Отиди на
Форум "Наука"

Доброниране на М4 Шерман


Frujin Assen

Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Първите стълкновения на американска бронетехника с противника била през 1941 и демонстрирала слабата защитеност на американските машини. Неудачно те се представяли и в ръцете на съюзниците. През ноември 1941 около 170 танка М3 Стюарт взели участие в операцията Крусейдър. Там те домонстрирали пълната си безпомощност пред германския африкански корпус на Ромел. Прочее немалко машини в изправно състояние били пленени от немците. Те, след като ги изследвали намерили за нужно да свалят въоражението им и да ги ползват като влекачи.

Обаче, американците сами си давали сметка за слабостите на стоите танкове и търпеливо и упорито работили над нови проекти.

Накрая американците успели да изработят първият си пълноценен танк. На 23 октомври 1942 бил първия боен дебют на М4А1 Шерман в състава на 8 британска армия. Общо 252 Шермана участвали в битката при Ел Аламейн където представянето им било оценено като добро. Американците могли самостоятелно да оценят своите Шермани за пръв път в Тунис на 6 декември 1942. Получило им се много по зле отколкото на англичаните, но това било отдадено на по слабата подготовка на американската армия. Към Шърманите нямало претенции, за разлика от другите машини които се представили много по зле.

На 14 февруари 1943 в Тунис Шърманите за пръв път срещнали новите немски Тигри от 501 тежък батальон. Битката при Касерин била истинско фиаско за Шърманите, но от това американците не извлекли никакви поуки. Работата била там, че съгласно с американската концепция танкове с танкове не воюват, за това си имало противотанкови машини с висока скорост и мощни оръдия (каквито по това време още нямали), но съответно слаба броня. Поражението било окачествено като случайност.

Нещо повече, победите в Африка предизвикали еуфория. Командващия сухопътните войски генерал Лесли Макниар се изказал за Шърманите така „ Танка М4, в частност М4А3 получи широко признание като най добрия танк в днешно време. Има признаци, че и противника смята така. Очевидно е, че М4 се явява идеалната комбинация от мобилност, надежност, спасителна скорост и огнева мощ. Ако не считат отделни искания, които отразяват британската стратегия нямаше никакви претенции към монтиране на 90 мм оръдие. Ясно е, че нашите войски въоражени с Шермани не се страхуват от немските танкове Марк VІ (Тигър) с когото успешно се борят“.

В боевете в Италия американците все по често започнали да срещат тежко бронирани Тигри и Пантери, но продължавали да вярват, че не им е нужен танк с по солидно брониране и по мощно въоражение. Концепцията за мобилните танкоизтребители също останала непроменена.

Обаче, тази гледна точка не се споделяла от всички американски генерали. За десанта в Нормандия след дълги и ожесточени спорове част от Шърманите били превъоражени с новото дългоцевно 76 мм оръдие, а танкоизстребителите М36 с мощното 90 мм оръдие. Предполагало се, че новото 76 мм оръдие уверено ще се бори с Тигрите. Наистина, против Пантерите те нямало какво да противопоставят, но американското командване успяло да се самоубеди, че немците не са успели да пуснат Пантерите в масово производство и имат малко от тях. Тези които все пак срещнат било се предполагало да бъдат унищожени с обходни маньоври. Мощтта на 90 мм оръдие за много генерали се струвала прекалена и напълно ненужна. Бронезащитата на танковете си оставала същата.

След десанта в Нормандия бързо станало ясно, че новите 76 мм оръдия на които се възлагали големи надежди са почти безпомощни против Тигрите. Това довело командващия съюзните сили генерал Дуайт Айзуенхауер до ярост. Опитите му да използва М36 с мощтото 90 мм оръдие също били неудачни, първо те били много малко, второ тънката му броня не позволявала да се използва целия потенциал на мощното оръдие. Още една неприятна изненада се оказало неочаквано големия брой Пантери у германците. Бокажа не позволявал обходни маневри, а слабата броня на всички американски машини не им оставяла шансове в дуелните боеве. Отгоре на всичко германците масово използвали ръчни противотанкови гранатомети. От този момент в американската армия започнало масово и безпрецедентно използване на подръчни средства за допълнителна защита.

