Как решихте с какво да се занимавате

[Emil z Lonneberg]

Гандалф, въпросът ти към мен ли е?

Ако е към мен и е за разликата между западните специалисти и нашите специалисти, ще отговоря.

Разликата идва от системата. Много учат студентите на запад. Дали ги гърчат или те сами си учат, това зависи от системата.

Имат модерни методи, асистентите приготвят невероятни упражнения - нещо като допълнителни лекции на невероятно ниво - с последните нововъведения. А професорите си използват директно научни статии и разработки, материали от конференции и т.н.

Имат хубави учебници. Модерни. Сега ще отида да щракна с телефона две страници от италиански учебник и да го сравня с български учебник - ще отворя на една и съща страница. И ще ви покажа информацията. За да прецените вие сами. Само ми дайде 5 минути.

Само да стоиш и да гледаш, без да си записваш нищо, без да проявяваш интерес, без да четеш допълнително, ти вече си научил повече от нашите студенти. Ми те всичко ти го изпяват!?

А ако се и напънеш малко да почетеш... леле!!!

Карат ги също да пишат курсови работи - ама това от малки. По различни задания. Това вече съм го писал и ще се повторя по много грозен начин, ще си кажете, че само пея стари песни...

Отивам да фотна две страници и ги слагам в темата да видите.

[Skubi]

  On 23.02.2013 г. at 13:12, mitaca said:

Така е, и след като много малко могат да превърнат хобито си в работа, тогава единственото нещо, което остава е да превърне работата в нещо като хоби . Предполагам момчето пита към какво да се насочи с оглед на по-нататъно учене - висше образование т.е. Ако не е така, моя съвет е да се специализира в някакъв занаят. Занаятчии, без значение дали са автомонтьори или някакви специалсти по електроника или зъботехници и куп други специалности винаги ще се търсят. Разбира се трябва да си много добър, но освен това само с учене не става, трябва да се пребори и да намери място в брана, където да продължиш да усвояваш нещата вече в процес на работата. Но това се отнася за почти всякаква работа, разбира се говорим за обикновенни хора, не за 'издигане' с връзки. Ако обаче става въпрос за висе образование, според мен, ако няма ясна визия трябва да се насочи към някакво образование, което позволява някакъв по-широк обхват от професии. На първо място обаче трябва да реши в областа на хуманитарните науки и да бъде или в естествените или точните. Тук много повече от пишещите братя (и сестри де) са хуманитаристи те са много по-компетентни от мен, но! една каквато и да е хуманитарна специалност не може да даде никаква подготовка в областите, където са застъпени точните науки. Примерно с някакво техническо образование или не само техническо, а по-общо в естествените науки винаги си по мобилен и може да работи и не само в тясната сфера в която си завършил. По-горе дадох пример с университетските химици, много от които работят и в банковата сфера и в икономическата и в държавния апарат (ако е нужно после се завърват съответните курсове, които са детска игра в сравнение с програмите на факултетите по естествени науки). Огромна част наприме от моите познати завършили математика са в банковата сфера. Дали в софтуеното осигуряване, дали в СУИФТ или в областа на сигурността няма значение. Някои станаха и чисти 'банкери' (в смисъл след завърване на някакви колежи работят в чисто банкови сфери несвързани с програмиране). Също така голяма част от 'научно' ориентираните се насочват към икономическата сфера. Две познати едната с МЕИ другата от факултета (химическия) поради липса на работа записаха счетоводителски курсове. После поработиха малко в такива фирми и посли си отвориха свои (разбира се след излизането на закона завъриха лесно и без проблеми икономическо образование). Виобще, ако нямаш някаква конкретна идея е по-добре да се запие нещо с което ще има по-нататък повече степени свобода за по-лесна преквалификация. Да, сега (всъщност още от мое време) много повече се търсят тесни специалисти, защото колкото и да си добър просто време няма да стане добър във всичко което учи (ние много си се гордеем с нашата голяма обща култура в сравнение с американците и даже западноевропейците вишисти и с благоговение си спомняме образованието дето ни го даде, но кой знае защо за работа фирмите предпочитат да назначават хора, които може и да не знаят, че столицата на Австралия е Канбера или къде се намира Гвинея Бисау, или какъв е заряда на неутрона , но в своята си специалност са научили всичко, което може да се научи за 3-те, 4-те или 5-те години тясноспециализирано обучение). Но това е, ако имаш идея какво точно ти се работи .

Биолози. Биолози търсят в голямо колечество (и добре им плащат), откакто все повече доказателства има затова, че това нещо с банковата система, интернета и другите неща вече реагира като жив оргънизъм....

[Last roman]

Емиле и тука яко учат. Проблемът че тук излизаш много добре теоритично подкован, което не ти върши никаква работа и накрая ползваш едва 10% от наученото /визирам себе си/. Докато на запад може да не знаят елементарни неща, но са много добри практици /което им дава предимство в следдипломното реализиране/.

