Отиди на
Форум "Наука"

Принципи на моите възгледи за миналото


Recommended Posts

  • Потребител

Принципи на моите възгледи за миналото

Идеята е този раздел да служи като своеобразно "експериментално поле" за опитите ни по историческа систематизация и моделиране.

Възгледите ми за миналото се основават на следните принципи:

  • Имперско-цивилизационен принцип
  • Принцип за първостепенната роля на религията
  • Бръсначът на Окам: Не бива да се привличат нови същности без крайна необходимост
  • Принцип за състоятелността на лингвистическата археология
  • Принципи на Еклесиаста
  • Принципът "Ölmüşten haberi yok/От умрял хабер не чакай": На много въпроси от историята отговор няма и няма да има.
  • Принцип за историческият континуум: ако нищо не знаем за дедите си, то за прадедите си знаем още по-малко.
  • Всички принципи на логиката
  • Всички принципи на криминалистиката

Имперско-цивилизационният принцип се явява традиционен. Опитите за преразглеждането му са несъстоятелни. Съгласно с този принцип, Древните Египет и Месопотамия, древна Гърция и мимолетната империя на Александър Велики, Римската/Ромейската империя и империята на Карл Велики имат за историята по-голямо значение, отколкото всички останали събития от онези времена.

Първостепенната роля на религията винаги трябва да се отчита. Религията може да бъде християнство или ислям, национализъм от 19-и век или национал-социализм и интернационал-социализм (комунизъм) от 20-и век. Във всички случаи ролята й е огромна, важна, актуална, главна, генерална, животрептяща, жизнена, злободневна, знаменателна, историческа, капитална, кардинална, командна, крайна, коренна, крайъгълна, крупномащабна, многозначителна, основна, принципиална, приоритетна, решаваща, решителна, съдбовна, съществена, възлова, фундаментална, централна, епохална (написал съм това с помощта на синонимен речник).

Принципът за състоятелността на лингвистическата археология се противопоставя на някои възгледи сред професионални историци за несъстоятелността на историческата лингвистика. Ако изводите на лингвистическата археология противоречат ня някои твърдения на традиционната история, то по-скоро е нужно последните да се преразгледат. Даже ако в някой древен документ има само лъжливи твърдения, то и в този случай заключенията на лингвистиката въз основа на този документ ще бъдат правдиви. Много добре знам, че например въз основа на днешната преса не мога да си създам правилна представа за настоящето, на което съм свидетел, а пък какво остава за миналото. Например, бъдещите поколения няма да могат да си създадат правилна представа за настоящето въз основа на писмените паметници, които ще им оставим.

Принципите на Еклесиаста: {1:9}

Каквото е станало, това е, което ще стане,

И каквото е било извършено,

това е, което ще се извърши;

И няма нищо ново под слънцето.

Има ли нещо, за което може да се каже:

Виж! Това е ново?

То е вече станало във вековете,

които са били преди нас.

Не се помнят предишните поколения;

Нито ще се помнят послешните,

грядущите, поколения,..

Предците ни са били същите като нас - нито по-умни, нито по-тъпи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Доста добро. А като критерии за установявяне на дадена фактология бих се опрял и на "Апология на Историята или Занаятът на историка" от Марк Блок.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Принципът за състоятелността на лингвистическата археология се противопоставя на някои възгледи сред професионални историци за несъстоятелността на историческата лингвистика. Ако изводите на лингвистическата археология противоречат ня някои твърдения на традиционната история, то по-скоро е нужно последните да се преразгледат. Даже ако в някой древен документ има само лъжливи твърдения, то и в този случай заключенията на лингвистиката въз основа на този документ ще бъдат правдиви. Много добре знам, че например въз основа на днешната преса не мога да си създам правилна представа за настоящето, на което съм свидетел, а пък какво остава за миналото. Например, бъдещите поколения няма да могат да си създадат правилна представа за настоящето въз основа на писмените паметници, които ще им оставим.

Разбира се, не става дума за наивната любителска лингвистика.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Възгледите ми за миналото се основават на следните принципи:

  • Имперско-цивилизационен принцип
  • Принцип за първостепенната роля на религията
  • Бръсначът на Окам: Не бива да се привличат нови същности без крайна необходимост
  • Принцип за състоятелността на лингвистическата археология
  • Принципи на Еклесиаста
  • Принципът "Ölmüşten haberi yok/От умрял хабер не чакай": На много въпроси от историята отговор няма и няма да има.
  • Принцип за историческият континуум: ако нищо не знаем за дедите си, то за прадедите си знаем още по-малко.
  • Всички принципи на логиката
  • Всички принципи на криминалистиката

Към твоите прибави и тези -

1. Voraussetzungslosigkeit - kaто го прекараш през гугъл дикчънъра излиза "предположение", но по-точния превод е без-пред-поставъчност.

