Отиди на
Форум "Наука"

Тома Аквински за появата на душата или У. Еко и въпросът за аборта


Recommended Posts

  • Потребители

Тома Аквински за появата на душата или новите есета на Умберто Еко: "Да сътворим врага и други писания по случайни поводи"

Човек от време на време трябва и да се забавлява, така че седнах да прочета новопреведените есета на Умберто Еко: "Да сътворим врага и други писания по случайни поводи". Книгата е забавна, по-скоро лековата, от превода има още какво да се желае. Ще ми се да се спра на едно от есетата, "Ембрионите извън рая". Еко припомня какво е смятал Тома Аквински относно възникването на човешката душа. Въпрос, който и днес има известно значение, защото Тома е сред най-почитаните учители на католическата Църква, пък и наистина превъзходен коментатор на Аристотел, без когото не можем (или не би трябвало да можем). Същевременно, казва Еко, днешната католическа позиция по темата е съвсем различна от тази на Тома, който всъщност звучи удивително съвременно, почти еволюционистки.

"Немият вол" от Аквино следва Аристотел и мъничко го допълва, твърдейки, че човешката душа не се заражда автоматично с появата на ембриона в майчиния организъм. Тома не би искал да твърди, че зараждането на душата има нещо общо с произхода на човешкото тяло, защото тялото е материално и смъртно, а душата - не. Същевременно той не иска и да твърди, че човешките души по принцип вече са сътворени от Бога и се намират "в режим на изчакване" до момента на зачеването на съответното тяло, защото и това би създало чисто богословски трудности пред него. Но се опитва да разреши въпроса за точния момент на появяване на душата. Прави го наистина ловко и хрумването му може спокойно да послужи в дебата относно абортите като аргумент за смекчаване на съвременната католическа позиция.

Човешкият ембрион, появяващ се в майчиното тяло първоначално няма разумна душа. Доколкото ембрионът все пак обаче има някакъв живот, той има, както би казал Аристотел, някаква душа (явно предпоставката е, че душата е необходима, за да има изобщо живот). Тази душа обаче първоначално е растителна, а не човешка. Тоест - не е разумна. Постепенно, с нарастване развитието на ембриона, с нарастването на неговите потребности и с увеличаване на приликата му с познато живо същество, растителната душа у него бива заменена от животинска, сиреч сетивна душа. Ембрионът вече не е просто нещо живо и хранещо се, а е и усещащо същество. Но то още не е човек, не е разумно създание. Не е дете, а само ембрион. Едва в последните стадии на бременността животинската или сетивната душа бива заменена от вече напълно разумна човешка такава. Ето го, хоп, честит нов гражданин на света. Плаче силно и иска мляко. И е способен да се научи да ходи, да говори и да чете Аристотел. Прекрасно!

Тома може би направо е предвидил, че някога някой ще се опита да говори за развитието на човека (а може би и на живите видове изобщо) като за непрекъснат процес. Като за еволюция. Затова е направил интересната уговорка, че замяната на една душа с друга не е непрестанно движение. Тоест растителната душа не се превръща в животинска. Нито пък животинската се превръща в човешка (Тома не вярва в количественото натрупване, водещо до качествено изменение). Съвсем не - според Тома тези души биват рязко заменяни на определен етап от ембрионалното развитие. Вероятно - чрез пряка Божия намеса у всеки човек. Няма и как да очакваме последователно еволюционни убеждения у един средновековен автор, но все пак старият католически учител е постигнал много. Надминал е съвременниците си, предвидил е възможността за еволюционистко мислене и се е опитал да го приведе към своите неизбежни верски задръжки. Както често става - физици и биолози се опитват да изкачат висока планина и когато най-сетне с много усилия стигнат върха, заварват там теолога, който вече отдавна яде сандвичи, пие чай и се наслаждава на гледката.

