Отиди на
Форум "Наука"
Perkūnas

Шумерски клинопис, шумерски език - що е то?

Recommended Posts

Произход на клинописа

"В началото беше жетонът..."

В Древна Месопотамия и съседните области (районът, известен като Плодородния полумесец) използват счетоводна система от глинени жетони (с размер от 1 до 3 см) с различна форма: кръг, сфера, цилиндър, пирамида и др., за означаване на количествата стока или дарове за владетели или божества (например, 1 жетон= 1 крина жито, 1 жетон = 10 овце, делви масло и др.). В продължение на доста дълъг период (VIII до IV хилядолетие преди Христа) жетоните са доста прости, но постепенно върху тях започват да се появяват знаци, за да се различават по-ясно видовете стока. Това е свързано с появата на големите градски центрове през IV хилядолетие преди Христа, когато търговията е във възход, и видовете стока стават все по-разнообразни.

Жетони:

Sumerian%20Counting%20Tokens.JPG

Жетоните се съхраняват в запечатани глинени съдове (bulla), върху които понякога се отбелязват бройката жетони в съда и вида стока, нещо като етикет от съвременна гледна точка. Тази система постепенно бива заменена от записи на глинени плочици, включващи изображения на стоката (пиктограма) и цифров знак за бройката (единици, десетици и шестдесетици). Такива плочки са открити в Шумер, Урук, Джемдет Наср, Ур (3100-2800 г. пр. Хр.). Отначало изображенията се издълбават върху глината и имат по-скоро формата на резки (старошумерско писмо).


Плочка, показваща видовете стока:

Early%20Pictographic.JPG


Нуждата от по-сложни сметки изисква и математически пособия. Таблица за умножение с шумерски цифри (Шумер, около 2700 преди Христа). кръгче=10, големият клин = 60:


ms3047.jpg




Геометрична задача с вавилонски цифри:

ms2192.jpg


С въвеждането на “счетоводните” плочици системата от глинени жетони става излишна и към началото на третото хилядолетие преди Христа отпада.

Докъм 2700 г преди Христа писмеността се използва само за счетоводни цели. "Писмеността се е родила от счетоводството" (мнение на френската археоложка Шманд-Бесера, която първа доказва връзката между глинените жетони и наченките на писмеността в Двуречието). Най-ранните записи са описи на налични количества стоки или предмети в различни складове или за доставки на стоки в храмове и дворци. Постепенно се появяват и знаци, означаващи собственика на стоката (вижте по-горе).


Най-старите счетоводни текстове датират от 3100 г. преди Христа (Лагаш, Нипур, Урук, Ур, Ериду) и съдържат пиктограми (идеограми, логограми), знаци-картинки, предаващи точно определено понятие или дума - конкретната стока. Към 2800-2700 преди Христа се появяват първите опити за записване на свързан текст с помощта на идеограми. За записване на текст, който съдържа много повече понятия, е необходим по-голям брой идеограми. Макар че с картинки може да бъде предаден определен разказ (като комикс), все пак е изключително трудно да се изобразяват всички детайли на глинените плочици. Тъй като знаците се отпечатват върху мократа глинена плочка с помощта на наострен тръстиков калем (наричан още стило, от латински stilus), те придобиват характерната клиновидна форма.


Видео (на испански), което показва начина на изписване на шумерските цифри. Показана е и промяната в изписването на няколко логограми.


http://www.youtube.com/watch?v=g3zzT8zPPPw



Share this post


Link to post
Share on other sites

Светът е логограма

С течение на времето логограмите придобиват все по-абстрактен вид и не са различими за човек, който не ги познава.

Ogyv.png saĝ [saŋ] “глава”

Oemn.png šu [šu] “ръка”

Ogtd.pngka [kag] “уста”

Oetf.png ĝeš [ŋeš] “дърво”

Забележка: В скоби е означено условното, реконструирано произношение на знака.

Появява се професията “писар”. Писарите се обучават в специални школи, където научават смисъла на отделните знаци. Тъй като броят логограми е огромен (над 1500), а нуждата от знаци за нови и отвлечени
понятия расте, клиновидното писмо се променя.

