Отиди на
Форум "Наука"

Догмите на неолиберализма и българите


Recommended Posts

  • Потребител

Този начин може да е нарочно предизвикан, за да се обезцени въпросното предприятие,понеже милионер не се става за един ден и иска време / за родните става въпрос / или пък изначално целта е да се разпродаде.Тези предприятия ,които имаха истинска международна цена ги глътнаха веднага.За другите соц.предприятия с остарелите технологии може само някой Остап Бендер да се кандитатира с неясни цели.Други пък предприятия зорлен не ги закриват и ги държат държавни,макар отдавна да са морално и всякак остарели за да точат оттам държавата.Губещите освен като цяло самата държава са и работниците,които непрестанно ги залъгват ,вместо просто да им кажат истината - да се ориентират към друго препитание.Или пък държавата /нали все трябва да играе регулираща роля / да създаде условия за нов поминък.

това не е точно така ... много предприятия ги замотаха и когато те са губещи с години те се декапитализират ... ако бяха продадени в друг момент на сериозни инвеститори при правилно проведена оздравителна програма щеше да ги има още ... а като ги продаваш след 10г. декапитализация (напрактика банкрутирали) трябва да се радваш ако ти дадат и един лев ...

всеки чужденец ме пита за сградата на ИПК Родина (най-голямата сграда, която се вижда по пътя от летището към центъра) - тя е типичен пример колко мудна може да бъде държавата стига да иска да бъде мудна ...

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 183
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Съгласна съм - може винаги да намериш ефективно използване,дори и само на сградния фонд.Имах предвид ,че нивото на повечето предприятия просто не представляват интерес за инвеститорите или ние сме искали прекалено много... Тук има значение и субективния фактор - или по-точно некадърността,а може би и алчността,липса на стратегия за далечна переспектива и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съгласна съм - може винаги да намериш ефективно използване,дори и само на сградния фонд.Имах предвид ,че нивото на повечето предприятия просто не представляват интерес за инвеститорите или ние сме искали прекалено много... Тук има значение и субективния фактор - или по-точно некадърността,а може би и алчността,липса на стратегия за далечна переспектива и т.н.

българинът по природа е крадлив тарикат и чиновниците отговарящи за приватизацията и управлението на държавните активи не правят изключение ...

повечето българи от тия дето познавам, които плюеха срещу корупцията и връзкарията, в момента в който им се отдаде възможност се оляха да крадат ... аз познавам всякакви - като почнеш от ниските нива - например шеф на болница и стигнеш до най-високите (да не навлизам в подробности) - един дол дренки са ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

българинът по природа е крадлив тарикат и чиновниците отговарящи за приватизацията и управлението на държавните активи не правят изключение ...

По добре да не се връщаме към темата защо и кога трудолюбивият българин се е превърнал в крадлив мързеливец :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По добре да не се връщаме към темата защо и кога трудолюбивият българин се е превърнал в крадлив мързеливец :biggrin:

по-добре да не се връщаме, защото пак ще се повторят едни и същи спорове с едни и същи аргументи ...

дори и да не е бил крадлив мързеливец, който е чел достатъчно описания на чужденци за БГ преди соца а дори и преди освобождението, знае, че тая склонност си я има от векове ... доколко соцът я е развил е тема отворена за дебат ... но но историята на БГ преди ВСВ и соца е пълна с далавери, маскари, мутри, убийства и мафиоти ... т.ч. явно не е само соца ...

ако се изолираме от БГ, тази склонност е характерна за целия балкански регион + Южна Италия ... Южна Италия даже и прави експорт в САЩ ...

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

... дори и да не е бил крадлив мързеливец, който е чел достатъчно описания на чужденци за БГ преди соца а дори и преди освобождението, знае, че тая склонност си я има от векове ... доколко соцът я е развил е тема отворена за дебат ... но но историята на БГ преди ВСВ и соца е пълна с далавери, маскари, мутри, убийства и мафиоти ... т.ч. явно не е само соца ...

