Отиди на
Форум "Наука"

Големи токове в домашни условия


Recommended Posts

  • Потребител

Интересно видео от един токо-пиро манияк :) Ти да ползваш щангата за запалка....

Иначе нищо сложно и специално.

Би могло да се ползва за разни електрохимични процеси като галванизиране напр.

Но както сте забелязали, в случая имаме голям ток, но променлив, не беше изправен. А диодите за такива токове са масивни. А за повечето елелектрохимични процеси се иска прав ток.

https://www.youtube.com/watch?v=uXEPy6Za6cI

Всъщност съмнява ме, че топлината в случая се призвеждаже не от щангата като цяло, а от точките на контакт, които не бяха достатъчно добри (проводими) за да "захранят" щангата. Та от тези контактни точки (или контакти) се отделяше много количество топлина, която чрез топлообмен се предаваше на щангата.

Как бихте оценили отношението топлина от тока през щангата / топлина от тока през контактните зони (там дето излизаха искрите)? Какво бихте взели предвид.?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Я така по ред.. Виждаме индуктор / ''трaнсформатор'', на мрежова честота (при вас 60 Hz предполагам) с 3 вторични намотки от по навивка от дебел проводник паралелно свързани към 2 дебели шини. С цел получаване на макс. ампераж (сила)

Това за протокола, знам, че го знаеш.

На въпроса - ... после че изчезвам

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

На първо време бих погледнал закона на Джаул-Ленц, който никазва че топлината е равна на произведението от големината на тока на квадрат и съпротивлението. Q=I2Rt. В първия случай е почти сигурно, че грее желязната пръчка. При последователно свързване в по-голямото съпротивление отива повече ток. В началния момент контактните точки имат по-голямо съртивление, после - не.


Пропуснах нещо - с покачвнето на температурата съпротивлението на метала расте, така че - с времето до едно положение все повече пръчката се нагрява, а шините истиват, в един момент това това спира.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Пропуснах в описанието и един автотрансформатор с който се регулира напрежението - тоест мощността. Без него ще изплющи импровизирания траф или мрежата на експериментатора.


Всъщност съмнява ме, че топлината в случая се призвеждаже не от щангата като цяло, а от точките на контакт, които не бяха достатъчно добри (проводими) за да "захранят" щангата. Та от тези контактни точки (или контакти) се отделяше много количество топлина, която чрез топлообмен се предаваше на щангата.

Как бихте оценили отношението топлина от тока през щангата / топлина от тока през контактните зони (там дето излизаха искрите)? Какво бихте взели предвид.?

И дори да е така, като се нагрее до някаква температура щангата от топлообмена, после пак тя си "произвежда топлина като цяло".

В различни моменти от времето, това отношение ще е различно. Ще намалява или ще расте делът на топлината от щангата, за сметка на топлината от контактните точки .Това в теникатата /инженерството/ са преходни процеси. С времето топлината от


Би могло да се ползва и за други неща:

1. Да се ползват електродинамичнит сили (от такива токове) за реле, задвижане на нещо (МХД и хомоплоарни двигатели) или дори лабораторно измерваме.

2. Електрическа или индукционна пещ;

3. Изпаряване на метал във вакуум (и покриване на някакви повърхност - рефлектори, платки...) - то към горното...

4. Заварки разни..

5. Електрохимични - що не, електролитно получаване на метали - от разтворени соли или мръсни руднични / производствени води. Защо не и за електролитно рязане;

6. За получаване на водород. Не е много ефективно така, но домашните хобисти.. Или пък ако имате електроенергия бол..

1, 5 и 6 искат само прави (постоянни) токове. Има достатъчно яки диоди (може и живачни изправители да стават не съм се замислял), но такива постоянни токове с под волт и много ампери могат да се получат и по други начини - с хомополарни (и MHD) генератори и термодвойки. С електрохимични клетки, но не е оферта


Така като гледам инсталацията на клипа е >= 2 kW

Айде хора, стига сме седяли на комповете, че работата чака

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

При последователно свързване в по-голямото съпротивление отива повече ток. В началния момент контактните точки имат по-голямо съртивление, после - не.

