Отиди на
Форум "Наука"
Monarh

Ото I Велики

Recommended Posts

Ото I Велики е крал на Източнофранкското кралство от 936 до 962 г. и император на Свещената римска империя от 962 до 973 г. При него страната се разширява териториално и преживява разцвет . Произлиза от рода Лиудолфинги, познат след неговото управление и като Саксонска или Отонова династия.

Ото е роден на 23 ноември 912 г. като син на източнофранкския крал Хайнрих I . Баща му обединява държавата по време на на своето царуване и изгражда централната власт . Още преживе Хайнрих определя Ото за наследник . Неговият по-възрастен син Танкмар е изключен от наследството .

Дотогава франкските крале разделят страната между своите синове . Едва през 912 г. в Бургундия , страната започва да се дава в наследство на първородния син . Хайнрих I взима такова решение и с това полага основния камък за споровете между неговите деца и новия крал .

На 2 юли 936 г. умира Хайнрих . Аристокрацията и представителите на църквата коронясват Ото за крал на 7 август с.г. Ото I се коронясва в стария императорски пфалц Аахен и с това дава ясно да се разбере , че със своето управление той иска да напомни за времената на Карл Велики . Затова коронацията се състои в църквата гробница на този владетел . До края на Средновековието Мариенкирхе се превръща в място за коронация на германските императори и крале .

В първите години Ото трябва да защитава своята власт срещу бунтуващите се князе . Сред неговите политически противници са полубратът му Танкмар и брат му Хайнрих . На края на краля му се отдава да се наложи срещу своите опоненти и да засили властта на кралския дом . Той разделя отделните земи между хората от своята свита , респективно между роднините си .Синът му Лиудолф получава Швабия , а зет му Конрад Червения Лотарингия . Междувременно сключва мир със своя брат Хайнрих и му предава Бавария .

Във външнополитически план той осигурява своите граници на запад и на изток . Кралят на Бургундия признава Ото I за свой сюзерен. На изток кралят засилва християнизацията на славяните . През 955 г. разбива 1 славянска войска . В Магдебург основава епископство , което в следващите векове е считано за отговорно за разпространението на християнството отвъд Елба .

През 951 г. Ото I се отправя към Италия и се намесва в династичните спорове между ломбардите . В Ломбардия маркграф Беренгар си присвоява короната . Обаче опозицията в страната фаворизира Аделхайд , вдовицата на ломбардския крал Лотар . Тя моли Ото за помощ . Кралят преминава Алпите със войската си . В Павия той се коронясва за крал на лангобардите . За да подчертае връзката между франките и лангобардите ,

се жени за Аделхайд - първата съпруга на Ото Едита починала рано . Сватбата не се харесва на сина му от първия брак .

Лиудолф се съюзява с Конрад Червения и се разбунтува срещу баща си . Той и неговите съюзници не се спират пред това да установят контакт със враговете унгарци . През 954 г. те губят спора с краля и техните земи са загубени . Ото попълва освободилите се длъжности със членове на семейството си . Други позиции получават църковните носители на достойнства . И във военен план кралят постига успехи .

На 10 август 955 г. Ото успява да победи на Лехското поле нахлулите маджари . С тази победа той слага край на многобройните им набези . По- късно те приемат християнството и крал Стефан се оженва за дъщерята на Хайнрих II . Видукинд , хронистът на Ото , съобщава , че след победата войската иска да го провъзгласи за император. Титлата на императора е вакантна от 924 г. , затова немските князе трябва да придадат смисъл на това решение . Обаче изминават още 7 години до коронацията от папата . Защо папата толкова дълго протака , не е известно .

Междувременно немският крал се насочва към сътрудничество с църквата , за да укрепи властта си и да има противовес на на херцозите във Франкония и Саксония . Когато неговият ломбардски васал Беренгар се вдига срещу Светия отец , през 961 г. Ото се отправя през Алпите към Италия . Непосредствено преди военния поход кралят определя сина си със същото име за съкрал , за да осигури наследството си . Следва ...