Колкото и на някои да не им се иска народопсихологията и културния ролеви модел на българина (а и на всеки народ) да не зависи от историята, а от някакви алабализми на психическа основа, то едно е безспорно - историческата конкретика създава предпоставки за оформяне на определени типични черти за народа и води до липса на други.

Етжо защо, това което казваш по-горе е частично вярно. За българина и турското "присъствие", донесено с копията на турските конници и съветския соц, донесен с дулата на оръдията и танковете са еднакви като чуждост и натрапеност. И в двата случая той е само рая, отделена от управлението на държавата си, от механизмите на управлението й и в същност това не е неговата държава (дори и да се живее добре в нея в някои аспекти). Тази еднаквост на чуждостта, генерира и еднакви типови черти от характера и народопсихологията на българина. Затова си прав, че крадливостта и мързела не са продукт само на соца, а са следствие от преди това (в народностен план, а не в индивидуален). Но това "преди това" е доста сходно като отчужденост за българина - и по турско и по соц време, той е еднакво далеч от нещата, от участието им в тях, от властта да се разпорежда със съдбата си, така както са имали възможност други народи през този период. За това и проявява еднакви характеристики.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

проблемът идва от това, че както никога досега в момента по-голямата част от финансовото богатство и икономиката са в ръцете на българите ... дребният и средният, самонаетите и секторът на услугите както и собствеността върху имотите създадоха една значителна прослойка от 1-2млн души, които ежедневно движат тази държава и всичко е в техни ръце ...

за съжаление те не могат да го проумеят и продължават да си живеят със старите виждания, все някой да им е виновен да прозират конспирации навсякъде и да се самонавиват колко са безсилни и как нищо не могат да променят ...

за алабализмите - предполагам в Южна Италия, абсолютно идентичната народопсихология с българската също се дължи на османското присъствие, СССР и социализма толкова характерни за тази част от света ...

същото предполагам важи и за Крит, който е преживял 5 века османско робство и после 45г. социализъм, затова там хората имат същата народопсихология като в БГ ... налЕ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

... за алабализмите - предполагам в Южна Италия, абсолютно идентичната народопсихология с българската също се дължи на османското присъствие, СССР и социализма толкова характерни за тази част от света ...

същото предполагам важи и за Крит, който е преживял 5 века османско робство и после 45г. социализъм, затова там хората имат същата народопсихология като в БГ ... налЕ?

Това е несериозно. Сериозно ще е от гледище на историята да се изследва какво става в Италийския полуостров след ВПН, кой и как владее и управлява, защо (например) Италия е една от най-младите западни национални държави (създадена едва в средата на 19 век). Едни такива конкретни исторически неща. И като се направи този исторически анализ, ще се видят сходствата с историята на българите (сходства, а не идентичност) в аспекта, в който говорим. Същото е и с Крит.

А соцът, ами той си е лош бонус от съдбата за българите, пак с оглед на темата, защото е нещо чуждо, насилствено привнесено и поради своята вътрешна същност и идеология, откъсващо "масите" и от държавата и от управлението й. За това не се чуди, защо днешните бълагри имат този манталитет. Той си е исторически обусловен и, да, соцът си има своето негативно историческо влияние, макар да не е само той. Но, както казах - лош късмет: след няколко века турско "присъствие", още половин век "соц".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е несериозно. Сериозно ще е от гледище на историята да се изследва какво става в Италийския полуостров след ВПН, кой и как владее и управлява, защо (например) Италия е една от най-младите западни национални държави (създадена едва в средата на 19 век). Едни такива конкретни исторически неща. И като се направи този исторически анализ, ще се видят сходствата с историята на българите (сходства, а не идентичност) в аспекта, в който говорим. Същото е и с Крит.