Развиват се нови знаци по няколко начина:

-чрез доуточняващи клинове: вижда се, че ka "уста" е производно на saĝ "глава" чрез добавяне на доуточняващи клинове (посочва се част от цялото)

-чрез налагане на отделни клинописни знаци един върху друг за предаване на свързани по значение понятия. Ето два примера:

съчетание от знаците Ogtd.png ka “уста” + Obhw.png a “вода” дава знак Oijg.pngnaĝ с ново произношение [naŋ] и значение “пия”

съчетание от знаците Ogtd.png ka “уста” + Ocmd.png ninda “хляб” дава нов знак Oazw.png gu7, който означава [gu] “ям”.

Някои логограми придобиват многозначност.

Например:

знакът Ogtd.png ka “уста” се употребява за запис на близки по значение понятия: [kiri] “нос”, [zu] “зъб”, [inim] “дума”

знакът Ofzm.png аpin “плуг” записва съответно [uru] “сея”, [engar] “орач”, [absin] “бразда”.


За да се доуточни значението на тези многозначни знаци се добавя определителен маркер, който не се чете, а само доуточнява смисъла.

Например: Oavz.pngĝešapin е съчетание от знаци “дърво" и "плуг”, което показва, че знакът Ofzm.png означава в този случай предмет от дърво и трябва да се прочете [apin] “плуг”, докато Ocsw.png Ofzm.png lu2apin “човек" + "плуг” показва, че става дума, за човек, който използва плуг и съчетанието се чете [engar] “земеделец, орач”.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Светът е ребус

Около 2600 г. преди Христа в Шумер настъпва най-важната стъпка към усъвършенстването на клинописа: запис по принципа на ребуса. Текстовете започват да употребяват принципа на ребуса: за изразяване на отвлечено понятие се използва знак с подобна фонетична стойност. Това е улеснено донякъде от наличието на голям брой омоними (думи с еднакво звучене, но с различно значение) в шумерския език.

Пример:

Глаголът [til] “живея” звучи подобно на съществителното Obze.png ti [ti] “стрела” и се записва със знака Obze.png ti “стрела”.

Съществителното [ti] “ребро” се записва с определителен маркер Obmk.png uzu “плът” по следния начин Okdq.png uzuti.

Изписана силабограма върху логограма пък поражда нов знак, чието значение е свързано с това на логограмата, но силабограмата упътва читателя към произношението и съответното значение.

Например изписвайки върху Ogtd.pngka “уста” знака Obve.png me [me] “твар” писарят създава нов знак Oajg.png eme, означаващ [eme] “език”

а съчетанието Ogtd.pngka “уста” и Oifr.png nun [nun] “принц” означава Oagn.png nundum [nundum] “устна”.

Това е огромно нововъведение, което ускорява появата на сричков клинопис. Все повече думи биват разделени на срички и записани последователно сричка по сричка. Започват да се използват все по-често знаци-срички (силабограми), които са значително по-малко на брой от първоначалните логограми (шумерският клинопис употребява около 600 силабограми, докато еламският клинопис (1300 г. преди Христа, т.е. хиляда години по-късно) - малко над стотина, а староперсийският (шести век преди Христа) само четиридесетина (!) силабограми). Знакът-сричка произлиза от пиктограма, изгубила в случая конкретното си значение и употребявана с чисто фонетично значение.

Принципът на ребуса дава възможност да се записват не само морфологичните показатели, но и синтактичните отношения в речта. Вече могат да записват чужди думи и имена (за които няма шумерска логограма).

За съжаление в шумерски не съществува стандарт за използване на силабограмите и една сричка може да бъде записана по много различни начини: например сричката [gu] може да бъде записана по няколко различни начина и то със знаци, чиито значения нямат нищо помежду си: Ohvw.png gu “въже”, Odxk.png gu2 “врат”, Ogtd.png gu3 “глас”.

Сложното в случая е, че записаният текст представлява ребус сам по себе си, който трябва да бъде разшифрован (“уста” + “принц” = ?). При писане не се прави разлика между знаци или комбинации от знаци с “буквално”, “преносно”или “фонетично” значение – от пръв поглед текстът може да представлява неразбираема поредица от знаци и е необходимо владеене на шумерския език за правилно разчитане на текста.


