е че знам само български и руски(.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

За 1566 говорим, което по приказки си е почти победа на турците. Да, ама не.

Победа си е разбира.Турците в крайна сметка превземат Сигетвар.Само че Сигетвар не е нито Виена нито Белград.За разлика от загубата на Сюлейман Великолепни която се оказва невъзвратима.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Победа си е разбира.Турците в крайна сметка превземат Сигетвар.Само че Сигетвар не е нито Виена нито Белград.За разлика от загубата на Сюлейман Великолепни която се оказва невъзвратима.

Да де, тактическа, която се свежда до тва все едно един разезд нагонил със сабите друг :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Професор Матанов пише , че за поражението на османците през 1529 г. при Виена роля изиграва и промяната в позицита на Мартин Лутер :

Три години по-късно той отправя апел към съмишлениците и последователите си да подкрепят борбата на виенчани . ,, На война срещу турците " - за разлика отпреди - зовял Лутер .
,, От Галиполи до Лепанто " , стр. 274 . Тази промяна сплотява католици и протестанти за отпор срещу османците . Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Да де, тактическа, която се свежда до тва все едно един разезд нагонил със сабите друг :tooth:

Значи това са една верига от крепости - Егер,Сигетвар,Гьор,Канижа и други която спира османците км Европа.Всяка една от тези от крепости представлява жизнен интерес за османците.Затоа и Сюлейман Великолепни оглавява лично похода макар че не е в първа младост.Така че успеха си е значителен само че няма кой да поведе османците да го развият.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Причините за неуспеха на обсадата на Виена през 1529 г. според ,, От Галиполи до Лепанто " :

Преди всичко трябва да се има предвид, че градското население масово подкрепя бранителите на крепостта. В боевете се включват стихийно организирани селски отряди. В по-голямата си част членовете им са протестанти. Тази масова подкрепа на населението както на самия град, така и на селските му околности, има изключително важно значение. Османците се озовават в необичайна обстановка, с която не се били сблъсквали в последните десетилетия. Религиозните и социалните битки в Европа са по принцип техният троянски кон. Под Виена те се оказват късно през есента на 1529 г. и обсаждат една изградена по всички правила на фортификационното изкуство крепост. Посрещала ги навред стрелбата на пушките на обикновените селяци. Градът, този символ на беди за простия австрийски селянин, символ на властта, преследваща и унижаваща, не е изоставен да се отбранява от скъпо струващи, но невинаги достатъчно себеотрицателни чужди наемници. Освен това трябва да се има предвид, че османската войска се е отдалечила силно от базите си и няма с какво да се изхранва при една по-дълга обсада. Виена не прилича на труднодостъпна, но обградена отвред от османски владения албанска крепост. Това е един от най-важните градски центрове на Европа. Османците не намират сили нито в 1529 г., нито по-късно, за да му наложат своята власт.

Това настъпление на Сюлейман съвпада с някои интересни моменти в обществено-политическия живот на Европа - някакви кълнове на по-различен социален климат. „Турският страх", за който се говори отдавна, за който се пише близо век, по който се дискутира във височайши аудитории и на имперски диети, придобива осезателни измерения. Това не е унижението и болката на съседа, на покровителствания от време на време по-слаб политически, икономически и териториално васал. Османците тъпчат по пътищата на земите на императора на Германия. Това вече е съвсем различно. Ето защо и поведението на Европа става друго.