Редактирано от Петър Петров

Share this post


Link to post
Share on other sites

Като благодарност за тази подкрепа през 962 г. папа Йоан XII коронясва краля за император на Свещената римска империя . С това започва 1 тясна зависимост между императора и папата , която ще съществува през следващите столетия . Монархът гарантира сигурността на Папската държава и признава църковната собственост с грамотата ,, Отонианум " . От своя страна папата полага клетва за вярност . Обаче верността на папа Йоан трае много кратко . Той се съюзява с Беренгар срещу императора . Затова Ото I го сваля и го замества с Лъв VIII . Владетелят е доказал кой има властта по това време .

Със своята императорска коронация Ото става не само легитимен наследник на Карл Велики , но и обосновава продължилата векове традиция на франкските и германските императори . Сега той се нарича ,,По изгодната на Бога милост величествен император "- ,, “Durch Gottes günstige Gnade erhabener Kaiser.”

Но сваленият папа и много римляни въстават срещу императора и свалят Лъв . Отново Ото трябва да се намеси във италианската вътрешна политика . Постъпва жестоко , когато през 966 г. отново влиза в Рим . Екзекутира няколко политически противници . Ото остава още 6 години в Италия , за да умиротвори страната . По това време ( 967 г. ) назначава и своя син Ото за съимператор .

Императорската коронация и италианската политика на Ото Велики

През август 961 г. войската на Ото се отправя от Аугсбург към Италия и пресича прохода Бренер към Триент . Първоначално целта е Павия , където кралят празнува Коледа . Беренгар и привържениците му се оттеглят в замъците и избягват открит бой . Ото продължава към Рим .

На 31 януари 962 г. войската достига Рим . Три дни по-късно , на 2 февруари , кралят е коронясан от папа Йоан XII за император . Аделхайд също е помазана и коронясана , като получава същия ранг . За двойката съвместната коронация се свързва с претенцията вземане за Италия като тяхно владение , за самите себе си и за вече издигнатия за крал техен наследник .

Синодът , състоял се на 12 февруари, документира сътрудничеството между папата и императора . На този синод Йоан XII издига манастира Мориц в Магдебург за архиепископия . В грамотата Йоан подчертава заслугите на Ото , които оправдават издигането му за император -победата над унгарците , но и усилията за покръстването на славяните . Един ден по-късно императорът издава грамотата Отонианум . С това той признава папските права на владение и претенции , с които още неговите каролингски предшественици са потвърдили владенията на римската църква . Но Отонианум присъжда на папството и области , които досега са принадлежали на Кралство Италия . Признато е владението над град и дукство Рим , Равенския екзархат , херцогствата Сполето и Беневент и 1 редица от други владения . Тяхното владение обаче остава до времето на Щауфените спорна точка в папско- императорските отношения . Чрез Отонианум е уреден изборът на папа , който трябва да бъде провеждан от клира и римския народ . Папата трябва да бъде ръкоположен едва след като положи клетва за вярност към императора . Към това е договорено и за магдебургските планове . Ото издава първата грамота за основаване , съгласно която манастирът Мориц в Магдебург трябва да бъде преобразуван в архиепископия . Но това намерение се проваля поради възражението на майнцкия и халберщедския епископ . След коронацията императорът се отправя към Павия , откъдето ръководи поход срещу Беренгар , който в 963 г. се оттегля в непревземаемия замък Сан Лео при Сан Марино ...

Откровено разстроен от волята за власт на Ото , през пролетта на 963 г. Йоан XII извършва неочакван завой в курса . Той поканва сина на Беренгар Адалберт в Рим и сключва с него съюз срещу императора . През октомври същата година владетелят трябва да прекрати протичащата цяла година обсада на Беренгар и бърза към Рим , за да придаде отново значение на своята претенция . До бой обаче не се стига , Йоан и Адалберт бягат . Ото си осигурява от римляните клетва никога да не избират или ръкополагат папа , преди да са получили съгласието или гласуването на императора и на неговия съкрал ...