Около 1800 г Хр. шумерският език отмира като говорим, но продължава да се употребява като административен и богослужебен език в Асирия. Текстове на шумерски продължават да се преписват от асирийски писари, които за улеснение употребяват много по-често определителни маркери. Нерядко шумерската дума е изписана двойно и тройно “за презастраховане”: с логограма, следвана от силабограми, които я транскрибират фонетически, и придружена от определителен маркер. Това престараване на писарите е от огромна полза при разшифроването на шумерския език.



Транскрипция: правила


За улеснение в асирологията е разработена система за транскрипция на клинописен текст (последователност от клинописни знаци). Клинопис използват доста голям брой древни езици, които с малки изключения не са родствени помежду си.

Шумерският език съдържа голям брой омоними (думи с еднакво звучене, но с различно значение), в шумерското писмо те се изписват по различен начин, с различни знаци. Понятието омоними в случая е не съвсем точно, тъй като произношението на шумерския език е неизвестно. Произношението на знаците е възстановено според наличните в акадския клинопис транскрипции на шумерски думи, с други думи днес знаем единствено как асирийците (семитски народ, съседен на шумерите, говорещ акадски език) са произнасяли (може би доста неточно) шумерски.

При транскрипцията на омонимите се употребяват долни индекси с числа, за да се изпишат на латиница различните знаци (по-рано се е употребявала система от ударения и други диакритични знаци за да се различават знаците: например u, ú, ù означават различни знаци с различно значение). Това правило на номерация се отнася до едносрични и многосрични омоними: например du “отивам, идвам”, du2 “строя”, du3 “освобождавам” (глаголни основи). Обратното също е в сила: един знак може да има повече от едно значение (многозначен знак) и в речник различното значение се означава по стандартния начин. При транскрибиране след многозначен знак в скоби с главни букви се изписва точното значение при многозначност (ако контекстът позволява да се разбере какво е то).

При транскрипция на шумерски текст се употребяват малки латински букви. С главни букви се изписват знаци с неизвестно, недоуточнено от контекста значение (ако знакът е многозначен) или с недоуточнено произношение. или фонетичната стойност на лигатурата (сбор от знаци).

Шумерограма


В акадски, хетски, еламски и други чуждоезикови текстове се използват много често шумерограми. Това са клинописни знаци с определено значение, които се употребяват като съкращения и при четене се заменят с еквивалента на съответния език, например в акадски текст думата il “бог” може да се запише с шумерограма Ogzt.png DIĜIR, която при прочит ще се прочете [il], а не [diŋir].

Подобна система се използва в японския език, където се употребяват китайски йероглифи за съкратено записване на определени понятия.

При транскрипция на такива чуждоезикови текстове шумерограмите се изписват с главни букви, за да се покаже, че знакът не се чете “буквално”. В хетски например понятието “хляб” е изписано винаги с шумерограма NINDA, така че хетската дума “хляб” засега не е открита.

Определителен маркер (детерминатив)


Определителните маркери в клинописа са знаци, които доуточняват значението на съседните знаци, но не се четат. Обикновено те посочват семантичната категория на предмета или лицето (материал: дърво, метал, плод, вид животно и др.). Примери за такъв маркери:

Okfx.png mušen "птица", който показва, че става дума за название на птица;

Ogzt.png DIĜIR, който показва, че става дума за име на божество.

Тези маркери при транскрибиране се изписват на горен ред.

Лигатури


Лигатури от знаци (свързано изписване) се означават с плюс, а съчетание от знаци (един вписан с друг) с хикс.

Съществуват и други правила, но те не са толкова важни.

Толкова за клинописа. По-нататък ще направя кратко описание на шумерския език.

Редактирано от Perkūnas

Share this post


Link to post
Share on other sites

Окачих темата като важна.

Благодарности (освен плюсовете) на Перкунас за хубавото изложение. Както съм казал, няма да позволя темата да се затлачи от глупости и спам. Така че ако някой установи, че мнението му липсва, да знае, че е станал жертва на модераторския ми "произвол".

Share this post


Link to post
Share on other sites

Определителните маркери в клинописа са знаци, които доуточняват

значението на съседните знаци, но не се четат. Обикновено те посочват

семантичната категория на предмета или лицето (материал: дърво, метал,

плод, вид животно и др.). Примери за такъв маркери:

Okfx.png mušen "птица", който показва, че става дума за название на птица;

Ogzt.png DIĜIR, който показва, че става дума за име на божество.

