Отиди на
Форум "Наука"
ISTORIK

Алтернативно и неформално образование

Recommended Posts

Алтернативно образование (AO), известно още като нетрадиционно образование или образователна алтернатива, е термин, обхващащ всички нестандартни форми на обучение (за различни възрастови групи и образователни нива).

Алтернативното образование би могло да включва обучение на лица в неравностойно положение, както - и всяка друга форма на обучение, предназначена за широката публика, която използва алтернативни методи и/или философия на преподаване.

AO включва учебни програми, предлагащи друга възможност за обучение, различна от общо приетата, когато последната не задоволява нуждите и потребностите на определена група от хора.

Като цяло, това са учащи се, които не се справят в традиционната образователна среда, доминирана от държавните образователни изисквания (ДОИ) и с висок риск на неуспеваемост. AO предлага на учащите се, имащи трудност при обучението или с поведенчески проблеми, възможността да получат обучението си при различни условия.

Съществува огромен набор от алтернативни учебни програми. Най-често тези програми се характеризират с гъвкаво учебно време, с по-малки групи учащи се и с пригодена за съответната потребителска група учебна програма. Общото между съществуващите учебни програми е, че те съчетават индивидуалната работа с работата в колектив, изкуствата - с науките, класната стая - с природата, обучението - с възпитанието и с изграждането на морал. Учителят е вдъхновител и психолог, непрестанно развиващ се и разгръщащ своя творчески потенциал. Оценките, ако изобщо се използват цифрови или буквени такива, се използват като стимул, а не - като наказание.

На всяко образователно ниво (предучилищно, начално, основно, полувисше и висше) съществува голямо разнообразие от образователни алтернативи. Те могат да се групират в няколко категории:

- Изборни учебни предмети и кръжоци – всички извънкласни форми на обучение в рамките на дадена образователна организация.

- Алтернативни училища – държавни или частни училища със специален учебен план. (Например - вечерни училища.)

- Народно, общодостъпно образование – този вид образование възниква през XIX век, заради желанието на работещите за по-достъпно образование. Тук широко се използва методът на Бел-Ланкастър (виж по-долу!).

- Независими (частни) училища – това са училища, с по-гъвкава стратегия за избор на преподаватели и образователни подходи.

- Домашно образование – този вид алтернативно образование се използва от семейства, които не намират друга образователна алтернатива за обучението на своите деца - по религиозни, образователни или някакви други причини. То има големите предимства на индивидуалния подход и неформалните начини за усвояване на знания. Във вид на игра, пряко приятелско общуване, екскурзии и посещения на музеи, работни места, природни и исторически обекти, черпене на данни от огромните виртуални библиотеки на интернет, срещи със специалисти и обикновени хора, които имат какво да кажат – такова обучение не спира денонощно, съчетава се със забавление и не претоварва учениците. В качеството на материална база служат активите на семейството (земя, жилище, техника, животни и птици). Недостатъкът на домашното образование е ограничените възможности на родителите - като знания, системно изложение и най-вече - време да се ангажират, защото даже и безработни, те са заети да осигурят прехрана за семейството си. Преодоляването на този проблем се крие в създаването на клубове за домашно образование от заинтересовани семейства. Повече възрастни – повече неформални учители, повече възможности родители да водят занятията, редувайки се по уговорка помежду си. По-широк е и кръгът познати специалисти, които да бъдат поканени да разкажат на децата за своята област от знания и умения, да отговорят на техни въпроси, да ги насочат към научна литература и други материали. По-нататъшното развитие на тази идея се състои в обединяването на клубовете в мрежа за сътрудничество и взаимопомощ. Удобна форма за преки контакти между клубовете по места е собствен интернет-сайт.