Искаш да кажеш топлина, предполагам, щото при последователно свързване токът е един и същ за цялата верига, различават се обаче падовете на напрежение върху отделните съпротивления( един от законите на Кирхоф). Затова ако се свържат последователно крушки с различна мощност, те ще светят различно силно. А за контактните точки- ще ми е интересно да разбера защо имат по-голямо съпротивление в началото( най-малкото не се сещам в момента), ако дадеш повече информация, ще е супер.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Искаш да кажеш топлина, предполагам, щото при последователно свързване токът е един и същ за цялата верига, различават се обаче падовете на напрежение върху отделните съпротивления( един от законите на Кирхоф). Затова ако се свържат последователно крушки с различна мощност, те ще светят различно силно. А за контактните точки- ще ми е интересно да разбера защо имат по-голямо съпротивление в началото( най-малкото не се сещам в момента), ако дадеш повече информация, ще е супер.

Мръсни са.

Имат окисни корици на контактната повърхност. Искрите събарят окиса, става локално стопяване на метала и ... по него "тече" токът.

Искренето е заради ниското напрежение в контактните краища, но в малките (по контактна площ) първоначални допирания, Т е достатъчна за локално и за кратко време разпрашаване на метални окиси и метал - йонизират се изпарени атоми и става светене във видимия диапазон при рекомбинация.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Искренето е заради ниското напрежение в контактните краища, но в малките (по контактна площ) първоначални допирания...

Това нещо не го разбрах съвсем( защо напрежението ще е ниско), иначе мерси за отговора.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ашколсум направил си електрически поялник за в къщи. Ами защо му са толкова ампери? С много по-малки апарати можеш да запояваш метали.....

Иначе за температурите те са последица от големината на токът и редица съпротивления....

post-5590-0-30617600-1425207380_thumb.gi

:book: :book: :book:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Искаш да кажеш топлина, предполагам, щото при последователно свързване токът е един и същ за цялата верига, различават се обаче падовете на напрежение върху отделните съпротивления( един от законите на Кирхоф). Затова ако се свържат последователно крушки с различна мощност, те ще светят различно силно. А за контактните точки- ще ми е интересно да разбера защо имат по-голямо съпротивление в началото( най-малкото не се сещам в момента), ако дадеш повече информация, ще е супер.

Да, сбърках, мерси.

Освен това дето каза Малоум 2 (наи-вече това е причината), малката контактна повърхност* може да я разглеждаш като проводник с малко сечение /голямо съпротивление/. Това също с времето се променя, като в някакъв начален момент там е много голямо. Общо взето предпоставки за дъга.. Разпрашването.. Някаква малка част от метала се нагрява бързо та чак "експлодира"..

*Имаше през социализма един опит от БАН-ци - електродвигател от лагер (два лагера) стиснати между метални плочи като на менгеме, на едната е +, на другата -, пак такъв ток. Развърташ ръчно оста в лагерите и нещото продължава да се върти. Зарадо промяна на контактните точки на сачмите, темп, разширения и тн. Няма практ. приложение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

*Имаше през социализма един опит от БАН-ци - електродвигател от лагер (два лагера) стиснати между метални плочи като на менгеме, на едната е +, на другата -, пак такъв ток. Развърташ ръчно оста в лагерите и нещото продължава да се върти. Зарадо промяна на контактните точки на сачмите, темп, разширения и тн. Няма практ. приложение.

Това е доста интересно, дали има някъде повече информация? А дали са го публикували някъде? Ще е жалко да се окаже изгубена разработка, в БАН може би някъде пазят документацията( силно съмнително при сегашното положение на нещата).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това нещо не го разбрах съвсем( защо напрежението ще е ниско), иначе мерси за отговора.

