Отиди на
Форум "Наука"

Пощенски марки подпомагат спорта в Царство България


Recommended Posts

  • Потребители

През 30-те години на миналия век различни обществени организации и юбилейни комитети предлагат на Министерството на финансите на Царство България да издаде възпоменателни поредици пощенски марки с подчертан благотворителен характер. Целта е едновременно с популяризирането на начинанието, с което са се заели организаторите му, да се съберат средства и за неговото осъществяване. 

Балкански игри 1931 г. 

Пионер с идеята за издаване на пощенски марки с благотворителна цел бил Българският олимпийски комитет (БОК). По негово предложение през 1931 г. Министерският съвет разрешил да се отпечатат и пуснат в употреба юбилейни пощенски марки за Балканските игри, които предстояло да се проведат същата година в България. Част от прихода при продажбата на марките трябвало да се даде като помощ на организаторите на игрите. 

След Първата световна война отношенията между балканските страни били натегнати и това препятствало организирането на масови международни спортни прояви. Начало на „размразяването” започнало през 1927 г. Тогава в средата на октомври в Истанбул се провела Турско-българска спортна седмица със състезания по футбол, атлетика, фехтовка и колоездене. Участие взели националните отбори на двете страни по съответните спортове. 

Непосредствено след това на 29 и 30 октомври в гръцката столица се състоял Атлетически мач Атина-София, в който взели участие най-изтъкнатите спортисти на двете балкански столици. 

атина 1929 г..png

22 септември 1929 г., Олимпийският лекоатлетически стадион в Атина. Вестник „Спортен преглед”, брой 10 от 16 октомври 1929 г. 

На 22-28 септември 1929 г. Гръцката атлетическа федерация организира първите Балкански атлетически игри. В тях не вземат участие състезатели от Турция и Албания. Все пак било решено всяка година да се уреждат състезания на балканските страни по лека атлетика. През октомври 1930 и 1931 г. в Атина отново се състояли лекоатлетически срещи, с участието на спортисти от България, Гърция, Турция, Румъния и Югославия. 

Амбициран от активната дейност на спортните организации на съседните страни, Българският олимпийски комитет предложил през 1931 г. в София да се проведат „комплексни” спортни игри „балканиада”, в по-широк мащаб на състезателните дисциплини – футбол, колоездене, плуване, фехтовка, конен спорт, гимнастика и мотоциклетизъм. Международният олимпийски комитет одобрил тази инициатива, но се противопоставил на наименованието „балканиада”, за да не се идентифицира то с „олимпиада”. 

Уредил статута на мероприятието, БОК се изправил пред задачата де осигури и необходимите средства за провеждане на игрите: освен издържането на гостуващите отбори, трябвало да се пригодят съществуващите игрища към международните стандарти. Молбата на комитета да бъде директно подпомогнат със средства от държавата не била удовлетворена. Но по настояване на членовете на олимпийския комитет, в чийто състав имало и филателисти, администрацията се съгласила да бъде издадена поредица пощенски марки за игрите, като част от прихода при продажбата им бъде даден на организатора, за да посрещне разходите за провеждането им. 

ХХVII-мо постановление на Министерския съвет от 4 май 1931 г., записано в протокол № 28, засяга „Общобалканските спортни игри, които ще станат в София между 26 септември и 4 октомври 1931 г.“. С точка 3 на постановлението се предоставяло на Министерството на финансите да определи общата номинална стойност, както и броя и стойностите на отделните видове  юбилейни пощенски марки, които да се издадат по случай игрите. От сумите, които следвало да постъпят при продажбата на тези юбилейни марки, 10% се отстъпвали на Българския олимпийски комитет. 

Нееднозначно определените в постановлението технически и финансови данни за отпечатването на възпоменателната поредица за Балканските игри и изразходването на значителни парични средства от БОК по организиране и провеждането им, създали предпоставка за неколкократно отпечатване на марките през 1931 и 1933 г., включително и с променени цветове. Така се появили популярните сред филателистите поредици пощенски марки, наречени „Първа” и „Втора Балканиада”. 

Марки „Първа Балканиада”

На 12 май 1931 г. Комисията по одобрение на пощенските марки в присъствието на представител на Олимпийския комитет, определя номиналните стойности, тиражите и сюжетите на марките за Балканските игри. Сюжетите на брой 8, включват предвидени в Балканиадата спортове, а номиналите и тиражите са така подбрани, че при продажбата на марките да се получат приходи от около 5 000 000 лв. 

Проектите за марките трябвало да се изработят в Държавната печатница направо по представените от организационния комитет скици, като само се добави текст „България” и „лева...“ Това решение било предопределено от липсата на средства за поръчване на проекти на частни художници. В старите филателни каталози е изнесена информацията, че проектите на марките са правени от художниците на печатницата Никола Бисеров и Георги Николов. Инициалите на първия „Н” и „Б” личат върху марките от 1 и 12 лв. 

Поръчката за отпечатването на „Балканиадата” е направена в Държавната печатница едва на 13.VIII. с писмо № 16026. Тиражите, стойностите и сюжетите са като одобрените от комисията. По неизвестни причини само две седмици по-късно с № 16799 от 26.VIII. предишната поръчка е отменена и е направена нова, с известни корекции в сюжетите и тиражите. 

Заявката, по която е извършено отпечатването на марките от поредицата, съдържа следните данни за тиража, номиналната стойност и сюжета на отделните марки: 150 000 къса по 1 лев зелена – гимнастика (игра на лост, лавров венец на победителя, лаврови клонки);  150 000 къса по 2 лв. кафявочервена -  футбол; 130 000 къса по 4 лв. червена - конен спорт; 90 000 къса по 6 лв. морско синя – фехтовка; 90 000 къса по 10 лв. оранжева – колоездене; 70 000 къса по 12 лв. синя  - воден спорт (плуване, лаврови клонки); 35 000 къса по 50 лв. кафява - сюжет общ за Балканиадата (фигура на античен вестител с фанфара и лавров венец, стъпил на почетната стълбичка на фона на София и Витоша). Всъщност това е плакатът за игрите (вижда се на една от илюстрациите по-долу). 

Междувременно ходът на работите по организирането на Балканските игри показал, че полагаемият се на Българския олимпийски комитет процент от сумата е малък. Затова на заседанието си от 12 август 1931 г. с протокол № 60 Министерският съвет издал IX-то постановление, с което се одобрявало завишение на този процент от 10 на 25%. 

първа балканиада.png

„Първа Балканиада”, 1931 г. 

В началото на септември марките били готови и на 7.IX. Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните (ПТТ) изпраща до всички телеграфопощенски станции в България окръжно № 218/38691, в което указва: 

„...По случай балканските спортни игри, които ще се състоят от 26 септември до 4 октомври тек. г. в София, пущат се в обръщение седем вида. юбилейни пощенски марки... 

... Тези марки се пущат в обръщение на 15 септември тек. г. и ще траят точно два месецадо 15 ноември тек. г. включително. Районните станции да си купят от обикновения аванс едно количество от банката по тяхна преценка и със сметка да могат да разпратят от тях на всички подрайонни станции, с оглед едните и другите да могат да ги разпродадат. Ако преждевременно се изчерпят, ще си купите ново количество пак с оглед да могат да се разпродадат. 

След изтичането на двумесечния срок - до 20 ноември, ще повърнете на Банката всички останали непродадени марки, след като предварително се споразумеете е подрайонните станции, за да приберете своевременно и техните непродадени юбилейни марки. На 16 ноември и нататък тези юбилейни марки излизат от употребление и повече не са валидни. Ако се срещат писма облепени с такива марки, последните ще се заграждат с червен молив без да се унищожават с клеймо и писмата ще се третират като неплатени“. 

Като се позовава на горното окръжно, Отделението за държавни ценни книжа и гаранции на чиновниците към Министерството на финансите уведомява Българска народна банка за пускането в употреба на новите марки и нарежда на 1 декември 1931 г. всички клонове и агентури да върнат в отделението непродадените възпоменателни пощенски марки — здрави и чисти, като предварително се предупредят т. п. станциите, да не разкъсват без нужда листовете на отделни късове. 