Може би най-важното е, че именно по това време настъпва промяна в отношението на идеолозите на Реформацията към османското нашествие. Първоначално то е оценявано от тях като „бич Божи": буря, която ще помете католичеството и ненавистните католически владетели. В навечерието на битката при Мохач Лутер се обръща с възвание към протестантите на Унгария да не се съпротивляват на османците. Три години по-късно той отправя апел към съмишлениците и последователите си да подкрепят борбата на виенчани. „На война срещу турците" - за разлика отпреди - зове Лутер. Тази промяна в отношението на витенбергския реформатор е част от идейната му еволюция като водач на Реформата, която се наблюдава в годините след края на Селската война (1525-1526) и се оценява по различен начин. Най-схематично действията му след тези години се тълкуват като отстъпление, а самият Лутер се рисува като марионетка в ръцете на немските курфюрсти. Всъщност става нещо много по-дълбоко и сложно. Промените и честите поврати в мислите и действията на Лутер, част от които е и възванието за борба против османците, могат да се осмислят чрез създадената от него концепция за „двата строя" (божествения и светския). Всичко, което засяга „божественото", борбата с католичеството и т. н., трябва да става в съответствие с най-строгата принципиалност и чистота на евангелизма. Но във втория случай, когато става дума за светските конфликти и взаимоотношения, по принцип неполучаващи окончателно разрешение, компромисите и полумерките са не само допустими, но често дори и наложителни. „Компромисът" на Лутер от 1529 г. извежда масите селско население, подложено в 1527-1529 г. на невиждани гонения, от апатията и го повежда в защита на Виена. Това негово разбиране за „двата плана на историята" позволява временно да бъдат надмогнати сложните и противоречиви страсти, наситили живота на народите от земите на Хабсбургите през 20-те-30-те години на XVI в. Този документ на Лутер е само брънка от редицата негови действия, подготвили съставянето през 1530 г. на Аугсбургското верую. То смекчава конфликта между протестантството и католицизма и вероятно изиграва роля за някои успешни акции, с които напредването на османците към същинските немски земи било позабавено67. През 1530 г. е отпечатано и съчинение на Еразъм Ротердамски, в което за разединението на Европа се говори с тъга. Развива се идеята, че християнският свят ще оцелее, ако дружно се пребори с османците68.

Тази непоследователност на Реформацията е от полза за делото на антиосманските сили в Европа. Отнася се за действия от страна на най-видни представители на Реформацията и на хуманизма, чиито възгледи влияят не само върху масата на населението, но и върху политическите дейци. В крайна сметка това допринася през 30-те години на XVI в. в Европа да се създадат по-благоприятни условия за борба с османското териториално напредване. Победата над тях край Виена е началото. Реформацията - първа сериозна битка с феодализма - помага да се намерят онези недостигащи на балканските общества сили, които да обърнат „храбрите воини на Аллаха" в бягство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Някой може ли да даде по обширна литература за сблъсъка между австрийци и турци, особено от 1520 до 1689?

Книжки нещо да си попълня знанията, лошото е че знам само български и руски(.

Много достъпно четиво е Тревожни столетия на Георги Гаврилов

DSC09706_1_450x600_w_a436ae76554cef95f6c79cf47ec87c8b.JPG

http://kutlovica.com/detail.php?id_prod=7383

Беше хубава книжка за времето, когато нямаше нет и трабваше да се разчита само на оскъдните ресурси на българските библиотеки. Спомената е и от Галиполи до Лепанто, но тя определено е трудна за четене, което се дължи и на факта, че малко куца откъм информативност.

А за Виена - просто Осм. империя навлиза в дълбока криза. То винаги е така - като се стигне върхът следва нанадолнището. Преди това е и крахът на военно-морската мощ на империята при Лепанто. Проблемите естествено са от по-рано и те се виждат напр. във войната за Кипър. Всичко лъсва когато обстоятелствата се съчетаят и с края на един способен владетел.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Е не, Галахад, точно тогава "великолепните" са били във възхода си и точно тогава някой ги е съсякъл през чалмата от горе надолу. Имам предвид първата Виена.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Значи, от Галиполи до Лепанто ми е настолна книга по въпроса. Тя е писана от двама автори. Първата част е чудесна, но виж втората... лично на мен не ми допада като стилистика. Само общи приказки и никаква фактология.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Ето едно чудесно изследване от 1951 г. за живота на Великолепния - дворът му, външна и вътрешна политика, военни кампании и т.н. :

https://archive.org/stream/suleimanthemagni001564mbp#page/n7/mode/2up

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...