Отиди на
Форум "Наука"

5 мита за забраната на крушката


Recommended Posts

  • Администратор

Когато законът за енергийната ефективност се приема в САЩ през 2007г., една от законовите наредби е евентуалното премахване на една „икона на живота“ през 20-ти век: познатата (но пословично неефективна) крушка с нажежаема жичка, която харчи 90% от енергийния си разход за топлина, не за светлина.

5-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-

В отговор консервативните анализатори се хвърлят да протестират, твърдейки, че законът ще унищожи свободния пазар, ще разури потребителите и ще съсипе самата същност на Американския живот.

В последствие много хора чуха редица необосновани истории за ефекта от премахването на крушките с нажежаема волфрамова жичка, за да произвеждат светлина и за опасностите на компактните флуоресцентни лампи (CFL) и светлоизлъчващите диоди (LED). Ето няколко факта, които осветляват някои от по-омразните митове, които се разпространяват в днешни дни.

 

Цялата статия: http://www.chitatel.net/zabranata-na-krushkata/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Eто нещо за крушките и за цялата система на съвременното "консуматорско общество". Струва си гледането и на петте части. С бг-субтитри са.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Електроните крушки са чудесният пример за мошеничеството на "либералната икономика". Когато става дума за ограничаване на профитът, печалбата веднага цвилят по всички медии. Но когато става дума за печалбата на консуматора /бедните/, се съюзяват и те обвиняват в конспирациони бълнувания....

Най- първата конспирация е съюзът на големите производители на електроните крушки, за съкраштаването периодът на работоспособноста на ел. крушки.

Средно сега е около 1000-1500 часа. Това не бива статистически да го превишават.

След това трябва да се развалят.

Другото го знаете, най-лона на Дунлоп.

:goodpost::goodpost::goodpost:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Динамичното развитие на технологиите доведе до това, че в днешно време моралното остаряване е по-бързо от физическото. Проблемът с компютрите и периферните им устройства е не толкова в развалянето, колкото в развитието на технологиите и старите машинки се оказват твърде бавни.

Модерните скъпи дрехи пък се менят всеки сезон. Тъй че опциите са или да носите по-евтини, които са с неизменен дизайн от десетилетия или да сте скъпо и модерно облечени, като сменяте гардероба си на 3 месеца.

Истината е, че много производители вече не наблягат на трайността, защото на потребителите е все по-трудно да достигнат до момента, в който машинката се скапва от старост.

Що се отнася до енергоспестяващите крушки, то те се превърнаха в символ на лобизма и предтеча на задаващата се икономическа криза, която не закъсня. Конкуренцията социализъм-капитализъм даваше възможност да се борят пазар и планиране. Това съвсем не значи, че и на едните и на другите не им се искаше да вкарат елементи от другата система, но се опасяваха, че това ще се възприеме като пръв признак на предстояща капитулация. Но едната система закономерно се скапа, а другата реши да вкуси от някои от нейните доскоро забранени плодове. Проблемът е, че това повлече до скапването и на другата система. По принцип ако т.нар. "енергостпестяващи" крушки бяха по-добрите, то те щяха да са наложат без проблем на пазара и да изместят старите, които щяха да се продават на малцината лампени динозаври чрез някой сайт за електронна търговия произвеждани от някой малък цех.

Та какви са проблемите:

Високата себестойност на продукцията. Това има два аспекта. Първият е твърде високата цена за купувача, в която е вкарана цялата икономия, която ще се реализира от употребата на "икономичната" крушка. Ще рече, че за потребителя крайната сметка ще е еднаква.

Въпросът е как стои въпросът за природата и дали за нея цената също е по-ниска. На първо място добрите стари крушки изискват съвсем малки ресурси, а елементите на изгорелите стари крушки не са вредни за природата. "Икономичните" срушки струват доста повече като производство, а после и като изваждане от употреба. Това също са ресурси, черпени от природата и при това без опция да се получават от слънце и вятър.