Редактирано 23, 2013 от Last roman

[ISTORIK]

  On 23.02.2013 г. at 20:00, Emil z Lonneberg said:

Гандалф, въпросът ти към мен ли е?

Да. Благодаря за изчерпателния отговор!

Благодаря и на Владо за включването!

[Skubi]

Да проясним.

Тук на исток по-принцип и поради изостаналостта на модерната технологическа култура бяхме силни в основните предмети, материали. Там където техника требва вече не сме.....Затова основните курсове са ни по-добри. По принцип.

На запад има два вида више. Има тези стотици университетчита, вузове които обучават бивщите бели яки. Сегашната рая която знае как да напише или препише софтвера на манипулатора в завода, или да борави с спектрум анализатора....

Те наистина дават много тясно, но топ обучение. Завърващтите са на ясно с най-модерните прибори, метода на професията си.

Има другите университети, където се учат чедата на политици, милионери и, и много-много талантливи деца избрани по-най-най прецизни методи. Там обучението е наистина обширно, обхващащо всичко защото там се прави елитът....

В европа поне от година на година вишите учебни заведения се сравняват държавите по-стандартите на болонския процес.

[Emil z Lonneberg]

Аз се бавя, щото се оказа, че в българския учебник темата е от 4 страници, ама в италианския била на повече и тука съм с едно смешно телефонче, та докато стане на пдф, мравките умряха, та сега търся мравка за телефона, след още 5 минути ще съм готов. Точа едно филмче през телефона и това ме бави.

Fiziologia-sravnena.pdf

Редактирано 23, 2013 от Emil z Lonneberg

[mitaca]

  Цитирай

Романа писа:

Емиле и тука яко учат. Проблемът че тук излизаш много добре теоритично подкован, което не ти върши никаква работа и накрая ползваш едва 10% от наученото /визирам себе си/. Докато на запад може да не знаят елементарни неща, но са много добри практици /което им дава предимство в следдипломното реализиране/.

Точно това имах предвид и аз. Тук (сега не зная, как но не вярвам да се е променило много) се набляга много на теорията и то на колкото се може по-...да кажем...всеобхватно ниво. Поне при нас специализацията настъпваше едва след 3-ти курс и то в три направления, теоретици, неорганици и органици. И трите специалности са доста всеобхватни. А тъй наречените спецкурсове започваха чак в осмия или 9-тия семестър и повечето бяха само семестър. А именно спец курса представлява по-тясната специализация. И се получаваше така, че ти поради липса на интерес познаваш слабо дисциплините които не те интересуват (примерно за мен количествения анализ в Аналитичната, качествения, не че щеше да ми помогне, ако бях продължил в Органичната химия, ма поне ми беше интересен), т.е. няма да специализираш, а по дисциплината по която си решил да специализираш пак не си достатъчно подготвен, защото просто малко си се занимавал. Или както се шегуваха във Факултета, на портала на един институт те посреща една табела проядена от киселина на която пишело 'Забравете всичко което сте научили в Университета, то само пречи! Тук ще ви научим."

Да ама в съвременния свят, а и в тогавашния, но малко по на Запад, място за такива 'специалисти' нямаше. Никой нямаше да се занимава да те обучава на ново, просто щом си там от теб се очаква да си обучен.

След края на 87-88 уч. година един мой колега продължи (вече не си спомням по какъв начин, но не беше някакъв връзкар, напротив беше си много добър) в Университета в Тулуза. Разбира се на следващото лято като си дойде в БГ веднага го разпитах. Какви са студентите, какво е обучението и т.н. За студентите се изказа много ...презрително "Хванали пиринейските овчари химия да учат". Като обаче обясняваше, че там студентите лекции не водят, защото лекциите са предварително написани и размножени. От студентите се иска само да слушат. Беше впечатлен и от базата, но това беше в реда на нещата (ние ЯМР и ААА само теоретично учехме и само веднъж ни заведоха да видим уредите, но не как работят, щото било много скъпо да се пускат за студенчета), както се ядосваше от това, че франсетата са толкоз праволинейни, че не щат да нагодят резултатите (това при нас си беше практика, просто го изчисляваш теоретично и даваш малка грешка вместо да титруваш като ненормален в продължение на два три часа ). Но друго ми направи впечатление. Техните (френските) летни стажове. Той казваше, че там буквално робуваш за хляб и квартира два-три месеца, но през това време научаваш много, освен за химията, така и за фирмата в която евентуално ще започнеш работа. При това нещата са двупосочни разбира се. А нашите летни 'стажове' бяха селскостопанските бригади . Е имахме разбира се един месец в които разбирахме как се 'прави' наука в БГ тогаз, ама това е съвсем друга тема.

