Еко катастрофите на Балканите през древността

[makebulgar]

Според едни проучвания и публикации на Хенриета Тодорова в книгата История на Добруджа, Том 1 (2011), на Балканите след последната ледникова епоха е имало две сериозни еко катастрофи, които довели до почти пълно обезлюдяване на полуострова. Катастрофите са доказани чрез изследване на археологията, полени и чрез изследване на ледниците на Гренландия и Антарктида. 

Първата катастрофа била в периода 4600 - 4200 г.пр.Хр., като в следствие на температурния максимум след ледниковата епоха на целия полуостров, първо в южните части и накрая и на север, настъпила страшна суша която довела до пълно обезлюдяване. Селищата били изоставени, хората измрели от глад, и за следващите 1000 години ситуацията останала подобна. Тази катастрофа сложила край на каменно-медната епоха (халколита), като по това време загинала цивилизацията Варна.

През 1000-годишния преходен период между медната и бронзовата епоха от североизток пристигнали малобройни номади, които се заселили в Североизточната част на полуострова. От северозапад по течението на р. Дунав се преселили хора от Централна Европа, където по онова време климата бил добър и хората процъфтявали. 

След 3200 г.пр.Хр. в началото на бронзовата епоха от североизток идват индоевропейци носители на Ямна култура, които се заселват около целия Долен Дунав. Те били номади, и донесли от там и първия бронз легиран с арсен. 

През 2400 г.пр.Хр. настъпила следващата екокатастрофа, като тя била също следствие от повишаване на температурата, което довело до засушаване и пожари, които направили северната част на полуострова нагодна за живот. По това време изчезват и носителите на Ямна култура. 

Следващите 1000 години били неблагоприятни, като североизточната част на полуострова останала обезлюдена. 

В началото на желязната епоха през около 1400 - 1300 г.пр.Хр. климата се оправил и в Добруджа се появили нови жители, вероятно преселници от юг, североизток и северозапад. Това население нямало нищо общо с онова създало културите Варна и Караново, което загинало през пето хилядолетие пр.Хр.. Културата им била час от северобалканското комплексно общество Зимниче - Пловдив, в което Тодорова вижда появата на тракийското койне. 

През средната желязна епоха през 7-5 в.пр.хр. на север от Хемус и в Добруджа трако-гетското население било от номади, от които са останали само некрополи, но не и селища. Те явно били преселници от североизток, от където дошли и дорийците. 

[Exhemus]

Ходил ли се в Археологическия музей Варна?  Там има в много екзепляри едно характерно чукче от кутурата Варна.  Изработката е перфектна, а някои са еднакви с точност до микрон, при положение, че са със сложна форма.  Датирани 1000г. след това, са показани  почти същите чукчета по форма, но разкривена, с доста груба изработка.  Общо взето по-малки по размер и в по-малко количество.

  Можем ли да  говорим за някаква приемственост и непълно изчезване на Варненската култура?

[makebulgar]

Еми Тодорова пише, че създателите на културата Варна измрели от суша, глад и пожари. Може и да са избягали, но живота по тия земи замрял. И това е доказано и чрез археологията, и чрез полените. От тоя период не са откривани полени от житни посеви. 

Относно тези чукчета и другите изделия едва ли еднаквостта им е до микрон. Но дори и това да е вярно и за това си има обяснение. От една матрица обикновено излизат еднакви детайли при леярството и това не е чак толкова впечатляващо. 

Откриването на чукчета сходни с онези от преди 1000 години само по себе си не доказва приемственост и генетична връзка. Тоест онези от култура Варна са загинали, но по селищата им са останали разхвърляни някакви чукчета, които по-късно са били открити, използвани и копирани неточно. По същия начин Тодорова пише, че новите поселници по тия земи използвали кремъчни сечива, но те не били собствено производство, нито били някакъв съвременен на тях внос, а били изкопавани и вземани от старите селища.