Тома не е можел да вярва в плавната еволюция на каквото и да е явление, тоест в превръщането на една същност в друга. Той е бил твърдо убеден (подобно на Аристотел преди него), че нещата не се превръщат едни в други, а биват рязко заменяни едни с други. По принцип. Всички неща. Защото, смятал е той, ако даден предмет притежава някаква същност, то измененията върху този предмет или ще го унищожат, или няма да успеят да го унищожат, но няма да променят същността му. Тук, разбира се, старият Тома не е бил прав. Понеже не съм биолог, ще дам исторически пример за промяна: в четвърти век съществува просто класическата Римска империя и тя не прекратява съществуването си, но постепенно се реформира и ето че в девети век на нейно място вече съществува Романия (която ние наричаме "Византия") с малко по-друго географско положение, с друг официален език, с друга религия, та даже и някои автори от самата империя понякога казват, че това царство вече не е римско, а Христово. Същността се е променила. Душата се е променила. Не рязко, а постепенно. Тук Тома може би би възразил, че тази промяна е рязка и като добър католик може би дори би ни посочил повратния момент в покръстването на Константин. Но ние пък ще му възразим, че те нещата не стават така в един миг, че е имало обмисляне, планиране, дори временна реставрация след Константиновата смърт... изобщо, процес, а не рязка промяна. Както някой беше казал - хората не са си легнали вечерта в Античността и не са се събудили на другата сутрин в Средновековието. Не се хващайте за това, темата ми не е за Византия. Просто дадох един пример за плавен преход. Как това би повлияло на учението за непроменливите същности на Тома? Може би просто бихме могли да успокоим стария философ, че същностите, изглежда, са по-сложни отколкото ни се струват на пръв поглед и позволяват различни сценарии за развитие. Същността на ембриона е той да премине през "растително" и "животинско", за да достигне човешко състояние. Тоест може би и душата му нараства, хайде, да не казвам в зависимост, но поне паралелно с тялото. Кой знае, може би затова и абортът изобщо е физически възможен и относително по-малко опасен за майката само в ранните стадии на ембрионалното развитие. За което днес католическите авторитети се ослушват невинно. Впрочем, не би трябвало да го правят, защото Тома изрично отбелязва, че в рая може да попадне само този, който е бил роден и е живял, дори да е било за кратко. Нероденият или по-точно неживелият няма човешка душа, нали така. Има животинска или растителна, зависи до какъв стадий на развитие е достигнал.

Разбира се, Тома Аквински не е бил защитник на абортите. Просто се е опитвал да разсъждава последователно. В резултат е написал дебели и влиятелни книги, върху които Умберто Еко разсъждава, а ние имаме шанса да се насладим на това и може би дори сами да поумуваме.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Това в същност е една много сложна материя - за ембрионите, абортите и начина им на... употреба.

Дори Правото не е праволинейно в това отношение. Заченатият няма нито правоспособност, нито дееспособност (т.е му се отказва качеството на субект на правото), но по изключение може да наследява, стига да се роди жив.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Правото не може да покрие реалността в цялата й сложност, може само да се опитва. И го прави, естествено. При това - изхождайки от принципи, заложени от философи, биолози и така нататък.

Инак, ако не бъркам, все още нероденият се смята за човек от юридическа гледна точка. Нали затова в много култури смъртна присъда на бременна жена се отлага до раждането.

Но темата е повече за есетата на Еко и за исторически засвидетелствания и леко изненадващ възглед на Тома Аквински, тоест бих се радвал да заобиколим тънката материя около абортите.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Глишев,

ама темата е страхотна и много сложна. Тома Аквински мисли наистина изненадващо изпреварващо за душата на неродения (макар и в религиозен аспект). Обаче, този въпрос е в пряка връзка, както посочих, с "употребата" на ембриона, включително и с убийството му. А тук, както казваш, се отваря поле за всякакви и то свързани по необходимост разсъждения - и естетически, и етични, и политически, и правни, и фисолофски, и религиозни и т.н.

А нероденият, т.е "заченатият" не е човек все още. Защото може да е мъртво роден. Ако се роди и живее дори една секунда, се счита за живо роден и в тази една секудна е човек от гледище на правото. И може да бъде наследяван от своите родители или преживелия от тях. Правото наистина не може да обхване всички аспекти на Битието, но много са мъдрували в древността какво да го правят този заченат в правен аспект. И са избрали рационалното - не е още човек, но ако се роди такъв, нека да наследи и да не бъде лишаван само заради това, че към момента на откриване на наследството не е бил още роден, макар и заченат - т.е поел по пътя на раждането си в един по-късен момент.

Редактирано от DendroaspisP
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Това, че нероденият има право да наследява, не го ли превръща автоматично в правен субект?