На второ място възниква въпросът доколко е вярна рекламата за тяхната икономичност. Поне според мен показаните равностойности не отговарят на реалността и за да може една "икономична" крушка да свети колкото една стара и трябва доста повече мощност, отколкото е посочена на кутийката.

Въпреки рекламите за дълъг живот на "икономичните крушки" поне в къщи старите крушки ги надживяха значително. За да не се чудите защо все пак имам и такива крушки, то трябва да кажа, че те имат и предимство, защото има сред тях и студени. Сещате се от полилей с няколко стари крушки каква печка може да стане. Доста по-бързо и изгарят и по-слабо светят, но както се казва - красотата изисква жертви.

В статията е посочен един от аспектите за вредността на "икономичните" крушки. Но освен посоченото в статията (където яко е наблегнато на голословното омаловажаване) тези крушки не са много добри и за зрението, защото начина по-който произвеждат светлина е по-различен и не така естествен като старите.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Статията е интересна, но така и не ми остава време тези дни за форума. За по-смислено включване имам предвид.

Истината е, че ако се правят както трябва КФЛ са по-икономични от лампите с нагреваема жичка в пъти, но два или три. Имат известни загуби в електронния блок (токът се изправя, филтрира, отново се прави на променлив с 1000 пъти по-висока честота за да мине през миниатирен импуулсен траф /може и с дросел/), малки загуби при запалване и изпаряване на живака (както при нормалните флуоресцентни лампи) и известни загуби при превръщането на UV във видима светлина. Ако е направено с качествени елементи, които са оразмерени като мощност, десетината хиляди часа гарантиран живот не са проблем. Друг е въпросът че неблагоприятното отношение разсеяна мощност / големина при тях е по-неблагоприятно отколкото при обикновените флуоресцентни (пурите), което нормално значи по-къс живот. Ето това е програмираното остаряване - ползват се калпави компоненти които работят на границата на възможностите (параметрите) си. Освен, че и цената им е по-ниска. Сметките обаче се правят прецизно, нещтата се измерват в лаборатория...

При компютри, цифрови електроники и литиеви батерии нещата са още по-брутални - вгражда се чип, който да следи циклите / часовете

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Светодиодните лампи (LED). Те са няколко пъти по-икомомични от КФЛ, но пак под условие - ако са направени както трябва.

В зависимост от конструкцията загуби от електроника / преобразуване има и там и не са по-малки. Загуби от превръщане на светлина също - повечето бели диоди са с кристал излъчващ в синя или UV светлинна, която като при KFL попада в-ху луминофор за превръщането във видима. Има обаче и RGB бели диоди, които са по-скъпи, но при тях могат и да се световете. Сетодиодите имат проблем с расвейването на мощността. Както и със светлината - излъчват в по-тесен ъгъл (насочена светлина), но и двата имат решение, На съответната цена, разбира се.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Относно въглеродния или енергиен отпечатък на единица произведена продукция

Да, на едисоновите (с нагреваемата жичка) е най-нисък, KFL и LED не знам, може да се окаже, че вторите значително водят. Товва може да се провери. Все пак животът и високото КПД са плюс, който следва да се претегли.

Относно третирането като излязат от употреба - ако има развита мрежа за рециклиране нещата са кажи речи ОК, въпреки, че и това носи отпечатък, като дейност. У нас - дълго време бяхме и там на опашката, сега не знам как е, от компетенциите на колегите е.

Когато бях аз - живак съдържащите лампи ги вземаше само (или най-вече) Балбок инженеринг и ги пращаше за рециклиране в Германия. За ламипите - плащаш, на кило.

Приеха се наредби които да регламентират, но...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Електроните крушки са чудесният пример за мошеничеството на "либералната икономика". Когато става дума за ограничаване на профитът, печалбата веднага цвилят по всички медии. Но когато става дума за печалбата на консуматора /бедните/, се съюзяват и те обвиняват в конспирациони бълнувания....

О, това си е така от време. И в БГ са се научили и то доста отдавна.