Поредицата „Балкански игри 1931 г.” е издадена в сравнително малък тираж, определен от олимпийския комитет. Мотивите са били, в краткия срок от два месеца да бъде реализиран колкото е възможно по-голям приход за комитета в рамките на определения процент. По-големият тираж увеличавал производствените разходи и намалявал доходите. 

Пет дни преди началото на Балканските игри, на 21 септември 1931 г. Българският олимпийски комитет отново потърсил помощта на министъра на финансите, който междувременно бил избран за почетен член на БОК. Посочвайки извършеното голямо спортно строителство — колодрума, игрището АС-23, кортовете, стадион „Юнак“, игрищата на „Левски“ и „Славия“, хиподрума, мотоциклетната писта и др. — БОК молел отново за увеличаване на процента, който трябвало да получи от продажбата на юбилейните марки за Балканиадата — този път от 25 на 50%. 

Разглеждайки това предложение, специалистите от Отделението за държавни ценни книжа заявили, че то няма да доведе до искания ефект, тъй като от една страна банковите клонове съобщавали, че по-големите стойности не са им нужни, а малките вече били почти продадени и сумата предадена на държавното съкровище. Ето защо началникът на отделението, позовавайки се на монополното право на Министерството на финансите по т. 3 от XXVII-мо постановление, предложил да се отпечатат допълнителни количества от по-малките стойности.  Предложението било одобрено и на същият ден 9.Х.1931 г. с писмо 20113 в Държавната печатница била направена заявка за допълнително отпечатване на 150 000 къса по 1 лев, 150 000 къса по 2 лева, 100 000 къса по 4 лева и 25 000 къса по 6 лева от марките за Балканските игри. Цветовете трябвало да са същите като на първото отпечатване, но при изготвянето на боите в печатницата се получили известни нюанси. 

Непосредствено преди откриване на Балканиадата, била предприета политическа акция за нейното дискредитиране. Акционен комитет на младежките емигранти от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, подкрепени от младежката група на Всебългарския съюз „Отец Паисий” призовали да се бойкотира Балканиадата. 

македония, 1931 г., 25 септември.jpg

Призиви във в. „Македония” от 22 и 25 септември 1931 г. 

„Акционният комитет” разпространил из София хиляди хвърчащи листа със следния позив: 

„Българи, тези, които разпънаха на кръст България, които заграбиха кървави късове от нейното тяло, подложиха я на поругание и я обрекоха на икономическа и политическа гибел – идат тук за да манифестират своята национална и спортна култура и балканското си „сърдечно” приятелство. 

Нека целия български народ и гостите на нашите спортисти знаят: че не ние прокудените чеда на Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини сме против културата, ненавиждаме постиженията и напредъка на човечеството; не ние сме против спорта; не ние сме против разбирателството на балканските народи и културния им напредък. 

Но заедно с това ние сме най-първо за свободата, правдата и мира, защото те са най-здравите основи за истинския прогрес на народите. Но… за съжаление в страните на нашите хищни съседи свободата е заменена с изтреблението и денационализацията, правдата – с подлост и лицемерие, мирът и спокойствието – със свистенето на куршуми и дрънченето на окови.” 

Бил отправен и апел към спортната младеж, да не забравя тежката участ и жестокото тегло на поробените българи, подложени от сърби, гърци и ромъни на свирепа и нечувана инквизиция. Накрая на този апел се призовава:  „Спортисти, чуйте тъжния стон на поробените ни братя и поставете над всичко: Чрез спорта – за свободата на целокупното племе!” 

Из улиците били разлепени афиши с около петнадесет снимки на сръбски и гръцки жестокости, извършени в Македония. На тях пишело: „Що става в Македония, Добруджа, Западните покрайнини и Тракия, когато в София се устройва „Балканиада”. Афишите направили силно впечатление на гражданите, но час след разлепването им те били изпокъсани по нареждане на комендантството от специална колоездачна полицейска команда. 

Отпечатани и разпространявани са също така специални марки с надпис „Не забравяйте Македония”. Други пък били с картата на Целокупна Македония. 

Младежката група на „Отец Паисий” издала картички с географско обозначение на поробените български зони. На български и френски език било написано „Уреждат се балкански игри в сърцето на България – София – когато в Македония, Добруджа, Тракия и Западните покрайнини българската книга е забранена и българите подложени на системни избивания”. 

Призивите за бойкот са публикувани по страниците на вестник „Македония”, който впоследствие изобщо не отразява игрите. Вестник „Пряпорец” помества само информацията, че към спортните игрища в София са пуснати допълнителни трамваи. „Вестник на вестниците”, който е месечен печатен орган, отпечатва снимки и дава подробности за постигнатите резултати в отделните дисциплини под заглавие: „Грамаден интерес към игрите”. 

В два броя на първата и последната си страница списание „Илюстрована седмица” им отделя специално внимание, представяйки тонирани фотоси от церемониите и състезанията. 

балканските игри 1931 г. 1.jpg

балканските игри 1931 г. 2.jpg

„Илюстрована седмица” бр. 459 от 11 октомври 1931 г. 

През времето, когато поредицата е била в употреба, БОК положил големи усилия за подпомагане на тяхното пласиране. Била провеждана агитация да се облепва кореспонденцията именно с тези марки - в този смисъл са изпращани окръжни предписания до низходящите организации. На стадионите били открити специални гишета за продажба на марките по време на състезанията. В пощенските станции са отправяни молби до колетните служби да облепват по-големите пратки с марки от най-голямата стойност 50 лв., тъй като тя можело да бъде използвана единствено за тази цел. 

Докато бъде отпечатано допълнителното количество марки и те се разпратят по клоновете, определеният последен ден за употребата им дошъл и в крайна сметка от двете отпечатвания общо не били продадени: 114 750 къса по 1 лв., 135 205 къса по 2 лв., 120 120 къса по 4 лв., 35 609 къса по 6 лв., 48 131 къса по 10 лв., 34 808 къса по 12 лв. и 15 529 къса по 50 лв. 

След направената рекапитулация било установено, че БОК не може с получените до него момент средства да покрие извършените разходи и изплати задълженията си към своите кредитори — доставчици, търговци и особено да изплати работническите надници. Наложило се комитетът да използва всичките си връзки и на всяка цена да получи, колкото може повече средства от юбилейните марки, които изглежда са били единствен източник за финансиране на международната спортна проява. 

отличителен знак на участник в игрите.jpg

Отличителен знак на състезател в Балкански игри 1931 г. 

За реализиране на допълнителен приход със заповед № 2026 от 4.XII.1931 г. Министерството на железниците, пощите и телефоните наредило на Главната дирекция на ПТТ да използва непродаденото количество от марките за Балканските игри - до окончателното им изчерпване, в пощенските станции София Ц, София 1 и 2, гара София, Пловдив, Русе, Варна, Бургас и Плевен, но само за таксуване на вътрешна препоръчана кореспонденция и за облепване на декларациите при подаване на печатни произведения, вестници и списания. А на 29 декември 1931 г. (протокол № 99) Министерският съвет с XI-то постановление одобрил да се отстъпят на Българския олимпийски комитет 50% от сумите, които ще се получат вследствие продажбата на останалите непродадени юбилейни марки, издадени по случай „Олимпийските игри“. 

Повторната употреба на марките от „Първа Балканиада” започва на 16 януари 1932 г. Според разясненията дадени на началниците на станциите, където били изпратени марките, те се пускали в употреба „във вътрешността на Царството, изключително във вътрешната пощенска служба, до окончателно изчерпване“. 

„Понеже олимпийските марки няма да се продават на публиката при никакъв случай - се казва по-нататък в разясненията - последните ще се употребяват само при таксуване от страна на персонала, на подаваната вътрешна препоръчана кореспонденция и заплащане, вместо в брой - с олимпийски марки, залепени върху декларациите на подадените печатни произведения вестници и списания, записвани на приход в книга 12-а. 