Виждайки кризата на фронта много конструктори и генерали започнали да изискват нов танк с дебело брониране и мощно оръдие. Обаче висшите армейски командващи начело с Лесли Макниар продължавали да твърдят, че това е не само ненужно, но и вредно. Те заявявали, че Бокажа е случайност и когато бъде преодолян нищо няма да спре отличните Шърмани. Освен това, те продължавали да твърдят, че танкове с танкове не бива да воюват, и ако дадът на танкистите бавни, то тежко бронирани и мощно въоражени танкове, то те ще започнат да влизат в дуели с германските танкове и да не изпълняват задачите си.

Докато в кабинетите вървели скандал след скандал на бойното поле войниците се опитвали със собствени сили да пооправят катастрофалната ситуация. Започнало масово накачване по бронетехниката на всякакви саморъчни средства за защита. Стремежа на редовите танкисти да оцелеят намерил широко разбиране сред техните командири. При това в ред танкови дивизии и армии се появили свои характерни разновидности на допълнителна защита. Например в 7 армия бил разработен и по късно стандартизиран комплект от чували с пясък който се закачал на танка на челната и бортовата броня, а също и на бортовете на куполата. Най голям последователност имало в 14 дивизия на 7 армия. Там се използвал и друг способ, на челото на корпуса се заварявал метален кофраж, който се пълнел с дебел слой бетон.

Затова пък, в 3 армия на Патън това категорично не се приветствало. Патън обяснявал, че немските кумулативни снаряди все едно се взривяват на разстояние от корпуса и струята все едно пробива бронята без чувалите с пясък да повлияят на това. Освен това с допълнителна защита танка ставал по тежък и по бавен. Прочее заповедите на Патън в тази посока често просто се игнорирали от низовите командири, което ги заплашвало с проблеми с началството, но живота на много танкисти бил по скъп.

Обаче, след битките при Ардените през януари 1945 недоволството от слабата защита било толкова голямо, че даже Патън се съгласи в необходимостта от допълнително брониране. Той заповядал от подбитите танкове да се изрязва бронята и да се закачва на действащите. Тази модификация получили три дивизии, 4, 6 и 11а. Добронирането било толкова масово, че в него били задействани не само ремонтните части, но и три белгийски завода.

В 9 армия предпочитали да заваряват на челната броня и бортовата тракове от веригите, на тях да закрепват чували с пясък и да покриват всичко това с маскировъчна мрежа.

В 1 армия нямало стандартизация и екипажите сами решавали дали да провесят чували с пясък, да заварят допълнителни бронеплочи или друго.

Подобна била ситуацията и с танкоизтребителите М10 и М36. Само че, те били с открити куполи за по добра видимост. Скоро обаче се изяснило, че това ги прави крайно уязвими от шрапнели, миномети и снайперисти. Майсторите в полевите в полевите работилници по горещите молби на танкистите на пожар се наложило за заваряват някакви покриви. Въпреки очевидната нужда от закриване на куполата висшето командване отказвало да се вслуша в молбите на танкистите и танкоунищожителите продължавали да се произвеждат без покриви. Освен това, те също като танковете били добронирвани.

С началото на мащабните боеве с Япония идеята за доброниране не само не изчезнала, но получила допълнителен тласък. Тук обаче основния враг не били мощните немски оръдия и гранатомети, а пехотните магнитни мини. Поставянето на такава мина на танк било много опасно нещо, но самоотвержените японски войници не се и замисляли. Американците започнали да обшиват танковете си с дъски, на които нямало как да се закрепят магнитните мини. Обаче японците скоро започнали да използват мини с шипове, които се забивали в дървото. Широко използване намерило дървен кофраж и заливане с бетон. Накачването на чували с пясък също намерило широко приложение.

