Отиди на
Форум "Наука"

Османската средна класа


Recommended Posts

  • Потребител

След 15-ти век западът тръгва да покорява света и да се модернизира, докато централна и източна Европа поема към т.н. "второ крепостничество". Османската империя е встрани както от западните, така и от източните европейски процеси. Когато се отваря за международната търговия през 18 и 19 век, по Европа плъзват османски поданици - арменци, евреи и гърци (всички православни са "гърци" :) ) , някои от които с доста солидни капитали. Няколко примера:

Теодор Родоканакис пристига в Одеса през 1919 едва на 20-тина години и веднага регистрира капитал от 50000 рубли - огромна за времето си сума.

Синас пристига във Виена вече богат. Синът му става един от най-богатите хора в Австрия, а влиянието му не е по-малко от това на Соломон Ротшилд.

Братя Рали също пристигат в Лондон с готов капитал и за кратко време създават световна търговска империя за която работят 40000 души.

Примери има много. Факт е също, че в Южна Русия, Украйна, Влахия, Молдова и Унгария голямата търговия се извършва и контролира от османски поданици (някъде в конкуренция с евреи ешкенази), като присъствието им на определени места е доста внушително. Освен това имат много силно влияние по всички средиземноморски пристанища и доста добро представяне в по-големите градове на Европа.

Излиза, че в Османската империя не само има достатъчно активни елементи, благодарение на които балканите се озападняват, но и възможност за осъществяване на "експорт" на средна класа, която спомага за доозападняването на средна и източна Европа.

От къде натрупват умения и пари всички тези хора. Дали става въпрос за особености на Османската империя които култивират средната класа и спомагат за нейното развитие или всичко опира само до културни (или генетични?) особености на "османците не-мюсюлмани", които нямат нищо общо със самата империя?

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Култивирането на османска средна класа, към която успешно влизаме и ние българите от края на 18 до края на 19 век, се дължи генерално на социално-икономическите условия, които създава Османската империя, т.нар османски ред, и не толкова на специфики на арменци, гърци или българи. От самото си създаване до края си Османската империя не е държава на етническите турци, както погрешно се смята, а държава на исляма по абсолютния начин, по който и ИРИ не е държава на гърците, а държава на православието, или на християнството. Османската империя по този начин е последният халифат, имитиращ практики от халифатите преди това - на Абасидите и на Кордоба, и доста взела също от Византия. В една такава теократична ислямска държава има две категории хора - мюсюлманите и всички останали. Мюсюлманите са пълноправни поданици и произлизат от всякакви етноси - има етнически турци, араби, но и сърби, българи, гърци, приели исляма. На многоетническото мюсюлманско население се падат две оновни функции - да управлява империята, и да воюва, понеже осмаската армия е халифатска, тя води джихад и задължително трябва да е съставена от мюсюлмани. Още от самото си начало в империята се налага абсолютна забрана на етнически турци и араби да участват в управлението, макар че са мюсюлмани. Висшият управленски елит се избира само измежду покорените християнски народи чрез кръвен данък - така се набират еничарите от българското, сръбското, гръчкото население, като еничарите не са войници, а основно са предназначени за управленски кадри и за духовници. Само онези от тях с най-малко интелектуални качества стават преторианската гвардия на султата в размер на 16 000 души. Интересно е откъде идва тази забрана - османците съзнателно пренебрегват турския и арабския елемент в държавата, и предпочитат подчинените християни, които естествено веднага превръщат в исляма. Това първо води до увеличение на мюсюлманското население в европейските владения на империята, от друга еничарите стават веднага роби на султана - кул - получават постове, пари, имоти, къщи, и за да ги запазят са стимулирани да са предани на султана. Спахиите обаче и останалия редови аскер си е предимно турски и арабски.

Останалото население, което е християнско, католическо, арменско и тн, не ходи на война, а произвежда. Изключение прави т.нар население със специални функции - мартилоси, миньори, дервенджии, кираджии и тн. Така че мюсюлманите воюват и управляват, християните работят.