Началниците на станциите ще наредят да се отпускат ежедневно по установения ред, необходимото количество олимпийски марки на чиновниците, натоварени да водят книга № 2 за вътрешната препоръчана кореспонденция, които ще залепват лично върху писмата, срещу събиране на равностойността им от подателите. На последните в никой случай не се позволява да купуват марки за филателистически или други цели. Също така, не се позволява облепването с тези марки на никаква друга кореспонденция, освен върху вътрешните препоръчани пратки, понеже същите са невалидни и кореспонденцията, облепена с тях, ще се счита като нетаксувана и впоследствие остане недоставена. 

На чиновниците, натоварени да водят кн. 12-а за таксуване в брой подадените масово вестници, списания и печатни произведения ще се отпускат съответно количество олимпийски марки от по-големите купюри (стойности, б. а.) съобразно ежедневните нужди. С тези марки ще се облепват декларациите на подадените вестници, като унищожаването се извършва с клеймо с дата на станцията.“ 

По-нататък се указва, че излезлите от употреба марки ще се получават не от банките и агентствата, а от Софийската пощенска станция, на която се предоставял целия щок от непродадени марки. От прихода от продажбата им тя трябва да внася 50% на сметката на БОК в БНБ, 45 % в полза на държавното съкровище и 5% в полза на пощенската взаимоспомагателна каса. 

Марките на Централна поща София са изпратени на 16 януари 1932 г. Същият ден може да се счита като първи за новата им употреба. Както се вижда от заповедта на пощенското началство, макар Международният олимпийски комитет да се противопоставил на организаторите на „Балканиада” тя да се нарича „Олимпиада”, сред публиката и пощенските чиновници марките за Балкански игри 1931 г. придобили известност и като „олимпийски”. 

Изданието „Първа балканиада“ не изпълнило докрай своето предназначение — да осигури на Българския олимпийски комитет необходимите средства за покриване на разходите, направени по организацията и провеждането на Балканските игри през 1931 г. Въпреки че с министерски постановления неколкократно е увеличаван процентът, заделян за БОК от сумите, получени от продажбата на марките, направено е допълнително отпечатване на малките стойности и окончателният тираж е доведен до: 300 000 къса от 1 лв., 300 000 къса от 2 лв., 230 000 къса от 4 лв., 115 000 къса от 6 лв., 90 000 къса от 10 лв., 70 000 къса от 12 лв., 35 000 къса от 50 лв. 

В случая Министерството на финансите е действало „на своя глава“, без да се допитва за мнението на Главната дирекция на ПТТ. Нещо повече: трите постановления на Министерския съвет от 4 май, 12 август и 29 декември 1931 г. са одобрени от Народното събрание едва на 18 май 1932 г. и след това са публикувани в Държавен вестник бр. 59 от 16 юни. 

Дълго време допечатването на ниските стойности останало неизвестно на пощенската администрация, от там — и на филателистите. За него не се споменава нито в каталозите, нито във филателния печат. Едва през 1987 г. са открити и публикувани документите, които откриват тайната. 

Марки „Втора Балканиада” 

В средата на 1932 г. Българският олимпийски комитет отново поискал повече приходи от марките за Балканските игри, с които да се разплати  с кредиторите си. Позовавайки се пак на т. 3 от ХХVII-мо постановление на Министерския съвет от 4 май 1931 г., че „...предоставя на Министерството на финансите да определи общата номинална стойност, както и броя и стойността на отделните видове юбилейни пощенски марки за игрите“, последното с писмо № 18052 от 27.VШ.1932 г. прави в Държавната печатница нова поръчка за отпечатване на пощенски марки „Балкански игри“ на стойност 3 200 000 лева, със старите клишета, но в променени цветове:  5 000 къса по 50 лева бордо; 50 000  к. по 12 лв. оранж; 50 000 к. по 10 лв. кафява; 150 000 к. по 6 лв. червена; 150 000 к. по 4 лв. морава; 100 000 к. по 2 лв. синя; 150 000 к. по 1 лв. тъмнозелена. 

втора балканиада.png

„Втора Балканиада”, 1933 г. (с променени цветове) 

Нещо не е ортодоксално в тази поръчка и за това свидетелства фактът, че тя е подписана не както останалите — само от началника на Отделението за държавни ценни книжа, а и от самия министър на финансите. 

Едва когато марките са отпечатани, на 15.IX.1932 г. Главната дирекция на ПТТ разбира за това, и то след като е запитана как смята да ги пласира. На логичния й въпрос: въз основа на какво и по какъв повод е било наредено да се отпечатат нови марки „Балкански игри“, главният секретар на Министерството на финансите отговаря с № 22112 от 23.IX.1932 г.: 

„Предметните пощенски марки „Балкански игри“ са отпечатани съгласно решението на Народното събрание от 18 май н. г. (Държавен вестник бр. 59 от 16.VII. н. г.) точка „а“, пункт 3. Днес изпратихме на Българска народна банка - Софийски клон, новата партида марки, за да се предадат на Централната пощенска станция срещу кредитна разписка съгласно заповедта на Господина министра на железниците, пощите и телеграфите под № 2026 от 4 декември 1931 г.“ (т. е. марките да се пласират пак само за вътрешната пощенска служба и не се продават по гишетата — б. а.). 

Такъв ход в шахмата се нарича „мат“, а пощенци едва ли са знаели, че БОК дълго след завършване на Балканските игри е използвал „маркаджийските“ пари, например, за да платят превоза на конете от Париж до София след участието в VIII олимпиада или за получаване на цесия от Интернационалната банка на България, а дори и служителите на БОК са получавали заплатите си в марки за балканиадите. 

Отговорът на Министерството на финансите не задоволява Главната дирекция на ПТТ и последната е принудена да обясни подробно проблемите, пред които била изправена. 

„Издадените постановления третират всичките останали пощенски марки от олимпиадата заявява тя. - Дирекцията на пощите не може да дава нареждане за пускане в циркулация напечатаната в Държавната печатница съвършено нова емисия пощенски марки от олимпиадата, на сума 3 200 000 лева, тъй като за тях липсва както министерско постановление, така и решение на Народното събрание. 

Независимо от това, по силата на международни задължения, Главната дирекция трябва предварително да уведоми, поне един месец по-рано, международното бюро за пускане в продажба на новите пощенски марки. 

Предвид на горното, Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните, чест има да помоли Министерството на финансите да разпореди да се изпълнят законоустановените формалности, като за целта се издаде министерско постановление и прокара през Народното събрание, преди да се пуснат новите марки в циркулация, толкова повече, че още старите марки от олимпиадата не са изчерпани“. 

Налага се да бъде издадено ХХIII-то постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 13 декември 1932 г.  То допълва ХI-то от 1931 г. : „одобрява се да се отстъпят на Българския олимпийски комитет 50% от сумите, които ще се получат вследствие продажбата на новоотпечатаните юбилейни пощенски марки, издадени по случай олимпийските игри (септември 1931 г.)“. 

В началото на следващата година марките от „Втора Балканиада” са били пуснати само за вътрешна пощенска употреба, както непродадените марки от „Първа Балканиада”. БОК получил известни количества цели поредици, които впоследствие продал на филателистите.  

„Втора Балканиада“ не е посрещната радушно от българските филателисти, защото са я считали за спекулативна. Макар и не разграбена веднага, 50-левовата марка поради малкия си тираж се изчерпала. На търг през февруари 1934 г. един софийски търговец купил 200 серии от „Първа Балканиада“ за 85 лева (по номинал) и 200 серии от „Втора Балканиада“ по 200 лева. Шест години по-късно борсовата цена на пълна серия „Втора Балканиада“ вече е към 7000 лева! 

Спекулата с марките и бързото повишаване на цената им предизвиква недоволство сред филателистите. Един от тях — Никола Терзиянов, публикува в сп. „Българска марка” статията-памфлет „Житието на 2-а Балканиада“, в която с горчив сарказъм пише: 

„Битието й е налице: седем назъбени правоъгълни „шарени“ хартийки, държавно производство, измакиносано по специален случай и още по-специални мотиви... Пред зиналия гроб попът пръв хвърля лопата пръст върху мъртвешкия ковчег, казвайки: „земя е си — земя будеши“. По подобие на единствената велика истина в битието на човека — смъртта, филателистът може да напише в житието на 2-а Б. следния тропар: „Хартия си и хартия си оставаш. От грях се роди, в грях живееш и грях е изкушението по тебе“. 