Излишно е да се казва, че допълнителното и то не малко натоварване на машините способствало за много по чести повреди, по лоша маневреност, по ниска скорост и по голям разход на гориво. Това стеснявало възможностите за тактическо използване на танковете и свеждало почти на нула основното преимущество на американските машини-тяхната скорост и маневреност. Жаждата за живот и повишаването на шансовете за оцеляване обаче намирали разбиране сред командирите и те били съгласни с осакатяването на машините.

post-70-0-75536400-1418642879_thumb.jpg

post-70-0-78785800-1418642888_thumb.jpg

post-70-0-62919700-1418642897_thumb.jpg

post-70-0-76796900-1418642907_thumb.jpg

post-70-0-37982400-1418642916_thumb.jpg

post-70-0-54530200-1418642925_thumb.jpg

post-70-0-57976500-1418642934_thumb.jpg

post-70-0-53588700-1418642943_thumb.jpg

post-70-0-88838100-1418642949_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 315
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Сещам се за серийната модификация "джъмбо шърман" със 100мм предна броня, но по-бавен от тежък танк. Друга линия на разработка е "светулката". Англичаните не са поддържали американската концепция за танка единствено като средство за поддръжка на пехотата и са поръчали серия шърмани с английско 76.2мм оръдие, което има бронебойност 140мм на 500 метра със стандартен бронебоен снаряд и почти 200мм със подкалибрен, което прави този танк ефикасен тигроубиец. Но пък изостава откъм ефективност на експлозивния снаряд и способността да поддържа пехотата.

Същото важи и за първия американски тежък танк достигнал до фронта: М26 Пършинг. Има разнообразни опити за доработка на този танк, една от които е увековечена в играта world of tanks под името "суперпършинг". Всъщност това е стандартен М26 на който са заварени парчета броня от унищожена пантера. Крайния резултат се е получил прекомерно тежък и до колкото си спомням този прототип (или полева модификация) не е успял да участва в битка.

4573340896.jpg

Редактирано от angelmr
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Ами те и нормалните шермани не са оставали особено бързи след като им се накачи цялата тази красота. В феарфлая, доколкото знам англичаните поставят оръдието настрани, понеже не се побира в куполата и това предизвиква проблеми в работата на екипажа. За супер джъмбото май не знам нищо, за мой срам. Супер пършинга не е прототип, а полева модификация. Направили са го, защото танкистите са ценили живота си повече от наставленията. След навесването на всичко това М4 е ставал по защитен, но много по лош танк-никакво сравнение с руския Т-34-85, който е и по защитен и по маневрен и по добре въоражен. Да не забравяме, че в края на войната руснаците пускат и новия Т-44, който премазва всяка конкуренция от страна на кой да е Шърман.

Американците се провалят със своя Шерман, но за сметка на неефективните танкове имат ефективна пропагандна машина която успешно замазва очите на хората.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

След навесването на всичко това М4 е ставал по защитен, но много по лош танк-никакво сравнение с руския Т-34-85, който е и по защитен и по маневрен и по добре въоражен.

Здравей!

Можеш ли да представиш доказателства към тезата си?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Спомням си от един

когато се срещат противниците, Коджек казва на танкистите си, че да изсушат резервоарите на немците.....Тоест да използват единственното си преимущество скоростта.....Много от хайтек танкове на немците бяха изоставени и взривени от екипажа и в съюза защото или нямаха запчасти ,или гориво, или боеприпаси......

Доколкото знам янкитата не са имали намерение да окупират дълготрайно европейски територии(защо им са тогава тежки танкчета), докато Сталинчо със своите джигити да. :grin: :grin: :grin:

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Пистоне, то преимуществото на Т-34-85 се вижда просто веднага, без да е нужно да доказвам, че небето е синьо, а водата мокри. Първо, Т-34 има 85 мм оръдие (даже и без да ги сравнявам, 85 е повече от 76), второ по маневрен е защото накичения с цялата тази красота Шерман е очеизвадно, че става бавен и муден, а ако беше добре брониран, нямаше да го кичат като коледна елха.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами защитата категорично е на страната на руския танк. Челната броня е идентична, 5мм по-малко при руснака при два градуса повече, не прави забележима разлика. Страничната категорично е по-добра при т-34. 45мм под 45° е много повече от 38мм поставени вертикално. Един друг аспект от защитата е профила на танка. Площа на шърмъна е почти двойно по-голяма от площта на Т-34 в челна проекция, което прави шърмъна почти двойно по-лесен за улучване от големи дистанции. Шърмъна е бензинов (има малка серия дизелови за морската пехора), Т-34 е дизелов, което означава значително по-слаба пожароопастност на двигателния отсек. Спасяемостта на екипажите на този етап е още един интересен аспект. Шърмъна е бил печално известен с лошото разположение и тесните си люковете, благодарение на което оцелеваемостта на екипажите е много ниска. До колкото си спомням ранните модели t-34 имат подобен проблем но късните модели вече имат добавен още един люк на купола, което подобрява ситуацията. Нo не мога да направя сравнение с шърмъна по този параграф.