Когато се създава етническа национална турска държава младотурците и по-късно от Ататюрк, се започва съзнателна политика на геноцид срещу християнското население на империята, което държи целия икономически живот, като той трябва да мине в турски ръце. Първи е геноцидът срещу българите в Източна Тракия през 1913. Следва армеският геноцид, а през 1922 са избити над 1 милион малоазийски гърци, градовете са им изпепелени, а оцелелите едва се докопват до гемиите и напускат завинаги земите, обитавали 2 500 години. Интересно защо никой не говори за този геноцид.

Та три са основните фактори за култивирането на османска християнска средна класа

- специализацията на християните в икономическия живот

- огромните пазари и ресурси на империята

- социално-икономическите различия в отделните й части (на един българин от Габрово му е лесно да направи една подкова, не плаща осигуровки защото работи семейството му, материал има, и тн. т.е ниска себестойност, после се вдига с магарето и отива в Кайро, или Антиохия, където подковите са кът и местине му ги изкупуват като невидели на тройни и четворни цени, е как да не забогатееш)

Този процес обаче се затруднява от т.нар режим на пълномощияга наложен от Англия и Франия на империята след Кримската война- тя е задължена да купува суровини и продукти, основно индустриални от Англия и Франция или колониите им, а не толкова от собствените си производители, което води до масови фалити. Тогава останалата средна класа, предимно българска, се ориентира към финансирането на национално-освободителните борби.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Иначе мисля, че е време да се отърсим от клишето, че Османската империя е била през цялата си история едно място, завряно на периферията на световната икономика и изостанало в стопански план. Истината е, че от 15 докъм края на 18 век империята е едно колосално съсредоточие на население, ресурси и производство. До настъпването на индустриалната революция в Англия и после във Франция, сиреч докъм втората половина на 18 век, технологично производството на стоки, особено за широка потреба, в Европа и в ОИ не е кой знае колко различно - и в двата случая е ръчно. Разликата е в обемите и в обемите на гарантираните вътрешни пазари. А в османския случай става дума за огромен вътрешен пазар. И в Европа, и в ОИ трябва са де яде, да се облича, да се купуват предмети на разкоша. Отделно, че османската армия е огромен пазар сам по себе си, който до 18 век е най-големият в европейско-средиземноморския регион.

Има и нещо друго. Откриването на пътя за Индия и Изтока изобщо покрай нос Добра надежда не отклонява рязко и катастрофално трафика на луксозни ориенталски стоки и подправки през ОИ и Египет към Кейптаун и Западна Европа. Венецианците например и през 17 век (когато не воюват с турците) пазаруват подобни стоки от Леванта. Не е случайно и това, че французите имат свои търговски представителства в империята, от които през 18 век вършат мащабна търговия, която не е само вносна, но и износна. Англичаните са същите, като дори правят съвместни предприятия за търговия с Ориента с венецианците, но по-късно решават да ги прецакат. И това е логично, защото например за един търговец от Марсилия много по-евтино и с по-малко рискове е да напазарува ориенталски стоки от Константинопол или Александрия, а не да обикаля Южна Африка. Отделно допускам, че откриването на пътя за Индия е довело до спадане на надценките на индийските и персийските стоки в Александрия и Константинопол в сравнение с цените отпреди 16 век.

Така че вътрешни обороти и транзитна търговия има и през периода на упадък на ОИ. И при споменатите огромни обеми на вътрешната търговия е имало условия за появата на християни с много пари. Но те няма как да са били българи, защото българските територии са откъснати от средиземноморската търговия, особено морската. Там са западняците и гърците. Арменците и евреите пък поемат транзита с Персия и Индия. Отделно като нация българите са лишени в огромната си част от способността да мислят в перспектива, да се откажат от една печалба днес, за да я получат в троен размер утре. А за да си добър търговец, не трябва да се водиш от принципа "най ме е страх да не настина и да се не мина".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е да де но все пак през 19 век се появяват бая богати български търговци, почват повечето като белгикчии но после развъртяват капитала, поемат текстила и месото за армията и столицата и става едно нещо, наречено Възраждане.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Появяват се, защото се отваря дунавският път към Централна Европа след края на последната австро-турска война през 1737 г. Колко им е капиталът обаче? Може ли да се мери с този на гърци, евреи и арменци? Къде им стига износът? До Бечко и до Смирна най-далече.Къде са българските търговски кантори в Марсилия, Александрия, Тавриз, Шираз, Мадрас? Няма ги.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А, има и в Александрия, но не знам сравнявани ли са с останалите народности в империята. На пръв поглед се сещам за братя Георгиеви, Тъпчилещов и бащата на Михаил Маджаров.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма смисъл да се търсят български кантори по Европа преди втората половина на 19 век. Етническият произход на православните търговци преди това е почти невъзможно да бъде определен. Езикът на търговията е гръцки и няма пречка за сключване на бракове между православни. За западняците всички са гърци, а самите балканци все още нямат идея за национално пробуждане.