Бедните могат да се съюзяват в неправителствени организации (НПО), които да им пазят интересите (това точно трчбва да е от компетенциите на съюзът на потребителите), но всички НПО имат едно слабо място - "глава" (разбирай управленско тяло), която може да се удари (разбирай стимулира)...

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

О, това си е така от време. И в БГ са се научили и то доста отдавна.

Бедните могат да се съюзяват в неправителствени организации (НПО), които да им пазят интересите (това точно трчбва да е от компетенциите на съюзът на потребителите), но всички НПО имат едно слабо място - "глава" (разбирай управленско тяло), която може да се удари (разбирай стимулира)...

Ако разгледа филмчето, то се върти около чипът на принтерът който е брояч. С помоща на кого си прави изтриване на брояча? На руско момче. Защо? Защото ние /ИЕ/ сме толкова бедни, че сме принудени да мислим. Един западняк хвърля, купува нов. Значи все пак има възможност цивилните да се съюзят, но проблемът е, че държавата никоги не е с тях.

Само за пример.

Този принтер бягал Х години но е работоспособен, да го предадеш на сбирен пункт. Там с получената фактура при купуване на нов от същата марка, ти дават 10-20-30% отстъпка. Бизнизнисът се върти нали?

Събраните работоспособни принтери могат да се прегледат, почистят, ако трябва малка поправка да се поправят. Тук може да се помага на безрабатни, инвалиди, и тнт социално слаби хора.

Получените принтери да се подарят, продадът на такива консуматори които в противен случай, нямат никаква възможност да се сдобият с тях.

Не само изхабен, непоправим боклук да се дава като "помощ" в бедните региони на земята.

Неработоспособните също може да се разглобят, и намелят на съставните си части. Това е също въпрос на помощ чрез закони....

:grin::grin::grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някой опитвал ли е да поправя принтер? Има принтери, на които корпусите са залепени, а дори и да установиш повредата, частите са безумно скъпи.

За лампите Галахад е прав - светлината от луминисцентните лампи не може да замени термичния източник. Дори и да я докарат на цветова температура, има невидимо за окото трептене, което обаче го уморява.

Консуматорското общество е не само екологично вредно, но и духовно. Хората вместо да отидат на туризъм, разходка, гости или театър, отиват на шопинг. в мола или хипермаркета.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Ако разгледа филмчето, то се върти около чипът на принтерът който е брояч. С помоща на кого си прави изтриване на брояча? На руско момче. Защо? Защото ние /ИЕ/ сме толкова бедни, че сме принудени да мислим. Един западняк хвърля, купува нов. Значи все пак има възможност цивилните да се съюзят, но проблемът е, че държавата никоги не е с тях.

Само за пример.

Този принтер бягал Х години но е работоспособен, да го предадеш на сбирен пункт. Там с получената фактура при купуване на нов от същата марка, ти дават 10-20-30% отстъпка. Бизнизнисът се върти нали?

Събраните работоспособни принтери могат да се прегледат, почистят, ако трябва малка поправка да се поправят. Тук може да се помага на безрабатни, инвалиди, и тнт социално слаби хора.

Получените принтери да се подарят, продадът на такива консуматори които в противен случай, нямат никаква възможност да се сдобият с тях.

Не само изхабен, непоправим боклук да се дава като "помощ" в бедните региони на земята.

Неработоспособните също може да се разглобят, и намелят на съставните си части. Това е също въпрос на помощ чрез закони....

:grin::grin::grin:

Приятелю, не съм, просто на работа видеото ми е забранено. Sorry. Принципно заобикалям IT забранита, ма тези 2 дни и работа ми се събра...

Знам аз, че производителите са маймуни. Сто пъти за едно нещо гледат да приберат парите.

Някой опитвал ли е да поправя принтер? Има принтери, на които корпусите са залепени, а дори и да установиш повредата, частите са безумно скъпи.