А соцът, ами той си е лош бонус от съдбата за българите, пак с оглед на темата, защото е нещо чуждо, насилствено привнесено и поради своята вътрешна същност и идеология, откъсващо "масите" и от държавата и от управлението й. За това не се чуди, защо днешните бълагри имат този манталитет. Той си е исторически обусловен и, да, соцът си има своето негативно историческо влияние, макар да не е само той. Но, както казах - лош късмет: след няколко века турско "присъствие", още половин век "соц".

кое е несериозно, че при съвсем различни исторически събития в Кипър, Крит, Южна Италия, Румъния, България, Сърбия и Черна Гора има един и същ манталитет/народопсихология ... и то независимо от времето за което говорим ...

същият този манталитет го има в цялото източно средиземноморие ... а и на много места извън него, които нямат никакви прилики в развитието ...

колко са общите неща между Кипър и Грузия, например?

а между Молдова и Южна Испания?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

кое е несериозно, че при съвсем различни исторически събития в Кипър, Крит, Южна Италия, Румъния, България, Сърбия и Черна Гора има един и същ манталитет/народопсихология ... и то независимо от времето за което говорим ...

Историческите събития като конкретика са различни, затова подчертах, че не са идентични, т.е исторически еднакви точно в този смисъл, но като характер и същност са много близки и сходни. И затова няма ни най-малкото противоречие, че народите в тези държави имат сходен манталитет в основните направления на битието си. Сходни исторически събития като съдържание са предпоставка за сходни последици в манталитета на живелите при сравнително равни други условия народи. Разбира се, има и други фактори, които въздействат, включително и климатични. Но това са все обективни условия, а не алабализми на психо основа, за които проповядваха някои форумци малко по-горе в темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

кое е несериозно, че при съвсем различни исторически събития в Кипър, Крит, Южна Италия, Румъния, България, Сърбия и Черна Гора има един и същ манталитет/народопсихология ... и то независимо от времето за което говорим ...

Тези региони са били част от ислямски държави, вярно за различен период, но са били. Андалусия, Сицилия, Балканите и Кавказ - всички са били част от ислямския/близкоизточния свят. Това, плюс климатичните условия е достатъчно да формира относително сходен манталитет наистина.

колко са общите неща между Кипър и Грузия, например?

Обща е религията, а за известно време са част от една държава. Никак не е малко.

Редактирано от Михов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обща е религията, а за известно време са част от една държава. Никак не е малко.

съзнателно пропускате молдова и южна испания, налЕ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

съзнателно пропускате молдова и южна испания, налЕ?

Там специално сходствата не са толкова много, но не са и малко наистина.

И все пак Молдова е част и от съветското пространство - хомо совиетикус е нещо много интересно и донякъде различно. В известен смисъл, ние българите сме по средата ако вземем за крайни точки южните испанци и молдовците.

Редактирано от Михов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Там специално сходствата не са толкова много, но не са и малко наистина.

И все пак Молдова е част и от съветското пространство - хомо совиетикус е нещо много интересно и донякъде различно. В известен смисъл, ние българите сме по средата ако вземем за крайни точки южните испанци и молдовците.

сходството е в мързеливотарикатския манталитет и срастването на корпуцията с обществения живот ...

южна испания е мястото:

1) където се изпраха най-много пари в имоти

2) където имаше най-много имотни далавери и корупция

3) и където се внасят най-много наркотици в цял ЕС

това се знае от всички и съвсем както в южна италия, БГ и Молдова, към това има/имаше обществена търписмост и то продължава да е така ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Колкото и на някои да не им се иска народопсихологията и културния ролеви модел на българина (а и на всеки народ) да не зависи от историята, а от някакви алабализми на психическа основа, то едно е безспорно - историческата конкретика създава предпоставки за оформяне на определени типични черти за народа и води до липса на други.