Спонсорирането на Българския олимпийски комитет със средства, получени от издаването на пощенски марки, на практика е било едно преразпределение на държавния бюджет за сметка на пощенското ведомство, като се е разчитало и на страстта на филателистите към притежаването на редки марки, печатани в ограничен тираж. Затова и реакцията на Терзиянов е така рязка. 

Когато една марка бъде закупена от филателист, той я поставя в класьора си. Дори в един момент да бъде принуден да я използва за таксуване на пощенска пратка, това може да стане само в срока на употреба, който е определен за тази марка. След това писмо, облепено с такава марка, се счита за недействително. То или се  връща на подателя, ако му е известен адреса, или се изпраща на получателя, който трябва да заплати съответната такса. 

Стойността на продадените и неизползваните в кратките срокове марки е чиста печалба за пощата или държавата – зависи как се осчетоводява. За облепените марки е трябвало да бъде извършена съответната услуга от пощата. Некоректно спрямо пощенското ведомство е било да бъдат карани служителите им да извършват напълно услугата за пренасяне на пратка, облепена със съответната марка и после 50% от стойността да привеждат в държавния бюджет. Излиза, че пощите са извършвали услугите на половин цена. 

Източници: 

1. Държавен архив, ф. 159, оп. 7, а. е. 1

2. Списание „Филателен преглед” бр. 12 от 1960 г., бр. 8 от 1987 г., бр. 8 от 1989 г., бр. 12 от 2003 г.

3. Списание „Българска марка“, бр. 32 от 1940 г. 

4. Вестник „Спорт”  бр. 179, 180, 181 от 1927 г.; 

5. Вестник „Спортен преглед”, бр. 5 и 10 от 1929 г.

6. Вестник „Македония” от 18, 22, 25, 26 и 30 септември 1931 г.

7. Списание „Илюстрована седмица” бр. 458 и 459 от 1931 г.

Link to post
Share on other sites
  • 4 месеца по късно...
  • Потребители

 

V балкански футболен турнир 1935 г.

 

В края на 20-те години на миналия век е дадено началото на турнира за Балканската футболна купа. Той също се вписва в опитите за нормализиране на междудържавните отношения на Балканския полуостров след войните през 1912-1918 г.

 

От 6 октомври 1929 (Букурещ) до 29 ноември 1931 г. (Атина) се провеждат футболни срещи при разменени гостувания. В тях вземат участие отборите на България, Гърция, Румъния и Югославия. Краен победител е Румъния, а България се класира на последно място.

 

През 1932 г. регламентът е променен: мачовете на свой и чужд терен отпадат и всяка година в една от столиците на балканските държави се провежда турнир по системата „всеки срещу всеки”. От тогава до 1936 г. купата се разиграва между отборите на същите четири страни.

 

В Белград през 1932 г. България се класира на първо място и печели Балканската купа. Посрещането на футболния отбор в София се превръща в тържествена манифестация като при национален празник. Българското общество приема спечелването на купата за своеобразен реванш след поражението и териториалните загуби на страната във войните.

 

 златен медал футбол 1932.jpg

Златният медал, връчен на нападателя Асен Панчев, участник в отбора на България, станал победител в турнира за Балканската футболна купа през 1932 г.

 

През 1933 г. в Букурещ носител на Балканската купа става Румъния, а България заема трето място. Следващият турнир се провежда в края на 1934 г. и началото на 1935 г. в Атина. На първо място се класира Югославия, България е последна.

 

Домакин на V-ти Балкански футболен турнир през юни 1935 г. е предвидено да бъде София. Следващия месец в българската столица следвало да се състои VIII-ми Съюзен гимнастически юнашки събор. В него също се очаквало да вземат участие спортисти от няколко чужди страни. За доброто изнасяне на мероприятията били необходими парични средства, с които не разполагали нито Българската национална спортна федерация (БНСФ) нито Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак”.

 

От името на двете организации БНСФ се обърнало към Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните и към Министерството на финансите с молба да се отпечатат „спортни пощенски марки” на обща стойност 600 000 лева, като значителна част от тиража (на сума 400 000 лв.) се разпредели по равно между двете организации със задължението да ги разпродават само на колекционерите на пощенски марки. Марките, които оставали в полза на държавата (на сума 200 000 лв.)  щели да бъдат пуснати през време на турнира „за обща консумация”.

 

Предложението било направено малко късно - едва на 2 май. Преди това, на 21 април с. г. Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак” изпратил в Министерството на финансите предложение за издаване на пощенски марки на стойност 3 000 000 лева, от които 50% да бъдат дадени в помощ на съюза за ремонт и обзавеждане на игрището и за посрещането на чужденците.

 

Запитана от МФ за мнението ѝ, Главната дирекция на ПТТ взела под внимание и предложението за издаване на марки на стойност 6 000 000 лева по случай освещаването на паметника-гробница на Владислав Варненчик, което трябвало да стане пак в месец юли с. г. И отговорила:

 

„Тъй като издаването на такива количества марки и то в едно и също почти време, ще се отрази зле върху обикновената продажба на пощенските марки и ще предизвика чувствително намаление на пощенските приходи, Главната дирекция е на мнение да се издаде една обща серия марки на сума 600 000 лева за Съюза „Юнак” и за Спортната федерация, която серия да се разпредели така: пощенски марки за 300 000 лева да се дадат на Съюза „Юнак”, пощенски марки за 200 000 лева да се дадат на БНСФ и пощенски марки за 100 000 лева да останат за пощите.”

 

ГД на ПТТ предложила намаление на номиналите и тиражите общо до 500 000 лева на марките от серията за Владислав Варненчик, като заключила, че „издадени и разпределени марките по горния начин - в малки количества, твърде вероятно и дори сигурно е, че намаление на приходите на пощите няма да се почувства”. Тържествата, които устройвали и трите организации, имали международен характер. Малките количества марки щели да бъдат купени за спомен от самите чужденци, участници в тържествата и от филателистите - може би и на по-високи цени.

 

Независимо от мнението на ГД на ПТТ, Министерството на финансите внася на 21.V. предложение в Министерския съвет за отпечатване на две отделни поредици спортни пощенски марки. От съвета възразяват срещу идеята да се дават марките направо на организациите – може би защото те са нямали право да продават валидни пощенски марки.  В заседанието си на 27.V.1935 г. Министерският съвет издава II-ро постановление, с което одобрява предложената от Министерството на финансите „Наредба-закон за отпечатване юбилейни пощенски марки по случай V Балкански турнир за Балканската купа”. В нея се казва:

 

„Член 1. Разрешава се на Министъра на финансите да отпечата юбилейни пощенски марки по 26 000 къса от по 1, 2, 4, 7 и 14 лева и 7000 къса от по 50 лева по случай V Балкански турнир за Балканската купа през дните 16-23 юни 1935 год.

За покриване разходите по този случай се отстъпва на Българската национална спортна федерация прихода от 25 000 серии и 6000 къса от по 50 лева.

Член 2. Пускането в обръщение на горните марки и срока за продажбата им да се определят от Министерството на финансите в съгласие с Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните.”

 

Без да се изчаква указа на цар Борис III (№ 175 от 31 май 1935 г. публикуван в „Държавен вестник” бр. 124 от 5 юни 1935 г.), още на 28 май с писмо № 11374 е направена поръчка в Държавната печатница с допълнителна бележка „ТВ. БЪРЗО”. Писмото освен стандартния текст за заявка, съдържа изброените в „Наредбата-закон” номинали и тиражи на марките, техните уточнени сюжети и накрая завършва: „Цветовете ще се определят допълнително. Марките да се отпечатат с разчет да се пуснат в продажба най-късно 15 юни н. г.”

 

В печатницата се установява обаче, неприятен факт. Изпратените проекти за марките („образци-рисунки”) са били работени от гравьорите на печатницата и „таблото” стояло без контрол около 20 дни в разни отделения. Ето защо по настояване на контрольора по отпечатване на ценните книжа, рисунките трябвало да се преработят, за да се избегне фалшифицирането им.