- Групово самообучение на учащите се. Така и така децата често се събират да се подготвят заедно. В случая обаче групата замества самото училище. Използва се взаимно-учителния метод на преподаване (Създаден е от Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър. Известен е под името метод на Бел-Ланкастър или метод на ученето чрез преподаване.) Всеки участник в групата по самоподготовка играе ролята на учител по определен предмет, в рамките на определен срок или според моментния си интерес, като подготвя реферати по дадени теми и председателства обсъждането им по време на сбирките на групата. (Този метод напомня принципа на протестантите, че всеки член на протестантска църква може да бъде пастор в нея и да изнася лекции на определени религиозни тематики.) Конкретните форми на функциониране се избират от самата група. Възможностите на групата нарастват, ако тя се включи в клуб от подобни групи, а клубовете, също както в предишната схема, се обединят в мрежа за взаимопомощ. Клубовете за самообучение вече ще могат да канят специалисти за консултации, да обменят опит, да провеждат образователни игри, да сравняват знанията си и дори да приемат собствени стандарти по принципите на свободния договор. Описаните клубове и мрежи не се нуждаят от централни ръководни органи, не се нуждаят от йерархия. При възникване на обширен съвместен проект, ролята на координатори се пада на инициаторите на проекта или на група, спечелила доверието на другите клубове, така че да ? гласуват нужните пълномощия, а значи и отговорности.

- Дискусионни форуми. Те се появяват като форма на взаимодействие между инициативите на родители и ученици, сътрудничество на клубовете за домашно образование и групите за самообучение. Деца и родители, всички едновременно учащи се и обучаващи. Смесени сбирки за обсъждане на наученото и връзката му с живота и насъщните проблеми. Сбирките на живо обаче изискват използване на някакво помещение и наличие на определени технически средства, имущество на форума. Форумите също се обединяват в мрежи за сътрудничество и така ще бъдат в състояние да канят още по-добре подготвени специалисти за лекции, консултанти за диспути, просто интересни гости; да организират разнообразни мероприятия, да контактуват с научни и производствени звена, да провеждат конкретни образователни курсове – на живо и през интернет, възможно дори и за хора, които не членуват в клубовете и групите. Такива форуми се превръщат в свободни университети, а тъкмо в това е бъдещето – човек равноправно да търси своята реализация не по силата на принудата, а там, където се чувства най-полезен и най-удовлетворен. Остава само един „проблем" – нито клубовете, нито групите, нито форумите ще действат формално, а значи не ще издават на курсистите и участниците си дипломи – това също е добра подготовка за бъдещето, в което формализмът и принудата ще бъдат понятия от речника за остарели думи.

- Онлайн дискусионни форуми. Този вариант позволява на най-различни хора на всякаква възраст и да се включат в някакъв тематичен форум по интереси (общо научен, посветен на конкретна наука или на конкретен спорт) и да си взаимодействат, без да се налага да се събират заедно на едно място. Включването в тематичните дискусии може да става по всяко време на денонощието и от всяка точка на света. Разбира се, за тази цел са необходими компютър, лаптоп или таблет и интернет и достъп до интернет.

- Ваканционни лагери с включено обучение или самообучение.

 

Има три основни цели, които всяко учебно заведение, работещо по алтернативна образователна програма, си поставя, а именно:

- Обучаващите се да го посещават по собствен избор.

- Програмата да е съобразена със специфичните нужди на обучаващите се в него.

- Обучаващите се да отразяват расовите, етническите и социално-икономическите особености на обществото, сред което учебното заведение извършва дейността си.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Основните направления, в които се развива неформалното образование са образованието за възрастни, работата с хора в неравностойно положение, както - и основно осъществяването на извънучилищни дейности в училище.

През последните години се наблюдава изчезване на границите между формалното и неформалното образование, обединяване на усилията между институциите и организациите, осъществяващи двата вида образование, а нарастващ брой обучители намират професионална реализация и в двете области.

Формално е това образование, което се получава в институционално изградените учебни заведения (училища, колежи, лицеи, университети). Те са регламентирани от закони, правилници, разпоредби и представляват рамките на образователната система в дадена страна. Те обхващат обучението на деца и младежи от 5-6-7 до 20-25 години. Учебното съдържание е стриктно определено от държавни образователни изисквания, учебни планове и учебни програми. Образованието в тях завършва с получаване на свидетелство, сертификат, диплом – официален документ, който осигурява права на лицето, което го е придобило.

Неформалното образование е това, което не е регламентирано от закони, правилници, разпоредби. То може да се осъществява както в институционализирани учебни заведения, така - и извън тях, независимо от тях.