Може ли в такъв случай да се направи извод ,че името на конкретно шумерско божество се превръща в общ термин за бог ?

В акадски, хетски, еламски и други чуждоезикови текстове се използват много често шумерограми.

Това са клинописни знаци с определено значение, които се употребяват

като съкращения и при четене се заменят с еквивалента на съответния

език, например в акадски текст думата il “бог” може да се запише с шумерограма Ogzt.png DIĜIR, която при прочит ще се прочете [il], а не [diŋir].

Ако обаче не знаеш акадски ,как ще произнесеш шумерограмата ? На езика ,който знаеш

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ако обаче не знаеш акадски ,как ще произнесеш шумерограмата ? На езика ,който знаеш

Здрасти!

Това е интересно, защото много от тези езици не знаем как се е произнасял. Само може да се тълкува....Но навярно ако намерят 1-2 повече общи неща тогава с голямо съмнение маже да се каже, че са ги казвали еднакво.

Например ако след 20 000 години намерят надпис Футбол, Football ще знаят, че това е било нещо много важно /навярно божество, -ва :grin: / защото на всички езици еднакво са го писали /е има малко отклонения, унгарците например му казват още фоци-foci или ритане на топка-labdarúgás/ и като маите са строили големи десетохилядни светилища, обучавали са в училища борците на тези ритуали....

Така, че ако намериш обща шумерограмма ако и знаеш контекста навярно се е произнасяла малко иначе но значението и било същото...

Виш викито /не българското а тези до които има звездичка(Fr)/.

Само за пример в дипломацията са го ползвали редица страни:


egyiptomi luvi föníciai szír

http://hu.wikipedia.org/wiki/%C3%89k%C3%ADr%C3%A1s

:gossip::grin::bounce8:

Редактирано от Skubi

Share this post


Link to post
Share on other sites

Здрасти!

Това е интересно, защото много от тези

езици не знаем как се е произнасял. Само може да се тълкува....Но

навярно ако намерят 1-2 повече общи неща тогава с голямо съмнение маже

да се каже, че са ги казвали еднакво.

Което евентуално да говори за културни контакти също

Share this post


Link to post
Share on other sites

Което евентуално да говори за културни контакти също

И дипломатически. Поне м-у гореспоменатите. Щом като официалният писмен е бил клиненият. Поне така казват....

:gossip:

Share this post


Link to post
Share on other sites

браво, Перкунас, много полезна тема, щото ми е писнало да чета дилетантски съчинения.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Може ли в такъв случай да се направи извод ,че името на конкретно шумерско божество се превръща в общ термин за бог ?

Ако обаче не знаеш акадски ,как ще произнесеш шумерограмата ? На езика ,който знаеш

Шумерското DIĜIR е общо понятие за божество, свръхестествено същество. Ако се използва като определителен маркер, той показва, че следващият знак или знаци транскрибират името на конкретното божество.

Например:

diĝirmuš3 = Инана, върховната богиня, наричана във вавилон Ищар. muš3 е знак, изобразщващ сноп тръстика (символ на богинята).

Как се развива по-нататък клинописът?

Акадският клинопис е следваща степен на усъвършенстване на клинописното писмо: акадският език е семитски (коренно различен от шумерския), но тъй като двата народа съседстват дълго време, акадските писари успяват да пригодят писмото към нуждите на своя собствен език. Това примерно не се случва с египетските йероглифи.

Във Вавилон доопростяват изписването на клинописните знаци и разработват система от около стотина знака, които означават точно определени срички и които се употребяват за запис на фонеми, чужди на шумерския език.

Така семитският акадски език може да бъде записван фонетически. Акадски писар може да запише изречението Царят се върна в двореца си. по два начина:

-изцяло фонетически:

šar-ru-um a-na e-kal-li-šu il-li-kam

или

-с помощта на шумерограми LUGAL “цар” и Е2.GAL “дворец”:

LUGAL a-na Е2.GAL-šu il-li-kam.

