Защо гърмят крушките с нажежаема жичка

[Joro-01]

Трябва да изчезвам, явно интересна дискусия се очертава, ще пиша.

[Гагов]

Преди 1 час, Joro-01 said:

В паралел към лампата (и към всичко) 

Защо , нали кондензатора обира реактивната мощност от дросела, и я връща обратно в мрежата, под вид на активна съставка на мощността на мрежата? стартерът няма реактивна съставка.

[Joro-01]

Така се свързва кондензатор - за такива цели и в общия случай.

Малко още към отговора на Кал и после ще продължа за това.

Редактирано Ноември 15, 2016 от Joro-01

[Joro-01]

Преди 4 часа, kall said:

 Кондензаторите за компенсация на реактивния товар не се ли включваха паралелно на дросела? Поне при живачните лампи съм убеден, че е така. Кондензаторът паралелно на стартера, ако не ме лъже паметта, беше заради генерираните радиосмущения. Иначе да, без баласт такава лампа не тръгва, той е нужен за йонизацията на газа вътре. При стандартната схема със стартера се извършва предварителна йонизация в пурата с помощта на термоелектронната емисия от електродите, но е възможна и йонизация само с помощта на високо напрежение при т.нар. безстартерни схеми. Последните са много полезни за рециклиране на пури, на които единият електрод е изгорял и вече стартерната схема не е вариант. Важно е да се спомене и, че налягането на газа в пурите е ниско, защото така се улеснява процесът на йонизация и се намалява съпротивлението, защото частиците на газа така имат по-голям среден свободен пробег.

Благодаря за допълнението, много вярна и полезна информация даваш.

Свободния пробег е полезен при тлеещия разряд, при дъговия е по-различно, там налягането (съответно плътността и намаления свободен пробег(повечето удари)) помага - повишава температурата и съответно интензивността..

Високоинтензивните лампи (дъговите) се водят с високо налягане, като в общия случай са 14% до 30% от атмосферното налягане (натриевите и живачните, като ), но има и такива дето са 50 пъти по-високо налягане от атмосферното. Цифрите са от Уикипедия. Лампата по-долу (по-назад я дадох) е от проектора IMAX, ксенонова е и налягането е 25 атмосфери.

[kall]

Още допълнения- тлеещ и дъгов разряд могат да възникнат и в атмосферни условия, но са необходими много по-високи напрежения( или интензивност на полето). Пример за тлеещ разряд в атмосферни условия е корона-ефектът при далекопроводните линии, а за дъгов- разрядът между заваръчните електроди при дъгово заваряване. 

Впрочем, интересен въпрос са начините за потигане на начална йонизация на газа в газоразрядна лампа. Досега са засегнати само термоелектронната емисия и йонизация чрез високо напрежение. Интересно би било, просто за опита, да се направи схема, при която разрядът да се запалва с помощта на външно йонизиращо лъчение, например радиоактивен източник. Би могло да се ползва като прагов сигнализатор подобно нещо. 

[Гагов]

Just now, kall said:

Пример за тлеещ разряд в атмосферни условия е корона-ефектът при далекопроводните линии,

Има и естественни тлеещи разряди в атмосферата, и това е Огън на свети Елм

[Joro-01]

Около далекопроводите и Огньовете на Свети Елм са коронен разряд. Макар че за първия случай аз лично имам съмнения и е според завии.. Пример за тлеещ разряд са полярнитв сияния и някой видове разряди от облаци (не мълнии, а светене за секунди).

Кал, да интересен въпрос, мисля че има такова типово обаче, не серийно, но не мога да се сетя. Някакв дизайнерски газоразрядни панели.. Друго такова са някои видове сензори за пожар (радиоактивните) - капсула  тритий йонизира въздуха в деве йонизационни камери, но едната е отворена - влиза външен въздух. Измерва се утечката на малът ток през двете и се сравнява. Ако има димни частици проводимостта на газа се влошава.

Друго - за газов разряд не знам, но беше беше ми попаднал вакуумен триод за индукционна пещ (лампа от дебело стъкло, голяма някъде колкото щраувово яйце, има я в какво е това - Физика), в чийто катод имаше стронций 90.

[Joro-01]

Има обаче безцокълни газоразрядни дето се палят с високи честоти и микровълни. В ICP спектрометрите плазменият факел е с високочестотен ток.

[kall]

1 hour ago, Joro-01 said:

Друго - за газов разряд не знам, но беше беше ми попаднал вакуумен триод за индукционна пещ (лампа от дебело стъкло, голяма някъде колкото щраувово яйце, има я в какво е това - Физика), в чийто катод имаше стронций 90.