Знаеш примера на Дрюон с Жан I: Луи Х умира и оставя бременна вдовица. Перовете назначават не само регент, но и "пазител на кралската утроба" и чакат да видят какво ще бъде детето - ако е момче, веднага ще наследи Франция. Ако е момиче, ще наследи само част от личните владения на покойния крал. И в двата възможни негативни случая - на момиче или на мъртво раждане, регентът ще стане крал. Тук проблемът е, че не са можели да определят какво ще е роденото. Тоест не са имали възможността да приложат доктрината за непрекъснатото царуване. По-късно се ражда момче и то номинално царува няколко седмици, но не живее дълго, така че регентът наистина става крал под името Филип V и тогава решават, че непрекъснатото царуване наистина се е осъществило в негово лице, макар временно да е преминало и през персоната на малкия Жан. Тома вероятно би казал, че непрекъснатото царуване е преминало при смъртта на Луи директно към регента, после в момента на оформянето на разумна душа у още нероденото кралско дете "кралският гений" директно се е прехвърлил по мистичен начин върху ембриона, който чак при раждането си получава име и помазание (без това да пречи на непрекъснатото практическо упражняване на кралските функции от страна на регента - но винаги в името на детето, дори когато то още не е родено). Сетне със смъртта и на детето "геният" отново се връща върху регента, защото от краткия живот на малкия крал не са се породили нови наследствени отношения в семейството.

Ако детето е било момиче или мъртвородено, вероятно са щели да уточнят, че пред Бога регентът вече е бил крал, но че видимостта на това му качество е станала ясна едва с раждането.
Сиреч - от томистка гледна точка моментът на образуване на разумната душа у ембриона моментално поражда правни последици, макар фактическото правораздаване малко да опростява казуса от практически съображения. Това е страхотен пример за сливането на правото, натурфилософията и богословието у средновековните католици. Имали са напълно холистичен, тоест цялостен и едновременен подход към тези въпроси. От чисто научен проблем моментално се пораждат и религиозни, и юридически резултати. А нероденото на някакъв етап от самото си ембрионално развитие вече е правен субект. При малко по-други обичаи позицията на регента като наследник можеше да бъде сериозно разклатена - поне юридически.

Редактирано от glishev
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Не, не го превръща според мен, защото както посочих, може да се роди мъртъв, т.е да не живее нито миг като роден човек. Затова и чл.1 ЗЛС изрично посочва: "чл.1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения." Да си субект на правото е именно възможността ни да бъдем носители на права и задължения (правоспособност), а в един по-късен момент и да ги упражняваме лично (дееспособност). Ако не притежаваш правоспособност като "по-изначално", няма как да станеш и дееспособен в последствие. Но, ако се родиш мъртъв не можеш да си правоспособен, защото един труп (с душа или без нея) не може да е носител на права и задължения.

Единственото изискване е да се родиш жив, без значение дали си с физически или умствени недостатъци (това има значение за дееспособността, но не и за правоспособността). За да не бъде определяна per idem правоспособността, като понятие е често заменяна с термина "възможност" (както го описах по-горе), но и това не е съвсем коректно, защото възможност в правото означава преди всичко зависимост от волята на субекта. А дали ще си правоспособен изобщо не зависи от волята на живородения, а от други юридически факти, които са извън неговия волеви живот и изява. С други думи, правоспособност е качество на едно лице, което се е родило живо, макар и за миг, защото само такова е годно да бъде носител на права и задължения.

В горния ти пример виждаш, че детето все пак е родено живо, макар и неживяло дълго. Какво би станало ако се бе родило мъртво? Как би се приложила в този случай доктрината на Тома Аквински е интересния за мен момент. На първо място има значение, кога плодът е престанал да бъде жив, защото виждам, че Тома прави разлика в стадиите на развитие на зародиша и човешка душа се получава "в последните стадии на бременността" (доста некоректно като неопределеност от гледище на правото, защото кои точно са тези стадии е от особено значение - в седмия, в осмия, в деветия месец, няколко дни преди раждането???).

Тук се сещам и за един друг интересн момент за разсъждения - ами изкуствено предизвиканото раждане, не се ли намесва в този процес на "формиране" на душата по Аквински? Седмачетата са години да живеят, а осмачетата почти нямат шанс. Има си научно обяснение, но не следва ли в седмия месец да имаш по-малко "човешка" душа, отколкото в осмия? И ако това е така, защо Бог позволява и дава шанс на тези с по-малко човешка душа (седмачета), от тези с повече такава (осмачета)?

Мда, както казах, темата си я бива.

ПП - когато говоря за по-малко или повече човешка душа, използвам термина условно. Т.е да не се възприема като количествено натрупване, водещо до качествено.

Редактирано от DendroaspisP
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Нашият съвременен ЗЛС не може да бъде отнесен към Тома и към френските обичаи от негово време.
Тоест - тогава е съществувала съвсем друга правна презумпция. Както се сещаш, Тома е бил смятан за върховен авторитет, нещо като Айнщайн сега. Тоест тогавашният законодател (а това в спорни случаи е била Сорбоната) е приемал мнението на Тома за меродавно и върху него е градял правни резултати. Затова уточнявам, че от томистка гледна точка дори нероденият може да бъде и е правен субект.
Очевидно, че ние днес имаме друг възглед по въпроса. Или поне нашият законодател има друг възглед, а към него се присъединяваш и ти.