Редактирано от Петър Петров

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ото е известен и като Отон. Откъде идва това н в името му? Кое е по-правилно - Ото или Отон?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ото е немското му име , а Отон е в славянските езици -български , сръбски , руски , хърватски - ето как е на руски : http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D1%82%D0%BE%D0%BD_I_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B9

Share this post


Link to post
Share on other sites

О, сега видях, че и на френски е Отон (Otton, Othon) - явно от френския е преминало в славянските езици.

http://fr.wikipedia.org/wiki/Otton_Ier_du_Saint-Empire

Share this post


Link to post
Share on other sites

Има и такъв истински римски император - Отон. Сещате се, от периода между падането на Нерон и идването на Веспасиан, когато има три слаби царувания: Галба, Отон и Вителий.

Мисля, че самото име "Отон" си е латинско, с възможна гръцка етимология заради правописа. На латински е Otho, тоест "Ото". В родителен падеж обаче е Othonis, тоест основата на думата е Othon- и оттам в някои правописни традиции започват да предават името като "Отон". Сещате се, на латински се пише Cicero, но понеже в родителен падеж е Ciceronis, у нас казваме "Цицерон", а не "Цицеро".

Правилно е да наричаме античния римлянин "Отон".

Немският император пък носи име, което на пръв поглед изглежда идентично с римското, но е възникнало независимо в германска среда, защото дори в латински документи немецът се нарича Otto, а не Otho, пък и съществува подобно, чисто немско име от същия период: Hatto (както и Odo). В такъв случай би било коректно да говорим за немския император като за "Ото".

Толкова по въпроса за името.

---------

Малко повече за личността и страната, защото темата е интересна, а не съвсем добре позната у нас.

Император Ото I неслучайно е наречен "Велики", по подобие на Константин, Теодосий, Юстиниан и Карл. Това не е просто някакъв си "комплексиран конунг" на "мижаво кралство", а голям политически реформатор в западното Средновековие.

Кралството

Първоначалното кралство на Ото наистина е недобре познато по своята структура у нас.

Всъщност става дума за така нареченото Regnum Teutonicum (немско кралство), Regnum Germaniae (германско кралство) или Francia Orientalis (Източна Франкия, кралство на източните франки). То възниква при раздялата на наследството на Карл Велики и Лудвиг Благочестиви в 843 г. и се простира, общо взето, върху земите на антична Германия, както я е дефинирал Тацит.

Карл Велики завършва покръстването на Германия в началото на IX в. и за първи път я обединява в общ политически организъм. Фактически по негово време няма такова нещо като "Германия" - само някои учени монаси знаят това име. Става дума за голямата страна, оградена от Рейн, Алпите, бившите аварски владения в Панония, Великоморавия, полските славянски племена и морето. Вътре в тези граници обитават народи, говорещи различни диалекти, които днес можем да определим като "германски": франки (които имат и владения в Галия западно от Рейн), баварци, тюринги, шваби, фризи и сакси. Бургундите, също като франките, заемат територии и в Германия, и в Галия. От IX в. нататък се обособяват съответно две "Франкии" и две "Бургундии": едната в Галия, а втората - в Германия. Саксите, разбира се, имат и далечни родственици в централната част на Британия, чиято история е за друга тема.

Тези народи (или племена, или комитати, или конфедерации) имат свои херцози (heretogen на стародолнонемски); единствено франките имат крал (kynnig). по произхода си двете титли са обозначавали различие във функциите, с което всеки може да се запознае у Тацит. По времето на Карл Велики обаче херцозите вече се смятат за суверени от по-нисък ранг; на практика повечето от тях вече не са и суверени, а лични васали на франкския крал. В Бавария и Саксония Карл директно премахва херцогската институция и разделя областите между по-нископоставени графове, най-често франки по произход. По-късно херцогствата се въстановяват.

Общо взето, племенните херцогства в Германия първоначално са: Алемания (или Франкония), Саксония, Тюрингия, Бавария, Бургундия, Фризия. Ще забележите, че е станало неточно отъждествяване между източните франки и старите алемани. По-късно херцогствата се променят.

Имаме и свидетелство, че кралската и херцогската титла все още не са не са напълно ясно разграничавани в епохата след отпадането на функционалното им различие: уесекският cyning Алфред превежда титлата си на латински не като rex, а като dux. Същевременно в Алфредовите преводи на Евангелието от Матей изразът rex Emmanuel се среща като Emmanuel heretog. Но, общо взето, се смята, че херцог е онзи суверенен владетел, който няма херцози за васали.