Тъй като шумерският език продължава да се употребява в администрацията и в богослужението успоредно с акадски, за нуждите на писарите се съставят двуезични шумеро-акадски речници и наръчници за писари, където много шумерски думи са записани сричково. Това помага за разшифроването на шумерската клинописна система.

Клинописната система в своя най-усъвършенстван вид съдържа знаци за думи (логограми), знаци-срички и определителни маркери (които не се четат). Акадският клинопис става пример за подражание и бива използван за записване на други древни езици: хатски, урартски, хетски, угаритски, еламски. Разбира се употребата на шумерограми и акадограми (знаци със същата функция, но въведени от акадците) затъмнява начина на произношение на друг език. Както споменах, в текстове на хетски език (индоевропейски език) употребата на шумерограми и акадограми е доста разпространена - пример е следното изречение от описание на празник (Боазкьой), където има смесена употреба на акадски сричков клинопис и идеограми (шумерограми и акадограми):

ĜDIĜIRINANNA GAL LU2.MEŠha-li-ya-re-es SIR3RU LU2ALAM.KA UD me-ma-i LU2pal-wa-tal-la-as pal-wa-iz-zi LU2ki-i-ta-as hal-za-a-i

Под съпровода на голямата лира на Инана певците пеят, шутът забавлява, зрителят ръкопляска, разказвачът/жрецът (?) разказва.

С шумерограми са записани голямата лира на Инана (в творителен падеж), шут и са доуточнени като лица haliyares "певец" (в множествено число), palwatallas "зрител, ръкопляскащ", kītas "вид обредно лице", а с комбинация от шумерограма и акадограма SIR3RU е записана формата [ishamiyanzi] "пеят". Как обаче е звучало голямата лира на Инана на хетски не става ясно от текста. Формата ishamiyanzi е възстановена въз основа на сричков запис на глагола от друг текст и според типа спрежение.

В интерес на истината, хетският език дълго време е бил неразшифрован, тъй като никой не е предполагал съществуването на индоевропейски език в Мала Азия в дълбоката древност. Употребата на шумерограми обаче спомага за разшифроването на следния текст от чешкия учен Хрозни (известния пример хляб и вода):

nu NINDA-an e-iz-za-at-te-ni wa-a-tar-ma e-ku-ut-te-ni.

? + хляб + ? + нещо, което прилича на немското essen "ям" + ? + нещо, което прилича на английското water "вода" +?+?+?

Еврика! e-ku-ut-te-ni = глаголна форма със значение "пия". Веднага се разпознават и общи глаголни окончания -te (2л.,мн.ч.) при двата глагола и за винителен падеж при двете имена. Оттук учените започват да намират в хетските текстове морфологични елементи, сродни с тези в други индоевропейски езици и езикът постепенно се разшифрова. Можем да прежалим факта, че произношението на думата "хляб" на хетски език е неизвестно.

Редактирано от Perkūnas

Share this post


Link to post
Share on other sites

Акадският език се използва като дипломатически от всички древни империи в Месопотамия, Анатолия и Иранското плато.

Разшифроване на клинописа

При клинописа нямаме Розетски камък, тъй като се използва една и съща система от знаци за няколко различни езика. Тъй като от гръцките източници и от Стария завет са известни лични имена на вавилонски и асирийски царе, се е знаело, че езикът на Асирия и Вавилон е семитски. Но няма начин да се разчете клинописа от множеството плочки, намерени във Вавилон.

Първият разшифрован клинописен текст е староперсийският вариант на Бехистунския надпис на Дарий. Тъй като староперсийският клинопис е най-млад, е и най-опростен (около 40 знаци, сричков, но почти фонетичен, т.е. знак ka може да се чете и като k). Разчетени са личните имена Дарий, Ксеркс, фамилията Ахеменид и думата "цар", която се повтаря няколко пъти в надписа, и названия на няколко ахеменидски сатрапии. Тези имена са известни от гръцките източници и е било сравнително лесно да се направи съпоставка на сричките. Установява се, че този езикът е близък до този на Авестата и до санскрита.

Тъй като Бехистунският надпис е триезичен (староперсийски, еламски и акадски), следващата степен на дешифровка е еламския текст (малко над стотина знака, също сричков). Произношението на доста срички е изтълкувано чрез съпоставка с вече разчетените местни и лични имена. Езикът е непознат, но не е семитски.

