Отиди на
Форум "Наука"

Сондата Juno на НАСА влезе в орбита около Юпитер


Recommended Posts

  • Администратор

Сондата Джуно (Juno) завърши успешно серия от орбитални маневри, с помощта на които влезе в стабилна полярна орбита около най-голямата планета в нашата Слънчева система, Юпитер, съобщи НАСА. 

Тази нощ бе финалната част от 5-годишното пътешествие на кораба до Юпитер. В 6:18 българско време сондата включи основния си двигател, който работи в продължение на около 35 минути, за да забави своя ход космическият апарат, така че гравитацията на Юпитер да го улови по оптимална орбита. След милиарди пропътувани километри, Juno трябваше да уцели ивица, широка само няколко, км и да действа в промеждутъка от няколко секунди. 

Според представители на Центърa за управление на полетите на Jet Propulsion Laboratory НАСА, времето за работа на двигателя се различава само със секунда от изчисленото.

В 5:30 българско време, НАСА започва да излъчва от наземния контрол, за да се документира вмъкването на космическия кораб Juno в орбита около Юпитер. Въпреки че видеото бе на живо, все пак не е точно в реално време - нужни са цели 48 минути, за да пропътуват сигналите 860 милиона км и стигнат до антените на Deep Space Network в Голдстоун, Калифорния.

В 6:18, екипът обяви, че е започнала работата на двигателя за вмъкване в оптимална орбита. Двадесет минути по-късно екипът потвърди, че двигателят е работил достатъчно дълго, за да навлезе апаратът в някаква орбита, но трябваше да се изчака, за да бъдем сигурни, че това е точната траектория. Juno ще се върти около най-голямата планета от Слънчевата система в полярна орбита, за да се сведе до минимум времето, през което ще бъде вътре в радиационните пояси на Юпитер, и все пак в близост до планетата. 

 

След като направи забавянето, Juno прелетя над гърба на Юпитер прелетя над Северния й полюс и продължи към Южния. Сега сондата е на временна стабилна орбита около Юпитер, където ще извършва по една обиколка около планетата за малко повече от 53 дни. 

Този сигнал за успех пристигна около 7 часа българско време. Екипите в двата контролни центрове на мисията, в Jet Propulsion Lab на НАСА в Калифорния и в контролната зала на Lockheed Martin в Колорадо, ликуваха. Последната стъпка е потвърдена около 07:40 часа сутринта, когато захранваният със слънчева енергия Juno обърна своите панели към Слънцето. Така успешното вмъкване в орбита на космическия кораб може да се смята за завършено.

1467699264_2_559x*.jpg

Юпитер е посещаван и преди със сонди, но Juno е специален. Този космически кораб е проектиран да лети по-близо, отколкото който и да е направен от човека апарат и никой никога не е стигал до Юпитер толкова близо.

Самата сонда Juno е много специална сама по себе си. Юпитер има една от най-интензивните радиации в Слънчевата система. В някои области, електроните около него се движат почти със скоростта на светлината. Това би разрушило всеки апарат, но Juno е обвит в уникална броня, за да се защити.

Целта на мисията е да се предостави информация за структурата, атмосферата и магнитосферата на Юпитер. В частност, учените искат да проверят хипотезата, че газовият гигант има твърдо ядро. Уникалните данни на Джуно, достигнали Земята, ще ни помогнат да разберем по-добре еволюцията на небесните тела в нашата Слънчева система и извън нея.

Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Uspeh-Sondata-Juno-na-NASA-vleze-v-orbita-okolo-IUpiter-video_50822.html

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Администратор

Сондата "Джуно" изпрати първите си снимки от Юпитер

fff37ba9700275771c23bca16085f780.jpg

Космическата сонда на НАСА "Джуно" изпрати първите си снимки на Юпитер след навлизането си в орбита около планетата, предаде Асошиейтед прес.

Една от снимките показва Юпитер заобиколен от три от четирите си най-големи луни. Тя е направена в събота, когато космическият кораб е бил на 4,8 милиона км от планетата. Дори при това разстояние гигантският атмосферен вихър, известен като голямото червено петно, е бил видим.

"Джуно" навлезе в орбита около Юпитер миналата седмица след пет годишно пътуване.

Мисията на сондата ще продължи 20 месеца и за това време тя ще трябва да направи карта на полюсите, да анализира атмосферата и вътрешността на огромната планета.

При приближаването камерата и апаратурата на "Джуно" бяха изключени като предпазна мярка, тъй като сондата беше изложена на интензивна радиация. След пристигането й на орбита дни по-късно те бяха включени отново.

Учените бяха казали, че очакват снимки в близък план на Юпитер най-рано следващия месец.

Източник: http://www.mediapool.bg/sondata-dzhuno-izprati-parvite-si-snimki-ot-yupiter-news251561.html

 

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Юпитер не се върти точно около Слънцето:

Forget What You Heard: Jupiter Does Not Orbit The Sun

http://www.iflscience.com/space/forget-wha-you-heard-jupiter-does-not-orbit-the-sun/

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Юпитер не обикаля около Слънцето като останалите планети

Юпитер не обикаля около Слънцето като останалите планети

Юпитер, петата планета от Слънцето, е наистина голяма. Тя е с толкова впечатляващи размери, че всъщност не обикаля Слънцето - поне не и по начина, по който го правят останалите планети от нашата Слънчева система. С маса 2,5 пъти по-голяма от тази на останалите планети взети заедно, Юпитер е толкова масивен, че центърът на гравитацията между него и Слънцето се намира над повърхността на нашата звезда, пише научното издание "Сайънс алърт".