Например, през 18-ти и началото на 19-ти век, едни от най-богатите търговци в Австрия са от влашки (македонски или епирски) произход, но във Виена няма нито влашки кантори, нито влашка общност, нито влашки книги нито каквото и да е различаващо ги от гърците.

За размера на капитала да вземем един Синас. Фамилията му няма нищо общо с морето и морската търговия, но това не му пречи да стане най-големия кредитор на австрийското правителство. Другият голям кредитор е Соломон Ротшилд, но е показателно, че управлението на имперските финанси (Централната австрийска банка) е поверено на Синас, а не на Ротшилд, въпреки многобройните политически протекции на втория.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Появяват се, защото се отваря дунавският път към Централна Европа след края на последната австро-турска война през 1737 г. Колко им е капиталът обаче? Може ли да се мери с този на гърци, евреи и арменци? Къде им стига износът? До Бечко и до Смирна най-далече.Къде са българските търговски кантори в Марсилия, Александрия, Тавриз, Шираз, Мадрас? Няма ги.

Е сравнени с арменци и гърци ясно, но все пак има бая богати българи за нашите си разбирания. Ето ти Пловдив, Копривщица, Панагюрище, итн.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За размера на капитала да вземем един Синас. Фамилията му няма нищо общо с морето и морската търговия, но това не му пречи да стане най-големия кредитор на австрийското правителство. Другият голям кредитор е Соломон Ротшилд, но е показателно, че управлението на имперските финанси (Централната австрийска банка) е поверено на Синас, а не на Ротшилд, въпреки многобройните политически протекции на втория.

За Синас-Старши в интернет поне на достъпни за мен езици не открих нищо. Само от твоя линк за Синас-Младши пише следното: About 1790 he moved with his father, the tobacco and cotton merchant Georgios Sinas the Elder (1753–1822), to the Habsburg residence Vienna.

Според теб как са се транспортирали ориенталските тютюни за износ. Естествено, че по море. Ето пък една статия за памука и текстила в Османската империя между 1650 и 1800 г., която току що изнамерих.

http://cadmus.eui.eu/bitstream/handle/1814/8132/MWP-2007-30.pdf?sequence=1

На стр. 8 (от текста, не от файла) има карти на анатолийските и балканските територии на ОИ и под нея е казано, че главните центрове на производство на памук в ОИ са били Сирия, Анатолия и в по-малка степен Египет и днешна Северна Гърция. На стр 9 се сочи, че текстилното произвоство в Солун било развито в значителна степен от преселилите се от Пиринеите евреи, но по-важното е следното твърдение, а именно, че износът на памук бил благоприятстван от множеството пристанища и техният подем частично се дължал именно на търговията с памук.

На стр. 10 пък се казва, че след 1600 г. османският памучен износ бил диференциран - през Черно Море по Дунава памучните стоки стигали чак до Полша, от Смирна пък износът бил насочен през Венеция към Италия и Централна Европа за редистрибуция, а към Германия износът вървял не само през Смирна, а и през Македония по суша.

Така че не прави по една постна статийка в Укипедия заключения, че богатството на фамилията Синас нямала нищо общо с морската търговия.

Е сравнени с арменци и гърци ясно, но все пак има бая богати българи за нашите си разбирания. Ето ти Пловдив, Копривщица, Панагюрище, итн.

Да, има бая богати хора... по българските разбирания. Само че у нас така и не се формира преди 1944 г. търговска аристокрация, каквото имат гърците.