Третият вариант на надписа е с най-сложен клинопис. Езикът се оказва семитски. Установени са правила за прочит като се имат предвид фонетиката и морфологията на сродните семитски езици (староеврейски, арабски, арамейски и под.). Започват да се разчитат и клинописните надписи по плочки, намерени във Вавилон. Покрай тях е разкрит и шумерският език.

Редактирано от Perkūnas

Share this post


Link to post
Share on other sites

За разлика от индоверопейските езици (или семитските, тюркските, монголските) шумерският език е ергативен.

Какво значи това?

При езиците с номинативен строй подлог на изречението е извършителят на действието (agens), който или стои в именителен падеж (nominativ) или не е маркиран падежно.

При езиците с ергативен строй (грузински, чеченски, баски, индиански и африкански езици), подлог на изречението е обектът на действието (patiens), който не се маркира падежно (и се нарича absolutiv).

При изучаването на шумерски език се използва същата терминология: различават се patiens (обект на глаголното действие) и agens (извършител на глаголното действие). Всяко изречение в шумерски има patiens, който не е маркиран (абсолютна форма, absolutiv, ABS), докато agens-ът не е задължителен. Ако в изречението присъства agens, той се маркира винаги с окончание за ергативен падеж -e. Сказуемото се съгласува винаги по лице и число с patiens-a с помощта на окончание, прибавено непосредствено след глаголния корен.

Следните две изречения на шумерски език имат еднаква синтактична структура, въпреки че във втория пример на български се използва страдателен залог:

{lu2}+{Ø} {ba}+{uš2}+{Ø} > lu2 ba-uš2
{мъж}+{ABS} {MOD}+{умирам}+{3л., ед.ч.} Мъжът умря.

{e2}+{Ø} {ba}+{du3}+{Ø} > e2 ba-du3
{къща}+{ABS} {MOD}+{строя}+{3л.,ед.ч.} Беше построена къща.

Забележка: В случая не може да говорим за представката ba- като показател за медиален залог, тъй като тя има по-широка модална употреба (MOD).

Ако се добави agens, той стои в ергативен падеж (-e), който се маркира повторно при сказуемото (-n-):

{lugal}+{e} {e2}+{Ø} {ba}+{n}+{du3}+{Ø } > lugal-e e2 ba-an-du3
{цар}+{ERG 3л., ед.ч.} {къща}+{ABS} {MOD}+{ERG 3л.,ед.ч.}+{строя}+{3л., ед.ч.} Царят постои къща.

{lugal}+{e} {lu2}+{Ø} {ba}+{n}+{uš2}+{Ø} > lugal-e lu2 ba-an-uš2
{цар}+{ERG 3л., ед.ч.} {мъж}+{ABS} {MOD}+{ERG 3л., ед.ч.}+{умирам}+{3л., ед.ч.} Царят уби мъжа.

Шумерският език е аглутинативен (формите се изменят с добавяне на неизменяеми афикси, но за разлика от тюркските езици, коренът не винаги стои на първо място в аглутинативната конструкция). По-скоро може да се говори за аглутинативна “верига”, в която всеки елемент има точно определено място. Шумерският език употребява “именни” вериги и “глаголни” вериги (сказуемо).

Подредба на елементите в именна верига

Съществителното име стои винаги на първо място, следвано от определението и падежния показател.

{Име}+{Прилагателно+Показателно/Притежателно местоимение+Множествено число}+{Падежен афикс}

или при местоимения

{Местоимение}+{Падежен афикс}

Задължителни елементи: име/местоимение и падежен афикс.

Подредба на елементите в глаголна верига

{Представки}+{Глаголен корен}+{Окончание за лице и число}

Представките включват информация за глаголната модалност (MOD), за синтактичната структурата на изречението: има ли “дателен падеж” (DAT), “местен падеж-терминатив” (LOC-TERM), “ергативен падеж” (ERG)?, както и информация за различните видове обстоятелствени пояснения.

Окончанието за 3л., ед.ч. е нулево {Ø}, което означава, че най-често последният елемент в глаголната верига е коренът.

Примери:

{ma}+{n}+{šum2}+{Ø} > ma-an-šum2
{1л., ед.ч., DAT}+{3л., ед.ч.,ERG}+{дам}+{3л., ед.ч.} Той/тя/то ми дава/даде.