При трансформаторите - Напрежението е пропорционално на броя на намотките във вторичната намотка, а те там са само три. Значи - малко напрежение. (ниско напрежение). Дори, при свързване "на късо" - още може да пада напрежението.

Затова пък - токът е силен. :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

При трансформаторите - Напрежението е пропорционално на броя на намотките във вторичната намотка, а те там са само три. Значи - малко напрежение. (ниско напрежение). Дори, при свързване "на късо" - още може да пада напрежението.

Затова пък - токът е силен. :grin:

Само да уточня - понеже са свързани паралелно, така че де факто имаме една намотка от една навивка от 3 пъти по-дебел (от на единичната навивка) проводник. При свързване на късо пада напрежението - някакви части от волта е, а големината расте - обратно пропорционално на съпротивлението. Ако замерим с волтметър нарежението от двете страни, ще получим 0,0.. V - 0.00... V примерно.

Това е доста интересно, дали има някъде повече информация? А дали са го публикували някъде? Ще е жалко да се окаже изгубена разработка, в БАН може би някъде пазят документацията( силно съмнително при сегашното положение на нещата).

Не мога да кажа в кое от 5-те списания дето четях тогава е - Радио Телефизия Електроника, Млад конструктор, Физика, Космос, Наука и Техника - последните 2 май не са...

Виж нета и аз ще видя, но за какво ти е - това е яко безпереспективно. То и почти толко подробно колкото аз го дадох беше. Мога постановката да нарисувам ако искаш

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

РТЕ и Космос ги има в нета вече, но другите са по-трудно откриваеми. Впрочем, мисля си, че щеше да е добра идея всякакви научни и научнопопулярни списания от онези години да се сканират и пуснат в нета, разните му там "Природа", "Природа и знание", "Здраве", "Наука и техника за младежта"... Това си е жива история просто, да не говорим и за тези от преди 1945 г. или водят началото си от тогава. Иначе за двигателя- бих потърсил в нета, но надали ще открия нещо, защото не знам какво да търся... Впрочем самият факт, че това нещо не е влязло в масова употреба, би трябвало да показва, че наистина това нещо явно не е много приложимо, но пък е интересна идея.

Малоум, значи си имал в предвид мрежовото напрежение, да, така съм съгласен.

P.S. Като става въпрос за сканиране на разни стари четива, ето нещо интересно: http://retromuseum.net/forum/viewtopic.php?f=10&t=2501&start=10

Редактирано от kall
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тоя и той маняк :) Какво да си играе с трафове - я направо в контакта!

За отверката на късо може да става дума за достатъчно ток през нея за да се сгрее.

Но за голямата щанга, мисля че контактите не са с достатъчно площ за да имат толкова малко съпротивление, че тока през щангата да е достатъчен за да кажем, че именно от тока през нея тя се сгрява. Или по академично казано, пада на напрежение в контактите ще е доста по-голям от колкото в щангата.

Тъй или иначе, "постановката" е достатъчно домашна за да вадим някакви изводи за академичната обезпеченост на хайвана (демек доколко е знаел точно какво прави). Но определено основни знания не виждам да му липсват. Но при тези токове аз бих си сложил едни очила като ръчкам там.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

За втория маиак се чудя как не изгаря бушона, после общ някакъв и така (аз малко отгоре отгоре го гледах де). Ако всички предпазители се заменят с някъв як проводник, жиците ще греят и ще искат да мърдат. Но тогава вероятно ще се включи защита на мрежата или трафопост.. Абе няма да се стигне до там чак да грее и да се забави генератора от такова късо. Има максималкотокови защити, токови отсечки (това последното пак е защита от максимален ток, но действа без закъснение)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мери кратко защо ли? Видимо инсрументчето му не е калибрирано добре /неподходящ шунт е сложил/ защото стрелката избива до максимоума и малко повече....