За лампите Галахад е прав - светлината от луминисцентните лампи не може да замени термичния източник. Дори и да я докарат на цветова температура, има невидимо за окото трептене, което обаче го уморява.

Консуматорското общество е не само екологично вредно, но и духовно. Хората вместо да отидат на туризъм, разходка, гости или театър, отиват на шопинг. в мола или хипермаркета.

Ксерокс ама стар съм оправял, тогава бяха със закопчалки и болтчета. :)Смених му коротронна нишка и изпърсах светлочувствителния барабан.

Не замо принтелите. Захрнващ блок като за лаптоп примерно. То с всичко вече е така - частите струват 1/2 от цената на ново

За луминисцентното осветление може да се подискутира...

Луминисцентните лампи по тройки в тяла.о /през социализма/ бяха свързани така, че да се дефазират трепрванията - от двете крайни и средното и ако друго тяло е свързано "иначе" строб ефекта го няма. И всичко трябва да е изправно де...

При КФЛ освен че трептението е около 60 KHz има и кондензатор във веригата на лампата, който дефазира. И тук зависи доколко свястно е направена.

При светодиодите - има едни евтини лунички от по 4 лв, дето са кошмари - нали е диод, токът като обърне посоката - не свети. Обаче при по-скъпите този проблем го няма. Може да се оправят с /диод и/ кондензатор. Грец може да ги изплющи, трябва да се сметне.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Струва ми се, че доста повече се разчита на нововъведенията, отколкото на чипове-броячи. Ето например с цифрофизацията - доста телевизори се оказаха, че не са толкова нови, за колкото ги смятаха собствениците им, тъй че или трябваше да ги сменят или да си купят някои допълнения. На по-старите компютри някои програмки вече трудно вървят, доста неща в нета искат по-бързи компютри и т.н. и т.н. С принтерите същата работа - излизат по-бързи, по-качествено печатащи ... (аз напразно чакам да излязат и с по-евтини консумативи, ама не ;) ). Някои хора примерно са пълни със съвсем работещи мобилни телефони, но въпреки това си взимат по-нов модел.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
......

Не замо принтелите. Захрнващ блок като за лаптоп примерно. То с всичко вече е така - частите струват 1/2 от цената на ново

За луминисцентното осветление може да се подискутира...

Луминисцентните лампи по тройки в тяла.о /през социализма/ бяха свързани така, че да се дефазират трепрванията - от двете крайни и средното и ако друго тяло е свързано "иначе" строб ефекта го няма. И всичко трябва да е изправно де...

При КФЛ освен че трептението е около 60 KHz има и кондензатор във веригата на лампата, който дефазира. И тук зависи доколко свястно е направена.

При светодиодите - има едни евтини лунички от по 4 лв, дето са кошмари - нали е диод, токът като обърне посоката - не свети. Обаче при по-скъпите този проблем го няма. Може да се оправят с /диод и/ кондензатор. Грец може да ги изплющи, трябва да се сметне.

За принтерите - това е формулата, до която и аз стигам от моя опит, 1/2 от цената на нов за всяка една съществена част или ремонт. Имах един доста хубав мастилен принтер и като спря да работи със сина ми решихме да го отворим, за да видим да не би нещо да не прави добър контакт. Тогава открихме, че освен винтчета, при сглобяването са слагали по ръбовете на кутията и лепило на някои места и го бяха направили почти неразглобяем.

За лампите - ще е полезно да се обсъди, защото като ми свършат запасите ще трябва да се замисля по въпроса.

Струва ми се, че доста повече се разчита на нововъведенията, отколкото на чипове-броячи. Ето например с цифрофизацията - доста телевизори се оказаха, че не са толкова нови, за колкото ги смятаха собствениците им, тъй че или трябваше да ги сменят или да си купят някои допълнения. На по-старите компютри някои програмки вече трудно вървят, доста неща в нета искат по-бързи компютри и т.н. и т.н. С принтерите същата работа - излизат по-бързи, по-качествено печатащи ... (аз напразно чакам да излязат и с по-евтини консумативи, ама не ;) ). Някои хора примерно са пълни със съвсем работещи мобилни телефони, но въпреки това си взимат по-нов модел.