Впрочем системните дефекти на българската международна търговия и икономика са като цяло идентични през 13-14, 17-18 и 20 век, но това е друга тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е България не е Гърция все пак. Смятам е видно и културно, и георгафски. Айде да се мерим по себе си само.

Какви са тия системи дефекти на българската икономика?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Какви са тия системи дефекти на българската икономика?

Ми аз съм писал тук-таме във форума по въпроса, но ти явно не следиш редовно творчеството ми. :shades:

Но накратко - изолираност от голямата средиземноморска търговия, която е морска, както и съответно изолираност от важните морски пътища. А оттам отсъствие на български международни търговци и разчитане да ти идват на крака чуждите - италианците през 13-14 век. В момента например 90% от българските морски превози се осъществяват от чуждестранни превозвачи. Както през 13-14 век. През 2012 г. в пристанище Варна са регистрирани под български флаг само 17 кораба, а в Бургас - 4.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Например:

Това, че е отредено през ІХ век цяло тържище няма връзка с наличието на гилдии. За справка през същия период и на Запад няма гилдии, вероятно с изключение на Италия, но тя е друг случай, частен. Причината е, че през ІХ-ХІ век извън Византия в християнския свят (отново без Италия) няма ясно отделяне на занаятчийското от селскостопанското производство.

Наличието на гилдии не "може да се отнесе най-късно в 11 век, когато ще, не ще БГ влиза и административно и политически и културно и всякак в рамките на Бизантия". Ако имаш възможност си намери книгата на Дмитрий Поливянни "Средновековният български град през ХІІ-ХІV век", София, 1989 г. Човекът се е постарал добросъвестно да събере наличните или известните му сведения и изрично заключава, че дори и през ХІV век у нас няма наченки на гилдии. Поливянни казва, че цялата еснафска (т.е. гилдийна) терминология в българския език е от турско-арабски произход, тоест в българските земи гилдиите възникват от ХV век нататък.

За наличие на гилдия на хлебарите има едно косвено сведение във връзка с окупацията на Несебър от граф Амедей Савойски през 1366 г. Само че исторически Несебър е бил почти винаги византийски град и социално-икономческите явления и процеси в него не могат да бъдат екстраполирани върху българската икономика.

Понеже напоследък се захванах да се ограмотявам относно икономиката на ВБЦ от ХІІІ-ХІV век и се поразрових директно из извори, стигнах до някои не особено приятни изводи за нивото на българската икономика от периода и за състоянието на българския пазар и за статута на българската икономика в рамките на средиземноморската международна икономика, където се въртят големите пари и сделки.

Спрямо средиземноморската международна икономика от ХІІІ-ХІV век българската е периферна, слаба и без особено значение. За италианците например Кафа и Тана в Крим и Азов са по-важни тържища и пазари в сравнение с нашите черноморски пристанища. Съдейки по грамотите и договорите между българските владетели и деспоти с италианците от периода, за италианците нашите земи са пазар за закупуване на суровини, а не пазар за продажба на италиански или други стоки с висока добавена стойност. Италианците купуват восък, жито, кожи, малко вълна, и ги изнасят. Има единствено сведения, че продават в България платове. Италианците нямат и свои търговски представителства и складове на българска територия, а използват Константинопол като огромен склад и борса, от която техни контрагенти от българските градове пазаруват срещу пари или на бартер основно платове. Накратко, за италианците българският пазар за продажби е слаб, неплатежоспособен и без особено стратегическо значение. Ситуацията е същата и през ХХ-ХХІ век, между другото. Така че след като имаме такъв второстепенен и дори третостепенен пазар през ХІV век, може да си представим какъв е бил през ІХ или Х век. Иначе казано, у нас не съществуват икономически и пазарни условия през ІХ-ХІ век да възникнат каквито и да е гилдии.

П.П. Не знам дали е станало дума по-напред в темата, но в "Икономическа история на Византия" в една своя статия Ангелики Лаю сочи, че през ІХ-Х век българите са продавали лен в Константипонол.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16308&page=20

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така че не прави по една постна статийка в Укипедия заключения, че богатството на фамилията Синас нямала нищо общо с морската търговия.

http://www.alanier.at/Sina1.html - пусни го през преводача на Гугъл.