 

На 11 юни 1935 г. с писмо № 12308 Министерството на финансите, отдел „Държавни ценни книжа и гаранции на чиновниците”, известява БНБ и ГД на ПТТ:

 

 „Отпечатани са и на 14 т. м. се пускат в продажба юбилейни пощенски марки, както следва: по 1 лв. с рисунка „СТАДИОН”, зелена; по 2 лв. с рисунка „АЛ. НЕВСКИ”, синя; по 4 лв. с рисунка „ЧЕТИРИМА ФУТБОЛИСТИ”, червена; по 7 лв. с рисунка „БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ”, небесно-синя; по 14 лв. с рисунка „ТУРНИРЕН ПЛАКАТ”, оранж; по 50 лв., с рисунка „БАЛКАНСКА КУПА”, сепия. Понеже тези марки са отпечатани в ограничени количества, от същите ще се изпратят на банковите клонове в София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас и Търново и продажбата им ще става на общо основание само в брой. На т. п. станциите ще се отпусне пак в брой 50% от изпратените на банковите клонове марки при обичайната отстъпка. Срокът за продажбата е до окончателното им изчерпване. Постъпленията от продажбата на тези марки ще се отнасят по специално открита с/ка на Българската национална спортна федерация - София.”

 

 пощенска карта с плаката за балканската купа.jpg

Плакатът за турнира

 

Макар и отпечатани в малък тираж марките от ниските стойности не се изчерпали бързо. Затова се наложило на 10.XII.1935 г. с писмо № 25167 да се уведоми Главната дирекция на ПТТ да нареди до т. п. станциите в Бургас, Варна, Пловдив и Русе да закупят от БНБ останалите непласирани марки и да ги употребят за службата, т. е. за облепване на подадените пратки. Какви са били остатъците, няма сведения.

 

 марките за пети балкански футболен турнир.jpg

Пощенските марки за V Балкански турнир по футбол. Сюжети: 1 лев  - футболен мач на игрище "Юнак", София; 2 лева - храм-паметникът "Св. Ал. Невски" в София на фона на планината Витоша; 4 лева - четирима футболисти, символизиращи капитаните на участващите в турнира отбори; 7 лева - античен вестител с фанфара и лавров венец на победителите на фона на карта на Балканския полуостров с държавите-участнички и обозначено мястото на провеждането на турнира  - София; 14 лева - клетва на капитана на българския отбор пред купата на турнира; 50 лева - Балканската купа по футбол. Върху 4 и 50 лава е изобразена емблемата на турнира: футболна топка, съставена от очертанията на държавните знамена на страните-участнички Югославия, Румъния, България и Гърция (виж плаката).

 

Скоро след пускането им в употреба, на 11 август 1935 г. в италианския илюстрован вестник „La Domenica Sportiva - Мilano” е публикувана статия, критикуваща сюжетите и полиграфическата изработка на новоиздадените марки. Под заглавието „Марки за спорта” се казва:

 

„От 15 до 23 юни в София се състоял V Балкански турнир по футбол. Купата (въпросната е отпечатана в марките от 14 и 50 лева) биде спечелена от България в съдружие с Югославия, след като бидоха отстранени екипите на Гърция и Румъния. Изглежда, че българската победа не е била тъй убедителна, даже има които твърдят, че случката, която определи победата  е … съмнителна „фатура”. Във всеки случай българите спечелили.

В спомен на тия тържества била е издадена една серия от 6 възпоменателни марки, каквито по-лоши едва ли биха измислили. Рисунка и съчетание абсолютно примитивни. Типографическото изпълнение доста слабо, в хартия от качество пропадающа…

...Издадени били само 7000 парчета по 50 лева и 14 000 парчета от всичките други пет стойности. Малкото количество на емисията е способствало разпродажбата изключително още през периода на събора на всякакви цени. Първият момент изминал, серията се стабилизирала на пазара с достатъчно по-висока от фискалната ѝ стойност.

Не си струва труда да описваме самото съдържание на марките, ще  отбележим само, че 2 лева представлява една част от катедралата в София - това е най-хубавата марка от серията, що се отнася до артистичност, не можеш  обаче да намериш какво отношение съществува между една катедрала и футболен събор.

 В 4-те лева, освен четирите куклички, които по всяка вероятност е трябвало да представляват капитаните на различните тимове, се забелязва във фона по най-елементарния начин как изглеждат никак неотговарящи знамената на България, Румъния, Гърция и Югославия.

7 лева показва един хубавец атлет свирейки на тромбон, а на фона географската карта на балканските държави, в центъра на която изпъква столицата на България - София.

В 14 лева един български юноша с емблемата на вълка (leone  rampante, която означава българската националност)  е готов да произнася клетвата олимпийска или да поздравява купата, която му е определена да спечели. Достатъчно уголемена, купата фигурира и върху 50 лева.”

 

„Друга много лоша серия е била издадена по случай VIII-я събор на съюза „Юнак”, състоял се пак в София от 12 до 14 юли”, се казва още в статията и се дават бегли сведения и за тези марки.

 

 изрезката от италианското списание.jpg

Изрезка от La Domenica Sportiva – Мilano, 11 август 1935 г.

 

Българската царска легация в Рим е изпратила на 21 август 1935 г. до Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните в София „за сведение” изрезка от вестника с въпросната статия, а в допълнителна бележка е отбелязала, че рецензията за излезлите напоследък две серии пощенски марки „за съжаление е твърде неблагоприятна”. В Отдела за п.т.т. съобщения направили цитирания по-горе превод и заедно с оригиналната статия го изпратили на Отдела за държавни ценни книжа към Министерството на финансите, отговарящо за издаването на българските марки, като също добавили бележка: „с молба да се има пред вид при отпечатване на нови пощенски марки”, които „трябва да бъдат по-художествени, а не така груби и неясни, за да не се излага неоснователно пощенската ни администрация пред външния свят”.

 

Марките са изготвени в съкратени срокове и това е дало отражение в качеството им. Не е имало време да бъдат проведени конкурси сред българските художници. Но  негативните оценки в италианското издание всъщност отразяват мнението на филателисти, колекциониращи темата „Спорт”, които са останали недоволни, че за да се снабдят с критикуваните марки, трябва да се бръкнат по-дълбоко в джоба. Донякъде те са се подвели от неточната информация, която са имали за тиража на малките стойности - той е посочен два пъти по малък от действително отпечатания. Но са разбрали, че марките са разпродадени още по време на турнира. (Вероятно става дума за ключовата стойност от 50 лв., чийто тираж формира броя на комплектните серии – бел. К. Г.)

 

Поредицата е предизвикала интерес в чужбина, иначе едва ли на нея щеше да се обърне такова сериозно внимание. Италианците сами изплюват камъчето: „серията се стабилизирала на пазара с достатъчно по-висока от фискалната ѝ стойност”.

 

 пощенска карта с плаката за балканската купа  (гръб).jpg

Филателен сувенир: пощенска карта, облепена с марките за V Балкански футболен турнир, подпечатани със специален пощенско-филателен печат, посветен на събитието. На другата страна е плакатът за турнира.

 

Макар и изпълнена на недостатъчно високо художествено и полиграфично ниво, поредицата „V-ти Балкански футболен турнир” остава в историята на маркоиздаването и филателията, като една от първите емисии, посветени изцяло на футбола и днес е един от ключовите материали за всяка солидна филателна колекция на тази тема. Би трябвало да се предполага, че марките са изпълнили и задачата да подпомогнат спортните мероприятия - не само с пропаганда, но и с реални парични средства.

 

Българската национална спортна федерация взела дейно участие в разпродажбата на марките. Тя отпечатала пощенски карти с плаката за турнира. Облепени с новоиздадените марки и подпечатани със специален печат, те били продавани като филателен сувенир на стадион „Юнак” по време на футболните срещи. Стойността на такава карта е била доста висока, но трябва да се има предвид, че на всеки мач на българския отбор, стадионът, побиращ 25 000 зрители, е бил пълен. До италианците е достигнала информацията, че марките са разпродадени още по време на футболните срещи.