2. Конгениалност - Колингууд го нарича сблъскване на умове с умове - " историческото изследване показва на историка възможностите на собствения му ум ... всеки път, когато той се сблъсква с някакви неразбираеми исторически материали, той констатира ограниченоста на ума си и вижда, че съществуват такива форми на мислене, в които той не е способен да мисли... " Идеята за историята. С. 1995, с.222 - на който не му харесва българския превод да си чете оригинала , аз го сравнявам и с руския текст. Няма ли конгениалност, хистърито става правене на преразказ с scissors and glue

3. Ретроспективност

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Към твоите прибави и тези -

1. Voraussetzungslosigkeit - kaто го прекараш през гугъл дикчънъра излиза "предположение", но по-точния превод е без-пред-поставъчност.

На български е непредубеденост. Бих прибавил непредубеденост, но на последно място, понеже поне първият от принципите, дето съм ги изброил, имперско-цивилизационният принцип, е проява на предубеденост.

Към твоите прибави и тези -

2. Конгениалност - Колингууд го нарича сблъскване на умове с умове - " историческото изследване показва на историка възможностите на собствения му ум ... всеки път, когато той се сблъсква с някакви неразбираеми исторически материали, той констатира ограниченоста на ума си и вижда, че съществуват такива форми на мислене, в които той не е способен да мисли... " Идеята за историята. С. 1995, с.222 - на който не му харесва българския превод да си чете оригинала , аз го сравнявам и с руския текст. Няма ли конгениалност, хистърито става правене на преразказ с scissors and glue

Това не се ли покрива до голяма степен с принципите на логиката и принципите на криминалистиката?

3. Ретроспективност

Мисля, че това се подразбира. Освен това, принципът за историческият континуум (ако нищо не знаем за дедите си, то за прадедите си знаем по-малко от това нищо) донякъде изразява именно ретроспективност.

Не става дума и за политически релативизирана лингвистика, нали ?

Лингвистиката е по скоро естествена наука и в нея няма политика. Използването на лингвистиката за политически цели е злоупотреба.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

На български е непредубеденост. Бих прибавил непредубеденост, но на последно място, понеже поне първият от принципите, дето съм ги изброил, имперско-цивилизационният принцип, е проява на предубеденост.

Това не се ли покрива до голяма степен с принципите на логиката и принципите на криминалистиката?

Мисля, че това се подразбира. Освен това, принципът за историческият континуум (ако нищо не знаем за дедите си, то за прадедите си знаем по-малко от това нищо) донякъде изразява именно ретроспективност.

Лингвистиката е по скоро естествена наука и в нея няма политика. Използването на лингвистиката за политически цели е злоупотреба.

Съгласен съм с пред- убеденоста.

Значи трябва да се откажеш от предубеденоста на и-ц. принцип, защото е трудно да разтълкуваш по него , да речем Варненското съкровище или Дарк ейджс.

Въобще твърде позитивистични са ти принципите. Историята не е криминалистика, както ни обясняват някои тукашни археолози.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

На мен нещо ми е трудно да ги възприема тези принципи.

Имперско-цивилизационният принцип се явява традиционен. Опитите за преразглеждането му са несъстоятелни. Съгласно с този принцип, Древните Египет и Месопотамия, древна Гърция и мимолетната империя на Александър Велики, Римската/Ромейската империя и империята на Карл Велики имат за историята по-голямо значение, отколкото всички останали събития от онези времена.

Приемаме, че Дунавска България и Русия не се появяват. Тогава арабите от юг и варварските нашествия от изток, съвместно с тези на ислямската Волжка България е можело да изличат всякакъв спомен за империята на Карл Велики и днес той можеше да е известен колкото хан Севар или хан Органа.

•Принцип за първостепенната роля на религията

Може би по-скоро става дума, че религията е по-стария общ. регулатор от правато и оттам и религиозната общност е по-стара от държавата. Но иначе може да се въведе "принцип за водещата роля на храната" - недостига на храна води до миграция, излишъка на храна води до разделение на труда и усложнаване структурата на обществото (напр. сега благодарение на химията има по-високи добиви да не говорим за разните соево-палмови заместители, но и обществото е много по-сложно устроено от античното или средновековното).

•Принцип за състоятелността на лингвистическата археология

Това е нещо като солта - добре е за вкуса на манджата, стига да е в малко количество.

•Принципът "Ölmüşten haberi yok/От умрял хабер не чакай": На много въпроси от историята отговор няма и няма да има.

•Принцип за историческият континуум: ако нищо не знаем за дедите си, то за прадедите си знаем още по-малко.

