Балада за с.Катуница

[КГ125]

Не, това няма да е за скорошния конфликт в това село, а за нещо много по-голямо, от което този конфликт е част, но малка. За нещо, случило се и случващо се в българската най-нова история. То не се отнася само до българската, ами май до европейската история. За по-нататък не ми се мисли, но май и за там се отнася.

Текстът е на Димитри Иванов (предполагам известният български журналист) побликуван във в."Сега" ей туканка-на:

http://www.segabg.com/article.php?id=592970

Настана криза. Алчността е по-силна от разума. Марксистите-ленинци казали, че за печалба капиталистът ще ти продаде и въжето, с което да го обесят. Защо не казали, че капиталистът предпочита друг да бъде обесен?

Кокошките не ги брояха за добитък. В статистиката имаше графа "домашни птици", но броят им беше предполагаем. Яйчарят обикаляше Катуница и околните села Ягодово, Крумово, Караджово, Садово и събираше яйца. За износ.

Банкерът Буров казал: "Българският лев се крепи на черупката на българското яйце." Левът бил стабилен, когато България била в монетарен съюз с Белгия, Франция, Италия, Швейцария и Гърция до 1914 г.

Нито Балканските войни съм видял. Но вярвам, че тогава България била непобедима. Българската армия по-голяма от тогавашната US army. Момчета, следващи в Европа, идват доброволци, стават офицери. Войниците - корави селяни, свикнали да гледат добитък. Няма мототехника. Конска тяга, картечниците на мулета, по-точно на катъри, волове теглят обоза и Йовков разказал как селянинът срещнал своя мобилизиран вол и се разнежил. Противникът не можел да нанесе стратегически удар в българския тил - да срути язовирни стени, да прекъсне електроснабдяването, водоснабдяването. На всеки селянин бунарът му в двора. Електрификация няма, язовири няма. Българската селянка опъва каиша на нивицата, изхранва челядта. Не ми се пише как Фердинанд проиграл българската сила. Ще продължа за животните.

Чая беше обрамчена с надвиснали над водата върби, зад тях каваци и брястове. Катуница не беше като китните подбалкански селца. Лете педя прах, зиме педя кал. Дядо ми Илия слязъл там от родопското селце Югово, може би най-бедното в България. От Цариград той донесъл ягодови корени, от Виена аспержи и когато занесъл в кухнята на Фердинанд спарги (аспержи), Фердинанд му дал един златен наполеон и дядо си купил много хубава кобила, все едно сега да си купиш "Порше". Нарекъл я "Наполеонката". На връщане, докато Наполеонката преплувала Чая и дядо на гърба й, един таласъм го хванал за потура да го завлече във водата, но дядо сритал таласъма и таласъмът го пуснал.

Не ще и дума, че дядо е бил пиян като пън и потурът му се закачил за корен на пън, но това не е важно.

Ягодите станали поминък. Село Катуница било въздигнато в ранг гара Катуница. Вярно, там пътническите влакове не спираха, но оттам тръгваха хладилни вагони със замразени ягоди за Германия. За Англия, където правеха от пулпа strawberry jam - вагони с бурета ягодов пулп с кораби през Бургас. Баща ми, следвал-недоследвал химия в немското градче Гьотинген, намерил ниша: произвеждаше в Катуница калциев бисулфит (консервант да не прокисне пулпът, пътуващ за Англия) и продаваше консерванта на износителите на пулп, включително на бащата на академик Сендов.

Кокошките бяха вкусни. Вярно, не толкова, колкото в селцата между Добрич и Варна, където след жътва правеха харман; кръжиш седнал на диканята, плоска шейна с кремъци отдолу, пилетата си кълват зърна от хармана и стават "харманчета".

Сега - алкохолни ментета от Катуница, пилета ментета, нещастни бройлери в KFC и в другите вериги или ffrc (fake "Free range сhicken").

Никога няма да вкусите "харманче". Не мога да ви помогна. Но ще опитам. Ако поръчвате пилешка кълка (drumstick), поискайте ляв drumstick.

"Щото съм ляв", обяснявам аз (много дълго е да обяснявам, че в птицефемите обикновено в дясното бутче инжектират имунизациите, хормоните и разните други гадости).

Измислете си и вие обяснение защо лява, а не дясна кълка.

[Южняк]

Чета го от години и му се чудя на творческото дълголетие и стила, който е доста добър. И двете много ме впечатляват. Не съм напълно сигурен, че има друг български журналист с подобен език. При Димитри магията май не е в това какво казва, как го казва. Преде паяжини от думи.

[КГ125]

Така е. Все пак Д.Списаревски му е кръстник.

Редактирано Юли 6, 2012 от КГ125