Неформалното образование обхваща всички възрастови групи. Учебното съдържание, формите, методите, образователните технологии се определят в диалог между този, който води обучението, и този, който се учи.

При самообразованието учещият се сам определя целите, задачите, съдържанието, технологиите, в зависимост от своите потребности, мотиви, интереси, възможности.

Неформалното образование завършва когато се постигне целта, когато се удовлетворят потребностите, интересите.

Не се получава никакъв документ и не се гарантират никакви права на лицето. В повечето случаи дори и да се издава документ за завършен курс, той не е равностоен на документите, издавани при формалното образование и признаването му зависи от желанието на работодателя.

Неформалното образование е насочено към развитието на интелекта, културата, личностните качества и личностните възможности на човека. Те се проверяват и доказват в живота.

Масмедиите се превръщат в сериозен източник на информация и знания и по един или друг начин влияят върху формирането на убеждения и ценности, в зависимост от интелекта и културата на отделните хора.

Примери:

- Участието в кръжоци или курсове по рисуване, моделиране, икебана и т.н. показват на работодателя, че кандидатът е творческа личност, която при определени задачи може да прояви гъвкавост и нестандартно мислене, което би могло да се окаже ценно за фирмата;

- Посещението на клубове по танци, спортни зали или участия в неформални спортни отбори показват, че кандидатът е социална личност, контактна и може да работи в екип;

- Полагането на труд извън обикновеното трудово правоотношение - като организиране на различни мероприятия за колектива - са изява на организаторски и ръководни способности;

- Изнасянето на лекции или публикуването на статии предполага комуникативност и задълбочено мислене, способност на изява на собствена позиция и даване на публичност.

- Изучаването на шахматната игра предполага наличие на стратегическо и тактическо мислене.

Придобиването на умения и опит извън училищната и университетската скамейка и извън трудовия процес подготвя младия човек много повече за свободния пазар на труда, отколкото - класическото образование. Статистиката сочи, че много по-лесен е достъпът до пазара на труда на хората с практически умения и познания, а най-труден е този на младежите с изцяло теоретична подготовка.

Интересът към квалификационните курсове и следдипломната квалификация непрекъснато нараства, както - и безплатното стажуване в IT фирми, банки, адвокатски кантори, счетоводни къщи, туристически агенции, медии, call центрове, лаборатории в производствени предприятия и др.

Младите хора правилно разбират вече необходимостта от натрупването на практически опит, за да могат да се продадат на исканата цена на пазара на труда. Тенденцията е насочена към самообучението, за да може не само да работиш за висока цена, но и да харесваш работата си.

"Учене през целия живот" е съвременната формулировка на идеята, че човек се учи докато е жив. В контекста на съвременното общество на знанието ученето през целия живот се смята за критичен фактор за развитие на успешна кариера.

Чрез използване на понятието, се изтъква и фактът, че формалното образование представлява само една част от това, което човек научава през живота си. Човек придобива голяма част от знанията си чрез собствената си практика, чрез четене на книги и гледане на телевизия, но и чрез наблюдение и подражание на хората и животните. (Чрез наблюдаването на животни, птици и насекоми китайците са създали множество бойни изкуства, базирани на поведението на различни представители на фауната - на змията, на жерава, на маймуната, на петела, на кучето, на коня, на богомолката, на тигъра, на леопарда...

Педагогическият факултет на Софийския университет предлага (от 2008 г.) обучение в сферата на неформалното образование (със степен бакалавър).

Share this post


Link to post
Share on other sites

Автодидактизмът е понятие, което се използва за назоваване на самообучение или обучение, насочено към самия себе си.

Автодидактизмът се характеризира с ентусиазъм за самообучение и висока степен на самомотивация. Много рядко хората се стремят да разширят познанията си извън рамките на конвенционалното образование, затова самоуките хора се отличават от останалите, тъй като внасят нови перспективи в обучението.

Човек може да стане самоук във всеки един момент от своя живот. Някои самоуки хора прекарват дълго време в читалища, библиотеки и/или образователни уеб сайтове

Човек, обучаван по конвенционален начин в дадена специфична сфера, може да избере да се самообучава в друга, съвсем различна сфера.