 

 моменти от срещите.png

„Пламък”, седмичник на Българската младеж, бр. 23 от 27 юни 1935 г.

 

Интересното е, че турнирът завършва без да бъде обявен победител. Италианците се оказват донякъде прави като твърдят, че България и Югославия „спечелили в съдружие Купата”. Отборите на двете страни завършили турнира с еднакъв актив, няма обаче официални сведения, купата да е връчена на някоя от двете страни.

 

България побеждава последователно Гърция с 5:2 и Румъния с 4:0. Югославия бие Румъния с 2:0 и Гърция с 6:1. Дерби срещата между България и Югославия се играе последния ден на турнира и завършва 3:3. Във вратата на сърбите топката влиза пет пъти, но гръцкият рефер не признава два от головете.

 

Българите считат, че те са победители в турнира. Дори така е оформена първата страница на илюстрования младежки седмичник „Пламък”. На вътрешните страници на изданието обаче, се уточнява: „всички знаем, че има спор и контестация, които тепърва ще бъдат разглеждани  и  разрешавани”.

 

В  статията „Как завърши петия Балкански футболен турнир” се пояснява: „Въпроса за съдбата на купата остава нерешен поради заминаването на югославците, което осуети заседанието на купкомитета. БНСФ отнася въпроса до ФИФА, чието решение ще бъде меродавно”.

 

 българският футболен тим.jpg

Противоречивата информация в „Пламък” на първа (вляво) и последна (вдясно) страница на изданието

 

Не е ясно какво е било крайното решение. В статията на Уикипедия „Балканска национална купа” на български език се посочва, че през 1935 г. победител за Балканската купа е била България. В статиите по същата тема на румънски, сръбски, немски, английски, испански, френски, италиански език (има и други) за победител се отбелязва Югославия.

 

(Бел. Цитираните документи са от Държавен архив, ф. 159, оп. 7, а.е. 4 и 9.)

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Потребители

VIII съюзен юнашки събор 1935 г.

Съюзът на гимнастическите дружества „Юнак” е основан през 1898 г. Той е демократична организация за физическа подготовка на населението, обединяваща гимнастическите дружества, създадени в някои от българските градове. Възпитава членовете си в духа на предосвобожденските прогресивни традиции и възприема за парадно облекло униформата на Ботевите четници.

униформа и значка.jpg

Униформа и значка на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак”

Съюзът „Юнак” полага основите на модерната българска национална система за физическо възпитание. Участващите в организацията дружества устройват гимнастически игри, увеселения и вечеринки, организират екскурзии в страната и в чужбина, провеждат публични беседи. Към дружествата има създадени певчески хорове, оркестри, библиотеки. Периодично се устройват национални юнашки събори, на които се изнасят масови гимнастически игри и състезания. От IV-ти събор, състоял се в Русе през 1907 г., на тях присъстват представителни групи на сродните организации „Сокол“ от славянските страни.

трети юнашки събор софия.jpg

Парад на участниците в III-ти Юнашки събор в София

На 12-14 юли 1935 г. в София трябвало да се състои VIII-я Съюзен юнашки събор. В писмо до Министерството на финансите от 21 април 1935 г. ръководството на Съюза на българските гимнастически дружества обяснява, че по време на събора, на стадион „Юнак” в София ще се проведат игри, с които ще се манифестира системата на физическото възпитание в България, както и постиженията на юнашката организация в отделните дисциплини.

„На този събор – пише в писмото – ще се стекат от цялата страна юнаците, юнакините, юношите и юношките, както и над 30 000 гости чужденци, от които повечето славяни, защото Съюзът е член, както на Международната гимнастическа федерация, така и на Всеславянския соколски съюз.” По този повод се предлагало да се издадат пощенски марки на стойност 3 000 000 лева, от които 50% да бъдат дадени в помощ на Съюза за ремонт и обзавеждане на игрището и за посрещането на чужденците.

С III-то постановление на Министерския съвет, взето на заседанието му от 21 май 1935 г. (протокол № 91), е приета „Наредба-закон за отпечатване юбилейни пощенски марки по случай VIII Юнашки събор", в която се казва:

„Член 1. Разрешава се на министъра на финансите да отпечати юбилейни пощенски марки по 36 000 къса от по 1, 2, 4, 7 и 14 лева и 10 000 къса по 50 лева, по случай VIII Юнашки събор на 12-14 юли 1935 година. Прихода от продажбата на 35 000 серии и 9 000 серии да се отстъпи на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“, за поправка на съюзното игрище и покриване разходите по този събор.

Член 2. Пускането в обръщение на горните марки и срока за продажбата им да се определят от Министерството на финансите в съгласие с Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните“.

С указ № 166 на цар Борис III наредбата е обнародвана в „Държавен вестник“ бр. 121 от 1 юни 1935 г. В текста ѝ има допусната неточност: 35 000 са сериите с марките с по-ниски стойности 1 до 14 лв., а 9 000 е броят на марките от 50 лв.

В началото на юни проектите за марките били готови и Отделението за държавни ценни книжа към Министерството на финансите поръчва в Държавната печатница с писмо № 12203 от 10.VI.1935 г.:

„... да се отпечатат юбилейни пощенски марки по случай VIII юнашки събор, както следва: 36 000 къса от по 1 лв. с фигура „Юнак на паралелка“ в зелен цвят; 36 000 къса от по 2 лв. с фигура „Юнак в парадна униформа“ в светлосин цвят; 36 000 къса от по 4 лв. с фигура „Юнакиня в парадна униформа“ в червен цвят; 36 000 къса от по 7 лв. с фигура „Овчарски скок“ в тъмно син цвят; 36 000 къса от по 14 лв. с фигура „Игрището „Юнак“ в сепия; 10 000 къса от по 50 лв. с фигура „Юнашка значка“ в оранжев цвят.“

По-нататък Отделението за държавни ценни книжа добавя, че марките ще се изработят по проектите-скици на професор Стефан Баджов и трябва да бъдат готови най-късно на 8 юли. В писмото се прилагат и шест „проекто-скици“.

В друг документ някои от сюжетите са уточнени така: 7 лв. — Юнак в игрална форма в момент на овчарски скок, в положение над летвата; 14 лв. — Главната трибуна на игрище „Юнак” в София. Художникът е добавил някои символични и декоративни елементи, сложил е и инициалите си.

марките за VIII юнашки събор.png

Пощенските марки за VIII съюзен юнашки събор: 1 лв. - упражнение на паралелка (успоредка) на игрище „Юнак”, София; 2 лв. - юнак в парадна униформа, житен клас; 4 лв. - юнакиня в парадна униформа, рози; 5 лв. - овчарски скок; 14 лв. - игрище „Юнак” в София с главната трибуна; 50 лв. - значката с емблемата на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак” (юнак в игрална форма (спортен екип) с гира, българският лъв, рапири, името на организацията и годината на учредяването ѝ), около значката са изобразени  лозови израстъци с листа и плодове. На марките фигурират инициалите на художника - „СБ”; на 50 лв. те са върху значката, което подсказва, че Стефан Баджов вероятно е художник и на емблемата на организацията.

На 4 юли 1935 г. с писмо 13928 Централното управление на БНБ и Главната дирекция на ПТТ са известени, че „са отпечатани и от 11 юли н. г. се пускат в продажба в София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас и Търново юбилейните марки за VIII юнашки събор.“ Срокът за продажбата се определял до окончателното изчерпване на марките. Разпращането им не било равномерно по количество:  най-голямо било това за София - по 24 000 къса от ниските стойности и 6 300 къса по 50 лева, тъй като на сборното игрище се откривала временна пощенска станция.

И тези марки не са били изработени качествено. Особено стойностите от 2 и 4 лв., при които гравьорът е предал портретите от проектните рисунки с много едър линеен щрих. До голяма степен това решение е било продиктувано от ниското качество на съществуващата техника в Държавната печатница, но определено може да се каже, че качеството на марките за VIII-ми юнашки турнир е по-ниско от това на предишните две спортни поредици.