За консумативите може да отворим полезна тема, да обменим опит, защото оригиналният консуматив за нас в България според мен прави принтерите нерентабилни, но и броячи има, уж за добро, например аз като слагам допълнително мастило, трябва да работя в авариен режим на принтера, защото той е преброил, че с тази касета вече са направени твърде много копия.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

При компютърните технологии (и апаратура с доста електроника) има доста модули, които конструктивно е много трудно да бъдат ремонтирани. По тази причина има ред основни части, които като се сменят това на практика си е кажи-речи да се смени цялата машинка. Навремето когато имаше телефони с шайби и телефони с копчета, тези с шайбите ги ремонтираха, защото в тях електрониката беше доста по-малко, но тези с бутоните като се разваляха отиваха право в боклука. Понякога основната част като обем е малка, но скъпа за производство. Макар във филмчето да се показва сметище с компютърна техника в по-развитите държави доста усърдно рециклират старите машинки, защото в тях има много полезни елементи, вкл. и злато. То и с електронните часовници примерно е така - старите механични работят с десетилетия и се ремонтират, а електронните като се развалят се изхвърлят, но пък са много евтини.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

При компютърните технологии (и апаратура с доста електроника) има доста модули, които конструктивно е много трудно да бъдат ремонтирани. По тази причина има ред основни части, които като се сменят това на практика си е кажи-речи да се смени цялата машинка. Навремето когато имаше телефони с шайби и телефони с копчета, тези с шайбите ги ремонтираха, защото в тях електрониката беше доста по-малко, но тези с бутоните като се разваляха отиваха право в боклука. Понякога основната част като обем е малка, но скъпа за производство. Макар във филмчето да се показва сметище с компютърна техника в по-развитите държави доста усърдно рециклират старите машинки, защото в тях има много полезни елементи, вкл. и злато. То и с електронните часовници примерно е така - старите механични работят с десетилетия и се ремонтират, а електронните като се развалят се изхвърлят, но пък са много евтини.

Това с крушката не важи вече за дигиталните технологии.

Те остаряват много бързо софтуерно и най-вече хардуерно ...

:guitar2::guitar::guitar2:

Редактирано от Eньо
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нема се пУашите. И у западняците има хора, които явно имат българска жилка и измислиха врътка да заобиколят забраната на хубавите стари крушки. Та : оказа се че са забранени крушките за домашна употреба, а тези за стопанска употреба са минали метър. Каква е разликата? Ами тези за стопанска употреба са с малко по-дебело стъкло и от това идва малко по-голямата им цена... ама както знаем кефа цена няма :grin: .. и сега с кеф си слагам пак 75 и 100 ватовки :)

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Зигфрид Ротхойзер откри законов начин да внася от Китай и продава на местния пазар 75 и 100-ватови "малки отоплителни уреди" и да ги разпространява под името "топлинни топки".

http://www.dnevnik.bg/biznes/2010/10/15/977712_germanec_pusna_na_pazara_zabraneni_krushki_kato_mini/

Практиката показа, че и на Запад да почнат да се правят опити да се гради социализъм, то в крайна сметка пак се получават само надоразумения.

Докато пазарът е трудно да бъде заобиколен - ако се изобрети енергоспестяваща добре светеща крушка, чиято направа коства малко природни ресурси, т.е. тя е и евтина, то този продукт ще изрита безкомпромисно старите крушки с жичка.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Не знам, аз не веждам проблем.

Ползвам само енергоспестяващи (КФЛ) с ниска цветова температура (Жълти 2700°К), въпреки че за места дето се светва за малко не са подходящи. В баня и коридор примерно става с нагреваема жичка или с диодна.