{diĝir-ĝu10}+{e} {nam-lugal} {ma}+{n}+{šum2} > diĝir-ĝu10 nam-lugal ma-an-šum2
{бог-мой}+{3л., ед.ч. ERG} {царска власт}+{ABS} {1л,ед.ч.,DAT} + {3л., ед.ч. ERG} + {дам} + {3л., ед.ч.} Моят бог ми даде царската власт.

Забележка: в писмения период на шумерския език в някои случаи се наблюдава слято записване на съчетание от гласни u + e > u, както е в горния пример {diĝir-ĝu10}+{e} > diĝir-ĝu10.

Ако в изречението има обстоятелствено пояснение, то също се повтаря в глаголната верига:

{nin}+{Ø} {lugal}+{da} {n}+{da}+{tuš}+{Ø} > nin lugal-da in-da-tuš
{царица}+{ABS} {цар}+{COMM} {местоим, 3л.,ед.ч, клас лица}+{COMM}+{седя}+{3 л., ед.ч.} Царицата седна до царя.

{lugal}+{Ø} {nin}+{da} {iri}+{še3} {b}+{ši}+{ĝen} > lugal nin-da iri-še3 ib-ši-ĝen
{цар}+{ABS} {царица}+{COMM} {град}+{ALL} {местоим, 3л., ед.ч., клас група}+{COMM}+{движа се}+{3 л., ед.ч.} Царят отиде в града заедно с царицата.

Означение: COMM съвместен падеж (комитатив), ALL - алатив (за движение към).

Ако семантичното ударение пада върху царица, то в глаголната верига ще се постави съответния маркер

{местоим, 3л., клас лица}+{COMM} > lugal nin-da iri-še3 in-da-ĝen

Share this post


Link to post
Share on other sites

Забравих да напиша, че в шумерски глаголът не се спряга по време.

Вместо това глаголите се различават по вид: свършен и несвършен.

Свършеният по вид глагол представя действието като цялост, докато несвършеният вид го представя в процеса на извършването, както е в български. Затова при превод глаголното време зависи от контекста. Тази особеност на шумерския език е отбелязана в акадските наръчници. За съжаление те са съставени в период, когато шумерският език вече е мъртъв и затова употребата на различните видове глаголи днес не е напълно ясна. Формални граматики ще се появят едва хилядолетия по-късно в Индия и Гърция.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Шумерското DIĜIR е общо понятие за божество,

свръхестествено същество. Ако се използва като определителен маркер, той

показва, че следващият знак или знаци транскрибират името на

конкретното божество.

Например:

diĝirmuš3 = Инана, върховната богиня, наричана във вавилон Ищар. muš3 е знак, изобразщващ сноп тръстика (символ на богинята).

Благодаря!

Така семитският акадски език може да бъде записван фонетически. Акадски писар може да запише изречението Царят се върна в двореца си. по два начина:

-изцяло фонетически:

šar-ru-um a-na e-kal-li-šu il-li-kam

или

-с помощта на шумерограми LUGAL “цар” и Е2.GAL “дворец”:

LUGAL a-na Е2.GAL-šu il-li-kam.

Това означава ли ,че "дворец" и в двата езика има близко звучене или е известно звученето само в единия език ?

Словоредът явно е обратен :"Царят къща построи".И в нахо-дагестанските езици е такъв,а също и в българския фолклор понякога.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това означава ли ,че "дворец" и в двата езика има близко звучене или е известно звученето само в единия език ?

Пандора, страшно си наблюдателна! Шумерското e2 gal означава "дворец, храм" (букв. голям дом) и е заета в акадски akallu (където е пригодена към семитската флексия на корена).

Шумерският език и акадският език съжителстват доста дълго време и има обмяна на лексика (около 5% от акадската лексика е заета от шумерски). В по-късните шумерски текстове (края на 3-то хилядолетие пр.Хр.) също има акадски заемки.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пандора, страшно си наблюдателна! Шумерското e2 gal означава "дворец, храм" (букв. голям дом) и е заета в акадски akallu (където е пригодена към семитската флексия на корена).