Нападателните характеристики на шърмъна са сравними с ранните Т-34-76 при мисии за поддръжка на пехотата, което е основната роля на шърмъна. Експлозивния им снаряд е с практически същия калибър. Като противотанкови характеристики също е близък с ранните Т-34-ки, макар и да има малко по-добра бронебойност. Сравнително малко шърмъни носят дългоцевни 76мм оръдия с добра бронебойност сравнима (или малко по-голяма, трудно е да се сравняват оръдие тествани по различни критерии) с тази на по-новите Т-34-85, но задброневото им действие е значително по-слабо.

Редактирано от angelmr
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей Angelmr!

Не разбрах как така Шърмана е двойно по-голям в челна проекция? Също така информацията за оцеляваемостта на екипажа - откъде имаш тази статистика?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Заповядай проекцията. Ти ми кажи кой е най малкия танк и съответно най труден за улучване.

post-70-0-90542500-1421526075_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Шърман е малко по-тесен и малко по-висок, няма двойна проекция...

Освен това има и стабилизация на оръдието, по-добра оптика и e много по-ергономичен. от гледна точка на екипажа.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Стабилизацията е безсмислена, защото все още е била сурова технологията и е действала много зле. Руснаците воюващи на шърман обикновено са я изключвали, защото е била безполезна. За височината си прав, по висок е и с по изместен нагоре център на тежеста, поради което се преобръща по лесно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Шърман е малко по-тесен и малко по-висок, няма двойна проекция...

Освен това има и стабилизация на оръдието, по-добра оптика и e много по-ергономичен. от гледна точка на екипажа.

За кой модел М4 става въпрос от А1 та до А6? За кой танк говорим, американския М4 или британския "Генерал Шърман" ака Шърмън. В какво трябва да се убедим или да бъдем убедени? Че американския танк е черешката на тортата ли?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Стабилизацията е безсмислена, защото все още е била сурова технологията и е действала много зле. Руснаците воюващи на шърман обикновено са я изключвали, защото е била безполезна. За височината си прав, по висок е и с по изместен нагоре център на тежеста, поради което се преобръща по лесно.

Здравей!

Основната роля на стабилизатора (по това време) е да държи оръдието (и сдвоената с него картечница) в посоката на целта, което улеснява прицелването при кратко спиране, т.е Шърман по-бързо може да стреля по целта.

Т.е. приемаме, че М4 е с по-добра оптика и по ергономичен, челната броня на корпуса е идентична с тази на Т-34/85 с тази разлика, че в нея няма люк за водача (което всъщност вероятно действа отслабващо на защитата), с по-малък обсег е от Т-34/85 и по-слаб ОФ снаряд.

Радиусът на действие на Т-34 е значително по-голям, но това трябва да се сравни със средният пробег на един танк през живота му на бойното поле (и при двата модела)....

Като цяло не виждам някакво съществено преимущество в полза на едната или другата машина, като дори може да се каже, че версиите на Т-34 преди 44 година отстъпват не само като въоръжение...

Редактирано от piston79
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бутало, това твойто си е манипулативно. Пак питам, кой конкретно модел на М4 или Шърман ще се разглажда? Все пак конкретно е посочен Т-34/85. За кое оръдие също става въпрос? Бъди конкретен, ако искаш да детронираш Т-34, не виждам как ще ти се получи. Та конкретно, за кой танк става въпрос и за кое оръдие?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Т-34 не може да се детронира.....Редица елементи има в него които са за пример на танкостроенето.....Когато има редица параметри.....

