Благородна Божинова за репресиите над македонските българи

[Monarh]

Благородна Божинова описва в книгата си ,, Жертвено поколение " македонизацията на Вардарска Македония по следния начин :

,, ИЗ КНИГАТА "ЖЕРТВЕНО ПОКОЛЕНИЕ"

ПРЕДГОВОР

След Втората све­товна война през 1945 го­дина България бе приюти­ла югославски деца, кои­то хранеше и обличаше, а нашите деца бяха обрече­ни на глад и мизерия.

По нареждане на Коминтерна от Москва в Пиринския край трябва­ше да се създаде македонска нация. Затова ни ка­раха насила да се пишем македонци. който не се признаваше за македонец, го затваряха или интернираха. в Пиринския край дойдоха от Югославия емисари, книжари, библиотекари и започнаха да съз­дават македонска нация. Те ни внушаваха, че в този край живеят само македонци.

Говореше се за федерация. Границите бяха отворени и се пееше песента "Сталин, Тито, Димитров". От Пиринския край заминахме да следваме в Югославия 280 души на разменни начала. Ние щяхме да бъдем първите строители на новата фе­дерация.

През 1948 година Югославия се отцепи от соцлагера и отношенията с България се развалиха. Нашето правителство ни отзова да се върнем в родината. Който не се завърна, бе обявен за родоотстъпник.

По това време в Македония надойдоха сърби и заеха службите, важни от политическо значение, като директори на радиото, директори в училищата, началници по учрежденията и министерствата. в училищата се изучаваше сръбски, който беше и официалният език. Македонският език се образу­ва на маса от Венко Марковски, Блаже Коневски, Крумовски и др. За да е по-далеч от българския език, сложиха повече сръбс­ки думи. А вардарска Македония наричаха Южна Сърбия.

Югославската пропаганда разнасяше навсякъде, че те строят нов социализъм, различен от сталинския, по-човечен и по-демократичен. Направиха ревизия на комунизма, отричайки го като прогресивен строй. Затова големи групи политически емигранти от другите социалистически страни прииждаха в Югославия. Най – много имаше избягали младежи, студенти, ин­телектуалци от България. Образува се политемигрантско движение. ООН отпусна 100 милиона долара за издръжка на по­литическите емигранти, но сърбите тези пари ги даваха на тези, които приемаха сръбско поданство. Останалите емиг­ранти живееха в мизерия.

На всички, които останахме във вардарска Македония, ни предложиха да приемем сръбско поданство. Тези от нас, ко­ито не пожелахме да станем техни поданици, затвориха по затворите и концентрационните лагери без съд и присъда. Затворите в Югославия: Идризово, Сремска Митровица, Ниш, Зайчар, Ковачевци, Калето, Земун и други, както и концентра­ционните лагери: Голи Оток, Герово и други, се напълниха с българи. Всеки, който беше избягал от родината, първо мина­ваше през затворите.

Като студентка в Скопие върху мен и другите българс­ки студенти се упражни натиск да приемем югославско подан­ство. Ние категорично отказвахме. Ето защо бяхме арестувани и обвинени в шпионаж. Изпратиха ни в затворите, където безкрайните изтезания не можаха да сломят българския ни дух. Затова ни прехвърлиха в концентрационния лагер Герово. Този лагер бе един от най-страшните. Никой от нас, оживелите свидетели, не можеше да повярва какво бе чудото да оцелеем в циментовите гробове на подземието, където без съд и при­съди изгнивахме с години. Тези, които сме живи, вероятно се спасихме по Божията воля, защото по природните закони трябваше да сме мъртви и закопани при другите мъртъвци. Въображението е слаб инструмент за възпроизвеждане на жестокостите. Трудно е да се разкаже за тези неописуеми из­тезания. Ние бяхме лишени дори от най-скромните права, от които се ползват затворниците в страните с репресивно уп­равление. Побоищата и непосилните инквизиции имаха за цел да сломят духа на затворника, да го превърнат в послушно животно, та да започне да говори и пише това, което му се диктува. Интелигентни и умни младежи тук оскотяваха от студ, глад и страх.