Между другото КФЛ имат и една друг минус освен по-малкото цикли (светване/изгасване) - често имат вентилационни отвори в цокъла /за охлаждане на електрониката/, което ги прави неподходящи за мокри помещения, освен ако не са в подходящ плафон. При повечето LED този недостатък го няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Най удачно е зимъска, когато сняг забръска и сложим зимните гуми, да слагаме и зимните крушки /жичкаждийските де / - хем светят, хем топлят :grin:

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Днес смених една енергоспестяваща лмпа.. Да кажем, че 3 г средно карат - тези дето светят, нощните ми карат по-малко, но знам зщо е така.

Понеже го извъртяхме за остаравянето, но е приложимо и за тук. Съвет от мен, позовавйки се на личен опит, без да претендирам - Купувайте само средия ценови клас. Най-евтиното е откровен боклук, а най-скъпото не му знаете състоянието - колко и как се е съхранявало преди да се купи. Освен, че често има неща там дето не са за този клас...

За КФЛ - това значи грубо - 3,5 - 4 лв за тези с най-разпространената форма - "U" образни (които не влизат във всеки плафон за класическа крушка) и 4 - 5, 5,ХХ лв за другите форми, които аз купувам. Търся предимно с жълта илибяло-жълта светлина (2700°K), но не заради оцветено стъгло.

В мокри помещения ако нямате хубав плафон (важи и за класическите, но издържат повече) - не слагайте КФЛ, в помещения дето се влиза / минава за малко - също не е удачно. Става с нагреваема жичка, ако искате с халогенна лампа /лунички примерно, но не само/, ако е на ниско напрежение свети по-добре /по-бяло/ и издържа повече, но ще иска траф (естествено класическият е за предпочитене пред електронния, но и цената е по-висока) - 12V Ако пък искате - диодна.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

post-5590-0-56487600-1390644762_thumb.jp

И Ти знаеш и аз зная, значе всеки знае за тези 1000 часа работоспособност. Значи който друго твърди -ЛЪЖИ!

И виж в рекламата освен временното намаление едно от примамките е 10 000 часа.

:elvis::elvis::elvis:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Днес смених една енергоспестяваща лмпа.. Да кажем, че 3 г средно карат - тези дето светят, нощните ми карат по-малко, но знам зщо е така.

От три години ползвам само LED крушки 12W които излъчват като старите 100W-ви и сметката във фактурата на ЧЕЗ падна със 30%.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За принтерите - това е формулата, до която и аз стигам от моя опит, 1/2 от цената на нов за всяка една съществена част или ремонт. Имах един доста хубав мастилен принтер и като спря да работи със сина ми решихме да го отворим, за да видим да не би нещо да не прави добър контакт. Тогава открихме, че освен винтчета, при сглобяването са слагали по ръбовете на кутията и лепило на някои места и го бяха направили почти неразглобяем.

За лампите - ще е полезно да се обсъди, защото като ми свършат запасите ще трябва да се замисля по въпроса.

За консумативите може да отворим полезна тема, да обменим опит, защото оригиналният консуматив за нас в България според мен прави принтерите нерентабилни, но и броячи има, уж за добро, например аз като слагам допълнително мастило, трябва да работя в авариен режим на принтера, защото той е преброил, че с тази касета вече са направени твърде много копия.

е няма как мастилен принтер да е рентабилен. и аз съм с мастилен, ако си купувам оргинални касети себестойността на 1 страница е 10 ст, ако съм с неоригинални е около 5,5 ст (без да отчитам стойността на хартията), наблизо има копирен офис, там плащам 5 ст (включително хартията)...

навремето имаше копирни машини, на които тонера беше в бутилки и се "наливаше" в пластмасови контейнери, себестойността на 1 страница (без хартията) беше под една стотинка. Отдавна не съм виждал подобни.

От три години ползвам само LED крушки 12W които излъчват като старите 100W-ви и сметката във фактурата на ЧЕЗ падна със 30%.

бих повярвал, само ако имаш над 100 крушки, но пък не ползваш хладилник, фризер, пералня, бойлер, не готвиш и не се отопляваш на ток.

Редактирано от scarecrow
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...