Например от Шерманите американците произвеждат около 50 000 до краят на войната. Мисля от съветска страна също....Тогава? Нищо не значат 1000-2000 бройки на кавито и били Панцелвагени, макар и да са многократно по-добри по някои параметри. СМСМ

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Шърман е малко по-тесен и малко по-висок, няма двойна проекция...

Освен това има и стабилизация на оръдието, по-добра оптика и e много по-ергономичен. от гледна точка на екипажа.

Ами да ти кажа от опит, с пъти по-лесно е да уцелиш висока и тънка мишена, от колкото ниска и широка. При еднаква площ. А площта във фронтална проекция на шърмъна. дори визуално се вижда, че е по-голяма. Първо заради височината и второ заради трапецовидния профил на т-34, сравнен с правоъгълния на шърмъна.

Оптиката на шърмъна е по-зле, или в най-добрия случай сравнима с руската. Преди началото на войната добри оптики правят само германците и руснаците! Към края не знам със сигурност, но максимум да са достигнали паритет с руснаците.

Шърмъна не е по-ергономичен! Пословичен е с неудобството за екипажа си. Това съм го слушал по интервюта на бивши танкисти служили на шърман. Статистиката за оцелеваемостта за съжаление я четох преди доста време и не включваще руските танкове, а сравняваше немски със американски. Но ще опитам да намеря подобна статия. Шърманите обаче имат сериозен проблем с оцелеваемостта на екипажа, както и като цяло с бойната устойчивост, това е добре известно. Не е случаен и прякора им "Ронсън". Идва от една стара реклама, която гласи: "Lights up the first time, every time!"

По въпроса със стабилизацията на оръдието, самите американци бързо осъзнават, че е рано за тази технология и я премахват от по-късните си танкове някъде до 50-те. Ако не бъркам дори и ранните пършинги са без стабилизатори, просто защото стабилизаторите не работят коректно и повече пречат от колкото помагат. Представи си как стреляш, но вместо ти да държиш пушката в ръцете ти, тя е окачен а на неконтролируема платформа, която понякога наистина я държи здраво, но често отклонява пушката от целта, вместо да я стабилизира. Ето това са били ранните стабилизатори. Не случайно масово ги демонтират от шърмъните.

Едит:

Току що намерих един интересен цитат, относно бронята на шърмъна:

“One of his Shermans turned the corner of a house and got off three shots at the front of a Panther, all bounced off. The Sherman then backed behind the corner and was disabled by a shot penetrating two sides of the house plus the tank.”

Редактирано от angelmr
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бутало, това твойто си е манипулативно. Пак питам, кой конкретно модел на М4 или Шърман ще се разглажда? Все пак конкретно е посочен Т-34/85. За кое оръдие също става въпрос? Бъди конкретен, ако искаш да детронираш Т-34, не виждам как ще ти се получи. Та конкретно, за кой танк става въпрос и за кое оръдие?

Здравей!

Според мен ако от едната страна е Т-34-85, то от страна на М4 трябва да са версиите със 76 мм дългоцевно оръдие, например M4A1(76)W или M4A3E8(76)W.

Не разбирам втората част от мнението ти - просто смятам, че тези 2 средни танка са сравними, като параметри....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи сравняваме версии от 1944 и какво имаме:

Т-34-85 е по-нисък, по-лек, по добре защитен с по-мощно оръдие(Д-5Т или ЗИС-С-53) две картечници ДТ 7,62мм. Двигателят е с еднаква мощност 500 к.с. но е дизелов за разлика от бензиновия Форд на М4. Скороста, пробега са с 50% по-големи при Т-34-85. боекомплекта е по-малък при Т-34-85 са 55 снаряда, при М4 са 71. Екипажа и на двата танка е 5 човека.

Не съм много добре запознат, но колко трофейни М4 са били на въоръжение във Вермахта? Знам че е имало, но дали са използвани срещу РККА?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей!

Според мен ако от едната страна е Т-34-85, то от страна на М4 трябва да са версиите със 76 мм дългоцевно оръдие, например M4A1(76)W или M4A3E8(76)W.