Както се казваше в един от филмите за Цезар и Клеопатра (май беше "Две нощи с Клеопатра"): Това, което вчера е било невъзможно не означава, че е невъзможно и днес. А за втория принцип - ами ако прадядото е бил извесстна личност за него може да се знае как е минал всеки един ден от живота му, а за дядото, ако не е бил известен да се знае само, че е бил "най-малкият син на прадядото".

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Съгласен съм с пред- убеденоста.

Значи трябва да се откажеш от предубеденоста на и-ц. принцип, защото е трудно да разтълкуваш по него , да речем Варненското съкровище или Дарк ейджс.

Въобще твърде позитивистични са ти принципите. Историята не е криминалистика, както ни обясняват някои тукашни археолози.

Това са принципите на моите възгледи за миналото и не се отказвам от тях. Всичко, в което съм предубеден, е изброено. В останалото съм непредубеден.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
На мен нещо ми е трудно да ги възприема тези принципи.

Приемаме, че Дунавска България и Русия не се появяват. Тогава арабите от юг и варварските нашествия от изток, съвместно с тези на ислямската Волжка България е можело да изличат всякакъв спомен за империята на Карл Велики и днес той можеше да е известен колкото хан Севар или хан Органа.

На мене пък ми е трудно да разбера какво искате да кажете, уважаеми Galahad. Вероятно имате пред вид, че Дунавска България поне на два пъти помогнала на ромеите да защитят Цариград-Константинопол от арабските атаки.

Първо, независим наблюдател в израз на обективност и непредубеденост, би си помислил, че ако я нямаше Дунавска България, то двете провинции Малка Скития и Долна Мизия вероятно щяха да са си част от империята и населението на тези провинции пак щеше да излъчи войници за отбраната на Цариград.

Второ, онези събития са по-скоро потвърждение на имперско-цивилизационният принцип. Българите и тогава са съзнавали принадлежността си към римско-ромейската цивилизация и при нужда са се притичали на помощ на империята.

Може би по-скоро става дума, че религията е по-стария общ. регулатор от правато и оттам и религиозната общност е по-стара от държавата. Но иначе може да се въведе "принцип за водещата роля на храната" - недостига на храна води до миграция, излишъка на храна води до разделение на труда и усложнаване структурата на обществото (напр. сега благодарение на химията има по-високи добиви да не говорим за разните соево-палмови заместители, но и обществото е много по-сложно устроено от античното или средновековното).

Разбира се, биологията и в частност популационната биология има предимство пред всякакви други принципи. Така както и законите на физиката са общовалидни. Искам да подчертая, че и лингвистиката има предимство, понеже тя се доближава до естествените науки.

Проблемът е, че ролята на религията се подценява в традиционният исторически разказ. Затова съм формулирал принципът, че ролята на религията е огромна. Винаги по-голяма, отколкото обикновено си мислим.

От друга страна ме подсещате за ролята на технологиите. Те са основният двигател на историческото развитие. В допълнение към принципът на Еклесиаста, ако нещо ново има по светът, това са новите технологии.

Както се казваше в един от филмите за Цезар и Клеопатра (май беше "Две нощи с Клеопатра"): Това, което вчера е било невъзможно не означава, че е невъзможно и днес.
Съгласно с принципът на Еклесиаста и гореизказаното допълнение към него, днес може да се появят нови технологии. Силно се съмнявам обаче в приложимостта им към проблемите на историята. Например статистическите методи на Фоменко са нова технология, но приложението им към историята е неадекватно.

Е, разбира се, можете да чакате от умряло хабер.

А за втория принцип - ами ако прадядото е бил извесстна личност за него може да се знае как е минал всеки един ден от живота му, а за дядото, ако не е бил известен да се знае само, че е бил "най-малкият син на прадядото".

В този случай знаете поне кой Ви е дядо. Знаете, че той е Ваш дядо и именно поради това баща му Ви е прадядо. Във всеки случай, за Вас дядо Ви има по-голямо значение от прадядо Ви, както и баща Ви има по-голямо значение от дядо Ви.

Почитай баща си и майка си..
най-вече.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

... Второ, онези събития са по-скоро потвърждение на имперско-цивилизационният принцип. Българите и тогава са съзнавали принадлежността си към римско-ромейската цивилизация и при нужда са се притичали на помощ на империята...

Това ми се струва малко в противоречие с принципите. Няма никакви доказателства за такова твърдение, че българите "са съзнавали принадлежността си към римско-ромейската цивилизация" в началото на VIII век, например. Елитът ни може по ред знайни и незнайни субективни и обективни причини да е преценил, че е в изгода на държавата да подкрепи съседа си срещу нападащия го противник или да е действал по договор, пак отчитайки трезво конкретната външнополитическа реалност.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...