[Emil z Lonneberg]

Извинете ме за качеството на предложения ПДФ, обаче идеята му не е да ви смая, а просто да илюстрирам по една тема, която избрах "на случаен принцип" какво пише в два учебника. Единият е български, ново издание, вторият - италиански, също тово издание (на еднакви години са).

Ако можете да прочетете италианския, ще установите, че информацията, съдържаща се в българския учебник се съдържа в историческия му преглед. И оттам нататък хората тепърва започват да нищят въпросите.

Мога да ви снимам целия учебник, обаче положението е същото по всички теми.

...

Това важи за биомедицинските науки. За другите науки може да важи, може и да не важи, не зная.

3 страници в българския учебник срещу 16 страници в италианския.

Аз наистина си мисля, че техните студенти само да гледат на лекциите, да стоят с отворени очи, пак научават повече от нас.

Редактирано 23, 2013 от Emil z Lonneberg

[Last roman]

Мерси Митак за поясненото разширение. Точно това визирах. Да пусна тогава и аз 'крилат лаф', надраскан в латрината на Фармацевтичния факултет: "Голяма излагация да учиш ти фармация, а нямаш ли аптека - хвани се за шпека". Разбира се аптеката е най-ниското стъпало на реализация на един фармацевт /макар че преди 10 години се считаше за престижно да си собственик на такова здравно заведение/. Но Фармфака те подготвя изключително добре не само за аптекар, но и за R&D специалист, само дето ако не емигрираш такава реализация в БГ само през крив макарон ще видиш.

[Emil z Lonneberg]

Ако може, бихте ли споделили какво смятате за примера, който дадох с българския и италианския учебник?

Просто любопитствам?

[ISTORIK]

Оказва се, че в българския учебник май липсват илюстрации и идеята вероятно е чрез липсата им да се развива въображението на четящите го.

От друга страна, количеството на информацията в нашия е значително по-малко, отколкото - в италианския.

[Last roman]

не чета италиански, съответно не мога да се изкажа обективно относно качеството на информация в него.

[Emil z Lonneberg]

То е достатъчно да погледнеш картинката, на която са ти нарисували бета-клетка със съответните й мембранни и вътреклетъчни структури и как глюкозата се трансформира в биопотенциал, който довежда до секреция на инсулин - на ниво волт-зависими канали, глюкотранспортери и прочие.

Къде в български учебник можете да видите такова нещо!?

...

Няма нужда да ви дудна на главите, ясно е, че нашият учебник е много изостанал. По моя лична преценка - на ниво 60-е години на западните учебници (което може да се приеме и като комплимент).

[Last roman]

друже, в БГ понеже нема смисъл да се отпечатват учебници по ВУЗ-овете /много разходи, враждуващи клики и пр./, си го караме на лекционен материал /и презентейшъни/. Също вършат много добра работа. Инак бг вариантът е отдавна изживял времето си, така че не става за материал за сравнение.

[Skubi]

Ами. На мен и три страници ми са предостатъчни от това. Смятам за повечето деца (гимназисти) също.

Тези които имат за краста да учат биология и във више да продължат да си вземат факултетно биоса и за тях пък тези 16 страници са нужни.....

[Last roman]

идея си нямаш какво се учи в БФ, така че по-добре не се изказвай неподготвен.

[Emil z Lonneberg]

И двата учебника са по физиология за студенти по медицина.

Това, което съм чул на лекции, е идентично с това, което пише в българския учебник.

...

Хубавото на целия този интернет е, че лека по лека се отварят някои врати за нас, малко да видим какво става по света.

Така наваксваме от изостаналостта си (в някои сфери, в други сфери наваксване няма).

[ISTORIK]

На Запад се издават учебници, книги и списания с научна информация, които тук няма да бъдат преведени с десетилетия.

Редактирано 23, 2013 от ISTORIK

[Last roman]

ами то няма особена нужда да се издават, при положение, че можеш да си ги дръпнеш от нета.

[Skubi]

  On 23.02.2013 г. at 22:36, Last roman said:

идея си нямаш какво се учи в БФ, така че по-добре не се изказвай неподготвен.

По добре.

Фактите не ми пречат в ясното мислене.

Иначе, какво е това БФ?

[ISTORIK]

В интернет далеч няма всичко. Още по-малко - в българския нет.

Нашият сайт, нашият форум и нашето списание се опитват да запълват тази липса. Хеле - аз, като превеждам прелюбопитности от чуждоезичните нетове.

[Galahad]

Има една хубава поговорка - всеки според чергата си! Хубаво е работата да ти е хоби, обаче в България се получава така, че хората плащат много и учат дълго за да станат безработни с диплома, да се хванат на работа редом с някой с незавършено начално и той да му се смее що е учил. А ситуацията в България е такава, че на който не му е гадна работата, то е въпрос на време държавата да уреди въпроса, че да я направи такава.