Доказано е, че самообучението или обучението, насочено към самия себе си, не винаги е самостоятелен процес, прекарван в самота и спокойствие.

От особена важност е желанието на индивида за постоянното учене (учене през целия живот) и подходящите действия за постигане на тази цел. Едва когато те присъстват развити в достатъчна степен е възможен автодидактизмът.

Самоукият човек не само се възползва от всяка благоприятна възникнала възможност да научи нещо, той я поражда. Превръща ученето в активна дейност; учи заради самото учене, това е възнаграждението му.

Автодидактизмът е избирателно учене – самообучаващият се знае какво иска да научи и защо. Именно тук може да се прояви основният недостатък при автодидактизма – ученето не е систематично, не се ръководи от учебна програма, както в учебно заведение. Затова се създават празнини в знанието. Друг съществен недостатък на автодидактизма е реалната опасност процесът на учене да се превърне в самоцел и да се стигне до хаотично усвояване на знания, което при липсата на преподавател значително забавя процеса на учене.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ученето през целия живот не е толкова иновативно, напротив - още в древността е казано, че човек се учи, докато е жив.

То обаче става все по-задължително, понеже науките и технологиите се развиват с все по-голяма скорост, с все по-бесни темпове. А научното и технологичното развитие трябва да се следят постоянно, ако искаме да сме в крак с последните научни и технологични достижения.

Да вземем за пример стационарните телефони. Днешните деца не могат да си представят телефон с шайба. Ние пък не можехме да си представим телефон с манивела.

Ами мобилните телефони? Те отдавна вече не са само телефони. В тях има вградени какви ли не неща - часовник, будилник, калкулатор, радио, mp3-плейър, фотоапарат, календар, възможност да си записваш някакви бележки, римайндър (бележки за събития с напомняне в определен момент), крачкомер (отброяващ до 10 000 крачки), игри (табла, шахмат, судоку и др. - най-разнообразни, в зависимост от телефона), та - даже и антивирусен софтуер!

Много от днешните мобилни телефони са като джобни компютри. И обратното - джобните компютри са и телефони.

Вчера в мола видях един да държи до ухото си... цял таблет (това е мини лаптоп!). Имаше голяма лапа и не му беше неудобно да го държи като телефонна слушалка. Аз обаче се втрещих!

Ученето през целия живот поддържа ума млад. Учените са доказали, че способността за учене не намалява с напредването на възрастта, а - при липсата на практика. В случай, че мозъкът се тренира непрекъснато, ученето е възможно през целия човешки живот.

---

Мотивацията за учене и за учене през целия живот

http://www.keycompet...bg/m5unit5.html

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Енциклопедичното познание е основен елемент, изграждащ езиковата култура на човека. Да владееш езика на енциклопедично равнище означава не само да познаваш значението на думите и изразите, с които си служиш, но и да познаваш света, който стои за тези думи и изрази.

Проблемът днес се крие в общия дух на езиков нихилизъм, който съществува не само по отношение на родния, но - и по отношение на чуждите езици. Крие се в злокачественото обучение по роден език, което не създава още от най-ранна възраст навика да се използват справочници, в това число - и езикови. Крие се в липсата на обучение по култура в българското училищно и университетско образование.

Енциклопедичното познание не е "да знаеш от всичко по малко, а в действителност - нищо". То е един фон, без който не можем да разберем много неща.

Да вземем за пример историята. Почти всяка друга наука може да бъде наречена помощна историческа наука. Най-"видимите" помощни на историята науки са: археологията, нумизматиката, историческата география, литературата, архитектурата, лингвистиката, философията, физическата и социалната антропология, епиграфиката, палеографията, сфрагистиката, хералдиката, астрономията, археоастрономията, етноастрономията, етнологията, културологията, религиознанието, икономиката, статистиката, физиката, химията, дори - спелеологията.

Елемент от енциклопедичния подход е създаването на интердисциплинарните науки - биохимия, биофизика, физикохимия, археоастрономия, етноастрономия, космофизика, космохимия, геобиология, математическа химия и др.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Родителските кооперативи са друга форма на алтернативно и неформално образование.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14598&st=0

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...