Мога само да предполагам, че Тома е допуснал наличието на разумна душа у вече жизнеспособните седмачета (и дори у относително по-малко жизнеспособните, но все пак понякога оцеляващи осмачета).

За прилагането на доктрината на непрекъснатото царуване при раждането на мъртво дете писах вече по-горе. Вероятно томистите в Сорбоната биха допуснали опростяване на казуса по римската презумпция за наследяване - тоест ако детето се е родило мъртво, то в него така и не се е образувала разумна душа, а регентът е бил крал по мистичен начин още преди установяване видимостта на фактите. По аналогия с презумпцията, че ако баща и син загинат заедно, се приема, че бащата е загинал първи и наследството преминава нататък чрез сина. В случая, разбира се, аналогията е обърната, но духът на опростяване на казуса е същият. Извинявам се за лаишките изрази :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

... По аналогия с презумпцията, че ако баща и син загинат заедно, се приема, че бащата е загинал първи и наследството преминава нататък чрез сина. В случая, разбира се, аналогията е обърната, но духът на опростяване на казуса е същият. Извинявам се за лаишките изрази :)

В същност, тази презумпция не е по-различна от гледище на рационалността от посочената презумпция, че заченатият може да наследява, ако се роди жив (уточнявам, че тази презумпция урежда хипотезата когато наследодател-баща почине след зачеването на плода, но преди раждането му).

Иначе, ако бях сорбонски схоластик-правист от онова време, със сигурност бих искал Тома да конкретизира кога точно ембриона по Божията Воля получава окончателната си човешка душа (и в този аспект човешка същност, което вече е качествено състояние за годност да бъде субект на правото). Защото дори и от томистка гледна точка не всеки заченат във всеки момент след зачеването си има все още такава душа, нали? А това е от особена важност за правилната правна конструкция във връзка с прилагането на доктрината на непрекъснатото царуване при раждането на мъртво дете.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Нали това казвам - ако се роди мъртво, схоластиците просто ще приемат, че у детето така и не е настъпило образуването на разумна душа. Това има проста причина: няма начин технически да се пристъпи към задължителното кръщение на дете, докато то още не е излялзо от майчината утроба, а същевременно няма как и да се кръсти мъртво дете (по времето на Тома тази странна практика вече е изчезнала). Тъй че от презумпцията за безкрайната Божия милост Университетът ще приеме, че следва, щото не е възможно да има разумна душа, която да няма как чисто технически да мине през кръщение. Това ще доведе практически до извода, че щом детето се е родило мъртво, значи плодът е загинал най-късно преди да стане напълно жизнеспособен, тоест вероятно преди седмия месец - и съответно никога не е имал разумна душа. Ще си спомниш, че при раждане, особено на болнави деца, са гледали да ги кръстят максимално бързо, за да не умре некръстен човек.

Тоест те съдят какво е станало по-рано от резултат, който излиза наяве по-късно. Било е неизбежно за тях да постъпват така. Ако се роди живо дете на мъртъв баща - е, чудесно, значи то е било наследник най-вероятно още от седмия месец. Ако се роди мъртво - значи никога не е било наследник. Това е малко хитруване, естествено. Но е практически полезно и единствено реалистично като подход. Виждаш, че самата религиозна мисъл се стреми към известен рационализъм. Това и е една от причините нашите източни автори да приписват на схоластиците "юридически подход" към религиозните теми :)

Тук обаче възниква нов казус: ако бъде нанесена телесна повреда на жена в късна бременност и тя роди спонтанно, в резултат на което детето излезе мъртво, но вече добре оформено или пък умре скоро след раждането, вероятно виновникът ще бъде съден директно за убийство, при това с особено утежняващото вината обстоятелство, че е убил некръстен човек.

Между другото, днешната католическа позиция е много по-непоследователна от някогашната томистка. Щом днешното състояние на медицината позволява да се проследи развитието на плода много по-сигурно и щом за сегашните католици човек е такъв още от момента на зачеването си (ето ти много радикално схващане, което може да доведе до правни резултати, ако се въведе в законодателството), тогава защо днес католическите свещеници не кръщават още неродени деца? Фактически обичаят им още следва томистката логика, а не е осъвременен съобразно сегашната им позиция. Кръщаването на нероден плод би било силен верски аргумент срещу правото на аборт. От друга страна, все още има етап от бременността, когато полът на детето е неустановим, а без пол не може да се даде име при кръщението и следователно душа очевидно не присъства ;) Тома наистина е бил много по-последователен от съвременните католици.