Синас все пак е влах, а власите са добри овчари, козари, мулетари ...... търговци и финансисти, но не и моряци. Старият Синас се свързва със Серес, Ниш и Сараево - все вътрешни градове.

За морската търговия, че дава предимство на гърците си абсолютно прав, но географията не е проблем за власите и арменците да правят бизнес.

Аз обаче започвам да се съмнявам, че освен ролята на османците има и някакъв културен феномен. Ето една руска поговорка от времената когато на руския мужик търговията му се е струвала измама:

"Мужика обманет цыган, цыгана - еврей, еврея - армянин, армянина - грек, а грека - только черт, да и то, если ему Бог позволит".

И днес според Бжежински ......The three most effective ethnic lobbies in the United States as the Israeli American Lobby, the Greek American lobby and the Armenian American lobby

Мястото и времето са други, но обичайните заподозрени са същите.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

http://www.alanier.at/Sina1.html - пусни го през преводача на Гугъл.

Синас все пак е влах, а власите са добри овчари, козари, мулетари ...... търговци и финансисти, но не и моряци. Старият Синас се свързва със Серес, Ниш и Сараево - все вътрешни градове.

За морската търговия, че дава предимство на гърците си абсолютно прав, но географията не е проблем за власите и арменците да правят бизнес.

Аз обаче започвам да се съмнявам, че освен ролята на османците има и някакъв културен феномен. Ето една руска поговорка от времената когато на руския мужик търговията му се е струвала измама:

"Мужика обманет цыган, цыгана - еврей, еврея - армянин, армянина - грек, а грека - только черт, да и то, если ему Бог позволит".

И днес според Бжежински ......The three most effective ethnic lobbies in the United States as the Israeli American Lobby, the Greek American lobby and the Armenian American lobby

Мястото и времето са други, но обичайните заподозрени са същите.

Линкът е сбъркан, отваря нещо безсмислено.

Синас може да е влах, но е погърчен влах, тоест му е сменен чипът. Ниш и Серес са условно вътрешни градове. Серес е на една крачка от Солун, а по Вардара Ниш е свързан икономически със същото пристанище. Неслучайно строим магистрала Струма - да бъде алтернатива на жп-пътя и на шосейния път от Ниш към Солун, но през територия на ЕС. Но това е друга тема.

Няма кой знае какъв културен феномен при евреи, арменци и гърци, а историко-географски съдбини, които са моделирали техния бизнес чип. Ключът е разпръснатостта на общностите на трите народа в Средиземноморието и света.

Евреите например имат поселища още около новата ера от Южна Галия до Вавилон и Александрия. Наличието на такива общности им помага да изградят глобална мрежа за международна търговия, още повече, че евреите се стремят да вършат бизнес основно помежду и и чрез взаимопомощ. След откриването на Америките и на морския път за Индия и Китай, те се ориентират към световна търговия на първо място чрез холандските източно и западноиндийска компании на акционерен принцп. През 17 век, когато за известно време холандците били влези под наем от Португалия нейната колония Бразилия, евреите са много активни в търговията със захар, индиго, диаманти, тютюни и черни роби от Африка към Южна и Северна Америка. Подобно е положението и в Карибско море, както и по-късно в английските колонии в С.Америка. Когато португалците изгонват холандците от Бразилия, католическата църква слага край на еврейския бизнес там. Но той продължава да върви на изток чрез холандската източноиндийска компания. Както и в английските колонии в С.Америка и Карибско море + холандските острови Кюрасао и Тобаго. Върви и по суша от Индия през Персия, Турция, Египет и Мароко към Венеция, Франция и Западна Европа (без Пиринеите след окончателното им изгонване оттам през 15-17 век) пак поради наличието на еврейска мрежа от поселища, която служи и като търговска мрежа.