По време на Тито в Югославия загинаха повече от 30 000 българи и над 200 000 минаха по затворите и лагерите. Във вардарска Македония диктатурата унищожаваше всичко, кое­то не действаше по сръбски, и всеки, който дръзнеше да се нарече българин, изчезваше безследно. Палачите не ги интере­суваше дали си комунист, или фашист. Щом си българин, значи си враг!

На всички у нас, които мълчат за нашите страдания по политически съображения, искам да кажа, че там загиваха българи, загиваха за България. Премълчаването на тази ис­тина е, меко казано, престъпление. Щом ще говорим за исти­ната, каквато и да е тя, колкото и жестока да е, трябва да я кажем. И аз съм длъжна да кажа истината. Смятам, че ще бъде престъпление от моя страна, след като останах жива и дойдох от смъртта, ако не разкажа за мъртвите борци, за­гинали от зверствата, предпочитайки смъртта пред преда­телството. Аз се прекланям пред тяхното страдание.

...Щом свърши представлението, на вратата ме чакаше един офицер от УДБ (Унутрешна държавна безбедност - Сръбска държавна сигурност).

- Ела, красавице, да се почерпим за твоя успех. Аз черпя, не ми отказвай, защото съм в хубаво настроение тази вечер.

А ти, момиче, така игра, че ми напълни сърцето. Не ми се връ­ща вкъщи, искам да се погордея с твоята компания. Нали и ти си сама, твоят любим е в болницата ? Какво ще правиш в тая скука? Получих малко повече пари за изпълнени и преизпълнени задачи. Ела да погуляем, защото веднъж се живее на този свят. Утре ще обърнем краката и няма да ни има. Хайде, ела, не се ко­лебай!

Съгласих се. Тръгнахме към ресторанта на хотел "Македония". Заехме отделна маса и богатият кавалер поръча най-скъпите и разнообразни ястия и питиета. Показа се щедър. Подробно ми разказа за преживяванията си в България.

- Загубено племе сте това, бугарите. Глупави и доверчи­ви сте. Бях на работа в Пиринския край в една книжарница като продавач на книги. Вършех си търговията, преструвах се, че раздавам вашите книги, а каква шпионска дейност пада­ше по онова време!

Майорът вдигна бистрата мастика, глътна я до дъно и езикът му се разбърза още повече:

- Затова ме повишиха. За отлична конспирация по ва­шия край. Жилехме бугарите и ги надхитрихме с провеждането на тайната ни мисия. Нашите учители бяха служители на УДБ. Провеждахме югославската агитация и учехме насе­лението на македонски език. Свалихме портретите на ваши­те герои и окачихме Тито и Колишевски. Записахме всички от Пиринския край македонци по паспортите им, за да има­ме основателни претенции за нейното прехвърляне към нас. Борбата за нова Македония ще продължава с всички средст­ва и методи и няма да жалим сили, за да победим. А вие - лапен зи мухен. С тия руснаци добро няма да видите.

- Да, и мен насила ме караха да се пиша в паспорта си македонка, но аз за нищо на света не се съгласих.

- Поздравявам те, че не си отиде - прекъсна ме той и гаврътна още една чаша. - Простоват и наивен народ сте вие. Хванали сте се на хорото с руснаците, без да знаете какво ви очаква. Ние им таковахме майката на тая паплач, а на Сталин му плюхме в сурата. И Пирин ще бъде наш! Наши ще бъдат земите чак до София! Ние движим политиката с 50 години напред! "

http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/667138/Main/667138

Редактирано Май 19, 2013 от Петър Петров

[kramer]

Говна...

[Monarh]

Да, обаче за жалост мъчителите на българите не са само сърби, а има и българи родоотстъпници като Лазар Колишевски и Блаже Коневски. Нещо като еничарите по турско време.

[miroki]

"бистра мастика" малко неочаквано.

Иначе и сега са си с руснаците повече от нас.