Редактирано от glishev
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Нали това казвам - ако се роди мъртво, схоластиците просто ще приемат, че у детето така и не е настъпило образуването на разумна душа. Това има проста причина: няма начин технически да се пристъпи към задължителното кръщение на дете, докато то още не е излялзо от майчината утроба, а същевременно няма как и да се кръсти мъртво дете (по времето на Тома тази странна практика вече е изчезнала). Тъй че от презумпцията за безкрайната Божия милост Университетът ще приеме, че следва, щото не е възможно да има разумна душа, която да няма как чисто технически да мине през кръщение. Това ще доведе практически до извода, че щом детето се е родило мъртво, значи плодът е загинал най-късно преди да стане напълно жизнеспособен, тоест вероятно преди седмия месец - и съответно никога не е имал разумна душа. Ще си спомниш, че при раждане, особено на болнави деца, са гледали да ги кръстят максимално бързо, за да не умре некръстен човек.

Сега, тук се появява едно противоречие на база горепосочената презумпция, че щом продът е роден мъртъв, то е загинал преди (евентуално) седмия месец. Тома Аквински твърди (и с цел авторитета на схоластика го приемаме), че в утробата ембриона до физическото си формиране като човек (а това емпирично е доказано, че става в утробата преди акта на раждане) търпи промяна на естеството на душата. В някакъв момент, но докато е още в утробата, то вече де факто се сдобива с човешка (разумна) душа, която само чака да бъде тялото изведено на белия свят божи, за да бъде тя официално осветена пред Бога чрез, ако мога така да го нарека, едно своеобразно litis contestatio (но с оглед на юридическото съдържание преди Домината), наречено кръщаване.

Ако обаче имаме не раждане на мъртво дете, а спонтанен аборт след седмия месец (особено в осмия) то горната конструкция се оказва неприложима. Защото по това време плодът вече се презумира, че е имал разумна душа или наченки на формирането на такава, което със сигурност го доближава до човека, а не до предходните нечовешки проявления на Божията съзидателност. А едно такова положение, аз като заклет схоластик-юрист, не бих могъл да приема - хем физическо тяло с разумна душа, хем невъзможност да се освети същата със сакралната процедура на кръщаването. Това изисква някакво обяснение, защото Бог дори и тези инцидентности не може да е оставил на случайността, когато иде реч за нещо толкова важно.

Тоест те съдят какво е станало по-рано от резултат, който излиза наяве по-късно. Било е неизбежно за тях да постъпват така. Ако се роди живо дете на мъртъв баща - е, чудесно, значи то е било наследник най-вероятно още от седмия месец. Ако се роди мъртво - значи никога не е било наследник. Това е малко хитруване, естествено. Но е практически полезно и единствено реалистично като подход. Виждаш, че самата религиозна мисъл се стреми към известен рационализъм. Това и е една от причините нашите източни автори да приписват на схоластиците "юридически подход" към религиозните теми :)

Това със сигурност е така. В средновековието голяма част от университетските схоластици са били считани и за юристи, а и самите те са се определяли като такива с оглед на особеностите на каноничното право, което е било твърде сериозен обществен регулатор. По тукашните ширини на това му викат "византийщина", а в по-ново време: "адвокатски инсталации", в случая с религиозен привкус. :grin:

Тук обаче възниква нов казус: ако бъде нанесена телесна повреда на жена в късна бременност и тя роди спонтанно, в резултат на което детето излезе мъртво, но вече добре оформено или пък умре скоро след раждането, вероятно виновникът ще бъде съден директно за убийство, при това с особено утежняващото вината обстоятелство, че е убил некръстен човек...

Да, така излиза. Тук казусът е сравнително ясен. Но остава моят със спонтанния аборт на "вече добре оформено" дете. Няма друг начин да решим това противоречие, освен ако не съпоставим материя със съзнание, дори на някои това да им звучи марксистки като аналогия. :grin:

Редактирано от DendroaspisP
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Схоластиците просто ще прибегнат до "адвокатската инсталация" в случая - родило ли се е нормално? Не. Живяло ли е? Не. Значи добрата оформеност на плода е само телесна. Разумната душа още не е била образувана.

Защото виж какво казва Тома - той на практика отхвърля крайния еволюционистки възглед, че разумната душа се образува постепенно. Това за него е ерес, така че тя не се образува, а в един миг просто се появява наготово, когато тялото е достатъчно развито, за да я приеме. Щом плодът е бил нежизнеспособен, значи схоластиците ще кажат като Тома: разумна душа още не е имало. Ето как са приравнили биологичните си хипотези с нуждите на правната мисъл. А и на религиозната ;)

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...