Препоръчвам ти по темата тази книга. Не е 100% обективна, но пък е много интересно четиво:

http://www.rivapublishers.com/books.php?book_id=130

Арменците са по-ограничени в своята търговска мрежа, защото техните поселения не са така глобални и след 1500 г. такива няма отвъд океаните. Те се специализират като търговци в пределите на Османската империя и в транзитирането на стоки от Индия през Персия (заради арменските колонии в Индия и Персия) до и в Османската империя и на север до Влашко, Молдова и Полша, както и Русия. Някои арменци търгуват от 17 век нататък и с Венеция и Амстердам. Но и те разчитат при своя бизнес на изградената мрежа от арменски колонии от Мадрас в Индия до Полша и Унгария. Разбира се, не достигат мащабите на еврейската глобална търговска мрежа.

При гърците положението е сходно. След сериите от крахове на Византия през 7, 11, 14 век и след 1453 г., не само на Балканите и Анатолия, но и в Сирия и Египет остават значителни гръцки общности, и то по крайбрежията, което улеснява търговията им по море. Не знам дали знаеш, но в програмата максимум на гръцката мегали идея е влизало не само отвоюването/завояването на Тракия и Константинопол, който трябвало да стане столица на възродената Византия, но и на Анатолия до Анкара, както и на Египет заради гръцките колонии и население там. Но след катастрофата през 1922 г. мегали идеята отича в канала.

При нас няма нищо подобно. Нашите поселища/колонии не стигат по-далече от Унгария, Влашко и Молдова. Ако не броим изселилите се през 19 век българи в Русия. Появява се и някаква мижава колония във Виена например. Обаче прави впечатление, че нашата диаспора не се движи на юг към важните пристанища и морски пътища, където се върти голямата търговия и пари, а на север-северозапад към вътрешни територии, които са изолирани от голямата икономика. Затова и не стигаме до нещо повече от производство и търговия със суровини от животински произход и до сезонно градинарство. Не че от кожи, вълна, месо, аби не се печели, но не и в такива мащаби като от търговия с коприна, захар, индиго, памук, диаманти, тютюни, роби или предмети на разкоша. Но пък и да е имало българи, мераклии да се впуснат в средиземноморската търговия на Османската империя, никой е нямало да ги допусне в нея - там отдавна са се наложили като пазари, практики, контрагенти и връзки евреи, арменци, гърци, венецианци, англичани и французи. На нас остават слабоинтересните пазари и територии на Влашко, Молдавия, Унгария и Австрия, които нямат излаз на море.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Синас може да е влах, но е погърчен влах, тоест му е сменен чипът.

Aspandiat, нарочно отворих темата в раздела за обща история със заглавие "Османската средна класа", а не в българска история. Опасявах се точно от спорове гърци vs българи.

Идеята на темата е да се видят възможностите пред османския индивид, без значение от народност и т.н. Т.е. сравнението би трябвало да е спрямо възможностите пред поданиците на останалите европейски монархии.

Иначе за българи, гърци, власи и арванити няма смисъл да говорим за смяна на чипа . Той е един и е заложен от "Рум миллета", а гръцкият език е неотменна част от него или поне за горния слой на обществото. Между другото гръцкият е задължителен и за арменци и евреи ако искат да са част от средната класа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Според мен основен тласък на модернизирането на империята дават гърците, в края на 17 и началото на 18 век, защото първи стават капиталисти. Всъщност това са фанариотите, няколко фамили главно от гръцки поизход, но има и италанска една, и власи и албанци - странно българи не - на тях вероятно още им е рано. Те започват да възкресяват в империята спомените са елинската и византийска древност, слагат началото на модерното образование в нея с големи гръцки училища, възприемат и внасят идеите на западноевропейското просвещение, та чак отменят през 1749 г. крепостното право във Влашко.

Но - това си е олигархия. Тя бързо слага под контрол което може от османската империия, а това е - чрез Патриаршията - християнското население. В началото на 18 век отнема властта от влашките князе и овладява Влашко до 1821 г. когато румънците въстават. В средата на 18 век отнема от българите от Македония Охридската архиепископия и въвежда службата на гръцки в българските църкви в Македония и в целия бивш диоцез на Архиепископията, без Влашко. Излиза, че 150 години власите пеят в църквите на български, а на българите им пеят на гръчки.. Поголовно става симония и пр., знаем..

Това според мене е първото голямо концентриране на капитали в Османската империя, което дава тласък на това, което доста точно в старата ни историография му викаха "капиталистически отношения".