Етжо защо, това което казваш по-горе е частично вярно. За българина и турското "присъствие", донесено с копията на турските конници и съветския соц, донесен с дулата на оръдията и танковете са еднакви като чуждост и натрапеност. И в двата случая той е само рая, отделена от управлението на държавата си, от механизмите на управлението й и в същност това не е неговата държава (дори и да се живее добре в нея в някои аспекти). Тази еднаквост на чуждостта, генерира и еднакви типови черти от характера и народопсихологията на българина. Затова си прав, че крадливостта и мързела не са продукт само на соца, а са следствие от преди това (в народностен план, а не в индивидуален). Но това "преди това" е доста сходно като отчужденост за българина - и по турско и по соц време, той е еднакво далеч от нещата, от участието им в тях, от властта да се разпорежда със съдбата си, така както са имали възможност други народи през този период. За това и проявява еднакви характеристики.

Това, за което говориш, за властовата дистанция, е така, но е само един аспект на културата. Има и други неща, за които социалистическата епоха оказаха благотворно въздействие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това, за което говориш, за властовата дистанция, е така, но е само един аспект на културата. Има и други неща, за които социалистическата епоха оказаха благотворно въздействие.

Социализмът вероятно е усилил (слабо) тази културна особеност..

Иначе (пиша го за останалите) социлаизмът не е създал "култура"; Социлаизмът само е усилил някои особености на нашата култура, и създал тенденции за промяната на други:

-усилил е въпросната властова дистанция..

-възможно е усилил и особеността гъвкавост/себезаличване версус монументализъм/себеизтъкване, доколкото

а) социлизмът при нас представлява режим, а всеки деспотичен режим засилва особеността себезаличаване/гъвкавост (деспотичен режим за българите е бил и османският!)

б) доколкото и защото социализмът, и идеологията на социализма са продукти на двете крайно гъвкави европейски култури: германската и руската, и идеологията пропонира икономическо равенство, а докрината го претворява (България по време на соца е страната с най-нисък коефициент на Джини в света)..

-чрез индустриализацията, и урбанизацията по време на социлаизма са създадени предпоставки и тенденции за нарастване на индексът на индивидуилизъм, т.е за промяната на културата ни в по-малко колективистична..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това, за което говориш, за властовата дистанция, е така, но е само един аспект на културата. Има и други неща, за които социалистическата епоха оказаха благотворно въздействие.

Разбира се, че историческото минало не изчерпва всички особености на народопсихологията. Но определя основните, които в случая най-много ни дразнят. А историята като цяло е основен "създадетел" на културата на един народ. Няма как да е другояче.

Тъй като в случая става дума конкретно за народопсихология, честно да ти кажа, точно в тази връзка не виждам какво е благотворно влияние на соца за народопсихологията ни. Дори считам, че поради своята изкуственост и нежизнеспособност соцът бе принуден да фабрикува простоии, които доста доувредиха именно нравите и манталитета на българина, дори и в някои аспекти последният да бе със сравнително пълен тумбак. След турското "присъствие" и неуспешните войни за нацонално обединение от началото на 20-ти век, ни трябваше всичко друго, но не и политическа система от вида на соца и то под влиянието на чужди национални интереси. Това съчетание ни довърши като народ. Лично мнение, разбира се.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

съзнателно пропускате молдова и южна испания, налЕ?

До колкото знам от историята, от 1517 година Молдова също е васална държава на Османската империя (чак в края на 18-ти век части от нея се разделят като влияние между Русия и Хабсбургите). Та къде е разликата в историческия модел? А Южна Испания е последно отвоювана от сходен мюсюлмански режим в резултат на Реконкистата.

Редактирано от DendroaspisP
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Разбира се, че историческото минало не изчерпва всички особености на народопсихологията. Но определя основните, които в случая най-много ни дразнят. А историята като цяло е основен "създадетел" на културата на един народ. Няма как да е другояче.