В 843 г. договорът от Вердюн разделя франкските владения на три части, попадащи под властта на тримата внуци на Карл Велики. Такива преразпределения са правени и по-рано: това е било част от политическата култура на франките още от меровингско време. Този път обаче разделението се оказва трайно. Източна Франкия (или Германия) се пада на Лудвиг Немски, син на Лудвиг Благочестиви. това е началото на съществуването на Германия като политическа идея: кралството на източните франки.

Имайте предвид, че номерациите и самите имена на кралете са усложнени от различните историографски традиции на модерна Франция и Германия. Каролингите са колкото френска, толкова и немска династия. Чак до XII в. кралете в Париж ще продължат да претендират за каролингското наследство и ще се наричат владетели "на западните франки". Същото се отнася и до кралете източно от Рейн - те също първоначално се придържат към каролингската традиция и се наричат владетели "на източните франки", при все че са (поне номинални) господари на всички Карлови владения извън Галия.

Това "географско" разделение на един и същи кралски прерогатив се наблюдава и у англо-саксонските кралства в Британия: там има трайни кралства на "западните", "източните" и "южните" сакси.

Хунската марка (бивша аварска Панония), Източната марка (Австрия), Фриули (Североизточна Италия) и Каринтия (Словения) също са част от короната на източните франки.

Между Германия и Галия по течението на Рейн се оформя и едно владение, известно като Лотарингия, което възниква от личния дял на Лотар в династичните владения. Лотар е този от внуците на карл Велики, който наследява Северна Италия (короната на лангобардите) и, да, споменатата Лотарингия (която той бързо губи, но самото обособено владение просъществува).

Някои от принцовете от каролингската династия на Източна Франкия получават дялове от управлението на кралството, същевременно носейки кралска, а не херцогска титла. Това също е остатък от франкската политическа практика още от меровингско време: всички овластени членове на кралския род се наричат крале, но това не означава създаването на нови кралства, а само разделение на функциите в общите владения на династията. Затова понякога едновременно има "крал на Бавария", "крал на Бургундия" и "крал на Алемания", но всички те заедно управляват общото кралство "на източните франки". Разбира се, това не изключва и сблъсъци помежду им. То си е част от колорита на епохата :)

В по-ново време можем да сравним с първоначалата титла на Хоенцолерните, които са крале не "на Прусия", а само "в Прусия", за да не се нарушава принципът, че има един общ крал на Германия (колкото и илюзорен да е този анахронизъм в XVIII в.).

След отмирането на Каролингите, "въоръженият народ" избира нов крал. Дори и не става дума за някакво повторно обединение с "Западна Франкия", където местният клон на Каролингите също бавно отмира и е заместен от нови династии. Опитът на Шарл Прости да наследи Лудвиг Детето като източнофранкски крал е безуспешен. Първият некаролингски крал на цяла Германия е Конрад I, херцог на Франкония, избран в 911 г. Изборът на нов крал не означава радикално скъсване с наследствеността на монархията: всъщност почти всички средновековни монархии са едновременно изборни и наследствени. Най-често обаче изборът се практикува само при липса на безспорен наследник или пък в рамките на една и съща династия. Просто в Германия центробежните сили постепенно засилват изборния елемент. Едва Хабсбургите ще прекратят изборността (макар да запазват титлата "електор", тоест "избирател" на част от херцозите).

Изборът на Конрад I и на други некаролингски крале след него води и до скъсване с "източнофранкската" политическа традиция. От този момент нататък все по-често ще се говори за "кралство Германия" или "Тевтонско кралство". Rex Germaniae постепенно ще се наложи като една от устойчивите титли, запазена дори от Хабсбургите до 1806 г.

Първоначално кралете на Германия не са свързани с императорската титла, която Карл Велики е носел. Именно Ото I въстановява постоянната й употреба. Между 843 и 962 франкската императорска титла е в много несигурно положение: понякога я носят кралете на Италия, друг път на западните или на източните франки. Има и опити за италианска узурпация от лангобардски претенденти, а има и междуцарствия - периоди, когато няма император. Самата функция на императора и разликата между него и останалите крале в каролингските владения започва да се губи. Изглежда, че наследството на Карл Велики е пред своя безславен залез.