Оттам тръгва гръцката търговия, после идат и българите и така започва да се формира средната класа в Османската империя - първо гръцка, после друга, най-вече българска.

Българите в 19 век се оказват не толкова търговци, колкото занаятчии и - внимание! - собственици на земеделски земи и гори. Повсеместни, раздробени, масови, но - собственици.

След това идват богатите занаятчии след това идват и различните професионалисти на заплата, която хич не е била малка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Наистина, българските търговци са се стремели на север и северозапад вместо на юг и югоизток. Причината естествено е поради това, че там търговията е "окупирана" от гърци и прочее други известни търговски нации. Спомняме си за Димитър Талевите романи и търговията с Беч. А и мой прадядо, търговец на добитък от Босилеград, на границата 19/20 в. си е карал стоката за износ на север през Лом, а не на юг през Враня например.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Ето два материала по темата:

Традиционни елити и модерност в Югоизточна Европа през ХVІІІ и ХІХв.

“Погърчване” и “поевропейчване” през Възраждането

Интересното е, че повечето от елита или представителите на горната средна класа, които са изключително мощни до 19-ти век, губят влияние в националните държави наследници на Османската империя.

Да си припомним за Тъпчилещови, Робеви, Георгиеви и ред други. Същото е положението и с повечето гръцки, албански, еврейски, арменски или влашки фамилии. Т.е. става въпрос действително за османска средна класа, която изчезва с изчезването на империята или най-малкото губи влияние. В новите национални държава се появяват нови играчи които движат икономиката, а старите фамилии остават в спомените на хората с някое друго дело свързано с благотворителност.

В същото време, тези които надскачат балканите - Захарофф, Онасис и ред други развиват още по-мащабна дейност и стават фактори от световно значение.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Добра тема. Обаче, дали има знак за равенство между "елити" и "средна класа"?Колегите ги използват взаимозаменяемо, а те май не са. А приложим ли е термина "средна класа" въобще за османската империя? За какво говорим?


Интересно наблюдение за османските елити, загубили влияние след разпадането на империята. Ами балканите навлизат в националната епоха,вкл. Турция, и резонно имперсике елити губят тежест за сметка на новопоявилите се национални. Изтеглят късата клечка. Дори в Турция. Ататюрк я превръща в турска национална държава, няма как в нея арменци, гърци, арменци, българи и т.н. да запазят статуса си на членове на елита. Същото и в останалите балкани. Бърза стагнация на имперските елити за сметка на националните.

П.с. Интересно четиво на Детрез.

Редактирано от Южняк
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Интересно дали богатството на старите родове не е преминало плавно в новия капитал и дали всъщност не е изчезнал типът стар елит, а не самите личности и семейства да са загубили влияние. Т.е - дали не са се изменили самите те, дали не са дали началото на българският буржоазнодемократичен капитал, без да слизат от сцената?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Не знам, имперските елити вероятно поне донякъде са били антинационалистически (младите и старите в първия български парламент, примерно) - то и сега е така; а националните елити са били антиимперски настроени - непреодолимо противоречие, струва ми се, което донякъде вероятно е попречило на имперските елити да се трансформират - имали са съпротивата на новите, с които са се ритали в доосвобожденски времена (възрожденската ненавист към "чорбаджиите" -колаборатори с турците; за арменския геноцид в турция е излишно да споменавам -какви ти елити, под ножа, освен ако не приемат "туркщината" - идеалът на националната държава е различен; влиянието на евреите в турция също се редуцира, националистите ги избутват; сигурно има и трансформация, но има и големи пречки за това, почти непреодолими, защото идеалът вече е нацията, националната държава и имперските елити са "колаборатори" или просто "чужди" в една национална държава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Категорично е средна класа, защото е елемент на озападняването, а средната класа е най яркият белег на озападняването на Балканите.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

През 19-ти век такова нещо като "средна класа" не съществува ни на запад, ни на изток. Средната класа е продукт на 1950-те и нататък в оксидента.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А, не съществува, средната класа се култивира още от Ренесанса насам, буржоазна се нарича, към 19 век е все още ограничена на запад, но я има, както и при нас.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...