Българското образование е такова, че от него излиза "майстор по всичко" - сиреч учили са го за всичко, но не са го научили да прави нито едно както трябва. Материалната база обикновено е плачевна и всичко се учи главно на теория. Съвсем нормално е дипломираните специалисти да могат да кажат за дадено нещо много, но да не могат да разпознаят елементарни неща, като реални предмети - просто никога до тогава не са им ги показвали как изглеждат. Но това е свързано по-скоро с въпроса къде да се работи и къде да се учи. Пред мен не стояха, защото беше доста проблемно да ида в чужбина, тъй че трябваше да се насоча тук към нещо, за което после да мога да си намеря работа. Пък то ситуацията беше така, че опциите не бяха много. Сега вече има и варианти за чужбина, което ще рече, че има повече възможности човек да получи работа и образование, които повече да му допадат. Но пак си е въпрос на късмет.

[Last roman]

  On 23.02.2013 г. at 22:44, ISTORIK said:

В интернет далеч няма всичко. Още по-малко - в българския нет.

Нашият сайт, нашият форум и нашето списание се опитват да запълват тази липса. Хеле - аз, като превеждам прелюбопитности от чуждоезичните нетове.

има специализирани сайтове, естествено. С платен достъп.

[ISTORIK]

  On 23.02.2013 г. at 22:45, Galahad said:

Има една хубава поговорка - всеки според чергата си! Хубаво е работата да ти е хоби, обаче в България се получава така, че хората плащат много и учат дълго за да станат безработни с диплома, да се хванат на работа редом с някой с незавършено начално и той да му се смее що е учил. А ситуацията в България е такава, че на когото не му е гадна работата, то е въпрос на време държавата да уреди въпроса така, че да му я направи гадна.

Да, според миналогодишна статистика около 85% от българските работодатели едва са изкарали основно и средно образование. За съжаление, тези неграмотници се държат с висшистите, които са им подчинени, като неоробовладелци.

Ще рече човек, че живее в робовладелска държава. Не ни трябва машина на времето, за да разберем как са се чувствали робите в различните исторически епохи. Работодатели, банки и монополи те заробват преди да се усетиш.

Това в никакъв случай не е в подкрепа на патриотизма и национализма. Не напразно е казано: "ubi bene, ubi patria" (там, където ми е хубаво, там е и родината ми). В този ход на мисли, аз се чувствах най-ценен, уважаван и обичан в Япония. Имах странното чувство, че се завръшам в родината си, а в България съм бил в изгнание. Имах чувството, че винаги съм се движел по улиците на японските градове, които посетих. Там се оправях с карта, изписана с йероглифи (без латиница или кирилица!), а тук се губя и в родния си Пловдив, да не говорим, че в София не мога да се оправя без помощта на приятел в ролята на "куче-водач"!

Редактирано 23, 2013 от ISTORIK

[mitaca]

  Цитирай

Историк писа: На Запад се издават учебници, книги и списания с научна информация, които тук няма да бъдат преведени с десетилетия.

То няма абсолютно никакъв смисъл да се превеждат, и не само сега заради нета и преди. Просто учебните заведения бяха абонирани за научната периодика (или от някъде я вземаха не си спомням) и си седеяха в библиотеките. Трябва ти някаква рецептура - правиш литературна справка. При нас си имаше няколко лекционни часа за да може да се оправиш. Е ние можеме да я правим още от гимназията. Какво е това литературна справка? Ми примерно трябва ти рецептура за синтез на някакво съединение. Намира в регистрите съединението и в кои томове фигурира. На английски, на френски, на италиански, разбира се и на руски. На една от първите ми курсови работи (в органичната) бях извадил 24 или 25 рецептури, Една даже от японско списание, но преведено в италианско. От три библиотеки (наата на ХФ, на Института по ОХ към БАН и от един друг, ама вече съм забравил кой). В уводната част задължително трябва да ги посочиш (разбира се трябва и да ги преведеш, но това не е много трудно стига да поназнайва химията и някои особености (примерно в старите френски (а може и в новите, забравил съм) стехиометричните коефициенти се пишат горе в дясно (като валентноста), вместо долу)), и не само да ги посочи, а да напиешеш пълната рецептура и условията при които се провеждат реакциите. После избира една, като се аргументираш, защо точно нея. И после почваш опитите. Загоба на време и на средства е да се превежда всичко, а и ненужно. В какви тиражи трябва да се издадат? А освен това студента трябва да се научи да борави с чужда литература. Например ние никога и през ум не ние минавало да искаме преводи, искахме обаче тази библиотека да се компютризира и вместо да се ровим в библиотеките да ги 'изкарваме' от терминалите, както по това време например ставаше в "Тюлейн" (Ню Орлиънс), а предполагам и във (почти)всички университети.