Ото

Истинският основател на средновековната Западна империя е Ото I, син на крал Хайнрих Птицеловеца. Ото е херцог на Саксония и крал на Германия от 936 г. Постиженията му още преди императорската титила не са за подценяване. Той успява да спре маджарските нашествия, които дотогава държат в ужас особено манастирите. Ото затвърждава кралския суверенитет над чешките князе (по-късно крале; страната им реално става част от Свещената Римска империя) и поне временно налага суверенитета си и над немските херцози. Наследниците му ще могат да се гордеят със зависимостта на покръстващите се полски князе и дори - временно - над Дания, която също е принудена да се покръсти.

Ото най-вече се оказва активен в италианските си кампании. В резултат от династични връзки се оказва претендент за Желязната корона: всъщност се явява като защитник на правата на годеницата си Аделаида, наследница на италианския трон.

Паралелно с успехите си в Италия Ото отново утвърждава властта на кроля над епископите в Германия: той успешно въстановява контрола на монархията над епископските ръкоположения. Обикновено приемаме, че в зрялото Средновековие Папството упражнява пълен монопол над духовните длъжности, но това не е вярно. И преди, и дори след разрастването на папския авторитет, епископите във всяко западно кралство се одобряват от краля преди да бъдат ръкополжени - или дори директно получават символите на пастирската си длъжност от ръцете на монарха. Отношенията между манрхията и Църквата не са толкова еднозначни, колкото обикновено смятаме. Най-често епископатът в дадено кралство запазва лоялността си към кралете и с това се противопоставя на феодалния хаос от X-XII в. Конкретно от Ото Велики нататък в Германия епископите и абатите са преки васали на краля. Това положение не се променя дори след унижението при Каноса. Във Франция има още по-интересни връзки между кралете и епископите. Изобщо, понятието "папоцезаризъм" наистина трябва да бъде преразгледано.

Успехите в Италия, контролът над немската Църква и ефективното влияние на Ото в Рим водят до императорската му коронация (962). Всъщност императорската титла има за цел да скрепи в едно цяло германската и италианската корона, да потвърди светската "закрила" над Църквата и положението на папата като първенец на васализирания епископат. Разбира се, многото фронтове, на които винаги трябва да действат германо-италианските владетели, постепенно отслабват тази идея за централизирана сакрална монархия, която успява, например, във Франция. Но това не намалява значимостта на Ото като основател на цял един дял в западното политическо богословие. Амбициите му оформят политиката и религиозните схващания на немските династии векове след смъртта му. В известен смисъл Ото е не само истинският наследник на Карл Велики - той създава изцяло нов тип идея за държава; нов поне за западна Европа. Той изпреварва Капетингите, надминава Каролингите и определено успешно се учи от Византия, с която не се притеснява да си съперничи в един от най-успешните й периоди. Ото е един много малкото средновековни монарси, които резидират в Рим и е постоянно придружаван от папата (който пък наистина действа като императорски "патриарх на Запада" по това време).

Всички тези неща могат да се проверят по Diploma Ottonianum, която е забележителен документ - четенето й може да преобърне доста схематичните ни представи за западната политическа ситуация.

Редактирано от glishev

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тук са две версии на стария ми файл за Свещената Римска империя: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11477

Старата тема за политическата приемственост на Римската империя: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11436&st=0

Всичко това е доста свързано и с Ото Велики.

Share this post


Link to post
Share on other sites

http://medievalhistories.com/imperial-designs/

Голяма изложба за Ото Велики в Магдебург :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

В тая катедрала в Магдебург съм ходил още по соцвреме - през 1981г., като ученик в последните класове на гимназията. И там екскурзоводката разказваше за император Ото и как той бил уважаван от германците.

Редактирано от kramer

Share this post


Link to post
Share on other sites

Браво, хубаво филмче си намерил. Не ползвам немски, но го изгледах и за свое учудване разбрах тук-там нещо. Обичам този тип популярни, полудокументални-полуигрални филмчета. Когато са направени добре като това тук, са много полезни за ученици, студенти и заинтересувани любители.