Простаци правят простотити без да осъзнават, че ще има други които ще искат да повторят това защо ли????

post-5590-0-74663300-1425240772_thumb.jp

С избиране на подходящ шунт можем да мерим различни стойности на токът....

Но маскималната стойност на токът течащ при кратко може да се изчисли с молив, хартия и малко знание.

:book: :book: :book:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И аз се чудех за бушона, но си мисля че и бушона са дали на късо. Демек няма бушон, махнали са го по някакъв начин.

Тогава зависи колко са дълги жиците от трафа до къщата. Мен ме съмнява че трафа е далечко и жиците поемат товара. И ако руските защити по места са малко тежички - ей ти на ток на късо :) Свобода!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Относно предпазителя, мисля, че са го шунтирали. Вижда се в клипа нещо, дето мяза на автоматичен предпазител с 2 жици над него( шунтът). Иначе си смятам, че тази "установка" е най-домашната до момента. Измериха 140 А големина на тока, впрочем.


Още една простотия от същия тип:

Този път използват вода с малко сол в нея, захранването пак е директно от мрежата.

Редактирано от kall
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Идиоти, ако питате мене. Какво откриват - че метала грее като се пусне ток през него. И че може да стане дъга, ато единият електрод е солена вода. Отявлени самоубийци, даже очила не ползват, последния сладур даже дъгата на тъмно я прави - хубаво да се освети. 140 А x 220 V колко е? Близо 31 kW (При такива големи активни товари cos ф e към 1, така че не го мислим). Sirius е прав, че за жиците. Това е просто товар (като на няколко домакинства), мже и да не загреят даже.

Експериментът с щангата даже много интелигентно е направен.


Между другото, Sirius, знаеш ли ое ме кара да приема повече моето обяснение за щангата? Фактът че в един момент свети равномерно червено. Нека оставим настрана тези дето ги гивиря за променящото се сеъпротивление при нагряване.

Има още нещо - Щангата като излъчва се охлажда - губи топлина. Виждал си ковач, или пък кри някои заварки - желязото свети само там дето се нагрява, иначе истива за секунди. А това продължава да свети раномерно дори по средата,.. Имаше едни неща за абсолютно черно тяло /в равновесие, излъчва точно толко енегия колкото приема.../


Малко офтопик май - Тоест какво излиза - тялото се охлажда с излъчване (един от трите начина), на земята не е много разпространен, но за спътниците тоа е начина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Да Жоро. Аз под щанга имах предвид края на клипа(черната), където си палеше цигарата. Пак го гледах, в началото има друга "щанга", която е с кръгло сечение и е лъскава. Забелязах че тя се нагрява сравнително равномерно между точките на контакт. Там явно е имало по-добър контакт, а и изглеждаже малко по-тънка. Може да се окаже че сме "говорили" по различни щанги. То и черната щанга сигурно се е подгряла от тока, но значително по-слабо. Което може да е от недобър контакт (тя все пак си бе окислена малко) и от по-голямото сечение (аз го оценям 1,5 - 2 пъти по-голямо). По голяма маса, което пък иска повече отделена топлина за да се нагрее както по-малката и лъскава щанга (ще му викам лост), а и както спомена - излъчва повече заради по-голямата площ.
Доколкото си спомням, идеално черното тяло всичко поглъща. Ти изглежда имаш предвид термодинамично равновесие. Карам по памет, не съм проверявал, поправи ме ако бъркам.
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Някъде по средата на клипа нямаше ли я щангата почервеняла преди да я хване с клещите?

Моделът АЧТ става и за излъчване - слънцети или нагреваемата жичка са такива - излъчват толко толко енергия колкото са погълнали. Ако му вкараш повече и не се стопи, спектърът ще отиде към синьото

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Някъде между 5:27 - 5:37 минути я има щангата светеща червено. Както и да е. Аз пък в друга тема ще пусна един несериозен клип дето го публикува във Феисбук страницата си иначе сериозно (за мен) списание

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...