филателен сувенир.jpg

Филателен сувенир: пощенски марки за събора, подпечатани с печата на пощенската станция на стадион „Юнак” с трите дати, когато се е провеждало мероприятието

Към края на август основното количество марки е изчерпано с изключение на една част от 14 лева на стойност около 150 000 лева. Тъй като и тази сума била необходима на Съюза „Юнак“, за да изплати дълговете си по „станалия грандиозен събор, чийто благоприятен отзвук не е стихнал и няма да стихне още за дълго време“, се наложило срочно половината от изостаналите марки да бъдат изпратени за пласмент в Бургас, Варна, Пловдив и Русе, а за другата половина било наредено на Централната софийска пощенска станция да ги закупи от БНБ и ги употреби за заплащане на кореспонденцията с намалена тарифа в експедицията на вестниците и списанията при гара София.

Стадион Юнак, около 1940 г..jpg

Вляво: стадион „Юнак”след ремонта и обновлението. Вдясно: отличителен знак на участниците в събора

(Цитираните документи са от Държавен архив, ф. 159, оп. 7, а. е. 9)

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Потребители

IX Съюзен юнашки събор 1939 г.

През месец юли 1939 г. на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак” предстояло да изнесе в столицата своя IX общ юбилеен събор, съвпадащ с навършване на 40-годишния живот на организацията. По замисъл съборът трябвало да бъде по-величествен и по-многолюден от всички проведени до тогава. Предвиждало се броят на участниците да достигне над 30 000 души от 350 юнашки дружества в страната. Щели да гостуват и няколко хиляди соколи и соколки от славянските страни - Югославия, Чехословакия и Полша, както и представители на много други чуждестранни организации за физическа култура.

юнак, бр. 1, 1937 г..png

През м. март 1937 г. Соколската жупа от Белград гостува на Софийската юнашка област. Във вестник „Юнак” събитието е отбелязано като „една голяма крачка по пътя на сближението на двата братски народа”. 

Поради слабите си материални възможности съюзът нямал възможност сам да покрие разходите по подобряване на игрище „Юнак” и приспособяването му за масовата многохилядна проява, защото не всичко по ремонта, започнат преди години, било довършено. Затова била потърсена пак помощта на държавата. 

В края на 1938 г. Съюзът поискал 3 милиона лева, които да му бъдат дадени или направо от държавния бюджет, или чрез отпечатване на пощенски юбилейни марки за същата сума. „С това - пишат ръководителите на съюза в изложението си до министъра на народното просвещение, - няма да се ощети държавното съкровище, защото по-голямата част от тия марки ще бъдат откупени от филателисти колекционери в чужбина и у нас и от гостите на събора, понеже като юбилейни и печатани в малко количество ще представляват интерес за тях”. 

В изложението се предлагало конкретно: “Желателно е марките да имат следните цени: 1, 2, 4, 7, 14 и 50 лева (15 000 броя по 50 лева и 80 000 серии от 1, 2, 4, 7 и 14 лева). За тяхната художествена изисканост ще произведем конкурс между наши художници.” 

Предложението било препратено до Министерството на финансите с молба да се внесе за разглеждане в Министерския съвет. Отделението за държавни ценни книжа обаче отговорило, че за 1939 г. то е изготвило вече своя издателски план и няма техническа възможност да издаде исканите юбилейни марки, още повече пък да отклони държавните приходи в полза на каквито и да било организации и комитети. 

Получили неблагоприятния отговор, в Съюза на българските гимнастически дружества не се отказали от идеята си, а се обърнали този път към главния директор на пощите, телеграфите и телефоните с молба да подкрепи тяхното искане и да окаже съдействие за най-скорошно разрешение и отпечатване на юбилейните „съборни” пощенски марки. Посочвали се като положителни примери издаването в миналото на марки за „Балканските футболни мачове” в 1931 г. и „VIII Юнашки събор” от 1935 г., когато били отпечатани и дадени в помощ на организаторите марки в размер на 16 милиона лева в първия случай и 1,5 милиона лева във втория. 

В отговор на тази молба Министерството на железниците, пощите и телеграфите дало съгласието си „да се отпечатат като единствено изключение през 1939 г. пощенски марки по случай IX Юнашки събор”. Но настояло пласментът им да се извърши по общия ред за продажбата на марките, тъй като практиката в миналото да се дават в подобни случаи пощенските марки за продажба на самата заинтересована организация, компрометирало режима за пласмента на българските пощенски марки. 

На основа на това застъпничество Министерството на финансите предложило Министерският съвет да реши въпроса. Последният обаче, с IX постановление от 13 март 1939 г. постановил: „не се одобрява искането за отпечатване на специални възпоменателни пощенски марки по случай IX общ юнашки събор”. 

След това решение съюзът „Юнак” с третото си писмо потърсил направо застъпничеството на министъра на финансите. Дали личните обръщения са задължавали или освен официалните писма е имало и някакъв друг контакт, но на 91-то заседание от Първата редовна сесия на ХХIV-то обикновено Народно събрание, държано на 26 април 1939 г., бил приет „Закон за отпечатване юбилейни пощенски марки по случай IX юнашки събор” (ДВ бр. 105 от 13.V.1939 г.). 

В него се казва: 

„Чл. 1. Разрешава се на министъра на финансите да отпечата юбилейни пощенски марки по случай IX юнашки събор в размер на 3 500 000 лева. От тия марки 50% от стойността и количеството на разните видове да се отстъпят, както следва:

а) на Съюза на българските гимнастически дружества “Юнак” за довършване, приспособяване и подобрение съюзното игрище и покриване на разходите по IX юнашки събор за 1 450 000 лв., и

б) на Българския туристически съюз за уреждане на юбилейния събор на същия през 1939 г. за 300 000 лв.

Чл. 2. Пускането в обръщение на горните марки, срокът за продажбата им, а също и видовете и количествата по стойности, да се определят от министъра на финансите, в съгласие с Главната дирекция на пощите”. 

Вземайки мнението на Главната дирекция на ПТТ и Държавната печатница, Министерството на финансите предложило за отпечатване следните стойности и количества: от 1 лв. - 180 000 къса; от 2 лв. - 180 000 къса; от 4 лв. - 180 000 къса; от 7 лв. - 140 000 къса; от 14 лв. - 90 000 къса. С писмо N 11944 от 27.V.1939 г. марките с посочените номинали и тиражи били поръчани за отпечатване по представените проекти от художника Стефан Баджов. В поръчката били посочени следните сюжети: скачка от паралелка (1 лв.), юнашка значка (2 лв.), Дискобол (4 лв), ритмични упражнения на юнакиня (7 лв.), тежка атлетика (14 лв.). Цветовете били определени по указанията на Главната дирекция на ПТТ съгласно изискванията на Всемирната пощенска конвенция: 1 лв. - зелена, 2 лв. - червена, 7 лв. - синя. Допълнително за 4 лв. е избран тъмнокафяв цвят и за 14 лв. – тъмно-виолетов. 

На 4.VII.39 г. смесена пощенско-финансова комисия определя за време на употреба на марките периода от 7 юли до 10 август с. г. и ги разпределя. На основа на чл. 1 от „Закона за отпечатване юбилейни пощенски марки по случай IХ-ти юнашки събор” на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак” са дадени марки на обща стойност 1 450 000 лева (37 285 пълни серии и допълнително от ниските стойности) и на Българския туристически съюз - марки на обща стойност 300 000 лева (7715 пълни серии и допълнителни количества от ниските стойности). 

Остатъкът 50% от общото количество бил разпределен между Съюза на българските филателисти (3325), Браншовото сдружение на търговците- филателисти (18 000), Военно-инвалидната задруга (1000) и т. п. станциите в София и страната (около 20 000). Съгласно разпределението известни количества от марките - 8000 поредици, са пуснати из цялата страна, като на 8 първо степенни т. п. станции са изпратени по 200 пълни поредици, на 13 второстепенни - по 150, на 20 третостепенни - по 100, на 100 четвъртостепенни - по 10 и на около 450 петостепенни - по 3. 