Шумерският език и акадският език съжителстват доста дълго време и има обмяна на лексика (около 5% от акадската лексика е заета от шумерски). В по-късните шумерски текстове (края на 3-то хилядолетие пр.Хр.) също има акадски заемки.

На унгарски AKOL е мястото където се затваря допитъка за нощ. В преносен смисъл и групата християни които ходят в една църква.

Share this post


Link to post
Share on other sites

браво, скуби, ти успя да изкараш уникална аналогия от цялата тема. :haha:

Без много-много комплименти, голевми и малки скоби плюсове и индекси.

Давайте още акадски, шумерски думи и ще Ви казвам какво означават на унгарски.

Колко трябва да са по произношение и значение еквивалентни за да кажем, че са сродни? 10, 100,1000?

:grin::grin::grin:

Редактирано от Skubi

Share this post


Link to post
Share on other sites

LUGAL “цар” и Е2.GAL “дворец”:

Предполагам това "лугал" означава "голям човек" от лу2 човек.Напомня за люди - хора.И ние си имаме Лу,ама "лугал" ли е не става ясно :

"Си гу съдила сама сура ламие,

Та недава ником' да си иде,

Ниту крале, ниту пиле;

Лу си иска да си гледа ду широку поле,

Сама тия низъ негу да се шири;

Да си пасе зелена трева,

Да си пие студена вода;"

Share this post


Link to post
Share on other sites

има два вида царе /ако мога да ги нарека така/ в Шумер. Единият тип е лугал - този, който е завладял няколко града. Например лугал са били Саргон или Загиси. Другият тип е 'патеси' - подчинен цар на даден град.

Share this post


Link to post
Share on other sites

браво, скуби, ти успя да изкараш уникална аналогия от цялата тема. :haha:

Ами то до към 19 в. хора и животни всъщност живеят в един дом

има два вида царе /ако мога да ги нарека така/ в Шумер. Единият тип е лугал - този, който е завладял няколко града. Например лугал са били Саргон или Загиси. Другият тип е 'патеси' - подчинен цар на даден град.

Това е любопитно наистина.Това "патеси" е интересно какво означава.

Share this post


Link to post
Share on other sites

lu2 означава "човек, мъж, индивид" в най-широкия смисъл на думата. употребява се и като относително местоимение "който". lu2 обаче не означава "народ, хора, люде", за което има отделна дума [uŋ] 3. Изобщо преводът от шумерски език зависи твърде много от контекста, понеже съвременния език разполага с много широки изразни средства. Самоназванието на шумерите е 3 saĝ gig2-ga [uŋ saŋ giga] "черноглави хора" или "хора с почернени глави" (хора - глава - (по)чер(н)ен).

Названието Шумер е акадско и означава най-южната част на Двуречието. Не е ясно откъде произлиза самото име Шумер.

Шумерското название е ki-en-ĝir15 или ki-en-gi, първият елемент означава ki "земя, място". Обяснението, дадено в английската Уикипедия "земя на благородните царе" и под., обаче не ми се струва верятно, тъй като вторият елемент в именната верига не е маркиран за родителен падеж.

Eто два примера от химни на владетеля Шулги (около 2100 пр.Хр.):

kur dumu ki-en-gi-ra nu-zu-ba

в чуждите страни, където не познават синовете на Шумер.

niĝ2ki-en-gi-ra ba-a-gu-la kur-ra ga-am3-mi-ib2-gu-ul

каквото разрушиха в Шумер, аз ще разруша в чужбина.

патеси-то стрябва да се чете всъщност енсик, както се вижда от акадската заемка iššakku. Знакът Ocov.png ensi2 е комбинация от знаците PA.TE.SI, която не се чете буквално (принцип на ребуса). Самата дума en, записана с Ojlk.png en, означава "вожд" или "жрец".

Редактирано от Perkūnas

Share this post


Link to post
Share on other sites

lu2 означава "човек, мъж, индивид" в най-широкия смисъл на думата. употребява се и като относително местоимение "който". lu2 обаче не означава "народ, хора, люде", за което има отделна дума [uŋ] 3. Изобщо преводът от шумерски език зависи твърде много от контекста, понеже съвременния език разполага с много широки изразни средства

Това май се отнася и за други езици.Вероятно думата "хора" носи различен смислов отенък,не просто множествено число.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...