Сръбско-хърватският антагонизъм

[Monarh]

Интересен е въпросът за сръбско-хърватския антагонизъм. Защо сърбите и хърватите враждуват?

Много сърби намират убежище в Хърватска след завладяването на Сърбия от цар Симеон през 924 г. , както - и по време на турското нашествие през XVI и XVII век. Тогава се установява т.н. ,, Военна граница " .

Според проф. Кръстьо Манчев в този период трябва да се търси причината за сръбско-хърватския антагонизъм:

Всъщност сърбите не получават в Австрийската империя повече от това, което имат в Османската — форми на автономност, самобитен живот, собствена църква. За тяхното ликвидиране като отделна верска и народностна индивидуалност обаче и дума не може да става. Напротив, продължилото няколко века на вълни преселване на сърби оттатък реките Дунав и Сава води до съществени етнически промени — в края на XVIII век сърбите вече съставляват мнозинство от населението на Банат, Бачка, Бараня и Срем, територия, която скоро ще се нарече Сръбска Войводина.

Хабсбургите дават привилегии на Пречанските сърби преди всичко защото имат нужда от тях както за продължаване на борбите с османците, така и за поддържане на необходимото им равновесие в австро-унгаро-хърватските отношения. Същевременно при всички случаи Виенският двор си запазва правото на тълкувател на сръбските права в империята. И когато тия права започнат да пречат на абсолютизма и централистичните стремежи на Хабсбургите, те ги ограничават и потъпкват. Затова различни сръбски депутации и представители на църковната сръбска йерархия често пътуват до Виена с искане за препотвърждаване и прилагане на дадените по-рано привилегии.

От друга страна, сръбските привилегии, тяхната църковно-училищна автономия предизвикват ревността на унгарското и хърватското дворянство — Унгария и Хърватия поначало не признават сръбските привилегии, те протестират срещу тях чрез своите държавни събори, обявяват ги за вредни и противо-държавни. Оттук именно тръгва хърватско-сръбският и унгарско-сръбският антагонизъм като допълнение към противоречията в триъгълника Австрия — Унгария-Хърватия.

Цитатът е взет оттук: Кръстю Манчев, "История на балканските народи", том 1, http://chitanka.info/text/5818/26

А вие как мислите, дали само това е причината или има и други? Дали роля не играе и това, че едните са православни и пишат на кирилица, а друите са католици и пишат на латиница? (Историк спомена , че в Босна е границата между изтока и запада...)

Поздрави!!!

Редактирано Август 20, 2012 от ISTORIK

[ISTORIK]

През 395 г. римският император Теодосий разделя Римската империя на Източна и Западна. Така той разделя Европа - Европа на латинската цивилизация и Европа на византийската цивилизация. Границата (лимесът) минава през Босна, през Сараево. Това разделение не е заличено и до днес. Първата световна война избухна заради инцидента с убийството на австроунгарския престолонаследник (който вероятно щеше да включи и славяните - чехите, а може би - и сърбите в управлението на Австро-Унгария) в Сараево, а войната в Босна и Херцеговина е една от последните войни, водени на Балканите.

Любопитно е, че в Германия разделението на католици в юга и на протестанти в севера пак минава по римския лимес.

Редактирано Август 19, 2012 от ISTORIK

[alvassareiro]

Историк, твърдението ти не отговаря на истината. Линията е просто граница, не цивилизационна черта. И на изток е римска империя, и на запад. Цивилизационните различия се забелязват по-късно, когато западът пада, и се трансформира в нещо друго.

Но 395 и на изток и на запад цивилизацията е една и съща.

[ISTORIK]

Да, цивилизацията след 395 г. продължава да бъде една и съща и на Изток и на Запад.

Но това е така до превземането на Рим през 410 г. (от вестготите), 455 г. (от вандалите) или 476 г. (от германите) - която година те устройва повече.

След превземането на Рим от Одоакър през 476 г., цивилизацията на Запада започва да се отдалечава от римската. Появяват се редица варварски държави на мястото на Западната римска империя. Постепенно античността бива заменена от средновековието.

Редактирано Август 19, 2012 от ISTORIK

[alvassareiro]

А това вече е друго. Съгласен.

Остава обаче въпросът Източната цивилизация кога се появява. Ясно е че след 476 на изток имаме продължение на запада...но докога...до смъртта на юстиниан, до ираклий или до лъв исавър?

[КГ125]

Антагонизмът им се крие в един исторически и един религиозно-културен момент.

1/ Сръбската агресия на запад, или по-точно доминиращото положение на Сърбия в Кралска и Титова Югославия;

2/ На горния фон - католицизмът и православието съответно.

Отделни фактори са спорните теротирии със смесено население, както и Втората световна война и съюзът на Хърватия с немците.

В дъното обаче е настъплението на сръбската държава на запад. Това започва в края на 19-ти век и свършва с войните на Милошевич.

Да се надяваме, че занапред има надежда.