Тъй като в случая става дума конкретно за народопсихология, честно да ти кажа, точно в тази връзка не виждам какво е благотворно влияние на соца за народопсихологията ни. Дори считам, че поради своята изкуственост и нежизнеспособност соцът бе принуден да фабрикува простоии, които доста доувредиха именно нравите и манталитета на българина, дори и в някои аспекти последният да бе със сравнително пълен тумбак. След турското "присъствие" и неуспешните войни за нацонално обединение от началото на 20-ти век, ни трябваше всичко друго, но не и политическа система от вида на соца и то под влиянието на чужди национални интереси. Това съчетание ни довърши като народ. Лично мнение, разбира се.

Колкои да е удобно да обясняваме нашата народопсихология и недостатъци в нея, с неща извън нас (по точно със социализма), интерпертретацията на фактите за културатата и народопсихологията води до еднозначния извод: Социализмът не е чужда на нас система, той напълно отговаря и съотстветства на тези културни особености, които имаме преди соца..

Етатичните нагласи (когато се чакак държавата да решава вместо нас), властовата дистанция, егалитаризмът (и свързаната с тях завистта към богатите и успелите), неуважението към институциите и другите хора са особености/нагласиси и част от българската народопсихология преди социализма.

Социализмът не ги е създал, или променил радикално, което отхвърля разбиранмето че "социализмът ни е довършил като народ"..Това което ни "довърши" икономически (а не като народопсихология, която е консервативна) е фактът че бяхме в грешния лагер, и на грешното място на Балканите..

Силни етатични нагласи според изследванията на WVS има при кипърците и гърците, което значи че корените на етатизма трабва да се търсят в общата балканска история, в която държавата, империята е била всесилна, и е решавала всики пробелеми на хората; Същото се отнася в голяма степен за властовата дистанция и егалитаризма (вижте по-горното ми съобщение)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

аз подкрепям ник,

че ако трябва да се търсят корени в поведението, те са общи за региона и трябва да се търсят много по-назад във времето ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

... Етатичните нагласи (когато се чакак държавата да решава вместо нас), властовата дистанция, егалитаризмът (и свързаната с тях завистта към богатите и успелите), неуважението към институциите и другите хора са особености/нагласиси и част от българската народопсихология преди социализма...

Социализмът не ги е създал, или променил радикално, което отхвърля разбиранмето че "социализмът ни е довършил като народ"..Това което ни "довърши" икономически (а не като народопсихология, която е консервативна) е фактът че бяхме в грешния лагер, и на грешното място на Балканите...

Аз никъде не твърдя, че социализмът ги е създал.

Само, че я обясни как в нашата народопсихология (и в тази връзка и кога евентуално) обективно са се появили "Етатичните нагласи (когато се чакак държавата да решава вместо нас), властовата дистанция, егалитаризмът (и свързаната с тях завистта към богатите и успелите), неуважението към институциите и другите хора". От небето ли са ни паднали, в една нощ всички прадеди са сънували един и същи сън ли, как ли по друг начин. В живота всичко е подчинено на причинно-следствена връзка дори и по отношение на някои от личностите особености на индивида, а какво остава за народопсихология на масите. Та изясни ми я каква е тази връзка (причина-следствие).

И пореди близостта на въздействето на турска власт и социалистическа власт в аспекта, в който говорим (не че са еднакви) върху народопсихологията, съвсем закономерно и на фона на няколко национални катастрофи и несбъднал национален идеал (от гледище на въздействието върху народопсихологията), социализмът дооформя нагласите ни, манталитета ни, възприятията ни по отношение възприемането на понятията "народ", "държава" и прочие. И това дооформяне е ужасно, в смисъл, че е негативно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разбира се, че историческото минало не изчерпва всички особености на народопсихологията. Но определя основните, които в случая най-много ни дразнят. А историята като цяло е основен "създадетел" на културата на един народ. Няма как да е другояче.