Я пък ти! Това със сигурност е направено с цел по-голяма дълготрайност на лампата и премахване на необходимостта от нагревателен ток, интересно какви са били другите съображения. Стронций-90 е бета-източник и понеже излъчва електрони, те после могат да бъдат ускорявани и управлявани чрез електрически и магнитни полета. Предполагам, е безопасен за работа( освен ако не бъде разхерметизиран), защото бета-лъчите се спират от стъклото.  

А иначе за далекопроводите- и аз не съм много убеден, че не е тлеещ разряд, та затова го и дадох като пример. Това за светенето от облаците не го знаех, ще е интересно да видя нещо повече като информация.

[Joro-01]

Ето го триода

За това говоря, но не открих данни за използването на стронций в тази лампа (така ми бяха каззали), стронциевият оксид се използва за активно катодно покритие като бариевия, никъде не се казва, че се използва строций-90, подведох ви.

[kall]

Знаех си, че е твърде невероятна употребата на стронций-90 за такива граждански цели...

[Гагов]

Жоро, в стартерите има газ който при прилагане на 220 волта напрежение, се загрявал за да затопли биметалният електрод, какъв е този газ ?

[Joro-01]

Преди 34 минути, Гагов said:

Жоро, в стартерите има газ който при прилагане на 220 волта напрежение, се загрявал за да затопли биметалният електрод, какъв е този газ ?

Да. Точно. Само точното напрежение не знам колко е.

Напрежението прави пробив (при изолаторите). Загрява (върши работа) токът, който започва да протича при пробива.

 

Редактирано Ноември 16, 2016 от Joro-01

[Гагов]

On 16.11.2016 г. at 20:10, Joro-01 said:

Да. Точно. Само точното напрежение не знам колко е.

Напрежението прави пробив (при изолаторите). Загрява (върши работа) токът, който започва да протича при пробива.

 

газът ме интересува ?

[Joro-01]

Неон. В нашите в БГ дето светят оранжево-червено.

В сините - аргон би трябвало да е.

[Гагов]

On 19.11.2016 г. at 22:22, Joro-01 said:

Неон. В нашите в БГ дето светят оранжево-червено.

В сините - аргон би трябвало да е.

във луменисицинтните дългите тръби, традиционните неонови лампи, нали пак е неон дето свети, ама се пали от високо напрежение, импулса от дросела много по високо от 220 волта на мрежата. Как тогава неона се пали в стартерите като му се прилага 220 волта ? това не ми е ясно.

[Joro-01]

Пробивът в газовете (пробивното напрежение) зависи от видът на газа, налягането, формата и разстоянието между електродите. Ако са на милиметър и по-малко - стигат напрежения от стотина волта. Двата електрода на пурата обаче са на около метър един от друг, съответно и излиза че трябват?... Не го смятай, цифрата не е точна.

[Гагов]

On 21.11.2016 г. at 20:24, Joro-01 said:

Пробивът в газовете (пробивното напрежение) зависи от видът на газа, налягането, формата и разстоянието между електродите. Ако са на милиметър и по-малко - стигат напрежения от стотина волта. Двата електрода на пурата обаче са на около метър един от друг, съответно и излиза че трябват?... Не го смятай, цифрата не е точна.

о кей, ясно 

[Joro-01]

Радвам се!

Ако се сещаш за теми на подобна тематика - пускай.

Редактирано Ноември 23, 2016 от Joro-01

[Гагов]

On 15.11.2016 г. at 20:36, Joro-01 said:

Благодаря за допълнението, много вярна и полезна информация даваш.

Свободния пробег е полезен при тлеещия разряд, при дъговия е по-различно, там налягането (съответно плътността и намаления свободен пробег(повечето удари)) помага - повишава температурата и съответно интензивността..

Високоинтензивните лампи (дъговите) се водят с високо налягане, като в общия случай са 14% до 30% от атмосферното налягане (натриевите и живачните, като ), но има и такива дето са 50 пъти по-високо налягане от атмосферното. Цифрите са от Уикипедия. Лампата по-долу (по-назад я дадох) е от проектора IMAX, ксенонова е и налягането е 25 атмосфери.

Имах приятел който навремето работеше като кино оператор - работеше с киномашините прожекционните в кината, та сега се сетих че крушките дето ги използвали в кинопрожекционните апарати са дъгови с високо налягане на криптон в тях. Та той ми каза че  негов служител, доставчик носел такива крушки и  изтървал една от тях, та като паднала и гръмнала като малка бомбичка и две стъкълца се забили на бузата му. Опасни са тези крушки.

[Joro-01]

Уместен пример!