Редактирано Август 19, 2012 от КГ125

[ISTORIK]

Грецизацията на Източната римска империя настъпва през 629 г. Оттогава гръцкият език става официален, а латинският минава на заден план. А титлата на византийския владетел вече не е император, цезар, доминус, автократор или август, а - василевс.

[КГ125]

Не само геогтафски. Там е католическата граница... Някога по CNN един журналист казаЛ "Croatia - Eastern border of the Western values.."

[alvassareiro]

Грецизацията на Източната римска империя настъпва през 629 г. Оттогава гръцкият език става официален, а латинският минава на заден план. А титлата на византийския владетел вече не е император, цезар, доминус, автократор или август, а - василевс.

не говоря за грецизацията, а за възникването на новата православна цивилизация.

[ISTORIK]

Възниква между появата на иконоборството (което започва през 723 г. при арабите и през 726 г. във Византия) и приключва с голямата схизма (отделяне) в 1054 г., когато християнството официално се разделя на два клона - католицизъм и православие.

Редактирано Август 20, 2012 от ISTORIK

[ISTORIK]

И сега, след като уточнихме тези детайли, какво следва?

Редактирано Август 20, 2012 от ISTORIK

[Михов]

Сърбо-хърватският антагонизъм наистина си е феномен на ХХ век.

През ХІХ в. национализмът е в подем. Критериите в Европа са основно лингвистични. Народите захвърлят религиозните предразсъдъци. Така в един момент сърби, хървати и словенци, които са достатъчно близки езиково са провъзгласени за един народ, разделен от политическите обстоятелства. След като мечтата бива осъществена и държавата Кралство на сърби, хървати и словенци става факт, хърватите и словенците с ужас откриват, че техните братя сърбите не са като тях. В смисъл са бесни ориенталци, с които имат твърде малко общо, освен езика.

Има и още един тънък момент в сърбо-хърватския антагонизъм. Той е продукт на съперничество. Останалите народи в Югославия тихомълком приеха сръбската доминантна воля, защото бяха твърде малки, а без словенците и твърде изостанали. Хърватите обаче бяха достатъчно на брой, в икономически план добре развити, а в културен много развити. Всичко това им даваше основание да претендират ако не за първенство, то поне за съвластие със сърбите. На сърбите разбира се, това положение не им харесваше и се опитваха да ги потискат.

Вече след разпада на федерацията положението излезе извън контрол - стигна се до война, до опити на сърбите да създадат държавни формирования на хърватска територия и до етническо прочистване от страна на хърватите.

Накратко историята на Югославия е пример как цивилизационните различия водят до много неприятни последици. На фона на Югославия веднага изпъква един друг пример за цивилизована славянска федерация - Чехословакия, където чехи и словаци мирно живяха, мирно и се разделиха.

[alvassareiro]

Айде рак до цивилизационен сблъсък го докарахме....аман. Значи конфликтите между сърби и хървати са цивилизационни, а между французи и немци не са? че откъде накъде?

[Михов]

Алва, повече от ясно е, че конфликтите между французи и немци са интрацивилизационни.

[alvassareiro]

е от кое е ясно...те много си приличат със сърбите и хърватите. сходно ДНК, баровчеди един вид, различни религии, обща история в началото.

[Михов]

Между французи и немци всъщност също има цивилизационно различие, но субцивилизационно, за да сме точни. Едните са представители на романска Европа, другите на германска Европа. Този антагонизъм между двете големи езикови общности на Западна Европа днес се вижда много ясно в Белгия и по-слабо в Швейцария, а преди да смачкат немското национално чувство - и в Елзас и Лотарингия, Южен Тирол и източна Белгия.

[alvassareiro]

А, сега стана субцивилизационно. Ей, тая цивилизация любима тема. все по-интересно ми става.

[Михов]

Така и трябва, Алва - човек се учи, докато е жив.

[alvassareiro]

войните между сърби и хървати, немци и германци, испанци и французи, българи и сърби и итн и тн. са си чмист национализъм, и никакви цивилизационни и субцивилизационни нюанси няма тука.

[Михов]

Абе, аз леко се пошегувах последните няколко поста.

Единствено с това, че между французи и немци има субцивилизационно различие бях сериозен, но иначе си прав - причините за войните помежду им е национализма, не (суб)цивилизационни различия.

И за национализма си прав. Понякога обаче национализма прави видими именно цивилизационните различия (нека върнем темата към сърби и хървати) и се "хваща" за тях. Ето например, преди ВСВ, хърватите много са се дразнели, когато имена на улиците в хърватски градове са били дублирани на кирилица (кралска Югославия много е държала на кирилицата). По същия начин хърватите се дразнеха и от православни храмове, асоциираха ги със сърбите. И т.н.

[alvassareiro]

тези цивилизационни различия стават пирчини за конфликт само когато са съществен елемент на национализма.

[ISTORIK]

Лингвистични и цивилизационни войни - за разпространение на езика, а оттам - и на културата и цивилизацията, "вървящи" след него.

Редактирано Август 20, 2012 от ISTORIK