Не разбирам втората част от мнението ти - просто смятам, че тези 2 средни танка са сравними, като параметри....

Всъщност ранните шърмани са разработвани през 42-ра, започват производството през октомври. Редно еда се сравняват не с ранните Т-34, а с модела Т-34 1943 (който всъщност е от 42-ра). В който вече са въведени основните доработки влезли и в Т-34-85, но със старото оръдие Ф-34. Което с кух бронебойно експлозивен снаряд дупчи 62мм на 100 метра (под ъгъл 30°) и 92мм със снаряд с монолитен стоманен сърдечник. 75мм оръдие М3 с бронебойния (бронебойно експлозивен всъщност) си снаряд дупчи 77мм на 100 метра под 30°. Така че във въоръжението имаме паритет, но в оцелеваемостта и още повече в мобилността ситуацията е различна.

Късните шърмъни вече са въоръжени със 76мм дългоцевно оръдие (52 калибъра), което е с подобрени характеристики. Бронебойния му снаряд със солиден сърдечник вече дупчи 109мм на 500 метра под 30°. Което е забележимо повече от 92-та милиметра на руското Ф-34 и се различава незначително от бронебойността на същия снаряд на руското 85мм оръдие на Т-34-85. Разликата тук е в задброневото действие, малкия 76мм снаряд произвежда значително по-малко осколки при влизането си зад бронята и при непробивеащи попадения има значително по-малък шанс за образуване на шрапнели във вътрешната страна на бронята в следствие на кинетичната енергия на удара. Така че късните шърмъни изостават значително вече и в областта на въоръжението. Поне по време на войната, след това има модернизации с 90мм, дори и със 105мм оръдие. Като цяло шермъна позволява големи модернизации конкретно по отношение на въоръжението. Но това става през 60-те и 70-те.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте!

Понеже сте двама на един, не смогвам да следя подробно дискусията (да търся материали, потвърждаващи Вашите твърдения), затова ще помоля да ме насочите по няколко въпроса:

1. С какво оптиката/прицела на Т-34 е по-добра от тази на М4 (истина ли е, че в Т-34 се използва излъскана ламарина като рефлектор)?

2. С какво Шърман/76 мм е по-неудобен от Т-34/85 за екипажа? В тази връзка вярно ли е, че бронята на Т-34 е толкова закалена, че при непробивни попадение отвътре се чупят осколки, които раняват/избиват екипажа? Кой от двата танка разполага с повече люкове за евакуация на екипажа? Кой от двата танка е по-просторен отвътре?

Относно въоръжението - със сигурност ОФ снаряда на Т-34/85 е по-добър от този на 76 мм, като бронепробиваемост мисля че единодушно сме съгласни с това, че разлика няма...

Мнение на руски танкист за Шърмана:

http://iremember.ru/memoirs/tankisti/loza-dmitriy-fedorovich/index.php?option=com_content&task=view&id=903&Itemid=70

Интересен анализ:

http://chris-intel-corner.blogspot.com/2012/07/wwii-myths-t-34-best-tank-of-war.html

Относно "бронята на Шърмана" - това би се случило и на Т-34 срещу 75 мм КвК на Пантерата.... Мисля, че е необходимо да се огледаме за материали относно войната в Корея, там се бият точно двамата ни герои един срещу друг...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Първо, стрелял съм със артилерийски прицел пригоден за монтиране на пушка. Датира от началото на войната и е използван на танковете (34-ките от късните версии мисля че използват модернизирани). Тоя който ти е казвал за излъскана ламарина, го питай какви хапчета пие. Качеството на образа на тази към 60 годишна оптика,превъзхожда качеството на достъпните днес оптики от средния клас. Поглеждал съм и през германска оптика от същия период. Същото високо качество на образа, но с малко по-добро увеличение. За по-ниското качество на образа при американските оптики не мога да потвърдя от личен опит, само съм чел за това. Това което мога да потвърдя е че и германските и руските оптически прицели имат прекрасно качество, дори и по днешните граждански стандарти.