Какво обаче означава това?

Когато малък обект обикаля голям обект в Космоса, по-малкият като маса не се движи в перфектен кръг около по-едрия. Вместо това и двата обекта обикалят около общ център на гравитация. В случая с нашата планета центърът на гравитация се намира толкова близо до центъра на Слънцето, че въртенето на звездата около него е незабележимо. Големият обект сякаш не помръдва, а по-малкият прави идеални кръгове около него.

Когато Международната космическа станция (МКС) например обикаля Земята, както планетата, така и станцията се движат около общ гравитационен център. Той обаче е толкова близо до центъра на Земята, че нейното движение е невъзможно да се забележи.

Същото е и с небесните тела от нашата Слънчева система. Звездата ни е толкова по-голяма от Земята, Венера, Меркурий и дори Сатурн, че техните гравитационни центрове се намират дълбоко навътре в Слънцето. Не такъв обаче е случаят на Юпитер. Газовият гигант е толкова голям, че центърът на гравитация между него и Слънцето се намира на разстояние, равняващо се на 7% от радиуса на звездата над нейната повърхност. /БГНЕС

http://novinite.bg/articles/117961/Yupiter-ne-obikalya-okolo-Slanceto-kato-ostanalite-planeti#sthash.uwdvoBqg.dpuf

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • 5 years later...
  • Модератор Космически науки

Американската мисия Джуно разгада някои от най-интригуващите тайни на атмосферата на Юпитер

2021-great-red-spot.png

Тази илюстрация показва нагледно какъв е размерът на Голямото червено петно на Юпитер в сравнение със Земята. Credits: JunoCam Image data: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS; JunoCam Image processing by Kevin M. Gill (CC BY); Earth Image: NASA

3 ноември 2021 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Американската космическа мисия "Джуно", която работи в орбита около Юпитер от 2016 г. до ден днешен, успя да разкрие тайните на някои от най-вълнуващите характеристики на атмосферата на планетата, в това число вътрешната структура на енигматичните полярни циклони и Голямото червено петно. 

Разкритията са описани в поредица от научни статии, публикувани на страниците на списанието Journal of Geophysical Research: Planets. 

"Преди време "Джуно" успя да ни изненада като загатна, че явленията в атмосферата на Юпитер се простират по-дълбоко, отколкото очаквахме", пише ръководителят на мисията Скот Болтън от Югозападния изследователски институт в Сан Антонио. "Сега започваме да сглобяваме всички тези индивидуални парчета от пъзела и за пръв път разбираме как работи красивата и бурна атмосфера на Юпитер - в 3D". 

Микровълновият радиометър на "Джуно" позволява на изследователите да проникнат под облачната покривка на планетата и да изследват структурата на множеството вихрушки. Най-известната от тези вихрушки е иконичният антициклон, известен под названието Голямо червено петно. Този антициклон е по-голям от Земята и вълнува учените още откакто е открит преди повече от два века.

Новите резултати от мисията показват, че циклоните са по-топли в горната си част и там атмосферната им плътност е по-ниска, докато в основата си са по-студени и по-плътни. Обратното, антициклоните, които се въртят в противоположната посока, са по-студени в горната си част и по-топли в основата.

"Джуно" също така разкрива, че тези бури са съществено по-големи от очакваното, като някои от тях се простират на 100 километра под облачната покривка. Голямото червено петно е даже по-дълбоко, достига до 350 километра. Това изненадващо откритие показва, че вихрите навлизат под тези региони, където водата кондензира и се образуват облаци и отвъд атмосферния слой, който се подгрява от слънчевите лъчи. 

Освен циклоните и антициклоните, Юпитер притежава характеристични пояси и зони - бели и червеникави ивици от облаци, които обгръщат планетата. Силни ветрове духат в противоположни посоки и така разделят зоните. Преди време "Джуно" откри, че тези ветрове достигат до дълбочини от близо 3 200 километра. Изследователите все още се опитват да разберат техния механизъм на формиране. Сега вече се оформя предположение: вероятно амонякът в атмосферата се придвижва нагоре и надолу, подравнявайки се отлично с наблюдаваните атмосферни потоци.

"Докато следвахме поведението на амоняка ние открихме циркулационни клетки, както в северното, така и в южното полукълбо, които са сходни със земните клетки на Ферел, отговорни за контролирането на голяма част от нашия климат", съобщава Керен Дюър от Научния институт Вайсман в Израел и водещ автор на публикацията за Ферелоподобните клетки на Юпитер. "Но докато на Земята във всяко полукълбо има само по една Ферелова клетка, Юпитер притежава осем - и всяка от тях е 30 пъти по-голяма". 

"Джуно" разкрива характеристиките и на многоъгълните циклони, които се наблюдават на двата полюса на Юпитер. Пет години след тяхното първо заснемане екипът на мисията успя да потвърди, че тези атмосферни явления са изключително устойчиви и са практически застопорени на едно място.

"Юпитерианските циклони влияят едни на друг на придвижването си и така осцилират в равновесно положение", твърди Алесандро Мура от Националния институт по астрофизика в Рим, водещ автор на една от научните публикации. "Поведението на тези осцилации загатва, че те имат дълбоки корени". 

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4213-2021-juno-atmospheric-discoveries

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...