А виждам, че поредицата е доста дългичка. Хубаво ми казваха да уча немски навремето... Но каквото разбера - разбера, това е :)

Редактирано от glishev

Share this post


Link to post
Share on other sites

Браво, Петре! Сега цяла Европа е нужно да я подкрепи, да се обедини около Германия, като на Ноев ковчег, за да оцелее цивилизацията. Щом Ото е успял официален език да наложи из между диалектите в тъмното средновековие, днес е по-лесно, поне из между остойропейците. :good:

Редактирано от kramer

Share this post


Link to post
Share on other sites

В Рим в присъствието на императора в качеството на съд заседава синод. Папа Йоан отговаря писмено, като заплашва всички, които искат да го свалят с анатема. Като реакция на това синодът сваля Йоан от папския престол и издига за папа Лъв VIII, истински прецедент, тъй като според папската самопредстава само Бог може да отсъжда за наследника на Апостол Петър. По същото време Беренгар и жена му Вила са пленени и изпратени в изгнание в Бамберг. Обаче сваленият папа разпалва въстание на римските граждани срещу Ото и Лъв, което императорът първоначално съумява да усмири. След неговото отпътуване от града, жителите на Рим отново приемат с отворени обятия Йоан XII и на Лъв VIII не му остава нищо друго освен да избяга при Ото Велики. Свикан е нов синод, който обявява решенията на предишния имперски синод за невалидни, а папа Лъв - за свален. Но преди да се стигне до въоръжен сблъсък, на 14 май 964 Йоан XII скоропостижно предава богу дух. Гражданите на Рим въпреки императорската забрана избират нов понтиф - Бенедикт V. Заради това кайзер Ото през юни с.г. обсажда Рим и след няколско седмици влиза в него, интронизирайки отново Лъв, а Бенедикт е изпратен на заточение в Хамбург.

Един призив за помощ на папа Йоан XIII - наследникът на Лъв VIII, който се почувствал заплашен от византийците в Южна Италия, става повод за третия италиански поход , който трае от 965 до 972 г. Стига се до ново издание на съперничеството и Проблема с двамата императори или Zweikaiser-Problem, за чието решаване Ото напразно полага усилия. На Коледа в 967 г. демонстративно коронясва своя син Ото II за съимператор по византийски образец, като жест на помирение ще послужи сватбата на принц Ото с византийската принцеса Теофано. С подкрепата на папа Йоан XIII императорът сега успява да осъществи своя мисионерски план в подчинените славянски области. В 967 г. на един синод в Равена е взето решение за учредяването на Магдебургската архиепископия, на която наред с Бранденбург на Хафел и Хафелберг, са подчинени и изградените на източната граница епископства Мерзербург, Майсен и Цайтц - в 1028 г. преместено в Наумбург. Магдебург се превръща в метрополия и започва да се нарича ,, Рим на Изтока ".

Целта на Ото Велики е създаването на Свещената римска империя, на една Европа под знака на Кръста. Колонизацията и мисионерството вървят ръка за ръка. Той възнаграждава епископите, подкрепили го при тази задача, с по - големи имоти, но и изисква от тях да дават по - високи налози и да предоставят повече войници за императорската войска, отколкото светските херцози. С това той издига църквата в икономическа и военна сила и я вмъква в държавната структура.

Редактирано от Петър Петров

Share this post


Link to post
Share on other sites

Малко снимков материал :

Otto_I-Editha.jpg

Кайзер Ото с първата си жена Едита - скулптура в Магдебургската катедрала

220px-K%C3%B6nigsthron_Aachener_Dom.jpg

Кралският трон в Аахенската катедрала или Aachener Dom

220px-Magdeburger_Reiter.jpg

Магдебургският конник, който вероятно изобразява Ото Велики, копие на Стария пазар или Alter Markt в Магдебург в 1961 г.

220px-HRR_10Jh.jpg

Територия на Свещената римска империя в 972 г. малко преди смъртта му

Редактирано от Петър Петров

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...