Второ, не мога да каже, че шърмъна е по-зле за екипажа от 34-ката като ергономика. Има само един люк отпред, докато шърмъна има два но по-тесни. На купола има два люка, докато шърмъна има само един (макар че съм виждал и снимки с два, все още не съм проверил от коя модификация нататък са с два). Но споделеното от служилите на този танк е че люковете са твърде тесни. Това което е от по-голяма важност обаче е че шърмъна е изключително уязвим. Има снаряди на всдякъде, а двигателя е бензинова запалка. При това огромна бензинова запалка, танка е толкова висок именно заради огромния двигател. Положението с 34-ката по отношение на снарядите е идентично, танковете от онзи период носят снаряди навсякъде, дори понякога екипажа седи на снаряди. НО положението с двигателя е много по-добро. Вместо огромния бензинов двигател, 34-ката има изключитлено удачен компактен дизел, който освен че е по-малък, е и почти незапалим. Така че двигателя и резервоарите на 34-ката не са този уязвим елемент превръщаш танка във факел, както е положението с всички бензинови танкове.

Относно "бронята на Шърмана" - това би се случило и на Т-34 срещу 75 мм КвК на Пантерата.... Мисля, че е необходимо да се огледаме за материали относно войната в Корея, там се бият точно двамата ни герои един срещу друг...

Забравяш, че снаряда на пантерата е преминал през няколко тухлени стени преди това. И вместо хартиената 38мм вертикална броня би срещнал 45мм под 45°. Което вече е почти половината от бронебойността на пантерата при идеални условия, без да има една къща между оръдието и целта.

В тази връзка вярно ли е, че бронята на Т-34 е толкова закалена, че при непробивни попадение отвътре се чупят осколки, които раняват/избиват екипажа?

Въпрос на партида. Вярно е при произведените в първите години на войната танкове. Както и за германската броня. Макар че всички танкови брони при попадение на снаряд имат склонността да отделят шрапнели в различна степен. На този принцип работи HESH снаряда, който въобще не пробива бронята, но я кара да образува шрапнели отвътре и да унищожи танка. Просто по-твърдите брони са склони да отделят по-лесно шрапнели. За шърмъна не знам до колко е бил склонен да отделя шрапнели.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте!

Понеже сте двама на един, не смогвам да следя подробно дискусията (да търся материали, потвърждаващи Вашите твърдения), затова ще помоля да ме насочите по няколко въпроса:

1. С какво оптиката/прицела на Т-34 е по-добра от тази на М4 (истина ли е, че в Т-34 се използва излъскана ламарина като рефлектор)?

2. С какво Шърман/76 мм е по-неудобен от Т-34/85 за екипажа? В тази връзка вярно ли е, че бронята на Т-34 е толкова закалена, че при непробивни попадение отвътре се чупят осколки, които раняват/избиват екипажа? Кой от двата танка разполага с повече люкове за евакуация на екипажа? Кой от двата танка е по-просторен отвътре?

Относно въоръжението - със сигурност ОФ снаряда на Т-34/85 е по-добър от този на 76 мм, като бронепробиваемост мисля че единодушно сме съгласни с това, че разлика няма...

Мнение на руски танкист за Шърмана:

http://iremember.ru/memoirs/tankisti/loza-dmitriy-fedorovich/index.php?option=com_content&task=view&id=903&Itemid=70

Интересен анализ:

http://chris-intel-corner.blogspot.com/2012/07/wwii-myths-t-34-best-tank-of-war.html

Относно "бронята на Шърмана" - това би се случило и на Т-34 срещу 75 мм КвК на Пантерата.... Мисля, че е необходимо да се огледаме за материали относно войната в Корея, там се бият точно двамата ни герои един срещу друг...

Интересен е анализът.

Според него братушките от 41-45 период губят само то Т34 близо 50 000 а общо тежка техника 100 000 екземпляра докато германците 15 673 танка на изток и тотално 23 802 загуба. Това за мен значи ужасно прахосване на техника и бойци......