Тъй като в случая става дума конкретно за народопсихология, честно да ти кажа, точно в тази връзка не виждам какво е благотворно влияние на соца за народопсихологията ни. Дори считам, че поради своята изкуственост и нежизнеспособност соцът бе принуден да фабрикува простоии, които доста доувредиха именно нравите и манталитета на българина, дори и в някои аспекти последният да бе със сравнително пълен тумбак. След турското "присъствие" и неуспешните войни за нацонално обединение от началото на 20-ти век, ни трябваше всичко друго, но не и политическа система от вида на соца и то под влиянието на чужди национални интереси. Това съчетание ни довърши като народ. Лично мнение, разбира се.

историята не е основният фактор на народопсихологията. А икономиката. А още преди нея - природата. Не бива да отхвърляме и гените.

благотворното влияние на социализма върху психиката на бг беше в простия факт, че строят беше в синхрон с някои традиционно заложени у българина черти. За разлика от прехода, който беше в конфликт. затуй минахме през социализма по-блажено и безбурно, отколкото през прехода.

иначе ако говорим за историята и влиянието й, мое лично мнение, което споделям от скоро, най-съществено влияние върху народопсихологията ни е изиграл периодът 1878-1945.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

историята не е основният фактор на народопсихологията. А икономиката. А още преди нея - природата. Не бива да отхвърляме и гените...

Алва,

ами че това всичко е история бе. Икономиката в миналото като част от човешката дейност какво е? Въздействието на природата в миналото какво е (и обратното - нашето въздействие върху природата)? Гените са хубаво нещо, но да обясняваш, че народопсихологията (т.е не става дума за психологията на индивида) се определя от гените... абе малко ми звучи като чиста арийска раса, да ме прощаваш. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз никъде не твърдя, че социализмът ги е създал.

Само, че я обясни как в нашата народопсихология (и в тази връзка и кога евентуално) обективно са се появили "Етатичните нагласи (когато се чакак държавата да решава вместо нас), властовата дистанция, егалитаризмът (и свързаната с тях завистта към богатите и успелите), неуважението към институциите и другите хора". От небето ли са ни паднали, в една нощ всички прадеди са сънували един и същи сън ли, как ли по друг начин. В живота всичко е подчинено на причинно-следствена връзка дори и по отношение на някои от личностите особености на индивида, а какво остава за народопсихология на масите. Та изясни ми я каква е тази връзка (причина-следствие).

И пореди близостта на въздействето на турска власт и социалистическа власт в аспекта, в който говорим (не че са еднакви) върху народопсихологията, съвсем закономерно и на фона на няколко национални катастрофи и несбъднал национален идеал (от гледище на въздействието върху народопсихологията), социализмът дооформя нагласите ни, манталитета ни, възприятията ни по отношение възприемането на понятията "народ", "държава" и прочие. И това дооформяне е ужасно, в смисъл, че е негативно.

всички особености, които засягаш, се формират устойчиво от средновековието до 1945. защо казвам 1945. Защото между 1878-1945 окончателно се утвърждава идеята, че сами няма да се оправим, и че всичко е извън нас. Интересна в това отношение е книгата на проф. Георги марков - Балканизъм. Преди 1878 очевидно тази представа не е доминираща - имаме априлско въстание, съединение, и 40 години борба за църковна независимост, напук на всички.

Но упадъкът идва след освобождението - първо Берлинския конгрес, после националните катастрофи, оскотяването на населението - което значи превръщането му от едра градска интернационална буржоазия каквото е било през възраждането, в нация от овцевъди и говедовъди с гранясали кожуси, които ходят на баня веднъж годишно, това господа е катастрофален морален упадък за рекордно кратко време, някъде между 1870-1880.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

... иначе ако говорим за историята и влиянието й, мое лично мнение, което споделям от скоро, най-съществено влияние върху народопсихологията ни е изиграл периодът 1878-1945.

Това категорично не мога да го приема. Няма как само 70 години да формират такъв устойчив и типичен народопсихологически модел на народ, съществуващ поне от 1000 години на едно и също географско място. В стила на Невски бих те попитал - ами що тогава си мясаме в италянците и прочие, когато те си нямат 1878-1945? :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...