На решението на Министерството на финансите да даде марки на съюза „Юнак” и БТС, а не парични средства равностойни на тези марки, Главната дирекция на ПТТ възразила, като обяснила, че „съгласно едно устно разяснение, което г-н министъра на финансите е дал на г-на главния директор, с излизането на пощенските марки за IX юнашки събор, продажбата им ще става от държавните органи”. Това мнение обаче, насочено за предотвратяване на евентуалната спекула и неразумен пласмент, не е взето под внимание.

IX Съюзен събор София-1939г. 1.png

Пощенските марки за IX-ти съюзен юнашки събор: 1 лв. - юнак изпълнява упражнение на висилка, на заден план трибуната на игрище „Юнак”в София и планината Витоша; 2 лв. - значката на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак”; 4 – статуята „Дискобол” на древногръцкия скулптор Мирон на фона на антични руини; 7 лв. - ритмични упражнения на юнакиня; 14 лв. - тежкоатлет вдига камък с една ръка, на заден план силуети на съвременни сгради. 

Марките този път имат несравнено по-добро качество. То се дължи на новите машини за дълбок печат, с които Държавната печатница се сдобила след критиките, които били отправени към качеството на отпечатваните в нея марки. Новата печатарска техника позволила на изображението да бъде придаден художествен вид. Хартията също била висококачествена, гланцирана. 

Неправилно в поръчката за отпечатване на марките е било посочено, че на стойността от 1 лев е представено упражнение на паралелка (успоредка). Уредът е висилка и той вероятно е избран от художника, за да се даде възможност трибуната на стадион „Юнак” и планината Витоша да присъстват по-убедително върху марките. В композицията на Баджов „юнакът” сякаш лети. 

Към марките е проявен голям интерес. В Министерството на финансите постъпват много заявки и искания за тях от търговци, народни представители, професори от Софийския университет, от филателни дружества. Отделни търговци искат дори по 12 000 серии, персоналът при Държавната печатница - 3200 серии, филателното дружество в София - 14 317 серии, Русенското филателно дружество - 2000 серии, Филателното дружество в Стара Загора - 1000 серии и т. н. 

Има протести, че по пощенските станции са пратени малко пълни серии, недостатъчни да задоволят исканията на филателните дружества, нечленуващи още в Съюза на българските филателистически дружества (напр. Варна, Казанлък).

IХ-ят юнашки събор се провел в София от 8 до 12 юли 1939 г. Бил открит официално на 9 юли с реч на царя и с молебен, отслужен пред храма „Александър Невски”. След това грандиозната манифестация на юнаците и соко­лите с параден марш преминала покрай двореца.

значки.png

Значки на участващите в събора сръбски соколи и български юнаци

Участниците в игрите и състезанията възлизали на около 20 000 юнаци и около 7000 соколи от Югославия, между които и няколкостотин от руската емиграция. Събитията около подготвящата се най-голяма война в Европа хвърлят тъмната си сянка - на събора не присъстват чехо-словашките и полските соколи. 

Мероприятието е съпроводено с усилена филателна дейност, която приела малко неочакван обрат. Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак” по неизвестни причини (вероятно и от съображения за допълнителни печалби) не пуснал в продажба полагащите му се марки, а ги „заложил в банка”. При това положение в налична продажба в София - за централна поща и клоновете ѝ, останали по-малко от 10 000 пълни серии. Не знаещи действителния тираж, в условията на дефицит, много филателисти стават жертва на психозата, че както при предишните издания на спортна тема, марките впоследствие ще струват скъпо. Пред пощенските гишета масово се образуват навалици - предимно младежи от бедния слой на обществото. С глъчка, блъскане, протести, в пощенските клонове в София марките се продават до обяд на 8 юли. Само централна поща продължава продажбата и след обяд. 

Всред блъскащата се публика липсват юнаците и соколите, участници в състезанията. Те стават жертва на спекулата и купуват марките на другия ден вместо по 28 лева - по 80-100 лева поредицата. 

На откритите на игрище “Юнак” в палатки телеграфна, телефонна и пощенска служби били предоставени марки само от ниските номинали. Самите юнаци и соколи, след като се сдобивали с марките на свободния пазар по спекулативните цени, отивали в пощенската станция на игрището да си изготвят филателни сувенири. Пощенските служители от станцията били подложени на укори, заплахи и обиди, поради подозренията, че те са укрили марките. Открито ги обвинявали в „далавера”. Някои юнаци и соколи не вярвали в обясненията им относно разпределението на марките. Други - уверени в чистосърдечните обяснения на пощенци, протестирало пред съюзната управа, че не им се продава на игрището от марките, които правителството е отпуснало уж безплатно. От своя страна пък ръководството на „Юнак” протестирала пред пощенци, „за гдето са разправяли работи не от тяхната компетентност”.

сувенирен филателен плик.png

Филателен сувенир: специален плик за събора, облепен с марката от 2 лв. и подпечатан с два печата на специално пощенска станция на игрище „Юнак”

Известният филателист Н. Терзиянов пише в сп. „Българска марка”: „Липсвайки куриоз в самите марки, не липсва такъв в писменото искане на софийското дружество „Юнак”, което иска от централната пощенска станция юнашки марки за раздаване на столичните юнаци за „спомен” от юнашките съборни игри, които те изнесоха на своето игрище. И това при наличността на 37 285 поредици в касата на същото дружество!” 

На 27 юли 1939 г. с писмо N 1198 Съюзът на българските гимнастически дружества помолил министъра на финансите да се продължи срока за валидността на марките за IX общ юнашки събор допълнително с един месец, за да може същите да бъдат пласирани чрез т. п. станциите. На писмото е поставена резолюция: „Докл. Мин. Съв. 28.VII.39 - Отказано”.   

(Цитираните документи са от Държавен архив, ф. 159, оп. 7). 

*               *            *

През 40-те години на миналия век българската пощенска администрация със съдействието на финансовите органи издава четири пощенски поредици с марки на спортна тема с благотворителната цел, за да се подпомогне развитието на спорта в България. Благородната идея е реализирана изцяло и получените от продажбата на марките (или по-скоро отклонените от бюджета на държавата) финансови средства осигуряват провеждането на четири крупни спортни мероприятия у нас. 

Не по-малки от вълненията на организаторите на мероприятията са били и вълненията на българските филателисти. Именно благодарение на отстояване на тяхното мнение българските пощенска и финансови администрации успяват да коригират издателските си планове и да преминат от издаване на поредици с високи номинали и малки тиражи (Балканските игри 1931 г., V Балкански турнир и VIII Съюзен юнашки събор 1935 г.) към поредица с по-малки номинални стойности и в по-големи количества (IX съюзен юнашки събор 1939 г.).

В предишните статии бе изказано мнение, че поради малкия си тираж първите от горепосочените издания са ключови за събиращите спортната тема. Но като че ли по-прав е Никола Терзиянов, който в сп. „Българска марка” по повод дискусията около тиражите на марките за IX съюзен юнашки събор пише: 

„Идеята за възпоменателните марки има само една цел - да постъпят в държавното съкровище няколко милиона лева срещу няколко килограма книга и бои. Значи, нужно е само да се осигури пълната продажба на марките. Ако сериите бъдат 100 000 по 28 лв. (както се решава да бъдат отпечатани - б.а.) ще се задоволят и маркотърговци и марколюбители, а още и ония, които хранят добри чувства към юначеството на нашите юнаци. Ако пълните серии бъдат 10 000 по 78 лв. (първоначалното предложение на съюза “Юнак” - б.а.), ще се задоволят хората улеснени със съответните възможности. И в двата случая ще се получи сумата, определена от церберите на държавната хазна - една догматична обязаност на отговорните лица. Всяка друга чувствителност, съобразителност и разпоредителност е от лукавого. Никой не е тупал по гърба маркотърговеца да отваря дюкян, нито марколюбителя да събира „шарени” книжки. Единият е волен да спусне капенците и търси по-нормален занаят, а и на другия никой не пречи да захвърли албума и от страстен филателист да стане още по-страстен фоботелист”.

Link to post
Share on other sites
  • 4 years later...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...