Братушките ако бяха стреляли от брезентови колички банички по германците и тогава щяха да ги заровят.....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въпрос на партида. Вярно е при произведените в първите години на войната танкове. Както и за германската броня. Макар че всички танкови брони при попадение на снаряд имат склонността да отделят шрапнели в различна степен. На този принцип работи HESH снаряда, който въобще не пробива бронята, но я кара да образува шрапнели отвътре и да унищожи танка. Просто по-твърдите брони са склони да отделят по-лесно шрапнели. За шърмъна не знам до колко е бил склонен да отделя шрапнели.

Ето цитат от спомените на Дмитрий Лоза:

- Получал ли контузию экипаж при ударе снаряда о танк, даже если он не пробивал броню?

- Нельзя так говорить. Это, смотря куда, ударял. Скажем, если я в башне сидел слева и мне рядом с ухом ударит - то я удар услышу, но меня не контузит. А если ударило куда-то в корпус, то я могу вообще не услышать. Было так несколько раз: выходим из боя. Смотрим - броня в нескольких местах вмята, как будто горячим ножом по маслу провели. А ударов я не слышал. Иногда механик снизу кричит "Слева бьют!",но огромного грохота не слышал. Конечно, может, если такое чудище, как ИСУ-152 врежет - услышишь! И башню вместе с головами снесет.

Хочу еще сказать, что броня у Шермана была вязкая. На нашем Т-34 бывали случаи, когда снаряд ударял, брони не пробивал, но экипаж оказывался раненным, потому что с внутренней стороны брони отламывались куски и поражали экипаж: руки, глаза. На Шермане такого не было ни разу.

А тук - прицела на Т-34/85:

http://pro-tank.ru/teh-dok/tank-t-34-85-rukovodstvo?start=12

Относно запалимостта - основният проблем е заради боеприпасите (важи и за двата танка), като при М4 със 76 мм в крайна сметка ги преместват в корпуса и ги обграждат с водна риза....:

Отново Лоза:

Уже после войны, я долгое время искал ответ на один вопрос. Если загорался Т-34, то мы старались от него отбежать подальше, хотя это запрещалось. Боекомплект взрывался. Некоторое время, с полтора месяца, я воевал на Т-34, под Смоленском. Подбили командира одной из рот нашего батальона. Экипаж выскочил из танка и немцы зажали их пулеметным огнем. Они залегли там, в гречиху и в это время танк взорвался. К вечеру, когда бой затих, мы подошли к ним. Смотрю, командир лежит, а кусок брони размозжил ему голову. А вот когда Шерман сгорал, то снаряды не взрывались. Почему так?

Однажды на Украине был такой случай. Меня временно поставили на должность начальника артснабжения батальона. Подбили наш танк. Мы выпрыгнули из него, а немцы зажали нас плотным минометным огнем. Мы залезли под танк, а он загорелся. Вот мы лежим и некуда деться. А куда? В поле? Там немцы на высотке все простреливают из пулеметов и минометов. Лежим. Уже в спину жар печет. Горит танк. Мы думаем -всё, сейчас бабахнет и тут будет братская могила. Слышим, в башне бум-бум-бум! Ага, это бронебойные вышибает из гильз: они же унитарные были. Вот сейчас огонь доберется до осколочных и как ахнет! Но ничего не случилось. Почему так? Почему наши осколочные рвутся, а американские нет? Если кратко, то оказалось, что у американцев более чистое ВВ, а у нас был какой-то компонент, увеличивавший силу взрыва в полтора раза, но при этом увеличивая и риск взрыва боеприпаса.

Интересен е анализът.

Според него братушките от 41-45 период губят само то Т34 близо 50 000 а общо тежка техника 100 000 екземпляра докато германците 15 673 танка на изток и тотално 23 802 загуба. Това за мен значи ужасно прахосване на техника и бойци......

Братушките ако бяха стреляли от брезентови колички банички по германците и тогава щяха да ги заровят.....

Здравей!

Не разбирам защо акцентираш върху единствената част от статията, която няма нищо общо с темата...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И двете "иаследвания" са напълно манипулативни и не отговарящи на истината. М4 във никоя своя разновидност не е бил по-добър танк от Т-34. Аз ще отида и по-нататък като го сравня с БТ7М който също е на светлинни години преди него. Пък нека новоизлюпени "експерти" си говорят и пишат глупости колкото си искат.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...